РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 790
гр. Пловдив, 26 април 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на тридесет и първи март през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на
прокурора ИЛИЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като
разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 3223
по описа за 2022 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството по делото
е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/.
2. Образувано е по искова молба, предявена от К.Д.М.,
с ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - Пловдив,
чрез пълномощника си адвокат А.К., срещу Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията”.
Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в общ
размер на 30 000 лв., от които: 10 000 лв. за периода от 01.01.2012 г. – 20.04.2014 г., за престоя му в Затвора Пловдив, ведно със законната лихва считано от 20.04.2014 г. - датата на
преустановяване на бездействието на органите на ГДИН до датата на предявяване
на исковата молба – 20.12.2022 г.; 10 000 лв. за периода от 21.04.2014 г. – 30.12.2018 г. за престоя му в Затворническо общежитие от открит тип (ЗООТ) Смолян, ведно със законната лихва от 30.12.2018 г. -
датата на преустановяване на бездействието на органите на ГДИН до датата на
предявяване на исковата молба – 20.12.2022 г. и 10 000 лв. за периода от 01.01.2019 г. до настоящия момент – 20.12.2022 г. (датата на предявяване на исковата молба) за престоя му в Затвора
Пловдив, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата (съобразно уточнение, направено в първото по делото с.з.), за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в
здравословни проблеми, като главоболие и чести респираторни заболявания, обида,
възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт, огорчение, внушаване
на чувство на малоценност, в резултат на
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода, както следва:
- в периода от 01.01.2012 г. до 20.04.2014 г. и от 01.01.2019 г. до 20.12.2022 г. (датата на предявяване на исковата молба в съда)
в Затвора гр.
Пловдив, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ (нетна площ не е надвишавала 3 кв. м.); липса на
вентилация и свеж въздух (в стаите имало само един прозорец с големина 1 кв.м.
на 0,50 кв.м., който се намирал в края на килията и не осигурявал достатъчно
светлина и свеж въздух, което създавало на ищеца дихателни проблеми, кашлица и
предразположеност към респираторни заболявания); лоши хигиенни условия в
килията (тоалетната в килията била с неработещи казанчета, липса на прегради,
на работещи чешми или умивалници, тоалетната не е била шумоизолирана); лошо
състояние на банята (къпели се заедно по 30-40 човека, като се изчакват
взаимно, което ги поставя в унизително положение, душовете били само 5-6, като
от тях течало или гореща, или ледено студена вода, водата не ставала за пиене);
липса на външна и вътрешна изолация на стените на затвора, вследствие на което
отоплението през зимата е много трудно, не са му предоставяни дебели завивки, с
които да се завие, поради което ищецът намира, че в случая е налице бездействие
на затворническата администрация; спалното му бельо се сменяли изключително
рядко, което създавало предпоставки за развъждане на дървеници и бълхи в
леглата на затворниците; не се раздават препарати за почистване на тоалетните и
спалните помещения; липса на достатъчно шкафове и мебели, малкото мебели, които
били налични били изпочупени и изтърбушени; липса на индивидуална и корекционна
работа провеждана по отношение на ищеца.
- в периода от 21.04.2014 г. до 30.12.2018 г. в ЗООТ гр. Смолян, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ (нетна площ не е надвишавала 3 кв. м.); липса на вентилация и свеж въздух
(в стаите имало само един прозорец с големина 1 кв.м. на 0,50 кв.м., който се
намирал в края на килията и не осигурявал достатъчно светлина и свеж въздух,
което създавало на ищеца дихателни проблеми, кашлица и предразположеност към
респираторни заболявания); лоши хигиенни условия в килията (тоалетната в
килията била с неработещи казанчета, липса на прегради, на работещи чешми или
умивалници, тоалетната не е била шумоизолирана); лошо състояние на банята
(къпят се заедно по 30-40 човека, като се изчакват взаимно, което ги поставя в
унизително положение, душовете били само 5-6, като от тях течало или гореща,
или ледено студена вода, водата не ставала за пиене); липса на външна и
вътрешна изолация на стените на затвора, вследствие на което отоплението през
зимата е много трудно, не са му предоставяни дебели завивки, с които да се
завие, поради което ищецът намира, че в случая е налице бездействие на
затворническата администрация; спалното му бельо се сменяли изключително рядко,
което създавало предпоставки за развъждане на дървеници и бълхи в леглата на
затворниците; не се раздават препарати за почистване на тоалетните и спалните
помещения; липса на достатъчно шкафове и мебели, малкото мебели, които били
налични били изпочупени и изтърбушени; липса на индивидуална и корекционна
работа осъществявана по отношение на ищеца, с което са нарушени правата му по
чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека /ЕКЗПЧ/.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ в полза на материално затруднено лице по чл. 38, т. 2 от
Закона за адвокатурата.
3. Ответникът - Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявените искови претенции като счита същите за неоснователни и
недоказани, поради което моли да бъдат отхвърлени. Направено е и възражение за
изтекла петгодишна погасителна давност. Претендира присъждане на съответното
юрисконсултско възнаграждение.
4. Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и недоказаност
на предявените искове и счита, че същите следва да бъдат отхвърлени.
ІІ. За фактите:
5. От данните по делото (Справки от
Началника на Затвора Пловдив от 26.01.2023 г. и от 01.03.2023 г. – лист 88;
Докладна записка от 23.01.2023 г. на ИСДВР П.и Началника на ЗООТ Смолян - л. 82;
Становище от 20.01.2023 г. и Становище от 21.02.2023 г. на ИСДВР А. *** – л. 83
и 89; Становище от 27.02.2023 г. на ИСДВР И.при Затвора Пловдив – л. 92) се установява, че К.Д.М. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в
Затвора Пловдив и ЗООТ Смолян в част от посочените по-горе периоди,
а именно:
- в Затвора Пловдив от 01.01.2012 г. до 20.08.2012 г., когато е бил
освободен;
- в Затвора Пловдив от 30.05.2013 г. до 08.04.2015 г.;
- в ЗООТ Смолян от 09.04.2015 г. до 22.03.2018 г., когато е бил освободен;
- в Затвора Пловдив от 21.02.2020 г. до 20.12.2022 г. - датата на
предявяване на исковата молба.
6. От Затвора - Пловдив са
представени множество становища, от които се
установява следното:
6.1. Относно периода
от 01.01.2012 г. до 20.08.2012 г. за престоя на М. *** не е представена информация.
6.2. Относно
периода от 30.05.2013 г. до 08.04.2015 г. за престоя на М. ***
(или общо 679 дни).
6.2.1. За постъпването на л. св. К.Д.М. ***.05.2013 г., няма запазени данни в коя
стая на Приемно отделение, за какъв период, при какви битови условия и с колко
други лишени от свобода е пребивавал (л. 83).
6.2.2. Според Становище от 27.02.2023 г. на ИСДВР И.при Затвора Пловдив (л. 92), в
Затвора Пловдив и в системата на ГДИН единствения меродавен документ, от които
може да се направи справка за броя на л. св. по спални помещения е „Сведение за
разпределение и движение на лишените от свобода", което пък по утвърдената
„Номенклатура на делата със срокове за съхраняване на ГДИН и териториалните и
поделения“ - ТС-НО-5, утвърдено със заповед № Л-42/02.01.2020 г. на Главния
директор на ГДИН и утвърдена от Държавната агенция „Архиви", се съхранява
за срок от три години.
Със Заповед №
828/14.06.2013 г. лишеният от свобода М. е бил настанен в трета група, стая №
23.
Размерът на
спално помещение № 23 е 27.45 кв.м. без санитарния възел с два отваряеми
прозореца с размери 1.20 м. x 1.20 м. и 1.20 м. х 1.20 м. Санитарният възел е
2.63 кв.м. с един отваряем прозорец 0.15 м. х 1.20 м.
За лишения от
свобода К.Д.М. от трета група, стая № 23 е отговаряла инсп.
СДВР Т.Й.Ц..
От 09.04.2015 г. М.
е настанен в ЗООТ Смолян със зап. № 522/07.04.2015 г.
Лишеният от
свобода М. не е проявявал желание за участие в организирани групови мероприятия
и специализирани програми. Имал е желание за устройване на работа, но не е бил
много настоятелен при това и е изтъквал
здравословни проблеми за
претенциите си. Не
е приемал предлагания му
позитивен опит. В тази връзка е посочено, че бил склонен към личностни и
поведенчески промени само по собствено убеждение - „капсулира се" при
всеки опит за външна корекционна интервенция.
Посочено е още,
че в стая № 23, а и във всички спални помещения в затвор гр. Пловдив има
обособени санитарни възли. Във всеки санитарен възел, всеки лишен от свобода
има достъп до течаща студена вода. Отоплението се осъществява чрез централно -
локално парно отопление през отоплителния сезон. Проветряването на стаята е по
желание на лишените от свобода и могат да правят това чрез отваряне на
прозорците. Хигиената в спалните помещения се осъществява също от настанените,
като за целта получават съответните прибори, както и могат да ги закупуват от
лавката на Затвора Пловдив или да им бъдат донасяни от близките им съгласно
списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от
свобода могат да получават, ползват и държат при себе си.
Къпането на
лишените от свобода е в обща баня, като всички лишени от свобода имат достъп до
течаща топла вода съгласно утвърден график (л. 75) за разпределение на времето
на лишените от свобода от съответната група – два пъти седмично.
Представени са
План на присъда от 17.06.2013 г. и План на присъда от 11.03.2015 г.
6.3. Относно
периода от 09.04.2015 г. до 22.03.2018 г. (когато е
бил освободен) за престоя на М. в ЗООТ Смолян (или общо 1078 дни от 09.04.2015 г. до 21.03.2018 г. включително, тъй
като на 22.03.2018 г. е бил освободен)
Представена е
единствено Докладна записка от М.П.– ИСДВР при ЗООТ Смолян, която се свежда до
следното:
Лишеният от
свобода К.Д.М. е търпял наказание по чл. 196,29 от НК в размер на 6 години
лишаване от свобода и с начало - 09.12.2012 г. при първоначален „строг"
режим.
След като му е
заменен режима от „строг" на „общ" и е бил прекатегоризиран,
е преведен в ЗООТ „Смолян" на 09.04.2015 г. В общежитието е полагал
доброволен труд, демонстрирал е и позитивно поведение, награждаван е по чл. 98,
т. 1 /5 пъти/ и т. 2 от ЗИНЗС, вследствие на което му е бил заменен режима на
изтърпяване наказанието от „общ" на „лек" от 10.08.2016 г.
Книжката на
лишения от свобода, в която е отразена работата с него и е приложен плана на
присъдата е изпратена за архива на Затвора Пловдив.
За времето на
престой в ЗООТ Смолян няма представени молби или жалби от л. св. К.Д.М. относно
условията за изтърпяване наказанието, като същият е освободен на 22.03.2018 г.
Друга информация
не е предоставена от ЗООТ Смолян.
6.4. Относно
периода от 21.02.2020 г. до 20.12.2022 г. - датата на предявяване на исковата
молба, за престоя на М. ***.1. К.Д.М. *** на 21.02.2020 г. и е настанен в Стая „РЦ", на Приемно
отделение, където пребивава до 28.02.2020 г., когато е разпределен в 58-ма
стая на 5-ти пост.
Стая „РЦ" е
с площ от 27,04 кв.м. (без площта на санитарния възел) и разполага с два
прозореца с размери 0,49 м. х 1,2 м. и 1.0 м. х 1,2 м.
Санитарният възел
е с площ 2,66 кв.м. и разполага с един прозорец с размери 0,34 м. х 1,2 м.
Санитарният възел
разполага с течаща студена вода, самостоятелно осветление и възможност за
вентилация.
Стаята разполага
с две осветителни тела и достатъчно дневна светлина. Отоплява се с
„централно" парно отопление.
Санитарната
обработка против дървеници, хлебарки, гризачи и др. се извършва редовно от
външна лицензирана фирма.
Няма данни какви
маси, столове и шкафчета е имало в стаята през описвания период и с какви
размери са били.
При постъпването
в затвора на всички лишени от свобода се предоставят за ползване дюшек,
възглавница и спално бельо. Осигурява се възможност лишените от свобода да
ползват и лично спално бельо.
Хигиената на
спалните помещения, в т.ч. и на спалното бельо е задължение на самите лишени от
свобода. Има осигурени достатъчно хигиенни и почистващи материали, които се
предоставят на лишените от свобода при поискване.
В периода от 21.02.2020
г. до 27.02.2020 г. включително (на 28.02.2020 г. М. е премествен в стая № 58), или общо 7
дни, в помещението са били настанени между 7 и 9 лишени от свобода,
при капацитет на Стая „РЦ" – 6 човека (становища - лист 83 и
89 по делото).
Установяват се
общо 7 дни, през които на ищеца не е била осигурена жилищна площ от минимум 4
кв.м.
6.4.2. За периода от 28.02.2020 г. до 17.08.2021 г. л. св. К.Д.М. е бил настанен
в помещение № 58 (с площ 27.06 кв.м., т. е. с капацитет за 6 човека) на пост V, в което:
От 28.02.2020 г.
до 09.04.2020 г. са били настанени 6 л.св.
От 10.04.2020 г.
до 15.04.2020 г. са били настанени 5 л.св.
От 16.04.2020 г.
до 10.05.2020 г. са били настанени 6 л.св.
От 11.05.2020 г.
до 13.05.2020 г. са били настанени 5 л.св.
От 14.05.2020 г.
до 16.06.2020 г. са били настанени 6 л.св.
На 17.06.2020 г.
са били настанени 5 л.св.
На 18.06.2020 г.
са били настанени 4 л.св.
От 19.06.2020 г.
до 25.06.2020 г. са били настанени 5 л.св.
От 26.06.2020 г.
до 03.08.2020 г. са били настанени 6 л.св.
От 04.08.2020 г.
до 06.08.2020 г. са били настанени 5 л.св.
От 07.08.2020 г.
до 17.09.2020 г. са били настанени 6 л.св.
От 18.09.2020 г.
до 01.10.2020 г. са били настанени 5 л.св.
От 02.10.2020 г.
до 09.11.2020 г. са били настанени 6 л.св.
От 10.11.2020 г. до 12.11.2020 г. са били
настанени 5 л.св.
От 13.11.2020 г.
до 30.11.2020 г. са били настанени 6 л.св.
От 01.12.2020 г.
до 03.12.2020 г. са били настанени 7 л.св. (3 дни)
От 04.12.2020 г.
до 14.01.2021 г. са били настанени 6 л.св.
От 15.01.2021 г.
до 18.02.2021 г. са били настанени 7 л.св. (35 дни)
От 19.02.2021 г.
до 01.03.2021 г. са били настанени 6 л.св.
От 02.03.2021 г.
до 15.03.2021 г. са били настанени 7 л.св. (14 дни)
От 16.03.2021 г.
до 01.04.2021 г. са били настанени 6 л.св.
От 02.04.2021 г.
до 04.04.2021 г. са били настанени 5 л.св.
От 05.04.2021 г.
до 12.04.2021 г. са били настанени 4 л.св.
От 13.04.2021 г.
до 18.04.2021 г. са били настанени 5 л.св.
На 19.04.2021 г.
са били настанени 6 л. св.
От 20.04.2021 г.
до 26.04.2021 г. са били настанени 7 л.св. (7 дни)
От 27.04.2021 г.
до 28.04.2021 г. са били настанени 6 л.св.
От 29.04.2021 г.
до 10.05.2021 г. са били настанени 5 л.св.
От 11.05.2021 г.
до 12.05.2021 г. са били настанени 4 л.св.
На 13.05.2021 г.
са били настанени 3 л. св.
От 14.05.2021 г.
до 20.05.2021 г. са били настанени 6 л. св.
От 21.05.2021 г.
до 31.05.2021 г. са били настанени 7 л.св. (11 дни)
От 01.06.2021 г.
до 10.06.2021 г. са били настанени 6 л.св.
От 11.06.2021 г.
до 21.06.2021 г. са били настанени 5 л.св.
От 22.06.2021 г.
до 28.06.2021 г. са били настанени 6 л.св.
От 29.06.2021 г.
до 12.07.2021 г. са били настанени 5 л.св.
От 13.07.2021 г.
до 16.08.2021 г. са били настанени 6 л.св.
Размерите на
спално помещение № 58 на пост V е 27.06 кв.м. без
санитарен възел с два отваряеми прозореца с размери 0.96 м. х 1.19 м. и 0.47 м.
x 1.19 м. Санитарният възел е 2.41 кв.м. с един отваряем прозорец с размери 0.30
м. х 1.17 м. За всеки лишен от свобода е осигурено легло с размери 90x180 см.
Шкафовете са с размери 45x50 см. (така Становище от
24.01.2023 г. на ИСДВР П.при Затвора Пловдив – л. 71).
Установяват се
общо 70 дни, през които на ищеца не е била осигурена жилищна площ от минимум 4
кв.м.
6.4.3. За периода от 17.08.2021 г. до 20.12.2022 г. – датата на предявяване на
исковата молба, л. св. К.Д.М. е настанен в помещение № 59 (с
площ 26.64 кв.м., т. е. с капацитет за 6 човека) на пост V, в което:
От 17.08.2021 г.
до 30.09.2021 г. са били настанени 5 л.св.
От 01.10.2021 г.
до 14.10.2021 г. са били настанени 6 л.св.
От 15.10.2021 г.
до 17.10.2021 г. са били настанени 5 л.св.
От 18.10.2021 г.
до 24.10.2021г. са били настанени 6 л.св.
На 25.10.2021 г.
са били настанени 5 л. св.
От 26.10.2021 г.
до 04.11.2021 г. са били настанени 4 л.св.
От 05.11.2021 г.
до 11.11.2021 г. са били настанени 5 л.св.
От 12.11.2021 г.
до 23.11.2021 г. са били настанени 6 л.св.
От 24.11.2021 г.
до 07.12.2021 г. са били настанени 5 л.св.
От 08.12.2021 г.
до 04.01.2022 г. са били настанени 6 л.св.
От 05.01.2022 г.
до 10.01.2022 г. са били настанени 5 л.св.
От 11.01.2022 г.
до 03.03.2022 г. са били настанени 6 л.св.
От 04.03.2022 г.
до 13.03.2022 г. са били настанени 5 л.св.
На 14.03.2022 г.
са били настанени 4 л.св.
От 15.03.2022 г.
до 16.03.2022 г. са били настанени 6 л.св.
На 17.03.2022 г.
са били настанени 5 л. св.
От 18.03.2022 г.
до 20.03.2022 г. са били настанени 6 л.св.
На 21.03.2022 г.
са били настанени 5 л. св.
От 22.03.2022 г.
до 27.03.2022 г. са били настанени 4 л.св.
На 28.03.2022 г.
са били настанени 3 л. св.
На 29.03.2022 г.
са били настанени 5 л. св.
От 30.03.2022 г.
до 04.04.2022 г. са били настанени 4 л.св.
От 05.04.2022 г.
до 14.04.2022 г. са били настанени 5 л.св.
От 15.04.2022 г.
до 20.04.2022 г. са били настанени 4 л.св.
От 21.04.2022 г.
до 11.05.2022 г. са били настанени 5 л.св.
От 12.05.2022 г.
до 19.05.2022 г. са били настанени 4 л.св.
От 20.05.2022 г.
до 23.06.2022 г. са били настанени 5 л.св.
От 24.06.2022 г.
до 03.07.2022 г. са били настанени 6 л.св.
От 04.07.2022 г.
до 02.10.2022 г. са били настанени 5 л.св.
От 04.10.2022 г.
до 06.10.2022 г. са били настанени 4 л.св.
От 07.10.2022 г.
до 26.11.2022 г. са били настанени 5 л.св.
От 27.11.2022 г.
до 12.12.2022 г. са били настанени 4 л.св.
От 13.12.2022 г.
до 20.12.2022 г. включително са били настанени 3 л.св.
Размерите на
спално помещение № 59 на пост V е 26.64 кв.м. без санитарен възел с два
отваряеми прозореца с размери 0.98 м. х 1.15 м. и 0.45 м. x 1.15 м. Санитарният
възел е 2.56 кв.м. с един отваряем прозорец - 0.35 м. х 1.15 м.
За всеки лишен от
свобода е осигурено легло с размери 90x180 см. Шкафовете са с размери 45x50 см.
(така Становище от 24.01.2023 г. на ИСДВР П.при Затвора Пловдив – л. 71).
6.4.4. Според цитираното Становище от 24.01.2023 г. на ИСДВР П., при Затвора
Пловдив, на всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода
съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода, а работещите
имат достъп (до баня) всеки работен ден. Във всеки санитарен възел има течаща
студена вода.
Отоплението се
осъществява чрез централно - локално парно отопление през отоплителния сезон.
Хигиената в
спалните помещения се осъществява от настанените там задържани лица, като за
целта получават съответните материали и консумативи. Могат да закупуват
допълнително такива от лавката на затвора Пловдив или да им бъдат донасяни от
техните близки, съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни
продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при
себе си.
Редовно се
извършва дератизация и дезинсекция от оторизирани фирми.
След ремонт в 5
група са подменени изцяло подова настинка, боя и дограма в спалните помещения.
Стаите били оборудвани с нови легла, били поставени маси, столове и шкафчета.
Заради умишлени злонамерени действия, в нарушение на чл. 96, т. 2 ЗИНЗС, всичко
това било увредено или напълно унищожено, което наложило няколко допълнителни
ремонта и осигуряване на нов инвентар.
Посочено е, че М.
избягва да контактува със служителите и рядко търси съдействието им за
решаването на актуални проблеми - опитва се да се справя сам. Не участва в
организирани групови мероприятия и специализирани програми. Претенциозен
относно устройването му на работа. С него са водени индивидуални беседи целящи
формиране на умения за законосъобразно поведение, поставяне на реалистично
целеполагане, повишаване на социалната компетентност, по-критично разбиране на
проблемите довели до криминалното му поведение и съвместно обсъждане на
алтернативи за тяхното решаване. Трудно интериоризира
предлагания му позитивен опит. Склонен е към личностни и поведенчески промени
само по собствено убеждение, „капсулира се" при всеки опит за външна
корекционна интервенция.
Представени са
План на присъда от 10.06.2021 г. и План на присъда от 01.08.2022 г. (л.
78 и 79), и Дневник за индивидуална работа за периода от
28.02.2020 г. до 14.12.2022 г., в който са вписани 16 проведени срещи на ищеца
с ИСДВР (л. 80). Представени са също Първоначален
доклад от 10.06.2021 г. и Текущ доклад от 09.08.2022 г., изготвени отново от
ИСДВР П., при Затвора Пловдив, във връзка с корекционната работа провеждана по
отношение на ищеца.
6.5. През периода на
изтърпяване на наказанието на л. св. К.Д.М. *** не са правени основни ремонти
на стаите, в които е пребивавал лишения от свобода, но са извършвани текущи
ремонти - своевременна смяна на течащи
кранчета, отстраняване на течове, сменя на осветителните тела и други подобни. Не
се допуска да има счупени прозорци, същите се подменят своевременно.
През 2017 г. е извършено боядисване на общите помещения на
лишените от свобода. Дограмата е подменена с нова /ПВЦ/. Поставен е гранитогрес
в общите умивални. Банята е обща. Пода е мозайка, а стените са с фаянсови
плочи.
Банята се ползва от лишените от свобода по утвърден
график. Всички работещи лишени от свобода имат осигурена възможност всеки
работен ден да използват баня след приключване на работния ден.
С постъпването си в затвора на всеки лишен от свобода се
осигурява комплект спално бельо и завивки. При желание от страна на лишения от
свобода домакинът осигурява, колкото комплекта са му необходими. Лишените от
свобода имат право да получават и от своите близки спално бельо и одеяла, т.е.
да използват лични такива в ротация със служебни. Прането става по усмотрение
на самия лишен от свобода - в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за
пране от близките. Сушенето па дрехите става последния начин: когато се перат в
пералнята, те се сушат в сушилната машина; когато се перат от л.св. има
пригодени простори в общото помещение на поста или отвън на карето.
Във всяко спално помещение има течаща вода и санитарен
възел и лишените от свобода имат неограничен достъп до тях. Лишените от свобода
имат право да притежават нагреватели, с които могат та си топлят вода.
Санитарните възли са плътно преградени от спалните помещения и нямат визуален
контакт с тях. Затвора гр. Пловдив се отоплява с централно парно. Спалните
помещения в затвора са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена
вентилация. Проветряването на помещението се извършва от лишените от свобода,
настанени в стаята. Никога не е имало проблем стаята да бъде проветрена и не би
следвало да има мухъл.
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" сключва
централен договор за ДД обработки на всички помещения в затворите и общежитията
към тях. Има утвърден график, по който се извършва дезинсекция и дератизация на
помещенията в затвора.
На лишените от свобода се полагат миещи и перилни
препарати. Ежемесечно се дават по 2 броя сапуни и 400 грама прах за пране (така
Становище от 23.01.2023 г. на ИСДВР К.при Затвора Пловдив - 81).
7. Във връзка с наличието
на инсекти в Затвора гр. Пловдив са представени протоколи за извършена ДДД
обработка, както следва:
- 5 бр. за
2013 г. за извършена ДД обработка на затворническа кухня, сл. кухня,
затворническа и сл. столова, изолатор, ЗООТ Хеброс – голяма барака, малки
бараки, общо обработена площ по петте протокола 2116 кв.м.;
- 6 бр. за 2014
г.: от 04.04.2014 г. (извършена ДДД в затворнически стаи отряд 2 - обработени
455 кв. м.), ведно с фактура; от 19.05.2014 г. (извършена
ДДД в ЗООТ Хеброс - обработени 1900 кв. м.), ведно с фактура; от 25.06.2014 г. (извършена ДДД в
затворническа кухня, сл. кухня, затворническа и сл. столова – не е посочена
площ), ведно с фактура; от 07.07.2014 г. (извършена
ДДД в затворническа кухня, сл. кухня, затворническа и сл. столова – не е
посочена площ), ведно с фактура; от 25.08.2014 г. (извършена
ДДД в затворническа кухня, сл. кухня, затворническа и сл. столова – не е
посочена площ), ведно с фактура; от 21.11.2014 г. (извършена
ДДД в затворническа кухня, сл. кухня, затворническа и сл. столова – не е
посочена площ), ведно с фактура;
- 6 бр. за 2015
г.: от 18.11.2015 г. (извършена ДДД във вещеви складове затворническа кухня,
сл. кухня, затворническа и сл. столова - обработени 455 кв. м.); от 10.09.2015 г. (извършена ДДД в Затвора Пловдив, източно и западно крило
- обработени 910 кв. м.); от 23.07.2015 г. (извършена
ДДД в Затвора Пловдив, източно крило – не е посочена площ); от 15.04.2015 г. (извършена ДДД в Затвора Пловдив, западно крило - обработени
1060 кв. м.); от 14.04.2015 г. (извършена ДДД в ЗООТ
Хеброс - обработени 600 кв. м.); от 06.04.2015 г. (извършена
ДДД в затворническа кухня, сл. кухня, затворническа и сл. столова – не е
посочена площ); Представена е и фактура № 2628/17.07.2015 г. на
стойност 120 лв. за дезинсекция;
- за 2016 г.
е представена единствено фактура № 2578/18.06.2016
г. също на стойност 120 лв. за дезинсекция;
- 4 бр. за
2020 г.: от 29.01.2020 г. за извършени ДДД в Затвора Пловдив – обработени
600 кв. м.; от 10.03.2020 г. за извършени ДДД в Затвора
Пловдив – обработени 800 кв. м.;
от 18.09.2020 г.
за извършени ДДД в Затвора Пловдив – обработени 900 кв. м.; от 04.08.2020 г. за
извършени ДДД в Затвора Пловдив – обработени 4000 кв. м. цялостно (л. 17, 18, 19, 20);
- 4 бр. за
2021 г.: от 08.02.2021 г. за извършени ДДД в Затвора Пловдив – обработени
4000 кв. м. всички площи; от 11.08.2021 г. за извършени ДДД в Затвора Пловдив,
ЗО Хеброс и ЗО Смолян – обработени 14865 кв. м., всички части; от 10.11.2021 г. за извършени ДДД в Затвора Пловдив, ЗО Хеброс и ЗО Смолян
– обработени 14865 кв. м., всички части; от 09.12.2021 г. за извършени ДДД в
Затвора Пловдив, ЗО Хеброс и ЗО Смолян – обработени 14865 кв. м., всички части (л.
21, 22, 23, 24);
- 7 бр. за
2022 г.: от 14.09.2022 г. Затвора Пловдив, ЗО Хеброс – обработени 6755 кв.
м., всички части; от 10.08.2022 г. Затвора Пловдив, ЗО
Хеброс – обработени 7255 кв. м., всички части; от 09.06.2022 г. Затвора
Пловдив, ЗО Хеброс – обработени 6755 кв. м., всички части; от 11.05.2022 г. за
извършени ДДД в Затвора Пловдив, ЗО Хеброс и ЗО Смолян – обработени 14865 кв.
м., всички части; от 16.03.2022 г. за извършени ДДД в Затвора Пловдив, ЗО
Хеброс и ЗО Смолян – обработени 14865 кв. м., всички части; от 09.02.2022 г. за
извършени ДДД в Затвора Пловдив, ЗО Хеброс и ЗО Смолян – обработени 14865 кв.
м., всички части; от (не се чете).11.2022 г. Затвора
Пловдив, ЗО Хеброс – обработени 7255 кв. м., всички части (л.
25 и сл.).
В цитираните протоколи са описани освен размера и вида на
третираната площ и препаратът, с който е третирано и неговото количество, срещу
какви вредители, имената и/или подпис на лицето извършил описаните в протокола
дейности и имената и/или подпис на лицето приемащо протокола.
8. По делото като свидетел е разпитан С.М.А.. Същият заявява,
че познава лицето К.Д.М., с който са били заедно само в Затвора Пловдив. От две
години били заедно в Затвора Пловдив, а от седем - осем месеца били заедно в
една стая - стая № 59. Преди това К. бил в стая 58. В стая 58 били осем човека
почти през целия период. В стая 59 били шест човека до преди два месеца. А сега
в стая 59 били пет човека. К. бил трудно подвижен. Той получил инсулт. Едната ме
ръка била трудно подвижна, трудно ходел до тоалетна, трудно се обслужвал и влачел
единия крак. Не можел да отиде на лекар, защото не го викали. Той се пишел на
лекар. Всеки понеделник по график трябвало да са на лекар, обаче не всеки
понеделник лекарят бил в затвора и не всеки понеделник го викали. Той нямало
как да си ползва лекарствата, защото трябвало да му се изпишат. Заедно ходели
на лекар. Той като вдигнел кръвно те го водели на лекар и лекарят пред свидетеля
му мерил кръвното. Не можел да се изпере човека. Не можел да се изкъпе. Трудно
ги правел тези неща и те му помагали. Нямало достатъчно вентилация в стая 58 и
в стая 59. В стаите имало един голям прозорец и един малък прозорец. И двата
прозореца се отваряли, но били недостатъчни да се проветри, защото влагата
вътре била голяма. Сушели дрехи, пушели се цигари и затова вентилацията не била
достатъчна. Прозорците на стаите били с алуминиева дограма. Прозорците не били
в добро състояние. И в двете стаи имало голям и малък прозорец. В стая 59
прозорците били добри, а в стая 58 не били добри прозорците. Но не може да каже
защо не са добри прозорците. Тоалетните в стая 58 и в стая 59 не били в добро
състояние. В тяхната стая тоалетните не били добре. Вратите били разбити. Нямало
дръжка. Връзвали ги с въже, за да не се отваря вратата. Чувало се всичко,
когато някой ги използвал. Миризмата също излизала отвътре. Слабо било
осветлението и в двете стаи. Имало луминесцентни лампи, но не било това, което
трябвало да бъде. Всичко, което свидетелят е общо и за двете стаи. Третирани били
двете стаи за дървеници и хлебарки, но нямало никакъв ефект. К. постоянно се
чешел с едната ръка, защото с другата не можел. Дървениците и хлебарките били
ужасни. Имало ги навсякъде. В килиите имало железни шкафове за дрехите и маса
със столове, където се хранели. Зимата било доста зле с отоплението, защото парното
нещо се повредило и от доста време нямало отопление. В началото на февруари
2023 г. станал пожар и оттогава нямало отопление. Така, че положението с
отоплението било зле. Нямало топла вода в банята. Само студена вода имало.
ІІІ. За правото:
9. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано
от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са
причинени вредите.
Според чл. 12,
ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността
на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице на
бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище София, като
съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са
териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
Това от своя
страна определя като пасивно, материално и процесуалноправно легитимирана
страна по заявените главни искови претенции за сочените периоди именно Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.
10. Каза се, главните искови претенции на ищеца са за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна
дейност на администрацията на Затвора гр. Пловдив и ЗООТ Смолян към Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на
наложено наказание лишаване от свобода или мярка за неотклонение задържане под
стража, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за упражняване на
правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно
правното им положение и статус, е административна по своето естество.
11. На следващо
място, следва да бъде съобразено, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните
под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1
се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
При това
положение, установяването на кой да е от фактите, посочени в хипотезите на чл.
3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на забраната
осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Това разбира се очевидно налага, преди всичко
да се установи, че ищецът действително, фактически е изтърпявал наказание
"лишаване от свобода" в някое от специализираните за това места и
по-точно в тези изрично посочени от ищеца.
Тук е мястото да се посочи, че от наличните по делото
доказателства се установява, че М. не е пребивавал:
- в Затвора гр. Пловдив от 20.08.2020 г. до
29.05.2013 г. (283 дни) и от 01.01.2019 г. до 20.02.2020 г. (416 дни) и
- в ЗООТ Смолян от 21.04.2014 . до 08.04.2015 г.
(353 дни) и 22.03.2018 г. до 30.12.2018 г. (285 дни).
Както вече бе казано, от данните по делото се установява,
че същият е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив от
01.01.2012 г. до 20.08.2012 г., когато е бил освободен. Отново е постъпил в
Затвора Пловдив на 30.05.2013 г. и е пребивавал там до 08.04.2015 г., след
което е преместен в ЗООТ Смолян и от 09.04.2015 г. до 22.03.2018 г., когато е
бил освободен, е пребивавал в затворническото общежитие. За трети път постъпва
в Затвора Пловдив на 21.02.2020 г. и до 20.12.2022 г. - датата на подаване на
исковата молба, пребивава там.
Само това е достатъчно да се приеме, че в тази част (досежно претендираните
неимуществени вреди през цитираните по-горе периоди, през които М. не е
пребивавал в Затвора Пловдив и в ЗООТ Смолян), исковите претенции са неоснователни.
При това положение, възведените в обстоятелствената част
твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода, ще бъдат разгледани само за престоя на ищеца:
- в Затвора Пловдив през периода от 01.01.2012 г. до 19.08.2012 г. (на
20.08.2012 г. М. е бил освободен), общо 232 дни;
- в Затвора Пловдив от 30.05.2013 г. до 20.04.2014 г. (крайната
дата посочена от ищеца на период по първия предявен иск, който е от 01.01.2012
г. до 20.04.2014 г. – вж. т. 2 от настоящото решение), общо 326 дни;
- в ЗООТ Смолян от 09.04.2015 г. до 21.03.2018 г. (на 22.03.2018 г. ищецът е бил
освободен, а предявеният от ищеца втори иск е за период 21.04.2014 г. до 30.12.2018
г. – вж. т. 2 от настоящото решение), общо 1078 дни;
- в Затвора Пловдив от 21.02.2020 г. до 20.12.2022 г. включително - датата на предявяване на
исковата молба (предявеният от ищеца трети иск е за период от 01.01.2019 г. до 20.12.2022
г. – вж. т. 2 от настоящото решение), общо 1065 дни.
В тази връзка следва изрично да се посочи, че именно
фактическите твърдения на ищеца, обективирани в обстоятелствената част на
исковата молба, определят предмета на доказване и на произнасяне на съда и е
недопустимо, ако не е било предприето изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, същият да бъде разгледан на фактически основания – различни от посочените
в исковата молба.
12. На първо място,
с оглед възражението направено от страна на ответника за изтекла погасителна
давност, следва да бъде съобразено следното:
Съгласно § 1 от
ЗР на ЗОДОВ, за неуредените в закона въпроси се прилагат разпоредбите на
гражданските и трудовите закони, а съгласно чл. 110 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/, с изтичането на петгодишен давностен срок се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок. След изтичането на този
давностен срок, правото на иск за вземане на ищеца за обезщетение за претърпени
вреди от деликт, се погасява. Задължението за обезщетение след изтичане на този
срок може да бъде осъществено единствено доброволно /аргумент от чл. 118 от ЗЗД/. И най-сетне, съгласно разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД, давността не се
прилага служебно, а следва да се предяви като възражение, каквото безспорно е
сторено от страна на ответника в отговора на исковата молба.
По отношение на
периода от 01.01.2012 г. до 19.08.2012 г. и 30.05.2013 г. до 20.04.2014 г., когато ищецът е пребивавал в Затвора гр. Пловдив, следва
да се констатира, че давностният срок за предявяване на иск за посочените
периоди е изтекъл. В случая приложение следва да намери Тълкувателно решение №
3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004
г., ОСГК, в чиято т. 4 е прието, че когато вредите произтичат от незаконни
действия или бездействия на административните органи, началният момент на
погасителната давност за предявяване на иска за заплащането им, е от момента на
преустановяването им. А от приложените
по делото справки се установява, че към 20.08.2012 г., съответно към 20.04.2014 г., дори и да са били
налице твърдените незаконосъобразните действия и бездействия от страна на
затворническата администрация в Затвора гр. Пловдив, същите следва да бъде
прието, че са преустановени, доколкото ищецът на първата дата е бил освободен
от затвора, а след втората дата не се твърди да са били налице
незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора Пловдив,
т.е. следва да се приеме, че същите са преустановени на посочената дата (впрочем така изрично е заявено от
процесуалния представител на ищеца в първото по делото с.з., при конкретизиране
на периода на претендираните лихви). Освен това, ищецът впоследствие е бил приведен в друго заведение, а
именно – ЗООТ Смолян (на 09.04.2015 г.).
С други думи
казано, иск за периода от 01.01.2012 г. до 19.08.2012 г. е следвало да бъде
предявен най-късно до 19.08.2017 г., а иск за периода от 30.05.2013 г. до 20.04.2014
г. е следвало да бъде предявен най-късно до 20.04.2019 г. Исковата молба обаче,
по повод на която е образувано настоящото производство, е депозирана на 20.12.2022
г., т.е. правото на иск за обсъжданите периоди е погасен по давност.
13. За разрешаването на настоящия административноправен спор
е необходимо да бъде съобразена относимата в случая нормативна уредба.
Според чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. В
случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху
лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода
или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства,
които имат значение за правилното решаване на спора (чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС), а в
случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до
доказване на противното (ал. 5 на чл. 284 от закона).
В чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС е предвидено, че всяко място за
лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други
помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от
4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна
площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се
измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и
колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява
възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за
задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени
помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в
чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се
осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане -
по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал.
1, т. 3 от ЗИНЗС.
14. Съотнасянето на описаните данни в предходния раздел на
решението и цитираните правни норми, налагат да се приеме следното:
14.1. Относно престоя
на ищеца в ЗООТ Смолян през периода от 09.04.2015 г. до 21.03.2018 г. включително,
общо 1078 дни, следва да се констатира, че от страна на ответника, не
бяха представени изисканите справки относно броя на лишените от свобода, които
са били настанени заедно с М. в съответното помещение през процесния период,
относно мебелировката в тези помещение, и изобщо относно битовите условия, при
които ищецът е изтърпявал наказанието си лишаване от свобода.
В случая обаче, това поведение на ответника, не дава
основание съдът да приеме за доказани фактите, за които не е представена
информация каквато принципна възможност (а не задължение) създава чл. 285 ал. 3
от ЗИНЗС (според който съдът задължава специализираните органи по
изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното
установяване на фактите по делото, като в случай на неизпълнение на това
задължение съдът може да приеме за доказани съответните факти), тъй като от
страна на ищеца не са ангажирани никакви доказателства в тази насока (нито за
нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, нито за наличие на дървеници и хлебарки,
нито за каквито и да било лоши битови условия в затворническото общежитие).
Такава информация не може да бъде извлечена и от докладите на омбудсмана на Република България, на които се позовава ищеца, защото проверка на ЗООТ Смолян е извършена единствено през 2022 г., като резултатите от нея са обективирани в ДОКЛАД НА НАЦИОНАЛНИЯ ПРЕВАНТИВЕН МЕХАНИЗЪМ ЗА ИЗВЪРШЕНА ПРОВЕРКА В ЗАТВОРА В ГРАД ПЛОВДИВ, ЗАТВОРНИЧЕСКИ ОБЩЕЖИТИЯ ОТ ОТКРИТ ТИП „ХЕБРОС“ И „СМОЛЯН“, АРЕСТ – ГР. СМОЛЯН И ОДМВР – ГР. ПЛОВДИВ. Относимите в случая констатации се свеждат до следното:
„… Капацитетът на общежитието е за 169 лишени от свобода, като към деня на проверката
имаше 92 настанени. При посещението си през 2020 г. екипът на Националния
превантивен механизъм е оценил материалните условия като добри … В
столовата и кухнята се спазваше необходимата хигиена …“
При това положение и доколкото възведената в закона
презумпция в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е само за настъпването на неимуществените
вреди, но не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които подлежат на установяване от ищеца), следва да се приеме, че
условията в ЗООТ Смолян, в които М. е изтърпявал наказанието лишаване от
свобода през периода от 09.04.2015 г. до 21.03.2018 г., не могат да се квалифицира
като неблагоприятни по смисъл на чл. 3, ал. 2 от закона, нито могат да се
приемат като такива подлагащи го на жестоко, нечовешко или унизително
отношение.
14.2. Помещенията, които е обитавал М. при изтърпяване на наложеното му наказание
„лишаване от свобода“ през периода от 21.02.2020 г. до 20.12.2022 г.
включително в Затвора гр. Пловдив, са разполагали със санитарен възел и
постоянно течаща вода, били са обзаведени с отделни легла и шкафчета за лични
вещи, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за
проветряване чрез отваряеми прозорци, а отоплението се е осъществявало
посредством централно парно в Затвора Пловдив. М. е имал достъп
до баня два пъти седмично, което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т.
3 от ЗИНЗС (график за разпределение навремето на лишени от свобода от V-ти пост – л. 75).
Следователно възраженията на ищеца в тази насока са явяват неоснователни.
14.3. Що се отнася до хигиената в Затвора - Пловдив, от приетите по делото справки и становища се установява, че хигиената в спалните помещения се осъществява от лицата, настанени в тях, поради което няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищеца.
14.4. За по-голямата част
от процесния период, не се установява и нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, а
именно К.да е обитавал помещения, в които минималната жилищна площ в спалното
помещение за всеки лишен от свобода (в т.ч. и за него) да е по-малка от 4 кв.
м. Конкретните данни в тази насока предоставени от Затвора Пловдив са описани
подробно в т. 6.4.1., 6.4.2. и 6.4.3. от настоящото решение, поради което няма
да бъдат преповтаряни.
14.5. Напълно недоказани
останаха твърденията в исковата молба за неработещи казанчета в санитарните
възли на обитаваните от М. помещения, за липса на прегради, на работещи чешми и
умивалници, за лошо състояние на банята, както и че на затворниците се налагало
да се къпят по 30-40 човека. Такива данни не могат да бъдат извлечени включително
и от показанията на разпитания по делото свидетел. От друга страна, от
представените по делото справки и становища от Затвора Пловдив се установява,
че подът на банята е с мозайка, а стените са с фаянсови плочки. Осигурена е
топла вода от котел (закупен през 2017 г.), който работи на въглища и е на
територията на затвора (становище на Н-к сектор ФЛКР Х.- л. 76), съответно всяка тоалетна в Затвора - Пловдив има врата и постоянно течаща
вода. Впрочем в тази насока ищецът не е ангажирал никакви доказателства.
Неосигуряването
на външна изолация на стените на затвора, в каквато насока също има оплакване
от страна на ищеца, както впрочем и шумоизолация в тоалетните, не може да се
тълкува като нечовешко и унизително отношение, доколкото поставянето на външна
изолация/шумоизолация е над средното ниво на битови условия, а освен това
поставянето на такава не е нормативно установено задължение на ответника.
14.6. Досежно оплакването на ищеца,
че спалното му бельо се сменяло изключително рядко, както и че не му предоставяли
достатъчно дебели завивки през зимата, което настоящият съдебен състав също
намира за неоснователно, достатъчно е да се посочи, че по делото не се твърди и
не се установява М. да е подавал молба с искане за получаване на допълнителен
постелен инвентар или изпиране на зачисления му, които да са с отрицателен
отговор. Освен изложеното следва да се добави, че смяната на спалното бельо на
лишените от свобода е оставена изцяло на тяхна преценка, като за целта е
установен график от Началника на Затвора, според
който два пъти седмично - в понеделник и четвъртък, всеки от тях има право да
занесе спалното си бельо за изпиране в пералнята на затвора.
14.7. Относно твърденията за
лошо качество на питейната вода в затвора, което освен, че остана недоказано, е
необходимо да се посочи, че доколкото качеството на питейната вода следва да
бъде осигурено от нейния доставчик, а именно - „Водоснабдяване е канализация“
ЕООД гр. Пловдив (на интернет страницата на дружеството-доставчик – на
адрес Качество
на водата (vik.bg), изрично е посочено, че „Към
“Водоснабдяване и Канализация” ЕООД Пловдив е изграден Лабораторен Изпитвателен
Комплекс състоящ се от две направления направление “Питейни води” и направление
“Отпадъчни води”, като „Лабораторен
Изпитвателен Комплекс е акредитиран от ИА “БСА” съгласно БДС EN ISO/IEC
17025:2018: - да извършва изпитване на: Питейни води. Подземни води.
Повърхностни води. Отпадъчни води. Утайки; - да извършва вземане на проби/извадки/
от: Питейни води. Отпадъчни води.“), т.е. не зависи
от действия или бездействия на затворническата администрация, то няма как да
бъде ангажирана отговорността на ответника в тази насока.
14.8. Съдът счита за неоснователни и твърденията досежно липсата на водена индивидуална и корекционна работа с ищеца. Както се посочи по-горе, от доказателствата по делото категорично се установява, че с лишения от свобода Й.К.са провеждани индивидуални беседи и разговори по различни поводи „целящи формиране на умения за законосъобразно поведение, поставяне на реалистично целеполагане, повишаване на социалната компетентност, по-критично разбиране на проблемите довели до криминалното му поведение и съвместно обсъждане на алтернативи за тяхното решаване“ (Становище от 24.01.2023 г. на ИСДВР П.). Както вече бе казано в тази връзка са представени План на присъда от 10.06.2021 г. и План на присъда от 01.08.2022 г. (л. 78 и 79), и Дневник за индивидуална работа за периода от 28.02.2020 г. до 14.12.2022 г., в който са вписани 16 проведени срещи на ищеца с ИСДВР (л. 80). Представени са също Първоначален доклад от 10.06.2021 г. и Текущ доклад от 09.08.2022 г., изготвени отново от ИСДВР П., при Затвора Пловдив, във връзка с корекционната работа провеждана по отношение на ищеца.
Следва също така да се подчертае, че М. не е проявявал желание за участие в организирани групови мероприятия и
специализирани програми.
Според Докладна
записка от М.П.– ИСДВР при ЗООТ Смолян, в общежитието също е провеждана корекционна
работа с ищеца. Като корекционно мероприятие по време на изтърпяване на
наказанията му „лишаване от свобода“ в ЗООТ Смолян, М. е полагал доброволен
труд, демонстрирал е позитивно поведение, награждаван е по чл. 98, т. 1 /5 пъти/
и т. 2 от ЗИНЗС, вследствие на което му е бил заменен режима на изтърпяване
наказанието от „общ" на „лек" от 10.08.2016 г.
Следователно, в
случая са били изпълнени всички изисквания по Глава единадесета, раздел I от ЗИНЗС, съответно не се
установява противоправно бездействие на ГДИН като елемент от отговорността по
чл. 284 от ЗИНЗС.
14.9. Непротиворечива
в горния смисъл е изисканата от органите по изпълнение на наказанията
информация обективирана в цитираните по-горе становища (описани
в т. 6 от настоящото решение).
Доказателства, които да подложат на съмнение обсъжданата
информация не се ангажираха от страна на ищеца.
С оглед изложеното следва още веднъж да се подчертае, че
възведената в закона презумпция в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е само за
настъпването на неимуществените вреди, но не и за фактите, обосноваващи
наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които подлежат на установяване от
ищеца), поради което следва да се приеме, че условията обсъдени до тук, в които
М. е изтърпявал наказанието лишаване от свобода през процесните периоди не
могат да се квалифицират като неблагоприятни по смисъл на чл. 3, ал. 2 от
закона, нито могат да се приемат като такива подлагащи го на жестоко, нечовешко
или унизително отношение.
Само за пълнота следва да се посочи, че според практиката
на Европейския съд по правата на човека разликата между понятието
"изтезание" и понятието "нечовешко или унизително отнасяне или
наказание" се състои в "различната интензивност на причиненото
страдание" (в този смисъл - решение от 18.01.1978 г., по делото Ireland v. the United Kingdom). Приема се, че не
всяко действие, което има определени емоционални последици, съставлява
"нечовешко или унизително отнасяне", а само действията, които
причиняват "тежко физическо или душевно страдание на едно лице", каквито
не се доказаха в настоящото съдебно производство. Причинените страдание и
унижение трябва да надхвърлят онзи неизбежен елемент на страдание или унижение,
който е свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Мерките,
лишаващи определено лице от свободата му, често могат да съдържат такъв
елемент. При все това не може да се каже, че лишаването от свобода само по себе
си поставя въпроси свързани с нечовешко или унизително отнасяне.
15. Установява се
обаче, че в част от процесните периоди (извън тези в т. 14.4 от
настоящото решение) ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив, в спални
помещения, в които не му е била осигурена жилищна площ от минимум 4 кв.м., а
именно 7 дни през периода от 21.02.2020 г. до 27.02.2020
г. (вж. т. 6.4.1. от настоящото решение), 3 дни през
периода от 01.12.2020 г. до 03.12.2020 г., 35 дни през периода от 15.01.2021
г. до 18.02.2021 г., 14 дни през периода от 02.03.2021 г. до 15.03.2021
г., 7 дни през периода от 20.04.2021 г. до 26.04.2021 г. и 11 дни
през периода от 21.05.2021 г. до 31.05.2021 г. (вж. т. 6.4.2. от
настоящото решение), или общо 77 дни в рамките на периода от 21.02.2020 г. до
20.12.2022 г. включително (от общо 1065 дни).
Тези факти /на обитаване на
пренаселени килии/ са достатъчни, за да се приеме, че в посочените по-горе
периоди от време, администрацията е поставила изтърпяващия наказание М. в
неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.
16. Съдът счита за основателни и твърденията досежно наличието на дървеници и хлебарки в Затвора гр. Пловдив през периода от 21.02.2020 г. до 20.12.2022 г. За този период са представени само 14 протокола за извършени дезинфекция, дезинсекция и дератизация (ДДД) в Затвора Пловдив, подробно описани в т. 7 от настоящото решение, поради което няма да бъдат преповтаряни.
Петнайсетият протокол за извършени дейности по ДДД (от
29.01.2020 г.), е за извършени такива извън обсъждания период.
Според настоящия съдебен състав, представянето само на четиринадесет
протокола за извършени услуги, от които не всеки обхваща цялата територия на
затвора Пловдив, за близо 26 месеца (общо за трите години), не може да
обосноват извод, че от страна на администрацията на ответника са предприети
необходимите действия по дезинсекция и дератизация, което следва да се квалифицира
като нарушение, поставящо ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода по смисъл на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Наличието
на дървеници категорично се установява от показанията на свидетеля А..
17. Приетото за установено в т. 15 и т. 16 от настоящото
решение налага да се приеме, че в рамките на третия исков период администрацията
е поставила изтърпяващия наказание М. в неблагоприятни
условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. В този контекст, правилото на чл.
284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че ищецът е
претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в
исковата молба негативни психически състояния. Тези неимуществени вреди, са
пряка и непосредствена последица от неизпълнението от страна на администрацията
на Затвора Пловдив, на нормативно установени задължения да осигури на
изтърпяващия наказание лишаване от свобода К.минимално необходима жилищна площ,
както и обезпаразитени спални помещения. Неосигуряването на съответната жилищна
площ, както впрочем и на храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, са квалифицирани в чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС
като поставянето на лицето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража. Казано с други
думи, лишаването на едно лица от основните жизнени потребности е равнозначно на
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наложеното му наказание. Аргумент за това съждение е дефиницията, съдържаща се
в § 1, т. 1 от ДР на Закона за социално подпомагане (ЗСП), според която,
„Основни жизнени потребности“ са достатъчно храна, облекло и жилище, съобразно
социално-икономическото развитие на страната.
В тази насока,
според чл. 2, ал. 2 от ЗСП, социалното подпомагане се осъществява чрез
предоставяне на социални помощи в пари и/или в натура за задоволяване на
основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда
им и притежаваното от тях имущество. Тоест, държавата компенсира посредством
предоставяне на социални помощи, тези граждани, които не могат да си осигурят
сами основните жизнени потребности. Несъмнено е в този контекст, че граждани,
които живеят в условията на липса в по-голяма или в по-малка степен на
задоволяване на основните жизнени потребности, изпитват не само чисто физическо
неудобство, но и негативни психически състояния, подобни на тези, описани от М.
в обстоятелствената част на исковата молба. Казано с други думи, физическото и
психическото състояние на лицата изтърпяващи наказание лишаване от свобода, на
които от страна на администрацията не е осигурено задоволяване на основните
жизнени потребности и гражданите, които не могат да си осигурят сами основните
жизнени потребности се намират в едно и също социално положение, доколкото
изпитват подобни физически и психически притеснения. Въпросното обстоятелство,
разгледано в контекста на конституционно установения принцип за това, че всички
хора са равни по достойнство и права, налага съждението, че лишените от свобода,
изтърпяващи наказанието си в условия на неосигурени основни жизнени
потребности, следва да бъдат третирани подобно на гражданите, които също живеят
в условията на незадоволени основни жизнени потребности. Това пък позволява да
се формира извода, че лишените от свобода, които търпят вреди от това, че не са
им осигурени основните жизнени потребности в пълен обем, следва да бъдат
компенсирани за конкретната липса на нормативно установени условия за
обитаване, по начин, подобен на този, по който се компенсират, гражданите които
не могат да си осигурят сами основните жизнени потребности. В този смисъл,
според чл. 11, ал. 1 от ЗСП, социалните помощи са средства в пари и/или в
натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени
потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите
лица и семейства. Според чл. 12, ал. 3 от ЗСП, Министерският съвет определя
месечен размер на гарантирания минимален доход, който служи като база за
определяне на социалните помощи по ал. 1. Според чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от
Правилника за приложение на ЗСП, право на месечна помощ имат лица или
семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран
минимален доход. Основа за определяне на диференцирания минимален доход е
гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на
Министерския съвет.
Доколкото в конкретния казус става реч за лице
ненавършило 65 години, живеещо само (в смисъл неживеещо в семейство), като
отношенията въз основа на които се иска присъждане на обезщетение за претърпени
вреди, са свързани с обитаване на жилищно помещение, следва да се съобразят
най-близките до тези факти, хипотези на чл. 9, ал. 3, т. 5 от ППЗСП (редакция
ДВ, бр. 63 от 2011 г.) според която,
диференцираният минимален доход се определя, както следва: за лице до 65
години, живеещо само - 73 на сто от ГМД и на чл. 14, ал. 1 от ППЗСП според
която, право на месечна целева помощ за заплащане на наем на общински жилища
ползват лицата, ако настанителната заповед е на тяхно име и чийто доход от
предходния месец е до 250 на сто от диференцирания минимален доход.
За процесните 2020 г., 2021 г. и 2022 г., с ПМС № 305 на МС от 19.12.2017 г. (Обн., ДВ, бр.
102 от 22.12.2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) е определен месечен гарантиран
минимален доход в размер на 75 лв.
При това положение за 2020 г и 2021 г. диференцираният
минимален доход по чл. 9, ал. 3, т. 5 от ППЗСП, в редакция ДВ, бр. 63 от 2011
г., е в размер на 54,75 лв., за 2022 г. диференцираният минимален доход по същия
законов текст, но в редакция ДВ, бр. 64 от 2021 г. в сила от 01.01.2022 г., е в
размер на 60,00 лв., а доходът по чл. 14, ал. 1 от ППЗСП и за двете години е в
размер до 187,50 лв. Тоест дневният доход, който следва да бъде приет като
необходим за задоволяване на основните жизнени потребности е 6,25 лв. В случая,
доколкото М. в периода от 21.02.2020 г. до 20.12.2022 г. включително, общо 1065
дни, е бил лишен само от част от необходимото за задоволяване на основните му жизнени
потребности, то размерът на компенсиращото обезщетение, следва да бъде
определен като ¾ от последно посочената сума (6,25 лв.), тоест 4,69 лв. на ден. Следователно за установените 1065 дни,
обезщетението възлиза на сумата от 4994,85 лв.
Конкретният размер на следващото се обезщетения за претърпените от ищеца неимуществени
вреди, възлизащо в горепосочения размер, е определен от съда при съблюдаване
изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по
препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ.
Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“
е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и
възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на
причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението
да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на
справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по
делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната
административна дейност се е отразила на увреденото лице.
18. Тези съображения обосновават крайния извод на съда, а
именно, че:
18.1. Изложеното в т. 11 и т. 12. от настоящото решение налага
извод за неоснователност на първия предявен иск, вкл. и
обусловеният от него акцесорен иск за лихва за забава, с които се иска Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията” да бъде осъдена да заплати на ищеца
обезщетение в размер на 10000 лв. за периода от 01.01.2012 г. – 20.04.2014
г., за престоя му в Затвора Пловдив, ведно със законната лихва считано от
20.04.2014 г. - датата на преустановяване на бездействието на органите на ГДИН
до датата на предявяване на исковата молба – 20.12.2022 г., за претърпени от
него неимуществени вреди, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
18.2. Изложеното в т. 11 и т. 14.1. и 14.8. от настоящото
решение обосновава извод за неоснователност и недоказаност на втория предявен
иск, вкл. и обусловеният от него акцесорен иск за лихва за забава, с които се
иска Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” да бъде осъдена да заплати на
ищеца обезщетение в размер на 10000 лв. за периода от 21.04.2014 г. – 30.12.2018 г. за престоя му в Затворническо общежитие от открит
тип (ЗООТ) гр. Смолян, ведно със законната лихва от 30.12.2018 г. - датата на
преустановяване на бездействието на органите на ГДИН до датата на предявяване
на исковата молба – 20.12.2022 г., за претърпени от него неимуществени вреди, в резултат
на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода.
18.3. Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периодът на увреждането, характерът
и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, по третия
предявен иск на ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост, именно
в размер на 4994,85 лв., за периода от 21.02.2020 г. до 20.12.2022 г., който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него неимуществени
вреди, като искът до пълния размер от 10 000 лв. и за останалите периоди в
обхвата на претендирания от 01.01.2019 г. до 20.12.2022 г., следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съответно, спрямо
този размери на иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за
присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер
на законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ІV. За разноските:
19. С оглед изхода
на спора, на основани чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата и чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско
възнаграждение за процесуалното представителство по настоящото дело в размер на
508 лв., съразмерно уважената част от иска.
Така мотивиран, Пловдивският административен
съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Д.М., с ЕГН **********,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - Пловдив, чрез адвокат А.К.,
иск срещу Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министъра на
правосъдието, гр. София, за присъждане на обезщетение в размер на 10000 лв. за
претърпени от него неимуществени вреди, в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в
Затвора Пловдив през периода от 01.01.2012 г. до 20.04.2014 г., ведно
със законната лихва считано от 20.04.2014 г. - датата на преустановяване на бездействието
на органите на ГДИН до датата на предявяване на исковата молба – 20.12.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Д.М., с ЕГН **********,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - Пловдив, чрез адвокат А.К.,
иск срещу Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министъра на
правосъдието, гр. София, за присъждане на обезщетение в размер на 10000 лв. за
претърпени от него неимуществени вреди, в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затворническо
общежитие от открит тип Смолян през периода от 21.04.2014 г. до 30.12.2018 г., ведно със законната лихва
считано от 20.04.2014 г. - датата на преустановяване на бездействието на
органите на ГДИН до датата на предявяване на исковата молба – 20.12.2022 г.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София, да
заплати на К.Д.М., с ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в
Затвора - Пловдив, обезщетение в размер на 4994,85 лв., ведно със законната лихва от 20.12.2022 г.- датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди в периода от 21.02.2020
г. до 20.12.2022 г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му размер от 10000 лв. и за останалите периоди в обхвата на
претендирания от 01.01.2019 г. до 20.12.2022 г.
ОСЪЖДА
Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София, да
заплати в полза на А.В.К., адвокат
при Адвокатска колегия – Пловдив, Персонален
номер **********, с адрес гр. Пловдив, ул. „Шести септември“ № 169, ет. 1,
сумата от 508 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуалното представителство по адм. дело № 3223 по описа за 2022 г. на
Административен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд – Пловдив в четиринадесетдневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: