РЕШЕНИЕ
Номер 260161 23.06 Година 2022
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен Съд, Търговско отделение, ХVIIІ състав
На седми юни 2022 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Александър
Стойчев
Секретар:
Боряна Костанева
като разгледа докладваните от Съдията т. дело
номер 79 по описа за 2021 година намери за установено следното:
Предявени са искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Предявени са обективно съединени искове от „ТОП ХОСПИТАЛ СЪРВИС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район
„Овча купел“, ул. „Академик Михайл Маджаров“ № 10, против „КОМПЛЕКСЕН ОНКОЛОГИЧЕН ЦЕНТЪР –
ПЛОВДИВ“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
район „Централен“, бул. „В. Априлов“ № 15а,
за заплащане на следните суми:
124 590.18 лева, представляваща главница по издадени пет броя
фактури във връзка с доставени от ищеца на ответника лекарствени продукти
съгласно договор, сключен на 27.06.2017 г. с ответното дружество след проведена
открита процедура по възлагане на обществена поръчка, ведно със законната лихва
за забава, считано от предявяване на исковата молба до окончателното плащане;
19 680.40 лв., представляваща обезщетение за вреди във връзка с
неоснователно усвоена от ответника част от сумата по гаранцията, ведно със
законната лихва за забава, считано от предявяване на исковата молба до
окончателното плащане;
33 689.35 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за забава за плащането на дължимите суми по фактури, посочени в
исковата молба, за периода от деня, следващ падежа на съответното задължение,
до 31.01.2021 г. – датата, предхождаща датата на подаване на исковата молба;
Твърди се от
ищеца, че във връзка със сключения договор на 27.06.2017 г. между страните по
повод на проведена процедура по възлагане на обществена поръчка той е доставил
на ответника посочените и подробно
описани в исковата молба лекарствени продукти по пет броя фактури, както
следва:Фактура № ********** от 23.04.2018 г. на обща стойност 87 252.08
лв. с ДДС, от която сума се дължи 85 533.54 лв., за доставени 3 опаковки Tyverb и 12 опаковки Xtandi;
Фактура № ********** от 22.05.2018 г. за обща стойност
6 518.40 лв. с ДДС за доставени 1 опаковка Nexavar;
Фактура № ********** от 23.05.2018 г. за обща стойност
13 036.80 лв. с ДДС за доставени 2 опаковки Nexavar;
Фактура № ********** от 30.05.2018 г. за обща стойност
6133.75 с ДДС за доставени 20 броя Bendafolin и 1 опаковка Tyverb ;
По фактура № ********** от 31.05.2018 г. на обща
стойност 39 110.40 лв. с ДДС, от която сума се дължи 13 367.69 лв.,
за доставени 6 опаковки Nexavar, като ответникът е приел без възражения
доставените лекарствени продукти, но не е заплатил цената на същите, която е в
обща размер на 124 590.18 лв.
С оглед на обстоятелството, че ищецът е уведомил
ответника, че изпитва трудности да доставя лекарствените продукти, посочени в
точка 9 на исковата молба, а именно: Tyverb, Nexavar и Xtandi, поради наличие на разлика между цените, при които е бил сключен
договорът, и пазарните цени една година по-късно, доставчикът понася големи
загуби, е предложил договорът да бъде прекратен по взаимно съгласие по
отношение на тези три лекарствени продукта.
Въпреки това, се твърди, че ответникът е прекратил
едностранно процесната сделка частично относно тези три лекарствени продукта,
които ищецът е отказал да доставя, и поради това е осъществил усвояване на част
от гаранцията, а именно: сумата от
19 680.40 лв.
Счита се от ищеца, че изявлението за едностранно
прекратяване на сделката е неоснователно, както неоснователни са и действията
на ответника по усвояване частично на гаранцията. Също се счита за
неоснователно и извършеното прихващане от страна на ответника с дължими от
ищеца неустойки. Ето защо, се инициира настоящото производство и се желае да
заплати цената на лекарствените продукти, усвоената гаранция, както и
обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Ответникът по подробни съображения в отговор на
исковата молба и в отговора на допълнителна искова молба оспорва претенциите
изцяло.
Пловдивски
Окръжен Съд, Търговско отделение, 18 състав, като обсъди обстоятелствата по
делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за
установено следното:
Съгласно
съдържанието на исковата молба касае се за сключен договор между страните с
правните характеристики по чл.318 от ТЗ, а именно осъществена е търговска
продажба на лекарствени средства. Между страните е безспорно възникване на
правоотношението, както и извършване на доставка на лекарствените средства по
посочените в исковата молба фактури. На следващо място трябва да се посочи и,
че в приетото по делото заключение на в.л. Р., което съдът изцяло кредитира, се
установява, че първичните счетоводни документи издадени от изпълнителя са
осчетоводени от възложителя. При това положение несъмнено исковата сума
представляваща стойността на продадените лекарствени средства е дължима от
купувача.
По този
повод последният възразява против претенциите на ищеца, като твърди наличието
на извършено прихващане с дължими от ищеца суми по повод начислени неустойки от
ответника. Очевидно е, че купувачът твърди наличието на извършено материално
правно възражение за прихващане, което е осъществено извън процеса и чиито
правни последици се желае да бъдат съобразени по делото, като се отхвърлят
изцяло исковете. И двете страни по правоотношението са съгласни, че през 2019г.
е отправено волеизявление от ответника към ищеца за прихващане с дължими от
изпълнителя неустойки поради забава и поради доставка на лекарства с по – малък
срок на годност. Ищецът в исковата молба не е посочил конкретните параметри на
вземанията на ответника, като се твърди волеизявлението на възложителя да е
неясно, като също така се установява и, че до момента не са му представени от
ответника протоколи или справки от
счетоводството върху какви суми, за кои
доставки и за какви срокове е изчислена неустойката. Това обаче не съставлява
укоримо процесуално поведение за ищеца.
Липсата
на яснота в тази посока в отговора на ИМ и отговора на ДИМ обаче е съществен
недостатък водещ до неоснователност на възражението за прихващане на ответника.
Както е се изясни несъмнено се касае за извършено материално правно възражение
за прихващане. Възражението за прихващане по принцип се предявява съдебно, за
да се вземат предвид неговите материално правни последици, по едно вече
настъпило материално правно възражение по чл.103 от ЗЗД. В класическия случай процесуалното
възражение за прихващане е твърдение, че
тези последици са настъпили. Именно такова е и волеизявлението на ответника. Българското
право обаче допуска и процесуално възражение за прихващане с неликвидни
вземания. По принцип правният ефект на материалноправното изявление за
прихващане на две насрещни, изискуеми и ликвидни вземания (извънсъдебно
прихващане) настъпва с факта на отправяне на изявлението за прихващане
съгласно чл. 104, ал. 1, предл. първо ЗЗД, от който момент насрещните вземания
се считат погасени. Възражението за прихващане, заявено в исковото производство
като процесуален способ на защита, обаче не изисква изискуемост и
ликвидност на насрещното вземане.
Правният
ефект на възражението за прихващане (съдебното прихващане) настъпва
с влизане в сила на съдебното решение, с което се установява съществуването на
насрещното вземане, неговата изискуемост и ликвидност. Дори насрещното вземане
да не е ликвидно и изискуемо към момента на релевиране на възражението, съдът е
длъжен да го разгледа и да се произнесе по него, като обсъди всички събрани
доказателства, тъй като решението влиза в сила и по отношение на
вземанията, предявени с възражение за прихващане. С влизане в сила на решението
спорното, неликвидно насрещно вземане става ликвидно.
В решение № 113 постановено по гр. дело № 1274/2013 г. на
ВКС, ГК, II гр. д. са разграничени хипотезите на материалноправно прихващане по
чл.
103, ал. 1 ЗЗД и на съдебното прихващане като насрещно възражение срещу вземането на
ищеца по иска за погасяване на двете вземания до по-малкото от тях. При
материалноправното прихващане, двете насрещни вземания трябва да са еднородни,
ликвидни и изискуеми към момента на изявлението за компенсация, от който момент
двете вземания се считат за погасени.
Съдът намира, че по принцип, ако
се предявява процесуално възражение за прихващане с неликвидни вземания или се
иска от съда да установи настъпило материално правно възражение за прихващане
по – рано и извън процеса, и в двете хипотези волеизявлението на ответника
следва да е детайлно ясно и да отговаря по същество на съдържанието на една
искова молба. Т.е. в отговора на ИМ ответникът би следвало подробно да обоснове
с обстоятелствена част и да индивидуализира своите вземания като стойност,
периоди, основание и т.н., които вземания същият е упражнили и реализирал по –
рано срещу ответника. Това е така, тъй като ако възраженията за прихващане са
основателни /както при процесуалното, така и при материалноправното/ се
образува сила не присъдено нещо относно вземанията на ответника въз основа на
които претенцията на ищеца е отхвърлена. Особеното при материално правното
възражение за прихващане е, че при неговото упражняване от ответника съдът не
би могъл да го остави без движение, за да се индивидуализира от титуляра на
правата неговите точни параметри и основания. Т.е. извършеното неточно
процесуално действие води след себе си на общо основание неоснователност на
възражението за прихващане. Съдът не би могъл да съобразява приложените
доказателства от ответната страна във връзка с едно напълно неясно
волеизявление за извършено през 2019г. прихващане. По делото така и не е
изяснено кои лекарствени средства са били с по малък срок на годност, с какъв
точно срок, как се изчислява неустойката и т.н. Не е ясно, щом се твърди и
неустойка за забава, кои са лекарствата по повод забавените доставки, за какви
срокове и т.н. Трябва да е ясно, че доказателствата по делото не заместват
обстоятелствата, които страните следва да обективират. Доказателствата служат
да доказване на твърденията. При това положение и прилагането на някакви
документи от ответника е недостатъчно да обоснове позитивен за него извод.
На следващо място съдът намира
възражението и за неоснователно и съобразно новелата на чл.16 от сделката.
Ответникът се е позовал на чл. 15, ал.3, но посочената разпоредба не може да се
разглежда извън контекста на целия договор. Действително в ал.3 на чл.15 е
посочено, че изпълнителят дължи неустойка
в случай, че лекарствения продукт
е със срок на годност по- кратък от договорния. Чл.16 в ал.2 обаче
обективира правило, че рекламации за отклонения в
количеството, качеството и срока на годност на доставените лекарствени
продукти се правят в момента на доставката и се записват в приемо-
предавателния протокол. С оглед съдържанието на целия договор и особено във
връзка с изречение второ на цитираната ал.2 следва волята на страните да се
тълкува в аспекта, че след като купувачът не упражни рекламационните си права
същият неглижира неточното изпълнение на продавача. Изрично между страните е
уговорена възможност при упражнена рекламация ищецът да достави за своя сметка
в рамките на 48 часа продукт отговарящ на съдържанието на договора.
При това положение, след като
ответникът не е възразил при получаване на стоката, то той не би могъл в по –
късен момент да упражни своите имуществени права по чл.15, ал.3, тъй като не е
дадена уговорената в сделката възможност на изпълнителя да отстрани неточното
изпълнение в уговорения срок. Би следвало волята на съконтрагентите да се
тълкува, че при неточно изпълнение възложителят упражнява правата си по чл.16,
изпълнителят има срок за отстраняване на неточното изпълнение и едва след
изтичането на два дни започва начисляване на неустойка. Не би могло да се вмени
във вина на ищеца неотстраняване на рекламацията, тъй като по същество
рекламация не е извършена. При нейната липса следва да се приеме, че
възложителят се е съгласил с неточното изпълнение, като е неглижирал
недостатъка на продукта в аспекта на по – малък срок на годност. По повод на
мораторните неустойки съдът не би могъл да изложи някакви мотиви поради пълната
неяснота на това възражение на ответника.
Поради изложеното очевидно искът
за заплащане на главницата представляваща цената на доставените лекарства е
доказан и основателен. Следва да се посочи, че при процесната фактическа
обстановка, не се образува сила на присъдено нещо по повод неясното възражение
за прихващане на ответника и ако последният счита, че има вземане против ищеца
за неустойки то тези материално права могат да се упражнят в нарочен исков
процес иницииран от купувача.
Поради основателността на
главната претенция се явява основателна и претенцията за заплащане на мораторна
лихва за периода на забавата.
Относно иска за заплащане на
сумата от 19 680.40 лв.,
представляваща обезщетение за вреди във връзка с неоснователно усвоена от
ответника част от сумата по гаранцията, следва да се посочи, че съдът го счита
за неоснователен. Съобразно чл.27 от договора изпълнителят дава гаранция в
размер на 0.5 % от стойността му, като тази гаранция следва да компенсира
възложителя за всякакви вреди причинени от виновно неизпълнение от изпълнителя.
По делото е безспорно между страните, че ответникът е усвоил процесната сума от
19 680.40
лева. В унисон с този извод е и съдържанието на приетата по делото ССЕ.
По този
повод се поставя въпроса налице ли е неизпълнение от страна на изпълнителя,
което е виновно съобразно съдържанието на чл.27, ал.2 от сделката, което е дало
право на възложителя да упражни правото си да задържи гаранцията. Страните не
спорят, че ответникът е уведомил ищеца, че прекратява, поради неизпълнение,
частично договора относно посочените в исковата молба лекарствени продукти.
Спорно е дали това е валидно упражнено правно действие, т.е. дали поведението
на ищеца е било неизправно, което дава възможност на ответника да упражни
правата по чл. 22 и 23.
Самият
ищец по този повод твърди в исковата молба, че е изпитвал трудности да доставя
посочените лекарствени продукти поради разликата в цената по договора и
пазарните цени 1 година по – късно. По този повод бил отправил предложение до
ответника да се прекрати частично сделката по взаимно съгласие.
Съдът
намира поведението на възложителя по едностранно прекратяване на
правовоотншението, в частта относно тези лекарствени средства, за напълно
договоросъобразно. На първо място пазарната конюнктура около цените на
лекарствата не е форс мажорно обстоятелство /непреодолима сила/, нито по
смисъла на договора, нито съобразно правилата на ТЗ /чл.306, ал.2 от ТЗ/. Ето
защо при липсата на доставка на дадени продукти съвсем валидно и
договоросъобразно възложителят е прекратил частично облигационната връзка. Т.е.
очевидно е налице виновно неизпълнение от страна на изпълнителя, което е дало
възможност на възложителя да упражни правата си. При това положение и несъмнено
ответникът валидно е упражнил правата си по чл.27 от договора, поради което
искът за сумата от 19 680.40 лева ще бъде отхвърлен.
При
този изход от спора разноските следва да бъдат понесени от страните по
съразмерност. Направено е от ответника възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Съдът го намира за напълно
основателно. Казусът, въпреки представените многобройно доказателства и излишно
пространни изложения на страните не се отличава със съществена правна и
фактическа сложност, а напротив. Ето защо и следва да се намали адвокатското
възнаграждение заплатено от ищеца в рамките на 6636 лева. Поради това ищецът ще
бъде осъден да заплати на ответника сумата от 862.65 лева съразмерно на
отхвърлената част от исковете, а ответникът ще следва да заплати на ищеца
сумата от 12 500. 69 лева направени разноски съразмерно на уважената част.
Воден
от така изложените мотиви Пловдивски Окръжен Съд, ХІХс.
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА „КОМПЛЕКСЕН ОНКОЛОГИЧЕН
ЦЕНТЪР – ПЛОВДИВ“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, район „Централен“, бул. „В. Априлов“ № 15а, да заплати на основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД на „ТОП ХОСПИТАЛ СЪРВИС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Овча купел“, ул. „Академик Михайл Маджаров“ № 10
следните суми:
124 590.18 лева, представляваща главница по издадени пет броя
фактури във връзка с доставени от ищеца на ответника лекарствени продукти
съгласно договор, сключен на 27.06.2017 г. с ответното дружество след проведена
открита процедура по възлагане на обществена поръчка, а именно Фактура №
********** от 23.04.2018 г. на обща стойност 87 252.08 лв. с ДДС, от която
сума се дължи 85 533.54 лв., за доставени 3 опаковки Tyverb и 12 опаковки Xtandi; Фактура
№ ********** от 22.05.2018 г. за обща стойност 6 518.40 лв. с ДДС за
доставени 1 опаковка Nexavar; Фактура
№ ********** от 23.05.2018 г. за обща стойност 13 036.80 лв. с ДДС за
доставени 2 опаковки Nexavar; Фактура № ********** от 30.05.2018 г. за обща
стойност 6133.75 с ДДС за доставени 20 броя Bendafolin и 1
опаковка Tyverb, Фактура
№ ********** от 31.05.2018 г. на обща стойност 39 110.40 лв. с ДДС, от
която сума се дължи 13 367.69 лв. ведно със законната лихва за забава,
считано от предявяване на исковата молба до окончателното плащане;
33 689.35 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за забава за плащането на дължимите суми по фактури, посочени в
исковата молба, за периода от деня, следващ падежа на съответното задължение,
до 31.01.2021 г. – датата, предхождаща датата на подаване на исковата молба;
като
ОТХВЪРЛЯ предявения иска на „ТОП ХОСПИТАЛ СЪРВИС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район
„Овча купел“, ул. „Академик Михайл Маджаров“ № 10, против „КОМПЛЕКСЕН ОНКОЛОГИЧЕН ЦЕНТЪР –
ПЛОВДИВ“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
район „Централен“, бул. „В. Априлов“ № 15а с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 19 680.40 лв., представляваща
обезщетение за вреди във връзка с неоснователно усвоена от ответника част от
сумата по гаранцията, като неоснователен.
ОСЪЖДА „КОМПЛЕКСЕН ОНКОЛОГИЧЕН ЦЕНТЪР – ПЛОВДИВ“ ЕООД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район
„Централен“, бул. „В. Априлов“ № 15а да заплати на „ТОП
ХОСПИТАЛ СЪРВИС“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Овча купел“,
ул. „Академик Михайл Маджаров“ № 10 сумата от 12 500. 69 лева направени разноски съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА “ТОП ХОСПИТАЛ СЪРВИС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Овча купел“, ул. „Академик Михайл Маджаров“ №
10, да заплати на „КОМПЛЕКСЕН
ОНКОЛОГИЧЕН ЦЕНТЪР – ПЛОВДИВ“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, район „Централен“, бул. „В. Априлов“ № 15а сумата
от 862.65 лева
направени разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Пловдивски Апелативен Съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :