Решение по дело №1812/2022 на Административен съд - Пловдив

Производството е по чл.118 от КСО във връзка чл.145 и следващите от АПК.

Делото е образувано по жалба подадена от С.С.К., ЕГН **********,***, против Решение № 2153-15-208 / 24.06.2022 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив в частта, с която е оставено в сила Разпореждане № РНП-1-4-15-01127303 /10.05.2022 г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ Пловдив, в частта за събиране на сумата 7311,55 лв., от които главница 5359.92 лв. за периода от 01.01.2017 г. до 31.03.2020 г. и лихва 1951,63 лв. начислена към 10.05.2022 г. и допълнителна лихва по чл. 113 от КСО след 10.05.2022г.

Жалбоподателят счита, че оспорения административен акт е незаконосъобразен.

Според него не е налице твърдяната от административния орган недобросъвестност, поради което искането за възстановяване на суми по реда на чл. 114, ал.1 от КСО, е недоказана.

На следващо място се твърди, че неправилно са определени дължимите за възстановяване суми, включително свързани и с неизплатени от ТП на НОИ на жалбоподателя дължими суми за пенсия. Според него дължимата пенсия по Разпореждане № ********** от 02.07.1999 г и Разпореждане № ********** / протокол № 2139-15-115 от 02.10.2020 г. не е изплатена, като в случая е направено противозаконно прихващане, тъй като не е издаван административен акт по чл.114, ал.5 от КСО

Ответникът по оспорването – Директорът на ТП на НОИ Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. В., изразява становище за неоснователност на жалбата. Подробни съображения са изложени в депозирано писмено становище. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Относно допустимостта на жалбата съдът намира същата за подадена от надлежна страна и в срок поради което същата се явява процесуално допустима.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

С Разпореждане № ********** прот. №119370/18.08.1997 г. на жалбоподателя К., е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 2, ал. 1 от отменения Закон за пенсиите (ЗП) (отм.) по заявление вх. № 5469/23.06.1997 г. в ТИ на НОИ - Пловдив считано от 15.05.1997 г. Административният орган е зачел осигурителен стаж от първа категория - 05 г. 09 м. 21 дни. от втора категория - 01 г. 01 м. 1 7 дни и от трета категория - 25 г. 01 м. 28 дни. Размерът на пенсията при отпускането е бил определен от 3- годишен базисен период от 01.01.1977 г. до 31.12.1979 г. с доход 6642.00 лв. и от 15.01.1997 г. до 14.05.1997 г. с доход 136709.00 лв. и претеглен индивидуален коефициент 1.091.

Със заявление вх.№ 115442/17.12.1999 г. от името на жалбоподателя са били представени образци УП-2 с №94-00-511/14.05.1999 г., с посочен издател КЦМ АД Пловдив с осигурителен доход за периода 01.05.1985 г. - 30.03.1986 г. и УП-2 №437/08.12.1999 г„ с посочен издател ИСО “Транскомплект" София с осигурителен доход за периода 31.03.1986 г. - 30.04.1988 г.

С Разпореждане № **********/21.02.2000 г. на основание чл. 26, ал. 3 от ППЗП (отм.) размерът на пенсията за ОСВ е бил преизчислен от нов 3-годишен базисен период от 01.05.1985 г. до 30.04.1988 г. с доход 15620.00 лв. и претеглен индивидуален коефициент 1.757.

Във връзка с постъпила в ТП на НОИ - Пловдив информация за образувано досъдебно производство №260/2019 г. по прокурорска преписка № 2818/2019 г. по описа на Районна Прокуратура - Пловдив, към което е било приобщено пенсионното досие на жалбоподателя е била извършена проверка

За правомерността и размера на получаваната от него лична пенсия за ОСВ.

Административният орган с писмо изх. № 2175-15-232#1/10.03.2020 г., е изискал от жалбоподателя да представи документите, които са били използвани при отпускане на пенсията.

С писмо вх. № 2175-15-232#4/12.03.2020 г. са били представени документи за осигурителен стаж, но не и за осигурителен доход.

Административният орган е приел, че не се потвърждава дохода за 3-годишния базисен период от г. до 30.04.1988 г., с който е преизчислена личната пенсия за ОСВ, считано от 01.01.2000 г. на основание чл. 26, ал. 3 от ППЗП (отм.). Прието било, че доходът за периода от 01.05.1985г. до 30.03.1986 г. от осигурител КЦМ АД Пловдив съответства на зачетения при преизчислението на пенсията. От КЦМ АД - гр. Пловдив е бил издаден образец УП-2 №94-УК- 254/17.03.2020 г. с осигурителен доход за периода 27.04.1985 г. до 30.06.1986 г. в размер на 3411.52 лв„ като в него е отразено, че че осигурителят анулира образец УП-2 №94-00-511/14.05.1999 г.

По отношение на осигурителния доход от осигурител ИСО “Транскомплект” София е била извършена проверка за периода от 31.03.1986 г. до 30.04.1988 г. финализирана с Констативен протокол №КВ-5-21-00743618/07.04.2020 г. на служители на ТП на НОИ София-град. Констатирано било, че изплащателни ведомости за горепосочения период не са били предадени за съхранение нито при назначения синдик на дружество "СК-13 Трансстрой”- АД, ЕИК ****, съхранител на ведомостите на ИСО 'Транскомплект" София, ЕИК ****, нито същите са предадени за съхранение в ООА към ТП на НОИ- София град и проверка по разходите на ДОО на “СК-13 Трансстрой”- АД. ЕИК ****, съхранител на ведомостите на ИСО “Транскомплект” София, ЕИК **** не може да бъде извършена.

С писмо вх. № 2175-15-232#4/12.03.2020 г. е била представена заповед № 420/22.08.1986 г. и удостоверение ЛС 04-902/25.06.1993 г. В удостоверението е отразено, че жалбоподателят е работил на задграничните строителни обекти на фирмата в република Ирак за времето 31.03.1986 г.- 16.06.1986 г. а в заповедта е посочено, че работникът ще бъде осигуряван върху сумата 209,94 лв. - месечната заплата за м. юни 1986 г., равняващо се на осигурителна вноска за ДОО в размер на 62,98 лв.

С Разпореждане № ********** Протокол № 2139-15-115/02.10.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив на основание чл. 99. ал. 1, т. 2, буква “д” от КСО е било отменено разпореждане № **********/21.02.2000 г., с което личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на С.С.К., е преизчислена на основание чл. 26. ал. 3 от ППЗП (отм.) и е отказано изменение на пенсията от нов тригодишен базисен период, тъй като индивидуалния коефициент 0.994 е по-неблагоприятен от получавания 1.091.

Разпореждане № ********** Протокол № 2139-15-115/02.10.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив е потвърдено с Решение № Ц2153-15- 238/13.11.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив.

Горепосоченото решение е било обжалвано пред Административен съд Пловдив, който със свое Решение № 1824/12.10.2021 г., постановено по административно дело № 3251/2020 г. е отхвърлил жалбата като неоснователна.

Решението на административния съд е било обжалвано пред ВАС, който с Решение № 3955/21.04.2022 г., постановено по адм. дело № 11868/2021 г. е оставил същото в сила.

С процесното разпореждане № РНП-1-4-15-01127303 / 10.05.2022 г. Ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив на основание чл. 98. ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 113 и чл. 114, ал. 1 от КСО и във връзка с влязлото в сила разпореждане № ********** Протокол № 2139-15-115/02.10.2020 г. е разпоредил на жалбоподателя да възстанови недобросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 20563.54 лв., от които главница за периода от 01.01.2012 г. до 31.03.2020 г. в размер на 12703.63 лв. и законна лихва в размер на 7859.91 лв., начислена на основание чл. 113 от КСО до 10.05.2022 г.

С това разпореждане задължението за периода от 01.01.2000 г. до 31.12.2011г. в размер на 10169.41 лв. е погасено по давност на основание чл. 115. ал. 1 от КСО.

Разпореждането е било обжалвано пред Директора на ТП на НОИ – Пловдив, който със свое Решение №2153-15-208/24.09.2022 г. е заличил като погасено по давност задължението на лицето по разпореждане № РНП-1-4-15-01127303 / 10.05.2012г.. на ръководителя пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив за периода от 01.01.2012г.. до 31.12.2016 г. в размер на 13251,99 лв., от които главница в размер на 7343,71 лв. и лихва за минато време в размер на 5908.28 лв. и е оставил в сила разпореждането в останалата му част за събиране на сумата от 7311.55 лв.. от които 5359.92 лв. главница за периода ог 01.01.2017 г. до 31.03.2020 г. и лихва - 1951.63 лв.. начислена към 10.05.2022 г.. както и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО след 10.05.2022 г. до окончателно погасяване на задължението.

По делото по искане на жалбоподателя бе изискано от Окръжна прокуратура Пловдив пенсионното му досие.

С писмо с вх. № 954/16.01.2023 г. от бяха представени изисканите документи.

Изискано бе за послужване беше адм. дело № 3251/2020 г. по описа на Административен съд-Пловдив.

По делото бе назначена ССчЕ, като вещото лице приема следното:

С Разпореждане № ********** за спиране на пенсия, протокол № 2146-15-184 от 05.03.2020г. за отпусната лична пенсия за осигурителен стаж основание чл.2, ал.1 от ЗП отм. по заявление вх. № 5469 от 23.06.1997 година, на основание чл. 95, ал. 2 от КСО е спряна от 03.02.2020 година, лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя в размер на 404,31 лв.

Неоснователно изплатена сума за периода от 01.01.2000г. до 31.12.2011г. в размер на 10169,41 лева е погасена по давност на основание чл. 115, ал. 1 от КСО.

На основание чл. 113 и чл. 114, ал. 11 от КСО, недобросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст е в размер на 20 563,54 лева, от които главница за периода от 01.01.2012г. до 31.03.2020г. в размер на 12 703,63 лева и законна лихва в размер на 7 859,91 лева, начислена на основание чл. 113 от КСО до 10.05.2022г.

Задълженията на жалбоподателя в размер на 13 251,99 лева, от които 7 343,71 лева главница за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2016г. и 5908,28 лева лихва, следва да се заличи поради изтекла петгодишна давност.

С Разпореждане № РНП-1-4-15-01127303 от 10.05.2022 година на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив в останалата му част е разпоредено събиране на сума в размер на 7 311,55 лева, от които 5 359,92 лева главница за периода от 01.01.2017г. до 31.03.2020г. и лихва в размер на 1 951,63 лева, начислена към 10.05.2022г.

Заличените с горепосоченото решението на директора суми представляват разлика между изплатените по Разпореждане № ********** от 21.02.2000 година и дължимата пенсия по Разпореждане № ********** / протокол № 2139-15-115 ог 02.10.2020 година.

От заличените поради изтекла 5 годишна давност суми за периода от 01.01.2012 година до 31.12.2016 година, главница в размер на 20 129,54 лв. са приспаднати /извадени/ дължима пенсия по Разпореждане № ********** / протокол № 2139-15-115 от 02.10.2020 година за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2016г. в общ размер на 12 785,83 лева т.е. 20 129,54 лева - 12 785,83 лева = 7 343,71 лева главница за периода 01.01.2012г. до 31.12.2016г.

От правна страна съдът намира за установено следното:

Оспореното решението на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е издадено от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Разпореждането на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив, по което е било произнасянето на Директора на ТП на НОИ Пловдив с обжалваното сега решение, също е издадено от компетентен орган в хода на административно производство, развило се на основание чл. 98, ал. 2, във вр. с чл. 114, ал. 1 КСО.

Като правно основание в разпореждането са посочени разпоредбите на чл. 98, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 113 и чл. 114, ал. 1 КСО, като първо сочената разпоредба предвижда възможност длъжностните лица по ал. 1 да издават разпореждания и за възстановяване на неоснователно изплатените суми за пенсии, като дължимите суми по разпорежданията се събират чрез удръжки от пенсията съгласно чл. 114а, ал. 3, или чрез предвидените в чл. 114, ал. 5 способи. Съгласно чл. 114 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113, съгласно която разпоредба, вземанията за невнесени осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнителното задължително пенсионно осигуряване и за неправилно извършени осигурителни разходи се събират с лихва в размер на законната лихва.

Разпоредбата на чл. 98, ал. 2 от КСО говори за "неоснователно изплатени суми", докато тази на чл. 114, ал. 1 от КСО говори за "недобросъвестно получени суми". Следователно, всяка недобросъвестно получена сума задължително се явява и неоснователно извършен разход от фондовете на ДОО, но не всяка неоснователно изплатена сума за такъв разход се явява винаги и недобросъвестно получена от съответното лице. В този смисъл неоснователно изплатените суми подлежат на връщане от субекта, който ги е получил, само, ако са получени недобросъвестно, т. е. ако лицето е знаело според обстоятелствата, че този разход не му се полага. В тежест на административния орган е да докаже проявената от лицето недобросъвестност при получаване на осигурителното плащане, а това той може да стори единствено с данните, които се съдържат по административната преписка, каквото доказване, впрочем, е било сторено в настоящия случай.

Няма законово определение на понятието "добросъвестност", респективно на "недобросъвестност" и при смислово граматическото тълкуване се извежда извод, че тази преценка е относима към субективното отношение на осигурените лица представляващо знание, съгласие, допускане и непротивопоставяне на резултат, който е в разрез с нормата на закона или /в настоящия случай/ заявяване и получаване на пенсия с ясно съзнание, че не е налице осигурителен стаж, както правилно е приел и административния орган в решението на директора на ТП на НОИ.

Съдът намира, че не може да бъде прието, че към датата на издаване на разпореждане Разпореждане № ********** прот. №119370/18.08.1997 на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ жалбоподателят не е знаел действителния размер на стажа си, обуславящ условия за пенсиониране. Основателно е твърдението на ответната страна, че видно от представените от жалбоподателя Заповед № 420/22.08.1986 г. и Удостоверение ЛС 04-902/25.06.1993 г., той е бил наясно с размера на действителния си осигурителен доход в ИСО "Транскомплект” София за времето от 31.03.1986г. - 30.04.1988 г. т.е. налице е знание за получаване на осигурително плащане което е без правно основание.

Не е основателно твърдението на жалбоподателя, че с процесното разпореждане № РНП-1- 4-15-01127303 / 10.05.2022 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при TII на НОИ Пловдив е извършено прихващане. В случая такова прихващане не е извършвано и действително не е издаван административен акт по чл.114, ал.5 от КСО, тъй като отразената в разпореждането разлика между изплатената на жалбоподателя лична пенсия и тази която е следвало да му бъде платена не е равносилно на извършване на прихващане по смисъла на КСО.

Както се посочи по-горе в приетото и неоспорено от страните заключение, което съдът кредитира изцяло, вещото лице приема, че размерът на задължението е правилно определен по основание и размер.

Ето защо съдът намира жалбата за неоснователна и предвид изхода на правния спор на ответната страна следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100лв.

Предвид горното съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.С.К., ЕГН **********,***, против Решение № 2153-15-208 / 24.06.2022 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив в частта, с която е оставено в сила Разпореждане № РНП-1-4-15-01127303 /10.05.2022 г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ Пловдив, в частта за събиране на сумата 7311,55 лв., от които главница 5359.92 лв. за периода от 01.01.2017 г. до 31.03.2020 г. и лихва 1951,63 лв. начислена към 10.05.2022 г. и допълнителна лихва по чл. 113 от КСО след 10.05.2022г.

ОСЪЖДА С.С.К., ЕГН **********,*** да заплати на ТП на НОИ, гр. Пловдив сумата в размер на 100/сто/ лева.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба, пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.

Съдия: