Решение по дело №259/2024 на Районен съд - Асеновград

МОТИВИ
по нахд № 259.2024г. по описа на Районен съд - Асеновград.

Съдът е сезиран с акт № 1 от 2024г. за констатиране на проява на дребно хулиганство по
отношение на нарушителя Д.А.К. – със снета по делото самоличност, по отношение на
нарушителя А.Ц.В. – роден на 03.07.1998 г. в гр. Пловдив, неженен, със средно образование,
управител на фирма „ЕМ ДИ АЙ“ със седалище в Италия, с адрес ****, с ЕГН ********** за
това, че на 20.05.2024 г. около 8:00 ч. в *****, във видимо нетрезво състояние, заедно с
Д.А.К., пред магазин за закуски на горепосочения адрес, ведно с Д.К., са започнали свада
помежду си, по време на която той е викал, псувал на висок тон, както един към друг, така и
към околните, блъскал е по масите пред магазина, държал се е агресивно спрямо
полицейските служители – мл. експерт П.К. и инспектор И.Б., викал е и е крещял на висок
тон и е отказвал да изпълни тяхно разпореждане, наричал ги е с неприлични и оскърбителни
изрази, което било възприето от Г.А., Й.А., Й.Б. и П.К. и е предизвикало у тях силни
възмущения, с които действия, той е нарушил обществения ред и спокойствие, но поради
своята по - ниска степен на обществена опасност, извършеното не представлява
престъпление по смисъла на чл. 325 от НК, а представлява непристойна проява по смисъла
на чл. 1, ал. 2 от УБДХ.

По същество:

Нарушителят признава вината си относно това, че е викал и отговарял на висок тон на
посочените в акта за констатиране на проява на дребно хулиганство Кузмов, но изтъква, че
това е провокирано от факта, че Кузмов го е обвинил за това, че докато цяла нощ са пили в
дома на А.В., последният му откраднал телефона.

Нарушителят А.В. посочва, че силно се е афектирал, тъй като това обвинение е можело да
задейства процедура по полицейска проверка, арести и други неблагоприятни последици за
него, както и това, че за телефон от 50 - 100 лева, никой нормален човек не би се подложил
на такова нещо, още повече, че телефоните са лесно откриваеми и няма как да бъдат
откраднати, без веднага да бъдат засечени от полицейските органи. Изтъква, че
първоначално, когато Кузмов му е викал и крещял за това, че нарушителят Вълчев му е взел
телефона, последният първоначално се е сдържал, но поради това, че Кузмов е започнал
нееднократно да удря по масата и да го обвинява на висок тон, се е афектирал и той от тези
несправедливи обвинения и също е започнал да му отговаря, отричайки, на висок тон.
Относно полицейските служители, не отрича, че е първоначаблно е отказал да влезе в
полицейския автомобил, но след второто разпореждане се е подчинил и е бил откаран в
полицейския участък в Садово, където са му снети обяснения. Моли да бъде оправдан,
евентуално, да му бъде наложена глоба.

Неговият защитник - адвокат Л.М., пледира за признаване на нарушителят Вълчев за
невинен в извършване на проява на дребно хулиганство, като изтъква, че описаните
действия в акта за констатиране на проява на дребно хулиганство, не отговарят на
действително развилите се събития и второ, че е налице афектиране от несправедливо
обвинение в кражба на телефон на приятеля му Кузмов, което е личностен мотив,
изключващ хулиганството. алтерантивно пледира за налагане на наказание Глоба.

1

По фактите:

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност от фактическата страна, съдът намери за установено, следното:

На 20.05.2024 г. около 08:00 ч. в полицейско управление Садово, е получен сигнал от
Г.А., за грубо нарушение на обществения ред на площада в гр. Садово, пред магазин за
закуски "Фиоре" за това, че две лица нарушават обществения ред.

Полицейските служители И.Б. и П.К., посетили веднага сигнала, тъй като мястото се
намирало на около 100 метра от участъка в гр. Садово, като при пристигането си, те видели
две лица, които установили като Д.А.К. и А.Ц.В., които викали и крещели много силно,
както и се псували на висок тон и се блъскали помежду си.Единият обвинявал другият, че
му е откраднал телефона, а вторият ядосано отричал, крекейщи му също.
Полицейският служител Б. им е разпоредил да прекратят действията си, с които нарушават
обществения ред, но същите не се съобразили и продължили да крещят. Той поканил лицата
да отидат до участъка в гр. Садово, за изясняване на случая, но те отказали да изпълнят това
разпореждане. Нарушителят А.В., заявил на пол. служители – да си гледат работата, питал
ги – кои са те и че сега ще видят какво ще стане. След направени няколко устни
разпореждания да прекратят действията си и да отидат до пол. участък с пол. служители,
нарушителят А.В. първоначално отказал да се качи в полицейския автомобил, като казвал,
че нищо лошо не е направил, но след като разпореждането било повторено, той се качил в
него и бил отведен в полицейския участък в Садово, а Кузмов отишъл там пеш.

В полицията продължили с арогантното си поведение, с което възмутили пол. служители
– Б. и Кисимов
Следва да се посочи, че по време на свадата, свидетелката Гергана Иванова Атанасова по
това време работила като пекар / продавач в обект за закуски на фирма „Ф.“ в гр. С. на ул.
„Юрий Гагарин“ № 1а, като сочи че двамата нарушители около 07:40 ч., които са познати за
нея, дошли пред обекта във видимо нетрезво състояние, закупили си закуски, седнали да ги
хапват, при което Д.К. е обвинил А.В., че последният му е откраднал телефона, докато цяла
нощ пили в дома на А.В., при което той започнал да се заяжда с него, който пък от своя
страна, на няколко пъти му отговорил, че не е открадвал никакъв телефон и че телефоните в
днешно време лесно се разкриват, поради което и никой човек няма да тръгне да прави
такива неща, но Кузмов продължавал да удря по пластмасовата маса нееднокартно и да
настоява за това. Нарушителят А.В. продължавал да отговаря, че не е взимал никакъв
телефон, като въпреки многократните му отговори в тази насока, Кузмов продължавал да
настоява, че му е откраднал телефона, при което нарушителят А.В. се афектирал и той
започнал да говори на висок тон, опровергавайки тези твърдения. Той отговарял на
провокацията, при което тези реплики прерасли в свада и въпреки, че тя им направила
забележка, те не преустановили тези действия .Д.К. започнал да удря и по пластмасовата
маса, на която седели, като в това време там бил и свидетелят Й.А., който пиел кафе в
магазина за закуски, който също възприел тези действия, че лицата са псували и са викали
силно и че въпреки и че той им е направил забележка, те не са преустановили тези си
действия, при което той отишъл в пол. участък и подал оплакване.

При пристигане на място от пол. служител – Г.А. и Й.А. са забелязали, че нарушителите -
в случая А.В. и Д.К., отказвали да им изпълняват разпорежданията и са продължили с
описаните действия и спрямо полицейските служители, като А.В. отказал да влезе в
полицейския автомобил, а Кузмов продължавал да говори на висок тон и да репликира
полицейските служители, при което на същия било разпоредено да отиде до полицейския
2

участък в Садово пеша, а нарушителят А.В. бил качен в полицейския автомобил и отведен в
полицейския участък. Там двамата продължили да се саморазправят. Кузмов бил закачен с
белезници за лежанка от фитнес, тъй като бил задържан.

Бил му съставен акт за констатиране на проява на дребно хулиганство. Всички лица били
възмутени от поведението на А.В. относно полицейските служители.

По доказателствата:

Така намерените за установени факти се доказаха от показанията от пол. инспектор Х.Н.,
който е съставил акта за констатиране на проява на дребно хулиганство, от показанията на
св. Г.И.А., Й.Г.А., П.Д.К.., И. В. В., които кредитира като логични, последователни и
непротиворечиви, нито вътрешно, нито помежду им. Съдът кредитира и писмените
доказателства по делото: докладна записка от пол. инспектор Х.Н. и докладна записка от
пол.инспектор И. В., като надлежно приобщени.

Не се констатираха съществени противоречия в доказателствената съвкупност.

От правна страна:

При така приетите за установени факти по делото, съдът намери за доказано това, че
нарушителят А.В. на 20.05.2024 г. около 8:00 ч. в гр. С., ул. „***, във видимо нетрезво
състояние заедно с Д.К. , пред магазин за закуски на горепосочения адрес, е бил провокиран
с несправедливо обвинение от Кузмов, че му е откаднал телефона, докато цяла нощ са пили
в дома му, поради което и същият, след като Кузмов нееднократно го обвинявал
несправедливо, въпреки постоянното опровергане на това обвинение от страна на
нарушителя Вълчев, последният вече след като Кузмов започнал нееднократно и да удря по
масата, е започнал да му крещи също на свой ред, че не е откраднал телефона му. В случая,
тази свада за него, въпреки, че е била съпроводена с крещене и говорене на висок тон на
обществено място, това поведение е било продиктувано от личностен мотив, а именно -
желание за защита от несправедливо обвинение, което е можело да се отрази изключително
негативно на неговото правно положение и да бъде задържан, разследван, по невярно
обвинение, поради което и същият се е афектирал, след като с нормален тон нееднократно е
опровергавал това фалшиво обвинение, поради което и това му поведение не е било
продиктувано от желание да бъде без личностен мотив, нарушен обществения ред , тъй като
такъв личностен мотив е бил налице, поради което и по тези факти, съдът намери, че следва
да го оправдае те да са проява на дребно хулиганство.

По отношение на поведението му спрямо полецейските служители, тъй като той се е
държал агресивно спрямо полицейските служители – мл. експерт П.К. и инспектор И.Б.,
викал е и е крещял на висок тон и е отказвал да изпълни техните разпореждания, наричал ги
е с неприлични и оскърбителни изрази, което било възприето от Г.А., Й.А., И.Б. и П.К. и е
предизвикало у тях силни възмущения, с които действия той е нарушил обществения ред и
спокойствие, но поради своята по - ниска степен на обществена опасност, извършеното не
представлява престъпление по смисъла на чл. 325 от НК, а представлява непристойна
проява по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ, за която съдът го призна виновен.

Нарушението е извършено с пряк умисъл, при съзнавана обществена опасност на
3

деянието и дееца и нейното целене, като от обективна страна, е осъществено чрез
гореописаните действия. Нарушението е доказано и за него съдът го призна за виновен.

По отношение на наказанието:

Измежду алтернативно предвидените наказания, съдът намери, че следва да наложи
наказание „Глоба“ на дееца, като отчете факта на това, че същият работи в Италия, има
фирма, която ръководи и работници, има семейство и деца и проявата му е продиктувана от
афект, в резултат на предходни действия на Кузмов, като поради това съдът намери, че
следва измежду двете алтернативно предвидени наказания, да му наложи адм.наказание
Глоба.

Размерът на същото, съдът съобрази с доброто му имотно положение, както и с факта на
това, че поради проблеми със забранени субстанции, той е с досъдебно произвоство за
държане на такива и под полицейско наблюдение, поради което и определи размерът при
баланс на смегчаващите и утежняващите отговорността обстоятелства в размер на 300 лева -
триста лева, платима в полза на Държавата, на основание чл.6, б.”а”, вр. чл. 1, ал. 1, т. 2 от
УБДХ.

С този вид и размер административно наказание, съдът намери, че ще бъдат изпълнени
целите по чл.12 от ЗАНН.

По горните мотиви, съдът постанови своето решение.

4

Номер на акта:	41
Дата:	20 май 2024 г. (в сила от 22 май 2024 г.)
Съдия:	Стефка Томова Пашова

Дело:	20245310200259
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	20 май 2024 г.

Решение по дело №259/2024 на Районен съд - Асеновград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите