№ 86
гр. Б., 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ В. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Росица Бункова
Божана Манасиева
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
в присъствието на прокурора И. Аль. Ф.
като разгледа докладваното от Росица Бункова Частно наказателно дело №
20231200200161 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 1-8 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/ и е образувано въз основа на
постъпило в Окръжен съд - Б. искане за признаване и изпълнение на решение, постановено в
Н. от несъдебен орган- Pol.M /W- Brabant, Centrale Verv.Eenheid, с което на засегнатото лице
Г. У. с ЕГН- **********, с постоянен адрес в от гр. П., обл. Б., е наложена финансова
санкция в размер на 350 /триста и петдесет/ евро за извършено административно нарушение
, свързано с нарушаване на правилата за движение по пътищата в Нидерлендия.
Окръжна прокуратура - Б. намира, че искането е основателно и следва да бъде уважено, тъй
като са налице всички законови основания за това, като не са налични основания за отказ за
признаване.
Засегнатото лице, нередовно призовано не се явява в съдебно заседание и ход на делото се
даде при условията на чл.16,ал.3 от ЗПИИРКОРНФС, след като съдът му назначи служебен
защитник. Последният намира, че е налице основание да не се признае финансовата санкция,
като счита, че удостоверението е непълно, тъй като в него не са посочени дата и място на
съдебното заседание, както е не е посочено дали лицето се е явило лично на съдебното
заседание или дали е заявил, че няма да оспорва решението. Счита, че следва да се преведе и
приложеното към удостоверение решение за налагане на финансова санкция.
1
Съдът, като взе предвид приложените по делото писмени доказателства, становищата на
страните, намира следното:
Засегнатото лице Г. У. с ЕГН- ********** е с постоянен адрес в от гр. П., обл. Б., ул.“М. Г.“
4. Същият има двойно гражданство- българско и на Р. С. М.. Има и регистрирано МПС в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Б..
Видно от изпратените от решаващата държава Н., документи Г. У., на 12.07.2022 год. в 14:12
часа е управлявал автомобил на път- А16, Breda, Rikswg, като по време на шофиране е
държал в ръка мобилен телефон, с което е допуснал нарушение по чл.2 от Закон относно
административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по
пътищата.
За това административно нарушение с решение на несъдебен орган- Pol.M /W- Brabant,
Centrale Verv.Eenheid- № 6062542250878548 от 22.07.2022 год., влязло в законна сила на
02.09.2022 год. на засегнатото лице е наложена финансова санкция в размер на 350 евро.
Производството е било писменно. Засегнатото лице е уведомено относно правото да
обжалва пред съд решението на несъдебния орган. Описаното деяние е административно
нарушение, свързано с нарушаване правилата за движение, поради което и двойната
наказуемост в случая не се изисква, тъй като се касае за деяние по чл. 30, ал. 2, т. 1 от
ЗПИИРКОРНФС, обстоятелство- отразено в удостоверението чрез съответно отбелязване.
Видно от приложеното удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, решението
с което е наказано засегнатото лице, съгласно разпоредбата на чл.3,ал.1 т.1 от
ЗПИИРКОРНФС е влязъл в сила акт на държава- членка на ЕС за налагане на задължение за
плащане- парична санкция, наложена от несъдебен орган за извършено административно
нарушение, свързано със Закона за пътните такси. Установява се от отразеното в
удостоверението по чл.4, че производството в решаващата държава е било писмено и
засегнатото лице е уведомено съгласно законодателството на решаващата държава за
правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване. Представеното
удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането
на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е преведено на български език,
пълно е, отговоря на изискванията на закона и съдържа всички необходими реквизити и
данни по образец, съгласно Приложение № 2 към закона. Ясна е самоличността на лицето,
посочено в издаденото удостоверение, като в предвид на обстоятелството, че засегнатото
лице е посочено само с лично и фамилно име и дата на раждане, съдът изготви справка от
НБД за гражданството и постоянен и настоящ адрес на лицето.
Б.ският окръжен съд намира, че е компетентен да признае решението за налагане на
финансова санкция, издадено от друга държава -членка на ЕС – Н., по смисъла на чл. 6, ал. 1
вр. чл. 31, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като засегнатото лице е и български гражданин,
има регистриран настоящ адрес на територията на Окръжен съд – Б.. На следващо място
решението на съдебния орган на Н. следва да бъде признато, тъй като се отнася до деяние,
което е свързано с нарушаване правилата за движение и по българското законодателство /по
2
ЗДП/, независимо от елементите на състава му по законодателството на решаващата
държава, като за деянието, описано в удостоверението не се изисква двойна наказуемост,
тъй като се касае за санкциониране на поведение, определено като поведение, нарушаващо
разпоредби за движението по пътищата съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС. От
доказателствата в производството следва и извод, че липсват данни за същото деяние,
описано в издаденото удостоверение, засегнатото лице в България или в друга държава,
различна от решаващата, да е наказвана за същото, тъй като не е постановено и приведено в
изпълнение решение за налагане на финансови санкции за това деяние. Засегнатото лице
няма данни да е с имунитет или привилегия по българското законодателство, които да
правят изпълнението на решението недопустимо /чл. 35, т. 4, т. 8 от ЗПИИРКОРНФС/.
Решението не се отнася за деяние, което да се приеме за извършено изцяло или отчасти на
територията на Р България и поради това да е подсъдно на български съд. Б.ският окръжен
съд намира, че са налице и останалите предпоставки за признаване и изпълнение на
решението на съдебен орган на решаващата държава, визирани в чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС
– касае се за финансова санкция – глоба, която е с размер, не по-малък от 70 евро, а именно
350 /триста и петдесет/ евро. От съдържанието на удостоверението е видно, че
производството е било писмено и засегнатото лице е било уведомено за същото
производство, знаело е за правото си да обжалва решението, както и сроковете за
обжалване. Това е отразено в съответната графа в удостоверението. Съдът намира
възражението на защитника за неоснователно от една страна поради изричното отбелязване,
че засегнатото лице е уведомено за възможността да обжалва решението, а от друга- няма
доказателства Улиманов да е сторил това, поради което и да е имало съдебен процес. Наред
с това в случая се касае за наложена финансова санкция от несъдебен орган, а не на решение
за налагане на финансова санкция, постановено в съдебен процес. Поради това не са налице
предпоставките на чл. 35, т. 9 от ЗПИИРКОРНФС за отказ да се признае и изпълни
решението на несъдебния орган на решаващата държава, а предпоставките на т.10 и т.11 от
ч.35 са неотносими към настоящия казус. Налице е изричното отразяване на факта на
уведомяването в издаденото удостоверение, и че това е извършено съгласно
законодателството на решаващата държава, като проверка на този отразен факт в
удостоверението съдът не следва да извършва със събиране на доказателства, а следва да
приеме за достоверно отразеното в удостоверението. Фиксираният курс на 1 евро към датата
на постановяване на решението за налагане на финансова санкция, е 1.95583 лв. или
равностойността на финансовата санкция общо от 350 евро възлиза на 684.55 /шестотин
осемдесет и четири лева и петдесет и пет стотинки/ лева.
С оглед на изложеното по-горе настоящият съдебен състав счита, че са налице всички
законово изискуеми предпоставки за признаване и изпълнение на решение за налагане на
финансова санкция на засегнатото лице.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 32, ал. 1 във вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 чл. 36 във вр.
чл. 22, ал. 1, чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, Б.ският окръжен съд
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА и приема за изпълнение решение на несъдебен орган- Pol.M /W- Brabant,
Centrale Verv.Eenheid- № 6062542250878548 от 22.07.2022 год., влязло в законна сила на
02.09.2022 год., с което на засегнатото лице Г. У. с ЕГН- **********q с настоящ адрес в от
гр. П., обл. Б., ул.“М. Г.“ 4, е наложена финансова санкция в размер на 350 /триста и
петдесет/ евро с левова равностойност от 684.55 /шестотин осемдесет и четири лева и
петдесет и пет стотинки/ лева, за извършено административно нарушение, за това, че на
12.07.2022 год. в 14:12 часа е управлявал автомобил на път- А16, Breda, Rikswg, като по
време на шофиране е държал в ръка мобилен телефон, с което е допуснал нарушение по чл.2
от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за
движение по пътищата.
Препис от решението да се изпрати на ТД на НАП гр. Б. за изпълнение, които незабавно
уведомят съда за предприетите действия за изпълнение на решението.
Незабавно да се уведоми компетентния орган на решаващата държава – централен орган-
Centraal Justitieel Incassobureau, в гр.Леоварден, Н. за постановеното решение като копие от
решението се изпрати и на Министерство на правосъдието на Р България.
Решението може да бъде обжалвано и протестирано пред Апелативен съд гр. София в 7-
дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4