Р
Е Ш Е Н И Е № 2178
гр.Пловдив, 17.06.2015г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ гр.с., в открито съдебно заседание на двадесет и седми май две
хиляди и петнадесета година, в състав
Председател:
Росица Кюртова
секретар: Величка Грабчева,
като разгледа докла.аното
от съдията гр.дело №16195 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.135 ЗЗД.
Ищецът “ДОРУК”ООД-в ликвидация, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.Пазарджик, ул.”Цар Асен” №76, представляван от Н. С. Б., чрез п. а..С.Б.,
твърди, че е кредитор на първия ответник, като вземането му
произтича от следното: на 16.10.2009г. ответното дружество се снабдило срещу
него със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и с изпълнителен лист за сумите
3 334,88 лв. – неплатени арендни вноски за
2008г. и 2009г. по договор за аренда от 09.05.2006г.; 38 627,64 лв. –
неустойка за забава; 842 лв. – държавна такса и 2 607 лв. – деловодни
разноски. Въз основа на този изпълнителен лист срещу ищеца било образувано изп.д.№*** по описа на ** *** с район на действие ОС П. В
установения срок длъжникът възразил срещу заповедта, в резултат на което
първият ответник предявил установителен иск относно
вземанията си. Образувано било т.д.№106/2010г. по описа на ОС П.като с решение
на АС Пловдив по в.гр.д.№191/2011г. предявените искове били отхвърлени.
Последното решение влязло в сила, след като с определение от 04.07.2012г. на
ВКС по т.д.№122/2012г. не било допуснато касационно обжалване на същото. В
полза на ищеца по настоящото дело били присъдени и деловодни разноски в
производството пред ПАС и ВКС в общ размер 10 860 лв. Междувременно, в
хода на принудителното изпълнение в периода от м.септември 2009г. до м.август
2010г. от ищеца били събрани суми за погасяване на дълга по изпълнителния лист
в общ размер 41 807,65 лв. След отхвърляне на установителния
иск по чл.422 ГПК така събраните суми подлежали на връщане, за което длъжникът
не се нуждаел от осъдителен иск срещу взискателя, а
разполагал с възможност да се снабди с обратен изпълнителен лист за всичко
платено в хода на принудителното изпълнение, ведно със законна лихва до
окончателното плащане. Ищецът поддържа, че вземането му спрямо първия ответник
за връщане на принудително събраните сума е възникнало от момента на плащането
им, като за активната му легитимация по иска по чл.135 ЗЗД не било необходимо
вземането да е ликвидно и изискуемо, както и за същото да бъде издаден
изпълнителен лист. Твърди, че след възникване на вземането първият ответник
извършил действия, с които затруднил удовлетворяването му, а именно – с договор
с н.заверка на подписите от **. първият ответник
продал на втория ответник всички притежавани от него общо 34 090
дружествени дяла, всеки по 10 лв., от капитала на „РОЗИ-21“ЕООД, ЕИК *********,
за сумата 20 000 лв. Тази продажба увредила интересите на ищцовото дружество и за него възникнал интерес да предяви
иск за обявяване на нейната относителна недействителност. Към момента на
извършване на разпоредителната сделка вторият ответник бил едноличен собственик
на капитала на първия, което обстоятелство по безспорен начин установявало
знанието на приобретателя на дружествените дялове, че
сделката е увреждаща по отношение ищеца. Поради изложеното счита, че са налице
всички елементи от фактическия състав, предвиден в чл.135 ЗЗД, и формулира петитум за постановяване на решение, с което да бъде
обявена за недействителна спрямо ищеца извършената между ответниците
покупко-продажба на 34 090 дружествени дяла от капитала на „РОЗИ-21“ЕООД,
ЕИК *********, обективирана в договор за
покупко-продажба на дружествени дялове, рег.№*** от *** на **, с район на
действие РС П., рег.№*** на Н.к.. Претендира деловодни разноски по списък.
Ответникът „СВ-СИЛВЕСТЪР“ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Кръстю Пастухов“ №18, ет.1, представляван от Ц. В. Ц., чрез
пълномощника а..Г.Б., оспорва иска. Оспорва по основание и размер вземанията,
на които ищецът основава качеството си на кредитор. Възразява, че към датата на
договора за прехвърляне на дялове ищецът не е разполагал с това качество, т.к.
вземанията за недължимо събрани суми по изпълнителното дело и вземанията за
деловодни разноски са възникнали с влизане в сила на 04.07.2012г. на съдебното
решение, с което установителните искове по чл.422 ГПК
са отхвърлени и разноските – присъдени. Възразява още, че сделката не е
увредила ищеца, тъй като ответното дружество разполага с друго имущество –
същото имало вземания към различно контрагенти, които значително надхвърляли ищцовото вземане. Оспорва наличието на знание за
увреждането, тъй като до постановяване на окончателния съдебен акт считал себе
си за кредитор въз основа на издадения изпълнителен лист, а не за длъжник.
Вторият ответник също нямал съзнание, че се увреждат интересите на ищеца.
Сделката била извършена с единствената цел приобретателят
на дяловете да запази изцяло контрола върху дружеството „РОЗИ-21“ЕООД и да
предприеме действия за развиване на нов бизнес, чрез регистрация на дружеството
като финансова институция. По изложените съображения моли искът да се отхвърли.
Претендира разноски.
Ответникът Х.М.Л., ЕГН
**********,***, чрез п. а..А.П., също оспорва иска. Възразява, че към датата на
договора за продажба на дялове ищецът не е бил кредитор, а длъжник на първия
ответник. Вземанията за връщане на принудително събраните суми възникнали след
влизане в сила на решението, с което установителният
иск бил отхвърлен. Сделката не била предназначена от страните по нея да увреди
ищеца, а извършена с оглед желанието й да реализира определени инвестиционни
намерения - „РОЗИ-21“ЕООД да получи лиценз за финансова институция по ЗКИ.
Възразява, че първият ответник има достатъчно активи, за да покрие вземанията
на ищеца. Моли искът да се отхвърли като неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
Установява
се от приложения на л.11 договор, че на 09.05.2006г. между
ответника „СВ-СИЛВЕСТЪР“ЕООД, като арендодател, и ищцовото дружество, като арендатор, е сключен договор за
аренда за срок от пет стопански години. Въз основа на този договор на
16.10.2009г. в полза на първия ответник е издадена заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК срещу ищеца по ч.гр.д.№11820/2009г. на ПРС, ХV гр.с., за сумата
3344,88 лв. – неплатено арендно плащане за 2008г. и
2009г., ведно със законна лихва от датата на заявлението, до окончателното
плащане, и за сумата 38 627,64 лв. – неустойка за забава. На 19.10.2009г.
е издаден и изпълнителен лист за посочените вземания. На 21.12.2009г.
настоящият ищец и длъжник по заповедта за изпълнение е подал възражение по
чл.414 ГПК, няма спор, че в резултат от това е предявен иск от ответника за
установяване на вземанията и образувано т.д.№106/2010г. по описа на ПОС. С
решение от 09.12.2010г. на ПОС по посоченото дело е уважен искът за сумата
1 672,44 лв. – арендна вноска за 2008г., както и
искът за присъждане на неустойка за забава в плащането на тази вноска в размер 38 627,64 лв., а искът за сумата 1
672,44 лв. – арендна вноска за 2009г. е отхвърлен
поради плащане. С решение на ПАС от 27.05.2011г. по
гр.д.№191/2011г. решението на първоинстанционния съд
в уважителната му част е отменено и вместо това са отхвърлени и исковете за
установяване на вземания за арендна вноска за 2008г.
и неустойка за забава, поради плащане в срок и нищожност на клаузата за
неустойка, в каквато насока е уважен и предявен по делото инцидентен иск. С
окончателно определение на ВКС по т.д.№122/2012г. от 04.07.2012г. решението на
апелативния съд не е допуснато до касационно обжалване. С решенията на ПАС и
ВКС в полза на ищеца са присъдени деловодни разноски в общ размер 10 860
лв., за което на 23.07.2012г. на същия е издаден изпълнителен лист.
Няма спор между страните,
че въз основа на изпълнителния лист по ч.гр.д.№11820/2009г. на ПРС и в хода на установителния исков процес е образувано изпълнително дело
срещу ищеца в полза на първия ответник. Това се установява и от приетото по
делото удостоверение, издадено от ** ***, рег.№***, район на действие ОС П.
Според последното, по изпълнителното дело в периода от 11.12.2009г. до
28.07.2010г. са постъпили плащания в общ размер 43 957,82 лв. Сумите са
събрани в резултат на проведеното принудително изпълнение, чрез запор върху
вземания и публична продан на движими вещи на длъжника и в периода от
29.12.2009г. до 02.08.2010г. са изплатени на взискателя, на ТД НАП за публични задължения и по сметка на
съдебния изпълнител за такси и разноски. Установява се от приетите по делото
определение от 17.01.2013г. на ПРС, ХV гр.с. по ч.гр.д.№11820/2009г. и обратен
изпълнителен лист, че на 21.01.2013г. в полза на ищеца заповедният съд е издал
обратен изпълнителен лист срещу първия ответник са сумата от общо
41 807,65 лв., включваща суми, наредени на взикателя
и удържани за такси и разноски по изпълнителното дело.
Установява се от приетите по делото протокол за
решение на едноличния собственик на капитала на „СВ-СИЛВЕСТЪР“ЕООД от
21.11.2011г.; акт за назначаване на в. л. от 30.11.2011г. на основание чл.72,
ал.2 ТЗ; оценка на непарична вноска; молба от В. В. за приемане като с. от
21.12.2011г.; протоколно решение на „РОЗИ-21“ЕООД от 21.12.2011г. и извлечения
от търговски регистър за последното дружество, че през декември 2011г. първият
ответник е приет за с. в дружеството „РОЗИ-21“ЕООД, гр.Пловдив, ЕИК *********,
капиталът на дружеството е увеличен с 340 900 лв. чрез записване на нови
34 090 дяла от страна на новоприетия с.. Установява се, че дяловете са
придобити от първия ответник чрез непарична вноска в „РОЗИ-21“ООД с предмет
недвижими имоти – общо 23 на брой. На 22.02.2012г. вторият ответник Х.М.Л., в
качеството й на едноличен собственик на капитала на „СВ-СИЛВЕСТЪР“ЕООД, е взела
решение за продажба на всички притежавани от последното дружество дялове от
капитала на „РОЗИ-21“ООД – 34 090 лв. (по 10 лв. всеки) за сумата
20 000 лв., на Х.М.Л. (л.74). На 23.02.2012г. е
взето решение и от общото събрание на „РОЗИ-21“ООД, „СВ-СИЛВЕСТЪР“ЕООД да
продаде собствените си дялове на Х.Л. и да бъде освободен като с. (л.75).
Установява се от приетия по делото договор за прехвърляне на дялове от ..****.,
рег.№*** на **, район на действие РС П., че на посочената дата първият ответник,
представляван от В. Ц. В., и вторият ответник са постигнали съгласие
„СВ-СИЛВЕСТЪР“ЕООД да прехвърли всички притежавани от дружеството 34 090 дяла
от капитала на „РОЗИ-21“ЕООД на Х.М.Л. за сумата 20 000 лв.
От приложените на л.335 до л.349 документи се
установява, че в полза на управителя и представляващ „СВ-СИЛВЕСТЪР“ЕООД В. Ц.
В. и *** В. е издаден изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК срещу ищцовото дружество за вземания, произтичащи от идентичен
договор за аренда, сключен между ищеца като арендатор и физическите лица като арендодатели. По предявени по реда на чл.422 ГПК искове
срещу ищеца на посочените лица е постановено решение от 27.05.2010г. на ПОС по
т.д.№10/2010г., с което вземанията по изпълнителния лист за арендни
плащания за 2008г. и 2009г. и за неустойка за забава са отречени. Това решение
е потвърдено с решение на ПАС по т.д.№740/2010г. от 06.10.2010г., недопуснато
до касационно обжалване с определение на ВКС по т.д.№361/2011г., постановено на
15.02.2012г.
Установява се от приетите
по делото нотариални актове за покупко-продажба на недвижими имоти, че в
периода октомври – ноември 2011г. у. на ответното дружество В. В. и С. В. са
прехвърлили чрез покупко-продажба поредица от недвижими имоти на „РОЗИ-21“ЕООД
с управител Х.Л., която от своя страна в края на 2012г. е прехвърлила имотите
на трето физическо лице.
Разпитани
са трима с.. От показанията на с.А. Б. се установява, че ответното дружество се
занимава с продажба на недвижими имоти. Ответникът нямал клиент с наименование
„РОЗИ-21“ЕООД и не продавал имоти на това дружество. с.ят разпознава част от
имотите в приетата по делото разпечатка от Имот.бг,
като продавани от ответника, но показанията му относно това чия собственост са
имотите не се ценят, доколкото правото на собственост не може да се установява
чрез с.. От показанията на с.В. В. се установява, че същият познавал втория
ответник от близо 34 година, живеели с нея в един квартал и били в близки
приятелски отношения. Прехвърлил й дяловете на управляваното от него дружество
в „РОЗИ-21“ЕООД, тъй като тя била много добър м. и искали да учредят
финансово-брокерска къща, за което бил необходим първоначален капитал от
300 000 лв. Делата срещу ищеца загубили, защото бил представен документ за
плащане. с. бил у. на първия ответник до февруари 2012г., след това собственик
станала Х.Л., но той продължил да се занимава с делата на дружеството. От
показанията на с.Я. Е. се установява, че са проведени три-четири срещи между
управителя на ищцовото дружество и с.В. В., на които
искали да се разберат, да уредят отношенията си. Срещали се с г-н В., той
говорел от името на „СВ-СИЛВЕСТЪР“ЕООД и „РОЗИ-21“ЕООД. Въпреки срещите,
отношенията им не били уредени.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Искът по чл. 135 ЗЗД има
за предмет потестативното право на кредитора да обяви
за недействителни по отношение на себе си действията, с които длъжникът го
уврежда. Това право възниква за кредитора по силата на закона при установен фактически
състав – наличието на действително вземане, което не е прекратено или погасено
по давност, без да е необходимо вземането да е ликвидно и изискуемо или
установено с влязло в сила съдебно решение. Страната, която
е поискала отмяната по чл.135 ЗЗД, установява качеството си на кредитор като
материална предпоставка, без да провежда пълно и главно доказване на правата
си, от които черпи правния си интерес.
(В този смисъл решение №131/16.06.2014г. на ВКС, ІІІ г.о., по
гр.д.№4996/2013г.) Освен качеството на кредитор в полза на ищеца, за успешното
провеждане на този иск е необходимо да се установи и, че от страна на длъжника
е извършено действие, с което кредиторът е увреден. Според решение
№693/06.10.2010г. по гр.д.№754/09г. на ВКС, ІV г.о., увреждащо кредитора
действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха
осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо
длъжника. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество,
намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на
кредитора. В решение №45/01.06.2011г. по гр.д.№450/10г. на ВКС, ІІІ г.о. е
прието, че прехвърлителната сделка е увреждащ
кредитора акт на длъжника, тъй като намалява длъжниковото
имущество, служещо за общо обезпечаване на кредитора. По въпроса за правното
значение на момента на възникване на вземането, легитимиращо ищеца като
кредитор е постановено решение №264/18.12.2013г. на ВКС, ІV г.о., по
гр.д.№915/2012г., според което правата на кредитора биват засегнати, когато
длъжникът е извършил сделка, която го уврежда. Кредиторът може да се брани
срещу увреждащата го сделка, независимо от поредността
във времето на възникването на неговото вземане и на извършването на
увреждащата сделка. Когато увреждащата сделката е извършена след възникването
на кредиторовото вземане и е безвъзмездна, достатъчно
е кредиторът да докаже, че длъжникът е знаел за увреждането, т.е. знаел е за
съществуването на задължението към кредитора, а когато увреждащата сделка е
възмездна, кредиторът трябва да докаже, че за увреждането е знаело и третото
лице, с което длъжникът е договарял, т.е. че третото лице е знаело фактите и
обстоятелствата, които пораждат кредиторовото вземане
– чл. 135, ал.1 ЗЗД. Не е необходимо кредиторът да доказва знанието на третото
лице, когато то се презумира – чл
135, ал.2 ЗЗД. Когато разпоредителната сделка е извършена преди възникване на кредиторовото вземане, кредиторът трябва да докаже, че
сделката е предназначена от длъжника и третото лице да го увреди – чл. 135, ал.
3 ЗЗД.
По делото няма спор, че
към датата на исковата молба и понастоящем ищецът е кредитор на първия
ответник. Вземането му произтича от осъществен фактически състав на
неоснователно обогатяване – в хода на принудително изпълнение от него са
събрани суми, получени от първия ответник, за които с влязло в сила решение на
съд е установено, че не се дължат. Към настоящия момент на ищеца е издаден и
обратен изпълнителен лист по реда на чл.422, ал.3 във връзка с чл.245, ал.3,
изречение второ ГПК. Не се установява от доказателствата това вземане да е
погасено. Според установената съдебна практика вземането, от което ищецът
извлича качеството си на кредитор, не става предмет на производството по чл.135 ЗЗД, в това производство съдът изхожда от положението, че вземането съществува,
ако то произтича от твърдените факти, освен ако вземането е отречено със сила
на пресъдено нещо. В тази връзка следва да се
отбележи, че представената нотариална покана от 13.03.2013г., с която първият
ответник е отправил изявление до ищеца за прихващане на свои вземания срещу
задължението си по обратния изпълнителен лист, не доказва погасяване на
вземането на ищеца чрез прихващане, тъй като за последното е необходимо
вземането на прихващащия да е ликвидно – безспорно установено по основание и
размер, и изискуемо – нещо, което се оспорва от ищеца. Отделно от това, както
се каза, вземането може да бъде отречено в този процес само с влязло в сила
решение. Следователно, ищецът се легитимира като кредитор на първия ответник по
делото.
Първият спорен между
страните въпрос е относно момента на възникване на вземането, съответно дали
същото предхожда разпоредителната сделка или е възникнало след нея. Този въпрос
е от съществено значение, тъй като от отговора му ще зависи коя от двете
хипотези на чл.135, ал.1 или ал.3 е приложима и установява ли се приложимата
хипотеза. В тази връзка ищецът поддържа, че вземането е възникнало с получаване
на сумите от ответника в хода на принудителното изпълнение, за което се
установява, че се е случило в периода от 29.12.2009г. до 02.08.2010г., а ответниците застъпват тезата, че вземането е възникнало с
влизане в сила на решението, с което искът по чл.422 ГПК е отхвърлен. Съдът
намира, че вземането на ищеца за връщане на сумите, получени от ответника по
принудителен ред въз основа на изпълнително основание по чл.417 ГПК, е
възникнало с влизане в сила на решението, с което искът за установяване на
вземанията, за които това изпълнително основание е издадено, е отхвърлен. В
Постановление №1/28.05.1979г. на Пленума на ВС по гр.д.№1/79г. е прието, че
когато е извършено изпълнение въз основа на съдебно решение, което впоследствие
е отменено, връщането на даденото се основава на третия фактически състав на
чл.55, ал.1 ЗЗД, макар че не се осъществява по общия исков ред, а по този на
чл.241, ал.3, изр.второ ГПК (отм.), който сега е възпроизведен в разпоредбата
на чл.245, ал.3 ГПК. По аналогичен начин следва да се разсъждава и когато е
допуснато предварително изпълнение въз основа на несъдебно изпълнително
основание, защото нормата на чл.422, ал.3 препраща към тази на чл.245, ал.3 ГПК. Пак в посоченото тълкувателно постановление е прието, че при третия
фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД основанието е налице към момента на
извършване на престацията, поради което тя не може да
се иска обратно, докато то съществува, затова вземането става изискуемо от
деня, в който основанието отпада. По начало всяко вземане възниква в момента,
когато правопораждащият го конкретен фактически
състав бъде проявен, а фактическият състав по чл.55, ал.1, изречение трето ЗЗД
– обогатяване поради отпаднало основание, бива окончателно проявен в момента на
отпадане на основанието, в този момент възниква облигационната връзка между
страните и се пораждат правата и задълженията по нея, дотогава не съществува задължение
за получилия да върне полученото, съответно не съществува и право на платилия
да получи обратно даденото. Вземането е без срок за изпълнение, затова
едновременно с възникването му настъпва и неговата изискуемост – чл.69, ал.1 ЗЗД. В аспекта на изложеното съдът намира, че до влизане в сила на решението, с
което установителният иск на първия ответник срещу
ищеца е отхвърлен, не е съществувало задължение за връщане на полученото в хода
на допуснатото предварително изпълнение, съответно не е съществувало и право на
ищеца да получи обратно принудително събраното. Това право е възникнало в
момента на отпадане на основанието с влизане в сила на решението на ПАС по
гр.д.№191/2011г., а това се е случило на 04.07.2012г., когато е постановено
определението на ВКС по т.д.№122/2012г. За сметка на това, атакуваната от ищеца
разпоредителната сделка – продажба на дялове, притежавани в търговско
дружество, е осъществена на 23.02.2012г., или преди възникване на вземането по
чл.55, ал.1 ЗЗД. Казаното се отнася и за второто релевирано
от ищеца вземане – за деловодни разноски в производствата по гр.д.№191/2011г.
на АС Пловдив и т.д.№122/2012г. на ВКС. Вземането за разноски възниква в
момента на влизане в сила на съдебното решение, с което същите са присъдени – в
този смисъл решение №264/18.12.2013г. по гр.д.№915/2012г. на ВКС, ІV г.о.,
следователно и това вземане на ищеца е възникнало на 04.07.2012г., преди
договора за продажба на дялове, сключен между ответниците.
Посоченото означава, че за успешното провеждане на иска, следва да бъдат
установени предпоставките по чл.135, ал.3 ГПК, като се докаже, че атакуваното
действие е било предназначено от ответниците да
увреди ищеца.
Съдът намира, че
конкретно атакуваната сделка – продажба на дружествени дялове, е увреждаща за
кредитора, тъй като съставлява акт, посредством който се намалява имуществото
на длъжника, служещо за общо удовлетворение на кредиторите. Разпореждането е
възмездно, но от получената цена кредиторът по-трудно би могъл да се
удовлетвори и няма данни да е бил удовлетворен, дори след като се е снабдил с
изпълнителен лист за вземането си. Съдът не споделя съображенията на ответниците, че първият от тях разполагал с имущество, от
което ищецът можел да се удовлетвори, тъй като същите не са доказани –
установява се, че ответникът „СВ-СИЛВЕСТЪР“ЕООД има вземане спрямо трето лице,
но не се установява същото да е успешно реализирано и третото лице да е
платежоспособно, освен това изпълняемото право на
първия ответник е отречено с влязъл в сила съдебен акт и ищецът вече разполага
с обратен изпълнителен лист за вземането си, при което, в случай на наличие на
друго имущество, първият ответник може да проведе най-успешно защитата си, ако
погаси това вземане.
Доколкото сделката е
разпоредителна, то сключващите я лица несъмнено действат със съзнанието, че с
нея се намалява имуществото на прехвърлителя до
размера на прехвърления актив. За приложението на чл.135, ал.3 ЗЗД е необходимо
да се установи още, че двамата ответници са извършили
тази сделка, за да се намали това имущество и по този начин да се затрудни
удовлетворяването на ищеца, чието вземане се очаква да възникне. Извод за
такова споразумение между страните по увреждащата сделка може да бъде направен
и въз основа на косвени доказателства. Косвените доказателства дават указание
за основния факт само косвено. Те установяват странични обстоятелства, но
преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт.
Пълно доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига
косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава
връзка с другите обстоятелства, че да установява без съмнение главния факт. (В този смисъл
решение № 226/12.07.2011г. по гр.д.№ 921/2010г. на ІV г.о.) В конкретния случай
съдът намира, че от събраните в хода на делото косвени доказателства може да се
направи обоснован извод за наличие на намерение за увреждане у ответниците към момента на извършване на разпоредителната
сделка. В тази връзка следва да бъде преценявано обстоятелството, че към датата
на договора за продажба на дялове – 23.02.2012г., е влязло в сила решението на
ПОС по т.д.№10/2010г., потвърдено с решение на ПАС по т.д.№740/2010г.,
недопуснато до касационно обжалване с определение на ВКС от 15.02.2012г., с
което са отхвърлени установителни искове на В. Ц. В.
и *** В. против ищцовото дружество за вземания по
идентичен договор за аренда, сключен с посочените физически лица, като арендодатели. Исковете са отхвърлени също поради установено
плащане на претендираните задължения не в хода на
исковия процес и поради нищожност на клаузата за неустойка в договора, при
това, видно от съдебните решения плащането по договора на ищеца с физическите
лица и по този с ответното дружество е било удостоверено с един и същ документ.
Към момента на договора вече е било постановено и решението по
в.гр.д.№191/2011г. на ПАС, с което исковете са отхвърлени. Установява се още,
че по това време В. Ц. В. е управител на ответника „СВ-СИЛВЕСТЪР“ЕООД и с. в
същото дружество, а от показанията му като с. се установява, че същият е бил
наясно и е следял делата на дружеството. Ето защо вземането на ищеца е било
очаквано от този ответник. Този извод може да бъде извлечен и от
обстоятелството, че исковете са отхвърлени поради установено плащане в полза на
ответника на задълженията по заповедта за изпълнение, преди подаване на
заявлението по чл.417 ГПК – в срока за съответните арендни
плащания. С това се установява знанието на първия ответник чрез неговия
управител и представляващ, че изпълняемото право
всъщност не съществува и вземането на ищеца за връщане на недължимо събраните
суми ще възникне при окончателното отхвърляне на исковете. Косвено се
установява намерението за увреждане и с факта на извършения апорт
на недвижими имоти, принадлежащи на първия ответник, в кратък срок преди
продажбата на получените в резултат от това дялове, при това на лице, което се
окачествява като „свързано“ по смисъла на §1, т.4 и т.5 ТЗ. Според посочените
разпоредби свързани лица са съдружниците и дружество
и лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете в дружеството. Към
датата на оспорваните сделки вторият ответник е едноличен собственик на
капитала и единствен с. в „СВ-СИЛВЕСТЪР“ЕООД и свързано лице с това дружество
по смисъла на закона. Ответниците обясняват този факт
с желанието на Х.Л. да създаде финансова институция, но доказателства за
осъществяване на това й желание не са представени по делото. Съгласно чл.3а,
ал.2, т.1 във връзка с чл.3 от Закона за кредитните институции, за извършване
на дейност като финансова институция е необходимо лицето да е регистрирано като
дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно
дружество с акции. В аспекта на посочената норма несъстоятелно звучат
показанията на с.В. и тезата на ответниците, че Х.Л.
е искала да придобие всички дялове от „РОЗИ-21“ЕООД, тъй като при това
положение дружеството ще продължи да бъде еднолично и за него ще бъде правно
невъзможно да се лицензира като финансова институция. Факт е, че първият
ответник е намалил драстично имуществото си, като се е разпоредил с всички
притежавани от него недвижими имоти в полза на юридическо лице, управлявано
също от свързано лице по смисъла на закона, а след това се е разпоредил и с
получените за сметка на това дялове отново в полза на същото свързано лице.
Посочените действия са извършени, след като установителните
искове по двата идентични арендни договора са били
отхвърлени на втора съдебна инстанция, а по едно от делата е постановен и
окончателен съдебен акт в този смисъл. Именно в този период (на 04.10.2011г.
според вписванията в търговски регистър) В. Ц. В. е прехвърлил и дяловете си в
„СВ-СИЛВЕСТЪР“ЕООД на Х.Л., като същевременно е продължил да управлява и
представлява дружеството. Изследването
на състоянието на длъжниковото имущество би имало
значение в хипотезата по чл.135, ал.3 ЗЗД, доколкото разпоредителното действие
е извършено преди възникване на вземането, поради което длъжникът и лицето, с
което той е договарял, са се споразумели да увредят кредитора, т.е. да намалят
или затруднят общото обезпечение на кредитора. В този случай състоянието на длъжниковото имущество към момента на извършеното атакувано
действие представлява факт от значение за доказване на намерението за
увреждане. В тази връзка, не се установява към този момент първият ответник да
е разполагал с друго имущество, върху което би могло успешно да се насочи
принудителното изпълнение на ищеца. Косвено намерението за увреждане може да
бъде изведено и от обстоятелството, че след апортиране
на недвижимите си имоти в „РОЗИ-21“ЕООД срещу получаване на дялове, през 2013г.
първият ответник е обявил за продан част от тях, което се установява от
приетата по делото разпечатка от Имот.бг., неоспорена
от страните – на л.369 и л.368 от същата са посочени имоти в с.Б. и в с.Р.,
както и магазин в *** с идентификация, съответстваща на тази, посочена в
решението за приемане на с. (л.66), в оценката на непарична вноска (л.53) и в
извлечението от търговски регистър за вписан апорт на
л.70, същевременно според с.Б. първият ответник, който се занимавал с недвижими
имоти, нямал клиент с наименование „РОЗИ-21“ЕООД, на което дружество имотите
официално са прехвърлени с апортна вноска. Това идва
да покаже, че въпреки отчуждаването на собствеността чрез посочения способ,
първият ответник е продължил да управлява част от прехвърлените имоти, без
факта на прехвърлянето им да е известен на лицата, съвместно с които същият е
осъществявал дейността си. Или прехвърлянето е извършено фиктивно, с намерение
за намаляване имуществото на прехвърлителя по
отношение неговите кредитори. Субективният елемент по отношение на втория
ответник също не е необходимо да се доказва чрез преки доказателства. Въпреки
изявленията на с.***, че вторият ответник е отличен м. и може да ръководи
финансово-брокерска къща, за което чрез извършените апорт
и продажба на дялове е достигнат необходимия за това капитал, по делото не се
установява такава да е създадена от началото на 2012г. до сега, с оглед което и
възраженията на ответниците за наличие на друга пряка
цел на разпоредителната сделка са неоснователни. По делото не се установява
вторият ответник да е заплатил сумата 20 000 лв., уговорена като продажна
цена в договора за прехвърляне на дялове. От показанията на с.В. се установи,
че прехвърлянето е направено в замяна на „услуга“, която Л. му свършила, а
доказателства за заверяване на сметката на прехвърлителя
с посочената цена на дяловете, за която в договора е посочено, че е платена по
банков път, не са ангажирани, което отново сочи към извод за фиктивност на сделката. Следва да се отбележи и, че тази
цена е значително по-ниска от номиналната им стойност (по 10 лв. всеки).
Липсата на плащане и лишената от икономическа логика цена също доказват
намерение за увреждане у двете страни в правоотношението. (В този смисъл
решение 13/19.02.2015г. по гр.д.№4606/2014г. на ВКС, ІV г.о.) Освен това, като с.
в дружеството-ответник, Х.Л. е била ограничено отговорна за задълженията му,
включително тези към ищеца, но през 2012г., в период, близък по време до процесния, е прехвърлила своите дялове на трето лице, в
резултат от което отговорността й не е могла да бъде реализирана. Ето защо
съдът намира, че, макар и косвено, но в нужната степен на доказаност,
по делото се обосновава тезата, че атакуваната разпоредителна сделка е
извършена от ответниците с намерение да се увреди
ищеца, като се намали имуществото на длъжника, служещо за общо обезпечение на
кредиторите, поради което искът се явява доказан и основателен и следва да се
уважи.
При този изход на спора
в полза на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски на основание чл.78,
ал.1 ГПК. Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер 800 лв. и е
заплатил възнаграждение на двама а.окати. На присъждане според посочения
законов текст подлежи възнаграждението само за един а.окат и доколкото ищецът в
списък с разноските на л.256 е претендирал възнаграждението, платено на
първоначално представляващия го а.окат, следва на същия да бъде присъдено
заплатеното в полза на АД“*** “ възнаграждение в размер 3 060 лв. Общият размер
на разноските от 3 860 лв. следва да се присъди изцяло в тежест на ответниците.
Мотивиран от горното,
съдът
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА спрямо
“ДОРУК”ООД-в ликвидация, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Пазарджик, ул.”Цар Асен” №76, представлявано от Н. С. Б., извършената между
„СВ-СИЛВЕСТЪР“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.“Кръстю Пастухов“ №18, като продавач, и Х.М.Л.,
ЕГН **********,***, като купувач, покупко-продажба на 34 090 дружествени дяла
от капитала на „РОЗИ-21“ЕООД, ЕИК *********, гр.Пловдив, ул.“Кръстю Пастухов“ №18, представлявано от Х.М.Л., за сумата
20 000 лв., обективирана в договор за
прехвърляне на дялове, рег.№*** от ***. на **, с район на действие РС П.,
рег.№*** на Н.к..
ОСЪЖДА „СВ-СИЛВЕСТЪР“ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Кръстю Пастухов“
№18, ет.1, представлявано от Ц. В. Ц., и Х.М.Л., ЕГН **********,***, да
заплатят на “ДОРУК”ООД-в ликвидация, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Пазарджик, ул.”Цар Асен” №76, представлявано от Н. С. Б., сумата 3 860 лв. (три хиляди осемстотин и шестдесет лева) – деловодни разноски в
производството по гр.д.№16195/2012г. по описа на ПРС, VІІІ гр.с.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! М.К.