РЕШЕНИЕ
№ 1241
гр. Бургас , 09.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ в публично заседание на десети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:МАРИНА И. МАВРОДИЕВА
Секретар:КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНА И. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20202120203376 по описа за 2020
година
Производството е образувано по повод жалба на И. Г. М. ЕГН ********** против
наказателно постановление № 20-0769-002419 от 30.07.2020г., издадено от Началник на
Група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което за нарушение на чл. 20, ал. 1
ЗДвП и на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 185 ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 20 лева и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.
С жалбата жалбоподателят оспорва изложената фактическа обстановка в НП, намира,
че няма данни за ПТП, оспорва факта, че не контролира управляваното МПС, отделно счита,
че е налице маловажност по чл. 28 ЗАНН. Намира, че е неясно дали е било възможно да
спре без да създава опасност за движението. Наказанието било необосновано.
В съдебно заседание процесуалния представител поддържа, че нарушението не е
доказано, липсвал запис, а отделно не било ясно дали сочения запис отговаря за
изискванията на чл. 189, ал. 15 ЗДвП. Моли да се отмени НП, евентуално да се измени.
Претендира разноски.
За Административнонаказващия орган, не се явява представител, депозирано е
писмено становище по същество, с което жалбата се намира за неоснователна, прави се
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на жалбоподателя на 05.08.2020 г., а жалбата е
депозирана на 10.08.2020 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима.
1
На жалбоподателя е съставен АУАН на 15.06.2020г. от св. О.А. в присъствие на
свидетеля Г.Д. за това, че на 15.06.2020г. около 14,54 часа в гр. Бургас, ж.к. Изгрев като
водач на лек автомобил Фолксваген Голф с рег. № ******* до бл. 97 по посока на движение
магазин Велека управлява МПС като не контролира непрекъснато МПС, губи контрол над
него, излиза в ляво извън платното за движение и се блъска в пътен знак В-27 и
допълнителна табела Г-17 като участник на ПТП не остава на мястото на произшествието за
установяване на последиците от него, с което виновно нарушил чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 123,
ал. 1, т. 1 ЗДвП.
АУАН е връчен на жалбоподателя на 15.06.2020г. и същият го е подписал без
възражения. Възражения не са постъпили и в срока по чл. 44 ЗАНН.
На 30.07.2020г. е издадено и обжалваното НП, с което АНО е възприел изцяло
фактическата обстановка описана в АУАН и на основание чл. 185 ЗДвП е наложил на
жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 20 лева и на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложил административно наказание глоба в размер на 150 лева,
както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Актосъставителят и свидетелят посочен в АУАН, разпитани в съдебно заседание
посочват, че фактическата обстановка, която са описали в АУАН са установили въз основа
на видеозаписи, които били поставени на автобусна спирка. По данни на св. А. било
възможно водачът на автомобила да е получил епилептичен припадък и затова да е загубил
контрол върху автомобила.
По делото е постъпил отговор от ОД на МВР Бургас, съгласно който към материалите
по преписката няма наличен запис от охранителни камери за ПТП и такъв не е изземван и
прилаган.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган съобразно представената
по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. и в срока по чл. 34 от ЗАНН. Въпреки
посоченото, съдът намира, че от събраните по делото доказателства не може да се приеме, че
нарушението е доказано по безспорен начин. Действително АУАН е връчен на
жалбоподателя и същият не е депозирал възражения срещу него при връчването нито в
предвидения тридневен срок за това, но законът предвижда възможност, а не задължение за
подаване на възражение при несъгласие с изложената фактическа обстановка. Подробни
аргументи жалбоподателят е изложил в жалбата срещу НП и в съдебно заседание.
Съдът намира, че в случая не може да се направи еднозначен извод за доказаност на
нарушението и участието на жалбоподателя в него.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес. В случая за установяване
на твърдяното нарушение са използвани случайни видеокамери, видеозаписа, от които се
сочи, че е бил изгледан. Видеозаписите обаче съгласно изричната разпоредба на закона са
веществени доказателствени средства и като такива е следвало да се изземат и приобщят
към доказателствата по делото. Липсата на надлежно приобщаване към доказателствата по
делото съществено нарушава правото на защита на жалбоподателя и е самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление. Въпреки дадените от съда указания
за представяне на видеозаписите, такива не бяха предоставени като АНО посочи, че по
преписката такива не са приобщени. Свидетелят А. изказва предположения за възможни
припадъци на жалбоподателя, но доказателства в тази насока не са ангажирани, а
2
обвинението не може да почива на предположения.
На следващо място св. А. посочи, че са направени снимки на съборен знак, но такива
снимки по делото също не се представиха. Св. А. посочи, че изгледал видеозаписа и
установил, че автомобилът тръгва на ляво минава през бордюра, който е средно висок и
спира в пътен знак, от самия удар знакът пада, но не цяло, а под някакъв градус.
Посочените от свидетелите факти обаче не са изложени в АУАН и в наказателното
постановление. В АУАН и НП не е конкретизирано дали са нанесени щети и дали се касае за
реално нанесени щети на пътен знак и допълнителна табела.
Съгласно пар. 6, т. 30 ЗДвП „пътнотранспортно произшествие” е събитие, възникнало в
процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на
хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други
материални щети.
В АУАН и в НП липсва посочване предизвикана ли е и каква повреда е била
предизвикана върху пътен знак, за да се приеме, че е налице ПТП. В АУАН и в НП липсва
съществен признак - повреда, при наличието на което би могло да се говори за ПТП - не е
посочено каква повреда е била предизвикана на пътен знак, а АНО се е задоволил с
посочването, че се блъска в пътен знак В-27 и допълнителна табела Г-17. Предвид липсата
на инвидивидуалиращ белег за ПТП следва да се приеме, че не може да бъде осъществен
съставът на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, тъй като за да е налице хипотезата на закона на първо
място да се установи наличието на ПТП. При липсата на посочване на какви повреди са
нанесени на пътен знак и нанесели ли са изобщо такива, деянието не може да се приеме, че е
съставомерно.
По изложените съображения съдът намира, че по делото липсват доказателства, от
които би могъл да се направи извод за обоснованост на наказателното постановление,
същото не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, поради което следва да се
отмени.
На основание в чл. 63 от ЗАНН съдът дължи произнасяне по разноските като с оглед
изхода на спора, право на разноски има жалбоподателят, който е заплатил разноски за
адвокатско възнаграждение. АНО е направил възражение за прекомерност. Съгласно чл. 18,
ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималния размер на възнаграждението е 300 лева, поради
което до този размер искането е основателно и следва на жалбоподателя да се присъдят
заплатените разноски в размер на 300 лева.
Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0769-002419 от 30.07.2020г., издадено от
Началник на Група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което на И. Г. М. ЕГН
********** за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание
чл. 185 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20 лева и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5
ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 3 месеца.
3
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Бургас да заплати на И. Г. М. ЕГН **********
сума в размер на 300 /триста/ лева, представляваща сторени в производството разноски за
възнаграждение на адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Вярно с оригинала: /п/
КС
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
4