Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

Гр.Плевен, 07.11.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОРИСЛАВА  ЯКИМОВА

 

Секретар: Валя Стоянова

като разгледа докладваното от съдия ЯКИМОВА АНД №2417 по описа за 2018 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. І ЗАНН

 

С Наказателно постановление №2018-0042209/24.07.2018г.  - ***на ***ГД ***" към Комисията за защита на потребителите, упълномощен със заповед № 290/22.04.2015г. на Председателя на КЗП,  на  „Д.М е.И“ ООД със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********,представлявано от М.М.Ц., ЕГН: ********** – управител са наложени Имуществени санкции, за нарушение на чл. 63, т. 3 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/  в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 209 от ЗЗП и за нарушение на чл, 64 от ЗЗП в размер на  500 /петстотин/ лева на основание чл. 209 от ЗЗП.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до Районен съд  - Плевен. Счита, че Наказателното постановление се явява неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. Б.Д. с  пълномощно по делото, като поддържат  аргументите изложени в жалбата.

За ответната страна – ***ГД ***" към Комисията за защита на потребителите Плевен, представител не се явява.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) К-0042209 от 17.04.2018г. съставен от  актосъставителя и  свидетел – С.Н.Н., за това, че при извършена проверка на 06.03.2018 г. в магазин за спално бельо „***“ е установено, че в обекта се предлагат за продажба спално бельо, халати и кърпи, като  на витрината на обекта е направено съобщение за намаление        на цените чрез табела със следния текст: „намаление купувате 3 плащате  2 само до 10 март“. АНО приел,че съобщението за намаление на цените не посочва срока, през който стоките се продават с намалени цени, с което е нарушен чл. 63, т. 3 от Закон за защита на потребителите.

Отделно от това,  констатирано било, че  стоките, които се продават  с намалени цени били отделени от станалите стоки на специално обозначено чрез табела място, със следната информация: „- 30% отстъпка“. Била е обявена само стара цена. Новата цена (намалената) се съобщавала устно на клиента.  

Съобщението за намаление на цените не било направено по един от следните начини:чрез поставяне на новата цена до старата, която е зачертана, или чрез думите „нова цена“ и „стара цена“, последвани от съответните суми, или чрез посочване на процент на намалението, като новата цена се поставя до старата цена, която е зачертана.

Констатираното е квалифицирано като нарушение по чл. 64 от Закона за защита на потребителите.

 На място в деня на проверката бил съставен констативен протокол № К-2645078/06.03.2018 година.

АНО приел,че е извършено нарушение на чл.63, т.3  и чл. 64 от Закона за защита на потребителите.

По повод на констатираното нарушение на 17.04.2018 год. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 0042209, а въз основа на него било  издадено атакуваното НП. Последното било връчено на надлежно на  23.08.2018год., видно от отбелязването върху известие за доставка на препоръчано писмо, а жалбата против него била подадена чрез АНО на 30.08.2018 год., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е процесуално допустима.

По делото са представени писмени доказателства-  администратинво-наказателната преписка в цялост,приета по делото и са депозирани показания от актосъставителя – св. С.Н.Н. и свидетеля Г.П.К..

Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласните доказателства,  т.к. същите  са  непротиворечиви, взаимно допълващи се и категорично очертават гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира, че жалбата е основателна поради следното:

На първо място, административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнало с допускане на съществено  процесуално нарушение, което е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление, дори без да е необходимо да се разглеждат въпросите по съществото на делото.

В акта и в НП, при описване на нарушението не е посочено кога са извършени нарушенията, а само кога са констатирани.  Посочено е,че при извършена проверка на 06.03.2018г. дружеството е  предлагало за продажба на потребителите стоки с намалени цени,като в съобщението за намаление не е посочен срока,през който стоките се продават с намалени цени и стоките с намалени цени били отделени на специално обозначено място с табела „-30% отстъпка”,като била обявена само старата цена,новата се съобщавала на клиентите устно. При това положение е видно от обстоятелствената част на акта и атакуваното НП, че  в тях никъде не е посочена датата на извършване на нарушението, т.е. никъде не е посочено кога дружеството е обявило намалението и от кога то е действало, респ. кога именно е следвало да обяви и срока, през който стоките се продават с намалените цени. Посочена е единствено датата на констатирането на нарушението – 06.03.2018 година. Тук е мястото да се отбележи, че датата на извършване на вмененото административно нарушение е особено съществен елемент на същото и не случайно е императивен реквизит на акта и НП, заложен в нормата на чл.42 т.3, предл.1, респ. в чл.57 ал.1,т.5, предл.2 от ЗАНН. Непосочването на датата на нарушението всякога накърнява драстично правото на защита на санкционираното лице, т.к. го лишава от възможността на оспорва извършването на нарушението, да гради алиби и т.н.  Липсата на дата на извършване на нарушението има отношение и при преценка на спазването на разпоредбата на чл. 34, ал.1 ЗАНН, която императивно определя преклузивните сроковете за образуване на административнонаказателно производство,в хода на осъществявания съдебен  контрол.

Отделно от това по отношение на първото нарушение - по чл.63, т.З от ЗЗП, според Съда има посочване на срок, а именно -„до 10 март",това е посочено и в АУАН и в последвалото го НП. Самата проверка е била  извършена на 06.03.2018 г, което означава, че срокът не е бил нито по-малък от 1 работен ден, нито по-дълъг от 30 дни, каквото е изискването на чл. 66 ал.1 от ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл.63, т.3 от ЗЗП, всяко съобщение за намаление на цените трябва да посочва   срока, през който стоките и услугите се продават с намалени цени.Срока е бил ясно обявен и това е било посочено от АНО в АУАН и НП,а именно срокът е бил до 10 март ,отразен в табела със следният текст „намаление купувате 3 плащате 2 само до 10 март.” Приетата от АНО,че това изписване съставлява нарушение е излишно формализиране и ,както правилно сочи процесуалният представител на жалбоподателя адв.Д.,не намира опора в целите на закона за защита правата на потребителите,изброени в чл.2 от ЗЗП.

По второто нарушение:

Съгласно  разпоредбата на чл.64 от ЗЗП  Съобщението за намаление на цените се прави по един от следните начини: 1. чрез поставяне на новата цена до старата, която е зачертана,2. чрез думите "нова цена" и "стара цена", последвани от съответните суми, 3. чрез посочване на процент на намалението, като новата цена се поставя до старата цена,която е зачертана.

Безспорно е установено посредством събраните по делото доказателства и това е описано в оспореното наказателно постановление, че в стопанисвания от дружеството  магазин в момента на проверката е имало стоки с намалени цени, които са отделени от останалите стоки  на специално обозначени с табели места. Тези стоки не са имали  обявени две цени. Нарушението е описано  в НП с всички негови съставомерни елементи по начин, който е ясен, изчерпателен и конкретен, поради което не е нарушено правото на  дружеството да разбере какво административно обвинение  му се повдига. Разпоредбата на закона не вменява в задължение на потребителите да търсят и да получат информация за стоката, която искат да закупят, а напротив –възлага задължение на търговеца да направи „съобщение”, т.е. предварително писмено по подходящ и достъпен за всички потребители начин да ги уведоми , че през определен период определени стоки се продават с намалени цени.

В конкретният случай е имало посочване на намалението, а именно неговия процент„-30% отстъпка“, освен това в магазина  е имало и  продавач-консултант – свидетеля  ***, като е била и управителя на магазина – М.Ц.. Обстоятелство, което не се оспорва от административно- наказващият орган, тъй като е посочено в самото НП.

Съдът счита,че следва да отбележи също и,че по същество описаните в двата пункта нарушения представляват маловажен случай, тъй като към момента на издаване на наказателното постановление са били налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН и доколкото наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Нарушенията са формални, не са извършени виновно и не целят увреждане, нито са увредили интересите на потребителите и няма оплаквания от клиенти в тази посока.Освен това стоките, които са били  с намаление „-30%" са били няколко хавлиени кърпи, и около 1-2 кутии със спално бельо /посочено в  АУАН/,а на мястото са се намирали и продавача и управителя на магазина,които са били на разположение да съобщят на клиентите каква е новата/намалена цена.

Съгласно нормата на чл. 28 б. "а" от ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за “маловажност” следва да се прави на база фактическите данни всеки конкретен случай - вид на нарушението, начин на извършването му, вида и стойността на предмета му, вредоносните последици, степента на обществена опасност и т.н., при съобразяване характера и целите на административно-наказателната отговорност. Не без значение е обстоятелството, че проверяващите органи или други клиенти на търговския обект не са закупили  стока и не са търсили информация за намалената стока, която се предоставя. По делото няма данни да са подадени жалби или сигнали от клиенти относно намалените стоки, липсата на данни от категорията на визираните в чл.63, т.3 и чл.64 от ЗЗП  нарушаване правото на информация клиентите в процесния обект, като не се препятства и гарантирането на непроменливи условия на продажба на стоките през оповестеното  време и процент на намалението,а именно „до десети март” и „30 % на посочените стоки”. Касае се  за обществени отношения, свързани с охраняване интересите на потребителите и на правото им на достъпна информация за стоките и услугите (чл. 1, ал. 2, т. 1 и 2 от закона), за които законодателят е предвидил санкции.

Целта на административно наказателното производство е да предупреди и да превъзпита лицето към спазване на правовия ред, а не да се налагат непосилни финансови санкции.Наказанието следва да е съответства на тежестта на нарушението,а в този случай това не е така,а магазина е пред фалит и санкцията е непосилна.

Предвид горните критерии и фактите установени в настоящия случай са налице предпоставките за определяне на извършеното административно нарушение като маловажно.

Като не го е извършил, АНО е постановил акта си в нарушение на закона, което води до отмяната му.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН  съдът

 

                                     Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №2018-0042209/24.07.2018г.  на ***на ***ГД ***" към Комисията за защита на потребителите, упълномощен със заповед № 290/22.04.2015г. на Председателя на КЗП,  с което на  „Д.М е.И“ ООД със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********,представлявано от М.М.Ц., ЕГН: ********** – управител са наложени Имуществени санкции, за нарушение на чл. 63, т. 3 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/  в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 209 от ЗЗП и за нарушение на чл, 64 от ЗЗП в размер на  500 /петстотин/ лева на основание чл. 209 от ЗЗП, като НЕЗОКОНСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенският административен съд в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ :