№ 308
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20211000503098 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 264426 от 05.07.2021г., постановено по гр.дело № 3948/2020г.
на Софийския градски съд, ГО, 22 състав, „Тобо-Триадица” ЕООД, е осъдено да
плати на Н. А. Г. сумата 31 858 евро с левова равностойност 62 308,84 лева,
представляваща двоен размер на дадения задатък по сключен между Н. А. Г., като
купувач и „Тобо-Триадица“ ЕООД, като продавач предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 16.01.2020г., а именно: апартамент №2-3,
с идентификатор по КК № 68134.1003.224.4.7 с площ 103,58 кв.м, намиращ се в
гр.София, р-н „***“ на ул.„***” № 106, сграда №4, разположена в ПИ с
идентификатор по КК №68134.1003.224, за сумата 159 286 евро, със срок за
изпълнение - четиридесет и пет дни от подписване на предварителният договор и
плащане на задатъка, от който договор Н. А. Г., като купувач, се отказал по
надлежния ред, поради виновно неизпълнение на договора от продавача, ведно
със законната лихва за забава, считано от 13.04.2020г. (датата, на която изтича
предоставения срок за доброволно заплащане на дължимата сума в изявлението за
отказ от предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот,
получено от ответника на 10.04.2020г.) до 13.05.2020г. в размер 536,59 лева, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане и „Тобо-Триадица” ЕООД е осъдено да плати на Н. А. Г.
разноски по делото в размер 12 168,35 лева.
Въззивна жалба против решението на СГС е подадена от „Тобо-Триадица”
ЕООД, чрез пълномощника адв. Р.М., с оплаквания за неправилност, нарушения
на процесуалния закон и необоснованост. Жалбоподателят сочи, че съдът не е
1
обсъдил своевременно направените от ответника по спора възражения-че към
датата на упражнения от страна на купувача отказ от договора, ответното
дружество вече е било изпълнило задълженията си по него и че ищецът е приел
изпълнението; че в договора липсва клауза, според която продажната цена ще
бъде изплатена чрез банков кредит; че не е налице причинно следствена връзка
между твърдяното забавено изпълнение за представяне на документите от страна
на продавача и размера на отпуснатия банков кредит. Жалбоподателят смята, че
ако съдът беше обсъдил тези доводи и представените по делото доказателства, то
би достигнал до различни правни изводи. Сочи, че по делото не е налице писмено
доказателство, което да съдържа изявление на купувача Г. за отказ от
предварителния договор, поради изтичане на срока за сключване на окончателен
договор, съответно не е направено искане за разваляне на договора на приетото от
първоинстанционния съд основание. Поддържа, че съдът е нарушил и
материалния закон, тъй като не са налице предпоставките за уважаване на иска по
чл. 93, ал.2 ЗЗД и за ищеца не е възникнало субективното право да се откаже от
процесния договор на соченото от него основание, както и да претендира връщане
на платения от него задатък в двоен размер. Твърди, че не са ангажирани никакви
доказателства, които да установяват наличието на причинно-следствена връзка
между твърдяното забавяне на представянето на документите от страна на
продавача и по-ниския размер на отпуснатия на купувача банков кредит и това че
предложеният кредит не е бил в желания от ищеца размер не е обусловено и няма
връзка с времето на представянето на документите относно собствеността на
имота. Жалбоподателят иска да бъде отменено решението и вместо това да бъде
постановено друго, с к оето предявеният иск бъде отхвърлен. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемия ищец Н. А. Г., чрез
пълномощника адв. В., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се
оспорва, като неоснователна. Изложени са подробни съображения за правилност и
обоснованост на атакуваното решение.
Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Н. А. Г. с искова молба, с която
против „Тобо-Триадица” ЕООД е предявен иск за осъждане на ответника да му
плати сумата 31 858 евро с левова равностойност 62 308,84 лева- двоен размер на
даден по сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 16.01.2020г. задатък, ведно със законната лихва за забава в размер 536,59 лева,
считано от 13.04.2020г.-датата, на която изтича предоставения срок за доброволно
заплащане на дължимата сума в изявлението за отказ от предварителния договор,
получено от ответника на 10.04.2020г., до 13.05.2020г. и ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
В исковата молба се твърди, че на 16.01.2020г. ищецът, като купувач и
ответникът, като продавач, сключили предварителен договор за покупко-
2
продажба на апартамент №2-3, с идентификатор № 68134.1003.224.4.7 с площ
103,58 кв.м, намиращ се в гр.София, район „***“ на ул.„***” №106, в сграда №4,
разположена в ПИ с идентификатор № 68134.1003.224, за сумата 159 286 евро.
Сочи се, ищецът изпълнил основното си задължение по договора и в срока по чл.
3 от него, платил на продавача задатък/капаро в размер 15 929 евро. Твърди се, че
според договора, окончателното оформяне на сделката следвало да се осъществи в
рамките на четиридесет и пет дни от подписване на предварителния договор и
плащането на задатъка, но не по-късно от 01.03.2020г., като според чл.4, ал.2
продавачът следвало да предостави на купувача необходимите за отпускането на
ипотечен банков кредит и за сключването на окончателния договор документи до
16.02.2020г.
Ищецът твърди, че на 27.01.2020г. ответникът му предоставил само част от
документите-нотариален акт, удостоверение за въвеждане в експлоатация и
таблица за площообразуване, които послужили за изготвянето на оценка на имота
от кредитната институция и още на 28.01.2020г. поискал от дружеството
представянето и на кадастрална скица на имота, удостоверение за данъчна оценка,
удостоверение за вещни тежести, удостоверение по чл. 87, ал.6 ДОПК за
собственика на имота. Сочи, че тези документи му били предоставени едва на
26.03.2020г.-много след посочения в договора срок за представянето им и след
датата, която страните уговорили за сключване на окончателен договор.
Поддържа, че на 03.04.2020г. известил писмено „Тобо-Триадица” ЕООД, че
поради виновно неизпълнение от страна на дружеството на задължението да
представи в срок нужните документи има намерение да се откаже от
предварителния договор, като в отговор на това изявление, получил на
07.04.2020г. писмо от ответника, с което същият отказал да предоговори
условията по договора, както и отказал да върне получения задатък. Предвид
това, на 10.04.2020г. ищецът отправил до ответника писмено изявление, че се
отказва от предварителния договор и му предоставил тридневен срок за връщане
на платеното капаро/задатък в двоен размер, но ответникът и до момента не
платил. Ищецът твърди, че отказът от предварителния договор не е обусловен от
променените финансово-икономически условия в страната след въвеждането на
извънредно положение, а единствено от виновното неизпълнение на задължението
на ответника да представи в договорените срокове необходимите документи.
Смята, че за него е възникнало потестативното право да се откаже от договора, че
е упражнил това право, отправяйки писмено изявление за отказ до ответника,
поканил е „Тобо-Тридациа” ЕООД да възстанови задатъка в двоен размер, което
дружеството не е сторило, поради което иска то да бъде осъдено да му плати
претендираната сума, ведно със законната лихва. Претендира и разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът „Тобо-Триадица” ЕООД
оспорва иска по основание и размер, смята, че като неоснователен същият следва
да бъде отхвърлен. Ответникът оспорва твърденията на ищеца за неизпълнение на
задълженията по предварителния договор от 16.01.2020г., като сочи, че ги е
изпълнил изцяло. Смята, че за ищеца не е възникнало потестативното право да се
откаже от договора и да претендира връщане на задатъка в двоен размер. Твърди,
че сключеният договор не е развален надлежно, при спазване правилата по чл.87
ЗЗД и създадената облигационна връзка по предварителния договор продължава
да обвързва страните. Сочи, че още преди ненадлежно упражнения отказ от
договора, е изпълнил задълженията си да представи необходимите документи за
3
отпускането на ипотечен кредит и че ищецът е приел това изпълнение, поради
което е недопустимо развалянето на облигационната връзка. Твърди, че липсва
изрична уговорка в договора, че покупната цена ще бъде платена чрез банков
кредит, както и че след като ищецът се е снабдил с всички необходими документи
банката е отправила оферта към него за размера на кредита, поради което смята,
че не е налице причинна връзка между твърдяното от ищеца забавено изпълнение
на задължението за представяне на документите, обявяването на извънредно
положение и размера на предложения от банката кредит. Ответникът твърди
също, че снабдяването със скица на имота, данъчна оценка и удостоверение за
тежести не зависи от неговата воля, а от трети лица-съответната администрация,
чиято дейност е била забавена и заради обявената пандемия и наложеното
извънредно положение, предвид това сочи, че не може да се приеме, че
забавянето на представянето на документите е по вина на ответното дружество.
Ответникът поддържа, че с телепоща от 21.04.2020г. поканил ищеца да се яви на
27.04.2020г. в 11.30ч. в кантората на нотариус В.Б. за сключване на окончателния
договор, но той не се явил, за което бил съставен и констативен протокол.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, че на 16.01.2020г. са сключили предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който „Тобо-Триадица”
ЕООД, като продавач, се задължава да продаде на Н.Г., като купувач подробно
описан недвижим имот- апартамент №2-3 с площ 103,58кв.м в гр.София, район
„***“ на ул. ***” № 106 в сграда №4 за сумата 159 286 евро.
От представения в първоинстанционното производство предвалителен
договор от 16.01.2020г. се установява, че страните са постигнали съгласие, (чл.3)
продажната цена да бъде платена както следва: в срок до седем дни от датата на
сключване на договора, купувачът дължи плащане на 15 929 евро,
представляваща задатък/капаро, а останалата сума в размер 143 357 евро-след
вписване на нотариалния акт за покупко-продажба и издаване на удостоверение за
тежести, от което да е видно, че имотът е чист от вещни тежести. Според чл. 4,
ал.1 от договора окончателното изповядване на сделката е уговорено в срок до 45
дни от датата на сключване на предварителния договор и заплащането на задатъка
по чл.3. б.А от него, а в чл.4 ал.2 е посочено, че продавачът се задължава да
предостави на купувача всички необходими документи за кандидатстване за
ипотечен банков кредит, в срок от 30 дни от подписване на предварителния
договор. В чл. 6 е предвидено, че срокът по чл. 4 за окончателното оформяне на
сделката може да бъде променен по взаимно съгласие между страните, изразено
писмено с допълнително споразумение, а според чл.7 продавачът е поел
задължение за своя сметка да се снабди с всички документи, поискани от купувача
за целите на удостоверяване на правото на собственост върху продавания имот,
както и с документите, изискани от нотариуса.
Не се спори по делото, че на 22.01.2020г. Н.Г. е превел по банков път по
сметка на „Тобо-Триадица” ЕООД сумата 31 154,42 лева с посочено в платежното
нареждане, представено по делото, основание продажба на недвижим имот
16.01.2020г. и представляваща договореното между страните капаро /задатък/ по
предварителния договор.
4
В първоинстанционното производство е представена кореспонденция между
страните, от която се установява, че към 27.01.2020г. „Тобо-Триадица” ЕООД е
предоставило на ищеца нотариален акт за собственост на недвижимия имот,
удостоверение за въвеждане в експлоатация, както и документ за
площообразуване. На 28.01.2020г. Н.Г. по електронен път е поискал от
представител на ответника скица от кадастъра, данъчна оценка на имота и
удостоверение за тежести за 10 години назад. Няма спор между страните, че тези
документи ответникът е изпратил на ищеца с електронно съобщение на
27.03.2020г.
Представена е кореспонденция в електронен вид между служители на
Експресбанк АД и ищеца от 02.04.2020г. според която, съгласно директивата на
банката, към датата на писмото, на ищеца може да се отпусне максимално сумата
218 800 лева. В писмо от 02.04.2020г, адресирано до ищеца, представител на
банката е посочил, че е налице промяна относно размера на кредита, с оглед
обстоятелството, че продавачът се е забавил с необходимите документи и поради
рязката промяна в икономическата обстановка.
На 03.04.2020г. Н.Г. е отправил до „Тобо-Триадица” ЕООД предложение, в
което подробно е обяснил, че поради забавяне представянето на нужните
документи ищецът е изпаднал в невъзможност да получи от банката навременно
финансиране и в рамките на предварително уговорените условия, като предвид
забавянето и утежнената обстановка в страната, банката е предложила
финансиране в размер 218 800 лева. Предвид това ищецът е предложил на
ответника първи вариант-на основание чл.87 и сл. от ЗЗД да развали договора с
продавача, поради неизпълнение и да поиска, на основание чл.93 ал.2 от ЗЗД
задатъка в двоен размер и втори вариант – да бъде анексиран договорът, като
срокът за сключване на окончателния договор бъде удължен, както и да се намали
продажната цена с 20%.
В отговор на тези предложения, на 07.04.2020г. ответникът е изпратил до
ищеца писмо, с което е заявил, че всички необходими документи за
окончателното оформяне на сделката са представени; предложил е съдействие на
ищеца пред друга банка за отпускане на кредит при първоначалните условия.
Посочено е в писмото, че при това положение, би се стигнало до целения от
страните резултат-прехвърляне на жилищния имот при условията, които са
договорени. Според писмото, в случай, че ищецът желае договорът да бъде
развален, ответното дружество е заявило, че ще се възползва от правото си да
задържи платения задатък.
На 10.04.2020г. ищецът е отправил до ответника писмено изявление за отказ
от предварителния договор. Посочил е, че е изправна страна по договора,
доколкото е платил в уговорения срок задатък в размер 15 929 евро. Заявил е, че
въпреки отправеното до ответника искане от 28.01.2020г. за представяне на
документи, необходими за отпускане на банков ипотечен кредит, ответното
дружество не е изпълнило задължението си в уговорения срок, което е довело и до
невъзможност на ищеца да сключи окончателния договор до 01.03.2020г. Предвид
изложеното, ищецът е поискал от ответника в тридневен срок от получаване на
отказа, да бъде върнат платения задатък в двоен размер. Няма спор по делото, че
така оформения отказ е получен лично от представител на ответника, както и по
електронна поща на 10.04.2020г.
С телепоща от 21.04.2020г. „Тобо-Триадица“ЕООД, във връзка с изпълнение
5
на задълженията по сключения между страните на 16.01.2020г. предварителен
договор, е поканило Н.Г. да се яви на 27.04.2020г. в 11.30ч. в кантората на
нотариус В.Б. за сключване на окончателен договор.
Установява се от представения констативен протокол от 27.04.2020г., че на
посочената дата в кантората на нотариуса Б. се е явил Г. Д. М, в качеството му на
пълномощник на „Тобо-Тридациа” ЕООД за сключване на договор за покупко-
продажба на процесния недвижим имот. Удостоверено е в протокола, че
представителя на дружеството-продавач е представило на нотариуса в оригинал
13 броя документи, необходими за сключване на сделката. Посочено е, че във
времето от 11.30 часа до 12.20 часа Н. А. Г. или негов представител не се е явил.
В първоинстанционното производство са приети като доказателства и схема
№ 15-340840/16.04.2019г. за самостоятелен обект с идентификатор №
68134.1003.224.4.7 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-108 от 13.12.2016г.
на ИД на АГКК, за жилище-апартамент № 2-3 в гр.София, район *** на ул. *** №
106 с площ 103,58 кв.м; удостоверение за данъчна оценка на апартамент № 2-3 в
гр.София, район *** на ул. *** № 106 с площ 103,58 кв.м с идентификатор №
68134.1003.224.4.7, издадено на 10.02.2020г.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави
следните изводи:
Съдът е сезиран си иск с правно основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД за заплащане на
сумата 31 858 евро, представляваща двойния размер на заплатения от ищеца на
ответника задатък по предварителен договор от 16.01.2020г., от който ищецът се е
отказал, поради виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на
ответника.
Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че когато страните по един
договор, обективирайки уговорките помежду си, обозначат предаването на една
имуществена ценност от едната страна на другата, използвайки именно термина
„задатък”, няма съмнение, че такъв е уговорен, поради което приложение ще
намерят правилата на чл.93 ЗЗД. Задатъкът, като институт на облигационното
право служи като доказателство за сключване на договора и гарантира
изпълнението му. При уговарянето му, страните по сделката постигат съгласие
едната да даде на другата определена имуществена ценност, като в случай, че
страната дала задатъка, не изпълни задълженията си по договора, другата, при
развалянето му/отказ от него, може да го задържи, а ако страната получила
задатъка не изпълни задълженията си по договора-дължи връщането на задатъка в
двоен размер. Съдебната практика е категорична в становището си също, че
уговореният в договора задатък предоставя на всяка от страните потестативното
право да го развали в определени случаи, като освобождава изправната страна от
необходимостта да спазва реда по чл. 87 ЗЗД.
В случая, за да бъде уважен искът по чл. 93, ал.2 ЗЗД, е необходимо да се
установи наличието на следните предпоставки: валидно сключен договор, чието
изпълнение е обезпечено с даване на задатък; неизпълнение от страната, която е
получила задатъка; отказ (разваляне) от договора от другата страна – тази, която е
дала задатъка, като последната трябва да е изправна - да е изпълнила
задълженията си по договора или да е готова да престира; спазване на особените
изисквания, предвидени в договора.
Съвкупният анализ на обсъдените по делото писмени доказателства води до
6
извод, че страните по спора са били обвързани от валидно сключен предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, съдържащ уговорка за
заплащане на задатък в размер на 15 929 евро. Няма спор, че ищецът в уговорения
между страните срок (7 дневен от датата на сключване) е платил задатъка; че в
рамките на уговорения в чл.4, ал.2 срок-на 27.01.2020г. ответното дружество е
предоставило на ищеца нотариален акт за собственост върху процесния имот,
удостоверение за въвеждане на имота в експлоатация и документ за
площообразуване и че на 26.03.2020г. е предоставило кадастрална схема на имота,
данъчна оценка и удостоверение за тежести, като се установи от обсъдените
писмени доказателства, че преди 16.02.2020г. ответникът е разполагал, както с
данъчна оценка на имота, издадена на 10.02.2020г., така и с кадастрална карта и
кадастрална схема, издадени през м.април 2019г.
Ищецът твърди и се домогва да докаже, че ответното дружество виновно не
са изпълнило задълженията си да представи в уговорения срок документите за
сключване на окончателния договор, необходими и за финнасиране на сделката с
банков ипотечен кредит, което е станало причина да се откаже от договора.
Ответникът възразява, че документите са представени, ищецът е приел
изпълнението и че не е налице причинна връзка между твърдяното забавяне за
представяне на документите и по-ниския размер на отпуснатия на купувача
банков кредит. Ответникът възразява и, че за ищеца не е възникнало правото да
развали/да се откаже от договора.
При преценката за наличие на неизпълнение на една от страните по договора
следва да се държи сметка, че действията на страните, насочени към изповядване
на сделката, следва да се извършат в определена последователност, като някои от
тях не биха могли да се предприемат без съдействието на другата страна.
Противно на твърденията на ответника в отговора на исковата молба, поддържани
и във въззивната му жалба в сключения между страните предварителен договор,
изрично е посочено, че продавачът следва да представи на купувача освен
документите, необходими за окончателното изповядване на сделката, така и в
срок от 30 дни от подписването на предварителния договор да представи
необходимите документи за кандидатстване на купувача за ипотечен кредит. В
този смисъл представянето на документите в уговорения срок е от съществено
значение за купувача, с оглед изпълнение на задължението му за заплащане
изцяло на уговорената между страните продажна цена. Предвид това САС споделя
извода на първоинстанционния съд, че с непредоставянето в уговорения срок,
нито в срока за сключване на окончателен договор на необходимите документи за
финансиране на окончателната сделка с банков кредит, ответникът виновно не е
изпълнил задълженията си по договора, което е и основание за развалянето му/за
отказа от него. Следва да бъде посочено, че задължението на продавача да
представени необходимите документи до 16.02.2020г. не е обусловено от
поведението на купувача, нито се установи да е по причина на въведеното на
13.03.2020г. извънредно положение, или забавяне от страна на административните
органи, компетентни да издадат документите. Неоказвайки съдействие да
представи необходимите документи за кандидатстването за банков кредит и за
изповядването на сделката продавачът е изпаднал в забава, която освобождава
купувача от собствената му забава по отношение за задължението за заплащане на
продажната цена, още повече, че съгласно чл.3, б. „Б” от договора купувачът е
следвало да плати остатъка от продажната цена след изготвянето на нотариалния
7
акт за покупко-продажба и вписването му в СлВп и след издаване на
удостоверение за тежести, че върху имота няма наложени вещни тежести. Именно
неизпълнението в срок на задължението да се представят необходимите
документи обуславя и потестативното право на купувача да развали/да се откаже
от предварителния договор.
Относно принадлежността на потестативното право за разваляне на
двустранен договор е формирана последователна практика на ВКС, според която
правото на разваляне на двустранен договор по реда на чл.87, ал.1 или ал.2 ЗЗД
принадлежи на изправната страна и е обусловено от виновно неизпълнение на
поето договорно задължение на насрещната страна. За да настъпи правното
действие на изявлението за разваляне на договора, е необходимо да е доказано, че
са били налице законовите предпоставки на чл.87, ал.1 ЗЗД, с предоставяне от
изправната страна по договора на подходящ срок за изпълнение или чрез
безусловно изявление за разваляне при невъзможност за изпълнение, за която
длъжникът носи отговорност, при безполезност на изпълнението, или при
уговорка за изпълнение непременно в определено време. Посочи се, че уговорката
за задатък освобождава изправната страна от необходимостта да спазва реда по
чл.87 от ЗЗД, като кредиторът не следва да дава допълнителен срок за изпълнение
с предупреждението, че при неизпълнение и в този допълнителен срок ще смята
договора за развален. Уговореният задатък предоставя това право на изправната
страна - чл. 93 ал.2 от ЗЗД. В случая, по делото се установи, че на 10.04.2020г.
купувачът по предварителния договор е отправил нарочно писмено изявление до
ответника, че поради виновно неизпълнение на задължение по договора от страна
на дружеството, се отказва от договора, както и е предявил претенция за
присъждане на стойността на дадения по договора задатък в двоен размер.
Предвид това, САС намира, че ищецът – купувач по предварителния договор е
упражнил потестативното си право за развалянето на договора.
Поради изложеното, този състав на въззивиня съд приема, че са налице
предпоставките за уважаване на иска по чл. 93, ал.2 ЗЗД и ответникът следва да
бъде осъден да плати на ищеца сумата 31 858 евро с левова равностойност 62
308,84 лева, ведно със сумата 536,59 лева-лихва за забава за периода от
13.04.2020г. до 13.05.2020г., както и ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Изводите на въззивната инстанция съвпадат с изводите на състава на СГС,
поради което атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, на въззиваемия ищец следва да се присъдят
сторените във въззивното производство разноски в размер 2 796 лева за платено
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 264426 от 05.07.2021г., постановено по гр.дело №
3948/2020г. на Софийския градски съд, ГО, 22 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, „Тобо-Триадица“ ЕООД да плати
на Н. А. Г. сумата 2 796 лева – разноски за въззивното производство.
8
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9