РЕШЕНИЕ
№ 355
****, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
при участието на секретаря РАДОСТИНА М. КАБАДА.ЕВА
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Гражданско дело №
20235600100104 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова, подадена от В. Г. М. от ****, с
която е предявила обективно съединени искове против Застрахователно акционерно
дружество „ОЗК – Застраховане“ АД, гр. София, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и
правно основание чл. 497 от КЗ за плащане на сумата от 30 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и следващата се законна лихва,
считано от 18.09.2020 г. до окончателното изплащане на тази сума.
В исковата си молба ищцата твърди ,че на 08.09.2020 г., в гр.Хасково, е настъпило
ПТП, вследствие на което тя пострадала. Твърди, че за възникналото ПТП е съставен
Протокол № 1705471/08.09.2020 г. по описа на Сектор „ПП“ към ОД на МВР – Хасково, в
който е отразено, че виновен за катастрофата е водачът на МПС марка ******* Р. А. Е.,
против която е съставен и АУАН. По случая било образувано досъдебно производство по
описа на РП-Хасково. Твърди, че водачът на лекия автомобил марка ***, не е спазил
разпоредбата на пътен знак Б-2, вследствие на което отнел предимството на движещият се
по ул. „Лестър“, с посока на движение от ул. „Иглика“ към ж.к. „Бадема“, лек автомобил
марка *****, управляван от ищцата М.. Към момента на произшествието не усетила да има
наранявания, в резултат на което и бил съставен единствено протокол за ПТП, а не
констативен протокол за ПТП с пострадА. лица. Като се прибрала вкъщи обаче, започнала да
изпитва силни болки в областта на гръдния кош и ребрата, поради което на следващия ден
посетила спешния кабинет в „МБАЛ – Хасково“ АД, където били извършени редица
прегледи и установено, че в резултат на процесното ПТП М. получила увреждане на 8-мо
ребро вдясно, счупване на 7-мо, 8-мо и 9-то ребро вляво по мишничната линия. На
10.09.2020 г. била освидетелствана от съдебен лекар, който при извършения преглед
констатирал, че получените от В. М. травми представляват „средна телесна повреда“ по
смисъла на чл. 129 от НК.
В резултат на получените увреждания в областта на ребрата първите няколко месеца
1
след катастрофата тя изпитвала почти непрестанни болки в областта на фрактурите, поради
което й се налагало постоянно да приема обезболяващи и седативни медикаменти.
Възстановителният период продължил около три месеца. В резултат на преживяното
произшествие здравословното й състояние се влошило, което дало отражение и върху
психиката й. Вследствие на изживения шок за продължителен период от време тя се
оплаквала от понижено настроение, потиснатост, тревожност и
връщане към спомена за катастрофата. Изпитвала нарушение на съня и вниманието, поради
което се налагало да приема сънотворни медикаменти, хранителни добавки, билки и чайове.
Ищцата твърди, че виновният за ПТП водач има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество. Твърди, че е подала молба до застрахователя за
изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, но същият отказал
изплащане на обезщетение, което породило правния интерес от предявяването на този иск.
Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от
30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
ПТП, настъпило на 08.09.2020 г., в гр.Хасково, ведно със следващата се законна лихва върху
тази сума, считано от 18.09.2020 г. до окончателното й изплащане. Моли да бъде осъден
ответникът да заплати направените по делото разноски, както и възнаграждение на адвокат
за предоставената й безплатна правна помощ.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който взема становище,че
предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е
допустим, но неоснователен по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на
ПТП, както и получените от пострадалата увреждания; оспорва размера на предявения иск.
Твърди, че се касае за случайно деяние от страна на водача, управлявал лекия автомобил
****. Оспорва нА.чието на причинно-следствена връзка между реА.зираното ПТП и
описаните в исковата молба травми. Навежда съображения за съизвършителство от страна
на пострадалата. Твърди, че същата не е положила необходимите грижи и рехабилитация,
поради което и това е довело до продължителни болки и страдания. Не оспорва нА.чието на
вА.дно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество. Счита, че в
случай,че съдът приеме искът за основателен и доказан, то следва да съобрази размерът на
обезщетението с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове
като неоснователни и недоказани, алтернативно да намА. размерите на претендираните
обезщетения,като съобрази размерите с правилото на чл.52 от ЗЗД и така определеното
обезщетение бъде намалено с оглед съпричиняването на вредоносния резултат от страна на
пострадалата. Моли да отхвърли изцяло претенциите за заплащане на лихви за забава върху
претендираните обезщетения. Моли да бъдат заплатени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си адв. М. поддържа предявените
искове. Моли съда да уважи същите в пълния предявен размер, както и да присъди
направените по делото разноски. Моли да бъде присъдено възнаграждение на адвокат на
основание чл.38 от ЗА. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано от ответника.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си адв. А. оспорва предявените
искове. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове
или, в случай,че намери същите за основателни – да намА. размера на присъденото
обезщетение. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
2
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие
за установено от фактическа страна следното:
На 08.09.2020 г., около 18.15 часа в гр.Хасково, е настъпило ПТП между лек
автомобил ****, управляван от Р. А. Е. и лек автомобил марка ****, управляван от ищцата
М..
Видно от приложеният и приет като доказателства по делото Протокол №
1705471/08.09.2020 г. по описа на Сектор „ПП“ към ОД на МВР – Хасково и заключението
на назначената по делото САТЕ, е че произшествието е реА.зирано на кръстовище до *** в
ж.к. „ Бадема. Водачът Р. Е. се е движела в посока от запад на изток по ул. „ 22-ри
Септември“. През това време водачът В. М. се е движела по ул. „Лестър“ в посока от юг на
север. При достигане на кръстовището водачът Е. е навлязъл в него, като според ВЛ е
възможно да е намА.ла скоростта, но не е спряла напълно. Едновременно с това водачът М.
също е навлязла в кръстовището, при което ударът между двата автомобила е бил
неизбежен. Ударът е реА.зиран в предната част на лек автомобил *** и в лявата страна на
л.а.****. След ударът първият автомобил се е установил на пътното платно за
движение.Лекият автомобил **** след удара е напуснал пътното платно за движение,
ударил се е в бордюр, а след това и в стената на блока, след което е преустановил своето
движение. От техническа гледна точка водачът на лекия автомобил **** е имал
техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако е била спряла и
пропуснала преминаването на другия автомобил. Водачът на лекия автомобил *** не е
имала техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне
произшествието чрез екстрено спиране. Според ВЛ при тези удари е възможно предпазния
колан да притисне гръдния кош, като в зависимост от контакта с тялото е възможно долната
част да притисне травмираните ребра.
Предвид изложеното съдът намира,че водачът на лекия автомобил **** е нарушила
правилата за движение по пътищата, като не е спряла на знак Б2/ спри и пропусни
движещият се по пътя с предимство/, като по този начин е отнела предимството на
движещия се по ул. „ Лестър“ лек автомобил, управляван от ищцата М. и е реА.зирано ПТП.
Водачът Р. Е. е имала техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако е
била спряла и пропуснала преминаването на другия автомобил. Водачът на лекия автомобил
„ Фолксваген шаран“ не е имала техническа възможност да установи автомобила преди
мястото на удара и да избегне произшествието чрез екстрено спиране. Този извод на съда е
направен въз основа на заключението на ВЛ и представените писмени доказателства –
протокол за ПТП от 08.09.2020 г., протокол за оглед на местопроизшествието то 21.10.2020
г., констативен протокол за ПТП с пострадА. лица № 88 от 23.10.2020 г. и др., събраните
гласни доказателства - св. Р. Е. и св.Д. Б..
По делото не е спорно, че за **** с ****, управляван от Р. Е. има сключена, вА.дна
към датата на произшествието, застраховка „ГО“, сключена с ответното дружество.
Предвид така установените факти по делото се налага извод, че в случая е нА.це
фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя ЗАД
„ ОЗК Застраховане” “ АД за претърпените от ищцата В. Г. М. вреди от настъпилото на
08.09.2020 г. ПТП. Ищцата е отправила искане към ответника за заплащане на обезщетение
и заведена щета № 0411-165-004-2020.Видно от писмо ЦУ-99-8937/18.12.2020 г. ответникът
е отказал изплащане на застрахователно обезщетение, т.като не са били представени
3
документи, поискани от застрахователя.
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица на увреждането. При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди се прилага принципа за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД. Според
приетото в ППВС № 4 от 23.12.1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят и
начинът на увреждането, продължителността на проведеното лечение, специфики при
неговото провеждане, обстоятелствата, при които е извършено деянието, евентуално
допълнително влошаване на здравословното състояние на пострадА.я, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр.
Видно от представеното медицинско удостоверение № 362/20 от 10.09.2020г., е че
при произшествието пострадалата В. М. е получила гръдна травма – счупване на 8 ребро в
дясно и счупване на 7,8 и 9 ребро в ляво. В заключението на назначената по делото СМЕ е
посочено,че в резултат на произшествието ищцата М. е получила гръдна травма – счупване
на 7 ребро в ляво. Тази травма, според заключението, е възможно да бъде в резултат на
действието на обезопасителния колан. Счупването на 7 ребро е протекло с чувство на болка
и временно и умерено затруднение движението на снагата. Най-силни са били болките в
продължение на около 10 дни, след което постепенно са отслабнА.. Болките продължили
около 2-3 месеца. В момента ищцата изпитвала болки при кашлица и резки движения. В
доклада в съдебно заседание ВЛ обяснява разликата в данните в медицинското
удостоверение и констатираните увреждания при извършения преглед на ищцата, с оглед
изготвяне на заключението, с неточно разчитане на направената рентгенова снимка към
момента на произшествието. Ищцата не е имала към момента на произшествието клинични
прояви, обичайни за счупване на толкова много ребра, както са посочени. Сега е направено
изследване със скенер, при което е констатирано счупване само на 7 ребро в ляво. Възможно
е болката да се е появила на по-късен етап, а не непосредствено след произшествието.
Специфично лечение при този вид счупване не се налага, лицето следва да бъде в покой, да
ограничи движенията, за да може костта да зарасне. Травмата е била лека, не се е налагало
ползването на корсет или други медицински приспособления за ограничаване на
движението. Степента на увреждане по ISS скала е 1, според заключението, което
квА.фицира травмата като лека.
Липсата на конкретни оплаквания от ищцата непосредствено след произшествието се
установява и от показанията на св. Б.. В момента на произшествието никое от лицата,
участващи в произшествието не е посочил да има оплаквания и не е била търсена спешна
помощ. Протоколът за ПТП с пострадА. лица бил съставен по-късно, на 23.09.2020 г., когато
ищцата представила медицински документ за получените увреждания.
С оглед заключението на назначената в производството СМЕ, което не е оспорено от
страните, съдът намира за безспорно установено,че в резултат на произшествието ищцата е
получила гръдна травма- счупване на 7 ребро в ляво. Счупването на реброто е в пряка
причинно следствена връзка с процесното произшествие. Според заключението тази травма
има лек характер, най-силни са били болките в продължение на около 10 дни, след което
постепенно са отслабнА.. Болките продължили около 2-3 месеца.Самото увреждане не е
било пречка за извършване на обичайни действия в ежедневието, но е изисквало покой на
пострадалата.
Според показанията на св. Н. Г., дъщеря на пострадалата, към момента на
произшествието майка й била в голям стрес и шок, нямала видими наранявания и
оплаквания. Едва вечерта е усетила силни болки, поради което на следващия ден посетила
МБАЛ Хасково, където й били направени изследвания и установено счупване на ребра.
4
Твърди,че майка й е изпитвала силни болки, не можела да се грижи за себе си, налагало се да
ходи да й помага.Около три месеца продължили силните болки на майка й, през който
период от време имала нужда от чужда помощ и подкрепа. Вземала обезболяващи. И към
момента изпитвала болки при промяна на времето, при извършване на по-тежка физическа
дейност. Твърди също,че доста време след произшествието майка й отказвала да управлява
МПС, което към момента било преодоляно.
За да определи справедливият размер на обезщетението, съдът съобрази описаните
по-горе увреждания, последиците от тях и свързаните с тях физически и емоционални
болки и страдания на ищцата, техния вид, интензитет и продължителност. За период от
около 10 дни ищцата е изпитвала по-интензивни болки. Оздравителния период включва
около 15 дни принудителен покой и приемането на обезболяващи за период около 2 месеца.
Възстановителният период, който съвпада с оздравителния, е около 2-3 месеца и към
момента е приключил напълно, според заключението на ВЛ. Макар и лека по своя характер,
травмата е изисквала принудителен покой за период от около 15 дни и покой, изключване на
натоварване и движения за период от около два месеца. За този период от време ищцата е
имала нужда от подпомагане в ежедневието от своите близки / св. Г./,но не е била в
невъзможност съвсем да извършва обичайните действия по ежедневието. Освен
физическите болки е претърпяла и психическа травма от произшествието. Макар и близка до
ищцата, няма причина да не бъдат кредитирани показанията на св. Г. в тази насока.
Житейски обосновано и логично при претърпяно ПТП е да възникне страх от управление на
МПС или пътуването в такова за определен период от време. Този стрес, видно пак от
показанията на св. Г., към момента е преодолян и пострадалата управлява МПС. С оглед на
това и като се съобрази принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
съдът счита, че справедливото обезщетение е в размер на 15 000 лв., който размер следва да
заплати ответникът. Описаните травми – физическа и психическа, претърпените болки и
стрес от ищцата, както вече се посочи са безспорно доказани, както от представените
медицински документи, така и от заключението на комплексната експертиза и събраните по
делото гласни доказателства. Всички тези доказателства, преценени в тяхната съвкупност
водят до извода, направен по-горе за претърпени,след произшествието, болки и стрес,
ограничения в движението за около 2 месеца, възстановяването на ищцата към момента от
претърпените травми. Това мотивира определяне на посоченото обезщетение. В този размер
искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, като в останалата част до
пълния предявен размер от 30 000 лв. следва да бъде отхвърлен.
Неоснователно е направеното от ответника възражение, че се касае за случайно
деяние от страна на водача, управлявал лекия автомобил ***, застрахован в ответното
дружество. От събраните писмени доказателства и заключението на назначената по делото
САТЕ безспорно се установява,че водачът на лекия автомобил **** е нарушила правилата за
движение по пътищата и като не е спряла на задължителен знак Б2 е причинила ПТП.
Същата е имала техническа възможност, при спазване на правилата за движение, да
предотврати настъпването на ПТП.
Неоснователно е направеното възражение за липса на причинно-следствена връзка
между реА.зираното ПТП и описаните в исковата молба травми. От заключението на
назначената по делото СМЕ безспорно се установява нА.чието на тази връзка. В устният
доклад по делото ВЛ подробно обясни механизма на травмата и това,че болката може
действително да се появи в по-късен етап, а не в момента на самото произшествие.
Неоснователни са и наведените съображения за съизвършителство от страна на
пострадалата, която не положила необходимите грижи и рехабилитация. Според
заключението на ВЛ този вид травма не изисква специфично лечение, освен покой и
приемане на обезболяващи, както и не се предвижда провеждане на рехабилитация.
Липсата на доказателства, сочещи на съпричиняване на вредоносния резултат от
5
страна на пострадалата, обосновава извод за липса на основания за намаляване на така
определеното обезщетение от 15 000 лв.
Ищцата е отправила искане до ответното застрахователно дружество за заплащане на
обезщетение за претърпените вреди. Същият е отказал да заплати обезщетение. Доколкото
мотивът за отказ е непредставянето на допълнителни документи от страна на ищцата, съдът
намира,че той дължи заплащане на лихви за забава върху присъденият размер на
обезщетение за неимуществени вреди от 18.12.2020 г., датата на която е уведомена от
застрахователя за постановения отказ, до окончателното им изплащане. За периода от
18.09.2020 г. до 17.12.2020 г. претенцията за заплащане на лихва за забава е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
В исковата молба и нейния отговор, както и в съдебно заседание, страните са
направили искане за присъждане на разноски.
Сторените от страните разноски са както следва: от ищцата- 2055 лв., от които 1200
лв. платена ДТ, 250 лв. платено възнаграждение за СМЕ, 600 лв. платено възнаграждение за
САТЕ и 5 лв. – платена такса за издаване на съдебно удостоверение; от ответника - 5780
лв., от които 5280 лв. с вкл. ДДС – платено възнаграждение на адвокат, 250 лв. платено
възнаграждение за СМЕ и 250 лв. платено възнаграждение за САТЕ.
Адв. М., пълномощник на ищцата, е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано за заплащане от ответника. Наред с това е
направил искане за определяне и заплащане на адвокатско възнаграждение на основание
чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
Искането за намаляване на възнаграждението, платено от ответника на адвокат,
съгласно пълномощно и фактура от 07.04.2023 г. е неоснователно . Платеното
възнаграждение в размер на 5280 лв. с вкл. ДДС не надвишава значително минималното
възнаграждение от 3660 лв. с вкл. ДДС, съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба Наредба № 1 от
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и с оглед фактическата и
правна сложност и проведените заседания по делото, не се явява прекомерно и не следва да
бъде редуцирано.
Предвид горното на ищцата се дължат разноски в производството, съобразно
уважената част на иска в размер на 1027, 50 лв. / (2055 лв.х15 000 лв.) : 30 000 лв.= 1027,50
лв. /, а на ответника се дължат разноски в размер на 2890 лв. / ( 5780 лв.х15000 лв.):30 000
лв.= 2890 лв./. Или по компенсация ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника
сумата от 1862,50 лв. направени по делото разноски / 2890 лв. – 1027,50 лв. = 1862,50 лв./.
Адв. М. е направил искане за присъждане на възнаграждение на адвокат на основание
чл.38 от ЗА, която сума да бъде заплатена в полза на Адвокатско дружество „Г. и М.“. С
оглед на уваженият размер на иска и на основание чл. 7, ал. 2 т.3 от Наредба № 1 от 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения ответникът следва да бъде осъден
да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 2 100 лв. с вкл. ДДС. Съдът не споделя
доводите на ответника за липса на основания за определяне на дължимото адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС, изложени в съдебно заседание и поддържани в писмената
защита. Предоставянето на безплатна правна помощ по чл.38 от ЗА не може да бъде
приравнено на сключена между страните безвъзмездна сделка, при която не би следвало да
бъде начислен ДДС.
6
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД„ ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК ****, със седА.ще и адрес на
управление в **** , ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 498, ал. 3 КЗ на В. Г.
М. от ****, ж.к. „ ***, ЕГН **********, със съдебен адрес ****, адв. А. М., сумата от 15 000
лв. (петнадесет хиляди лева), обезщетение за неимуществени вреди, представляващи
претърпени болки и стрес в резултат на увреждания получени при ПТП настъпило на
08.09.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.12.2020 г. до
окончателното й изплащане, като искът в останалата част до пълния предявен размер от
30 000 лв. / тридесет хиляди лева/ и за заплащане на лихви за забава върху обезщетението,
считано от 18.09.2020 г. до 17.12.2020 г. като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА В. Г. М. от ****, ж.к. „ ***, ЕГН **********, със съдебен адрес ****, адв.
А. М. ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД„ ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК ****, със седА.ще и адрес
на управление в **** , сумата 1862,50 лв. – направени по делото, по компенсация, разноски.
ОСЪЖДА ЗАД„ ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК ****, със седА.ще и адрес на
управление в **** , ДА ЗАПЛАТИ на Адвокатско дружество „Г. и М.“, БУЛСТАТ ****,
седА.ще и адрес на управление: *****, представлявано от К. К. Г., сумата от 2 100 лв. с вкл.
ДДС лв. адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА и чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
7