Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 13.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г въззивен състав, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ИВА НЕШЕВА
при
секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско
дело № 8584 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 28.03.2019
г. от ищеца „Т.С.“ ЕАД против решението от 10.03.2019 г. по гр. дело № 18640/2017
г. на Софийския районен съд, 59 състав, с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя срещу Н.С.В. установителни искове с правно основание чл.422 ГПК
вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за следните суми: 1/ за сумата от 1 852,55
лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за имот, находящ се
в гр.София, ул. „**********за периода от м.05.2014 г. до м.04.2015 г., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението – 26.02.2016 г. до окончателното
изплащане; 2/ за сумата от 80,51 лв., представляваща обезщетение за забава
върху вземането за главница за периода от 15.09.2015 г. до 12.02.2016 г.
В жалбата са наведени доводи, че решението е неправилно,
поради допуснато от съда процесуално нарушение, тъй като за да приеме, че
исковете са неоснователни, СРС се е позовал на възражението на ответника за
липса на техническа годност на монтирания в абонатната станция на сградата
топломер. Поддържа се, че СРС не е давал указания на ищеца за представяне на
доказателства за техническа годност на общия топломер, нито е указал
последиците от непредставянето на тези доказателства. Отделно от това в
отговора на исковата молба, ответникът не е навел такова възражение. Отделно от
това по делото е прието и заключение на СТЕ, в което вещото лице е посочило, че
доставената в сградата –етажна собственост топлоенергия се измерва от средство
за търговско измерване, за което се установява да е сертифицирано, съответно
преминало изискуемите метрологични проверки, т.е. налице е реално доставена и
измерена топлинна , част от която е разпределена на база отчетите от
индивидуалните разпределители показания, а друга част –на база показанията на
водомерите за топла вода, а трета е разпределена като топлоотдадена от
сградната инсталация.С оглед изложеното моли решението да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат уважени.
Въззиваемата страна - Н.С.В. е подал отговор
на въззивната жалба, в който поддържа, че същата е неоснователна.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемата страна, намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по
същество е частично основателна.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения,
поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението
само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Същото обаче е частично неправилно, като съображенията да
това са следните:
За
да отхвърли исковете СРС е приел, че въпреки указаната доказателствена тежест,
от страна на ищеца не са ангажирани доказателства, че монтирания в сградата
топломер е преминал надлежната метрологична проверка, нито доказателства,
установяващи, че средството за търговско измерване, което е монтирано в
абонатната станция на сградата е идентично с това, за което на вещото лице са
представени документи за метрологичен контрол. При тези мотиви, СРС е приел, че
ищецът не доказал при условията на пълно и главно доказване обема на реално
доставената на потребителя –ответник топлинна енергия и е отхвърлил изцяло
исковете.
Въззивният съд не споделя изводите на
СРС за неоснователност на исковете. Няма спор, че ответникът като собственик на
имота, има качеството клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 ЗЕ
и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ поради което страните по делото са обвързани от
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия при публично
известни Общи условия. Видно от представеното с исковата молба решение от
10.11.2015 г., постановено по гр.д. № 8104/2015 г. по описа на СРС, 126 състав,
което е влязло в сила на 11.07.2016 г., между страните по делото е прието за
установено, че Н.С.В. в качеството си на собственик на топлоснабден имот с аб.
№ 9589 дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД суми за доставена топлинна енергия за
предходен период / от м.05.2012 г. до м.04.2014 г. /, ведно с обезщетение за
забава и стойност на услугата дялово разпределение. Според действащия през
процесния период чл. 153, ал. 1 ЗЕ /в ред. ДВ, бр.54/2012 г./ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл.36, ал.3. В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът не
е оспорил факта, че е собственик на имота, а е навел възражения относно
количеството топлинна енергия, които ищецът твърди да е доставил и че същото е
било потребено от него, като е оспорил техническата годност на общия топломер, монтиран
в абонатната станция и начислените стойности на топлинна енергия за процесния
период. Във връзка с възраженията си, ответникът е направил и доказателствено
искане по реда на чл.190 ГПК – за представяне свидетелства за проверка на общия
топломер и протоколите за демонтаж и обратен демонтаж на общия топломер по
време на метрологичната проверка за процесния период. В определението по чл.140 ГПК, СРС не се е произнесъл по исканията на ответника. В първото по делото
съдебно заседание, първоинстанционният съд е задължил ищцовото дружество да
представи в двуседмичен срок от заседанието, поисканите от ответника с отговора
на исковата молба писмени доказателства. Основателно е възражението на
въззивника, че първоинстанционният съд не му е указал последиците от
непредставяне на поисканите писмени доказателства. Процесуалното поведение на
страната има доказателствено значение само при условията на чл.161 ГПК, като
съдът може да приеме за доказани неизгодни за страната факти, за които същата
страна е създала пречки за събиране на допуснати от съда доказателства. Условие
за приложение на разпоредбата на чл.161 ГПК е уведомяването на страната за
фактите, които съдът ще приеме за доказани в случай, че страната създава пречки
за проверката им. Само след изричното й уведомяване, в случай, че страната без
основателни причини създаде пречки за събиране и проверка на доказателства,
съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала
пречки за събиране на доказателства. В конкретния случай, ищецът е представил
само част от поисканите от ответника доказателства, но не и такива, отнасящи се
до техническото състояние и метрологичната годност на монтирания в абонатната
станция общ топломер, като съдът не е изследвал въпроса поради каква причини указанията
му не са изпълнени в цялост, нито пък е уведомил страната за фактите, които ще
приеме за доказани в случай, че не бъдат представени. Ето защо, въззивният съд
приема, че крайният извод на СРС за неоснователност на исковете по основание
поради липса на доказателства, че монтирания в абонатната станция общ топломер
е преминал периодична метрологична проверка, е неправилен поради допуснато от
съда процесуално нарушение по приложение на разпоредбата на чл.190, ал.2 ГПК. Освен
това документите за сертифициране и за извършени периодични метрологични
проверки на общия топломер, се намират в държане на дружеството, извършващо
дяловото разпределение, а не на ищеца –продавач на топлинна енергия, поради
което още с исковата молба ищецът е направил искане по реда на чл.192 ГПК,
третото лице помагач да бъде задължено да ги представи, но по това искане съдът
изобщо не се е произнесъл.
Отделно от гореизложеното, следва да
се посочи, че по принцип възраженията на ответника относно количеството на
потребената топлинна енергия и нейната стойност, не са достатъчни да обусловят
извод за недоказаност на исковете по основание. Обстоятелството колко точно
количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно в жилището на
ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска, като
евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му
съгласно чл. 162 ГПК. По делото са представени от третото лице – помагач
индивидуалната справка за отопление и топла вода за периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2015 г., общата сметка за отопление и топла вода за отчетния период за
сградата, находяща се в гр.София, ул. „**********, отчетена от общ топломер
59511и документа за главен отчет, който носи подпис на клиент. По делото от
страна на ответника не са представени доказателства, че се е възползвал от
предвиденото рекламационно производство в срока по чл.29, ал.1 от ОУ за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с решение №
ОУ-2/03.02.2014 г. на ДКЕВР, действали през този период, нито че е поискал рекламация
за отчет на показанията на уредите и разпределението на енергията по реда на
чл.70, ал.6 от Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването.
Прието е и заключение на съдебно
техническа експертиза, от което се установява, че сградата, в която се намира
топлоснабдения имот е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период,
като ищцовото дружество ежемесечно е извършвало отчети на общ топломер в ЕС,
марка KAMSTRUP, с фабричен номер 4022950.Вещото лице е
изложило, че за този измервателен уред са налични документи от метрологични
проверки, осъществени през м.3.2013 г. и през м.07.2015 г. от оправомощени
лаборатории – „Енбра Тест“ ЕООД и „Аква Билдинг“ ЕООД, установяващи годността
му. Данните от общия топломер са отчитани по независим електронен способ към 24
часа на последния ден от месеца. Ежемесечно за абонатната станция са
отчислявани „технологични разходи“ или „загуби в АС“, които са за сметка на
топлопреносното предприятие. Според експерта стойността на действително
потребената топлинна енергия за имота на ответника е в размер на 1 522,28
лв., представляваща сбора от прогнозно начислените суми по фактури и сумата за
доплащане от абоната съобразно изравнителните справки за процесния период. Във
връзка с оспорване на заключението, от страна на ответника не е поискано
изслушване на повторно заключение, нито са ангажирани доказателства,
установяващи твърдението му, че в абонатната станция е монтиран общ топломер,
който е различен от този, посочен в заключението на вещо лице Николов като
марка и фабричен номер. Ето защо и при съобразяване на разпоредбата на 200,
ал.1 ГПК, така приетото заключение, което е изготвено на база изравнителните
сметки и главния отчет, който носи подпис на клиента и на база протоколи и
свидетелства за метрологичен контрол на общия топломер, ежемесечните отчети и
акт за разпределение на кубатура, следва да бъде кредитирано като обективно и
обосновано. Изложеното налага отмяна на решението на СРС в частта, с която искът
по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД е отхвърлен за сумата от 1 522,28 лв. и
вместо него следва да се постанови друго, с което искът да бъде уважен до този
размер. В останалата част, с която искът е отхвърлен за разликата над
1 522,28 лв. до пълния предявен размер от 1852,55 лв., решението следва да
бъде потвърдено.
Съгласно действащите през процесния период
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите дължат на
продавача обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл.32, ал.2, т.е. само върху стойността на реално доставената
топлинна енергия, посочена в общата фактура, която се издава след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
топлинния счетоводител. Изчислена по реда на чл.162 ГПК с помощта на програма „Calculator.BG“,
лихвата за забава върху главницата от 1 522,28 лв. за периода от
15.09.2015 г. до 12.02.2016 г. възлиза на 63,96 лв., до който размер искът по
чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД се явява основателен. С оглед изложеното, решението
на СРС следва да се отмени и в частта, с която този иск е отхвърлен за сумата
от 63,96 лв. и вместо него да се постанови друго, с което искът да бъде уважен.
С
оглед частичната основателност на въззивната жалба, на въззивника следва да се
присъдят разноски за настоящата инстанция /за държавна такса по жалбата и за
юрисконсултско възнаграждение/ съобразно уважената част на исковете, които
възлизат на 117,11 лв. На въззивника се дължат и разноски за първата инстанция -
за държавна такса, депозити за експертизи и за юрисконсултско възнаграждение,
които са в размер на 808,63 лв. и разноски за заповедното производство в размер
на 113,78 лв., съразмерно уважената част на исковете.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 10.03.2019 г. по гр. дело
№ 18640/2017 г. на Софийския районен съд, 59 състав в частта, с която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Н.С.В.
установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД за следните суми: 1/ за сумата от 1 522,28 лв., представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр.София, ул. „**********за
периода от м.05.2014 г. до м.04.2015 г., ведно със законната лихва от подаване
на заявлението – 26.02.2016 г. до окончателното изплащане; 2/ за сумата от 63,96
лв., представляваща обезщетение за забава върху вземането за главница за
периода от 15.09.2015 г. до 12.02.2016 г., като
вместо него постановява:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******срещу Н.С.В., ЕГН ********** с адрес ***,
установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86,
ал1 ЗЗД, че Н.С.В. дължи на „Т.С.“ ЕАД следните суми: 1/ сумата от 1 522,28 лв., представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр.София, ул. „**********за
периода от м.05.2014 г. до м.04.2015 г., ведно със законната лихва от подаване
на заявлението – 26.02.2016 г. до окончателното изплащане и 2/ сумата от 63,96 лв., представляваща
обезщетение за забава върху вземането за главница за периода от 15.09.2015 г.
до 12.02.2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА
решението
от 10.03.2019 г. по гр. дело № 18640/2017 г. на Софийския районен съд, 59 състав,
в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Н.С.В., ЕГН ********** с адрес ***
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ******, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1039,52
лв. –разноски за производството пред СГС, СРС – исково и заповедно
производство.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на ищеца – „Т.с.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.