№ 27446
гр. С., 12.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Частно
гражданско дело № 20251110106234 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
Подадено е заявление от Ж. А. К., чрез адв. Д., срещу Д. Н. Б. и А. А. Б., с което се
иска издаване на заповед за изпълнение въз основана документ по чл. 417, т. 3 ГПК за
предаване на недвижима вещ – имот с идентификатор *********, находящ се в гр. С., ул.
„Ц.С.“ № 84, със застроена площ от 89 кв.м., представляващ жилище на партерния етаж,
състоящо се от хол, две стаи, кухня, предверие, баня, тоалетна и килер, при граници:
магазин, калкан и от две страни дворно място.
В заявлението се поддържа, че задължението за предаване на описания недвижим
имот произтича от сключен на 09.11.2020 г. между Ж. А. К., в качеството й на наемодател, и
Д. Н. Б. и А. А. Б., в качеството им на наематели, договор за наем, вписан в Агенция по
вписванията. Твърди се, че договорът бил сключен за срок от 2 години, като с допълнителни
споразумения към договора от 04.11.2022 г. и 23.11.2023 г. срокът на договора е бил
продължен до 23.11.2024 г., като на 02.11.2024 г. Ж. А. К. отправила уведомление до
длъжниците, че на основание чл. 15, ал. 1 от договора не желае същият да продължи
действието си след изтичане на уговорения срок. Освен това счита, че на основание чл. 16
договорът за наем бил прекратен едностранно, поради системно неплащане в срока по чл. 4,
ал. 2 на дължимата наемна цена.
Настоящият съдебен състав приема, че заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК следва да бъде отхвърлено, като аргументите за това са
следните:
Уважаването на искане за издаване на заповед за изпълнение е обусловено от
наличието на следните предпоставки – да е представен документ сред изчерпателно
посочените в разпоредбата на чл. 417 ГПК, същият да е редовен от външна страна и да
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Изискуемите от закона предпоставки
следва да са кумулативно реализирани, а липсата на някоя от тях дава основание за
1
отхвърляне на заявлението по чл. 417 ГПК.
Разпоредбата на чл. 417, т. 3 ГПК предвижда възможност за издаване на заповед за
изпълнение, когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на нотариален акт,
спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в
тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и
задължения за предаване на определени вещи.
Съответно, когато със заявлението е представен документът по чл. 417, т. 3 ГПК,
кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде
изпълнителен лист – чл. 418, ал. 1 ГПК. В този случай правилото на чл. 418, ал. 2 ГПК
задължава съда да осъществи проверка дали документът е редовен от външна страна, т.е.
дали удостоверява съществуването на твърдяното право.
В това производство съдът е ограничен само в рамките на данните, пряко извличани
от документа по чл. 417 ГПК, поради формалната доказателствена сила, с която той
удостоверява изпълняемото право, като не може да използва други данни, стоящи вън него,
освен относно изискуемостта на вземането – арг. от чл. 418, ал. 3 ГПК (действителните
материални правоотношения между страните не се изследват в заповедното производство).
В т. 4а от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК,
изрично е прието, че въз основа на документ по чл. 417 ГПК, обективиращ договор между
страните, незабавно изпълнение може да се допусне само за вземания за реално изпълнение
на договора - т.е. само за суми или вещи, които следва да се предадат по силата на самия
договор като задължение на една от страните. Като аргумент се сочи, че разпоредбата на чл.
418, ал. 3 ГПК, която допуска с официален или изходящ от длъжника частен документ да се
доказва само изискуемостта на установени с документи по чл. 417 ГПК вземания, за които се
отнася самият документ, но не и обстоятелства от фактическия състав, при който възниква
претендираното вземане. Недопустимо е по този ред да се доказват елементи от
фактическия състав, от който възниква претендираното вземане, какъвто е именно случаят,
при който по реда на чл. 418, ал. 3 ГПК се доказва фактът на разваляне на договора.
Изключение от това правило е специалната хипотеза на чл. 417, т. 5 ГПК.
Настоящият съдебен състав приема, че в разглеждания случай представеният
документ не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците – от самия
договор не следва задължение за длъжниците за предаване на процесния недвижим имот на
заявителя. Отделно от това следва да се отбележи, че в клаузата на чл. 14 от договора
страните изрично са уговорили, че се съгласяват в срока на действие на договора за наем
наемодателят да прехвърли на наемателите собствеността върху наетия имот за сумата от
130 000 евро, което е допълнителен аргумент, че от самия договор не следва задължение за
длъжниците за предаване на процесния недвижим имот на заявителя.
Само за прецизност на настоящето изложение следва да се посочи, че по
приложението на чл. 417, т. 3 ГПК и чл. 418, ал. 3 ГПК съществува константна практика на
ВКС, служебно известна и споделяща се от настоящия съдебен състав, съгласно която
правото на кредитора да получи заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т.
2
3 ГПК е за задължения, които се съдържат в същия, т.е. основани са на самия документ. По
отношение на този документ съдът в заповедното производство е задължен да извърши
проверка, както за редовността му от външна страна, така и дали удостоверява подлежащо
на изпълнение вземане срещу длъжника. Поради това в заповедното производство
заявителят трябва да докаже, по арг. от чл. 418, ал. 3 ГПК, че е настъпило и твърдяното
условие – преустановяване на облигационната връзка между страните. Затова, когато е
налице прекратяване на наемното правоотношение преди изтичане на уговорения в наемния
договор срок, или същото е развалено с едностранно волеизявление на кредитора, поради
длъжниково неизпълнение, този съответен факт може да бъде удостоверен, съгласно чл.418,
ал.3 ГПК, само с изходящ от длъжника частен документ или с официален документ
(Определение № 109/11.02.2013г. по ч.т.д. № 610/2012 г. по описа на ВКС, II т.о.,
Определение № 321/03.05. 2010 год., по ч.т. д. № 286/2010 год. на ІІ-ро т. о., Определение №
891/ 10. 11. 2011 год., по ч. т. д. № 399/2010 год. на ІІ т.о.; Определение № 568/ 08.10.2010
год., по ч.гр.д.№ 510/2010 год. на ІV-то г.о., Определение № 847/ 19. 12. 2012 год., по ч.гр.д.
№ 709/2012 год. на ІV-то г.о., и др.).
Ето защо, в приложение на чл. 418, ал. 3 ГПК и задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът приема, че заявлението по чл. 417 ГПК следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 167 състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявление с вх. № 35652/03.02.2025
г., подадено от Ж. А. К., чрез адв. Д., срещу Д. Н. Б. и А. А. Б., с което се иска издаване на
заповед за изпълнение въз основана документ по чл. 417, т. 3 ГПК за предаване на
недвижима вещ – имот с идентификатор *********, находящ се в гр. С., ул. „Ц.С.“ № 84, със
застроена площ от 89 кв.м., представляващ жилище на партерния етаж, състоящо се от хол,
две стаи, кухня, предверие, баня, тоалетна и килер, при граници: магазин, калкан и от две
страни дворно място.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3