РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1429/27.8.2021г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в закрито заседание на двадесет и седми август през
две хиляди двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СВЕТОМИР
БАБАКОВ
като разгледа
докладваното от съдия докладчика адм.
дело № 873 по описа на съда за 2021год., за да се произнесе взе предвид
следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството
е образувано по Жалба на В.Г.П. ***, с посочен електронен адрес:
vesko_vp@abv.bg, срещу Решение № 485-НС от 29.06.2021 г. на Централната
избирателна комисия, с което жалбата на П. срещу решение № 162-НС от 06.07.2021
г. на Района избирателна комисия 13- Пазарджик е оставена без разглеждане, като
недопустима.
3. Жалбоподателя
поддържа, че правния му интерес от оспорване, се обуславя от факта, че за
помещенията в сградата, намираща се на ул. „Симеон Велики“ №12, гр. Септември,
той подал заявление до община Септември е вх. 9400-1221 от 23.06.2021 г., с
което е поискал, същата да ми бъдат отдадена под наем. Счита, че при това
положение са засегнати пряко правата и интересите му. Иска се, Решение № 485-НС от 29.06.2021 г. на
Централната избирателна комисия да бъде отменено, като преписката бъде върната
на комисията за произнасяне по същество.
4.
Централната избирателна комисия не взема конкретно становище по жалбата.
5. Еднозначно
в съдебната практика е разбирането, че в производството по чл. 73, ал. 1 от ИК,
Централната избирателна комисия се произнася в качеството на горестоящ
административен орган и доколкото в Изборния кодекс не са предвидени специални
правила, намират приложение общите процесуални норми, предвидени в Глава Шеста
на Административнопроцесуалния кодекс. В този контекст, в нормата на чл. 88,
ал. 1 от АПК са предвидени отрицателните процесуални предпоставки, при
наличието на които горестоящият административен орган оставя без разглеждане
подадената жалба. Според чл. 88, ал. 3, предложение второ, в хипотезите на чл.
88, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК, горестоящият административен орган
прекратява производството.
6. Според
чл. 73, ал. 1 от ИК, решенията на
районната избирателна комисия може да се оспорват в тридневен срок от
обявяването им пред Централната избирателна комисия, която се произнася в
тридневен срок с решение. Решението на районната избирателна комисия,
потвърдено с решение на Централната избирателна комисия, подлежи на обжалване
по реда на чл. 98, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен
състав на административния съд по местонахождение на съответната районната
избирателна комисия. В останалите случаи решението на Централната избирателна
комисия се обжалва пред Върховния административен съд.
В случая, не
е налице нито една от хипотезите, възведени в цитирания нормативен текст.
Оставянето на жалбата без разглеждане и прекратяването на производството от горестоящият
административен орган, не е равнозначно на произнасяне по същество на спора и потвърждаване
на оспореното решение на районната избирателна комисия. Това изключва
възможността, жалбата на П. да бъде разгледана по реда на чл. 58, във връзка с
чл. 73 от НК.
Предмет на
производството не е валидността и законосъобразността на решението на районната
избирателна комисия, а на акта с който горестоящият административен орган се е
произнесъл по допустимостта на жалбата с която е сезиран. Този спор, може и
следва да бъде разгледан и разрешен в производство по реда на чл. 88, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 73 и чл. 58 от Изборния кодекс.
ІІ. За
допустимостта :
7. Жалбата е
подадена в предвидения за това преклузивен, процесуален срок от прекия адресат
на административния акт, поради което се явява допустима.
ІІІ. За
валидността и законосъобразността на оспорения акт :
8. Според
чл. 88, ал. 1, т. 3 от АПК, жалбата и
протестът се оставят без разглеждане, когато: подателят няма интерес от
обжалването. Несъмнено прието в съдебната практика е разбирането, че заинтересовани
лица, по смисъла на чл. 83, ал. 1 от АПК, които могат да подадат жалба пред
горестоящият административен орган са онези лица, които са носители на
материално-правни последици от решаването на спора, респективно в чиято правна
сфера рефлектира неблагоприятно порочния административен акт. В този смисъл
неблагоприятно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в:
прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права; създаване на
нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на
невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда
издаването на административния акт(така Решение № 3634 от 23.03.2017 г. на ВАС по адм.
д. № 3335/2017 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова). Няма никаква причина, това
становище да не бъде изцяло възприето и приложено в конкретния казус.
9. Следва да
се съобрази и тълкуването, дадено в Решение № 21 от 26 октомври 1995 г. на
Конституционния съд по к.д. № 18/95 г., според което :
Разпоредбата
на чл.120, ал.2 от Конституцията урежда правото на съдебна защита на гражданите
и юридическите лица срещу административни актове, които ги засягат. В тази
разпоредба са съединени обективно две различни по характер конституционни норми
– процесуалноправна, която определя кръга на активно легитимираните да търсят
съдебна защита лица, и материалноправна, която сочи конституционноправните
критерии за съдебна обжалваемост на административните актове. Задължително
конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го обжалва.
Наличието на такова „засягане“ е необходимото условие за възникване на
процесуален правен интерес от съдебно обжалване. За да се изясни съдържанието
на това „засягане“, разпоредбата на чл.120, ал.2 от Конституцията трябва да се
тълкува в неразривна връзка и с чл.56 от Конституцията. В чл.56 е уредено
основното право на защита на всеки гражданин, „когато са нарушени или
застрашени негови права или законни интереси“. Административният акт „засяга“
по смисъла на чл.120, ал.2 от Конституцията граждани и юридически лица, когато
нарушава или застрашава техни права или законни интереси. Това обективно
нарушаване или застрашаване на субективно право или законен интерес на
гражданин или юридическо лице е материалноправното основание за включване на
административния акт в кръга на съдебно обжалваемите актове. Практически това
„засягане“ се обективира в нарушаване на правна норма от по-висок ранг, която
обжалваният административен акт нарушава. Същевременно това материалноправно
основание легитимира процесуалноправния интерес от съдебното обжалване на
административния акт. Недопустимо е обжалването на акта от лице, чиито права
или законни интереси не са нарушени или застрашени.
10. Конкретиката
на текущия казус се свежда до обективираните в Сигнал вх.№4/ЖС от 29.06.2021 г.
твърдения на П.,*** по фасадата на сграда, намираща се на ул.“Симеон Велики“
№12 са разлепени агитационни материали на коалиция „БСП за България“, като е
поискана проверка, дали това е сторено в съответствие с правилата за поставяне
на агитационни материали, явно във връзка с насрочените парламентарни избори,
произведени на 11.07.2021 г.
11. Относно
използването на агитационни материали по време на предизборната кампания,
установеното в чл. 183, ал. 3 от ИК общо материално правило за поведение
предвижда, че те се поставят на определени от кмета места, а на сгради, огради
и витрини – с разрешение на собственика или управителя на имота. Непосредствено
след това, в чл. 183, ал. 4 от ИК е възведена забраната, за използване на
агитационни материали, които застрашават живота и здравето на гражданите,
частната, общинската и държавната собственост и безопасността на движението,
както и на материали, които накърняват добрите нрави, честта и доброто име на
кандидатите. Нарушението на тази материално правна норма е обявено за наказуемо
с административно наказание, налагано по административен ред, тоест съставлява
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН. Така според чл. 480, ал.
2 от ИК, който извършва предизборна агитация в нарушение на чл. 182, ал. 4 и 5
или чл. 183, ал. 2 или наруши забрана по чл. 183, ал. 4, се наказва с глоба от
2000 до 5000 лв.
Според чл.
496, ал. 1 от ИК, актовете за установяване на нарушенията по чл. 470, 471, 474,
475, чл. 480 – 495 се съставят по решение на съответната избирателна комисия в
съответствие с правомощията й в тридневен срок от получаване на жалбата или
сигнала за нарушението. Съответната избирателна комисия в съответствие с
правомощията си може да съставя актовете за установяване на нарушенията по
изречение първо и по своя инициатива. Според чл. 496, ал. 3, изр. първо от ИК,
наказателните постановления се издават от областните управители по
местоизвършване на нарушението в тридневен срок от получаване на преписката, с
изключение на нарушенията по чл. 474, 475, 480 и 484, при които наказателните
постановления се издават от председателя на Централната избирателна комисия или
от оправомощени от него длъжностни лица.
Най–сетне,
според чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, административно-наказателно производство
се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно
нарушение. Без приложен
акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато
производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да
образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган.
12.
Съвкупната преценка на цитираните нормативни текстове сочи, че административно
наказателното производство по осъществяване на юридическата отговорност на
конкретен правен субект, може да бъде сложено в ход само по инициатива на
материално компетентен, контролен орган, посредством съставянето на акт за
установяване на административно нарушение(респективно от съда или прокурора в хипотезата
на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН).
В този
смисъл, указанието на чл. 496, ал. 1 от ИК, че актовете за установяване на
нарушения по чл. 470, 471, 474, 475, чл. 480 – 495 се съставят по решение на
съответната избирателна комисия в съответствие с правомощията й в тридневен
срок от получаване на жалбата или сигнала за нарушението, не означава, че
административно наказателното производство се образува с подаването на сигнал
или жалба и че лицето което е подало сигнала или жалбата се конституира като
страна в производството. В този случай, сигнала или жалбата имат единствено
функцията на твърдения пред комисията за
проявлението или липсата на определени факти с правно значение, като комисията
осъществявайки правомощия на контролен орган с които е снабдена, проверява и
преценя дали са налице достатъчно данни за извършено административно нарушение
или не. При положителна преценка, комисията взема решение, въз основа на което
се изготвя акт за установяване на административно нарушение и така се слага в
ход административно наказателното производство. Обратно, при отрицателна
преценка, тоест при извод, че не са налице данни за извършено административно
нарушение, комисията взема решение да не образува административно наказателно
производство. Нито едното, нито другото решение на комисията подлежи на
обжалване от лицето подало сигнала или
жалбата, защото то не е страна в административно наказателното производство.
Представеното
с жалбата до съда Заявление вх. № 1221 от 23.06.2021 г., адресирано от П. ***,
обективиращо желанието му да наеме процесната сграда, в никаква степен не
повлиява на възприетия вече извод и не е основание да се приеме, че за него е
налице правен интерес от обжалване на решението на Районната избирателна
комисия Септември.
Ето
защо, на основание чл. 88, ал. 3 от АПК,
във връзка с чл. 58 и чл. 73 от ИК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Г.П. ***, с посочен
електронен адрес: vesko_vp@abv.bg, срещу Решение № 485-НС от 29.06.2021 г. на
Централната избирателна комисия, с което жалбата на П. срещу решение № 162-НС
от 06.07.2021 г. на Района избирателна комисия 13- Пазарджик е оставена без
разглеждане, като недопустима.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :/п/
ЧЛЕНОВЕ :
1./п/
2./п/