ДОПЪЛНИТЕЛНО РЕШЕНИЕ
ГР.БЕРКОВИЦА, 02.09.2019 г.
Гр.д. 203/2018 година
Производството е по реда на чл.250 ГПК. Инициирано е по молба на ищеца Г.С.Г.,
чрез процесуалния му представител адв. В.Г. - САК за допълване на постановеното
на 08.07.2019 година решение в частта за
лихвите.
В срока по чл. 250, ал.2 ГПК не е
постъпило становище от ответника.
След като се запозна с материалите по делото, съдът намери, че не се налага
разглеждане на делото в открито съдебно заседание.
Решението по гр.д. № 203/2018 г. е постановено на 08.07.2019 година. В
срока за обжалване на решението е постъпила молба за допълването му от страна
на ищеца, поради което последната е допустима. Разгледана по същество е и
основателна. Ищецът е предявил осъдителен иск за неизплатени наемни вноски,
както и за обезщетение за забавено плащане. По иска по чл.86 ЗЗД съдът не се е
произнесъл, което налага постановеното решение да бъде допълнено.
Според установеното в чл.3 от договора между страните, годишният наем е дължим
не по – късно от 31.12 на съответната година. Отчитайки, че за първата година е
дължим наем от 544.08 лева, а за всяка от следващите – по 656.73 лева, както и
извършените общо три броя плащания(на 15.02.2017 – 650 лева; на 09.11.2017 –
660 лева и на 19.01.2018 – 447.50 лева), като използва специализиран софтуерен
продукт, съдът достигна до извод, че обезщетението за забавено плащане за
периода 01.01.2015 – 25.03.2018 година е в общ размер на 318.11 лева. Така за
периода 01.01.2015 – 14.02.2017 (първото плащане) лихвата за забава върху
дължимия наем от 544.08 лева е 117.38 лева. Междувременно е била дължима и
сумата за следващата наемна година от 656.73 лева и за периода 01.01.2016 до
14.02.2017 година е дължима допълнително сумата от 75.01 лева като лихва за
забава. Следвайки същия алгоритъм и при отчитане на последващите плащания - на 09.11.2017 година и на 19.01.2018
година, съдът достигна до извод за общо дължима сума от 318.11 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане, дължимо до датата на
предявяване на иска в съда. До размера
на претендираното обезщетение от 470.00 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По горните съображения и на основание чл. 250, ал.2 ГПК СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА А.И.А., с ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на Г.С.Г., с ЕГН ********** *** обезщетение за забавено плащане
на дължимите суми по договор за наем от 26.02.2014 година за периода 01.01.2015
г. – 25.03.2018 година в размер на 318.11 лева, като ОТХВЪРЛЯ предявения на
това основание иск над уважения размер до предявения от 470.00 лева като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС-Монтана в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :