№ 988
гр. Варна, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Невин Р. Шакирова
Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20213100502073 по описа за 2021 година
Производството е по жалба на М. М. В., представлявана от адвокат Б.Ж., против
действия на ЧСИ Н.Д., рег.№ 807, по изп.д.№ 20218070400, представляващи въвод във
владение на имот- празно дворно място,с идентификатор 10135.1508.209г., по протокол за
въвод от 30.06.2021г.
Твърди се, че с договор по нот.акт № 88, том I, дело 1581/ 92г. за учредено право на
строеж-надстрояване върху чужд имот жалбоподателката е придобила самостоятелен
жилищен обект и 1/8 ид.част от дворното място като обща част на сградата, която владее
заедно с останалите етажни собственици от 16.01.1992г. до 30.06.2021г. Претенции към
имота са заявени от „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД през 2018г. и от В.К. –
управител на „К. инвест“ ЕООД на 14.05.2021г., придобил по договор за замяна с В и К
собствеността върху незастроената част от имота. „К.-инвест“ ООД е въведен във владение
от ЧСИ на 30.06.2021г., въз основа на издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 7103/2021г.
ВРС.
При изпълнението съдебният изпълнител е установил, че имотът не се владее от
длъжника, но въпреки възраженията на жалбоподателката, че владее този имот далеч преди
да бъде образувано делото, по което е издаден изпълнителния титул, въводът е осъществен.
Пробита е пътната настилка покрай оградата , поставени са колчета и телена мрежа , която
разделя незастроената част от имота. М. В. е принудена да премести намиращият се в имота
автомобил, след което вратата , осигуряваща достъп до мястото, е заварена.
Оспорва истинността на удостоверените в протокола обстоятелства за това, кой е
заварен в имота и с какви действия е отстранено намиращото се там лице. Поддържа искане
за отмяна на протокола за въвод, поради незаконосъобразност на извършеното действие при
намереното в имота трето лице, което е доказало владение преди завеждане на делото по
което е издаден изпълнителния лист.
1
„Водоснабдяване и канализация- Варна“ ООД ,чрез процесуален представител,
оспорва жалбата като недопустима, а по същество неоснователна. Счита, че М.В. няма
качеството на трето лице, заявило права върху имота, предмет на принудителното
изпълнение, и не е легитимирана да обжалва постановлението за възлагане, на основание чл.
435, ал. 5 ГПК. В становището по основателността насочва към различната идентификация
на имота по изпълнителен лист , различен от описания в жалбата.
Взискателят- „К. инвест“ ЕООД, оспорва допустимостта на жалбата с идентични
аргументи. По същество изразява становище за законосъобразност на извършените от
съдебния изпълнител действия и отсъствието на правни основания за отмяна на въвода,
поради упражнявано от трето лице владение върху имота. Конкретно посочва, че с
разрешение на „В и К“ ООД обитателите на сградата на ул.“Македония“ № 14 са имали
достъп до дворното място, където са паркирали автомобилите си. При извършване на
въвода ЧСИ е изслушала възраженията на собственици на съседния имот, които не са
потвърдили, че имотът е част от имота на ул.“Македония“ №14 и се владее от М.В.. Липсват
данни към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК В. да е оспорвала
собствеността и да е водила производства за прогласяване на евентуалните си права върху
имота.
На основание чл.436, ал.3 ГПК е представено мотивирано становище от ЧСИ Н.Д. по
възраженията на жалбоподателя, и копие на изпълнителното дело.
Съдът, съобразно доказателствата към делото, констатира:
Изпълнителното производство е образувано по реда на чл. 426, ал.1 ГПК, съобразно
молба на „К. инвест“ ЕООД, представлявано от В.И.К., и представен изпълнителен лист №
823/ 31.05.2021г. по влязла в сила заповед за изпълнение № 2032/ 2021г. по ч.гр.д.№ № 7103/
2021г. на Районен съд-Варна , с което „Водоснабдяване и канализация –Варна“ ООД, ЕИК
*********, е осъдено да предаде на „К. инвест „ЕООД, ЕИК *********, владението на
недвижим имот: празно дворно място в гр.Варна, район Одесос, ул.*** , представляващ ПИ
с идентификатор 10135.1508.209 по КК и КР , одобрени със заповед № РД 18-98/
10.11.2008г., на АГКК, с площ на имота 201 кв.м., и номер по предходен план- 2224А, при
съседи: 10135.1508.262, 10135.1508.210, 10135.1508.212, 10135. 1508.208.
Длъжникът- „Водоснабдяване и канализация „ООД, е уведомен с покана за
доброволно изпълнение, връчена на 17.06.2021г., за задължението по изпълнителен титул,
срок за доброволно изпълнение, следи изтичане на който съдебният изпълнител ще
пристъпи към принудително изпълнение- на посочената дата за въвод.
Съобщението до взискателя е връчено на 21.06.2021г.
На 30.06.2021г. е съставен протокол за въвод, обективиращ действията на съдебния
изпълнител по осъществяването му в присъствието на представляващия дружеството-
взискател, пълномощник на длъжника, техническо лице- геодезист, и полицейски
служители.
Подписите на ЧСИ и всички поименно посочени лица, удостоверяват верността на
вписаните обстоятелства: - извършено трасиране със съдействието на геодезична експертиза,
по представени скици на ПИ № 15-370602/ 8.06. и скица № 15-457770/27.04. 2021г. от АГКК,
неразделна част от представените нотариални актове-№ 193, том XI / 25.02.2021г. и № 102,
том XXIII/ 07.05.2021г. ;-поставяне на лека ограда от телена мрежа откъм улица „
Македония“ 14, изместена навътре със 70 см., за осигуряване достъп на живущите; -
предаване от длъжника на ключовете от входната врата;- смяна на бравата;
Според протокола в имота е имало автомобил, изведен от собствениците.
Отбелязано е , че трето за изпълнението лице е представило нотариален акт № 88, том
I от 16.01.1992г., за придобити от М.М. В. права върху имот № 24, кв.722 по плана на 3-ти
п.р. на град Варна, съседен на процесния на ул.***, който е съпоставен с нотариален акт №
82, том 2, рег.№ 6941/ 2010г. и приложената към него скица, въз основа на които от ЧСИ е
прието, че процесният имот на ул.“Македония“№12 е съседен на имота на ул.“Македония“
№ 14, с оглед на тяхната идентичност с обозначените в скица 15-57770-27.04.2021г. При
2
тези констатации е направено заключение за неприложимост на основанието по чл.523,ал.2
ГПК.
Неразделна част от протокола за въвод е протокол за трасиране,означение и
координиране на поземлен имот с идентификатор 10135.1508.209, по КК на гр.Варна, с дата
30.06.2021г., подписан от ЧСИ Н.Денчева, взискателя В.К. и правоспособно лице
представител на „Гео Дизайн 07“ ЕООД.
Към изпълнителното дело са приложени: - нотариален акт № 65, том I, рег.№ 485,
дело №64 / 25.02.2021г., с който по договор за замяна с „Водоснабдяване и канализация
Варна“ ООД, взискателят „ К. инвест“ ЕООД придобива недвижим имот в гр.Варна, район
„Одесос“, ул.“Македония“ № 12 , с идентификатор 10135.1508.209 по КК и КР , одобрени
със заповед № РД-18-98 от 10.11.2008г. на АГКК , с площ 201 кв.м., при съседи:
10135.1508.262, 10135.1508.210, 10135.1508.212, 10135.150208, и нотариален акт № 181, том
I, рег.№ 1206, дело № 178, за поправка относно изразената взаимна воля на страните да
предадат владението на прехвърлените имоти в деня на подписването му- 17.05.2021г.;-
удостоверение изх.№ АУ 058159 ОД / 14.06.2021г. издадено от район „Одесос“, за факти и
обстоятелства по ЗУТ и ЗКИР, относно административния адрес на имот с идентификатор
10135.1508.209, описан в н.а. №65/ 25.02.2021г.-Акт.№ 193/ 2021г. на СВп-Варна,-
придружаващи документите скици на обозначените имоти.
Съдът, преценява всички релевантни факти и обстоятелства, установени по писмени
данни и с гласни доказателства, въз основа на които приема следното :
Въззивната жалба е подадена по реда на чл.436, ал.1 от ГПК от трето за
изпълнителното производство лице, в установения от закона срок, срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител.
Възраженията за незаконосъобразност на въвода се поддържат с довода, че
жалбоподателката М. В. владее имота далеч преди образуване на делото по което е издаден
изпълнителния лист. Твърди се, че владението е установено от 1992г., по силата на
придобито право на надстрояване на двуетажна жилищна сграда в парцел 24, заедно с 1/8
ид.част от дворното място като обща част на сградата. Считано от датата на договора
16.01.1992г. до 30.06.2021г., е във владение на жилището, построено въз основа на
учреденото право на строеж, както и на дворното място, като обща част на сградата, заедно
с останалите етажни собственици. В него е паркирала собствения си автомобил, който при
осъществяване на принудително изпълнение е бил изведен от имота.
Фактическото действие- извеждане на автомобил от имота е отбелязано в протокола.
От събраните гласни доказателства непротиворечиво се установява, че семейството на
жалбоподателката и други етажни собственици са ползвали терена за паркинг.
По отношение на факта, че имотът се владее преди издаване на изпълнителния лист
от 31.05.2021г., въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение № 2032/ 2021г. по ч.гр.д.
№ 7103/ 2021г.ВРС, въззивната страна се позовава на протокол изх..№433р-16945/
14.05.2021г., съгласно който В.И.К. е бил предупреден да не извършва самоуправни
действия спрямо имот в гр.Варна, ул.“Македония“ № 14.
За посочените обстоятелства е разпитан като свидетел съставителят на този
документ- Г. С.Г., инспектор I РУ. Свидетелят заявява, че на 14.05.2021г. е получен сигнал,
чрез телефонно обаждане от г-жа В., за възникнал скандал на ул.“Македония“ № 14 .За
същия имот имало подаден и втори сигнал от В.К., според уточнението в съдебно заседание.
Твърди, че обслужва района от 1998г. Познава имота, в него се влизало с коли през масивна
метална ограда и друга за пешеходци, частично ограден . През 2018г. имало спор за това
място, но отвън не се виждала табела „ № 12“ При посещението на 14.05.2021г. отвън имало
табела „№14“, вътре в имота автомобил. Снели самоличността на г-жа В. и г-н К., който
според свидетеля искал съдействие да влезе във владение. На поставени от двете страни
въпроси за кой имот се отнася предупреждението и различава ли „на мястото да има два
имота или ги възприема като един“ свидетелят пояснява, че не е обръщал внимание за
номерата на имотите, защото с протокола се цели избягване на саморазправа между
3
страните. Когато излизали в двора били всички присъстващи, включително и г-н К..
Вторият свидетел- Р.Н. Н.-служител на I РПУ- Варна, е присъствал на въвода на
30.06.2021г. по сигнал. На „Македония“ 14 били майка и син, частен съдебен изпълнител,
представител на „В и К“. Свидетелят описва имота като двор- поляна, на която трябвало да
се определят границите и поставят колчета. Вътре имало паркирана кола, която била
изкарана от собственика на улица „Македония“. Пояснява, че когато влезли в имота , до
къщата вдясно имало празно място-„парцелче“, което от ул.“Македония“ било затворено с
метална врата, вляво, към „Македония“ 14 нямало ограда. Присъствал е на измерването на
имота, поставяне на колчета и смяна на катинар. След 19.00ч. се сменили с нощната смяна.
По издадено съдебно удостоверение на въззивната страна с писмо от Първо РУ- ОД
МВР, гр.Варна, са представени в заверени копия- протокол за предупреждение № 433р-
16945/ 14.05.2021г., два броя докладни записки с № 433р-23234/ 01.07.2021г. , част от
преписка № 6530/ 2021г. на Районна прокуратура- Варна.
Като свидетели на въззиваемата страна са разпитани В.И.М. и Д.А.Т.- без родство и
дела със страните.
Свидетелката М. живее на ул.“Македония“ № 14 от двадесет и две години, познава
М.В.. Съседният имот на ул.“Македония“ № 12 описва като празно място от самото начало.
Има непосредствени впечатления от въвода на 30.06.2021г. В късния следобед видяла от
апартамента си на втория етаж, че в двора се внасят мрежи , после дошли хора, след това
слязла М. / В./, имало и полиция. Откъм ул.“Македония“ 12 е поставена метална ограда ,
която е там от 1996г., и метална врата на оградата- тип гаражна с две врати, през която се
влизало за паркиране на колите. По-късно взели ключове от „В и К“ ООД и ги раздали на
съседи от „Македония“ 14, които паркирали там. Посочва, че от външната страна на вратата
имало табела, на която с големи букви пишело, че е собственост на „В и К“ ООД. В деня на
въвода в имота се намирала колата на М., която синът й изкарал навън. Забелязала, че
оразмеряват и поставят колчета в близост до пътеката, която ползвали.
Свидетелката Д.Т. има кабинет в сградата на ул.“Македония“ №14. Описва имота на
ул.“Македония„ №12 като празно място. В деня на въвода- 30.06.2021г., дошли много хора и
започнали да слагат мрежа за ограда, каквато дотогава нямало. Първоначално не можела да
се ориентира, защото и друг път са идвали служители на „В и К“ ООД в имота, които имали
ключ за вратата- голяма гаражна врата, с табела на дружеството. Знае, че домоуправителката
и други собственици са ходили да вземат ключове от „В и К“, които раздали на съседи.
Предложили и на свидетелката, но тя отказала. Виждала е г-жа В. да паркира на празното
място преди 30-ти юни. В имота имало цветя, лично Т. посадила рози.
Констатациите в Постановление на Варненска районна прокуратура от 09.07.2018г.,
обосновали отказ да се образува наказателно производство, нямат доказателствена стойност
за гражданския съд. Позоваването на този документ е правно неотносимо за настоящия
спор. Аналогичен извод следва и по отношение на приложените на с.76-83г. и с.132-145,
които страните представят във връзка с претендирани материални права върху имота-
предмет на принудително изпълнение.
По одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри съгласно заповед № РД-18-
98/ 10.11.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, М. М. В. е собственик на
самостоятелен обект с идентификатор 10135.1508.208.2.3, представляващ жилище -
апартамент на 2 нива, със застроена площ 203.10 кв.м., с прилежащи 1/8 ид.ч. от общите
части и от правото на строеж върху имот с идентификатор 10135. 1508.208г. с площ 204 кв.,
стар идентификатор 2224, при граници- съседи-10135.1508.262, 10135.1508.209,
10136.1508.212, 10135.150189, с вписан в СВ документ за собственост - нотариален акт 88,
том I, дело 157 от 16.01.1992г. / скици-№ 19162/ 17.08.2010г., № 19167/ 17.08.2010г./.
С договор за дарение по нотариален акт № 82, том III, рег.№ 6941, д.248/ 2010г. от
27.08.2010г., собствеността върху описаният жилищен имот, заедно с 1/8 ид.част от
дворното място, представляващо ПИ с идентификатор 10135.1508.208., административен
адрес- гр.Варна, ул.“Македония“ № 14, е трансформирана в полза на сина на дарителите,
4
при запазено право на ползване само за дарителката М. М. В..
Установено е, че със заповед № 18-6275- 30.07.2018г., на основание чл.54 от ЗКИР, е
отказано изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри , одобрени със
заповед № РД-18-98/ 10.11.2008 на изп.директор на АГКК, представляващо обединяване на
поземлени имоти с идентификатори 10135.1508.208 и 10135.1508.209, в граници на УПИ- I-
24,24а, кв.733 с проектен идентификатор 10135.1508.294 и адрес- ул.“Македония“ № 14,
гр.Варна. Съобщения за заповедта са изпратени с писмо от 09.08.2018г. до „В и К „ ООД,
М.М. В. и др.участници в административното производство.
Установено е, че по искане на М.М. В., рег.№ ЗАО 41989/ 19.12.2011г е образувано
административно производство за изпълнение на услуга „Обстоятелствена проверка за
признаване правото на собственост„за ПИ 10135.1508.209 с площ 201 кв.м. , по одобрената
КК и КР на гр.Варна, район „Одесос“ , ул.“Македония „ № 12./ с.85-86/.
По същество приема следното:
Оспорват се като незаконосъобразни действията на съдебния изпълнител по
принудително изпълнение-предаване владението на имот- празно дворно място,
идентификатор 10135.1508.209г. по КК и КР на гр.Варна, с площ 201 кв.м., при съседи:
10135.150262, 10135.150210, 10135.150212, 10135.150208г., в полза на взискателя „К.
инвест“ ЕООД.
Изпълнителното производство е образувано по молба на дружеството, въз основа на
валидно изпълнително основание. В редовен изпълнителен процес, на 30.06.2021г. е
съставен протокол за въвод, удостоверяващ действията на съдебния изпълнител по въвод
във владение, осъществени на посочената дата, в присъствието на процесуалните
представители на страните, полицейски служители и геодезист.
Част от съдържанието на този документ са констатации на съдебния изпълнител по
повод на представен от М.В. нотариален акт, поради които е прието, че разпоредбата на чл.
523, ал.2 ГПК не намира приложение. Този извод е оспорен от жалбоподателя като
неправилен по наведените фактически твърдения.
Сезираният с жалба по чл. 435, ал. 5 ГПК въззивен съд действа при условията на
контролно- отменителна инстанция, преценявайки значимостта на събраните данни за
извода, че третото лице е във владение на имота преди датата на издадения изпълнителен
лист, заявявайки права върху имота, които изключват правата на взискателя, на основание
чл. 523, ал.2 ГПК.
Чл. 522 от ГПК предвижда, че въводът във владение се извършва в случаите, когато
недвижимият имот се намира във владение на длъжника. Законът обаче не изключва
възможността при извършването на въвода съдебният изпълнител да намери имота във
владение на трето лице. В този случай е налице колизия между удостоверените с
изпълнителния лист права на взискателя и евентуалните такива на третото лице. Тази
колизия се разрешава с разпоредбата на чл. 523 от ГПК, озаглавена "Въвод срещу трето
лице".
Предпоставките, при които този въвод е допустим, са посочени в ал. 1 на чл. 523 от ГПК. За
да може да се извърши такъв въвод, са необходими две кумулативни предпоставки:
съдебният изпълнител да намери имота във владение, а не в държане на трето лице,
различно от длъжника и това владение да е придобито след завеждане на делото, по което е
издадено изпълняваното решение.
В хипотеза, при която третото лице не е обвързано от постановеното решение, с
което са установени правата на взискателя и въз основа на което е издаден изпълнителния
лист по силата на чл. 226, ал. 3 от ГПК, а твърди, че притежава права върху имота, които
изключват правата на взискателя, е налице спор за права, който не може да бъде разрешен от
съдебния изпълнител в рамките на производството по принудителното изпълнение. Затова
разпоредбата на чл. 523, ал. 2 от ГПК предвижда задължение за съдебния изпълнител, ако
третото лице твърди такива права, да отложи въвода и да даде тридневен срок, в който
третото лице да поиска от районния съд спиране на изпълнението по реда на чл. 524 от ГПК.
5
В случай, че това лице не поиска спиране на изпълнението в посочения срок, искането бъде
оставено без уважение, съответно искът по чл.524 от ГПК не бъде предявен в определения
за това едноседмичен срок и допуснатото спиране бъде отменено, въводът може да бъде
извършен.
За да не може да се извърши въвода, е достатъчен само фактът на установеното преди
завеждане на делото владение върху имота, като е без значение дали третото лице има права
върху него и дали те са противопоставими на взискателя. Това следва от обстоятелството, че
установените с изпълнителното основание права на взискателя не обвързват това трето
лице. Правото да обжалва въвода по реда на чл. 435, ал. 5 от ГПК е предоставено само на
третото лице, което е било във владение на имота преди предявяването на иска, решението,
по който се изпълнява. За да бъде уважена жалбата, е достатъчно да се установи само факта
на владението и на придобиването му преди предявяването на иска, без да бъдат изследвани
евентуалните права на третото лице върху имота. Факта на владението и придобиването му
преди предявяване на заявлението по чл. 417 от ГПК от въззивницата се установяват в
случая от съвкупността на всички косвени доказателства по делото /заявление от
19.12.2011г. подадено от въззивницата до Община Варна за изпълнение на услуги
обстоятелствена проверка за признаване право на собственост за ПИ 10135.1508.209 /л.85/;
протокол за предупреждение от 14.05.2021г. /л. 67/ и показанията на свидетеля Г. Г., в частта
им излагащи впечатления за процесния имот, който по негови възприятия е на ул.
„Македония“ № 14, а табела с № 12 не е виждал; докладна записка от 30.06.2021г. /л. 69/ и
Протокол за въвод от 30.06.2021г./.
Разглежданият случай е именно такъв – извършен е въвод срещу трето лице, което не
е обвързано от съдебното решение /в случая заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от
ГПК/, с което са установени правата на взискателя и въз основа на което е издаден
изпълнителния лист, което твърди, че притежава права върху имота на оригинерно
основание, които предхождат и изключват правата на взискателя, като е налице спор за
материално право, който не може да бъде разрешен в рамките на принудителните
изпълнение, нито в рамките на настоящото производство по обжалване действията на
съдебния изпълнител.
От друга страна, в случаите, когато имотът, предмет на въвода, се владее от трето
лице и то е установило владението си преди завеждането на делото, по което е постановено
обжалваното решение, съдебният изпълнител не може да въведе длъжника във владение, а
ако направи това, извършеното действие е незаконосъобразно и подлежи на отмяна по
силата на чл. 435, ал. 5 от ГПК. След като поради съществуващата законова забрана въводът
не може да бъде извършен, той не може да бъде отлаган и по реда на чл. 523, ал. 2 от ГПК,
тъй като отлагане е възможно само по отношение на действия, които могат да бъдат
извършени. Това води до неприложимост на предвидената в чл. 523, ал. 2 и чл. 524 от ГПК
защита в случаите, когато третото лице е установило владението върху имота преди
завеждането на делото, по което е постановено изпълняваното решение. В този случай
взискателят ще трябва да понесе последиците от това, че е предявил иска си срещу
невладеещ ответник и да предяви нов такъв срещу третото лице /в този смисъл са мотивите
към т. 1 от ТР № 3 от 10.07.2017г. по т.д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС/.
Ето защо съдът приема, че извършеният въвод срещу трето лице в случая е
незаконосъобразен и на това основание следва да се отмени.
Съществуващият спор за материално право между взискателя и третото за
изпълнителния процес лице, не е предмет на производството по принудително изпълнение
и следва да бъде разрешен в състезателен исков процес между страните.
С изложените мотиви
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ действие по изпълнително дело №20218070400 на ЧСИ Н.Д., рег.№ 807, с
район на действие Варненски окръжен съд, представляващ въвод във владение на
недвижим имот- празно дворно място в гр.Варна, ул.***, с идентификатор 10135.1508.209г.,
извършен по молба на взискателя „К. инвест“ ЕООД, ЕИК *********, обективиран в
протокол за въвод от 30.06.2021г., като незаконосъобразен, на основание чл.435, ал. 5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Особено мнение на съдия Ивелина Събева
Не споделям становището за основателност на въззивната жалба по следните
съображения:
Според нормата на чл. 523, ал.1 ГПК и Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017г. на
ВКС по т.д.№ 3/ 2015г. на ОСГТК, за извършване на въвода е необходимо едновременно
наличие на две кумулативни предпоставки – съдебният изпълнител да намери имота във
владение, а не в държане на трето лице, различно от длъжника , и това владение да е
придобито преди завеждане на делото, по което е издадено изпълнителното основание.
При проверката извършена от частния съдебен изпълнител на 30.06.2021г. от М.В. е
представен н.а. № 88/ 1992г., а от взискателя- н.а. № 82, том III, рег.№ 6941, д.248/ 2010г.от
27.08.2010г., установяващи,че жилищният имот на ул.“Македония“ №14 е собственост на
нейния син А.В., при учредено право на ползване за М.В., и е различен от имота по
изпълнителен титул, който е на ул.“Македония“ № 12, с идентификатор 10135.1508.209. По
КК и КР на гр.Варна представляват съседни имоти, с отделни идентификационни номера.
Този извод е съответстващ на събраните в процеса доказателства.
Обект на принудително изпълнение е празно дворно място, частично оградено,
ползвано като паркинг от живущите на ул.“Македония“ № 14 според показанията на
свидетелите М. и Т., достъпът до който е ограничен от поставена метална гаражна врата с
ключ, предоставен от длъжника. При въвода в имота не е „намерено“, „заварено“ трето
лице, според смисъла вложен в законовата разпоредба, което възпрепятства
осъществяването на изпълнителното действие.
В деня на въвода там се е намирал лек автомобил, собственост на жалбоподателката,
който е изведен доброволно. Този факт сам по себе си не насочва към положителен извод, че
тя е владелец на имота, според дефинитивното съдържание на чл.68,ал.1 от ЗС, а не негов
държател, заедно с останалите ползващи терена лица, със знанието, че това е обособен
поземлен имот по кадастралната карта на гр.Варна, а не прилежаща и обща част към
придобитата собственост по силата на учреденото право на надстрояване. Обсъдените
доказателствени факти са в подкрепа на заключението, че жалбоподателката е ползвала
терена като паркинг, заедно с други лица от ул. “Македония“ № 14„, със съгласието на „В и
К“ ООД.
Не е доказателство за упражнявана фактическа власт извършената на 14.05.2021г.
полицейска проверка по сигнал на адрес- ул.„Македония“ № 14, документирана в протокол
за предупреждение на собственика на имот с идентификатор 10135.1508.209- В.К..
Съставеният документ не посочва конкретни причини / фактически основания/, а
показанията на св.Г.Г. не ги изясняват като релевантни за настоящия спор. Аналогично,
такива не са и съставените докладни записки, удостоверяващи действията на ЧСИ по време
на въвода в присъствието на полицейските служители.
7
Процесуалният закон регламентира три хипотези на действие от страна на съдебния
изпълнител, когато намери трето лице в имота : - по чл. 523, ал.1 ГПК, когато установи, че
третото лице е придобило имота след завеждане на делото и не заявява права върху имота,
изключващи правата на взискателя;- по чл.523, ал.2 ГПК , когато установи, че третото лице е
придобило владението след завеждане на делото, решението по което се изпълнява, и
заявява пред съдебния изпълнител свои права, противопоставими на правата на взискателя; -
по чл.435, ал. 5 ГПК, когато установи, че третото лице е във владение на имота отпреди
завеждане на делото, решението по което се изпълнява. В първата хипотеза съдебният
изпълнител следва да извърши въвод, във втората хипотеза - да отложи изпълнението и да
даде на третото лице тридневен срок да поиска от районния съд спиране на изпълнението; в
третата хипотеза- не следва да извършва въвод, защото се предполага, че изпълняваното
решение няма сила на пресъдено нещо спрямо третото лице, което не е било страна в
производството по постановяването му / изкл.за приобретателя на спорното право в хода на
съдебния процес/.
Претендираната отмяна на принудителното изпълнение е при предпоставките на чл.
435, ал. 5 от ГПК. Считам, че събраните данни не установяват безпротиворечиво, че М.В. е
трето лице, демонстриращо свои владелчески права върху имота и владение отпреди датата
на издаденото изпълнително основание в полза на взискателя, при които следва да бъде
постановена отмяна на въвода във владение за този имот.
Съдия :
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8