№ 69847
гр. София, 01.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА Частно
гражданско дело № 20211110156515 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление, подадено от „П.“ ЕООД с искане за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист
срещу СВ. ИВ. СТ..
С подаденото заявление се претендират вземания по сключен между страните
договор за кредит от 10.12.2019г., като сред предявените вземания са и такива за сума в
размер от 1000 лв., представляваща дължимо възнаграждение за закупена услуга Фаст,
за сума в размер от 2066,68 лв., представляваща дължимо възнаграждение за закупена
услуга Флекси, и за сума в размер от 30 лв., представляваща начислени такси по
тарифа за извънсъдебно събиране на дължимите по договора суми.
Съдът, след преценка на постъпилото заявление намира, че искането за издаване
на заповед за изпълнение по отношение на посочените вземания следва да бъде
отхвърлено.
Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК вменява задължение на съда да извърши
проверка за съответствие на сезиращото го искане със закона и с добрите нрави и при
установяване на противоречие да отхвърли заявлението.
Предявените със заявлението вземания произтичат от договор за потребителски
кредит по смисъла на глава III от Закона за потребителския кредит, поради което
отношенията между страните, породени от него, се регулират от правилата на
специалния закон.
Заявителят претендира вземания за възнаграждение за закупени допълнителни
услуги Фаст и Флекси, които претенции са в противоречие с императивни разпоредби
на ЗПК. В заявлението са изложени твърдения, че срещу така закупените услуги
длъжникът е получил приоритетно разглеждане и становище по искането му за
отпускане на кредит преди клиентите без закупен пакет от тези услуги и е получил
възможността да променя едностранно погасителния план.
От представените от заявителя документи се установява, че предмет на
сключения между страните договор за кредит е предоставянето за ползване на заемна
сума в размер от 4000 лв. срещу задължение на потребителя да върне сумата ведно с
1
уговорена възнаградителна лихва при условия на разсрочено плащане по приет
погасителен план. Предвидено е, че на потребителя се предоставят и сочените от
заявителя услуги Фаст и Флекси срещу дължимо от него допълнително възнаграждение
съответно в размери от 1200 лв. и от 2480 лв., което също е платимо разсрочено за
срока на договора, на равни месечни вноски, добавени към месечните вноски за
погасяване на главницата.
Разпоредбата на чл. 10а ЗПК предвижда, че кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита (ал. 2) и не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и
също действие (ал. 3). Следователно, законът не допуска в полза на кредитора
присъждане на допълнителни такси за разглеждане на искането за кредит и за
управлението му. От друга страна, когато е налице явна нееквивалентност между
предоставената услуга и уговорената за това цена, се нарушава принципът на
добросъвестност при участие в облигационните отношения. Съдът намира, че
уговарянето на възнаграждение в размер, близък до размера на главницата по кредита
за посочените услуги се явява нееквивалетно на насрещната престация на заемодателя.
Клаузите за уговаряне на възнаграждение за допълнителни услуги драстично
нарушават принципа на справедливост и създават условия за неоснователно
обогатяване на заемодателя. Поради изложеното, съдът счита, че уговорката за
посоченото възнаграждение, освен че противоречи на чл. 10а ЗПК, е в противоречие и
с добрите нрави, поради което е нищожна и на това основание. В допълнение следва да
се отбележи, че клаузата се явява и пряко насочена към заобикаляне на императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като видно от договора за кредит годишният
процент на разходите по кредита е 48,99 % и добавянето на разходите за посочените
услуги би формирало краен размер на ГПР по-висок от петкратния размер на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. При тези съображения и на това
самостоятелно основание уговорката се явява нищожна, а предвиденото парично
задължение – недължимо.
Вземането за начислени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на
дължимите по договора суми също се основава на нищожна клауза. Съгласно чл. 33,
ал. 1 и ал. 2 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може
да надвишава законната лихва. Доколкото размерът на разходите е фиксиран по приета
от кредитора тарифа, независимо от конкретните действия, които той би предприел във
всеки случай на забава, това ги характеризира не като такси за извършване на
определен вид допълнителна услуга, а като мораторна неустойка, дължима наред със
законната лихва за забава при неизпълнение. Така кумулирането на тези разходи с
претендираната лихва за забава води до заплащане на обезщетение за забава в размер,
по-висок от допустимия от закона размер, съизмерим със законната лихва. Отделно от
това, начисляването на посочените такси е в противоречие и с разпоредбата на чл. 10а,
ал. 3 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и/или
комисиона за едно и също действие, а в случая се касае за действия, които по своя
характер са едни и същи, независимо, че кредиторът ги извършва през определен
период от време – падежа на всяка погасителна вноска.
Въз основа на изложеното съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
заявлението следва да бъде отхвърлено в посочената част.
Така мотивиран, Софийски районен съд
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, подадено от „П.“ ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист срещу СВ.
ИВ. СТ. в частта по отношение на претендираните вземания по договор за кредит от
10.12.2019г. за сума в размер от 1000 лв., представляваща дължимо възнаграждение за
закупена услуга Фаст, за сума в размер от 2066,68 лв., представляваща дължимо
възнаграждение за закупена услуга Флекси, и за сума в размер от 30 лв.,
представляваща начислени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на дължимите
по договора суми.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3