Р Е Ш Е Н И Е
№ 1674 01.07.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд, ХХI–ви граждански
състав
На четвърти
юни две хиляди
и деветнадесета година
В публично заседание
в състав
Председател: Моника Яханаджиян
при секретаря Ж. С.
като разгледа докладваното от съдията М.Яханаджиян
гражданско дело №3417 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод на исковата молба на Д.С.П., ЕГН **********, с
адрес в ..................,
съдебен адрес:***, чрез адв.Б.Ж., нов съдебен адрес ***Д.,
уточнена с
молба, вх.№26863/26.06.2018 г., срещу Община Бургас, ул.”Александровска” №26,
представлявана от Кмета Димитър Николов, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 1250,00 лева, като част от общо претендирани 10 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдание, настъпили в резултат на падане на 21.03.2017 г., причинено от удар
от автоматична врата, собственост на Община Бургас, довело до счупване на
лявата бедрена кост, ведно с дължимата лихва, считано от датата на увреждането
– 21.03.2017 г. до окончателното й изплащане и сумата от 1895,78 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – заплатени от ищеца
разходи по лечение и възстановяване, настъпили в резултат от падане на
21.03.2017 г., причинено от удар от автоматична врата, собственост на Община
Бургас, довело до счупване на лявата бедрена кост, ведно с дължимата лихва, считано
от увреждането – 21.03.2017 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди,
че на 21.03.2017 г., ищцата посетила сградата на А. „.........“, като при излизане от
северния й изход, водещ към ЖП гарата и автобусните терминали към града, минала
през автоматичните врати, които извеждат към фоайето. Ищцата твърди, че същите
са били отворени, но рязко се затворили в момент, в който все още преминавала през тях, при
което усетила силен удар в дясната част на тялото си, от който била съборена, а
тялото й изхвърлено назад.
В исковата молба
се твърди още,
че от удара ищцата изпитала силна болка в горната част на лявото бедро, което
наложило отвеждането й с линейка в болница „Д.М.“***, където й
били извършени редица прегледи, които установили счупване на лявата бедрена
кост, а това от своя страна наложило спешна интервенция за поставянето на
планка с пирони. Ищцата твърди, че получената фрактура е била фиксирана с DHS-135/100 мм и 4 кортикални винта,
като следоперативният
й престой в болницата продължил общо 10 дни.
Според обстоятелствената
част на исковата молба, ищцата провела рехабилитационни процедури, но въпреки
това в първия месец и половина след изписване от болницата й е било трудно да
се придвижва сама, дори и със закупените от нея помощни средства като патерици и
проходилка, като нуждата да ползва чужда помощ при излизане отпаднала едва на 27.07.2017 г. Твърди
се
още от ищцата,
че при падането и впоследствие при наложилата се интервенция и оздравителен
процес същата е
търпяла силни болки и страдание, което се отразило върху физиката и психиката й
– затворила се в себе си, почти не излизала, сънувала кошмари. Наред с това се излага и това,
че по време и
във връзка с лечението си е направила редица разходи, чиято обща стойност
възлиза на исковата сума от 1895,78 лева, като същата
била покрита чрез заеми от близки. Счита, че ответник по иска
е Община Бургас, тъй като вратата е трайно прикрепена към недвижим имот, негова
частна собственост.
В подкрепа
на исковете са ангажирани доказателства, претендират се разноски.
С протоколно
определение от 04.06.2019 г., съдът е приел направеното по реда на чл.214 от ГПК изменение на иска, изразяващо се в увеличение
на претендираната главница за неимуществени вреди от 1250,00 лева на
10 000 лева, ведно със законната лихва, считано от увреждането до
окончателното изплащане на сумата.
В съдебно
заседание исковете се поддържат от надлежно упълномощения процесуален
представител на ищцата – адв.Д., която моли за
уважаването им.
В предоставения срок по
чл.131 от ГПК, ответната Община Бургас е подала писмен отговор, в който релевира
възражения, че не е налице причинно-следствена връзка между настъпилия
вредоносен резултат и противоправно бездействие, изразяващо се в неизпълнение
на задължения, които произтичат от характера на самата работа на поставената
врата. Счита, че вина
за инцидента има ищцата, а при условията на алтернативност, че отговорността е споделена, поради
което претендира за отхвърляне на предявените претенции и присъждане на направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
С отговора на исковата молба от страна на ответника е
направено искане за конституиране като трето лице помагач по делото на “Трейс груп холд“ АС и при условията на евентуалност, в
случай на уважаване на главния иск, са предявени обратни искове с правно основание чл.219, ал.3 от ГПК, вр.чл.79 и чл.86 от ЗЗД, а именно в случай на постановяване на осъдително решение
срещу Община Бургас да бъде осъден ответникът по обратния иск да заплати
сумата, за която е уважен главния иск, претендирана в размер на 1895,78 лева,
представляваща разходи по лечение и възстановяване и в размер на 1250,00 лева
като част от 10 000 лева, представляваща претендирано обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от увреждането, присъдените в полза на ищеца разноски и
адвокатски хонорар и заплатените от Община Бургас държавни такси, разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Като основание за така предявената искова претенция
представителят на Община Бургас сочи неизпълнение на сключения с ответника по
обратния иск Договор №................./29.09.2014 г., сключен между Община Бургас и „Трейс груп
холд“ АД, по силата на който ответникът по обратния
иск се е задължил да монтира безопасно функционираща врата за достъп до помещението
на гарата, поради което и счита, че ответникът по обратния иск носи регресна
отговорност спрямо възложителя Община Бургас.
С определение на съда от
01.10.2018 г., “Трейс груп холд“ АД е
конституирано като трето лице помагач на страната на ответника и предявеният
срещу него обратен иск е приет за съвместно разглеждане.
В съдебно заседание община Бургас се
представлява от надлежно упълномощения си процесуален представител – юк.Д., който поддържа отговора на исковата молба и
предявените при условията на евентуалност обратни искове и моли за отхвърляне
на главния иск, евентуално за уважаване на обратните искове срещу „Трейс груп холд“
АД.
От страна на
ответника по обратния иск е депозиран писмен отговор в предоставения
едномесечен срок, с който исковете се оспорват като неоснователни. Сочи се,
че не са налице законови предпоставки за уважаването им, тъй като срокът
на договора е изтекъл на 23.12.2015 г. с издаване на Резрешение за ползване на
обекта от една страна, а от друга налице е съпричиняване от страна на ищцовата
община, която в качеството си на възложител сама е можела да отстрани дефекти и
недостатъци, проявили се през гаранционния период за сметка на изпълнителя, още
повече, че такива дефекти не са били заявявани от възложителя с искане за отстраняването
им. В подкрепа на изложеното ангажира доказателства.
В съдебно заседание третото
лице-помагач на ответника и ответник по обратните искове на Община Бургас не се
представлява.
Предявените
искове са с правно основание чл.49,
вр.чл.45, ал.1 от ЗЗД и същите са последващо евентуално съединени с обратни
искове с правно основание чл.79 и чл.86 от
ЗЗД.
Бургаският районен съд, като взе предвид
исканията и твърденията на страните, прецени представените доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази закона, установи следното от
фактическа страна:
Между
страните не се спори, че на 21.03.2017 г., около 15,00 часа, ищцата е била в
сградата на „А. .....“
в гр.Б., която е общинска собственост, както и че при преминаване през
автоматичната врата, която извежда към фоайето на автогарата, ищцата е паднала
на лявата си страна, а при падането е получила травматично увреждане –
пертрохантерно счупване на лява бедрена кост, което наложило транспортирането й
до МБАЛ „Д.М.“, където е била оперирана и извършена
вътрешна фиксация с пирон-плака.
Безспорно
между страните е и това, че автоматичната врата е била монтирана от „Трейс груп
холд“ АД.
В
подкрепа на гореизложеното като фактология е събрания по делото писмен
доказателствен материал – ДП №785/2017 г. по описа на I-во РУП при ОД МВР
Бургас, Епикриза, издадена от отделение по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Д.М.“ ЕООД, Договор №BG161PO001/1.5-01/2010/001-S-0015/93-ОП-53/35/29.09.2014
г., сключен между Община Бургас и „Трейс Груп Холд“ АД, на който кореспондират показанията
на разпитаните като свидетели К.М. – дъщеря на ищцата
и А.Р.,***.
По
делото са приети писмени доказателства фактури с №№**********/22.03.2017
г., №**********/30.03.2017 г., №**********/30.03.2017 г.,
№**********/29.03.2017 г., №**********/31.03.2017 г., №**********/25.05.2017
г., ведно с касови бонове към тях и с №**********/12.04.2017 г.,
№**********/26.07.2017 г., от съдържанието на които се установяват и размерите
на закупените консумативи и медикаменти, а именно, че същите възлизат в общ
размер на 1895,78 лева.
Видно
от заключението на в.л.д-р П., при падането на ищцата от
собствен ръст на лявата си ръка е получила пертрохантерно счупване на лява
бедрена кост, оздравителния период на който е около шест месеца, като крайникът
е бил имобилизиран за 2,5-3 месеца, през който срок е било затруднено
движението му, като през първите 2,3-3 месеца ищцата не е могла да стъпва на
него. Видно от заключението е и това, че към момента на прегледа функциите на
крайника са възстановени.
От
показанията на свидетелката М. се установяват и претърпените от ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в болки от причинената фрактура и неудобства
от дългото обездвижване, последвало оперативната намеса, което наложило
ползването на странична помощ от други лица и помощни средства, закупени със
средства на ищцата.
По
делото е извършена и съдебно-техническа експертиза от заключението на която се
установява и това, че въпросното съоръжение представлява автоматична плъзгаща
пешеходна врата, намира се на северния вход на а. „......“ и
се явява вътрешна врата след помещение „В.“, между
павилион за вестници и помещение за информация/охрана, като е част от основния
път за евакуация. Вратата е модел ........... на ............. и е със размер 16,38 кв.м. Установява се и това, че вратата
разполага с два основни микровълнови радара, модел ............-външен
и вътрешен, които работят на принципа на доплеровия ефект на честотата на
отразения сигнал от движещо се тяло, като са предназначени за откриване на
движение, поради което и имат праг на скорост и праг на габаритни размери, под
който радара не може да отчете неподвижен или движещ се достатъчно бавно обект,
намиращ се в обсега му. Вещото лице посочва, че мъртвата зона между тези два
радара /вътрешен и външен/ е между крилата на вратата, както и малко пред тях и
малко зад тях, като насочването им се извършва ръчно, а за защитна функция има
допълнителен „секюрити“ датчик-фотоклетка, поставен на рамката около отвора, на
височина 70 см.
Според
вещото лице, в 14:59:56 часа вратата е била напълно отворена, а ищецата се е намирала
успоредно на нея, на около 50-70 см. В 14:59:57 часа вратата все още е била отворена
и ищцата вече се е насочила към дясната част на отвора й, движейки се в зоната
на микровълновите радари. Започнала е да се затваря в 14:59:59 часа, в което
време ищцата е продължила предприетото действие по излизане, попаднала е в
т.нар мъртва зона, поради което и все още не е била засечена от предпазния
датчик на рамката на врата, който е отговорен за задържане на затварянето
докато премине.
Вещото
лице не дава категоричен положителен отговор на въпроса дали между затварящата
се врата и тялото на ищцата е имало съприкосновение, но заключава, че дори и да
е имало такъв, то същият е бил с изключително малка сила, поради което и допуска,
че падането на ищцата може да се дължи и от загуба на равновесие от
неочакваното за нея затваряне на вратата.
Според
заключението, в официалния сайт на производителя на монтираната врата е
посочено, че същата отговаря на хармонизиран европейски стандарт EN 16005:2012, който
има статут на български от 20.11.2012 г. и който има изискване за дневник,
което не е изпълнено, поради което и вещото лице прави извод, че вратата не
отговаря на действищите стандарти за качество, още повече, че
при поискване не са му били предоставени и документите, изискуми по Закон за
техническите изисквания към продуктите, а именно документи за техническа
спецификация, дневник и технически паспорт на вратата, инструкции за монтаж и
поддръжка, протокол от първоначални измервания. В същото време, вещото лице не
е констатирало явни недостатъци при монтажа на съоръжението и заключава, че
инцидентът би могъл да бъде избегнат, ако зоната, в която микровълновият радар
не е имал покритие, е била обозначена и препречена.
За
изясняване на фактическата обставка, подробно обсъдена по-горе допринася и
възпроизвеждането в съдебно заседание на записа от охранителната камера от
оптичния носител, приложен към ДП.
При
така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Претенцията
на ищцата Д.П. ***, под чийто надзор се намира монтираната
в сграда „А. .....“, собственост на ответната община, автоматична
плъзгаща врата и намира правното си основание в разпоредбата на чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на
непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.
Анализът
на цитираната разпоредба сочи, че отговорността по реда на чл.45 от ЗЗД, съответно чл.49 от ЗЗД, изисква установяване на
вреда, противоправност на деянието на деликвента или лицето, на което е
възложено изпълнението на работа, причинно-следствена връзка между деянието и
противоправния резултат.
Относно
наличието на вреда страните нямат спорове, а изложеното по-горе, в контекста на
инцидента, сочи на заключение за установяване на причинно-следствена връзка
между падането на ищцата и получената вследствие на това падане травма на лява бедрена кост.
Относно
механизма на настъпване на инцидента
и наличието на евентуално съпричиняване от страна на пострадалата, то възраженията
на ответната община в тази насока, са неоснователни.
По
делото по несъмнен начин се установи, че инцидентът е станал при
обстоятелствата, описани от ищцата, а именно при преминаване, с цел излизане,
през находящата се в „А.
.....“ автоматична плъзгаща врата.
Обстоятелството
дали между крилата на вратата и тялото на ищцата е имало пряк физически
контакт, в какъвто смисъл са твърденията на последната, или самото действие по
затваряне на вратата е предизвикало като странична реакция от страна на ищцата
загубата на равновесие, в резултат на което тя пада и
получава телесното увреждане, в какъвто смисъл е предположението на вещото лице
и защитната теза на ответната община, е ирелевантно поради наличието на пряка
причинна връзка между движението на вратата и увреждането на ищцата. В тази
връзка, по делото е безспорно установено, че вратата е започнала да се затваря
в момент, в който преминаването на ищцата през нея не е било приключило, а това
от своя страна изключва възможността инцидентът да е резултат единствено от
действия на ищцата. Следователно, дори и да се приеме липсата на пряк физически
контакт между вратата и тялото на ищцата, то същата не е показател за липса на
причинност между затварянето на вратата и полученото увреждане, тъй като затварянето
на вратата е било неочаквано за ищцата и като такова е предизвикало загуба на
равновесие.
По
несъмнен начин се установи и причината за това неочаквано за ищцата затваряне
на вратата, а именно попадането й в т.нар „мъртва зона“, в която микровълновият
радар няма покритие. В случая, противоправността в действията на общината, като
собственик на вратата, се изразява в това, че т.нар.„мъртва
зона“ не е била обозначена или препречена за преминаване от страна на
гражданите, при все, че автоматичното съоръжение е част от основния път за
евакуация, посочен в евакуационния план.
Изложеното
обосновава извод, че ответникът не е изпълнил
задължението си да осигури безопасното функциониране на общинското
съоръжение и е налице причинно-следствена връзка между
това неизпълнение и травматичното увреждане на ищцата.
Предвид на изложеното, съдът намира, че са
налице всички изисквани от чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД предпоставки за ангажиране отговорността на ответната
община, която като собственик на „А. .....“ е длъжна
да осигури безопасното функциониране на изградените в собствеността й
съоръжения, като в случая е следвало да обозначи или препречи преминаването на
граждани през т.нар „мъртва зона“ на микровълновия радар на автоматичната
плъзгаща врата, като отговорността й е безвиновна и има обезпечително-гаранционна
функция.
Неосигуряването на
такова безопасно функциониране на автоматичното съоръжение има за последица
телесното увреждане на ищцата и води до извод за доказаност по основание на заведените от последната искове, или с други думи, в
съответствие с
доклада на съда по доказателствената тежест на страните, съдът приема, че ищцата проведе пълно
и главно доказване на предвидения от закона фактически състав на непозволеното
увреждане, причинно-следствената връзка между деликта и
настъпилите за ищцата имуществени и неимуществени вреди от причиненото телесно увреждане е безспорно
установена, поради което и претенцията й за тяхното обезщетяване се явява
основателна и доказана по размер.
Неимуществените
вреди се обезщетяват съгласно чл.52 от ЗЗД - по справедливост, а справедливо
обезщетяване на нарушените права на пострадалия означава да бъде определен от
съда онзи точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата,
емоционалните, физически и психически сътресения, нанесени на конкретното лице.
В настоящия
казус, при определяне на справедливия размер обезщетение за преживените от Д.П. психически
негативни преживявания и физически болки и страдания, свързани с телесното й увреждане, съдът взе предвид
възрастта на ищцата, характера на получената травма, продължителността на
болките и проявлението им във времето, цялостното неблагоприятно отражение на
увреждащото деяние в сферата на пострадалата, здравословното й състояние към настоящия
момент, които в
своята съвкупност, съобразени с принципа за справедливост, дават основание на съда да
присъди обезщетение в размер на претендираните от нея 10 000 лева, поради което и искът следва да се
уважи изцяло.
Лихвата при
деликт има компенсаторен, а не мораторен характер и се дължи като допълнение
към размера на определеното обезщетение от момента на деликта, т.е. от 21.03.2017 г., поради което и следва да
бъде присъдена, така както е заявена.
По отношение
на претенциите на ищцата за
обезвреда на имуществените вреди, които в настоящия казус се явяват претърпени загуби, са ангажирани от ищцата
писмени доказателства, съгласно които същите възлизат на сумата от общо 1895,78
лева и включват направените от нея разходи за лечение и консумативи.
Вземането за имуществени
вреди в уважения от съда размер от 1895,78 лева, в който е предявен от ищцата,
се дължи ведно със законната
лихва, считано
от датата
на увреждането - 21.03.2017 г. до окончателното й изплащане.
При положение,
че съдът
намери ищцовите претенции за основателни,
то следва да
бъде разгледана и претенциите, насочени от ответната страна –
Община Бургас против конституираното в производството по делото трето лице
помагач – „Трейс груп холд“ АД, тъй
като са предявени при условията на евентуалност
и с уважаване на главните
искове се установява тяхната висящност, поради което и съдът им дължи произнасяне.
Предявените обратни искове са
с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от
ЗЗД и
са неоснователни, а съображенията на съда за това са следните:
По делото е
представен Договор №BG161PO001/1.5-01/2010/001-S-0015/93-ОП-53/35 ОТ
29.09.2014 г., от съдържанието на който е видно, че има за предмет „СМР на
обект „Преустройство и реконструкция на А. ....... и прилежащата територия“, по
който Община Бургас има качеството на възложител, а ответника по обратния иск-качеството на
изпълнител.
Приети
като доказателства са и редица писмени документи сред които
Разрешение за ползване на обекта №СТ-05-2542/23.12.2015 г., двустранно подписан
протокол за приемане на СМР №6 от 04.01.2016 г., Констативен акт за
установяване годността за приемане на строежа, обр.15 от 16.11.2015 г., Протокол за установяване годността за
ползване на строежа, акт обр.16, от
съвкупния анализ на които става ясно, че обектът е бил предаден от изпълнителя
без забележки от страна на възложителя и компетентните за това лица-консултант,
осъществяващ строителен надзор, строител и проектант.
Вещото
лице при огледа също не е констатирало явни недостатъци при монтажа на
съоръжението, а наличието на „мъртва зона“ на микровълновия радар съдът приема
като скрит недостатък, за който ответникът по обратния иск е следвало да бъде
уведомен от възложителя непосредствено след получените в Община Бургас сигнали
за преждевременно затваряне на вратата и затискане на куфари, за които
свидетелства А.Р. и в
сроковете по сключения между страните договор. Доказателства в тази насока не
са ангажирани, напротив, от показанията на св.Р. става
ясно, че третото лице-помагач на ответника по главния иск и ответник по обратните
искове е било уведомено едва след инцидента с ищцата, след който периметърът на
фотоклетката е бил увеличен.
При това положение, настоящият съдебен
състав намира,
че не е налице неизпълнение
на сключения между страните договор, поради което и настъпилата
вреда за Община Бургас не следва да бъде обезщетена от дружеството – ответник по
обратния иск.
Предявените обратни искове от страна на Община Бургас следователно са неоснователни и следва да се отхвърлят като
такива ведно с претендираните законни лихви.
На основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение от 886,87
лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати и дължимата по делото държавна
такса от 475,83 лева, както платените от бюджета на съда
възнаграждения на
експертите от 200,00 лева.
Мотивиран от горното и на
основание чл.235 от ГПК,
Бургаският районен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Бургас,
представлявана от Кмета Димитър Николов Николов, адрес в гр.Бургас, ул.“Александровска“ №26, ДА ЗАПЛАТИ на ищцата Д.С.П., ЕГН **********, ....................., съдебен адрес:***Д., сумата от 10 000 лева (десет хиляди
лева),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдание, настъпили в резултат на падане на 21.03.2017 г., причинено от затваряне на автоматична врата,
собственост на Община Бургас, довело до счупване на лявата бедрена кост, ведно
с дължимата лихва, считано от датата на увреждането – 21.03.2017 г. до
окончателното й изплащане, както и
сумата от 1895,78 лева (хиляда
осемстотин деветдесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди – заплатени от ищеца разходи по лечение и
възстановяване, настъпили в резултат от падане на 21.03.2017 г., причинено от затваряне на автоматична врата,
собственост на Община Бургас, довело до счупване на лявата бедрена кост, ведно
с дължимата лихва, считано от увреждането – 21.03.2017 г. до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Община Бургас, представлявана от Кмета
Димитър Николов Николов, адрес в гр.Бургас, ул.“Александровска“ №26, против „Трейс груп холдинг“ АД, ЕИК ..................., седалище и адрес на управление в ....................,
представлявано от Управителя Б.Д., обратни искове за
осъждането на ответника по тях да заплати на Община Бургас сумата от 1250,00 лева, като
част от 10 000 лева, представляваща претендирано обезщетение за претърпени неимуществени вреди за причинени щети
на лицето за допуснат на 21.03.2017 г. в гр.Бургас
самостоятелен инцидент и сумата
от 1895,78 лева, представляваща разходи по лечение и възстановяване, ведно с дължимата лихва върху главниците, считано от предявяване на
исковата молба до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Община Бургас, представлявана от Кмета Димитър Николов
Николов, адрес в ....................., ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адвокат М.Д., адрес ***, адвокатско възнаграждение от 886,87
лева (осемстотин осемдесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки).
ОСЪЖДА Община Бургас, представлявана от Кмета Димитър Николов
Николов, адрес в гр.Бургас, ул.“Александровска“
№26, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
РС-Бургас сумата от 475,83 лева (четиристотин
седемдесет и пет лева и осемдесет и три стотинки), представляваща дължимата по
делото държавна такса и сумата от 200,00
лева (двеста лева), представляваща заплатени от бюджета на съда
възнаграждения за вещи лица.
Решението
е постановено при участието на трето лице – помагач на Община Бургас – „Трейс груп
холд“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.