Определение по дело №4642/2020 на Районен съд - Стара Загора

         

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                     Номер   261503          Година  29.06.2021                   Град  С.

 

С. РАЙОНЕН СЪД                                  XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и девети юни                                                                                   Година 2021

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 4642 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът е подал писмен отговор, чиято нередовност е отстранил в дадения му срок с молбата от 22.06.2021 г. на пълномощника му и същия се счита редовен от деня на подаването му в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявеният иск допустим, а възраженията за противното в отговора касаят основателността на иска, а не неговата допустимост.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените от страните писмени документи.

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на ответника. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича претендираното от ищеца вземане, са посочени в поправената му искова молба и изразяват по същество в това, че на 14.06.2020 г. му бил връчен електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 2694155, за нарушение на 28.02.2019 г., като било наложено наказание глоба в размер на 400 лева. Глобата била заплатена от него на 07.01.2020 г. Повод за завеждане на настоящия иск бил, че за процесното нарушение - на 28.02.2019 г. в 16:03 часа, в обл. С., общ. С., път 1-5 км. 221+950 разклон с. -, било установено процесното нарушение, като било прието, че нарушител бил Е.. Глобата по този електронен фиш била заплатена на 12.04.2019 г., възползвайки се от правото си да я заплати с отстъпка в 14-дневния срок от получаването на ЕФ. От изложеното излизало, че за едно и също нарушение ответната дирекция наложила две отделни наказания и събрала наложените глоби два пъти, без правно основание за това. Предвид това за ищеца бил налице правен интерес от завеждане на осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на заплатените от него на 07.01.2020 г. без основание 400 лева по наложена глоба с електронен фиш серия К № 2694155 на О. С..

Искането е да се осъди ответника да върне на ищеца заплатената от последния без основание глоба в размер на 400 лева и законна лихва върху тази сума от подаване на исковата молба в съда до изплащането й, както и направените по делото разноски.

Правната квалификация на предявения иск е нормата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

С подадения в срок отговор ответникът заема становище, че исковата молба била недопустима, неоснователна и недоказана. Подаденият иск се явявал недопустим, защото бил предвиден специален административен ред за възстановяване на недължимо платени публични държавни вземания - глоби. В случая било налице публично държавно вземане - глоба, средствата от което следвало да постъпят във Фонд безопасност на движението, който фонд се управлявал от министъра на вътрешните работи. От своя страна, министърът на вътрешните работи с разпоредително писмо рег. № 1-12049 от 02.05.2012 г. установил ред за възстановяване на недължимото, като платено на отпаднало основание задължение. При наличие на специален ред за реализиране правото на възстановяване на недължимо платени суми, общият ред на гражданското законодателство не се прилагал. Подаденият иск се явявал и неоснователен. На първо място, искът бил насочен срещу О. С., структурата издала и двата посочени от ищеца електронни фиша, но сумите от заплатените глоби, наложени с тези фишове, постъпвали по сметка на Фонд безопасност на движението, а не по сметка на дирекцията, като посоченото обстоятелство било видно и от представените като доказателства платежни бележки за извършени плащания, както на глобата по електронен фиш серия К №2578954, така и на глобата по електронен фиш серия К №2694155. Съгласно § 1, ал. 4 ЗДвП се създавал Фонд за безопасност на движението, управляван от министъра на вътрешните работи: 1. във Фонда за безопасност на движението постъпвали средствата от глоби за нарушения, установени с технически средства и системи, както и средства от дарения и други приходи, предвидени в нормативен акт; 2. средствата от фонда се разходвали за дейности по контрола на движението по пътищата и подобряване на пътната безопасност; 3. редът и условията за управление на средствата от фонда се определяли с акт на Министерския съвет. В конкретния случай претенцията била предявена на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД - „Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне“. Видно било, че О. - С. не била получила нищо, а глобите била заплатени по сметка на Фонд безопасност на движението, който се управлявал от министъра на вътрешните работи. В този смисъл депозираната искова молба се явявала неоснователна спрямо ответника О. - С.. От друга страна, ако съдът не приемел изложеното, моли да имал предвид, че бил издаден електронен фиш серия К №2578954 за налагане на глоба на законния представител на Е. - Г.Д.“ г-н Г.Д.Д., предвид извършено нарушение със собствения на едноличния търговец автомобил Ф., с рег. № -. Представено било доказателство по настоящото производство от страна на ищеца, че на дата 12.04.2019 г. глобата, наложена с посочения електронен фиш, била заплатена на сметка на Фонд безопасност на движението в намален размер съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 9 ЗДвП. На дата 17.04.2019 г. била входирана в О. С. декларация от собственика на превозното средство Е. - Г.Д.“, чрез управителя Г.Д., като било декларирано, че товарният автомобил, с който било извършено нарушението, бил управляван от работник на търговеца, а именно лицето М.Л.С., ищец по настоящото производство. Приложено било копие от свидетелството за управление на МПС на г-н М.С.. Приложено било и копие от платежно нареждане. С оглед получаването на декларацията на основание чл. 189, ал. 5 ЗДвП, електронен фиш серия К № 2578954 бил анулиран на 22.04.2019 г. Електронен фиш К № 2694155 не бил обжалван и бил влязъл в законна сила. Анулирането на издадения електронен фиш при депозиране на декларация от собственика на моторното превозно средство било изрично предвидено в цитираната разпоредба на закона. При положение че били изпълнени законовите изисквания за О. С., не съществувала друга възможност освен да анулира издадения фиш. По каква причина ищецът бил извършил плащане по фиш, за който била подадена декларация и който щял да бъде анулиран, оставало неясно. Така извършеното плащане било извършено изцяло по собствено желание на ищеца. Пределно ясно в ЗДвП била разписана процедурата, при която се посочвало от собственика на превозното средство лицето, което го било управлявало, тоест извършило нарушението. Издаденият първоначално фиш се анулирал и се издавал и изпращал нов, вече на установения нарушител. С оглед на изложеното моли съда да прекрати производството по исковата претенция като недопустимо по отношение на О. С.. А ако съдът не приемел изложеното, моли да отхвърли като неоснователна и недоказана предявената срещу О. С. искова молба, както по основание, така и по размер, ведно със законните последици от това, както и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже всички обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е основал предявения иск, а ответникът носи тежестта да докаже всички обстоятелства, твърдени в отговора му, тъй като пък на тях е основал възраженията си срещу този иск.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 2694155, квитанция за извършено плащане чрез ПОС терминално устройство от 07.01.2020 г., електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 2578954 и платежно нареждане от 12.04.2019 г.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 29.09.2021 г. от 10.50 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника с приложенията към него.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: