Присъда по дело №3532/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта:	53
Дата:	24 юни 2021 г. (в сила от 10 юли 2021 г.)
Съдия:	Божидар Иванов Кърпачев

Дело:	20215330203532
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	31 май 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 53
гр. Пловдив , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Божидар И. Кърпачев
Съдебни заседатели:Валентина С. Илчова

Иван К. Атанасов
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
и прокурора Васил Н. Янев (РП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Божидар И. Кърпачев Наказателно дело от
общ характер № 20215330203532 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Р. Ч. З. - роден на *********, живущ в
*********, *******, б.г. със средно образование, безработен, женен, осъждан,
ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата през месец
юни 2019 г., в гр.Пловдив, противозаконно е присвоил чужда движима вещ,
която владеел – лек автомобил марка ‘‘Фолксваген‘‘, модел ‘‘Голф‘‘ с рег. №
*******, на стойност 2400 /две хиляди и четиристотин/ лева, собственост на
Б.Б.О.. от гр. Пловдив - престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, поради което на
основание чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58А, ал. 1, вр. чл. 54 от НК го
ОСЪЖДА на ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален
ОБЩ режим за изтърпяване на така наложеното наказание.
На основание чл. 25, ал. 1 от НК, вр. чл. 23, ал. 1 от НК ОПРЕДЕЛЯ
едно общо най-тежко наказание измежду наказанията наложени на
подсъдимия Р. Ч. З. по НОХД № 984/2019 г., по описа на Районен съд –
Пловдив, и по настоящото дело (НОХД № 20215330203532), а именно
1

ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3
от ЗИНЗС да се ИЗТЪРПИ при първоначален „ОБЩ“ режим.
На основание чл. 25, ал. 2 от НК ПРИСПАДА при изпълнение на така
определеното едно общо най-тежко наказание времето, през което
подсъдимият Р. Ч. З. е търпял наказание лишване от свобода, по което и да е
било от групираните осъждания.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 от НК ПРИСПАДА при
изпълнение на така определеното едно общо най-тежко наказание времето,
през което подсъдимият Р. Ч. З. е бил задържан по реда на ЗМВР или НПК,
по което и да е било от групираните осъждания, като един ден задържане се
зачита за един ден лишаване от свобода.
ОСЪЖДА подсъдимия Р. Ч. З. /със снета самоличност/ да заплати на
гражданския ищец Б.Б.О.., ЕГН: *******, чрез неговата майка и законен
представител К.С.О., ЕГН *******, сумата от 2000 лева /две хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат от
деянието предмет на обвинението по чл. 206, ал. 1 от НК, ведно със законната
лихва от датата на деянието до окончателно изплащане на дължимата сума.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Р. Ч. З. /със
снета по делото самоличност/ да заплати разноски по делото в размер на
100,65 лева /сто лева и шестдесет и пет стотинки/, по сметка на ОД на МВР –
Пловдив, както и сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща държавна
такса за уважения размер на гражданския иск, по сметка на Районен съд -
Пловдив, в полза на бюджета на съдебната власт.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред ПОС, по реда на Глава ХХІ от НПК.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 24.06.2021г. ПО НОХД № 3532/2021 г.
ПО ОПИСА НА ПРС, НО, ПЪРВИ СЪСТАВ
ОБЕЗЛИЧЕНИ
Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Р. Ч.
З., за това че на неустановена дата през месец юни 2019г. , в гр.Пловдив,
противозаконно е присвоил чужда движима вещ, която владеел – лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № *******, на стойност
2400 /две хиляди и четиристотин/ лева, собственост на Б.Б.О. от гр.Пловдив –
престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на
съкратеното съдебно следствие, като подсъдимият е признал изцяло фактите
от обстоятелствената част на обвинителния акт.
Приет е за съвместно разглеждане граждански иск от гражданския
ищец Б.Б.О., ЕГН *******, чрез неговата майка и законен представител
К.С.О., ЕГН ******* за сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди в резултат от деянието предмет на
обвинението по чл. 206, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателно изплащане на дължимата сума.
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като доказано по несъмнен
начин от признанията на дееца и събраните по делото доказателства. Намира,
че наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите вината
обстоятелства в размер малко над специалния минимум предвиден в нормата
на чл. 206, ал.1 НК, а именно 15 месеца лишаване от свобода, като същото
след приложение на редукцията по чл. 58а НК и след кумулирането му с
наказанието наложено по НОХД 984/2019г. се изтърпи при първоначален общ
режим. Пледира за уважаване на гражданския иск и възлагане на разноските.
Защитникът на подсъдимия изцяло споделя изводите на прокурора за
доказаност на авторството на деянието. Пледира за наказание в минимален
размер.
В правото си на лична защита подсъдимият поддържа казаното от
прокурора. С последната си дума моли за наказанието предложено от
прокурора, като счита същото за справедливо и обосновано.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият Р. Ч. З. е роден на *******, живущ в *******, *******,
б.г., със средно образование, безработен, женен, осъждан, ЕГН **********.
В периода от неустановена дата през 2016г. до края на лятото на 2017г.
подс. Р.З. работел на частна практика като ******* в помещение, обособено
1

като автосервиз, намиращо се на ул. „Брезовско шосе“ № 195, в
непосредствена близост до сградата на Съюза на българските автомобилисти
(СБА). Посоченият сервиз бил нает от св. Х.П., но същият имал устна
уговорка със св. С.Д. и подс. Р.З. те двамата също да работят в него, като му
заплащат на ръка част от наема.
Свидетелката К.С.О. закупила лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Голф“ с рег. № *******, който по документи се водел собственост на
******* й син Б.Б.О., *******. Последният бил освидетелстван - с 80 % вид и
степен на увреждане с чужда помощ, за което му било издадено експертно
решение № ******* от 20.12.2018г. от ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“ АД.
Въпреки че собственик бил синът й, св. К.О. стопанисвала и ползвала
посоченото МПС.
В началото на месец февруари 2017г. автоматичната скоростна кутия на
л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ******* проявила механичен
дефект - непревключвала плавно предавките. Поради това св. К.О. била
принудена да потърси услугите на *******. Тъй като преди да закупи
инкриминирания автомобил, имала друг, който се поддържал от подс. Р.З., тя
се свързала с него и му обяснила за възникналия в хода на експлоатация
проблем. Уговорили се тя да му остави МПС в сервиза, а той да го огледа,
установи и отстрани проблема, като преди това й посочи конкретна цена за
ремонт.
След няколко дни, на неустановена дата през месец февруари 2017г.,
подс. Р.З. се обадил по телефона на св. К.О. и й обяснил, че се налагало
извършването на ремонт на скоростната кутия на автомобила. Първоначално
й поискал сума в размер на 400 (четиристотин) лева, за които обяснил, че са
необходими за закупуване на редица части. Тя се съгласила и двамата се
уговорили още същия ден той да отиде до работното й място (Централна ЖП
- гара гр.Пловдив), където св. О. му предала парите.
На неустановена дата през месец април 2017г. подс. Р.З. се обадил по
телефона на св. К.О. и й обяснил, че се налагало да закупи допълнителни
части за извършвания от него ремонт. Поискал сума в размер на 400
(четиристотин) лева. Тя се съгласила и двамата се уговорили още същия ден
той да отиде до работното й място (*******), където св. О. му предала
парите.
На неустановена дата през месец юли 2017г. подс. Р.З. се обадил за
пореден път по телефона на св. К.О. и й обяснил, че се налагало да закупи
още допълнителни части за ремонт на скоростната кутия. Поискал сума в
размер на 400 (четиристотин) лева. Тя се съгласила за пореден път и двамата
се уговорили още същия ден той да отиде до работното й място (*******),
където св. О. му предала парите.
На неустановена дата през месец септември 2017г. подс. Р.З. се обадил
отново по телефона на св. К.О. и й обяснил, че се налагало да закупи част,
включваща се в ремонта на скоростната кутия на автомобила. Поискал сума в
размер на 30 (тридесет) лева. Тя се съгласила и двамата се уговорили още
2

същия ден той да отиде до дома й, намиращ се на адрес - *******. Двамата се
видели пред входа на св. О., където тя му предала поисканите от него пари.
На неустановена дата през месец септември 2017г. подс. Р.З. се обадил
за пореден път по телефона на св. К.О. и й обяснил, че се налагало да закупи
част, включваща се в ремонта на скоростната кутия на автомобила й. Поискал
сума в размер на 50 (петдесет) лева. Тя се съгласила и двамата се уговорили
още същия ден той да отиде до дома й, намиращ се на адрес - *******.
Двамата се видели пред входа на св. О., където тя му предала поисканите от
него пари. Тоест до м.09.2017г. тя предоставила на подс. З. парична сума в
размер на 1280 лева.
За всички изброени по - горе случай по предаване на парични суми от
страна на св. К.О. към подс. Р.З., не били съставяни никакви документи,
удостоверяващи тези обстоятелства.
В края на месец септември 2017г. подс. Р.З. предал владението над лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ******* на св. К.О.,
като й засвидетелствал, че автомобилът бил поправен и проявеният
механичен дефект бил отстранен. Тя ползвала превозното средство известно
време, но след около две - три седмици установила, че проблемът не бил
отстранен. Свързала се по телефона с подс. Р.З. й му обяснила за
съществуващия все още технически проблем. Уговорили се тя да му закара
МПС, за да може той да го огледа пак. Така и сторила.
След като извършил подробен оглед на автомобила, на неустановена
дата през месец януари 2018г. подс. Р.З. се свързал по телефона със св. К.О. и
й обяснил, че се налагало да закупи още части за ремонт на скоростната
кутия. Поискал сума в размер на 250 (двеста и петдесет) лева. Тя се съгласила
и двамата се уговорили още същия ден той да отиде до работното й място
(*******), където св. О. му предала парите.
На неустановена дата през месец декември 2018г. подс. Р.З. се обадил за
пореден път по телефона на св. К.О. и й обяснил, че се налагало да закупи
части за ремонт на скоростната кутия. Поискал сума в размер на 400
(четиристотин) лева. Тя се съгласила и двамата се уговорили още същия ден
той да отиде до работното й място (*******), където св. О. му предала
парите. Тоест до м.12.2018г. св. О. предоставила на подс. З. парична сума в
общ размер на 1930 лева.
Независимо от горчивия си опит до момента св. К.О. проявила наивност
и се доверила на подс. Р.З., предавайки му за пореден път посочените по -
горе парични суми, без да изиска от него и/или съставят какъвто и да било
документ за предаването им.
На неустановена дата през месец юни 2019г. подс. Р.З. отишъл до дома
на св. К.О. и й заявил, че е необходимо тя да му предаде СРМПС, част II,
т.нар. голям талон на МПС. О. му предоставила документа, но не дала
изричното си съгласие подс. З. да се разпорежда с автомобила. Впоследствие
подс. Р.З. се свързал със св. Б.К. - ******* на фирма ‘‘Бодро 2010‘‘ ЕООД,
занимаваща се с изкупуване на стари автомобили и му предложил да бракува
3

инкриминираното МПС - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с
рег. № *******, собственост на Б.Б.О. и ползвано от майка му и законен
представител - св. К.С.О.. Свидетелят К. се съгласил, като за целта на
неустановена дата през месец юни 2019г. организирал платформа, на която
натоварил МПС от гр.Пловдив и го транспортирал до гр.Асеновград, кв.
„Долни Воден“, на ул.‘‘Кукленско шосе‘‘ № 13, където се намирала базата на
фирмата. По описания начин подс. З. противозаконно се разпоредил
фактически с владяната от него чужда за него движима вещ. Свидетелят Б.К.
заплатил на подс. Р.З. за бракуването на инкриминирания автомобил парична
сума в размер на 400 (четиристотин) лева, който последният оползотворил за
свои нужди.
Междувременно, на няколко пъти през месец ноември 2019г., св. К.О.
направила опити да се свърже по телефона с подс. Р.З. с ясното съзнание, че
желае да й бъде върнато МПС, за да може да го използва, но установила, че
телефонът му бил изключен. Тя установила ползвателя на телефонния номер,
от който двамата с подс. З. осъществявали до този момент контакти, а именно
съпругата му св. М.Д.-З.. Така на неустановена дата в края на 2019г. св. О.
посетила дома на сем. З.. При проведен разговор със съпругата на подс. Р.З.,
разбрала, че от началото на месец ноември 2019г. бил задържан под стража в
следствения арест.
Разбирайки тези обстоятелства св. К.О. подала сигнал до Районна
прокуратура – гр.Пловдив за случая. Била възложена проверка, а
впоследствие образувано и досъдебно производство по реда на чл.212, ал.1 от
НПК.
С разписки от 18.01.2021г. и 25.01.2021г. подс. Р. Ч. З. предал на св.
К.С.О. следните суми - 260 (двеста и шестдесет) лева и 140 (сто и
четиридесет) лева (л.100 - л.101).
От заключението на извършената по делото стоково – оценителна
експертиза/СОЕ/ е видно, че стойността на предмета на инкриминираното
деяние към момента на извършване на престъплението (м.06.2019г.), а именно
1 / един/ лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № *******,
с дата на първа регистрация - 15.02.1995г. възлиза на 2 400 (две хиляди и
четиристотин) лева.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Гореизложената фактическа обстановка се установява от признанията
на подсъдимия дадени по реда на чл. 371, т.2 НПК, както и от
-обясненията на подсъдимия дадени на досъдебна фаза;
-показанията на свидетелите К.С.О., М.З., Г.Т., Б.К., Х.П., С.Д.;
- заключение на изготвената по делото съдебно-оценителна
експертиза;
-приложените по ДП писмени доказателства, включително и справка за
съдимост, характеристична справка, удостоверение за раждане и др.
В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени
4

противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт и призната от подсъдимия, поради което и по аргумент за
обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно
задължителната съдебна практика –т.4 от ТР № 1 ОТ 06.04.2009 Г. по т. д. №
1/2008 Г., ОСНК НА ВКС - изискуемата се от закона подкрепа на
самопризнанията от приобщения доказателствен материал не следва да се
отъждествява с необходимост от изключителна и пълна еднопосочност на
фактическите данни. Необходимо и достатъчно условие за приложението на
диференцираната процедура е доказателствата убедително да потвърждават
фактите, при това правно релевантните. Принципно незначителните
противоречия не представляват процесуална пречка за прилагане на
процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК. В този изричен смисъл Решение № 432
от 26.11.2014 г. по нак. д. № 1182/2014 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 318 от 30.09.2015 г. по н. д. № 940 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 347 от 23.10.2015 г. по н. д.
№ 956 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение №
318 от 30.09.2015 г. по н. д. № 940 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то
нак. отделение.
В конкретния случай предвид констатираната абсолютна еднопосочност
и безпротиворечивост на събрания доказателствен материал, поставеният от
ВКС критерий за подкрепеност на признанието от доказателствата по делото
не само е достигнат, но и е надминат.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

С оглед приетото за установено от фактическа страна се доказа, че
подсъдимият на неустановена дата през месец юни 2019г. , в гр.Пловдив,
противозаконно е присвоил чужда движима вещ, която владеел – лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № *******, на стойност
2400 /две хиляди и четиристотин/ лева, собственост на Б.Б.О. от гр.Пловдив –
престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
Предмет на престъплението по основания състав на чл. 206, ал.1 НК е
движима вещ, която е собственост на трето лице, различно от дееца.
Особено изискване от обективна страна е предмета на престъплението
да се намира във фактическата и/или разпоредителна власт на дееца, която
власт да е придобита правомерно на правно основание, което не е необходимо
да е юридическо оформено. В този смисъл същото може да бъде- договор,
едностранна сделка, друг юридически акт, но и чисто фактическо предаване.
Стойността на предмета на престъплението се определя по средни
пазарни цени- Решение № 444 от 05.11.2013 г. по нак. д. № 1525/2013 г. на
Върховен касационен съд
От гореизложеното следва, че субект на престъплението е всяко
наказателно отговорно лице, което:
-не е собственик на предмета на престъплението и
-осъществява правомерна фактическа и/или разпоредителна власт върху
него на правно основание.
Така Решение № 355 от 30.09.2009 г. по нак. д. № 351/2009 г. на
5

Върховен касационен съд, Решение № 211 от 16.07.2014 г. по нак. д. №
521/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 600 от 07.01.2014 г. по
нак. д. № 2123/2013 г. на ВКС, Решение № 462 от 12.12.2014 г. по нак. д. №
1459/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 55 от 05.06.2014 г. по
н. д. № 2018 / 2013 г. на Върховен касационен съд, Решение № 722 от
11.03.2005 г. по н. д. № 396/2004 г., III н. о. на ВКС, Решение № 197 от
07.06.2010 г. по н.д. № 99/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение №
275 от 12.07.2011 г. по нак. д. № 1424/2011 г. на Върховен касационен съд.

Изпълнителното деяние при обсебването се състои в извършване на акт
на фактическо или юридическо разпореждане от страна на правомерно
упражняващия фактическа власт деец с предмета на престъплението в свой
или чужд интерес, с който акт деецът външно проявява /демонстрира/
промяна в отношението си към инкриминираната вещ, а именно започва
да третира същата като своя собствена.

Фактическото разпореждане представлява въздействие върху
субстанцията на вещта -предаване във фактическата власт на трето лице,
преработване, унищожаване, повреждане, укриване, използване по
предназначение, съчетано с ограничаване възможността на собственика да се
ползва от вещта и др./.
Юридическото разпореждане представлява външно проявен израз
на волята на дееца за настъпване на правна промяна в режима на вещта,
която се намира в негово владение- сключване на договор или едностранна
сделка, издаване на разпореждане от *******я на ЮЛ до негови служители да
извършат конкретни физически действия с вещта и др.
Изискването разпореждането да е в свой за дееца или чужд интерес се
разбира като отклоняване на вещта от патримониума на нейния
собственик, като икономическата облага от нейното ползване или
разпореждането с нея постъпва в патримониума на дееца или на избрано
от него трето лице, различно от законния собственик.
Така Решение № 148 от 21.10.2016 г. по н. д. № 558 / 2016 г. на
Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение № 109 от 08.06.2018
г. по н. д. № 333 / 2018 г. на Върховен касационен съд, Решение № 343/ 24
октомври 2014 г., първо наказателно отделение, н. дело № 1089/2014 година
на ВКС.
Конкретните прояви на фактическо или юридическо разпореждане
могат да се обективират в:
-активни действия- чисто фактически или юридически /волеизявления/
по отклоняване на предмета от патримониума на собственика - Решение №
444 от 05.11.2013 г. по нак. д. № 1525/2013 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 553 от 07.02.2013 г. по нак. д. № 1824/2012 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 496 от 19.11.2008 г. по н.д. № 484/2008 г., II н.о.
на ВКС, Решение № 555 от 28.12.2009 г. по нак. д. № 559/2009 г. на Върховен
6

касационен съд, Решение № 235 от 05.06.2009 г. по н.д. № 224/2009 г. на
Върховен касационен съд
-бездействие, под формата на невръщане на владяна вещ след изтичане
на срока или отпадане на правното основание, по силата на което е била
предадена на дееца. Същественото тук за съставомерност на деянието е, че
отказът да се върне вещта следва да бъде противозаконен, тоест да не
съществува правно основание за продължаващото задържане на вещта. Така
Решение № 63 от 31.05.2019 г. по н. д. № 229 / 2019 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 94/ 09 юни 2017 год., трето наказателно
отделение наказателно дело № 361/2017 год. на ВКС, Решение № 135/ 18
март 2014 год, КНОХД № 209/ 2014 . по описа на Върховния касационен съд,
Решение № 472 от 19.11.2013 г. по нак. д. № 1541/2013 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 46 от 08.04.2014 г. по нак. д. № 2218/2013 г. на
Върховен касационен съд, Решение №217/19 декември 2016 година, първо
наказателно отделение, наказателно дело № 817/2016 г на ВКС, Решение №
333/ 17.10.2014 година, второ наказателно отделение, наказателно дело №
1044/2014г. на ВКС. Отказът продължава да бъде противозаконен и ако се
дължи на обективна невъзможност, която обаче е предшествана от
неправомерни действия на дееца- Решение № 218 от 22.05.2015 г. по н. д. №
486 / 2015 г. на Върховен касационен съд.
-бездействие под формата на неотчитане на получена на правно
основание парична сума, дори и да не са установени конкретни
разпоредителни действия с нея, щом от обстоятелствата по делото се
установява по несъмнен начин присвоителното намерение спрямо нея. Така
Решение № 142 от 20.12.2017 г. по н. д. № 679 / 2017 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 458 от 4.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 506/2009 г.,
III н. о, Решение № 500/ 27 януари 2014 година, трето наказателно отделение,
н. дело № 1826/2013 година на ВКС, Решение №135/12.07.2018 по дело
№301/2018 на ВКС
-нецелево разходване на получена на правно основание с конкретно
предназначение парична сума- Решение № 121/11.07.2017г., наказателно дело
№ 275 по описа за 2017 г. на ВКС, Решение № 12/21 януари 2015 г, І НО,
касационно дело № 1180 по описа за 2014 г., Решение № 206 от 30.07.2013 г.
по нак. д. № 549/2013 г. на Върховен касационен съд. Деянието е
съставомерно по тази форма на изпълнителното деяние дори в последствие
част от сумата да е употребена по предназначение, ако преди това са налице
действия които недвусмислено сочат на промяна в отношението на дееца,
който е започнал да я свои- Решение № 353 от 13.09.2010 г. по нак. д. №
295/2010 г. на Върховен касационен
съд

Изискване от обективна страна за съставомерност на деянието е актът
на имуществено разпореждане да е противозаконен, тоест да е извършен
без съгласието на собственика на вещта и да е несъвместим с правното
7

основание, на което деецът упражнява фактическа и/или разпоредителна
власт върху вещта.
Така Решение № 140/04 декември 2018 г., трето наказателно отделение,
наказателно дело № 630/2018 г. на ВКС.
Престъплението е резултатно, като същото е довършено в момента,
когато в резултат на извършеното имуществено разпореждане от страна на
дееца с нея, собственикът вече не може да извършва разпоредителни действия
с нея. В тази връзка се поставя изискването актът на имуществено
разпореждане да е окончателен и в резултат от него действителния
собственик да бива поставен в трайна и безвъзвратна невъзможност да
упражнява предоставените му от закона правомощия спрямо собствената
му вещ
Така Решение № 600 от 07.01.2014 г. по нак. д. № 2123/2013 г. на ВКС.

От субективна страна както всяко присвоително престъпление и
обсебването се осъществява с пряк умисъл като форма на вината, дефиниран
от отношението на подсъдимия към съставомерния противоправен
резултат- деецът следва да съзнава обществено опасния характер на
деянието, да е предвиждал съставомерните му обществено опасни последици
и пряко да ги е целял.
Специфичен елемент от субективна страна на обсебването е
присвоителното намерение, което намира израз в желанието на дееца
трайно, окончателно и безвъзвратно да отклони вещта от патримониума
на законния собственик в свой собствен или чужд интерес. В този смисъл
деянието би било несъставомерно, ако деецът е целял само временно
неправомерно ползване на вещта и последващото й връщане или макар да се е
разпоредил със същата е възнамерявал да преведе икономическата облага от
нея на собственика.
Така Решение № 493 от 01.12.2009 г. по н.д. № 480/ 2009 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 509 от 09.01.2001 г. по н.д. № 451/2000 г. , I н.о.
на ВКС, Решение № 419 от 27.11.2000 г. по гр. д. № 384 /2000 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 348 от 09.10.2009 г. по нак. д. № 363/2009 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 55 от 05.06.2014 г. по н. д. № 2018 /
2013 г. на Върховен касационен съд, Решение № 144/28.08.2017 г.
наказателно дело № 424/2017 г. по описа на ВКС, Решение № 261 от
23.07.2015 г. по н. д. № 724 / 2015 г. на Върховен касационен съд, Решение №
94 от 16.03.2010 г. по нак. д. № 769/2009 г. на Върховен касационен съд
Не е налице присвоително намерение и ако деецът е действал със
субективното убеждение, че задържайки вещта добросъвестно упражнява
едно свое право до разрешаване на съществуващ граждански спор.
Така Решение № 165 от 26.09.2016 г. по н. д. № 565 / 2016 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 92 от 24.02.2010 г. по нак. д. №
749/2009 г. на Върховен касационен съд
В тази връзка практиката е приела, че извършването на разпоредително
8

действие с предмета на престъплението, което е последвано от действия по
укриване от пострадалото лице и избягване на контакт с него, за да не се
възстанови икономическата облага от извършеното разпореждане е сигурен
белег за присвоителното намерение.
Така Решение № 466 от 08.12.2009 г. по нак. д. № 506/2009 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 329 от 12.10.2015 г. по н. д. № 1105 /
2015 г. на Върховен касационен съд.

Не се отразява на извода за съставомерност на деянието от субективна
страна възникналото след акта на имуществено разпореждане желание за
възстановяване на вещта или овъзмездяване на вредите, доколкото
преценката за наличие на умисъл се извършва към момента на извършване на
изпълнителното деяние.
Така Решение № 55 от 05.06.2014 г. по н. д. № 2018 / 2013 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 407 от 8.10.1985 г. по н.д. № 446/85 г.,
II н.о.

В конкретния случай се установява, че всички гореизложени условия са
налице.
Предметът на престъплението –чуждо за дееца МПС му е било
предадено във фактическата власт на валидно правно основание- по
неформален договор за ремонт. Правното основание за предаване на
фактическата власт не е включвало деецът да извършва разпоредителни
действия с МПС. Въпреки това той извършил действие по юридическо
разпореждане като го предал за скрап срещу заплащане ,като впоследствие се
укрил от пострадалото лице, за да не върне получената сума.
В тази връзка изрично следва да се отбележи Решение № 553 от
07.02.2013 г. по нак. д. № 1824/2012 г. на Върховен касационен съд, в което за
съставомерно е признато деяние напълно идентично по фактическите си
белези с процесното- лице предава за скрап автомобил предаден му за ремонт
от пострадалото лице.
Предвид цитираната по-горе трайна съдебна практика изводите за
наличие на присвоително намерение не се разколебават от последващото
частично възстановяване на вредите.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

За престъпление по чл.206 ал.1 от НК се предвижда наказание от една
до шест години лишаване от свобода.
При преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по
делото съдът намира, че по отношение на подсъдимия следва да се наложи
наказание по реда на чл. 54 НК, при превес на смекчаващите вината
обстоятелства в размер на една година и три месеца /петнадесет месеца/
лишаване от свобода. На основание чл. 58а, ал.1 НК така определеното
9

наказание следва да се редуцира с 1/3 и на подсъдимия да се наложи
наказание лишаване от свобода в окончателен размер от 10 месеца,
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита влошеното
материално положение и полаганата грижа за две деца, направеното
признание на вината, изразеното съжаление за стореното и оказаното
съдействие за бързо и ефикасно приключване на съдебното производство в
разумни срокове, частичното възстановяване на вредите още преди началото
на процеса и заявената готовност да се продължи с този процес.
Относно някои от посочените смекчаващи обстоятелства следва да се
изложат и допълнителни съображения.
Съгласно задължителните указания дадени с ТР1/2009 по тълк.д. 1/2008
на ОСНК на ВКС признанието на вината и провеждането на производството
по реда на глава 27 НПК не следва да се счита за смекчаващо обстоятелство,
освен ако признанието не е дадено още на досъдебна фаза и не е съдействало
съществено за разкриване на престъплението и облекчаване дейността на
разследващите органи. Това е така защото деецът бива възнаграден за
своето добросъвестно процесуално поведение чрез редукция на
наказанието по реда на чл. 58а, ал.1 НК, а е недопустимо едно и също
обстоятелство да бъде отчитано два пъти при индивидуализация на
наказателната отговорност. В конкретния случай обаче подсъдимият не само е
признал вината си още на досъдебна фаза, но и подробно е разказал за
механизма на извършване на деянието още при разпита си като свидетел,
преди привличането като обвиняем. Последното не само съществено е
улеснило работата на разследващите органи, но и е съдействало за ефикасно
приключване на съдебната фаза в разумни срокове. Поради това не
съществува пречка признанието на вината и изразеното съжаление да бъдат
отчетени като самостоятелно смекчаващо обстоятелство.
На следващо място според съда доброволното частично
възстановяване на причинените вреди, скрепено с изразена готовност за
заплащане и на останалите показва наличието на вътрешен морален
императив у подсъдимия, който според настоящия състав ще съдейства за
постигане целите на наказанието и с по-нисък интензитет на приложената
спрямо него наказателна репресия.
Като отегчаващо обстоятелство съдът отчете обремененото съдебно
минало на дееца.
При ценене на гореизложените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства
настоящият състав споделя трайната практика на ВКС, че при
индивидуализацията на наказанието няма място за механичен формален
подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства,
тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни
фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната
степен на обществена опасност на деянието и дееца.
В този смисъл при отчитане съотношението на смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства следва се съобразява не само техният брой, но и
10

тяхната специфика.
Така изрично Решение №144/20.02.2019 по дело №598/2018 на ВКС,
Решение №75/21.08.2018 по дело №327/2018 на ВКС, Решение № 37 от
28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г. на ВКС, Решение №90/18.09.2018 по дело
№329/2018 на ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018 г. по н.д № 600 по описа
за 2018г. на ВКС.
Съдът намира, че така определеното наказание ще съдейства за
постигане целите, както на генералната, така и на специалната превенция, без
същевременно прекомерно да се засягат правата на подсъдимия.
Определеният размер на наказанието съответства на степента на
обществена опасност на деянието и дееца. На следващо място определеното
наказание съответства и на стойността на причинените вреди- 2400 лева, от
които 2000 невъзстановени.
Според съда неприложим в случая е чл. 55 НК, доколкото по делото не
са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито
макар и само едно, но изключително такова, което би обусловило извода, че и
най – лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко.
Цитираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са повече на брой от
типичните случаи, нито са изключителни по своя характер, което е налага и
определяне на наказанията то по реда на чл. 54 НК в посочените размер. Още
повече, че по делото са констатирани и отегчаващи обстоятелства.
Доколкото посоченото деяние се намира в съвкупност с друго, за което
е постановено на основание чл. 68 НК да се изтърпи при първоначален общ
режим, то на основание чл. 57, ал.1, т.3 ЗИНЗС следва да се определи
първоначален общ режим за изтърпяване и на налаганото от настоящия
състав наказание.

ПО КУМУЛАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЯТА.

Особеност на процесното деяние е, че е извършено на неустановена
дата през месец юни 2019г. Това предполага, че същото хипотетично би
могло да се кумулира с две различни предишни осъждания на дееца, като и
по двете са налагани наказания лишаване от свобода в различен размер, които
по настояще са изтърпени.
Ако се приеме, че датата на извършване на процесното деяние е през
месец юни 2019г., но преди 28.06.2019г., то същото би подлежало на
групиране с осъждането на дееца по НОХД 984/2019г. по описа на ПРС, по
което му е наложено наказание 10 месеца лишаване от свобода.
Ако се приеме, че датата на извършване на процесното деяние е през
месец юни 2019г., но след 28.06.2019г., същото е кумулируемо с осъждането
по НОХД 861/2020г. по описа на ПРС, по което на дееца е наложено
наказание 9 месеца лишаване от свобода.
Доколкото от доказателствата по делото не е установима точната дата
на извършване на деянието, то приложение следва да намери правилото на
11

т.9 от ППВС 4/1965 и да се предпочете най-благоприятното за дееца
съчетание.
В този смисъл настоящото осъждане на дееца от 10 месеца лишаване от
свобода следва да се групира с осъждането по НОХД 984/2019г. по описа на
ПРС също в размер на 10 месеца лишаване от свобода, като се определи едно
общо най-тежко наказание в размер на 10 месеца лишаване от свобода.
На отделно изтърпяване ще подлежи наказанието от 9 месеца лишаване от
свобода наложено по НОХД 861/2020 по описа на ПРС.
Така и Решение № 25 от 04.03.2020 г. по н. д. № 872 / 2019 г. на
Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 11 от 19.02.2020 г.
по н. д. № 1110 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение.
Доколкото според съда частичното възстановяване на вредите е една
индиция за вече започнал поправителен процес, то приложението на чл. 24
НК не се явява необходимо.

На основание чл. 25, ал.4 НК, когато съдът определя общо наказание по
осъждания, предмет на различни присъди, той определя и режима за
изтърпяване на общото наказание.
Съгласно трайната съдебна практика при приложение на чл. 25, ал.4
НК, ако за едно от наказанията подлежащи на кумулация е бил приложен
чл. 66 НК и в определения изпитателен срок за това наказание деецът е
извършил ново престъпление, което е основание за прилагане на чл. 68
НК, то съдът е обвързан да постанови ефективно изтърпяване на
определеното общо най-тежко наказание.
Така изрично Решение №192/20.06.2019 по дело №624/2018 на ВКС ,
Решение № 128 от 30.03.2015 г. на ВКС по н. д. № 1953/2014 г., I н. о.,
Решение № 398 от 24.10.2011 г. по нак. д. № 1962/2011 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 4 от 15.02.2007 г. на ВКС по н. д. № 664/2006 г., I
н. о, Решение № 510 от 25.11.2013 г. по нак. д. № 1644/2013 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 387 от 28.09.2012 г. по нак. д. № 1243/2012 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 278 от 14.06.2013 г. по нак. д. №
877/2013 г. на Върховен касационен съд, Решение № 128 от 30.03.2015 г. по н.
д. № 1953 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение.
В процесния случай първоначално за наказанието 10 месеца лишаване
от свобода по НОХД 984/2019г. по описа на ПРС е намерил приложение чл.
66 НК. В определения изпитателен срок е извършено деянието по НОХД
861/2020 по описа на ПРС, което е станало повод за приложение на чл. 68 НК
и наказанието по НОХД 984/2019г. реално е изтърпяно при първоначален
общ режим.
Поради изложеното при кумулиране на осъждането по НОХД 984/2019г
и на настоящото осъждане съдът по силата на цитираната съдебна практика е
обвързан да определени ефективно изтърпяване на определеното общо най-
тежко наказание, което на основание чл. 57, ал.1, т.3 ЗИНЗС следва да стане
при първоначален общ режим. В противен случай деецът недопустимо би бил
12

бонифициран за осъждането си за допълнително противообществено деяние.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че от
цитираната съдебна практика не актуално е само изискването на Решение №
278 от 14.06.2013 г. по нак. д. № 877/2013 г. на Върховен касационен съд и
Решение № 128 от 30.03.2015 г. по н. д. № 1953 / 2014 г. на Върховен
касационен съд, 1-во нак. отделение определеното общо наказание да се
търпи винаги при строг режим, доколкото то е преди настъпилите
законодателни изменения в чл. 57 ЗИНЗС. Запазва се обаче важимостта на
изискването определеното общо наказание да се изтърпи ефективно.
На основание чл. 25, ал.2 от НК при изпълнение на така определеното
едно общо най-тежко наказание следва да се приспадне времето, през което
подсъдимият е търпял наказание лишаване от свобода, по което и да е било
от групираните осъждания. По-конкретно следва да се съобрази, че видно от
справката за съдимост наказанието по НОХД 984/2019г. по описа на ПРС е
изтърпяно изцяло и това изтърпяване следва да се припадне от
определеното общо най-тежко наказание в същия размер.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 от НК при изпълнение на така
определеното едно общо най-тежко наказание следва да се приспадне
времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР или НПК,
по което и да е било от групираните осъждания, като един ден задържане се
зачита за един ден лишаване от свобода.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК.

Предвид приетото за установено от фактическа и правна страна, съдът
намира, че приетият за съвместно разглеждане граждански иск за
претърпени в резултат от инкриминираната престъпна дейност имуществени
вреди, се явява доказан по основание.
Налице са всички пет кумулативно изискуеми елемента от деликтния
фактически състав по чл. 45 ЗЗД, а именно: 1)деяние; 2)противоправност;
3)вреда); 4)причинна връзка 5)вина.
Установи се, че в резултат на виновните (умишлени) и противоправни
(съставомерни като престъпление по чл. 206 НК) действия на подсъдимия
(противозаконно присвояване на процесното МПС, намиращо се в неговата
фактическа власт ) гражданският ищец е претърпял имуществена вреда,
равняваща се със стойността на присвоеното МПС.
Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между
инкриминираното деяние и причинената вреда, доколкото именно в резултат
от противозаконното присвояване на МПС патримониума на гражданския
ищец се е обеднил с неговата пазарна стойност.
Претендираният размер на имуществените вреди изцяло съответства
на предмета на обвинението и на установеното от фактическа и правна
страна, като се приспадне сумата, която според обстоятелствената част на
13

обвинителния акт е доброволно възстановена, поради което и гражданския
иск следва изцяло да се уважи, ведно със законната лихва от датата на
деянието /увреждането/, до окончателното изплащане на дължимите суми.
Доколкото пострадалото лице в лично качество е малолетно и
гражданския иск е предявен чрез неговата майка и законен представител, то
осъждането също следва да бъде заплащането на сумата от 2000 лева да стане
чрез неговата майка и законен представител- св. К.С.О..

ПО РАЗНОСКИТЕ.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият следва да бъде осъден
да заплати по сметка на ОД на МВР - Пловдив, направените по делото на
досъдебното производство разноски в размер на 100,65 лева.
На основание чл. 2 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс (ГПК) подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ПРС в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 80 лева,
представляваща ДТ върху уважения размер на гражданския иск.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
.....................................
14

Съобщи за изтекли лични данни