Разпореждане по дело №153/2020 на Районен съд - Котел

Р  А  З  П  О  Р  Е  Ж  Д  А  Н  Е  № 298

06.08.2020 г.

 

              Днес, 06.08.2020 г., Йовка Бъчварова, съдия – докладчик по АНД № 153 / 2020 г. по описа на РС Котел, след като се запознах с предявеното срещу М.И.М. обвинение, установих следното :

Производството по делото е образувано по реда на ХХVІІІ от НПК въз основа на постановление на РП Сливен, в което се предлага обвиняемият М.И.М. да бъде признат за виновен да е извършил престъпление по чл.343, ал.1, б. „б” вр. чл.342, ал.1 от НК вр. чл.129 от НК вр. чл.20, ал.1 и ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДП, затова че на 18.08.2019 г. в село Мокрен, община Котел, по ул. **********, при управление на лек автомобил „Хонда сивик“ с рег. № У5196АХ, собственост на Ф.С.Б от село Мокрен, нарушил следните правилата за движение по пътищата :

ü  Чл.20, ал.1 от ЗДП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“

ü  Чл.20, ал.2 от ЗДП „Водачите на ППС са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта на движение и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”

ü  Чл.21, ал.1 от ЗДП – като се движил със скорост 89 км/ч при забрана да превишава 45км/ч за категория „М“

и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на П.Х.Вот село Мокрен, изразяващи се във фрактура на лявата бедрена кост, наложила оперативно лечение, самостоятелно и съвкупно с фрактурата на тазовите кости вляво – срамна и седалищна, което довело до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник, и фрактура на таза – лявата срамна и седалищна кост, не налагащи оперативно лечение, самостоятелно и съвкупно с фрактурата на лявата бедрена кост, което довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник.

Налице са основанията за прекратяване на делото и връщане на РП Сливен за отстраняване на допуснати отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемия и изразяващи се в следното :

Разпоредбата на на чл.343 от НК е бланкетна, което означава, че съставът ù се запълва от конкретни нарушения на разпоредби от ЗДП и на правилника за приложението му. За прокурора съществува задължение да посочи както конкретно нарушената разпоредба и защо се приема, че е нарушена, така и да се обоснове причинната връзка между конкретното нарушение и настъпилия вредоносен резултат.

Липсата на конкретика във фактологията е довела до посочване на три нарушени разпоредби от ЗДП, които са взаимно изключващи помежду си. Не е обосновавано в необходимата пълнота едновременно посочване на разпоредбите на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДП, освен че текстовете им са дословно копирани както в обстоятелствената, така и в диспозитивната част на постановлението. В решение № 222 от 26.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 539/2014 г., II н. о. е дадено разяснение на съотношението между посочените две разпоредби.  Освен това, движението със скорост над максимално разрешената недопустимо е смесено с движение със скорост, несъобразена с конкретните пътни условия. Разпоредбите на чл.20, ал.2 и чл.21 от ЗДП се намират в конкуренция помежду си и няма как да бъдат нарушени едновременно (решение № 408 от 2.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2075/2011 г., II н. о., решение № 546 от 20.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 1998/2013 г., II н. о.).

От субективна страна престъплението по чл.343, ал.1, б.“б“ от НК може да бъде извършено при непредпазлива форма на вина. В постановлението пестеливо е написано само, че деянието е извършено непредпазливо, без да се уточни дали по самонадеяност или груба небрежност. Съдът указва, че вината в наказателния процес не се презюмира, а подлежи на пълно доказване, а за да бъде доказана, следва обвинението да изложи конкретни си твърдения за формата на вината и защо се приема, че деянието е виновно.

Формалното пресъздаване в обстоятелствената част на постановлението единствено на цялостното съдържание на трите разпоредби на ЗДП и съдържащите се в тях хипотези е в нарушение на чл.246 от НПК, гарантираща правото на защита на обвиняемия да разбере същността на обвинението и с кои негови действия е нарушил конкретни правила за движение, довели до съставомерност на деянието от обективна и субективна страна. Обвинението не следва е абстрактно и по принцип, а трябва винаги да е конкретно, за да има възможност привлеченото към наказателна отговорност лице да се защити по фактите, а съдът да ги изследва и да прецени с крайния си съдебен акт дали фактите са съответни на наличния доказателствен материал (решение № 438/25.11.2009 г. по нак. дело № 497/2009 г., ІІІ н.о.; решение № 92/17.02.2009 г. по нак. дело № 45/2009 г., ІІІ н.о.).

Допускайки очертаните нарушения, прокурорът е изготвил постановление по чл.375 от НПК, което не може да постави начало на валидно съдебно производство, което във всички случаи би приключило с порочен съдебен акт, което налага прекатявяне на образуваното съдебно производство и връщане на делото на прокурора за съобразяване с дадените указания.

Ръководен от горните съображения, съдът

 

Р А З П О Р Е Д И :

 

ПРЕКРАТЯВА на основание чл.377 от НПК производството по АНД № 153/2020 г. на РС Котел и ВРЪЩА делото на РП Сливен за изпълнение на указанията на съда, съобразно мотивите.

            РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен в седемдневен срок от съобщаването му на РП Сливен и на обв. М.М..

 

                                                                                              С Ъ Д И Я :