Р Е
Ш Е Н
И Е
№130./гр. Варна, 27.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
открито публично съдебно заседание
на седми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН
ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
При участието на секретаря Ели Т. като
разгледа докладваното от
съдия Георги Йовчев в.т.д.№224/2019 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба на
ЗД „БУЛ ИНС“ АД, срещу
решение №14/22.02.2019 г. по т.д.125/2018 г.
по описа на ОС - Силистра, в частта с която въззивникът е осъден да
заплати обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 60 000 лева до
присъдените 150 000 лева за Р.Т.Н. и за горницата над
60 000 лева до присъдените 150 000 лева за И.Н.А..
Във въззивната
жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи
се в противоречие с
материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че присъдените обезщетения са прекомерно и
не отговарят на
действителния обем претърпени
болки и страдания. Счита, че постановеният съдебен акт в
обжалваната част не отговаря на установената съдебна практика, по отношение
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. В жалбата са
изложени и доводи относно неприетото от съда съпричиняване от страна на пострадалия.
Насрещните страни
Р.Т.Н. и И.Н.А.,***, са подали писмен отговор, в
който оспорвата жалбата.
В останалата част,
решението не е обжалвано и е влязло в сила. Съдът, след преценка на представените
по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, в съответствие
с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна: Страните не оспорват предпоставките за възникване
отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното
авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно
правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка
„гражданска отговорност”; настъпването
на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на
застрахователя. Следователно –
процесните претенции са доказани по основание. Въззивните
възражения са сведени единствено до неправилността на съдебния акт, поради
нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД. Поддържа се неправилно определяне
на дължимите обезщетения, посредством прекомерното им увеличаване в нарушение
на принципа за справедливост и несъобразяване с наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалите.
Съобразно разпоредбата на чл.51, ал.1
във връзка с чл.52 от ЗЗД
на обезщетение подлежат действителните и налични вреди, като при преценка за
наличността им трябва да се изхожда от конкретната фактическа обстановка.
Дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на близък
човек следва да се определи към момента, от когато е породено основанието за
обезщетяване, тъй като вредата е обективирана с настъпване на непозволеното
увреждане, с факта на осъществяване на деликта - личното засягане на защитените
ценности. При преценка на размера на обезщетението следва да се отчетат и
съобразят не само претърпените вреди и страдания, но и тези, които ще продължат
да бъдат търпени от пострадалия във времето, тъй като продължаващите във
времето болки и страдания не са ново правопораждащо основание за вредата.
Продължителността на времето, през което се търпят и ще се търпят страданията,
следва да се отрази и на размера на дължимото обезщетение.
При прилагането на
критерия по чл.52 от ЗЗД за определяне на справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди, лимитите на застраховане по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" към момента на настъпване
на произшествието - 2017 г., нямат
самостоятелно значение, но могат да бъдат взети предвид само при отчитане на
конкретните икономически условия, имащи значение за критерия за справедливост.
Икономическата конюнктура е в основата на нарастването на нивата на
застрахователното покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования
на трети лица - чл.492, т.1 от КЗ. При определяне размера на обезщетението за
вреди от непозволено увреждане следва да се отчитат конкретните
обществено-икономически и социални условия в страната към момента на
увреждането. Поради това, че икономическата конюнктура не е единствения елемент
при прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД,
трябва да бъдат съобразени и търпените от въззиваемите през продължителния
период от време и бъдещите болки и страдания от загубата на съпруга на Р.Н. и
бащата на И.А.. В тази насока е и постоянната практика на ВКС, обективирана в р. № 142/01.10.2012 г. по т. д.
№ 957/2011 г. на ВКС, II ТО, 189/04.07.2012 г. по т. д. №
634/2010 г. на ВКС, II ТО, р. № 73/16.09.2013 г. по т. д.
№ 964/2011 г. на ВКС, II ТО и други.
От показанията на свидетелите Н. В, Р.
А и М А., които се кредитират от съда като безпристрастни и отразяващи
непосредствено лично впечатление от семейната обстановка и социално обкръжение
на починалия Н. Н се установяват близки отношения на обич и привързаност между
починалия, неговата съпруга Р.Н. и дъщеря му И.А.. Към момента на
произшествието, Н. Н е бил на 50 години, работоспособен, в много добро
физическо състояние. До неговата смърт, заедно със съпругата и дъщеря си,
последната макар и навършила пълнолетие, но живееща в същото домакинство, са
имали отлични взаимоотношение на обич и уважение, подкрепяли са се взаимно и са
си помагали. Според свидетелите, внезапната смърт на Н. Недялков се е отразила
негативно както на съпругата му, така и на дъщеря му. След инцидента общото
психическо състояние и на двете се е
променило драматично, затворили са се в себе си, спрели са да излизат и да
контактуват с приятели и познати. Според свид.А., въззиваемите са разчитали
изключително много както на моралната, така и на финансовата подкрепа на
починалия.
Със загубата на съпруга и баща, въззиваемите
Р.Н. и дъщеря му И.А. са се лишили от моралната
подкрепа и опора на един от най-близките хора в живота им, като завинаги
и до края на живота си ще трябва да живеят с болката от нелепата загуба,
изгубвайки го при трагични обстоятелства.
Като съобрази, че болките и страданията, не се ограничават само до
изживените в момента на самото престъпление болки и страдания, а продължават и
след това и съобразявайки се с факта, че загубата на съпруг и баща няма паричен
еквивалент, както и с правилото на закона за определяне на дължимото
обезщетение за търпените болки и страдания "по справедливост", съдът
счита, че предявените искове за неимуществени вреди, причинени със смъртта на
съпруга на Р.Н. и баща на И.А., са основателни до размерите от по 150 000
лева, за всяка от тях.
Този размер съдът намира за съобразен
с нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди за процесния
период, съгл. чл.492, т.1 от КЗ - 10 420 000
лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица.
Доколкото
поведението на пострадалия, не са елемент от престъпния състав, съдът намира, че
в настоящото производство е допустимо да се разгледа направеното възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, предвид обстоятелството, че
претендираното обезщетение, може да бъде намалено, в случай, че увреденият е
допринесъл за настъпване на вредите (чл.51, ал.2 ЗЗД). Един от елементите на фактическия състав на
съпричиняването е наличието на причинна връзка между вредите и поведението на
пострадалия. Доколкото доказването на това възражение би довело до
намаляване на обема на отговорността на ответника по предявения иск за
обезщетение за вреди от непозволено увреждане, то по силата на чл.154, ал.1 от ГПК същият носи доказателствената тежест за установяване на факта на
съпричиняването. В случая не се касае до насрещно доказване, което може да бъде
и непълно, а ответникът следва да установи наличието на съпричиняването при
условията на главно и пълно доказване, като изводите за наличието му не могат
да почиват на предположения или на обсъждането само на отделни факти и
обстоятелства или пък само на част от събраните в производството доказателства. Съдът намира за неоснователно направеното от въззивното дружество възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, поради това, че починалият Недялков, не е обезопасил мястото, на
което е спрял. Това е така, доколкото от една страна, автомобилът на
пострадалия не е бил разположен върху пътното платно, а върху десния затревен
банкет, поради което поставянето на светлоотразителен триъгълник, нито е било
задължително, нито необходимо, тъй като по никакъв начин, не е затруднявало
безопасното преминаване на други превозни средства, а от друга страна,
непосредствена причина за настъпване на произшествието е отвличане вниманието
на деликвента, от влязло в купето насекомо.
С оглед на изложеното, съдът приема
разглежданата претенция за основателна до размера, уважен от СОС, поради което
съдебният акт следва да бъде потвърден изцяло в разглежданата част.
С оглед изхода на спора и предвид
своевременно направеното искане, придружено с договори за правна помощ, сключени
при условията на чл.38, ал.1, т.2, в полза на пълномощника на въззиваемите, на
осн. чл.38, ал.2 от ЗА, следва да се присъди адвотско възнаграждение в
минимален размер, съобразно обжалваемия интерес, в размер на 6460 лева.
Мотивиран от
гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№14/22.02.2019 г. по т.д.125/2018 г. по
описа на ОС - Силистра, в обжалваните части.
ОСЪЖДА
ЗД
„Бул инс ” АД, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Н.Д.Д.
***, служ. адрес гр.Силистра, ул.“Драгоман“ №11, вх.Б, ап.2, като пълномощник
на Р.Т.Н. и И.Н.А.,***, сумата 6460 (шест хиляди, четиристотин и шестдесет) лева – адвокатско
възнаграждение за безплатно процесуално представителство по в.т.д.№224/2019 год. по
описа на ВнАС, на
основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен
срок от съобщението до страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280,
ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: