МОТИВИ : Срещу подсъдимата Д.И. *** било предявено обвинение за
престъпление по чл.209,ал.1 от НК, за това, че на неустановена дата през месец ноември 2013 год., в
гр.Ловеч в Сградата на Общината с цел да набави за себе си имотна облага в
размер на 772.00 лв., възбудила у Ц.И.С., ЕГН: ********** *** заблуждение, че
ще внесе от нейно име дадените и от нея парични средства, необходими за
финализиране на процедурата по учредяване на възмездно вещно право на строеж
върху имот частна общинска собственост за узаконяване на гараж с идентификатор
№ 43952.511.71.38 попадащ в поземлен имот с идентификатор № 43952.511.71 по
Кадастралната карта на гр.Ловеч съгласно Заповед № 1313/05.11.2013 год. на
Кмета на Община Ловеч и с това й
причинила имотна вреда в размер на 772.00 лв.
Представителят
на РП - Ловеч поддържа обвинението срещу подсъдимата така,
както е повдигнато и счита,
че от събраните по делото доказателства, безспорно се установява извършеното
деяние и участието на подс. А. в осъществяването му, както и фактическа обстановка,
която е идентична с тази по обвинителният акт. Счита за безспорно установено, че подс.А. и пострадалата С.
са се познавали, като подс. А. е указала съдействие на С. по узаконяване на
гаражни клетки, както и
че през м. ноември 2019 г., пострадалата С. е дала на подс. А. определена сума
пари, които последната е следвало да внесе в касата на Община
Ловеч. Счита за безспорно установено и доказано, че подс. А. е възбудила у
пострадалата заблуждение, че ще внесе въпросната сума, необходима за
финализиране за процедурата за учредяване на вещно право на строеж върху
въпросните гаражни клетки. От доказателствата по делото несъмнено се
установява, че подс. А. е осъществила състава на престъплението по чл. 209,
ал.1 НК, за което й е било повдигнато обвинение. Изтъква, че обект на престъплението
измама са обществени отношения, свързани със свободно формиране на воля при
разпореждане с движимо или недвижимо имущество. Акта на имуществено
разпореждане се осъществява от измаменото лице поради неговата неправилна
представа относно основанията или условията за това разпореждане. В случая
обвинението е повдигнато по основния състав на престъплението измама. От
обективна страна изпълнителното деяние
по ал.1 може да бъде осъществено в две форми: в случая възбуждането на
заблуждение, се изразява в създаване на неверни представи у пострадалия относно
съществуването или несъществуването на определени факти и обстоятелства от
обективната действителност, свързани с основанието и условията, при които се
осъществява имущественото разпореждане. Ако не е била създадена тази невярна представа, то
пострадалата С. не би се разпоредила с имуществото си. На следващо място посочва, че престъплението е довършено с неоснователното
излизане на имуществото от патримониума на пострадалия или на друго лице, с
чието имущество се разпорежда измаменият. В конкретния случай то е получено
именно от подсъдимата, на която пострадалата С. е предала фактически процесната
сума от 772.00 лв. От субективна страна деянието е извършено от подсъдимата при
форма на вина - пряк умисъл. Същата е съзнавала общественоопасния характер на
извършеното, предвиждала е общественоопасните последици и е искала настъпването
им. Деянието по чл. 209, ал. 1 от НК се характеризира и с наличието на
специфична користна цел, да набави за себе или за другиго имотна облага. Счита,
че от събраните по делото доказателства, писмени и гласни, несъмнено е доказано, че подс. А. е реализирала от
субективна и обективна страна състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК. В този смисъл са показанията на всички разпитани по делото свидетели, както
в хода на досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие.
Същите са еднопосочни, еднозначни и очертават фактическата обстановка. С оглед
на гореизложеното моли съда да признае подс. А. за
виновна в извършване на престъплението, за което е предадена на съд, като при
индивидуализация на наказанието се отчете
чистото съдебно минало на подс. А. и да й наложи наказание 1 година лишаване от
свобода, чието изпълнение да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години.
Подсъдимата Д.И.А., редовно призована, се явява лично и с адв.И., дава обяснения по обвинението, като твърди, че не е
излъгала или измамила никого и моли да бъде оправдана по повдигнатото обвинение. Защитникът й излага, че на подс. А. е повдигнато обвинение и е
предадена на съд за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, като съставомерността
на това деяние изисква наличието от обективна страна на няколко предпоставки:
на първо място да има възбуждане в заблуждение и това да е с користна цел, а
именно да се създадат неверни представи в случая у С. и тя да бъде мотивирана
да извърши такива разпоредителни действия -
предаване на сумата от 772.00 лв. на подс. А., който резултат да е целян
умишлено за
нанасяне на имотна вреда, с която да се облагодетелства подс. А..Счита за разлика от
представителя на Прокуратурата, че от събраните в хода на делото доказателства,
не се установява нито
от субективна и обективна страна това деяние. Изтъква, че не се доказва времето на
извършване на деянието, а именно м. ноември 2013 година, тъй като съгласно
писмото на общ. Ловеч при тях няма данни кога заповедта е връчена на свидетелката С., като счита, че липсва вреда, каквато изисква
състава на това престъпление. Към датата на образуване на ДП - 09.07.2019 год.
не е имало налична такава вреда. Освен това въпросните гаражи така или иначе не
са узаконени, като именно на лицата, които са внесли посочените суми в общината,
въпреки, че са ги
внесли също гаражите им са незаконни. Да се приеме в конкретния случай, че има
извършено престъпление, следва да са налице доказателства, че подс.А. е
заблудила умишлено С., че ще внесе въпросната сума в Община Ловеч, като счита, че въпросната
хипотеза няма как да представлява наказателноправна измама. Не е спорно,
включително от обясненията на подс. А., че е
имало уговорка между двете, за предаване на процесната сума и за
внасянето й по сметка на Общината. Спорно е обаче, тъй като са били само двете,
кой на кого е предложил тези услуги. Дали С. е помолила подс. А., за да не се
разкарва втори път да внесе парите или както С. посочва в показанията си, че
подс. А. я е поканила, ако желае да й даде, за да заплати тези пари, но счита това
обстоятелство за несъществено,
тъй като изначално към момента на тези уговорки липсват каквито и да е
доказателства, че подс. А. е считала, че ще вземе пари без да ги внесе в касата
на Община Ловеч. Именно това
е важния момент, тъй като за да е налице съставомерност на деянието, при самите
уговорки подс. А. трябва да е имала съзнание да не изпълни същите. Категорично счита, че не са установени такива обстоятелства, че
тя е действала измамно и умишлено, да не изпълни поетото задължение или
обещание да внесе тази сума по сметка на Община Ловеч. Счита, че съдът е направил всичко възможно за
изясняване на делото, включително чрез
разпита на двете свидетелки - касиерките на общината, от показанията на които се установява, че е имало случаи, в
които е работила само една каса, имало е случаи в обедната почивка, когато са
сами, имало е случаи, в които подс. А. да е искала да внесе някакви суми, но
поради голямата заетост касиерката да не я е
обслужила, което се припокрива
изцяло с дадените обяснения от подсъдимата. Имайки предвид това, което заявява подс. А. и което е налично
в доказателствения материал по делото, включително описано в първоначалния
обв.акт, действително процедурата е започнала през 2004 г., това е видно от
материалите, представени от Община Ловеч, видно е, че има проект, за който да
бъде заплатена сума, видно е че внесен за одобрение и същият е одобрен, което
означава и се покрива изцяло с посоченото от подсъдимата, че всеки един от
собствениците на гаражите е внесъл двете такси включително и свидетелката С..
На базата на този проект е издадено решението на Общински Съвет и задвижена
процедурата. И през 2004 г. и през 2010 г. подсъдимата е боравила със
средствата на тези собственици и е изпълнила уговорките, внесла е сумите за
лицензирания геодезист и таксите в общината, въпреки че са в много по - голям размер от сумата,
която им се търси в настоящото производство. Така, че в тази връзка счита, че не е налице и субективния елемент на
деянието, изискващия се пряк умисъл и
наличие на специфичната користна цел
подс. А. да набави за себе си пари, напротив тя е искала да извърши
услуга, така както е правила многократно. Отделно от това счита, че като
резултат от престъплението категорично подс. А. в случая не е нанесла вреда на С.,
така че от тази гледна точна точка престъплението и от обективна страна не е
доказано. Поради изложеното счита,
че това деяние, за което е предадена на съд подсъдимата е несъставомерно, както
от обективна, така и от субективна страна и моли съда да оправдае подс. А. по
повдигнатото й
обвинение. Алтернативно, ако съдът приеме, че е налице престъпление по чл. 209 от НК, то деянието с оглед
сумата, която е посочена като вреда 772.00 лв., както и с оглед положителните
характеристични данни за подс. А., която е дългогодишен, опитен служител на
Община Ловеч, няма налагани наказания,
както твърдят и кмета и свидетеля П., който е началник отдел, неосъждана, без
криминални прояви, с добро име в обществото и сред колегите си, моли да приеме, че е налице
маловажен случай по чл.209, ал.3 от НК, за което деяние обаче давността е
изтекла.
От
събраните по време на досъдебното производство и съдебно следствие
доказателства, от показанията на разпитаните свидетели, както и от обясненията на
подсъдимата, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка :
Подсъдимата Д.И.А. била родена в гр.Хасково, обл.Хасково на *** г.,
имала завършено висше образование, неомъжена, работела в Община Ловеч на
длъжност Гл.експерт „Административно обслужване и местно самоуправление",
неосъждана, ЕГН: **********.
Св.Ц.С. ***. Преди 2004 г. с мъжа си
закупили гаражна клетка, която поставили непосредствено пред блока си без да
имат за това надлежните документи и разрешения. Поради факта, че гаража на св.С.
бил незаконен, същата предприела действия по узаконяване му. Във връзка с това
и въз основа на Решение № 314/26.02.2013 год. след проведена сесия на Общински
съвет - гр.Ловеч било дадено право на учредяване на възмездни права на строеж
при условията на & 184, ал.5 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ без публични търгове и
публично оповестени конкурси върху имот частна общинска собственост за
извършени незаконни строежи на гаражи в група М и група Н, находящи се в УПИ 1
и УПИ 2 от кв.16 по ПУП - ПРЗ на Ж.к „Младост" в гр.Ловеч, попадащи в
поземлен имот с идентификатор № 43952.511.71 по кадастралната карта на
гр.Ловеч, преди влизане в сила на ЗУТ. Във връзка с това Решение на Общински
съвет Ловеч под № 314/26.02.2013 год. е било учредено възмездно право на строеж
на св. Ц.И.С../ Решение на Общински съвет Ловеч под № 314/26.02.2013 год. л.- 37
от ДП, а името на свидетелката С. е посочено в т.2 на същото Решение на л. 38 /
Във връзка с Решение на Общински съвет
Ловеч под № 314/26.02.2013 год. е била дадена възможност за узаконяване на
застроени гаражи, попадащи в поземлен имот с идентификатор № 43952.511.71 по
кадастралната карта на Ловеч, / в това число попада и гаража на св.С./, за
който са били отредени група М и група Н с цена от 737.00 лв. за всеки един от
гаражите съгласно направена оценка за УПС с № 8/14.01.20133 год. на „Инвестстрой"
ЕООД - гр.Ловеч. Във връзка със своето Решение, Общински Съвет Ловеч е възложил
на Кмета на Община Ловеч да учреди възмездно право на строеж и сключи Договор
за учредено възмездно право на строеж със свидетеля Ц.И.С. при спазване изискванията
на чл.44, ал.1, т.18 ЗМСМА.
На основание чл.37, ал.4, т.4 от ЗОС и
чл.54а, ал.З, т.6 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане
с общинско имущество в Община Ловеч във връзка с прилагане на &184, ал.З от
ПЗР на ЗИД на ЗУТ и в Изпълнение на Решение № 314/26.02.2013 год. на Общински
съвет, Кмета на Община Ловеч е издал Заповед № 1313/05.11.2013 год. за
учредяване на св. Ц.И.С. възмездно вещно право на строеж върху имот частна
общинска собственост, представляващ терен с площ от 18.43 кв.м, находящ се в
УПИ 2 от кв.16 по ПУП - ПРЗ на Ж.к „Младост" в гр.Ловеч за узаконяване на
гараж с идентификатор № 43952.511.71.38, попадащ в поземлен имот с
идентификатор № 43952.511.71 по кадастралната карта на гр.Ловеч. Според Заповед
№ 1313/05.11.2013 год. на кмета на Ловеч стойността на учреденото вещно право
на строеж е в размер на 737.00 лв. съгласно пазарна оценка за УПС с №
8/14.01.20133 год. на „Инвестстрой" ЕООД - гр.Ловеч и одобрена с Решение
на Общински съвет Ловеч под № 314/26.02.2013 год., св.Ц.И.С. е следвало да
заплати следните суми: цена на УПС върху имота в размер на 737.00 лв., режийни
разноски 2 % в размер на 14.74 лв. съгласно чл.48, ал.2 от НРПУРОИ., данък за
придобиване на имущество от 2% в размер на 14.74 лв. съгласно чл.44 и чл.47 от ЗМДТ. В Заповедта е било указано, че гореописаните средства следвало да се
внесат в касата на Община Ловеч в брой, като заповед следвало да се връчи на
св.С., като в четиринадесет дневен срок от получаването е следвало да се
извършат дължимите плащания. Платежният документ е следвало да се представи в
стая 323 за сключване на договор за учредено право на строеж, като на св.С. и е
било указано, че непредставянето на платежния документ след плащането ще се считало
за отказ от сделката и следвало да се приложат разпоредбите на чл.225а от ЗУТ -
премахване на строежи, незаконни по смисъла на чл.225 от ЗУТ. / Заповед №
1313/05.11.2013 год. за учредяване на св. Ц.И.С. възмездно вещно право на строеж
върху имот частна общинска собственост л. 32 от ДП/.
Св.С. получила издадената от кмета на
гр.Ловеч Заповед № 1313 от 05.11.2013 год. и отишла до Община Ловеч, за да
внесе дължимата сума съгласно дадените в заповедта указания и срокове. Касиерка
била в почивка. Тогава св.С. срещнала подс.Д.А.. Тя я попитала, по каква работа
била в Общината. Св.С. и обяснила, че трябвало да внесе пари съгласно заповедта
за учредяване на правото на строеж в касата на Община Ловеч. Уговорили се св.С.
да остави парите на подс.А. и тя да ги внесе в касата на общината, като същата
вечер щяла да й даде квитанция, която удостоверявала, че сумата е постъпила по
сметките на Община Ловеч. Св.С. парите в размер на 772 лв., /включваща и таксата
за внасяне на парите/, но вечерта подсъдимата не й занесла квитанцията. След
известно време се срещнали и подс.А. й обяснила, че я била забравила. Това се
повторило още няколко пъти. След няколко месеца, св.С. отново говорила с подс.Д.А..
Тя й обяснила, че квитанцията била приложена към документацията за узаконяване
на гаражите и че се чакало всичко това да мине през сесия на Общински съвет,
която да одобри узаконяването. С течение на времето подсъдимата измисляла
различни оправдания - един път казвала, че главният архитект го нямало, а друг
път се оправдавала, че предстояло заседание на Общинския съвет и тогава щели да
гледат цялата преписка във връзка с гаража на св.С..
През 2018 г., св.С. намерила купувач
за гаража си. Тогава отново започнала да търси подс.А., за да си получи от нея
документите с оглед прехвърлянето на собствеността на гаража. След като се
срещнали подс.А. й казала, че предстояла да мине сесия на Общински съвет. Св.С.
споделила случващото се с приятелката си св. Ц.С.. Същата на 13.06.2019 год.
отишла при Кмета на Община Ловеч по нейни въпроси и наред с това попитала,
какво става с узаконяването на гаража на св.С..***, М. обяснила, че гаражите
били незаконни, съгласно действащата нормативна уредба и не можели вече да
бъдат узаконени, тъй като парите по изпратената заповед на собствениците не
били внесени в сметките на Общината, поради което не е стартирана процедурата
по узаконяването им. Това било видно и от представената по ДП на стр.36,
докладна записка на Директора на Дирекция „Административно правно и
информационно обслужване". В нея било констатирано, че е била извършена
проверка, свързана с изпълнението на Решения № 314/26.02.2013 год. на Общински
съвет гр.Ловеч за учредяване на възмездни права на строеж при условията на
& 184, ал.5 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ без публични търгове и публично оповестени
конкурси върху имот частна общинска собственост за извършени незаконни строежи
на гаражи в група М и група Н, находящи се в УПИ 1 и УПИ 2 от кв.16 по ПУП -
ПРЗ на Ж.к „Младост" в гр.Ловеч, попадащи в поземлен имот с идентификатор
№ 43952.511.71 по кадастралната карта на гр.Ловеч, преди влизане в сила на ЗУТ
и било констатирано, че нямало направено плащане на сумата от 766.48 лв. от св.Ц.С.
съгласно издадената Заповед № 1313/05.11.2013 год. на кмета на Община Ловеч.
Св.С. веднага се обадила на св.С. и предала разговора с кметицата. Във връзка с
действията на подсъдимата била депозирана жалба до Кмета на Общината.
Св.С. заявила, че на 12.06.2019 г.,
около 11:00 часа , подс.Д.А. й се обадила по телефона и поискала среща с нея.
Срещнали се във „Виенската сладкарница", намираща се до Общината, където
им върнала дадената от св.С. сума от 772 лв. /включваща и таксата за внасянето
на парите/, без да й обясни, защо същите не са били внесени по сметка на Община
Ловеч, поради което св.С. изпуснала срока за узаконяване на гаражната си клетка
и така същата останала незаконна.
От така установената фактическа
обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимата Д.И.А. не е осъществила от
обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.209,ал. 1 от НК, а именно на
неустановена дата през месец ноември 2013 год., в гр.Ловеч в Сградата на
Общината с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 772.00 лв., да е
възбудила у Ц.И.С., ЕГН: ********** *** заблуждение, че ще внесе от нейно име
дадените и от нея парични средства, необходими за финализиране на процедурата
по учредяване на възмездно вещно право на строеж върху имот частна общинска
собственост за узаконяване на гараж с идентификатор № 43952.511.71.38 попадащ в
поземлен имот с идентификатор № 43952.511.71 по Кадастралната карта на гр.Ловеч
съгласно Заповед № 1313/05.11.2013 год. на Кмета на Община Ловеч и с това да й
е причинила имотна вреда в размер на 772.00 лв.,поради което я призна за невиновна и я оправда
по повдигнатото
й обвинение.
На първо място
съдът споделя възражението на адв.И. за неяснота относно времето на извършване
на престъплението. От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се
установява по безспорен начин, че
деянието е извършено през м.ноември 2013 г. Действително заповедта на
Кмета на Община Ловеч, с която е учредено на Ц.С. възмездно вещно право на
строеж върху имот частна общинска собственост за узаконяване на гараж с
идентификатор 43952.511.71.38/процесния гараж/ е издадена на 05.11.2013 г./л.32
от дос.производство/, но видно от съдържанието й е следвало да се обяви на
определено място в Центъра за услуги и информация на гражданите в Община Ловеч
и след влизането й в сила да се връчи на Ц.С., която в четиринадесет дневен
срок от връчването следва да извърши дължимите плащания. Липсват доказателства
по делото кога е връчена въпросната заповед на свид.С.. При разпита й в с.з.
същата заявява, че заповедта й е връчена на 03.11.2013 г., което обективно е
невъзможно, тъй като датата на издаване на заповедта е 05.11.2013 г. Съдът е
изискал данни от Община Ловеч относно датата на връчване на заповедта на свид.С.,
но видно от писмо № 11-00-2514-1/26.08.2021 г. в Община Ловеч липсват данни
кога и по какъв начин е връчена въпросната заповед на С.. Именно това
обстоятелство води до неяснота и до недоказаност на изложеното в обв.акт
обстоятелство относно времето на извършване на престъплението, тъй като както
от обясненията на подсъдимата, така и от показанията на свид.С. се установява,
че срещата в Община Ловеч между двете е била след като свид.С. вече е получила
въпросната заповед. Освен това от значение е и дали свид.С. е отишла да внесе
сумите, посочени в заповедта по сметка на общината именно в указания 14 дневен
срок или след това. Доказателства в тази посока също не присъстват по делото.
На следващо място състава на чл.209,ал.1 от НК
изисква действие, в случая
във формата на възбуждане на заблуждение у свид.С. от
страна на подсъдимата А., че съществува основание за
вземането на въпросната сума. За подобно действие е необходимо
деецът да е получил вещта по начин/чрез действие/,който възбужда
заблуждение у разпоредителя с вещта, като последният мотивиран от неправилните
си представи за действителността да извърши акт на юридическо или фактическо
разпореждане с имуществения предмет. Представителят на прокуратурата счита, че
подсъдимата е възбудила у пострадалата заблуждение, че ще внесе от нейно име
дадените й парични средства, но липсват
доказателства в подкрепа на този извод. Безспорно е установено, че подсъдимата
и свид.С. са се познавали, както и че са се срещнали
случайно в сградата на Община Ловеч, като при тази среща между тях е направена
уговорка С. да предаде сумата от 772 лева на подсъдимата, като последната да я
внесе по сметка на Община Ловеч за узаконяване на процесния
гараж. На тази тяхна уговорка не са присъствали други лица, нито пък е оформена
документално, за да се приеме с категоричност коя от двете е предложила сумата
да бъде внесена от подсъдимата. Нещо повече, обстоятелството дали подсъдимата е
предложила на свид.С. да й предаде сумата, за да я
внесе или обратно свид.С. е помолила подсъдимата да
внесе от нейно име сумата в касата на общината не е толкова съществено, тъй
като по делото липсват доказателства, че изначално подсъдимата е действала с
измамлива цел – да получи конкретната сума и да не я внесе в касата на
общината. Безспорен факт е, че подс.А. не е изпълнила
уговорката и не е внесла предадената й от С. парична сума, независимо от
причините, като за вероятни причини говорят свид.Ц. и
Ч., както и че известно време след това е върнала сумата от 772 лева на свид.С., но тези нейни последващи
действия не могат да обосноват извод, че още когато се е срещнала с
пострадалата е предприела действия да получи паричните средства, с цел да се
облагодетелства. От друга страна по делото е установено, че през цялото време,
откакто граждани от ж.к.“Младост“ са решили да узаконят гаражни клетки, подс.А. действително им е съдействала за документацията, за
предаване на суми на специалист-геодезист и за изготвяне на инвестиционен
проект, като е спазила уговорките, които са имали помежду си. Това от своя
страна говори и за липса на субективния елемент от състава на престъплението
измама, а именно пряк умисъл и користна цел.
Съдът
не споделя възражението на адв.И., че към датата на
образуване на дос.производство не е имало налична
имотна вреда, тъй като обстоятелството, че към този момент подсъдимата вече е
върнала на свид.С. сумата от 772 лева не би изключило
този съставомерен признак на престъплението, но както
беше изтъкнато по-горе останалите елементи от обективна и субективна страна на
престъплението измама не са налице.
С оглед
гореизложеното настоящата
инстанция намира, че не са
налице достатъчно и безспорни доказателства подсъдимата А. да е извършила
престъплението, в което е обвинена, поради което я призна за невиновна и я оправда
по повдигнатото й
обвинение по чл.209, ал.1 от
НК.
Водим от гореизложеното съдът
постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :