№ 810
гр. София, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на девети
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Атанас Маджев
при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №
20231100900041 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е във връзка с подадена искова молба вх. № 1633/06.01.2023 г. от
„Х.К. Общо З.“ АД, чуждестранно застрахователно дружество регистрирано по
законите на ФР Германия срещу ЗАД „ОЗК-З.“ АД, с ЕИК ****, със седалище – гр.
София.
Предявени за разглеждане при условията на обективно кумулативно съединяване
са осъдителни искове, както следва :
1./ иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата в размер от 27
322,55 лв., ведно със законната лихва, считано от момента на депозиране на ИМ –
06.01.2023 г. до окончателното й изплащане, която сума съставлява дължимо
остатъчно регресно вземане за изплатено от ищеца обезщетение по имуществена
застраховка „КАСКО на МПС“ сключена по полица № 608/432631-D относно лек
автомобил – „Фолксваген Голф“ с немски рег. № BN C7; и
2./ иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 5
537,14 лв. – съставляваща обезщетение за забава в плащането на главно вземане /40
598,14 лв./ в размер на законната лихва начислена за периода от 31.08.2021 г. до
05.01.2023 г.
В исковата молба са изложени фактически твърдения, че на 20.04.2021г. в 18,10
часа в гр. София на бул. „Пейо К. Яворов“ на около 100 метра преди бул. „Цариградско
шосе“ се е реализирало ПТП. Очертан е механизъм на настъпването, при които
управлявайки лек автомобил „ВОЛВО ХЦ 70“, с рег. № СВ **** НК Т. К. е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно при навлизане в съседна пътна лента не
пропуска попътно движещия се в неговата посока лек автомобил „Фолксваген Голф“ с
немска регистрация и в резултат на това настъпва удар между двете превозни средства.
Поддържа се, че поведението на водача – К. е довело до настъпването на събитието,
вследствие на което по автомобила са настъпили повреждания, в т.ч. са направени
разходи за репатрирането му от мястото на произшествието. Конкретизира се, че
лекият автомобил - „Фолксваген Голф“ е собственост на ЩЕФАН РИЦ, гражданин на
1
ФР Германия и за него имало валидно сключена с ищеца застрахователна полица по
имуществена застраховка „КАСКО на МПС“ с № 608/432631-D. Позовавайки се на
този застрахователен договор застрахованото лице е отправило към ищеца
застрахователна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, което да
покрие щетите от настъпилото и описано събитие. Сочи се, че в пределите на
образуваната пред ищеца ликвидационна преписка се стигнало до извод, че
подлежащите на репариране във връзка със настъпилото събитие с участието на
застрахования автомобил вреди, които са пряка и непосредствена последица от него
възлизат на стойност от 20 757,50 евро или левова равностойност от 40 598,14 лв.
Изложен е и начина на формиране на тази сума, а именно : 18 650 евро – действителна
стойност на автомобила след приспадане на запазените части; 2 082,50 евро – разходи
за заместващ автомобил и 25 евро – други разходи. Поддържа се, че тази сума е била
заплатена под формата на застрахователно обезщетение от ищеца в полза на
застрахования по имуществена застраховка собственик на увредения автомобил.
Същевременно към момента на настъпване на събитието гражданската отговорност на
виновния водач на лек автомобил „ВОЛВО ХЦ 70“, с рег. № СВ **** НК Т. К. е била
застрахована при ответника - ЗАД „ОЗК-З.“ АД. Именно към него ищецът предявил на
01.09.2021 г. претенция да му възстанови заплатеното на собственика на увредения
автомобил застрахователно обезщетение. В ликвидационно производство развило се
пред ответника са ангажирани документи и извършени експертизи за установяване
причините довело до настъпването на събитието, вида и размера на причинените върху
застрахования по имуществена застраховка автомобил. Със значително закъснение от
регламентирания в КЗ срок за произнасяне по заявената претенция, ответното
дружество на 03.01.2023 г. е заплатил на ищеца само част от дължимото обезщетение,
а именно сумата в размер на 13 275,59 лева. Тъй като застрахователното обезщетение
трябва да бъде равно на размера на вредата към датата на настъпване на събитието, за
която вреда се поддържа да има левова равностойност от 40 598,14 лв., то след
заплащането на сумата от 13 275,59 лв. продължава да е налице дължим остатък по
регресното вземане в размер на сумата от 27 322,55 лв. От ищеца се добавят и
твърдения за възникнало вземане за обезщетение за забава в плащането на главното
вземане, като се поддържа, че реализираното закъснение за периода от 31.08.2021 г.
/датата на предявяване на претенцията/ до датата на завеждане на исковата молба в
съда. Формираният за този период размер се поддържа да възлиза на сумата от 5
537,14 лв.
В срока за отговор по чл. 367 ГПК на 14.03.2023 г. ответното застрахователно
дружество е депозирало такъв. С него предявените искове се оспорват по тяхното
основание и размери. Настоява се, че отговорността на ЗАД „ОЗК-З.“ АД по описаното
в ИМ събитие се свежда до репариране на вреди в размер на 13 275,59 лв. и предвид
това, че същите са заплатени на ищеца, то претенции за суми над посочената
произтичащи от същото събитие са неоснователни. Потвърждават се фактите изложени
от ищеца във връзка с датата и мястото на настъпване на пътния инцидент, както и
това, че МПС - „ВОЛВО ХЦ 70“, с рег. № СВ **** НК е било застраховано при
ответника по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“. На първо място от
ответника се прави възражение, че няма доказателства ищецът да е заплатил на
собственика на увредения и имуществено застрахован автомобил посочената в ИМ
сума под формата на застрахователно обезщетение. По тази причина дружеството-
ищец не е встъпило в правата на застрахованото лице и няма и за него не е възникнало
материално право да иска възстановяване на сумата предявена с ИМ. Освен това
нямало възлагане от ищеца към дружеството „А.Б.“ да го представлява и посредничи
при определяне и изплащане на застрахователното обезщетение. Оспорва се и това, че
е доказано възникването на застрахователно правоотношение между ищеца и
2
собственика на увредения лек автомобил – „Фолксваген Голф“ по застраховка
„КАСКО“. Нямало яснота каква е застрахователната сума по този договор, както и
какви са общите условия при които същия действа между страните. От полицата се
констатирало и това, че същата има валидност за периода от 01.01.2020 г. до 01.01.2021
г., а застрахователното събитие датира от 20.04.2021 г., което означава, че към
настъпване на същото застрахователното покритие по цитираната полица вече е било
изтекло и е нямало основание ищецът да плаща на собственика на увредения
автомобил застрахователно обезщетение. На следващо място се противопоставя
възражение, че увредения от произшествието автомобил не е бил доведен до състояние
на тотална щета, както ищеца се позовава. Освен това действителната стойност на
застрахования по „КАСКО“ автомобил с оглед неговите характеристики /година на
производство и изминати километри/ към датата на събитието е не по-висока от 19 650
евро. Нямало и яснота за съдбата на увредения автомобил след произшествието, в т.ч.
дали е възстановен и продължава да се ползва в Германия. Опонира се и по
претенцията за репариране на вреди свързана с направата на разходи за ползване на
заместващ автомобил, като се изтъква, че във фактурата е отбелязано, че услугата е
предоставена на лицето - ЩЕФАН РИЦ в гр. Несебър в периода от 07 до 28 май 2021
г., но за този период посоченото лице изобщо не се е намирало в пределите на Р.
България, нито към момента на застрахователното събитие, нито по-късно и не е имало
как да използва услуга с подобен предмет. В подкрепа на това са сведенията, че към
момента на произшествието автомобила е управляван от К.Р., а наемът на автомобила
е извършен 17 дни след събитието в гр. Несебър. В отговора се настоява, че ответното
дружество не е обвързано от размера на доброволно изплатеното по имуществената
застраховка „КАСКО“ обезщетение. Прави се позоваване и на това, че след
произшествието увредения автомобил изобщо не е бил предоставен за извършване на
оглед и опис на вредите по него на ответното дружество, а е бил изведен от
територията на Р. България, което е осуетило тази проверка. Последното перо от
вредите за сумата от 25 евро изобщо не е изяснено откъм предназначение
/посочването разни не изпълнява тази функция/, поради което и тази сума не
самостоятелно основание, поради своята недоказаност, като разход изобщо не следва
да се покрива от ответника. Ответникът се противопоставя и на претенцията за лихва за
забава, като отрича такава да се дължи, още по-малко от 31.08.2021 г. На последната
дата нямало предявяване на претенция за доброволно плащане от ищеца към
ответника, доколкото липсвали доказателства за представителство от страна на А.Б. по
тази застрахователна претенция. По отношение формирането на претенцията за лихва е
обърнато внимание и над факта, че на 03.01.2023 г. от ответника е сторено плащане на
сумата в размер на 13 275,59 лв., което обстоятелство следва да се отчита при
изчисляване на претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД след този момент с оглед размера на
евентуално останалата незаплатена главница.
В срока по чл. 372 ГПК ищецът не се е възползвал от правото си да подаде
допълнителна искова молба по делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за
установено следното:
По делото са прието за безспорнои и ненуждаещи се от доказване следният кръг
от релевантни за спроното материално право обстоятелсва : че на 20.04.2021г. в 18,10
часа в гр. София на бул. „Пейо К. Яворов“ на около 100 метра преди бул. „Цариградско
шосе“ се е реализирало ПТП; 2./ че ответното дружество е застраховало по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ лек автомобил - „ВОЛВО ХЦ 70“, с
рег. № СВ **** НК, която застраховка е имала покритие към датата – 20.04.2021 г.
Същите несъмнено са предмет на успешно проведено доказване и от приложените и
3
приети за доказателства в производството – протоикол за регистриране на ПТП
съставен от компетентен контролен орган на 20.04.2021 г. на мястото на настъпилото
произшествие и в присъствието на участниците в него. В този протокол е отразено
място, време и начин на реализране на произшествието, както и автомобилите и
техните водачи, респективно отразяване на това, че ответното застрахователно
дружестов е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ лек автомобил - „ВОЛВО ХЦ 70“, с рег. № СВ **** НК действаща
към датата на настъпване на събитието.
От приобщеното за доказателство в превод на български език свидетелство за
регистрация – част 1, което е издадено от Фердерална Република Германия се разкрива
факта, че лек автомобил „Фолксваген Голф“ с немски рег. № BN C7 се притежава в
собственост от чуждестранното физическо лице – немския гражданин ЩЕФАН РИЦ,
считано от 2018 г.
Видно от приетото за писмено доказателство в превод на български език
допълнение към застрахователна полица – автомобилна застраховка № 608/432631-D
се установява факта, че притежавателя на лек авотомобил - „Фолксваген Голф“ с
немски рег. № BN C7 - ЩЕФАН РИЦ е сключил договор за адвомобилна застраховка
със застрахователно дружество „Х.К. Общо З.“ АД осъществяващо застрахователна
дейност на територията на ФР Германия, като застрахователната полица е валидна от
01.01.2020 г. до 01.01.2021 г. и има за предмет – порктие на гражданска отговорност на
водача, каско-застраховка със самоучастие – 150 евро и защита от щети за чужбина. В
нея е отразено и, че най-младия водач на застрахования автомобил е с дата на раждане
– 18.06.1997 г. Съгласно допълнително представен и приет за доказателство по делото
добавък към застрахователна полица № 608/432631-D се установява, че периодът на
валидност на договора за имуществено З. е продължен и за периода от 01.01.2021 г. до
01.01.2022 г.
Сред доказателствата събрани по делото е и договор за покупко-продажба на
аварирало превозно средство сключен на 10.05.2021 г., като с него КРИСТОФЪР РИЦ
е продал на Т.Ф. лек автомобил - „Фолксваген Голф“ с немски рег. № BN C7 срещу
заплащане на цена в размер на 1000 евро. В договорът е отразено, че автомобилът е
претърпял ПТП, което е довело до тотална щета /повреди отпред вляво и задна дясна
ос/.
Представената по делото е фактура за наем на лек автомобил, която е издадена на
10.05.2021 г. от „И.Б.“ ЕООД с вписан получател на услугата – ЩЕФАН РИЦ, като от
същата се установява, че услугата е предосатвена в гр. Несебър и касае наемане на кола
в периода от 07.05.2021 г. до 28.05.2021 г., като е фактурирана стойност на услугата в
размер на 2100 лева с вкл. ДДС.
От ответника е представена по реда на чл. 190 ГПК образувана пред него
преписка по щета № 0410-100-0034-2021. В частност от книжата по същата се
установява, че на 03.01.2023 г. в полза на дружеството „А.Б.“ от „ОЗК-З.“ АД е
преведена сумата в размер от общо 19 813,32 лв., с която да се покрият стойностите на
щети по опис, в т.ч. стойността по щета № 0410-100-0034-2021, чиито размер възлиза
на сумата от 13 275,59 лв. Сред материалите в преписката фигурира уведомление за
извършено плащане от дата – 05.07.2021 г., от което се установява, че застрахователя-
ищец е осъществил плащане в полза на застрахованото при него по имуществена
застраховка лице - ЩЕФАН РИЦ сумата в размер от общо 20 757,50 евро, която
формирана от следните суми по пера : 19 650 евро – обезщетение за покриване на
действителна стойност на увереденото при условията на тотална щета МПС; 1000 евро
– стойност на запазени части – тотална щета; 2 08550 евро – разходи за заметсващ
автомобил и 25,00 евро – разни. Към преписката е приложен и заснет по повод на
4
регистриране на щетата – снимков материал направен непосредствено след
реализиране на ПТП от 20.04.2021 г.
По делото е назначена съдебно-автотехническа експертиза, по която е изготвено
експертно заключение от вещото лице инж. Й. Д. Й., което е изслушано и прието в
отркито съдебно заседание състояло се на 09.06.2023 г. Съобразено специалните
знания използвани за формиране на отговорите по него, които настоящия състав
кредитора, като обосновани и компетентно приложени след проверка на материалите
по делото /в т.ч. и снимков материал/ се изяснява, че всички увреждания настпили в
резултат от станалото ПТП по лек автомобил „Фолксваген Голф“ с немски рег. № BN
C7 и са отразени в изговтвения от застрахователя опис по щета се намират в пряка и
причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Относно стойността
необходима за възстановяване на увредения лек автомобил, която е изчислена при
съблюдаване на средни пазарни цени в Р. България към датата на ПТП /20.04.2021 г./
вещото лице напрвило изчисление тя да възлиза на сумата от общо 20 274,97 лв.,
респективно действителната стойност на „Фолксваген Голф“ с немски рег. № BN C7
отново към датата на произшествието /20.04.2021 г./ вещотом лице е определеило да е
равна на 32 704,00 лв. Доколкото стойноста, която е необходима за да се постигне
възстановяване на щетите нанесени по „Фолксваген Голф“ с немски рег. № BN C7 не
надвищава 70 % от изчислената му действителна стойност, то вещото лице е направило
извод за липса на реализирана тотална щета спрямо увреденото МПС. В този контекст
вещото лице не е извършвало определяне на паричната стойност на запазените части.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 411 КЗ :
Съгласно чл. 411 КЗ застрахователят по имуществена застраховка, изпълнил
задължението си за заплащане на дължимото застраховатлено обезщетение по
отношение на застрахования, встъпва в правата му срещу причинителя на вредата или
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на
платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. В този смисъл за да бъде уважен предявения от „Х.К. Общо З.“ АД иск с
посоченото основание е необходимо да бъде установено наличието на застрахователно
правоотношение между ищеца и увреденото лице по договор за имуществена
застраховка на процесния лек автомобил, осигуряващ покритие към датата на
застрахователното събитие, настъпването на застрахователно събитие по договора за
имуществена застраховка – пътно-транспортно произшествие и неговия механизъм,
както и че същото представлява покрит застрахователен риск съгласно договора. Наред
с горното следващият релевантен факт подлежащ на установяване се състои в това, че
пътно-транспортното произшествеие е довело до причиняване на вреди на
застрахования лек автомобил, техния размер, както и заплащането на застрахователно
обезщетение по имуществената застраховка и неговия размер. На последно място за
ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество по делото трябва
да бъде проведено доказване, че пътно-транспортното произшествие е настъпило в
резултат от поведението на лице, чиято гражданска отговорност е застрахована от
ответното дружество.
Реализирането на първото условие, а именно наличието на застрахователно
правоотношение между ищеца и увреденото лице по договор за имуществена
застраховка на процесния лек автомобил е безпротиворечиво установено по делото с
представянето на допълнение към застрахователна полица и добавък към нея, които
писмени доказателства ясно разкриват факта, че „Х.К. Общо З.“ АД е сключил договор
5
за имуществено З. със собственика на посочения за увреден в ИМ лек автомобил -
ЩЕФАН РИЦ. Валидноста на полицата касае периода от 01.01.2021 г. до 01.01.2022 г.,
което означава, че към датата – 20.04.2021 г. когато се поддържа да е настъпило
застрахователното събитие е било налице покритие по сключения застрахователен
договор за имуществено З. на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с немски рег. № BN
C7.
Настъпването на очертаното в ИМ застрахователно събитие също се явява
успешно разкрит по делото факт. По него страните изобщо не спорят, като те са го
определили за ненуждаещ се от доказване по делото, а именно, че на 20.04.2021г. в
18,10 часа в гр. София на бул. „Пейо К. Яворов“ на около 100 метра преди бул.
„Цариградско шосе“ се е реализирало ПТП, като в него участие са взели водачите на
лек автомобил „Фолксваген Голф“ с немски рег. № BN C7 и на лек автомобил
„ВОЛВО ХЦ 70“, с рег. № СВ **** НК К.Р. и Т. К.. Става ясно,че причина за
реализиране на произшествието е поведението на водача на л.а. „ВОЛВО ХЦ 70“, с
рег. № СВ **** НК, който предприема маневра за навлизане в съседна пътна лента
/отляво на дясно/, като не пропуска и така реализира сблъсък с попътно движещия от
дясната му страна л.а. „Фолксваген Голф“ с немски рег. № BN C7. В резултат от така
настъпилото ПТП на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с немски рег. № BN C7 са
причинени вреди по детайли в предна ходова част /отляво/, предна броня, преден
капак, челно стъкло, два броя въздушни възглавници, задна дясна гума и др. Така
очертаното застрахователно събитие попада в покритието осигурявано от сключения
между ищеца и увреденото лице застрахователен договор за имуществено З..
Следваща материална предпоставка имаща значение към реализацията на
фактическия състав по възникване на спорното материално право на регресно вземане
по чл. 411 КЗ е да се разкрие осъществено плащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя по имуществената застраховка в полза на застрахованото по нея лице.
В случая по делото, като част от приобщената преписка по щета са събрани писмени
документи, които разкриват факта, че ищецът е заплатил на застрахования по
имущесвената застраховка собственик на увреден автомобил - „Фолксваген Голф“ с
немски рег. № BN C7 сумата от общо 20 757,50 евро.
Що се касае до настъпването на вреди върху застрахования автомобил,
вследствие от приетото за настъпило в обхваата на действие на застрахователния
договор събитие, следва да се посочи, че от съвкупния анализ на събраните по делото
писмени доказателства, както и от кредитираното заключение на вещото лице се
установява, че такива се установяват, като тяхната действителна стойност възлиза на
сумата от 20 274,97 лв., което изключва позоваването на ищеца, че е налице хипотеза
на тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ /тотална щета на моторно превозно
средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт
надвишава 70 на сто от действителната му стойност/. В случая действителната
стойност на увредения и застрахован по имуществена застраховка при ищеца
автомобиол - „Фолксваген Голф“ с немски рег. № BN C7 е определена от вещото лице
на сумата от 32 704 лв., при което положение пропорцията между стойността на
увредените детайли по автомобила и действителната му стойност към датата на ПТП
не надвишава 70 %, което изключва реализиране на хипотеза на тотална щета и
определяне на застрахователно обезщетение при тези условия. Обратно, в случая
застрахователното обезщетение трябва да се определи съизмеримо с действителната
стойност на вредата, определена по средни пазарни цени, като максималната граница
на регресната претенция между застрахователи възлиза на общата стойност на
фактически платеното обезщетение по имуществена застраховка и обичайните
ликвидационни разноски - чл. 411 КЗ. В случая вещото лице е дало отговор, че тази
стойност възлиза на сумата от 20 274,97 лв. Наред с нея към регресната претенция
6
следва да се добавави и сумата от 25 евро /48,90 лв./, която по смисълът на чл. 411 КЗ
ищецът има право да получи под формата на обезщетение за направените обичайни
разходи във връзка с щетата. Що се касае до твърдението на ищеца, че в обхвата на
регресната му претенция попада и вреда, която се съизмерява с направен разход за
набавяне на заместващ автомобил, който да бъде ползван от увреденото лице за
опредлен период от време след настъпване на застрахователното събитие, което довело
до невъзможност от ползване на собствения му такъв, настоящата инстанция, намира
следното : Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 и, ал. 2 КЗ в застрахователното
обезщетение се включват и пропуснатите ползи, които представляват пряк и
непосредствен резултат от непозволеното увреждане. Съдът намира, че принципно
направените разходи за заместващ автомобил представляват пропуснатите ползи,
които са пряк и непосредствен резултат от непозволеното увреждане и които подлежат
на обезщетяване по застраховка, но задължително условие за това тя да се приеме, като
осъществила се и възможна за репариране от застрахователя по гражданска
отговорност на виновния причинител на ПТП-то е при условията на пълно и главно
доказване да се докаже, че за услугата по набавяне за ползване на заместващ автомобил
е било извършено реално плащане на фактурираната й стойност – в случая 2 085,20
евро. Доказателства за подобно плащане обаче не са събрани по делото, а ответника
изрично възразява позовавайки се именно на отсъствието на такива доказателства.
Настоящият състав намира, че това възражение на „ОЗК-З.“ АД е изцяло основателно,
като плащането на разход за ползване на заместващ не следва да се признава и
присъжда по реда на чл. 411 КЗ, като реално настъпила вреда подлежаща на
възстановяване в пределите на регресната претенция.
На следващо място от неоспореното и прието по делото заключение се доказва, че
всички настъпили по „Фолксваген Голф“ с немски рег. № BN C7 щети, вследствие на
изясненото по делото произшествие от 20.04.2021 г. се намират в пряка причинно-
следствена връзка с установения механисъм на неговата реализация, като никоя от
вредите възприети от вещото лице и включени в описа на щета не може да се изолира,
като се приеме, че не резултат от коментираното ПТП. Насрещно доказване в подобна
насока не е и проведено по делото.
Относно размера на исковата претенция по чл. 411 КЗ, настоящата инстанция като
съобрази, че вредите от настъпилото ПТП имат материално изражение в размер на
сумата от 20 274 97 лв., като доколкото в застрахователната полица изрично е
предвидено, че при настъпване на застрахователно събитие застрахованият има
самоучастие в размер на сумата от 150 евро /293,37 лв./, то тази стойност следва да се
изключи от размера на обезщетението, което му се дължи, респективно, за което в
полза на ищеца е възникнало регресно вземане към застрахователя по гражданска
отговорност. Към формирния резултат следва да се добави сумата за ликвидационни
разходи от 25 евро /48,90 лв./. Така крайня размер на подлежащата на обезщетение
сума по регресната претенция възлиза на стойност от 20 030,50 лв. Ответникът на свои
ред доказва да е сторил на 03.01.2023 г. частично плащане по предявената му регресна
претенция, което възлиза на сумата от 13 275,59 лв. При отчитане на това погасяване
оставащият неразплатен остатък дължим от ответника на ищеца по предявената
претенция с основание чл. 411 КЗ взлиза на сумата от 6 754,91 лв., като искът следва да
се уважи до този му предел, а за разликата над него до пълния заявен размер от 27
322,55 лв. подлежи на отхвърляне, поради недоказаност.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД :
Във връзка с иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът носи тежестта да докаже парично
задължение на ответника и настъпила забава на последния за изпълнение на паричното
задължение, респективно размера на мораторната лихва и момента, от който същата се
7
дължи.
Ответникът е длъжен, в случай, че ищецът установи посочените по-горе
обстоятелства, да докаже точното във времево и количествено изпълнение на
задължението си за плащане на дължимата сума.
По делото не се спори между страните, а и видно от писмо, съдържащо регресна
покана, което е приложено в материалите включени в застрахователната преписка, че
ответника е бил сезиран от името на ищеца с писмена регресна претенция за заплащане
на обезщетение по щета настъпила на 20.04.2021 г., като това писмо е получено от
адресата му на 31.08.2021 г. /факт признат от ответника в писмения му отговор/.
Съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ ответникът е следвало да на претенцията в срок от
петнадесет работни дни от получаване на искането за регресно плащане. Следователно
доколкото поканата е получена на 31.08.2021 г., то очертания в посочената норма 15-
дневен срок следва да се предени за изтекъл на 14.09.2021 г., респективно от
следващия ден – 15.09.2021 г. ответното дружество следва да се възприема, като
такова изпаданало в положение на забава относно търсеното от него регресно вземане.
Така за периода от 15.09.2021 г. до 05.01.2023 г. ищецът се явява материално
легитимиран кредотр да получи от ответника обезщетение за забава в рамер на
законната лихва начислена върху забавеното главно парично задължение. В случая за
периода от 15.09.2021 г. 02.01.2023 г. обезщетението за забава следва да се преметне
при съобразяване на просрочено главно вземане възлизащо в размер на сумата от
20 030,50 лв., което определено по реда на чл. 162 ГПК е равно на сумата от 2 642,92
лв. Предвид частично извършеното на 03.01.2023 г. погашение на главното лихвоносно
вземане, то за периода от 03.01.2023 г. до 05.01.2023 г. обезщетението за забава
дължимо по реда на чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се премсетне при отчитане на главно
просрочено вземане в размер на сумата от 6 754,91 лв., като при приложение чл. 162
ГПК съдът определя неговия размер на сумата от 5,63 лв. Посоченото означава, че
предявения по реда на чл. 86, ал. 1 ЗЗД иск се явява доказан по своето основание и
размер за периода от 15.09.2021 г. до 05.01.2023 г. и до сумата в размер от 2 648,55 лв.,
като в този предел следва и да бъде уважен, като за горницата над тази сума до пълния
му предявен размер от 5 537,14 лв. иска следва да бъде отхвърлен.
По разноските :
При този изход на делото с право да получат присъждане на разноски разполагат
и двете страни. Ищецът прави искане за присъждане на разноски с исковата молба,
като доказва да е направил такива за внесена държавна такса в размер на сумата от
1 314,49 лв. и за възнаграждение на вещо лице в размер на сумата от 650,00 лв., или
общо сумата от 1964,49 лв. Съразмерно на уважената част от претенциите за ищеца се
поражда правото да получи на основание чл. 78, ал. 1 ГПК присъждане на разноски в
размер на сумата от 562,18 лв. На свои ред ответното застрахователно дружество също
отправя претенция за разноски по делото, като разходите реализирани от него се
свеждат до сумата от 350 лв. – внесен депозит за възнаграждение на вещо лице, както и
претенция за възнаграждение на юрисконсулт извършеил представителството му по
делото пред СГС, което възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с
ЗПП и Наредбата за правната помощ съдът определя на сумата в размер от 350 лв. Или
общо разноските имат размер от 700 лв. Съразмерно на отхвърлената част от исковете
в полза на ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъди сумата от
499,73 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
8
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление –
гр. София, р-н „Възраждане“, ул. „**** да заплати в полза на „Х.К. Общо З.“ АД,
чуждестранно търговско дружество регистрирано по законите на Федерална
Република Германия, с адрес – Кобург, ул. „****“ № 2 на основание чл. 411 КЗ сумата
в размер от 6 754,91 лв., ведно със законната лихва, считано от момента на депозиране
на ИМ – 06.01.2023 г. до окончателното й изплащане, която сума съставлява дължимо
остатъчно регресно вземане за изплатено от ищеца обезщетение по имуществена
застраховка „КАСКО на МПС“ сключена по полица № 608/432631-D относно лек
автомобил – „Фолксваген Голф“ с немски рег. № BN C7, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдената сума от 6 754,91 лв. до пълния му предявен размер от
27 322,55 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление –
гр. София, р-н „Възраждане“, ул. **** да заплати в полза на „Х.К. Общо З.“ АД,
чуждестранно търговско дружество регистрирано по законите на Федерална
Република Германия, с адрес – Кобург, ул. **** на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в
размер от 2 648,55 лв. - съставляваща обезщетение за забава в плащането на главни
вземания / сумата от 20 030,50 лв. просрочена за периода от 15.09.2021 г. до 02.01.2023
г. и сумата от 6 754,91 лв. просрочена за периода от 03.01.2023 г. до 05.01.2023 г./ в
размер на законната лихва начислена за периода от 15.09.2021 г. до 05.01.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума от 2 648,55 лв. до пълния му
предявен размер от 5 537,14 лв., както и за периода от 31.08.2021 г. до 14.09.2021 г.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление –
гр. София, р-н „Възраждане“, ул. **** да заплати в полза на „Х.К. Общо З.“ АД,
чуждестранно търговско дружество регистрирано по законите на Федерална
Република Германия, с адрес – Кобург, ул. **** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
в размер от 562,18 лв. – направени разноски по делото пред настоящата инстанция
изчислени съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Х.К. Общо З.“ АД, чуждестранно търговско дружество регистрирано
по законите на Федерална Република Германия, с адрес – Кобург, ул. **** да заплати в
полза на ЗАД „ОЗК-З.“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр.
София, р-н „Възраждане“, ул. **** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер от
499,73 лв. – направени разноски по делото пред настоящата инстанция изчислени
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9