№ 9151
гр. София, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. К.
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. К. Гражданско дело №
20241110104613 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от П П и М Ц,против З. Д. К.,ЕГН **********,с адрес
гр.С,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 516,31 лева главница
за топлинна енергия за периода м.05.2020 г. до м.04.2021 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането,102,99 лева лихва за забава за периода
15.09.2021 г. до 12.07.2023 г.,23,94 лева сума за дялово разпределение за
периода м.06.2020 г. до м.12.2021 г.,5,36 лева лихва за забава за периода
15.08.2020 г. до 12.07.2021 г.
В исковата молба се твърди,че страните се намират в договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия за
апартамент *****,при което ответницата като клиент на топлинна енергия е
задължена да заплаща стойността на доставена топлинна енергия в
срока,регламентиран според общите условия. Сочи се,че за процесния период
главницата не е заплатена и възлиза на 516,31 лева. С оглед липсата на
плащане в срока по общите условия ищецът претендира мораторна лихва в
размер от 102,99 лева. Ищецът твърди,че претендираната цена за топлинна
енергия съответства на реално доставено количество топлинна енергия в
имота. С исковата молба са предявени и искове за заплащане сума за дялово
разпределение и мораторна лихва върху сума за дялово разпределение.
Исковата претенция е основана на твърдения,че вземането е претендирано по
1
реда на заповедното производство,но предвид постъпило възражение е налице
правен интерес от предявяване на исковете. Ищецът моли съда да постанови
решение,с което да уважи предявените искове.
Ответницата З. Д. К. в подадения писмен отговор чрез назначения
особен представител оспорва исковете като неоснователни и
недоказани,защото не е доказано съществуване на договорно
правоотношение,нито е доказано ответницата да е живяла в имота.
Формулирано е възражение за настъпила погасителна давност. Ответницата
моли съда да отхвърли исковете.
Третото лице помагач „Т“ЕООД намира исковете за основателни.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК,подадено на 31.07.2023
г.,“Т“ЕАД претендира от З. Д. К. сумите от 1030,62 лева главница за топлинна
енергия за периода м.05.2020 г. до м.04.2021 г.,205,99 лева мораторна лихва за
периода 15.09.2021 г. до 12.07.2023 г.,23,94 лева сума за дялово разпределение
за периода м.06.2020 г. до м.12.2021 г.,5,36 лева мораторна лихва върху сума за
дялово разпределение за периода 15.08.2020 г. до 12.07.2023 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 43106/2023 г. по описа на СРС,42
състав.
Представени са общи условия на „Т“ЕАД за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
Според решение на общото събрание на етажните собственици в *****
дружеството „Т“ЕООД е избрано като дружество,което да реализира дялово
разпределение на топлинна енергия.
С нотариален акт за дарение от 20.11.2007 г. З. Д. К. се легитимира като
собственик на ½ идеална част от недвижим имот апартамент ***** на
основание договор за дарение,сключен с Д И К.
Със заповед № ДИ-03-423/1985 г. на председателя на ИК на РНС „****“
е разпоредено недвижим имот апартамент ***** да бъде продаден на Д И К и
Е З К..
От приетото заключение по изслушаната съдебно-техническа
експертиза се установява,че в имота няма монтирани водомер и индивидуални
разпределители,радиаторите в имота са демонтирани и абонатът не заплаща
топлинна енергия за отопление,общият топломер е отчитан на първо число
всеки месец,след което са приспадани технологичните разходи,които са за
сметка на доставчика,дължимата главница за топлинна енергия за процесния
период възлиза на 1109,23 лева.
Според заключението по съдебно-счетоводната експертиза в
счетоводството на ищеца няма данни за реализирани плащания на парични
суми към 31.07.2023 г.,след 31.07.2023 г. е осчетоводено плащане на сума в
размер от 536,05 лева главница,211,35 лева мораторна лихва,87,76 лева
2
мораторна лихва и 108 лева съдебни разноски. Непогасената главница възлиза
на 518,51 лева,лихвата за забава е в размер от 250,10 лева върху сума за дялово
разпределение и 5,44 лева върху сума за дялово разпределение.
От удостоверение от Столична община район „****“ се установява,че
няма данни за настъпила смърт на Е З Д.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
постъпило възражение. Това означава,че този иск има предмет,идентичен с
предмета на заповедното производство – подлежи на доказване същото
вземане – на соченото основание и в претендирания размер. В конкретния
случай ищецът следва да проведе доказване,че съществува договорно
правоотношение между страните,да установи уговорените права и
задължения,да докаже вземането си по размер. Законът регламентира
фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на
заявлението,когато исковата молба е постъпила в едномесечен срок от
съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. на 31.07.2023 г.
Софийският районен съд приема,че предявените искове подлежат на
отхвърляне – в настоящия случай по реда на заповедното производство са
претендирани спрямо ответницата К. парични суми в по-висок размер,а
предвид това,че възражението е частично – оспорена е дължимост не на целия
размер на претендирани парични суми,а единствено дължимостта на
паричните суми,за които е предявена исковата претенция,съдът счита,че за
паричните суми,които са предмет на исковото производство исковете следва
да бъдат отхвърлени като недоказани. От представения по делото нотариален
акт за дарение се установява,че ответницата К. е собственик на ½ идеална част
от топлоснабдения имот,а относно парични суми,съответстващи на ½ от
размера на задълженията,в рамките на заповедното производство не е
постъпило възражение и съдът е разпоредил издаването на изпълнителен
лист. Съдът намира,че в хода на производството не са ангажирани
доказателства,че ответницата К. отговаря за заплащане на парични
задължения,надвишаващи размера на дълга относно ½ идеална част от
имота,тъй като не се доказва ответницата да притежава право на собственост
или вещно право на ползване върху целия имот. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ
клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на
ползване върху имота,с когото договорното правоотношение се счита
възникнало. При наличието на ангажирани доказателства,че ответницата К. е
собственик на ½ от имота,както и като отчете,че в хода на заповедното
производство ответницата К. не е оспорила дължимост на парични суми до
размера на ½ от претендираните парични суми и за същите е издаден
изпълнителен лист,съдът намира,че ответницата не отговаря за заплащане на
паричните суми,които са предявени в производството по установителния иск.
В тази насока следва да бъде отбелязано,че топлоснабденият недвижим имот е
придобит от две лица – праводателят на ответницата К. и от Е З
К.,впоследствие ½ идеална част от имота е прехвърлена на ответницата К.,но
3
доказателства за реализирана разпоредителна сделка за другата ½ идеална
част не са представени,поради което ответницата К. не отговаря за изпълнение
на тези задължения,които надвишават притежаваната от нея идеална част от
недвижимия имот. Същевременно с оглед постъпилото удостоверение от
Столична община – район „****“ следва да бъде възприето,че другият
съсобственик на имота към придобиването му – Е З Д,която е майка на
ответницата К., е жива. Съдът,отчитайки наличието на доказателства,че
правото на собственост на ответницата К. е до размера на ½ идеална
част,намира,че не се доказва ответницата да отговаря за изпълнение на
оспорената част от задълженията,претендирани по реда на заповедното
производство. За да счете,че искът е недоказан по основание,съдът взе
предвид,че по делото не са ангажирани доказателства ответницата К. да се
явява ползател на имота на облигационно основание относно другата ½
идеална част от имота,съответно не се доказва да е възникнало договорно
правоотношение между дружеството ищец и ответницата К. като ползвател на
идеална част от имота на облигационно основание. Развитите съображения
относно липсата на проведено доказване между страните да съществува
договорно правоотношение обосновават извод,че освен исковете за главница и
за сума за дялово разпределение,следва да бъдат отхвърлени и исковете за
мораторна лихва при съобразяване акцесорния им характер.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД,предявени от
„Т“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано
от П П и М Ц,против З. Д. К.,ЕГН **********,с адрес гр.С,за признаване за
установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 516,31 лева (
петстотин и шестнадесет лева тридесет и една стотинки ) главница за
топлинна енергия за периода м.05.2020 г. до м.04.2021 г., 102,99 лева ( сто и
два лева деветдесет и девет стотинки ) лихва за забава за периода 15.09.2021 г.
до 12.07.2023 г.,23,94 лева ( двадесет и три лева деветдесет и четири стотинки
) сума за дялово разпределение за периода м.06.2020 г. до м.12.2021 г.,5,36
лева ( пет лева тридесет и шест стотинки ) лихва за забава за периода
15.08.2020 г. до 12.07.2021 г.,за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 43106/2023 г. по описа на СРС,42 състав.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
„Т“ЕООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4