№ 1851
гр. Варна, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Виолета Кожухарова
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20213110115741 по описа за 2021 година
Производството е по реда на по реда на чл. 250, ал. 1 ГПК, образувано
въз основа на молба от П. В. Д., с искане за поправка на очевидна фактическа
грешка, допусната в Решение № 577/ 07.03.2022 г., постановено по
настоящото гражданско дело. В условия на евентуалност, е отправено искане
за допълване на съдебния акт, чрез присъждане на законна лихва, за периода
19.09.2019 г. – 28.10.2021 г.
Искането е обосновано с твърдения за допусната техническа грешка при
изписване на началната дата, считано от която следва да се присъди законна
лихва. В условия на евентуалност, излагат се доводи за непълнота на
съдебния акт, поради липса на произнасяне по заявената, претенция за
присъждане на законна лихва върху дължимо обезщетение, за периода
19.09.2019 г. – 28.10.2021 г.
Ответникът по молбата – ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ не депозира
писмен отговор в срока по чл. 250, ал. 2 ГПК.
Молбата е процесуално допустима – депозирана от легитимирано лице,
в срока по чл. 247, ал. 1, респ. чл. 250, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество е
частично основателна, по следните съображения:
Допускането на поправка на очевидна фактическа грешка е
предпоставено от кумулативното наличие на предпоставките, визирани в
хипотезата на чл. 247, ал. 1 ГПК а именно: несъответствие между
1
формираната от съда воля по съществото на спора, обективирана в мотивите
на съдебния акт и изразената в диспозитива на съдебния акт. В случая, не е
налице грешка при отразяване на формираната от решаващия състав воля в
диспозитива на решението. В този смисъл, искането за поправка на очевидна
фактическа грешка по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК следва да бъде отхвърлено.
От друга страна, в хипотезата на чл. 250, ал. 1 ГПК е предвидена
възможността за допълване на съдебния акт, в случай че съдът не се е
произнесъл по цялото искане на страната.
В настоящия случай независимо от надлежното на претенцията за
законна лихва, считано от 19.09.2021 г. до датата на предявяване на иска –
28.10.2021 г., с постановеното решение същата не е коментирана в мотивите,
липсва и произнасяне в тази насока и в диспозитива на съдебния акт.
Предвид основателността на претенцията за присъждане на
обезщетението за неимуществени вреди, то основателна е и акцесорната
претенция за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от от
19.09.2021 г. (датата, следващ последния ден от 15- дневния срок за
изпълнение от страна на застрахователя) до датата на предявяване на иска –
28.10.2021 г.
По изложените съображения, се налага извод за основателност на
искането, поради което и същото следва да бъде уважено, на основание чл.
250, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба вх. № 20673/ 28.03.2022 г. от П. В. Д., ЕГН:
**********, с адрес гр. Варна, ЖК „Възраждане“ бл. 15, вх. 4, ет. 8, ап. 96 с
искане за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в Решение №
577/ 07.03.2022 г., постановено по гражданско дело № 15741 по описа на
Районен съд – Варна за 2021 г., изразяваща се неправилно изписване на
началната дата, считано от която следва да се присъди законна лихва, на
основание чл. 247, ал. 1 ГПК.
ДОПЪЛВА Решение № 577/ 07.03.2022 г., постановено по гражданско
2
дело № 15741 по описа на Районен съд – Варна за 2021 г., като в диспозитива
на същото след „ОСЪЖДА **** със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, да заплати на П. В. Д., ЕГН: **********,
с адрес: гр. Варна, ЖК „Възраждане“, бл. 15, вх. 4, ет. 8, ап. 96, сумата от
2750.00 (две хиляди седемстотин и петдесет) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се преживени
болки и страдания, в резултат на получени при пътнотранспортно
произшествие на 01.06.2019 г. увреждания на здравето и телесната цялост,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
молба – 28.10.2021 год. до окончателното изплащане на вземането.“ да се
чете „както и законна лихва върху присъдената главница, за периода от
19.09.2019 г. до датата на предявяване на иска – 28.10.2021 г. …”, на
основание чл. 250, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3