Р Е Ш Е Н И Е
№ 756 /14.10.2022г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Пазарджик, ХI състав, в открито заседание на четиринадесети септември две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Десислава Кривиралчева
Членове: 1. Георги Видев
2. Дияна Златева -
Найденова
при секретаря Тодорка
Стойнова и при участието на прокурора Паун Савов, като разгледа касационно
административно дело № 651 по описа на съда за
2022 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано
по две касационни жалби. Едната от е на Н.Г.П. против Решение № 230/05.04.2022
г., по адм.д. № 1165/2021 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, едночленен
състав, в частта му, с
която е отхвърлена исковата му претенция да бъде осъдена Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ да му заплати обезщетение за неимуществени вреди за
разликата от 1768 лв. до 50 000 лв. Втората жалба е от Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ против същото решение но в осъдителната му по
отношение на дирекцията част.
Обжалваното решение
е постановено по предявен иск за неимуществени вреди от Н.Г.П. против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ в размер на 50 000 лв., ведно със
законните лихви от датата на завеждане на исковата молба до крайното изплащане,
причинени му от престоя в Затвор гр. Пазарджик и Арест гр. Пазарджик за периода
01.04.2020 г.-01.11.2021 г. С решението искът е уважен частично до размер 1768
лв. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.11.2021 г. до
окончателното ѝ изплащане за претърпени
неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на
дирекцията за периодите 01.04.2020 г. – 12.04.2020 г., 21.05.2020 г. –
04.06.2020 г. и 06.12.2020 г. – 28.06.2021 г. В останалата му част, над
уважения размер от 1768 лв. до претендирания размер от 50 000 лв. искът е отхвърлен.
Касаторът Н.Г.П.
намира решението в отхвърлителната му част за незаконосъобразно и заявява
претенция за пълно уважаване на предявения иск. Поддържа лично жалбата си в
проведеното съдебно заседание, както и в писмена молба, подадена от
процесуалния му представител.
С касационната
жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ се претендира отмяна на
решението в осъдителната му част и пълно отхвърляне на предявения иск или
алтернативно намаляване на размера на обезщетението. Касаторът счита, че по
делото не са доказани реално причинени вреди. Поддържа жалбата си и чрез
процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание.
Прокурорът представя заключение за неоснователност
на жалбите. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно,
законосъобразно и справедливо и предлага да бъде оставено в сила.
С обжалваното решение е прието за установено,
че в периодите 01.04.2020 г. – 12.04.2020 г., 21.05.2020 г. –
04.06.2020 г. и 06.12.2020 г. – 28.06.2021 г. в Затвора гр. Пазарджик и в
Ареста в гр. Пазарджик Н.Г.П. е разполагал с площ под минималната от 4 кв.м. Изводът е
законосъобразен, тъй като Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чиято е
тежестта на доказване, не е ангажирала доказателства, че в този период е бил
спазен норматива от 4 кв.м., а дори и минималните 3 кв.м., съобразно практиката
на ЕСПЧ.
По отношение на
престоите на ищеца в затвора в периодите 05.06.2020 г. – 11.08.2020 г. и
29.06.2021 г. съдът е събрал множество гласни и писмени доказателства, от които
е заключил, че искът не е доказан. Изводът е правилен. Действително от
представените справки за тези периоди се установява, че са спазени изискванията
за минимална жилищна площ от 4 кв.м. Събрани са и доказателства, че килиите, в
които е пребивавал ищецът в този период са били ремонтирани, снабдени са били с
необходимото обзавеждане, периодично са извършвани дейности по третиране на
килиите срещу вредители. При това положение е правилен изводът на съда, че в тези
периоди ищецът не е бил подложен на нечовешко и унизително отношение. Също
правилен е изводът на едночленния състав на съда, че искът е недоказан за
периодите 13.04.2020 г. – 20.08.2020 г. и 11.08.2020 г. – 15.12.2020 г., тъй
като видно от представените справки през тях ищецът не е бил лишен от свобода.
Настоящият
касационен състав намира, че присъденото обезщетение от 1768 лв., ведно със
съответната лихва, за 221 дни престой на ищеца в Затвор Пазарджик и Арест Пазарджик
е определено в справедлив размер. Посоченият размер е съобразен със значителния
период от време, през което ищецът е пребивавал в условия на пренаселеност.
Освен това за същите периоди не е установено по друг начин ищецът да е бил
подлаган на нечовешко и унизително отношение. Обезщетението е съобразено и с
практиката на ЕСПЧ и с реалната икономическа обстановка в страната.
Неоснователни са
възраженията, че не е доказано ищецът да е изпитал малоценност, чувство на
унижение или потиснатост, поради което по делото не следва да се счита
установено настъпването на неимуществени вреди. Съобразно практиката на ЕСПЧ не
е необходимо да се установява настъпването на някакви конкретни вредни
последици върху психиката или здравето на лишения от свобода, а е достатъчно да
се установи самия факт на нечовешкото и унизително отношение, от което
автоматично следва, че ищецът е претърпял неимуществени вреди. Несъмнено поставянето на
ответника в условията на липса на достатъчно жилищна площ, само по себе си
представлява обстоятелство, сочещо за подлагането му на нечовешко и унизително
отношение. Това изрично е постановено и в чл. 3, ал. 2, предл. 1 от ЗИНЗС.
От гореизложеното следва, че двете насрещни
касационни жалби са неоснователни, а оспореното решение е правилно и
законосъобразно.
Затова съдът
Р Е Ш И:
Оставя в сила Решение № 230/05.04.2022 г.,
постановено по адм.д. № 1165/2021 г., по описа на Административен съд –
Пазарджик, едночленен състав.
Решението е окончателно.
Председател: /п/
Членове: 1. /п/
2. /п/