Решение по дело №1239/2023 на Административен съд - Пазарджик

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

 

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

 

2. Образувано е по жалба на Б. Ц. Б., [ЕГН], от с. Беброво, общ. Елена, ул. Втора № 57, с посочен съдебен адрес гр. Стара Загора, бул. Цар Симеон Велики, № 100, к-с Верея, ет.2, офис № 21А, чрез адвокат З. Д., срещу Решение № 76 от 16.10.2023г., постановено по а.н. дело № 20235210200246 по описа на Районен съд Велинград за 2023г., с което е потвърдено Наказателно постановление №-23-0367-000201 от 26.04.2023 г. на Началник Районно управление Велинград към ОД на МВР Пазарджик, с което на Б. Ц. Б., [ЕГН], за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата, са наложени административни наказания глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

 

3. Поддържа се, че от съдържанието на Акта за установяване на административно нарушение и обжалваното Наказателно постановление е видно, че описанието на нарушението е неясно, логически неразбираемо и по никакъв начин не може да се извлече волята на контролния и административно наказващия орган относно твърдяното за извършено нарушение. Счита се, че словесното описание на деянието в акта и наказателното постановление, съответства на задължение, което е регламентирано в разпоредбата на чл.6, ал.2 от ЗДвП или респективно на на чл. 5, ал. 1, т. 1, пр. първо от ЗДвП, а не в чл.103 от ЗДвП, както са приели контролния и административно наказващия органи.

Според жалбоподателя, в конкретния случай административния орган е наложил наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок от 3 месеца и глоба в размер на 100 лв., т.е. в размери над минимално установените в закона без да посочи никакви мотиви в тази насока. Сочи се също така, че съобразно правилото на чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН, задължително е посочването в наказателното постановление на отегчаващите и смекчаващите обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието, тоест липса на такива, има за последица допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, което представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление само на това основание.

Възразява се, че в противоречие с действащата нормативна уредба, решаващия съд не е изследвал въпроса за наличието на аудио и видео запис от извършената проверка на контролните органи.

В представеното по делото писмено становище се поддържа, че жалбоподателя е изпълнявал на два пъти дадените му от контролния орган разпореждания.

Възразява се, че на жалбоподателя в случая не е връчен екземпляр от акта, като причина за това са били самите контролни служители, които са приели, че след като жалбоподателят отказва да подпише акта, то не следва да му връчат и препис от него, като в тази насока са показанията им, дадени в съдебно заседание при първоинстанционното производство. По този начин според жалбоподателя, с не получаването на препис от АУАН е възпрепятствана възможността му да се запознае подробно със съдържанието на акта и да разбере за какво нарушение точно е привлечен към отговорност.

Възразява се по отношение на допуснатите до разпит свидетели в първоинстанционното производство с оглед разпоредбата на чл. 118 от НПК

Иска се обжалваното решение и потвърденото с него наказателно постановление да бъдат отменени, като се присъдят сторените разноски по производството.

 

4. Началник Районно управление Велинград към Областна дирекция на МВР Пазарджик, не взема конкретно становище по касационната жалба.

 

5. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна, като оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

 

ІІ. За допустимостта :

 

6. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

 

ІІІ. За фактите :

 

7. Според данните описани в Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 696297 от 17.02.2023 г., съставен от А. К. Ш., на длъжност младши автоконтрольор в Районно управление Велинград към ОДМВР, Пазарджик, на 17.02.2023 г. в 14:25 часа, в гр. Велинград на ул. Н. В., Б. Ц. Б. като водач на собствен лек автомобил „ HONDA CRV“, с рег. № [рег. номер], срещу лесопарк Клептуза с посока на движение от кв. Лъджене за кв. Чепино извършва следното нарушение: отказва да изпълни издадените му ясни и разбираеми указания да остане в личния си автомобила по време на извършването на проверката и да не пречи на движението, като същия многократно излиза извън него и се движи по пътното платно и снима личния си автомобил, като създава реална представа за пътнотранспортно произшествие и затруднява пътното движение в района на проверката.

Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 103 от ЗДвП – отказва да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

Акта е връчен на адресата в хипотезата на отказ да бъде подписан, скрепен с подписа на свидетел.

На разписката за връчване на акта е отбелязано „… Отказва…“

 

8. Административно наказващият орган е възприел изцяло както фактическите констатации, така и правната квалификация на нарушението, като на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, с процесното наказателно постановление е наложил на Б. глоба в размер на 100,00лв. лишаване от право да управлява МРС за срок от три месеца.

 

9. В хода на първоинстанционното производство са представени и приети от Съда:

- Докладна записка от 21.02.2023 г. от мл. инспектор А. Ш., в която са описани фактите и обстоятелствата по извършване на проверка на Б. Ц. Б.. Псочено е, че по време на извършване на проверката Б. е отправял реплики, че контролните органи нямат право да му казват къде да спира, както и че се е разхождал по пътното платно и е снимал автомобила си. Посочено е, че Б. е представил исканите от него документи, че спрямо него е била извършена проверка за употреба на алкохол, резултата от която е бил отрицателен, че е била извършена проверка за наличие на невръчени електронни фишове;

- Заповед № 812з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи относно определяне на контролните органи по спазване на ЗДвП;

- Справка за водач Б. Ц. Б., от която е видно, че от момента на издаване на първото свидетелство за управление на МПС през 1984 г. до настоящият момент, спрямо него са издадени 21 наказателни постановления ; 28 електронни фиша; приложена е една принудителна административна мярка и е постановено едно решение на съда;

- писмо от началник РУ Велинград до Б. Б., в което се сочи, че по жалба на Б. е била образувана дисциплинарна преписка, като при извършената проверка не са установени извършени дисциплинарни нарушения. Към писмото са приложени материалите от дисциплинарната преписка, образувана по жалба на Б. Б. от 19.02.2023 г.(л. 39 по а.н.д. №246/2023);

- Справка от Единен телефонен номер 112, от която е видно, че на 17.02.2023 г. в 14:37 часа е подаден сигнал от Б. Б. за конфликт с полицаи.

 

10. В съдебно заседание на 10.10.2023 г., в качеството на свидетел е разпитан съставителя на процесния акт за установяване на административно нарушение А. Ш..

Като свидетел е разпитан и В. О. С., посочен също като свидетел в акта за установяване на административно нарушение. В показанията си С. пресъздава обстоятелствата при които е бил съставен акта. Сочи, че Б. изрично отказал да подпише акта.

 

11. За да постанови оспорения в настоящото производство резултат, районния съд е приел, че въз основа на приобщените по делото доказателства, включително и разпита в качество на свидетел на контролния орган съставил акта за установяване на административно нарушение е несъмнено установено, че на 17.02.2023 г., в 14:25 ч. в гр. Велинград, на ул. Н. В., срещу Лесопарк „Клептуза“ с посока на движение от кв. Лъджене за кв. Чепино, Б. Б. управлява лек автомобил „Хонда ЦРВ“, лична собственост, като отказал да изпълни издадените от полицейския служител А. Ш. ясни и разбираеми указания да остане в личния си автомобил по време на извършването на проверката и да не пречи на движението, като същият многократно излизал извън него и се движел по пътното платно като създавал реална предпоставки за пътнотранспортно произшествие и затруднявал пътното движение в района на проверката, поради което законосъобразно и обосновано административно наказващия орган е наложил следващото се административно наказание - глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл.175, ал. 1, т. 4 от ЗДП .

Според решаващия съд, в случая са спазени разпоредбите на чл. 43 и сл. от ЗАНН в хода на установяване на нарушението и на чл. 57 от ЗАНН при издаване на наказателното постановление, което е предпоставка за законност на проведеното административно наказателно производство и гаранция за валидно упражнени процесуални права на участие и на защита от страна на жалбоподателя.

За несъмнено установен е приет факта, че Б. е отказал да подпише акта за установяване на административно нарушение.

Счетено е, че деянието правилно е квалифицирано като нарушение чл. 103 от ЗДвП.

Първоинстанционния съд е изложил и следните съображения „…При определяне на вида и размера на административното наказание, АНО се е съобразил с чл. 27 от ЗАНН, като е наложил предвиденото в чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДП наказание - глоба от 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, което наказание е определено в рамките на средния определен за вида нарушение. Наказанията са съобразени с тежестта на нарушението, обстоятелствата при които самото то е било осъществено, отговарят на личностните данни на самия нарушител, поради което пред съда не стои въпроса за неговото намаляване, още повече, че в този си размер същото би постигнало целите на административно наказателната репресия заложени в чл. 12 от ЗАНН. Не може да се приеме, че нарушението е маловажно,тъй като от една страна законодателят изрично е предвидил съответната санкция за подобен род нарушения, а и от друга страна самия законодател с установения нормативен режим е придал необходимата тежест и значение на този род обществени отношения…“.

ІV. За правото :

 

12. Според чл. 103 от ЗДвП, при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

Съобразно чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който: откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. При връчване на препис от акта нарушителят се уведомява писмено за правото му в 14-дневен срок да отправи предложение до наказващия орган за сключване на споразумение за приключване на административнонаказателното производство.

В чл. 27, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН са установени следните правила : Административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение. При определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание.

В чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН е възведено изискването, наказателното постановление да съдържа изложени от административно наказващия орган съображения относно отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието

 

13. В контекста на описаните до тук данни и цитираните норми, във връзка с възраженията поддържани от касационния жалбоподател, трябва да се посочи следното :

Данните по делото не са еднозначни и не водят до формиране на несъмнен извод, че след подаден сигнал за спиране от контролен орган с оглед извършване на проверка, Б., като водач на МПС, не е изпълнил конкретни негови указания, да остане на място в управлявания от него автомобил.

Действително, подобно деяние, би следвало да се квалифицира като нарушение на материалното правило за поведение, установено в чл. 103 от ЗДвП, доколкото се твърди то да е осъществено, именно след подаден сигнал за спиране от контролен орган и с оглед дадените указания във връзка с предприетата проверка.

В случая не е спорно, че при предприетата проверка, Б. е изпълнил всички нареждания на контролните органи свързани с проверка на документи, проверка за употреба на алкохол и проверка за съставени, но не връчени електронни фишове за извършени административни нарушения и тяхното връчване на адресата. В този контекст, в наказателното постановление не са посочени данни, кой именно контролен орган, кога точно и какви конкретно разпореждания е издал по отношение на Б., като той е отказал да изпълни същите.

Очевидно е, че с оглед предприетите действия по проверка на документи, проверка за употреба на алкохол и проверка за издадени електронни фишове и тяхното връчване на жалбоподателя, действията на контролните органи са били продължителни във времето. В наказателното постановление обаче, не е посочено, в какъв период от време са били извършени противоправните действия и дали единствено в 14:25 часа Б. е нарушил някакво отправено до него разпореждане. Според приобщените по делото доказателства и съдържащите с в тях данни, спрямо него са били отправени няколко разпореждания, като в обстоятелствената част на наказателното постановление е посочено, че той „… многократно излиза извън него и се движи по пътното платно….“. Това ще рече, че евентуално би следвало да са налице няколко отделни нарушения, изразяващи се в неизпълнение на няколко отделни разпореждания на различни контролни органи.

Липсата на конкретно описание на нарушението в обстоятелствената част на наказателното постановление изключва възможността да се установи, кой или кои контролни органи са отправили разпореждания към жалбоподателя; колко са били тези разпореждания; кога във времето са били отправени тези разпореждания; кои от тези разпореждания са изпълнени и кои от тях не са изпълнени от Б.; в какъв период от време е продължила предприетата проверка.

Казано с други, от данните в акта за установяване на административно нарушение и от тези в обстоятелствената част на наказателното постановление, не е възможно да се формира несъмнен и безпротиворечив извод дали Б. е извършил административно нарушение, съответно дали е извършил едно или няколко административни нарушения, включително с оглед правилото на чл. 18 от ЗАНН, според което, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.

 

14. Наличните по делото данни са еднозначни и безпротиворечиви по отношение на факта, че Б. не само е отказал да подпише акта за установяване на административно нарушение, но е отказал да получи и препис от същия. В тази насока са и твърденията на посочения свидетел на отказа М. П., заявени в писмено сведение № 367р-8509 от 12.05.2023 г.(л. 44 по а.н.д. №246/2023).

Каквито и да е доказателства за противното не са посочени и не са събрани по делото. При това положение, следва да се приеме, че не се установява наличие на нарушение на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН.

 

15. Възражението на жалбоподателя за това, че контролния орган съставил акта за установяване на административно нарушение мл. автоконтрольор А. Ш. е разпитан в качеството си на свидетел в хода на първоинстанционното производство е основателно. Действително, съобразно правилото на чл. 118, ал. 1 от НПК, не могат да бъдат свидетели лицата, които са участвали в същото наказателно производство в друго процесуално качество. Несъмнено е, че Ш. е участвал в качеството си на контролен орган, съставил акта за установяване на административно нарушение, което изключва възможността, същият да бъде разпитван като свидетел и съответно изявленията му да бъдат ценени като свидетелски показания. Обратното разбиране би означавало, посредством разпита на контролния орган в качеството му на свидетел, едва в хода на съдебното производство да бъдат въвеждани нови данни, които същият този контролен орган не е посочил в съставения от него акт за установяване на административно нарушение. Подобен начин на „допълване“ на акта или неговото саниране, чрез допълнително въвеждане на данни свързани с установяване на административното нарушение, съставянето и връчването на акта, които не съдържат в него е недопустимо.

Разбирането, че органа съставил акта за установяване на административно нарушение, може да бъде разпитан в хода на съдебното производство като свидетел, води до проявлението на лишената не само от правна, но и от чисто формална логика последица, посредством свидетелските показания на органа съставил акта да се извършва проверка за истинност на фактическите констатациите изложени в акта от същият този орган.

В този смисъл, заявеното от съставителя на акта за установяване на административно нарушение, няма по-голяма доказателствена стойност от твърденията, поддържани в съдебния процес от административно наказващия орган, който е всъщност е страна в съдебното, административно наказателно производство.

Разбира се, няма нормативно установена пречка, като свидетели в хода на съдебното производство, да бъдат разпитани посочените в акта свидетели на самото нарушение и/или на съставянето и връчването на акта, независимо, че те са служители в същата администрация, в състава на която са служителят установил нарушението и органа издал наказателното постановление. Въпросните лица, именно за това се сочат като свидетели в акта, защото лично са възприели фактите и обстоятелствата свързани с нарушението и/или съставянето на акта, но освен свидетелстването за възприетите от тях факти, не са ангажирани в производството като служители на администрацията, които са осъществили правомощията си да установят извършването на административно нарушение и да съставят акт за това или пък да издадат наказателно постановление, с което да осъществят административно наказателната отговорност на нарушителя.

 

16. С оглед конкретиката на текущия казус, трябва да се констатира, че в случая, административна наказателната норма предвижда за извършването на противоправни деяния от категорията на процесното, да бъдат налагани санкции лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба в размер от 50 до 200 лв. Каза се, с процесното наказателно постановление, на Б. са наложени санкции : глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

В наказателното постановление липсват каквито и да е изложени съображения, относно тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване; други смекчаващи и/или отегчаващи вината обстоятелства, имотното състояние на нарушителя. Съвършено неясно в случая е, защо административно наказващия орган е решил, че наказанията следва да са именно глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Неясно е също така, защо наказващият орган е счел, че процесното деяние не следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

 

17. Както се посочи в т. 12 от настоящото решение, закона изрично задължава административно наказващия орган да определи административното наказание по вид и размер въз основа на конкретна преценка на тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Правилото на чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН пък изрично изисква, тази преценка на административно наказващия орган, да бъде обективирана в наказателното постановление, като съществена част от мотивите, които обосновават постановения от органа резултат.

Липсата на каквито и да е мотиви относно фактите и обстоятелствата въз основа на които са определени вида и размера на наложените административни наказания, съставлява нарушение на изискването на последно посоченият нормативен текст, което лишава Съда от възможност да установи дали наложените наказания са съразмерни на деянието и справедливи по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. След като законодателят е предвидил размер на наказанието глоба от срок от шест до дванадесет месеца за налагане на тази мярка, то административният орган 50,00лв. до 200,00лв. и на наказанието лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца, то административно наказващия орган е бил длъжен да обоснове, защо в конкретния случай е счел, че следва да бъде определен не друг, а точно три месечен срок, относно наказанието лишаване от право на управление на МПС и защо наказанието глоба е определено точно в размер на 100,00лв. Впрочем, все в тази насока трябва да се добави, че дори наказанията да бяха определени в минималния предвиден в закона размер, то това също не освобождава административно наказващия орган от императивното задължение да посочи конкретни съображения, поради които е определил съответното по вид и размер наказание.

Доколкото в случая, наказващия орган не е изложил никакви съображения в обсъжданата насока, то Съдът не би могъл да прецени дали той е упражнил своето правомощие в съответствие с целите на закона, като е определил съразмерни на деянието и справедливи административни наказания(в този смисъл, макар и във връзка с приложението на друг вид актове - Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите; Решение № 4971/14.04.2009г. на ВАС по адм. д. № 1460/2009г.., I-во отд; Решение № 3726/19.03.2009г. на ВАС по адм.д. № 14058/2008г.., I-во отд; Решение № 2428 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм.д.№ 11179/2009г.).

За пълнота на изложението следва да се добави, че в случая пълната липса в наказателното постановление на съображения относно определянето на конкретния размер на наложените на Б. административни наказания, на практика е заместено от съображения в тази насока, изложени в обжалваното решение от първоинстанционния съд. Мотивите на районния съд обаче, не могат да компенсират липсата на такива в наказателното постановление и да санират неговото издаване в нарушение на изискването на чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН.

 

V. За разноските :

 

18. Констатираната основателност на касационната жалба, налага на Б. да се присъдят сторените разноски по производството, които се констатираха в размер на 400,00лв., заплатено в брой адвокатско възнаграждение.

Ето защо, Съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 76 от 16.10.2023г., постановено по а.н. дело № 20235210200246 по описа на Районен съд Велинград за 2023г.

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №-23-0367-000201 от 26.04.2023 г. на Началник Районно управление Велинград към ОД на МВР Пазарджик, с което на Б. Ц. Б., [ЕГН], за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата, са наложени административни наказания глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР, Пазарджик, да заплати на Б. Ц. Б., [ЕГН], от с. Беброво, общ. Елена, ул. *** № *, сумата от 400,00(четиристотин) лева, представляваща извършени от последния разноски по производството.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.