Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 674
29.10.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито съдебно
заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Хайгухи Бодикян
Членове: Пенка Костова
Росица Чиркалева
при секретаря Гергана Мазгалова и в присъствието на
прокурор Цвета Пазаитова при Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Бодикян АНД (К) №
706 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда
на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на И.Г.И., подадена чрез пълномощник, срещу Решение №71/10.07.2020г., постановено по АНД №65 по описа на Районен
съд – Харманли за 2020г.
В касационната жалба се
излагат обширни доводи за незаконосъобразност на оспореното съдебно решение.
Счита се, че същото е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на
процесуалните правила. Налице била пълна липса на мотиви, тъй като съдът не
обсъдил всички оплаквания, твърдения и доводи на жалбоподателя и не изложил
пълни и обосновани съображения за неприемането им. Не бил направен пълен анализ
на доказателствата, като не били установени законосъобразно релевантните за
изхода на производството факти. Установената от съда фактическа обстановка била
приета без спазване на процесуалните правила за оценка на доказателствата и за
формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите и в съответствие с
доказателствата. Неправилно бил приложен и материалният закон. Изводът на съда
за съставяне на АУАН от компетентен орган бил в противоречие с приложената по
делото заповед, която определяла компетентността за съставяне на актове за
нарушения по ЗДвП. Освен това, не било обсъдено дали подалите сигнала за
спиране лица били служители от службите за контрол и дали имали такова
правомощие. Подаването на сигнала в случая следвало да бъде извършено само от
контролни органи по смисъла на чл.165 от ЗДвП. По делото, обаче, нямало
доказателства, че на посочените в НП дата и място служители на ЖЗУ – Кърджали,
изпълнявали функциите на контролни органи по смисъла на чл.165, ал.1 от ЗДвП. Липсвала
и яснота относно времето, обстоятелствата и връчването на АУАН. Не било
съобразено наличието на нарушение на изискванията за съставяне и връчване на
акта. Твърди се, че последният не бил съставен в присъствието на двама
свидетели, присъствали при извършване на нарушението. Това довело до нарушаване
правото на защита на наказаното лице. На следващо място се твърди, че съдът в
нарушение на закона не взел предвид, че била нарушена процедурата по чл.188 от ЗДвП. Нямало никакви данни за самоличността на водача. В тази
връзка се посочва, че управляваното МПС не било собственост на наказаното лице и
трябвало да се изясни дали МПС било предоставено от собственика и на кого, и
едва след това да се било пристъпило към лицето несобственик, ако същият бил
посочен като водач от собственика. Възможно било и извършване на нарушението от
собственика на автомобила. Наред с изложеното се твърди още, че в АУАН било
записано, че същият бил съставен по цитираната в него докладна записка, но по
отношение на последната не било посочено от коя дата била, т.е. не било ясно
дали това била тази докладна записка, която била съставена на датата на
нарушението. Твърди се и наличие на неправилна и неточна правна квалификация на
нарушението. Не ставало ясно и времето и мястото на извършване на нарушението.
Не било ясно и какво МПС управлявал нарушителя – автомобил или мотоциклет.
Нарушението не било описано чрез изпълнителното деяние, обстоятелствата и
съставомерните му признаци, като това не било обсъдено от съда. Неправилно
съдът приел наличие на компетентност на издателя на НП, самоличността на
актосъставителя и самоличността и компетентността на подалия сигнал за спиране
служител. Не било взето предвид, и че
актосъставителят бил некомпетентен. Длъжността му – мл. експерт и полицай, не
била определена за осъществяване на контролна дейност и съставяне на АУАН,
съгласно приложената заповед. На следващо място се сочи, че наложената на
наказаното лице санкция не била мотивирана. Не били спазени правилата за
индивидуализация на наказанието. Не било доказано авторството на нарушителя,
неговата вина, както и спазването на законовите изисквания.
По изложените съображения
се иска отмяна на оспореното решение и на потвърденото с него наказателно
постановление. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът, РУ – Харманли
към ОДМВР – Хасково, не се явява и не се представлява. Не изразява становище по
жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура, гр.Хасково, счита, че жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в
жалбата и извърши проверка по реда на чл.218 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С атакуваното Решение №71/10.07.2020г., постановено по НАХД
№65/2020г., Районен съд – Харманли потвърдил Наказателно постановление
№18-0271-000441 от 04.05.2018г. на ВПД Началник РУП към ОДМВР – Хасково, РУ -
Харманли, с което на основание чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), на И.Г.И. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца,
за нарушение на чл.103 от ЗДвП.
За да постанови решението си, районният съд приел, че не били
допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на
НП. Същите били издадени от компетентни органи и съдържали реквизитите по чл.42
и чл.57 от ЗАНН, като санкционният акт бил издаден в срока по чл.34 от ЗАНН. По
същество, въз основа на показанията - на актосъставителя и свидетеля по акта, и
писмените доказателства по делото, приел, че на 09.04.2018г. в 13.55 ч., на ул.
***, И.Г.И., управлявайки мотоциклет „Хонда“, марка „ЦБ 600Ф Хортен“, с рег.№
***, осъществил от обективна и субективна страна състава на административното
нарушение по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, като не изпълнил нареждане на органите
за контрол и регулиране на движението - не спрял на подаден сигнал със
стоп-палка. Според съда, наложеното на нарушителя наказание било определено в
граници, които да изпълнят превъзпитаваща и превантивна роля.
При касационната проверка, настоящата инстанция намира,
че решението на Районен съд - Харманли е правилно.
Същото е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите
факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства,
събрани по изискуемия процесуален ред. След като са събрани необходимите доказателства
за правилното изясняване на делото от фактическа страна и анализирайки същите,
районният съд е направил законосъобразни правни изводи. Всички
събрани по делото доказателства сочат, че в момента на подаване на сигнал на
контролния орган със стоп-палка, водачът на МПС е бил в състояние да възприеме
сигнала, както и факта, че той е подаден достатъчно ясно и недвузначно.
Нарушението е доказано и описано по безспорен начин.
Съгласно разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, „при подаден
сигнал за спиране на контролните органи, водачът на пътно превозно средство е
длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на
посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания“. Нарушението на водача е ясно установено и описано в
издаденото наказателно постановление и факта на неспиране и продължаване на
движението от страна на водача на МПС, въпреки подадения сигнал на контролния
орган, е достатъчен за квалификацията на извършеното от водача нарушение. В
тази връзка неоснователните са възраженията за неправилна правна квалификация
на нарушението.
Не се споделя оплакването на касатора за липса на мотиви
на съдебното решение. Необсъждането на всички, изложени в жалбата против НП
възражения, не е основание за отмяна на решението. В последното са изложени както
фактическите, така и правните основания, обуславящи крайния извод на съда. Решението
съдържа мотиви както относно валидността, така и относно процесуалната и
материална законосъобразност на наказателното постановление. Действително, мотивите
не са подробни, но от тях безсъмнено става ясна волята на съда, като следва да
се има предвид, че от решаващо значение е не обемът, а съдържанието на
мотивите. От тях е видно, че съдът е изложил достатъчни съображения, въз основа
на които е достигнал до постановения краен резултат, потвърждавайки оспореното НП.
Липсва основание да се приеме, че във въззивното производство е нарушено
правото на защита на наказаното лице. Районният съд е постановил съдебен акт
при липса на допуснати съществени процесуални пропуски, които да доведат до
отмяната на решението само на това основание.
На следващо място, противно на твърдението в жалбата,
релевантните за изхода на производството факти са установени
законосъобразно. Приети са всички относими по случая писмени доказателства,
като са възприети и показанията на свидетелите по делото – актосъставителят и
свидетелят по акта. Не се установява възприетата от съда фактическа обстановка да
е била приета без спазване на процесуалните правила за оценка на
доказателствата и за формиране на вътрешното убеждение по фактите и в
съответствие с доказателствата.
Правилни са изводите на районния съд за издаване на АУАН
и НП от компетентни органи. Съгласно приложената по делото Заповед
рег.№8121з-1138/01.09.2017г. за изменение и допълнение на Заповед
рег.№8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на вътрешните работи, т.1.4., актове
за установяване на административни нарушения могат да издават длъжностни лица в МВР „от звена „Териториална полиция“ –
полицейски и младши полицейски инспектори, в структурите на „Охранителна
полиция“ при СДВР/ОДМВР и районните управления в състава им….“. В случая, няма
спор, че актосъставителят на АУАН Серия Д, бл.№515320/10.04.218г., въз основа
на който е издадено потвърденото от съда НП, е служител в РУ - Харманли към ОД
на МВР – Хасково на длъжност
„мл.експерт“, като длъжността е идентична с „младши полицейски инспектор“,
поради което, предвид цитирания текст на заповедта, служителят се явява лице,
оправомощено да издава АУАН по ЗДвП.
Относно възражението за неустановяване на обстоятелството
дали подалите сигнала за спиране лица са служители от службите за контрол,
следва да се има предвид, че на свидетеля по АУАН и по делото пред РС – И. Т. И.,
по силата на ЗМВР са вменени задължения, свързани с осигуряване безопасността
на движението по пътищата, тъй като той е полицейски орган, съгласно чл.57,
ал.1 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР предвижда, че полицейските
органи могат да издават разпореждания до граждани, когато това е необходимо за
изпълнение на възложените им функции, като според ал.3 на чл.64 от ЗМВР, „при
изпълнение на функциите по контрол на правилата за движение по пътищата
разпорежданията могат да се издават чрез положение на тялото и/или ръцете,
действия или знаци, посочени в закон“. Следователно, служителят на МВР И. Т. И.
разполага по закон с правомощия да извършва контрол за движение по пътищата,
поради което извършената от него такава дейност на посочените в АУАН и НП дата
и място, е била законосъобразно упражнена, в рамките на предвидената му по
закон компетентност.
Неоснователно се твърди липса на яснота
относно времето, обстоятелствата и връчването на АУАН. В акта са посочени както
времето на съставяне на АУАН, така и времето и обстоятелствата по извършване на
нарушението, а така също и времето на връчване на акта.
Не се споделя възражението за несъставяне на АУАН в
присъствието на двама свидетели, присъствали при извършване на нарушението. В
тази връзка следва да се отбележи, че ЗАНН не разглежда хипотеза на съставяне
на АУАН в присъствието на двама свидетели, присъствали при
извършване на нарушението, с изключение на съставяне на АУАН при липса на
свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, в
който случай актът се съставя „….в присъствието на двама други свидетели, като
това изрично се отбелязва в него“, чл.40, ал.3 от ЗАНН.
Не се споделят
доводите за отмяна на НП, поради неизясняване собствеността на МПС и липсата на
данни за самоличността на водача, респ. нарушение на чл.188 от ЗДвП. Съгласно
изр. първо на цитираната разпоредба, „собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение.“ В случая, предвид изложеното от нарушителя в АУАН, а именно „опитах
да спра, след което продължих посока село Надежден и не спрях“, извън съмнение
остава фактът на безспорна установеност на самоличността на водача, поради
което правилно И.Г.И. е бил подведен под административнонаказателна
отговорност.
Следва де се има предвид съставът на административното нарушение, за което
е ангажирана отговорността на И.И. - чл. 103
от ЗДвП, която предвижда задължение за водачите на съответното превозно
средство, а не за неговия собственик.
Дори водачът да е управлявал превозно средство, собственост на друго лице
(какъвто е настоящия случай), невписването на това обстоятелство в акта за
нарушение и в наказателното постановление, не съставлява съществено процесуално
нарушение, след като с относимите и допустими доказателства, приобщени по
делото може да се установи, че вмененото нарушение е извършено от конкретно лице-водач
на превозно средство, макар и същото да е управлявало превозно средство собственост
на друго лице.
Неоснователно се приема възражението за това, че в АУАН
не е посочена датата на докладната записка, въз основа на която е съставен
акта. Изписването само на номера на този документ, заедно с останалите по АНП
обстоятелства, факти и доказателства са достатъчни, за да се направи извода за
връзка между докладната записка, нарушението и нарушителя. В този смисъл, не е
налице нарушено право на защита на наказаното лице.
Разминаването в АУАН и НП на вида МПС, с което е било
извършено нарушението, е несъществено и не представлява самостоятелно основание
за отмяна на санкционния акт. В НП и АУАН описанието на марката на ППС
съответства на мотоциклет, както изрично е посочено в двата акта.
Допълнителното посочване в НП „лек автомобил“ не е съществено нарушение в
описанието на ППС, т.к. е допуснато при повтаряне на описанието. Съставът на
нарушението е изпълнен, т.к. става въпрос за ППС, което конкретно е описано в
актовете.
Възражението за липса на индивидуализация на наказанието
също не се споделя в случая, доколкото според настоящия касационния състав,
такава е извършена от АНО, макар и конклудентно, като това е сторено в рамките
на предвиденото в закона. Според чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП, „Наказва се с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с
глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни
нареждане на органите за контрол и регулиране на движението“. В случая наложеното
на нарушителя административно наказание е „глоба в размер на 100 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца“. Така определеното
наказание е правилно определено, доколкото от една страна е налице установено продължаване
на движението на МПС, управлявано от водача при подаден от контролните органи
сигнал за спиране, което характеризира нарушението като такова с висока
обществена опасност, а от друга, предвид явяването на водача самоволно в РУ,
след извършване на нарушението. Тези факти предполагат налагане на наказание
около и под средния размер, както правилно е приел АНО.
Предвид гореизложеното, и с оглед извършената от съда
проверка на законосъобразността на наказателното постановление и спазването на
процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство,
настоящият състав на касационната инстанция счита, че решението на районния съд
следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №71/10.07.2020г., постановено по АНД №65 по описа на Районен съд –
Харманли за 2020г.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.