№ 14650
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.А
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.А Гражданско дело №
20221110101217 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 4532/12.01.2022 г. на Б. Г. Г., ЕГН **********,
гр. Сливен, бул. Цар Освободител № 51, чрез адвокат В. С. и съдебен адрес: гр. Сливен,
ул. Г.С.. № 17, кантора 3, срещу „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к.Гео Милев, бл. ., вх. А, ап.3, представлявано от ., с която са предявени са
осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
3715,13 лв., главница, представляваща дължимо възнаграждение по Договор за аренда на
земеделска земя – винени лозя от 21.02.2020 г. за периода от 21.01.2020 г. до 31.12.2020 г.,
законна лихва за забава в размер на 124.87 лв. за периода от 01.01.2021 г. до 05.05.2021 г. и
неустойка в размер на 5671.06 лв. за периода от 01.01.2021 г. до 05.05.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба 05.05.2021 г. до
окончателното плащане на задължението, както и за присъждане на разноски.
В исковата си молба ищецът твърди, че между страните на 21.02.2020 г. е сключен
Договор за аренда на земеделска земя, представляваща винени лозя, като ищецът в
качеството си на арендодател отдава под аренда собствените си лозя, находящи се в село
Хаджидимитрово, общ. Тунджа, област Ямбол с идентификатор 77030.24.52 с обща площ
134.71 дка, шеста категория, а арендаторът следва да заплаща наемна арендна цена в размер
на 35 лв. за декар, или общо 4715.13 лв. Договорът бил сключен за срок от пет стопански
години с краен срок 30.09.2024 г. и бил вписан в Служба по Вписванията – гр. Ямбол.
Твърди, че арендаторът имал правото да прибере реколтата за стопанската 2019/2020 г., а
ответникът е следвало да заплати дължимата сума до 31.12.2020 г., но това не било сторено,
поради което ответникът се явявал неизправна страна по договора. Сочи, че от началото на
2021 г. били проведени множество телефонни разговори, в които било заявено, че
дължимата арендна вноска за изминалата стопанска година щяла да бъде заплатена в кратък
срок, но това не се е случило до датата на подаване на исковата молба. Твърди, че на
05.04.2021 г. ищецът е изпратил предизвестие за прекратяване на договора на основание чл.
21, ал. 2 от същия, поради виновното неизпълнение на договора от ответника, като в това
1
предизвестие бил даден и срок за реално изпълнение в определен срок. След получаване на
предизвестието, ответникът заплатил по банкова сметка на ищеца сумата от 1000 лв., като
посочил основание за плащане „рента 2020 – частично“. Отново бил проведен разговор
между страните, като ответникът е уверил ищеца, че до два дни ще получи останалата част
от дължимата цена по договора, но това не се е случило. Моли съда да уважи исковата
претенция и да му присъди разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е допозиран отговор на исковата молба, в който ответникът
оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че част от обстоятелствата, релевантни за
спора, са премълчани в исковата молба. Сочи, че в чл. 12 от Договора за аренда, не
арендаторът, а арендодателят има право да доотгледа и прибере реколтата за стопанската
2019/2020 година, за които дейности ответното дружество се е задължило да предостави
достъп до имота, за който се е задължило да заплаща арендни вноски. Въпреки, че
ответникът не е имал право да получи реколтата за 2019/2020 година, дружеството приело да
заплати на ищеца 4715.13 лв. арендна вноска именно за тази стопанска година. Твърди, че с
Допълнително споразумение от 12.04.2021 г. към договора за аренда, той не е прекратен,
поради неизпълнение, а по взаимно съгласие, като отношенията са преуредени със
споразумението. В отправеното предизвестие за прекратяване на договора, ищецът е дал
срок за изпълнение на претенциите, което е сторено – постъпило е плащане и е заверено
пълномощно от 08.04.2021 г., с което на ищеца били дадени права да представлява
ответното дружество с цел подписване на споразумение – анекс за прекратяване на договора
за аренда. Счита, че договорът следва да се счита прекратен не с изтичане на срока на
предизвестието, което ищецът е отправил, а по силата на договорка между страните. Счита,
че отношенията между страните са преуредени с ново писмено споразумение, а именно
анексът от 12.04.2021 г., поради което исковите претенции се явяват неоснователни.
Оспорва като прекомерна и накърняваща добрите нрави претенцията за признаване и за
заплащане на неустойка в размер, който е по-голям от арендната вноска. Оспорва
претенцията за присъждане на лихви, включително законна, върху размера на неустойката и
върху главницата, тъй като ищецът не твърди, че е претърпял вреди по-големи от размера на
неустойката. Моли съда да отхвърли исковите претенции и да му присъди разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Като писмено доказателство по делото е представен Договор за аренда на земеделска
земя – винени лозя от 21.01.2020 г., вписан в Служба по вписванията – гр. Ямбол с вх. рег.
№ 222, том 1, стр. 65, акт № 22, том I, рег. № 522/2020 г., видно от който ищецът Б. Г., в
качеството си на арендодател, е предоставил на ответника „.“ ЕООД, в качеството му на
арендатор, под наем срещу аренда за временно и възмездно ползване своя собствен
земеделски поземлен имот, представляващ лозя винени сортове в землището на с.
Хаджидимитрово, общ. Тунджа, обл. Ямбол. Договорът е сключен за срок от 5 (пет)
стопански години, а именно до 30.09.2024 г. От разпоредбата на чл. 2 от договора се
установява, че срещу предоставената под аренда земеделска земя, арендаторът се задължава
да заплаща ежегодно на арендодателя арендна вноска на декар равна по размер на
годишната субсидия СЕПП (за единица площ) за предходната година, като в чл. 7 страните
конкретно са посочили сумата в размер на 4 715,13 лева, дължима арендна вноска за
стопанската 2019/2020 година. Установява се, съгл. чл. 3 от договора, че арендната вноска се
дължи от арендатора след изтичане на стопанската година и се заплаща ежегодно от 1-ви
октомври до 31-ви декември. В разпоредбата на чл. 20, страните са уговорили, че при забава
в плащането на арендните вноски от арендатора, последният дължи на арендодателя
неустойка в размер на 1 % (един процент) от съответната вноска за всеки ден просрочие.
Страните са договорили, че настоящият договор за аренда се прекратява по взаимно
съгласие между страните, изразено писмено с нотариална заверка на подписите, като е
уговорено правото на арендатора едностранно да прекрати договора със 7-дневно писмено
2
предизвестие, при неплащане на арендните вноски от арендатора в посочените срокове.
По делото е представено и писмено предизвестие от Борси Г., адресирано до „.“
ЕООД, видно от които ищецът е отправил изявление за едностранно прекратяване на
договора за аренда в 7-дневен срок от получаване на предизвестието, поради неизпълнение
на задълженото за заплащане на арендните вноски за стопанската 2019/2020 година в общ
размер на 4 715,13 лева, като се е позовал на чл. 21, ал. 2 от договора. Представено е и копие
на товарителница от „Еконт“ № 5300283760635 от 01.04.2021 г. с подател Б. Г. Г., гр.
Сливен, ул. Братя Миладинови, и получател „.“ ЕООД, чрез ., гр. София, Гео Милев, бл.., вх.
А, ап.3. В открито съдебно заседание на 14.11.2022 г., съдът е извършил съдебна
констатация на представеното по делото копие, при което е установено, че копието е
идентично с оригинала. Представено е по делото и електронно писмо от куриерската
компания от 05.04.2021 г., в което се посочва, че по пратка № 5300283760635 е направено
разпореждане и е договорен ден за разнос. От представените писмени доказателства по
делото обаче не се установява кога е връчено предизвестието на ответника.
Като писмено доказателство по делото е приет и Анекс към договор за аренда от
21.01.2020 г., който е вписан в Служба по вписванията гр. Ямбол, с вх. рег. № 1976, АКТ №
205, том 2, видно от който на 12.04.2021 г., ищецът Б. Г., в лично качество като страна по
договора за арента и като пълномощник на „.“ ЕООД, ЕИК ., надлежно упълномощен с
нотариално заверено пълномощно рег. № 7 067/08.04.2021 г., на Радослав Фидотов –
помощник нотариус при Цветелина Гечева – нотариус вписан в регистъра на НК под номер
№ 594 с район на действие – СРС, страните са се съгласили и са прекратили по взаимно
съгласие договора за аренда от 21.02.2020 г. Подписите, положени върху Анекса от Б. Г. са
нотариално заверени на 21.04.2021 г. от нотариус Миглена Доненчева – рег. № 453 в НК и
район на действие – Районен съд гр. Ямбол.
Представен е по делото отчет по сметка, изготвен на 10.04.2021 г. от Първа
инвестиционна банка АД, видно от който на дата 09.04.2021 г. по банкова сметка с IBAN
BG54FINV91501016893319 с титуляр Б. Г. е постъпило плащане в размер на 1 000 лева с
наредител „.“ ЕООД и основание „рента 2020 – частично“.
По делото е прието и приложено заключението на вещо лице по допусната съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно представено,
от което при извършена проверка в счетоводството на ответника и от представените по
делото документи, се установява, че има извършено плащане от „.“ ЕООД в полза на Б. Г. в
размер на 1 000 лева. Вещото лице е установило, че за извършеното плащане в
счетоводството на ответника е взета следната операция: дебит сметка 602 – Разходи за
външни услуги, аналитична партида „Рента“ с основание Б. Г. и кредитна сметка 5034
Разплащателна сметка в лева, подсметка пощенска банка. От извършените изчисления,
вещото лице дава заключение, че дължимата по договора неустойка е в общ размер на
5 076,63 лева, която е формирана като сбор от неустойка в размер на 4 667,97 лева,
начислена върху главница в размер на 4 715,13 лева за периода от 01.01.2021 г. до
09.04.2021 г. (99 дни забава) по 1 % на ден и неустойка в размер на 408,66 лева, начислена
върху главница в размер на 3 715,13 лева за периода от 10.04.2021 г. до 21.04.2021 г. (11 дни
забава). Посочва, че законната лихва върху дължимата сума за периода от 01.01.2021 г. до
05.05.2021 г. (датата на депозиране на исковата молба) е в общ размер на 156,50 лева,
формирана като сбор от дължимата за периода от 01.01.2021 г. до 09.04.2022 г. лихва в
размер на 129,67 лева върху главница от 4 715,13 лева и дължимата за периода от 10.04.2022
г. до 05.05.2022 г. лихва в размер на 26,83 лева върху главница от 3 715,13 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
За да бъде уважен предявения иск за с правно основание чл. 79, ал 1 ЗЗД за сумата от
3715.13 лв., главница, представляваща дължимо възнаграждение по Договор за аренда на
3
земеделска земя – винени лозя от 21.02.2020 г. за периода от 21.01.2020 г. до 31.12.2020 г., в
тежест на ищеца е да установи по делото възникването на облигационно отношение между
него и ответника с посоченото в исковата молба съдържание, по което е престирал
съобразно уговореното и по силата на което за ответника е възникнало задължението за
плащане на уговорената цена в претендирания размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже изпълнение на
задължението по договора и собствените си възражения, че при подписване на анекса от
12.04.2021 г. страните са уредила всички финансови отношения помежду си.
Съдът с доклада по чл. 146 ГПК е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните фактът на сключване между тях на Договор за аренда на
земеделска земя – винени лозя от 21.01.2020 г. за отдаване под аренда на имот с
идентификатор 77030.24.52, представляващ лозе в местност „Чифлика“ с площ от 134.718
кв.м., категория шеста, находящ се в землището на село Хаджидимитрово, община Тунджа,
област Ямбол, срещу заплащане на арендна вноска на декар равна по размер на годишната
субсидия СПЕПП за единица площ за предходната година, като арендната вноска се дължи
от арендатора след изтичане на стопанската година и се заплаща ежегодно от 1 октомври до
31 декември, с петгодишен срок на договора и определена цена на декар от 35 лв. за
стопанската 2019/2020 година, общо в размер на 4 715,13 лева. Тези обстоятелства се
установяват и от събраните по делото доказателства.
Не се спори между страните и от събраните по делото писмени доказателства, както и
от заключението на вещото лице, се установява, че ответното дружество е заплатило на
09.04.2021 г. сумата в размер на 1 000 лева, с което плащане частично е погасило арендното
задължение за стопанската 2019/2020 година.
Не е спорно и от сбраните доказателства се установява, изпратено и получено от
ответното дружество Предизвестие за прекратяване на договора. Ищецът, чиято
доказателствена тежест бе да установи датата, на която е връчено предизвестието за
прекратяване на договора на ответника не представи годни доказателства за установяването
. Доколкото страните не спорят и по делото се установи, че на 08.04.2021 г. ответното
дружество е упълномощило ищеца да сключи анекс за прекратяване на договора за аренда,
като ответното дружество излага твърдения, че това обстоятелство е настъпило в срока за
изпълнение, предоставен от ищеца, съдът приема, че предизвестието е връчено най-късно на
ответното дружество на 08.04.2021 г., респ. срокът за изпълнение изтича на 14.04.2021 г.
Установява се и фактът на подписване на Анекс към Договор за аренда вх. рег. №
222/2020 г., том 1, стр. 65 от 21.01.2020 г. на Агенция по вписванията – Служба по
вписвания Ямбол, от 12.04.2021 г., с което страните са се съгласили да прекратят по взаимно
съгласие Договора за аренда. Съдът намира, че забраната за договаряне сам със себе си,
уредена в чл. 38, ал. 1 ЗЗД е преодоляна, доколкото представляваният, ответното дружество,
е дало съгласието си ищецът, в качеството на представител да договаря лично със себе си.
Предвид изложеното и доколкото анексът е сключен в срока за доброволно изпълнение,
съдът приема, че страните са прекратили договора за аренда по взаимно съгласие на
12.04.2021 г.
Неоснователно обаче се явява възражението на ответника, че с подписването му,
4
отношенията между страните са преуредени. Липсва такова волеизявление в анекса.
С оглед горното и доколкото ответното дружество не доказа погасяване на
задължението, съдът намира, че предявената искова претенция за заплащане на сумата от
3 715,13 лева, представляваща непогасена остатък от главница за аренда за периода от
21.01.2020 г. до 31.12.2020 г. по Договор е доказана, поради което искът следва да бъде
уважен за пълния предявен размер.
По исковете с правна квалификация чл. 92 от ЗЗД:
Институтът на неустойката по аргумент от чл. 92, ал. 1 от ЗЗД има обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция. Тя има договорен характер, като от една страна
обезпечава изпълнението на поетите с договора задължения, а от друга като форма на
договорната отговорност, служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
необходимо те да се доказват.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правна квалификация чл. 92,
ал. 1 от ЗЗД е да докаже наличието на договор за аренда с уговорка за неустойка, в случай,
че арендаторът не изпълнява в срок задълженията си по договора за заплащане на
дължимата аренда, както и в какъв размер е възникнало вземането за неустойка в
патримониума на арендодателя.
Ищецът е претендирал присъждането на неустойка за забава върху дължимата аренда
в размер на 1 % за всеки ден просрочие от падежа 01.01.2021 г. до 05.05.2021 г. в общ
размер на 5 671,06 лева.
Ответникът навежда твърдение за нищожност на претендираната неустойка като
накърняваща добрите нрави, като посочва, че размерът й излиза извън присъщите
обезпечителни и обезщетителни функции.
Съгласно т. 3 от ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е всяка неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката
за нищожност следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора, като се вземат предвид специфичните факти и обстоятелства за всеки конкретен
случай, при съобразяване на примерно посочени критерии като размера на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е
обезпечено с други правни способи - поръчителство, залог, ипотека и др.; вида на
уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на
задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера
на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. Не
е нищожна неустойка само заради това, че е уговорена без краен предел или без фиксиран
срок, ако преценката за накърняване на добрите нрави поради свръхпрекомерност не може
да се направи към момента на сключване на договора. Прекомерността на неустойката,
която се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече
настъпилите от неизпълнението вреди, не я прави
a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави, ако към момента на сключване на
договора не са налице обстоятелства, от които да може да се направи извод, че единствената
цел, заради която е договорена е извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и
санкционна функции.
Видно от събраните по делото доказателства, начислената неустойка само за четири
месеца – 5 671,06 лева надвишава дължимата арендна вноска за цялата стопанка година –
4 715,13 лева, поради което надхвърля размера на главницата и излиза извън нейната
функция да обезпечи изпълнението и да обезщети неизпълнението, като с оглед големият й
размер, съдът намира, че същата води до неоснователно обогатяване на ищеца.
Предвид изложеното, съдът намира, че уговорката за заплащане на неустойка за
5
забава по чл. 20 от договора е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, което от
своя страна води до неоснователност на исковата претенция за заплащане на неустойка и
следва да бъде отхвърлена.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Ищецът претендира присъждането на мораторна лихва за периода от 01.01.2021 г. до
05.05.2021 г. върху непогасената част от дължимата аренда, в общ размер на 124,87 лева.
Предвид акцесорния характер на задължението за лихва, настоящият състав приема,
че претенцията за заплащане на лихва върху незаплатената аренда се явява основателно.
Съгласно заключението на вещото лице, дължимата законна лихва за периода от 01.01.2021
г. до 05.05.2021 г. (датата на депозиране на исковата молба) е в общ размер на 156,50 лева,
формирана като сбор от дължимата за периода от 01.01.2021 г. до 09.04.2022 г. лихва в
размер на 129,67 лева върху главница от 4 715,13 лева и дължимата за периода от 10.04.2022
г. до 05.05.2022 г. лихва в размер на 26,83 лева върху главница от 3 715,13 лева. С оглед
диспозитивното начало, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 124,87 лева.
По разноските:
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски. Ищецът е извършил
разноски в размер на 2001,67 лева за адвокатски хонорар, депозит вещо лице и държавна
такса. С оглед уважената част от иска, следва да му бъдат присъдени разноски в размер на
874,27 лева. Ответникът претендира заплащане на адвокатски хонорар в размер на 3000
лева, като по делото са представени доказателства за действително сторени разноски в този
размер. Съдът счита, че наведеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар е основателно, като на основание чл. 7, ал. 2 т. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. в
редакцията към датата на сключване на договора за процесуално представителство,
определя адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. при минимален размер от 759,58
лева, тъй като производството не е с фактическа и правна сложност и е разгледано и решено
в едно открито съдебно заседание. С оглед отхвърлената част от иска, на ответника следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 515,03 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.Гео
Милев, бл. ., вх. А, ап.3, представлявано от ., да заплати на Б. Г. Г. , ЕГН **********, гр.
Сливен, бул. Цар Освободител № 51, чрез адвокат В. С. и съдебен адрес: гр. Сливен, ул.
Г.С.. № 17, кантора 3, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, сума от 3 715,13 лв. (три хиляди
седемстотин и петнадесет лева и тринадесет стотинки), представляваща дължимо
възнаграждение по Договор за аренда на земеделска земя – винени лозя от 21.01.2020 г. за
периода от 21.01.2020 г. до 31.12.2020 г., ведно със законна лихва от 05.05.2021 г. до
окончателно изплащане на вземането, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата в размер на
124,87 лв. (сто двадесет и четири лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща
законна лихва за забава за периода от 01.01.2021 г. до 04.05.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Г. Г. , ЕГН **********, гр. Сливен, бул. Цар
Освободител № 51, чрез адвокат В. С. и съдебен адрес: гр. Сливен, ул. Г.С.. № 17, кантора 3,
срещу „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.Гео Милев, бл.
., вх. А, ап.3, представлявано от ., иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата в
размер на 5 671.06 лева, представляваща неустойка за забава по чл. 20 от Договора за аренда
от 21.01.2020 г. за периода от 01.01.2021 г. до 05.05.2021 г., като обявява клаузата за
нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
6
ОСЪЖДА „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.Гео
Милев, бл. ., вх. А, ап.3, представлявано от Димитър Хараламбие, да заплати на Б. Г. Г. ,
ЕГН **********, гр. Сливен, бул. Цар Освободител № 51, чрез адвокат В. С. и съдебен
адрес: гр. Сливен, ул. Г.С.. № 17, кантора 3, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер
на 874,27 лв. (осемстотин седемдесет и четири лева и двадесет и седем стотинки),
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Б. Г. Г. , ЕГН **********, гр. Сливен, бул. Цар Освободител № 51, чрез
адвокат В. С. и съдебен адрес: гр. Сливен, ул. Г.С.. № 17, кантора 3, да заплати на „.“
ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.Гео Милев, бл. ., вх. А,
ап.3, представлявано от ., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 515,03 лв.
(петстотин и петнадесет лева и три стотинки), представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7