№ 128
гр. Габрово, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело №
20224200500260 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 234 от 16.05.2022 г. по гр.д. № 395 по описа за 2022 г. Районен съд –
Габрово е признал уволнението на П. Б. Д., ЕГН **********, гр. Габрово, бул. ***,
извършено със заповед № 23 от 01. 02.2022 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ на
управителя на „ДИКСИ" ООД, ЕИК *********, адрес: гр. Габрово, бул. „***,
представлявано от управителя С.Ц.К. за незаконосъобразно и го е отменил на основание чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ. Осъдил е „ДИКСИ" ООД, ЕИК ********* да заплати на П. Б. Д. сумата
от 700,00 лв. - разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, както и разноски за
държавна такса.
Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „ДИКСИ" ООД,
чрез адв. С.К. от Габровска адвокатска колегия, с която моли да се отмени постановеното
решение, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно, постановено при липсата
на мотиви. Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор от процесуалния представител на
ответницата. Моли да се остави без уважение подадената жалба, като неоснователна и
недоказана. Излага своите съображения, съобразно твърдяното във въззивната жалба.
Съдът, с оглед пределите на въззивното производство, събраните доказателства,
съобразно наведените от страните доводи и по вътрешно убеждение, на основание чл. 235
ГПК, приема за установено от фактическа страна:
Пред Районен съд – гр. Габрово са предявен иск по реда чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ - за
отмяна на уволнение.
По делото е установено, че между страните съществува трудово – правно отношение,
възникнало от трудов договор от 29.06.2018 г. и ищцата е изпълнява длъжността „***“ с
1
място на работа в гр. Габрово, бул. „*** - звено ***. На 01.01.2019 г. е подписано
допълнително споразумение № 14. При сключване на трудовия договор на ищцата е била
връчена длъжностна характеристика, която е подписа от двете страни.
С предизвестие от 31.01.2022 г., работодателят е уведомил работника, че възнамерява
да прекрати трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ с изтичането
на един месец. Посочено е, че трудовото правоотношение щ бъде прекратено като бъде
връчена заповед за прекратяване и при неспазване на срока за предизвестие за бъде
изплатено обезщетение по реда на чл. 220 от КТ. Със заповед № 23 от 01. 02.2022 г., считано
от 01.02.2022 г., трудовото правоотношение е било прекратено, като причина е записано –
чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. Посочено е какви обезщетения следва да бъдат изплатени – по чл.
220 – незпазен срок на предизвестие, в размер на една брутна работна заплата и
обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползван отпуск в размер на 2 дни. Заповедта е връчена
на лицето на 01.02.2022 г.
По делото е приложено в цялост личното кадрово досие на ищцата, в което липсват
доказателства за наложени наказания от работодателя на работника.
За да постанови своето решение съдът е обсъдил събраните по делото доказателства.
Приел е, че в настоящия случай работодателят не представя писмено воляизявление, заповед
или друг документ за прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, в който да се изброят и
посочат конкретно кои знания, умения или навици липсват на ищцата или да се посочи в
какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата (начинът по който
работникът се справя с възложената работа). Тези обстоятелства не могат да се посочват,
както в случая, едва в отговора на исковата молба. Отделно съдът счита, че такива
обстоятелства не се установяват по категоричен и безпротиворечив начин и от
свидетелските показания, събрани по делото. Обсъдил е свидетелските показания, като се е
позовал на тези на св. С.С., за който няма данни да е заинтересован по делото и не е
кредитирал показанията на разпитаните св. Д.Г., която е съдружник във ответното
дружество и С.К.К.Г., син на последната.
Първоинстанционният съд е приел, че процесното уволнение е извършено в
нарушение на чл. 328, ал.1, т. 5 от КТ, тъй като няма индивидуализирано волеизявление на
работодателя за това, работодателят не посочва фактическата причина за уволнението и не
може да се заключи, че на ищцата липсват качества за изпълнение на работата. С тези
мотиви е приел, че процесното уволнение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът намира
обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи
неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
Прекратяването на трудовото правоотношение на посоченото в процесната заповед
основание – чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ - поради липса на качества, предполага несъответствие
между възможностите на служителя с изискванията и критериите на работодателя
съответни спрямо длъжността, които са от значение за изпълнение на трудовите задължения.
Тези качества може да са както професионални, така и личностни. Касае се до липса на
професионални знания, умения, навици, поради недостатъчен опит или природни дадености,
като съобразителност, сръчност, схватливост, концентрация, способност за аналитично и
логично мислене, за работа с хора или клиенти, необходими за ефективно изпълнение на
трудовата функция. Липсата на качества трябва да е обективно и да отразява трайно
състояние на работника или служителя, като в резултат на тази липса работникът или
служителят не изпълнява или изпълнява лошо или недостатъчно качествено или резултатно
своите трудови задължения.
Съгласно разпоредбата на чл. 126, т. 4 от КТ, работникът или служителят е длъжен
2
да изпълнява възложените му задачи ефективно, да постига в работата си възможно най-
високите резултати. Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ произтича от идеята на
законодателя, че работодателят може да прекрати трудовия договор тогава, когато е налице
отклонение от онова, което работникът или служителят следва да постига в работата си, и
това, което в действителност постига. След като последният не е в състояние да даде
възможно най- добрия резултат, може да бъде уволнен. Това налага да бъдат установени
всички възложени на работника или служителя трудови функции и се прецени всестранно
тяхното изпълнение. Преценката включва отчитане на характера и обема на възложените
задачи, тяхната сложност, необходимостта от използване на определени знания и умения,
творческите елементи и рискът в работата, общественото значение на изпълнението им.
Следва да се установи изпълнението на възложените задачи в количествено и качествено
отношение, влага ли се или не творчески подход, като се изхожда само от изпълнението на
онези задачи, които работникът или служителят е длъжен да изпълнява по силата на
трудовия си договор. Периодът, който се взема предвид, е продължителен и отразява едно
трайно състояние. От друга страна се вземат предвид и деловите качества на работника или
служителя в тяхната цялост с всичките им положителни и слаби страни, като не е
необходимо наличието на виновно поведение. Всичко това следва да бъде преценено от
работодателя към момента на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, като конкретните факти и обстоятелства- конкретните качества, които
работодателят счита, че липсват на работника или служителя за ефективното изпълнение на
възложената работа, следва да са обективирани писмено в тази заповед, а при евентуалното
й оспорване в негова тежест- на работодателя, е да докаже тези факти и обстоятелства,
съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, приложим за трудовите спорове по силата на
чл. 360, ал. 1, изр. 2 от КТ /Решение № 262062 от 22.06.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
168/2021 г./.
Налице е съдебна практика, обективирана в решение № 318 от 11.11.2014 г.,
постановено по гр. дело № 1201/2014 г. и решение № 15 от 05.03.2013 г., постановено по гр.
дело № 209/2012 г. на Върховния касационен съд, ІV-то гражданско отделение, постановени
по реда на чл. 290 ГПК, че когато работодателят претендира, че работникът не притежава
необходимите качества за ефективно изпълнение на възложената работа, той трябва да
посочи кои качества липсват на работника, за да е възможна проверката дали тези качества в
действителност са необходими и дали наистина те отсъстват у работника. Липсващите
качества може да бъдат посочени както в заповедта за прекратяване на трудовия договор,
така и в друг известен на работника документ. Същевременно трайната практика на ВКС е,
че когато работодателят претендира, че работникът не притежава необходимите качества за
ефективно изпълнение на възложената работа, той трябва да посочи кои качества липсват на
работника, за да е възможна проверката дали тези качества в действителност са необходими
и дали наистина те отсъстват у работника. Липсващите качества може да бъдат посочени
както в заповедта за прекратяване на трудовия договор, така и в друг известен на работника
документ. Качествата на работника може да бъдат телесни и психични, наличието или
отсъствието им обаче не може да бъде измерено пряко, за тях може да се съди единствено по
поведението на работника - неговите действия и бездействия и по получените резултати.
Преценката на работодателя за наличието или липсата на определени качества може да бъде
направена за конкретен период от време с оглед постигнати резултати по поставени от
работодателя цели. Това е така, защото специфичното за това основание за уволнение е
наличието на обективно и трайно състояние, което има проявления през един сравнително
продължителен период от време, а не е инцидентно и дължащо се на случайни
обстоятелства. Доказването на отрицателния факт за липса на качества се осъществя чрез
доказването на положителните факти, които имат отношение към начина, по който
работникът или служителят се справя с възложената работа и към нивото на изпълнение на
трудовите задължения. Наличието или липсата на качествата не може да бъде измерено
3
пряко. За тях може да се съди единствено по поведението на работника - неговите действия
и бездействия и по получените резултати. В този смисъл са и решение № 202 от 19.06.2012
г. по гр. дело № 804/2011 г., ВКС, ІV г. о. и решение № 564 от 22.01.2013 г. по гр. дело №
1774/2011 г., ВКС, ІV г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ предполага несъответствие между
възможностите на служителя с изискванията и критериите на работодателя, доколкото те не
противоречат на закона и добрите нрави и са съответни спрямо длъжността и от значение за
изпълнение на трудовите задължения. Тези качества може да са както професионални, така
и личностни и липсата им трябва да е трайна; не се касае за спорадични или несъществени
пропуски. От това несъмнено следва, че липсата на качества у работника/служителя се
наблюдава в продължителен период от време преди уволнението, само че важното е това
състояние да е налице и към момента на прекратяване на трудовото правоотношение.
Работодателят – ответник по иска следва да установи чрез пълно главно доказване
наличието на основанието към момента на уволнението. В този смисъл е решение № 60285
от 08.12.2021 г. по гр. дело № 3502/2018 г. на ВКС, Г. К., ІV г. о.
От приложената по делото заповед за прекратяване на трудовото правоотношение
между „ДИКСИ" ООД и П. Б. Д. се установява, че като причини за прекратяване на
трудовия договор е посочено само чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, без да се посочи какво е
фактическото основание в заповедта за прекратяване на трудовия договор, за да се
гарантират принципите за защита правото на труд и законоустановеност на основанията за
уволнение.
Съгласно дадените разяснения в т. 3 от Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. на
ВКС по тълк.д. № 4/2017 г. на ОСГК за индивидуализацията на волеизявлението е
достатъчно в писмената заповед да за прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ да се изброят
кои знания, умения или навици липсват или да се посочи в какво се състои трайното
неефективно изпълнение на работата /начинът по който работникът или служителят се
справя с възложената работа/. По този начин се постига целта на закона и работникът или
служителят могат да упражнят правото си на защита.
Неоснователни са направените възражения във въззивната жалба, че по делото е
останало недоказано системните пропуски в работата на ищцата. Съдът се е позовал на
свидетелските показания на свидетелите, които не са заинтересовани от изхода на делото, а
видно от приложеното лично кадрово досие на П. Б. Д. в него липсват доказателства за
извършени от нея нарушения на трудовата дисциплини или твърдените неизпълнения на
трудовите функции.
С оглед на така изложените съображения, предявеният иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ се явява основателен и доказан, и като такъв правилно е бил уважен от
първоинстанционният съд.
Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил правилно решение,
което следва да бъде потвърдено.
С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната жалба се
явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата
позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.
По отношение на разноските.
При този изход на спора на въззивника- ответник не се следват разноски за
настоящата въззивна инстанция. С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна
инстанция и предвид изричната претенция на въззиваемата страна- ищец за присъждане на
разноски, на основание чл. 273 от ГПК вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, въззивникът- ответник
следва да бъде осъден да му заплати сумата от 520,00 лв., представляваща уговорено и
заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, съгласно приложен договор
4
за правна защита и съдействие от 17.06.2022 г. и списък по чл. 80 от ГПК, като направеното
от въззивника – ответник възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, съдът намира за неоснователно. Съдът
приема, че в настоящия случай заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение не е
прекомерно, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и размера на
минималната работна заплата за страна, чийто размер е обвързан с адвокатското
възнаграждение по чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г.за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
На основание изложеното въззивният съд прие, че решението, постановено от
Районен съд – гр. Габрово е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 234 от 16.05.2022 г. по гр.д. № 395 по описа за 2022 г. на
Районен съд –Габрово.
ОСЪЖДА „ДИКСИ" ООД, ЕИК *********, адрес: гр. Габрово, бул. „***,
представлявано от управителя С.Ц.К. да заплати на П. Б. Д., ЕГН **********, гр. Габрово,
бул. *** сумата от 520,00 лв. (петстотин и двадесет лева)- разноски пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5