Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 12.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в публично
съдебно заседание на двадесет и седми
ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Елица Трифонова след
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №7874 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК от „А.з.с.н.в.” ЕАД срещу С.И.М. за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение №2861/04.04.2019г., издадена по ч.гр.д. №5024/2019г. по описа на ВРС, 31с. в полза на ищеца суми, а именно : сумата от 1 532.07лв. главница по договор за заем от 5.09.2016г. закупен на 1.07.2017г., заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда-2.04.2019г. до окончателното изплащане на главницата, 261.90лв. договорна лихва за времето от 2.11.2016г. до 1.11.2017г., 73.72лв. такса за оценка на досие, 377.02лв. такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене за времето от 9.11.2016г. до 1.11.2017г., 879.68лв. такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене за времето от 9.11.2016г. до 1.11.2017г., 294.36лв. обезщетение за забава от 3.11.2016г. до 1.04.2019г.
В исковата молба се твърди, че между ответника
и „Провидент Файненшъл България“
ООД бил сключен Договор за потребителски
кредит №********* от 05.09.2016г., по силата на който на ответника е бил
предоставен кредит в размер на 1700 лева, като сумата била предоставена в брой
от кредитен консултант по местоживеенето на ответника. Съгласно клаузите на
договора усвоената парична сума за срока на действие на договора се олихвявала
с договорна лихва, която била в общ размер от 353.33 лева. Общата стойност на
усвоената главница и договорна лихва била 2035.33 лева, която била уговорена да
се заплаща на 60 броя равни седмични
вноски, всяка в размер на 33.92 лева. Падежът на първата вноска бил на
14.09.2016г., а последната на 01.11.2017г., съгласно погасителния план към
договора. С подписването на договора ответникът се съгласил да заплати такса за
оценка на кредитно досие в размер на 85 лева, която била включена в седмичните
погасителни вноски – 60 броя по 1.42 лева. Ответникът получил допълнителна
услуга – „Кредит у дома“ за предоставянето в брой по местоживеенето му на
кредит, за което дължал такса в размер на 435.02 лева, която била разделена на
60 броя вноски, всяка от които в размер на 7.25 лева. Ответникът дължал и такса
за събиране на кредита по местоживеенето му в размер на 1015.05 лева, която
също била разделена на 60 вноски, всяка от които в размер на 16.92 лева.
Така общата дължима сума от ответника по
договора възлизала в размер на 3570.40 лева, която същият не бил заплатил
изцяло като до момента същият бил погасил : 58 лева за такса Кредит у дома за
предоставяне на кредита по местоживеенето му; 135.26 лева за такса услуга
Кредит у дома за събиране на погасителни вноски по местоживеенето му; такса за
оценка на досие – 11.28 лева; договорна лихва – 73.43 лева и главница в размер
на 167.93 лева.
Твърди се, че ищецът е придобил вземането към
ответника с Договор за цесия от 01.11.2017г. и Приложение №1 от 01.06.2018г. ,
за което ответникът бил уведомен.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът С.И.М. е депозирал
отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на исковата претенция.
Оспорва да е уведомен за извършената цесия.
Твърди, че клаузите за допълнителната услуга
„Кредит у дома“ са в нарушение на разпоредбите на чл.10а ЗПК. Сочи, че същата е
следвало да се включи в ГПР, което не било направено, тъй като щяло да надвиши
максимално допустимия размер по
чл.19,ал.5 ЗПК.
Оспорва, че не е изпълнил задълженията си по
договора. Сочи, че архива на „Провидент Файненшъл България“ ООД бил изгорял и
той се опитвал да се свърже с тях, но без резултат.
Оспорва договора за кредит в частта на
страница първа- условия по кредита в т.А до т.Д и описаните размери от т.Е до
т. Й. Твърди, че тези клаузи са дописвани, като не е бил уведомяван за услугата
Кредит у дома и не е сключвал такава. Твърди и нищожност на тази клауза по арг.
от чл.21,ал.1 ЗПК, поради противоречие с добрите нрави. Отделно от това се
сочи, че липсват доказателства такава услуга да е предоставена.
По отношение на таксата за оценка на досие
сочи, че е нищожна на основание чл.21,ал.1 ЗПК и поради заобикаляне на закона –
чл.10а, ал.2 ЗПК, съобразно който кредиторът не може да изисква плащане на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита.
Прави възражение за нищожност на клаузата, с
която е договорен размера на договорната лихва, която възлиза в размер на 31.82
%. Твърди се наличие на явна нееквивалентност на предоставената услуга и уговорената за това цена, каквато и
представлявала договорната лихва. Относимата норма била разпоредбата на чл.
19,ал.4 ЗПК, която посочвала, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в лева и валута, определена
с Постановление на МС. Сочи се, че
следва да се възприеме, че възнаградителна лихва не е уговорена от страните и
такова задължение не е възникнало за ответника, поради нищожността на клаузата.
Твърди, че се дължи връщане само на главницата
по кредита като предвид признатия от ищеца неизгоден факт, че е налице
извършено плащане в размер на 446 лева, следвал изводът, че оставащата дължима
сума е в размер на 1254 лева.
По отношение на претендираната лихва за
забава, считано от 03.11.2016г. се твърди, че ищецът не е носител на това
вземане за целия заявен период и размер. Излага, че новият кредитор не става
носител страна по материалното правоотношение, поради което за същия липсва
основание, на което да начислява лихви след датата на договора за цесия.
Съдът след като съобрази
събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК,
намира следното :
Съгласно Договор за потребителски
кредит от 05.09.2016г. „Провидент
Файненшъл България“ ООД е предоставило кредит на С.И.М.
в размер на 1700 лева, като последният се е задължил да върне същата в
срок от 60 седмици, на 60 равни седмични погасителни вноски, всяка от които в
размер на 59.51 лева и последна вноска от 59.30 лева с първа падежна дата 14.09.2016г. и ден от
седмицата, в който се дължи плащането вноските – понеделник. В договора са вписани: общ размер на фиксирана
лихва – 335.33 лева, представляваща 31.82 % годишно; общо /Б+В/ - 420.33 лева, равняващи се на 48 % ГПР. Предвидени са
такси за оценка на досие – 85 лева и такса за услуга Кредит у дома – 1450.06
лева. Общият размер
на всички дължими плащания по договора е 3570.39 лева. Към договора е
представен формуляр за кандидатстване за кредит, подписан от С.М. на 05.09.2016г. и стандартен европейски
формуляр, подписан на 05.09.2016г.
Представен е Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/
от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „А.з.с.н.в.“ ООД ,
съгласно който „Изи Асет Мениджмънт“ АД
прехвърля на „АСВ“ООД ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания,
произхождащи от договори за потребителски кредит с физически лица , които не
изпълняват задълженията си по тях, които ще се индивидуализират в Приложение
№1. Съгласно Приложение 1 е прехвърлено
вземане към С.И.М. по договор от №********* за главница в размер
на 1700 лева и общо дължимо вземане по кредита 3284.62 лева. Представени са и
допълнителни споразумения от 16.11.2010г. и 01.11.2017г. , както и потвърждение
за сключена цеция.
Представено е уведомително писмо до С.И.М. за извършената цесия, изходящо от „АСВ“ЕАД.
Представено е пълномощно от „Изи Асет Мениджмънт“ АД към „АСВ“ООД,с което
подленото дружество е уведомено да уведоми длъжниците за извършената
цесия.
Съгласно заключението на проведената по делото ССчЕ, която като
неоспорена от страните съдът кредитира като обективно и компетентно дадена се
установява следното :
Експертът приема, че кредитът е предоставен съобразно чл.27 от договора,
в който ответникът е потвърдил, че получава сумата от 1700 лева. Комисионната
такса за разглеждане на кредита не е заплатена от ответника при разглеждане на
кредита, като същата е включена в погасителния план и нейният остатък е 73.27
лева. Ответникът е извършил плащания по кредита в общ размер на 446 лева, като
датата на последното плащане е 11.06.2017г. Платените суми са били отнасяни от
кредитора съобразно погасителния план. Няма данни за постъпили плащания след
издаване на заповедта за изпълнение. Размерът на дължимите задължения по
кредита е както следва : 1532.07 лева за
главница; 261.90 лева за редовна лихва за периода 31.10.2016г. до 30.10.2017г.
; 73.72 лева за такса за оценка на досие; 1256.70
лева за такса „Кредит у дома“ и 294.36 лева за обезщетение за забава в
плащането на месечните погасителни вноски за периода 03.11.2016г. до 01.04.2019г.
От така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи :
В производството по установяване съществуването на вземането си, ищецът
следва при условията на главно и пълно доказване да установи договорната връзка
с кредитополучателя и поръчителя, размера на вземането си. Ответникът следва да докаже наличието на правоизключващи или правопогасяващи вземането
обстоятелства.
Съгласно твърденията на ищеца и представения
договор от 05.09.2016г. „Провидент Файненшъл България“ ООД е предоставило
паричен заем на С.И.М. в размер на 1700 лева. Договорът е подписан от Я. Ст. К. в качеството му на
заемополучател.
Във връзка с оспорването от ищеца по
твърденията му, че не е изразил съгласие
с условията в точки А, Д и от Е до Й, а тези клаузи били дописани след
полагането на подпис от негова страна е открито производство по чл.193 ГПК, в
което ответникът не е ангажирал доказателства за твърдените от него
обстоятелства, въпреки че тежестта за доказване е негова, на основание
чл.193,ал.3 ГПК. С оглед горното съдът намира оспорването за недоказано.
Представеният договор е частен документ,
съдържащ подписа на ответника и съобразно чл.180 ГПК представлява
доказателство, че изявленията, които се
съдържат с него са направени именно от ответника, което от своя страна установява наличието на валидно
облигационно правоотношение по договор за паричен заем и изразяване на съгласието
на заемополучателя с всички конкретни условия по заема в договора, съобразно изразеното в чл.27 от
договора, че с подписването му се потвърждава получаването на пълния размер на
кредита.
Съгласно договореното заемната сума е следвало
да бъде връщана от кредитополучателя чрез внасянето на 60 седмични вноски.
С Договор за
покупко-продажба на вземания
заемодателят е прехвърлил на
ищеца вземания по договори за
заем, описани в Приложение №1, в което се съдържа и вземането по договора за
заем с ответника. Съобразно разпоредбата на чл.99,ал.1 и ал.2 ЗЗД цесията е способ за прехвърляне на вземания,
по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното
правоотношение, като вземането преминава в патримониума на цесионера в обема, в
който го е притежавал цедента с всички
привилегии, обезпечения и изтекли лихви. Цесията предполага съществуващо
вземане, произтичащо от друго правно основание. С подписване на споразумението
към договора заемодателят е продал на
ищеца и вземането, което е имал към С.М. по сключения договор за
заем. За сключването на договора за цесия е необходимо постигане на съгласие на
страните по него – цедент и цесионер. С постигането на съгласието на страните
по договора цесията произвежда своето действие, независимо, че същата следва да
бъде съобщена на цедирания длъжник. Неспазването на задължението за уведомяване
по чл.99,ал.3 ЗЗД не влияе върху валидността на договора за цесия, тъй като
това задължение е въведено с оглед
защитата на длъжника срещу възможността да
изпълни на кредитора, който от своя страна се е разпоредил с вземането. Липсват
доказателства преди датата на завеждане
на иска ответникът да е бил уведомен за извършените цесии, но изявлението на
новия кредитор е достигнало до него с
получаване на исковата молба, предвид и на което цесията е породила действие и
по отношение на него, а ефектът на уведомяването следва да бъде зачетен като
настъпил в хода на процеса.
От заключението на вещото лице се
установява, че ответникът извършил частично плащане на дължимите вноски по кредита. Задължението за
главница е в размер на 1700 лева, а за договорна лихва в размер на 261.90 лева.
Претенцията на ищеца включва за такса за оценка на досие и такса за
услуга кредит у дома. Съдът намира, че уговореното в договора за дължимост на такъв вид такси искането противоречи на закона и добрите
нрави. За да достигне до този извод,
съдът съобразява служебното си задължение да следи за
спазването на императивни правни норми и разпоредбата
на чл. 16 ЗПК, която предвижда
императивно задължение за кредитора да
оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави
кредит. Следователно,
клаузата в договора за кредит, с която
е уговорена такса за оценка на досие за вменено му по закон задължение е
в притоворечие с добрите нрави, тъй като оценката на кредитоспобността е
задължителна предпоставка за извършване на кредитната дейност и начсиляването
на парично задължение във връзка с нея представлява злоупотреба от страна на
кредитора. Претендираните
такси от кредитора за предоставяне и събиране на кредита по естеството си са
такива по управление на кредита,
за които е налице забраната по чл.
10а, ал. 2 от ЗПК за изискване
от страна на кредитора заплащането на такси и комисиони
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
По изложените съображения в частта, с която са претендирани
вземанията за тези такси, заявлението по чл. 410 от ГПК следва да
бъде отхвърлено поради противоречие със закона.
На основание
чл.86 ЗЗД кредитополучателят дължи обезщетение за забава в плащането на
задължението си, която за заявения от ищеца период възлиза на 294.36 лева съобразно заключението на вещото лице по
ССчЕ.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищеца се следват реализираните от
същия разноски в производството по делото на основание чл.78,ал.1 ГПК,
съобразно уважената част от исковете както следва сумата от 72.31 лева –
разноски по заповедното производство и сумата от 117.83 лева заплатена д.т. в производството по иска
по чл.422 ГПК, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 183 лева,
определено по чл.25 НВЗПП съгласно цената на иска и отхвърлената част от него,
както и 183 лева – депозит за ССчЕ.
Ответникът не е поискал присъждане на разноски.
С оглед горното, съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение н. „А.з. с.н.в.“ЕАД,
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление ***, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, че С.И.М., ЕГН : ********** с адрес *** дължи заплащането на следните суми : 1 532.07/хиляда
петстотин тридесет и два лева и седем ст./лева, представляваща главница
по договор за заем от 5.09.2016г., закупен на 1.07.2017г., заедно със законната
лихва от датата на сезиране на съда - 2.04.2019г. до окончателното изплащане на
главницата, 261.90/двеста шестдесет и
един лева и деветдесет ст./ лева - договорна лихва за времето от 2.11.2016г. до
1.11.2017г. и 294.36/двеста деветдесет и четири лева и тридесет и шест ст./ лева - обезщетение за забава от 3.11.2016г. до
1.04.2019г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение №2861/04.04.2019г., издадена по
ч.гр.д. №5024/2019г. по описа на ВРС,
31с., на основание чл.422 ГПК, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за
сумите : 73.72лв. - такса за оценка на
досие, 377.02 лв. - такса услуга
„Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене за времето от
9.11.2016г. до 1.11.2017г., 879.68лв.
- такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по
местоживеене за времето от 9.11.2016г. до 1.11.2017г.
ОСЪЖДА С.И.М., ЕГН : **********
с адрес *** да заплати
н. „А. з.с.н.в.“ЕАД,
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление ***, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4 сумата от 72.31/седемдесет и два лева и тридесет
и една ст./лева, представляваща реализирани разноски в заповедното
производство и сумата от 483.83/четиристотин осемдесет и три лева и осемдесет и три ст./лева, представляваща стойността на
направените разноски по делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от получаването
му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: