Р Е Ш Е Н И Е
№ 6 /18.01.2022 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в
открито съдебно заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА МИЛЕВА
При участието на секретаря МАРИЯ
МИХАЛЕВА разгледа докладваното от
председателя адм.д. №418/2021 г. по описа на АС – Добрич и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС), във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е
по жалба на „МИМОЗА 1991“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ***, представлявано от управителя М.Г., против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка (ЗНПАМ) № 146-ФК/09.08.2021 г., издадена от
Началник на отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал.
1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС ).
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна
и неправилна. Релевират се доводи, че проверката не е била обективна, и не са
събрани никакви доказателства от значение за спора. Сочи се, че в заповедта
липсват мотиви, изложените мотиви са изцяло бланкентни и неотносими към
търговската дейност на обекта. Според оспорващата срока на наложената ПАМ е
несъразерно висок, поради което е налице и несъотвтествие с принципа за
съразмерност по чл.6 от АПК. Отправено е искане
за отмяна оспорената заповед за налагане на ПАМ.
В съдебно заседание жалбоподателката, не се явява и не изпраща
представител.
Ответникът
- началник отдел "Оперативни дейности" -Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез своя
процесуален представител гл. юрисконсулт в отдел „Обжалване“ Ст. Ж. оспорва
жалбата. Счита се, че безспорно е установена фактическата обстановка. Излагат
се съображения, че заповедта е мотивирана подробно и същата е издадена при
спазване на материалния и процесуалния закон. Моли, да се потвърди заповедта и
да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, при преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 03.08.2021 г. в 15,30
часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на т.41 от ДР на ЗДДС –
автосервиз, находящ се в гр. Добрич, *** и стопанисван от „МИМОЗА 1991“ ЕООД
гр. Добрич. Контролните органи са направили покупка преди легитимация –
автоуслуга от К.Ц.Г.на личния автомобил на инспектор по приходите, изразяваща
се в смяна на масло и маслен филтър на обща стойност 80 лева, заплатена, като
за извършеното плащане не е издаден фискален касов бон, с което е била
нарушена разпоредбата на чл.25, ал.1 във връзка с чл.3, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на министъра на финансите във вр. с
чл.118, ал.1 от ЗДДС. Разпоредено е забрана
за достъп до обекта за срок от 14 дни.
За
резултатите от проверката е съставен Протокол от извършена проверка серия АА №
0436860 от 13.07.2019 г.. Протоколът е
съставен в присъствието на В.С.Х.– сервизен техник.
Съставен е Акт за установяване на административно
нарушение № F622635/10.08.2021 г. от О.Н.Д. – инспектор по
приходите в НАП, в присъствието на свидетеля Л.А.Т.срещу „МИМОЗА 1991“, в който е посочено,
че е извършено нарушение на чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
На 07.08.2021 г. от Началник отдел „Оперативни
дейности“ Варна е издал обжалваната в настоящото производство Заповед за
налагане на принудителна административна мярка №146-ФК, с която на „МИМОЗА 1991", на основание чл. 186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС е наложена ПАМ, състояща се забрана за достъп до обекта за срок от 14 ( четиринадесет ) дни.
По
делото като доказателства са приети писмени обяснения и Договор за наем.
При така установената фактическа обстановка, съдът от
правна страна приема следното:
Жалбата е подадена от адресат на Заповедта, в предвидения
14-дневен срок, поради което се явява допустима. Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Съображенията за
това са следните:
Оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган - в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на чл. 186, ал.
3, вр. с, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и на основание заповеди № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. и Заповед №ЗЦУ01157/27.08.2020 г. /л. 21 и 22 от делото/ на Изп. Директор на НАП, в съответната писмена форма и необходимите
реквизити, което го прави валиден.
Съгласно § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, „автосервиз“ е търговски обект, тъй като е място, от което се
извършват продажби на стоки и услуги. Описанието на
търговския обект в оспорената заповед е направено в достатъчна пълнота и дава
възможност на жалбоподателя да разбере за неиздаване на ФКБ от фискално устройство, относно кой обект е наложена
ПАМ. Жалбоподателят
не оспорва, че стопанисва търговския обект.
На основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС , принудителната административна мярка запечатване на
обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба.
Чл.3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, чрез фискални
устройства определя, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните
от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване
на
ФКБ от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
В случая плащането е извършено в брой, което не е спорно между страните.
Оспорващият е лице по чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. извършва дейност в търговски обект, поради
което е следвало за извършената продажба на стока да издаде фискална касова
бележка. Това изискване е свързано със задължението по чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно
да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на
ФКБ от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на
касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ.
В мотивите на обжалваната заповед са приети за установени
посочените факти, доказани от съставения при проверката Протокол за извършена
проверка и АУАН. По отношение на срока на принудителната административна мярка
органът е посочил, че определеният от законодателя размер на срока за
запечатване на търговския обект указва значимостта на охраняваното обществено
отношение. За продължителността на срока административният орган е отразил, че
са взети предвид тежестта на нарушението, а именно неотчетената
продажба и последицата от същото. Посочил е, че
следва да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати
възможността за извършване на нарушения. Допълнил, че извършеното деяние
показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина,
както и организация в търговския обект, която няма за цел спазването на
данъчното законодателство. Според ответника при определянето на срока бил
съобразен и принципът на съразмерност, съответно целената превенция за
преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта, както и необходимото
време за създаване на нормална организация за отчитане дейността на търговеца.
По разбирането на настоящия състав така изложените мотиви
не са съобразени с конкретните факти и обстоятелства, което прави издадения акт
незаконосъобразен.
Това е така, защото принудителната
административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради
което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че
да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща
от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на
закона следва да се извършва в съответствие с характера ѝ във всяка една
от хипотезите на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл. 186, ал.
1, буква "а" от ЗДДС, мярката " запечатване на търговски обект"
има превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на друго
противоправно поведение от страна на нарушителя.
Следва да се има предвид, че във всички случаи изводът,
че съществува такава възможност за противоправно поведение трябва да е
мотивиран и фактически обоснован от конкретни обективни данни, от които може да
се изведе категоричен извод, че нарушителят може да извърши друго
административно нарушение. Тези данни следва да са изведени от конкретната
дейност на търговеца. Това е така, тъй като заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да
отговаря на изискванията за форма, установени с АПК. С разпоредбата на чл. 59,
ал. 2, т. 4 от АПК законодателят е разписал изискването в акта да се съдържат
фактическите и правните основания за неговото издаване. Съгласно чл. 186, ал. 3
от ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от
оправомощено от него лице, което означава, че заповедта в качеството ѝ на
индивидуален административен акт следва да отговаря на всички законови
изисквания. По аргумент от разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК,
необходимостта от налагане на ПАМ следва да е обоснована от АНО съобразно
преследваната от закона цел. В тежест на административния орган е да установи
всички фактически основания, обусловили необходимостта от налагане на ПАМ и то
за конкретния срок.
Както сочи разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, ПАМ се
налага независимо от предвидените санкции, а от друга страна, органът по
приходите действа при обвързана компетентност, т.е. при констатирано нарушение
на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, е длъжен да наложи ПАМ.
Въпреки че при констатирано нарушение на чл. 118, ал. 1
от ЗДДС административният орган действа при обвързана компетентност, то по
отношение на срока за прилагане на ПАМ в рамките на законоустановения в чл.
186, ал. 1 от ЗДДС максимум до 30-дни, издателят на акта действа при условията
на оперативна самостоятелност и е длъжен да изложи конкретните обстоятелства,
които са го мотивирали да определи съответния срок на ПАМ. В случая по начина,
по който са изложени мотивите относно продължителността на срока, само формално
е изпълнено изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Задължението обаче за мотивиране в контекста на
същественото изискване за форма, трябва да се различава от въпроса за
обосноваността на мотивите, свързан със законността по същество на оспорения
акт. Мотивите трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен
и недвусмислен начин да излагат съображенията на административния орган, така
че да дадат възможност, както на засегнатите от акта лица да се запознаят с
основанията за налагане на съответната мярка и да организират защитата си, така
и на съда да упражни ефективен контрол за законосъобразност. Изложените съображения са бланкетни и не излагат конкретни
доводи за процесния случай и търговец.
Липсват доказателства по делото, а и не се твърди от
административния орган, да са извършени други нарушения от дружеството.
Останалите съображения относно възможността от извършване
на ново нарушение и целената превенция са принципни такива, относими за всяка
принудителна мярка по чл. 22 от ЗАНН и не могат да се обвържат със срока, за
който тя се прилага.
Липсата на мотиви относно срока на мярката при наличие на
материалните предпоставки за нейното прилагане препятства преценката на съда за
съразмерност по чл. 6 от АПК, а в хипотезата на чл. 6, ал. 5 АПК, когато
вредите са несъизмерими с преследваната цел, органът по приходите следва да се
въздържи от издаване на утежняващия административен акт .( В този смисъл Р на
ВАС № 7228/31.05.2018 г. по адм. д. № 12287/2017 г. ; Р на ВАС №
13650/08.11.2018 г. по адм. д. № 9808/2018 г. ; Р на ВАС № 6302/24.04.2019 г.
по адм. д. № 14235/2018 г. и др.)
За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че в диспозитива на заповедта
липсва изрично посочване, че обекта се запечатва. Единствено е посочено, че се
забранява достъпа до обекта за срок от 14 дни. Наистина в мотивите е посочено,
че запечатването следва да се извърши в срок до три дни от датата на влизане в
сила на заповедта за налагане на принудителна административна мярка, което и
води до извода, че в диспозитива е допусната очевидна фактическа грешка, която
подлежи на поправяне по реда на чл.62, ал.2 от АПК за което няма представени доказателства
по делото. С оглед на което, съдът намира, че и на това основание заповедта
следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
С оглед изложеното оспорената заповед се явява
незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.
Водим от горното, Административен съд Добрич, ІV състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на на „МИМОЗА 1991“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ***, представлявано от управителя М.Г., Заповед за
налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № 146-ФК/09.08.2021 г., издадена от
Началник на отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал.
1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС ).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: