О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260143
16.09.2020гр.Пловдив
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско
отделение, девети граждански състав, в закрито заседание на шестнадесети септември
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
Костадин
Иванов
Като разгледа докладваното от с. Рабчева
в.ч.гр.д.№ 1818/ 2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
по чл.278, ал.1 във връзка с чл.248, ал.3 ГПК.
Постъпила
е частна жалба адв.К.К.,***, като пълномощник на Л.Н.З., с посочен адрес ***
против Разпореждане от 10.08.2020г. постановено по гр.д.№ 7835/ 2020г. по описа
на Пловдивски районен съд – ХVІІІ гр.с., с което съдът не е уважил молбата на
жалбоподателя за изменение на
постановено Определение № 8231/ 06.08.2020г. по същото гр.д.№ 7835/ 2020г. по
описа на ПРС- ХVІІІ гр.с. в частта на разноските. По изложени доводи в частната
жалба се иска отмяна на обжалваното разпореждане.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, във връзка
с доводите на страните, намери следното:
Частната
жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.278, ал.1 ГПК срок, като
процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Жалбоподателят
е сезирал съд с искова молба против „…………………“ ….- гр……., по която съдът е
извършил процесуалните действия: проверка за адресна регистрация на ищеца по
реда на Наредба №14/ 18.11.2009г. във връзка с преценката за местна подсъдност
на предявения иск по чл.119, ал.3 ГПК, във връзка с което извършена служебна
справка. Проведена е от съда процедурата по чл.129, ал.1 и сл. ГПК във връзка с
редовността на исковата молба, видно от Разпореждане от 10.07.2020г., с което е
оставена без движение исковата молба до изправяне на допуснати нередовности на
ИМ. Уважено е било с разпореждане от 17.07.2020г. искането на ищеца чрез проц.
си представител адв.К.К. по депозираната молба от 17.07.2020г., както и
двукратно е било уважено искането на ищеца чрез проц.си представител за
продължаване на срока на основание чл.63, ал.1 ГПК за изправяне нередовността
на исковата молба чрез нейното конкретизиране по молбите от 21.07.2020г. и
04.08.2020г.
С
последната молба на ищеца чрез проц.си представител адв.К.К. от 05.08.2020
г.действително на основание чл.232 ГПК е оттеглена исковата молба против „………………..“
….- гр…...
С
Определение № 8231/ 06.08.2020г. по същото гр.д.№ 7835/ 2020г. по описа на ПРС-
ХVІІІ гр.с.съдът е отчел депозираното от
страната изявление за оттегляне на исковите претенции на основание чл.232 ГПК,
като е постановил прекратяване на производството по делото. Наред с това е
констатирал и липсата на внесена държавна такса по осъдителните искове , поради
което съобразно чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, е постановил дължимостта и осъдил ищеца да я заплати в
размер на 50 лева. С последваща молба от 07.08.2020г. ищецът чрез проц.си
представител поискал отмяна на
постановеното определение в частта на разноските по съображенията, че делото не било изпратено за отговор по чл.131 ГПК, а ищецът своевременно си оттеглил исковата си претенция, поради което е
счетено, че ищецът не дължи заплащане на държавна такса по сметка на съда,
което искане е било оставено без уважение с обжалваното разпореждане.
С
настоящата частна жалба жалбоподателят чрез проц.си представител поддържа
доводите си по молбата от 07.08.2020г. ,наред с които се възразява, че по делото
не били извършвани никакви съдопроизводствени действия от страна на съда, както
и процесуални такива от страните; внасянето на държавна такса е абсолютна
процесуална предпоставка за образуване на валидно исково производство,
независимо то неговия изход, а позовавайки се на разпоредбата на чл.4б ЗДТ се
прави довод, че по искане на заинтересованата страна се връщат недължимо
платените държавни такси, като по аналогия се иска да се приложи приемано от
съдебна практика недължимост на таксите, по които исковото или охранително
производство не е било образувано или таксите са били събрани, въпреки,че
ищецът бил освободен от заплащането им, както и надвнесени такси.
Доводите са неоснователни. По предявената
искова молба производство е образувано и следва образуването му с оглед
необходимостта от поисканите за извършване следващи се процесуални действия от
съда освен по проверка редовността на
исковата молба, във връзка с което налагащите се за извършване разпоредителни
действия от съда в тази насока. Видно от предявената искова молба определени по
петитума са размерите на предявените
осъдителни претенции, наред с което ищецът чрез проц.си представител е поискал
и събиране на доказателства за действително заплатената сума по договора, вкл.
частта от лихвата и неустойката, както всъщност и изискване на самия договор от
ответния кредитор, което налага извод за неокончателност на размера на така
формулираните претенции по исковата молба като предпоставка за определяне на
действителния размер на дължимата държавна такса по Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В тази връзка са извършени, както
и на основание чл.129, ал.1 и сл. ГПК са извършвани процесуални действия от
съда, независимо от обстоятелството, че производството не е могло да бъде
доведено до етап – размяна на книжа с ответника поради непредставяне на от
страна на последния на исканите за целите на процеса документи, по причина, че
сроковете за тяхното съхраняване били изтекли.
С оглед на това не е било изпълнено разпореждането на съда на основание
чл.129, ал.2 ГПК за изправяне нередовностите на исковата молба, която отделно
от това впоследствие е оттеглена на основание
чл.232 ГПК, а съдът постановил съдебен акт за прекратяване на производството по делото
на поисканото основание с
Определението № 8231/ 06.08.2020г. по
делото, като правилно е определил при
така останалите формирани размери на исковите претенции дължимата за заплащане
държавна такса за производството по делото за два обективно съединени иска в
съответствие с разпоредбата на чл.69, ал.1 ГПК и чл.2 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК. Наведените доводи за приложение на
разпоредбата на чл.4б ЗДТ по аналогия са
неоснователни, тъй като не се касае за недължима държавна такса, чиято липса на
основание или отпаднало такова да се отчете в насоката, в която се сочи от
жалбоподателя чрез проц.си представител.
По така изложените
съображения следователно частната жалба е неоснователна, а обжалваното
разпореждане на съда ще се потвърди като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на
основание чл.271, ал.1, пр.І във връзка с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от
10.08.2020г. постановено по гр.д.№ 7835/ 2020г. по описа на Пловдивски районен
съд – ХVІІІ гр.с., с което съдът не е уважил молбата на адв.К.К.,***, като
пълномощник на Л.Н.З., с посочен адрес *** за изменение на постановено
Определение № 8231/ 06.08.2020г. по същото гр.д.№ 7835/ 2020г. по описа на ПРС-
ХVІІІ гр.с. в частта на разноските.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване .
Председател: Членове: