Р Е Ш Е Н И Е
№…………/……….06.2019 г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на първи юни през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
ЖАНА МАРКОВА
като разгледа докладваното от съдията
т. д. № 835/2019 г., на
ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 25 ЗТР, вр. гл. 21 ГПК и е образувано по жалба вх. №
20190521161601 от „КОГИТО“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Шипка“, № 23, представлявано от Амит Шайнхарт срещу
Отказ на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията №
20190509102726-2/15.05.2019 г., за
вписване на обстоятелства относно действителни собственици на
дружеството.
Частният въззивник
счита постановения отказ за незаконосъобразен. Сочи, че мотивите на
длъжностното лице са неправилни, въпреки че действително представената
декларация съдържа пороците изложени в атакувания отказ. Счита, че от
представената декларация е видно, че законният представител, действителния
собственик и лицето за контакт са всъщност едно и също физически лице, а именно
– Амит Щайнхарт, който видно от отразените данни бил със статут на постоянно
пребиваващ в РБ. Излага още, че след като търговецът има за законен
представител физическо лице, което е постоянно пребиваващо в РБ, с ЛНЧ и адрес,
на който е регистрирано, то не е необходимо в декларацията да се предоставя
информация за лице за контакт. Счита, че не е необходимо и предоставянето на
изрично съгласие, тъй като то било дадено още с декларацията по чл. 141, ал. 3 ТЗ. Поради изложените обстоятелства счита, че разминаването между депозираната
декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП и утвърдения образец, не са съществени и не се
налага представянето на нова такава. По същество отправя искане за отмяна на
обжалвания отказ и даване на указания за извършване на исканото вписване по
партидата на дружеството.
Съобразно
изискванията на чл. 25, ал. 2 ЗТР към жалбата са представени обжалвания отказ,
доказателствата към него, заявлението и доказателствата към него, както и
доказателства за съобщаване на отказа на жалбоподателя.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа
и правна страна, следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 25, ал. 1 ЗТР от легитимирано лице –
заявител по чл. 15, ал. 1 ЗТР, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество обаче е неоснователна, по
следните съображения:
С Отказ №
20190509102726-2/15.05.2019 г., Длъжностното лице по регистрацията при Агенция
по Вписванията е отказало на заявителя – Амит Щайнхарт, в качеството му на
Управител на „Когито“ ЕООД, ЕИК *********, по
заявление вх. № 20190509102726/09.05.2019 г. вписване на следните обстоятелства
- юридическо лице, чрез което пряко се упражнява контрол, негов представител,
действителен собственик и лице за контакт. В мотивите към отказа е посочено, че
със заявлението е представена декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП, която не
съответства на одобрения образец – приложение № 3 към чл. 38 от ППЗМИП –
съдържа се раздел IV и липсва заглавие на раздел III, както и, че към заявлението не е представено
нотариално заверено съгласие на физическото лице за контакт, постоянно
пребиваващо на територията на РБ, съгласно изискванията на чл. 63, ал. 4, т. 3 ЗМИП и съобразно заявените за вписване обстоятелства. Тези нередовности не били
отстранени в границите на предоставения срок.
В разпоредбата на чл. 21
ЗТР е изброен изчерпателно обхватът на проверката, която длъжностното лице по
регистрацията следва да извърши, която проверка е формална и обхваща и преценка
дали заявеното за вписване обстоятелство съществува, както и съответствието му
със закона, което се установява от представените със заявлението документи,
съответно дали подлежащия на обявяване акт отговаря по външните си белези на
изискванията на закона (чл.
21, т. 5 ЗТР).
Съгласно разпоредбата на чл. 50а, ал. 1 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за
водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел (в
редакцията й ДВ бр. 88/ 2018 г., в сила от 23.10.2018 г.) подлежащите на вписване обстоятелства
относно действителните собственици се посочват в заявление по образец съгласно
приложение № Б7.
В конкретния случай, задължението за вписване на действителните собственици
по партидата на „Когито“ ЕООД е възникнало в хипотезата на чл. 63, ал. 5 ЗМИП.
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 ЗМИП, в съответния регистър се вписват
данните, изброени в т. 1-3, съгласно декларация, чиято форма и съдържание се
определят с правилника за прилагане на закона. Съобразно разпоредбата на чл. 38
от ППЗМИП, при заявявяне на обстоятелствата по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП лицата
подават декларация с нотариална заверка на подписа, съдържаща реквизитите,
съгл. Приложение № 3.
При извършено съпоставяне на утвърдения образец по Приложение № 3 и
подадената декларация от жалбоподателя, съдът установи, че раздел II, б. „Б“ от утвърдения образец се съдържат
т. 1 и 2, а в подадената декларация се съдържа и т. 3. На следващо място, в
утвърдения образец се съдържа раздел III - „Лице за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 ЗМИП“, в депозираната
декларация такъв раздел липсва. В депозираната декларация се съдържа раздел IV – „Прилагам следните документи и справки,
съгласно чл. 59, ал. 1, т. 1 и 2 ЗМИП:“, какъвто в утвърдения образец по
Приложение № 3 не се съдържа.
Междувпрочем, посочения раздел IV
е част от утвърдените реквизити на образеца по Приложение № 2 – Декларация по
чл. 59, ал. 1, т. 3 ЗМИП и доколкото останалата част от съдържанието на двата
образеца е идентична, с изключение на заглавието и изискването за прилагане на
дументите и справките по чл. 59, ал. 1, т. 1 и 2, се поражда неяснота кой вид
декларация е подадена от заявителя.
В този смисъл, депозирания образец на декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП
не съответства по форма на утвърдения образец.
На следващо място, в депозираната декларация не са попълнени данни на
лицето за контакт на територията на РБ, нито е представено нотариално заверено
съгласие, съобразно изискванията на ал. 4, т. 3 от чл. 63 от Закона.
Единственото изключение е, когато по партидата на заявителя са вписани данни за
постоянно пребиваващ на територията на РБ законен представител – физическо
лице. В случая, действително по партидата на „Когито“ ЕООД като управител е
вписан Амит Щайнхарт. Това лице обаче видно от материалите по делото не е
български гражданин, а от друга страна от съществуващите документи при
вписването му като управител през 2011 г., не може да се направи извод, че
същият е със статут на постоянно пребиваващ в РБ. Това обстоятелство става
известно едва с депозираната декларация.
В депозираната жалба се съдържат доводи, че вписването на данни за лице
за контакт не било необходимо. Тези доводи противоречат на подаденото заявление
Б7, видно от което в поле 550а – „Лице за контакт“, са отразени пълните
идентификационни данни на Управителя Амит Щайнхарт.
Посочените пороци са отстраними по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ,
каквито указания са били дадени на заявителя, но не са били изпълнени. С
депозираната жалба пороците също не са отстранени, поради което и постановения
отказ следва да бъде потвърден.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
Отказ на длъжностно лице по
регистрацията при Агенция по вписванията № 20190509102726-2/15.05.2019 г., постановен по заявление вх.№ 20190509102726/09.05.2019 г. за вписване на
обстоятелства относно действителни собственици по партидата на „КОГИТО“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Шипка“, № 23.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в 7-дневен срок от
връчването му на жалбоподателя.
След влизане в сила на решението препис от него да се изпрати на Агенция
по вписванията.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: