Р Е Ш Е Н И Е № 311
09.03.2020 г., град Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VІ-ти
ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на 03.10.2019г., в следния
състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр.дело
№ 1414 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:
Сливенският районен съд /СлРС/ е сезиран с исковата молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД /„В и К - Сливен” ООД/, в която се твърди, че ответницата Р.К.М. има открита при него партида за недвижим
имот, находящ се в гр.Сливен, кв.”Дружба” бл.13, вх.Г, ап.59, който е свързан с
водопреносната мрежа и към него „В и К - Сливен” ООД
ежемесечно доставя питейна вода. Твърди се още, че жената
не е заплатила стойността й за периода
01.10.2013 г. – 31.07.2016 г. и поради това дължи сумата 77.84 лв. Дружеството
счита, че има право и на обезщетение - за забавеното изпълнение на паричното
задължение – мораторна лихва в размер на 23.60 лв. За
тези суми то депозирало пред Сливенски районен съд
молба по чл. 410 от ГПК и му била издадена, в производството по ч.гр.д. № 6517/2017г., заповед за изпълнение, но не и
изпълнителен лист, тъй като ответника в
заповедното производство - ответник и в настоящия исков процес, депозирала писмено възражение. Поради това „В и К - Сливен” ООД
предявява иск съда с решението си да приеме за установено, че М. му ги дължи.
Дружеството претендира сторените от
него разноски в това заповедно производство- 26лв.,
а и направените в исковия процес.
В хода на делото и преди да й бъдат
връчени преписи от исковата молба и приложенията, ответницата почина. Поради
това в същото процесуално качество бяха конституирани наследниците й- децата й К.М.Д.
и Д.М.А.. Те не депозираха писмен отговор.
В първото по делото заседание се яви ответницата А. и не оспори
исковете. В него, а и в следващото заседание, ищцовото
дружество бе представлявано от пълномощник-адвокат, който заяви, че в хода на делото новоконституираните
ответници са извършили плащане. То обаче не било достатъчно да погаси всичките
задължения; според ищеца, с него са погасени изцяло вземанията му по двата иска
и по тази причина счита, че те трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Поддържа искането си само за разноски, като част от тях били погасени с
въпросното плащане, но останали дължими: 163лв. за адвокатско възнаграждение в
исковия процес, иначе дължимо в размер 360лв.; 9.13лв.- част от държавната
такса за образуване на настоящото дело, иначе дължима в размер 75лв. и 150лв.-
възнаграждението за особен процесуален представител на ответника в исковия
процес. В подкрепа на изявлението си за извършено от ответниците плащане процесуалния
представител на ищцовото дружество представи в
заседанието извадка от счетоводната си програма.
След като
обсъди събраните по делото доказателства съда приема, че са установени следните
факти:
От документите,
представляващи приложения на исковата молба съда установява, че за процесния период от време ищцовото
дружество е издавало фактури за осчетоводяване задължения на първоначалния
ответник- Р.К.М., за стойност на доставяна от него услуга- вода, до обект за
който тя е титуляр на разкритата при ВиК Сливен
партида- апартамент на адрес: гр.Сливен, кв.”Дружба” бл.13, вх.Г, ап.59.
За вземанията
си по фактурите „ВиК Сливен“ е депозирало пред Сливенски районен съд заявление по чл.410 от ГПК и му
е издадена, в производството по
ч.гр.дело № 6517/ 2017 г., заповед за изпълнение - № 4316/ 15.12.2017г.,
с която на Р.К.М. е разпоредено да му
заплати: главница в размер на 77.84лв.- представляваща стойността на доставена
питейна вода за периода 01.10.2013г.- 31.07.2016г. на споменатия по-горе адрес,
ведно със законната лихва, считано от 14.12.2017г. и до окончателното й
изплащане, както и лихва за забава в размер на 23.60лв. и разноски в
заповедното производство- 26лв. Жената не е
подавала възражение по чл.414 от ГПК, но и не е
намерена от съда, за да й
бъде връчена заповедта и поради това на заявителя са дадени, от съда, указания,
че за да запази правата си по паричните вземания трябва да предяви установителни искове.
С оглед
признанието на ищеца, направено чрез неговия процесуален представител-адвокат,
в съдебно заседание, а и от извадката от счетоводната програма на дружеството,
представляваща л.л.52 и 53 от делото,
съда приема, че в дните преди заседанието е било извършено плащане за
погасяване на процесните задължения. От данните в
тази извадка съда констатира, че плащането е в размер на 300лв.
Така
установените факти налагат следните правни изводи:
Предявен е иск
за установяване съществуването на парични вземания, главното от които
представлява стойността на доставена до обект в гр.Сливен, на адрес: кв.”Дружба”
бл.13, вх.Г, ап.59 вода. ВиК Сливен не представи
доказателство, че първоначалния ответник е била собственик или ползвател на
това жилище по смисъла на Общите си условия, но в издаваните от него фактури
като титуляр на партидата е посочена именно тя- Р.К.М..
От друга
страна, конституираните на нейно място като ответници- наследниците й, не
оспориха вземанията на ищеца, нито пък обстоятелствата, на които той ги
основава.
Така също, в
хода на делото по същата партида е постъпило плащане – в размер на 300лв. Това
действие безспорно може да се цени като извънсъдебно признание на факт- на
факта, че наследодателката на ответниците дължи
търсените в настоящото дело парични суми.
Плащането обаче
не е било достатъчно да ги погаси изцяло- защото сумарното задължение е 562.44лв.
От становището на процесуалния представител на ищеца и сумите, заявени в хода
на устните състезания като останали дължими съда прави извод, че ищеца счетоводно
е отнесъл плащането за цялостно погасяване задълженията за главница и за лихва
за забава, а за разноски- частично. Становището на съда по това му действие е
следното: принципно, правило е, че когато плащането не е достатъчно да покрие
всички задължения, длъжника посочва кое от тях погасява. Ако липсва такова
указание, се прилага уредената в закона формула/последователност. В случая не
се събраха доказателства при процесното плащане да е
указано на ВиК Сливен кое/и от процесните
задължения се погасяват. В такъв случай
чл.76 ал.1 от Закона за задълженията и договорите предвижда, че се погасява
най-обременителното, съотв. най-старото задължение. В
случая ВиК Сливен е действало по този начин, възпроизведен
и в чл.37 от Общите му условия, тъй като с плащането от 300лв. са погасени
изцяло главницата /като най-обременително задължение, продължаващо да трупа
лихви за забава до окончателното му изплащане/ и лихвите за забава, а дължими
са останали само част от разноските- които не са последващо обременителни.
Поради това съда възприема тезата на ищеца, че след плащането са останали
дължими разноски за държавна такса 9.13лв.
/от общ първоначален размер 101лв.: 26лв. в заповедното производство и
75лв. в исковото/ и част от разноските за адвокатско възнаграждение- 163лв.- за
процесуалното представителство на ищеца в исковия процес от адвокат /иначе
дължимо в размер 360лв./.
Погасяването на
исковете с плащане в хода на делото ги прави неоснователни и поради това съда
ще ги отхвърли. В тежест на ответниците ще бъдат поставени само непогасените
остатъци разноски.
Трябва да се
коментира, че в списъка по чл.80 от ГПК
ищеца е посочил и разноски от 150лв.- сума, внесена от него за заплащане на
възнаграждение на особен процесуален представител. Искането се поддържа в хода
на устните състезания. В случая тази сума няма да му бъде присъдена, защото тя
не се дължи от ответниците - същата не е използвана- бе предназначена за
заплащане на възнаграждението на адвоката, който съда ще назначи в условията на
чл.47 от ГПК за особен процесуален представител на първоначалната ответница. До
това обаче не се стигна и като неизползвана сумата ще бъде възстановена на
ищеца- при поискване от него и посочване на банкова сметка, ***.
При горните аргументи, Сливенски
районен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, със седалище гр. Сливен и адрес на
управление на дейността: ул. ”Шести септември” № 27 и ЕИК: *********, със
съдебен адресат - адв. К. от СлАК
иск с правно основание чл. 415 ал. 1 и чл. 422 ал. 1 от ГПК да бъде прието за
установено, че К.М.Д. с ЕГН **********
и адрес: *** и Д.М.А. с ЕГН: ********** и адрес: ***, като наследници на
починалата в хода на настоящото дело- на 06.09.2018г., своя майка Р.К.М. с ЕГН:
********** му дължат сумите, за които в производството по ч.гр.д.№ 6517/2017г. СлРС е издал заповед за изпълнение- № 4316/ 15.12.2017г.:
главница в размер 77.84лв., представляваща стойността на доставена питейна вода
за периода 01.10.2013г.- 31.07.2016г. за обект на адрес: Сливен,
кв.”Дружба”13-Г-59, аб.№ 25953, ведно със законната
лихва , считано от 14.12.2017г. и 23.60лв.- лихва за забава, изтекла към
01.12.2017г.
ОСЪЖДА К.М.Д. с ЕГН ********** и Д.М.А. с
ЕГН: ********** да заплатят на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, със седалище гр. Сливен на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК разноски, направени от дружеството
както в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 6517/2017г. по описа на
СлРС, така и в исковото- гр.д.№ 1414/2018г. на СлРС, както следва: 9.13лв./девет
лева и тринадесет стотинки/- за държавна такса и 163лв./сто шестдесет и три лева/- за адвокатско възнаграждение, а
отхвърля искането на дружеството да му бъдат присъдени и разноски в размер на
150лв. – за възнаграждение за особен процесуален представител по чл.47 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и може да се
обжалва по следния начин: - в отхвърлителната част-
първи диспозитив, пред Сливенски окръжен съд, но чрез
районния съд, с въззивна жалба, която трябва да се
подаде в 2-седмичен срок, считано от момента, в който бъде връчено на
съответната страна; в останалата част- втори диспозитив,
касаещ разноски, в която то има характер на определение: отново пред Сливенски
окръжен съд, чрез районния съд, но с частна жалба, която трябва да се подаде в
1-седмичен срок, считано от момента, в който бъде връчено на съответната
страна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: