Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 10.07.2018
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на пети юни две хиляди и осемнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1613 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по обективно съединени искове с правно основание член 344, ал.1, т.1, т.2 и
т.3 и чл. 128, ал.1 от КТ.
Ищецът С.Ф.Ф. твърди, че със заповед № РД-09-276 от 21.09.2017 г. на
кмета на О.С. трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.328,
ал.1, т.6, предложение I-во от КТ считано от
22.09.2017 г. с мотиви: „... когато работникът или служителят не притежава
необходимото образование за изпълняваната работа…“. До уволнението работил
заемал длъжността директор на К.М. „И.В.“ С. с месечно трудово възнаграждение в
размер на 1130.00 лева. Трудовото му правоотношение възникнало след като през
2012 г. спечелил конкурс за заемане на тази длъжност. На 19.11.2012 г. с О.С. сключил трудов договор за определено време
със срок на действие до 19.11.2017 г. Считал уволнението му за незаконно. При
осъществяването на правата си по трудовото правоотношение кметът на общината
действал недобросъвестно. Извършеното изменение в изискванията за образование
за заемане на длъжността имало за цел единствено прекратяване на трудовото му
правоотношение и представлявало злоупотреба с правото. Изменението на условията
за заемане на длъжността, които през 2012 г. били посочени при обявяване на
конкурса за заемане на длъжността считал за необосновано и незаконосъобразно.
След освобождаването му не започнал работа по трудов договор при друг
работодател.
Счита, че при
прекратяване на трудовото му правоотношение ответната община действала
недобросъвестно и злоупотребила с правото, с което бил нарушен чл.8, ал.1 от КТ. Въведените нови изисквания не били с оглед интереса и нуждите на работата,
а единствено с цел да се прекрати трудовия му договор. Уволнението му не било
елемент от някаква програма за подобряване дейността на К.М. „И.В.“ С. и по
никакъв начин не било мотивирано от бившия му работодател.
Със заповед №
РД-09-275 от 21.09.2017 г. на кмета на общината били променени изискванията за
професионалната област за заемане на длъжността директор на К.М. „И.В.“ С..
Преди издаването на заповедта образователното изискване за заемане на
длъжността било: „...българска филология; история и археология…“. След
издаването на заповедта изискването станало: „...музеология, музейно дело;
история и археология...“. С посочената заповед на кмета на общината било
заличено изискването за притежаване на висше образование „българска филология“
и било заменено с висше образование „музеология, музейно дело“. Съгласно чл.2
от Правилника за устройството и дейността на К.М. „И.В.“ гр.С., основните му
дейности били свързани с издирване, изучаване, опазване и представяне на
културни ценности, свързани с живота и делото на И.В.. Счита, че заличаването
на изискването директора на специализирания музей от този ранг да притежава
образование българска филология два месеца преди изтичане срока на трудовия
договор се нуждаело от сериозна аргументация.
Изменена била
длъжностната характеристика на длъжността директор на К.М. „И.В.“ С. в
съответствие с текста на заповед № РД-09-275 от 21.09.2017 г. на кмета на
общината. Единственото изменение било заличаването на българска филология като
образователно изискване за заемане на длъжността и въвеждане на нов
образователен ценз - музеология, музейно дело. В раздел „Място на длъжността в
организацията“ било въведено изменение, което не било посочено в текста на
заповедта.
С писмо №
С-4033 от,: 21.09.2017 г. кметът на О.С. го уведомил за въведените промени в
изискванията за заемане на длъжността директор на К.М. „И.В.“ С. и го поканил
да декларира, дали притежава необходимото образование. Не бил посочен срока за
подаване на декларацията, което давало основание за съмнение, че писмото имало
формален характер и бившият му работодател знаел какво образование притежава.
Изготвено било
предизвестие № С-4034 от 21.09.2017 г. за прекратяване на трудовото му
правоотношение, с оглед приетите нови изисквания за образование, което ищецът
не притежавал. Предизвестието било изготвено без да се изчака исканата с писмо
№ С-4033 от 21.09.2017 г. декларация за притежаване на образование, което
потвърждавало съмнението за формалния характер на цялата процедура.
Прекратяването
на трудовото му правоотношение било необосновано и незаконосъобразно. Заповедта
за уволнението му била издадена в нарушение на материалния закон. Съгласно
чл.8, ал.5 от Закона за закрила и развитие на културата и чл.28, ал.6 от Закона
за културното наследство правоотношенията на директорите на общинските културни
институти с кмета на общината възниквали, въз основа на конкурс съгласно
разпоредбите на КТ. Условията на конкурса се съгласували с Министерството на
културата. Трудовото му правоотношение възникнало след като през 2012 г.
спечелил конкурс за заемане на длъжността директор на К.М. „И.В.“ С..
Образователните изисквания представлявали неразделна част от условията на
конкурса и се повтаряли в текста на сключения трудов договор. Считал, че
изменението на образователния ценз за заемане на длъжността следвало да се
извърши по реда, по който бил обявен конкурсът, т.е. след съгласуване с
Министерството на културата. Без съгласуването изменението било
незаконосъобразно. Като основание за прекратяване на трудовия му договор бил
посочен чл.328, ал.1, т.6, предложение I-во от КТ,
т.е. кметът на общината приел, че ищецът не притежава необходимото образование
за изпълняваната работа. Счита посоченото основание за незаконосъобразно.
Притежавал образование, което отговаряло на конкурсните изисквания за заемане
на длъжността. При промяна на изискванията за изпълнение на длъжността
уволнението се извършвало на основание чл.328, ал.1, т.11 от КТ.
МОЛИ съда да постанови решение,
с което да признае за незаконно и отмени уволнението, извършено със Заповед №
РД-09-276 от 21.09.2017 г. на Кмета на О.С. и да осъди ответника да му заплати
сумата от 2260 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа след
уволнението за срок от два месеца през периода от 22.09.2017 г. до 20.11.2017
г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното
плащане на сумата. Претендират се за разноските по делото.
Ответникът К.М. „И.В.“ С.,
БУЛСТАТ ***, адрес: С.-***, ул. „В.Л.“ № 1 оспорва исковете.
Прави възражение за неспазване
на срока по чл. 358, ал.1, т.2 от КТ, тъй като исковете срещу ответника са
предявени след изтичане на двумесечния срок. По наведените възражения счита, че
липсва нарушение на материалния закон, защото цитираните правни норми не били
относими към настоящия спор. Член 8, ал. 5 от Закона за закрила и развитие на
културата определял начина на възникване на трудовото правоотношение на
директорите на общински културни институти - след основа на конкурс с кмета на
общината. Министерство на културата имало единствено процесуални правомощия
относно съгласуване условия на конкурса, но не и относно материали оправното
изпълване със съдържание на трудовото правоотношение. Член 28, ал. 6 от Закона
за културното наследство определяло, че в състава на конкурса за директор на
общинския регионален музей се включвал представител на МК и на двама музейни
експерти. Т.е. отново се засягала само процедурата, предхождаща възникване на
трудовото правоотношение на директора. Член 328, ал. 1, т. 11 от КТ, който
ищецът считал за неприложим се отнасял до хипотезите на предизвестявано
уволнение при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако служителят
не отговаря на тях. В настоящия случай уволнението било на основание чл., 328,
ал. 1, т. 6 от КТ - непритежаване на необходимото образование за изпълняваната
работа. Сочи съдебна практика за разликата между разпоредбите на чл. 328, ал.1,
т.6 и т.11 от КТ. Т.е. нямало нищо злоупотребително,
недобросъвестно, шиканиращо или лично в определянето
на изискуемо образование свързано с музеология или музейно дело за сметка на
филологията.
Музеят изисквал специфични
знания и умения, които колкото и да бил добър, филологът не притежавал.
Филологът имал своето поле на изява в редица културни форуми, литературни,
предизборни и политически изяви, интелектуални послания свързани с живота и
делото на патриарха И.В., но да се организира и ръководи музей било нещо различно
от това. Редица количествени негативни натрупвания в ръководенето на музея
довели до качественото и точно решение за привличане на компетентен специалист
за ръководител. Разбира се за филолог винаги щяло да има място и поле на изява
в музея, но самото му управление изисквало качествено различен подход, умения и
знания.
Така, от проверка на
Министерство на културата, за което ищецът смятал, че безпрекословно ще
защитава интересите му, се установявали след първоначално разследване в свой
доклад, изпратен с писмо изх. № 08-00896/23.10.2017 г., множество проблеми
относно състоянието на материално- техническата база, недостатъчен експертен
състав в музея, проблеми с определянето на тематичния профил на музея,
нарушенията на нормативните актове при организиране на изложби, организацията
на научния архив, идентификацията на културните ценности, установени проблеми с
инвентаризацията на културните ценности в музея и техните липси.
От самия доклад било видно, че
музеят е общински. Констатирани били нарушения по времето на ръководството на
ищеца, а именно: не била издадена заповед за назначаване на фондова комисия, с
което бил нарушен чл. 10, ал. 1 от Наредба № Н-6 и била компрометирана
фондовата дейност на музея в процеса на отнасяне на движимите културни ценности
към различните фондове и тяхното прехвърляне от един в друг фонд; нямало
заповед за определяне на МОЛ и размера на тяхната отговорност за опазване,
съхранение и отчитане на фондовете на музея; не били формирани консултативни
органи, подпомагащи директора на музея в управлението на музейната институция;
не бил осигурен достатъчен експертен състав на музея за изпълнение на основните
музейни функции, свързани с научната обработка на културните ценности и
фондовата дейност на музея; не била извършена съответна характеристика на
вписани в инвентарните книги вещи - дали са движими културни ценности и
липсвала тяхна идентификация в нарушение на чл. 97, ал. 1 от ЗКН, чл. 7, ал. 2
от Наредба № Н-6 и чл. 4, ал. 1 и 2 от Наредба № Н-3 от 3 декември 2009 г. за реда
за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни
ценности; липсвало експертно заключение относно тези вещи съобразно критериите
за културна ценност и тяхна класификация и категоризация по реда на ЗКН, водещо
до риск от гледна точка на тяхната правна защита, гарантирана от нормативните
актове; в почти всички инвентарни книги имало незаверени вписвания и корекции,
в някои имало несъответствия; липсвала книга за временни постъпления съгласно
чл. 23 от Наредба Н-6; кочанът с временни разписки за постъпване на предмети не
бил заверен, не бил прошнурован и бил с неномерирани страници; част от новопостъпилите след 2012 г. вещи в музея не били
идентифицирани, не били вписани в инвентарните книги, което затруднявало
отчетността им и ги изключвало от провеждането на годишни инвентаризации
(проверки за наличност); не бил формиран научен архив в нарушение на глава III
от Наредба Н-3, като документите по издирването, идентифицирането, изследването
съхраняването, консервацията, реставрацията и представянето на движимите
културни ценности, отчетните документи, теренната документация и научно-
справочната документация се съхранявали в различни помещения от различни
длъжностни лица и нерегистрацията им като част от архив не позволявала преценка
за пълнотата и изчерпателността на съхраняваните документи; сериозно били
нарушени процедурите по приемане на движими културни ценности; инвентарните
книги не били регистрирани в научния архив, не били описани в Дневника за
движение на формулярите и регистрите, съхранявали се в противоречие на
разпоредбите на чл. 38 и 39 от Наредба № Н-3; не били създадени научни паспорти
за по-голямата част от движимите културни ценности в музея в противоречие с чл.
26-28 от Наредба № Н-6; през 2016 г. не била назначена пълна инвентаризация на
движимите културни ценности от благородни метали в нарушение на чл. 29, ал. 1,
т. 2 от Наредба № Н-6; липсвала тематично-експозиционна документация на музея в
нарушение на чл. 11 от Наредба Н-4; отчетните обозначения върху част от експонираните
предмети не отговаряли на изискванията на Раздел IV от Наредба № Н-6; липсвали
уреди за отчитане на влажност и температура; не били осигурени уреди за
поддържане на постоянна температура; нарушена била разпоредбата на чл. 12, ал.
3 от Наредба Н-4 относно одобряване на документацията за временните експозиции,
не бил предвиден безплатен ден за посещение в нарушение на чл. 187, ал. 4 от
ЗКИ; при мобилните изложби не били сключвани договори с приемащата страна, не
били осигурявани гаранции за наличие на подходящи помещения със
сигнално-охранителна техника, системи за пожароизвестяване
и средства за пожарна безопасност, уреди за вентилация и климатизация,
постоянен режим за осветление, температура и влажност, витрини и съоръжения за
експониране на движимите културни ценности, нарушения на чл. 13, ал. 1-4 от
Наредба № Н-4; във фондохранилището на музея не били
създадени подходящи условия за съхранение на движимите ценности - липсвали
уреди за отчитане на влажност и температура, липсвали уреди за поддържане на
постоянна температура, не били осигурени достатъчно рафтове и шкафове,
отчетните обозначения върху голяма част от движимите културни ценности не
отговаряли на изискванията на раздел IV от Наредба Н-6; във фондохранилището
се съхранявали неидентифицирани и неинвентаризирани предмети, както материали
без отношение към научната и експозиционната дейност на музея, нарушен бил чл.
19, ал. 2-6 от Наредба № Н-6; липсвал договор за поддръжка на системите за видеонаблюдение, липсва възлагане на длъжностно лице на
текущия мониторинг на мониторите за наблюдение и охрана; липсва пожароизвестителна система. Това били част от
констатираните до момента недостатъци в управлението на музея, като предстояли
допълнителни проверки и констатации, за които имало достатъчно оперативни
данни.
От вида, характера и
многобройността на посочените нарушения било видно, че става въпрос за явна
необходимост от лице компетентно да ръководи музей, а не езиковед или филолог.
Разбира се, определянето на
изискванията на длъжностната характеристика било въпрос на целесъобразност, а
не на законосъобразност. Т.е. липсвала възможност за съдебен контрол. Въпреки
това си позволявали да изложат част от проблемите на досегашното управление, за
да докажат, че няма нищо недобросъвестно или злоупотребително
в промяната на изискванията за образование. Нямало и нищо лично. Всичко било в
интерес на музея, на гражданите на общината и на държавата.
Ищецът бил недоволен от
предявеното спрямо него изискване за събиране на правно значима информация
относно актуалното притежавано от него образование с писмо № С- 4033/21.09.2017
г. Считал, че не може ответната община да не знае неговото образование, както и
че липсвал срок за подаване на декларацията. Тези доводи били неоснователни. В
демократично и европейско общество и държава всеки бил напълно свободен да
продължи и обогати образованието си независимо от възраст, служебно положение,
пол, народност и пр. Нямало нищо неестествено в това, междувременно да бъде
придобито от ищеца и необходимото музейно образование. Именно затова се
изисквало деклариране. Второ - нямало изискване декларацията да бъде писмена,
за да бъде необходима съответната подготовка. Трето - устна или писмена
(отнемаща минимално време от няколко минути), за подобна декларация не бил
необходим срок от дни или седмици. Защото се декларирал един единствен факт -
има или няма посоченото образование. Нямало необходимост от размисъл, преценка,
консултация със специалист. От изложеното следвала и неоснователността на
предявените искове.
МОЛИ съда да отхвърли исковете като неоснователни и
недоказани. Претендира за разноските по делото.
В ХОДА на делото ищецът чрез процесуалния си
представител е направил изявление, че не поддържа иска с правно основание чл.
225, ал.1 от КТ.
Въз основа на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на
страните съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от
представения по делото трудов договор № 92 от 19.11.2012 г., че страните са били
в трудово правоотношение, възникнало от конкурс със срок на договора от пет
години и ищецът е заемал длъжността директор на ответната К.М.. В трудовия
договор е посочено, че се сключва на основание чл. 68, ал.1, т.1, вр. с чл. 96, ал.1 от КТ и чл. 28, ал. 6 от Закона за
културното наследство (ЗКН).
С писмо изх. № С-4033 от
21.09.2017 г. ищецът бил уведомен, че на основание Заповед РД-09-275 от
21.09.2017 г. в дейност 739 „Музеи, художествени галерии, етнографски комплекси
с национален и регионален характер“, в К.М. И.В. С. са въведени промени в
изискванията за заеман на длъжността ***в сила от 21.09.2017 г. Ищецът е
поканен да декларира притежава ли необходимото образование съгласно променените
изисквания в длъжностната характеристика за заеманата длъжност. Писмото е
връчено на ищеца при отказ да го получи на 21.09.2017 г.в 11:15 часа, в
присъствието на седем свидетели на отказа, и без да е посочено кое длъжностно
лице е връчило заповедта и направило отбелязването за отказа.
На същата дата – 21.09.2017 г.
е изготвено предизвестие с № С-4034, с което ищецът е уведомен, че на основание
чл. 328, ал.1, т.6 пр. І-во от КТ и доколкото не отговаря
на изискванията за образование за заеманата длъжност, въведени с новата
длъжностна характеристика, трудовото правоотношение с ищеца ще бъде прекратено.
Посочено е в предизвестието, че трудовият договор ще бъде прекратен след
изтичане на срока по чл. 326, ал.2 от КТ, а при неспазен срок на
предизвестието, ще му бъде заплатено съответното обезщетение, посочено е също,
че на основание чл. 157, ал.1, т.6 от КТ ищецът се освобождава 1 час дневно за
дните на предизвестието, след уточняване с работодателя на времето за ползване.
Предизвестието е връчено лично на ищеца на 21.09.2017 г.
Със заповед № РД-09-276 от
21.09.2017 г. на кмета на О.С. трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на
основание чл.328, ал.1, т.6, предложение I-во от КТ
считано от 22.09.2017 г. с мотиви: „... когато работникът или служителят не
притежава необходимото образование за изпълняваната работа…“. Заповедта е
връчена на ищеца лично на 21.09.2017 г.
По делото е прието личното
трудово досие на ищеца, от което се установява, че същият притежава завършено
висше образование по специалността българска филология, представена е
длъжността характеристика за длъжността директор на музей с местен характер,
утвърдена от кмета на о.С. и връчена на ищеца на 21.11.2012 г. Представени са
документи от проведената конкурсна процедура. Представена е нова длъжностна характеристика
на същата длъжност, утвърдена от кмета на о.С. на 21.09.2017 г., с която са
изменени изискванията за заемане на длъжността в частта относно професионална
област. Въведено е изискване за специалност: музеология, музейно дело, история
и археология и минимален опит за заемане на длъжността – 3 години. В длъжността
характеристика са променени още йерархическата подчиненост и раздел VІ –
Възлагане, планиране и отчитане на работата – в частите на натоварените от О.С.
да възлагат работа на директора. Същата е връчена на ищеца на 21.09.2017 г. в
14:20 часа при отказ да я получи, в присъствието на седем свидетели на отказа,
и без да е посочено кое длъжностно лице е връчило дл.
характеристика и направило отбелязването за отказа.
Неотносими към предмета
на спора са и съдът не обсъжда съдържанието на представените писмо от
министерството на културата и констатациите, съдържащи се в доклад от извършена
проверка на К.М. „И.В.“ С., доколкото същите са представени в общината близо един
месец след извършеното прекратяване на трудовото правоотношение и нямат
отношение към причината поради която същото е извършено, посочена в
уволнителната заповед – че ищецът не притежава необходимото образование за
заемане на длъжността директор на къщата-музей. От тези два документа се
установява, че О.С. е подала Сигнал до Министерство на културата на 25.09.2017
г. за проверка на К.М. „И.В.“ във връзка със спазване изискванията на ЗКН и
подзаконовите нормативни актове, както и във връзка със съмнения за липси на
културни ценности. Отговорът от Министерство на културата, ведно с доклад от
проверката е получен в О.С. на 25.10.2017 г.
По делото е представена Заповед
№ РД-09-275 от 21.09.2017 г. на кмета на о.С. с която са изменени изискванията
за заемане на длъжност в дейност 739 „Музеи, художествени галерии, етнографски
комплекси с национален и регионален характер“, в К.М. И.В. С. като за директор
на музей е променено изискването за заемане на длъжността от висше образование
– магистър с ОКС българска филология; история и археология във изискване за
висше образование –магистър с професионална област: музеология, музейно дело;
история и археология. Заповедта е връчена на ищеца при отказ да я получи, в
присъствието на седем свидетели на отказа, и без да е посочено кое длъжностно
лице е връчило заповедта и направило отбелязването за отказа.
По делото е представена Заповед
№ РД-09-277 от 21.09.2017 г., с която е разпредено ищецът да подготви цялата
документация и наличните активо, която притежава за
предаване на посочен в заповедта екскурзовод, а последният да приеме
документацията и наличните активи съгласно счетоводните описи и да изготви приемо-предавателен протокол.
Други доказателства от значение
за правния спор не са ангажирани.
При така установената и
възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение,
прави следните изводи от правна страна:
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ член 344, ал. 1, т. 1 от
КТ.
При оспорване законността на уволнението, в тежест
на работодателя закона е възложил доказване законосъобразността на издадената
заповед. С исковата молба ищецът е въвел няколко основания за незаконосъобразност
на издадената заповед: злоупотреба с право по смисъла на чл. 8, ал.1 от КТ,
нарушение на материалния закон пи смисъла на чл. 8, ал.5 от Закона за закрила и
развитие на културното наследство и чл. 28, ал. 6 от ЗКН; нарушение на чл. 328,
ал.1 т. 6 и 11 от КТ.
Преди да пристъпи към разглеждане на делото по
наведените основания, съдът следва да разгледа въведеното от работодателя
възражение за неспазване на давностните срокове,
въведени с разпоредбата на чл. 358 от КТ, в контекста на това, че искът
първоначално е предявен срещу о.С. като в последствие, след размяна на книжа и
по реда на чл. 228, ал.1 и ал.2 от ГПК, ищецът е поискал конституиране на К.М.
„И.В.“ С. и се е отказал от иска срещу о.С.
Съдът намира възражението за неоснователно по следните
съображения:
В настоящия случай исковата молба е подадена в КрлРС на 18.10.2017 г. като ответник в нея е посочена О.С.
т.е. преди изчитане на двумесечния срок за оспорване законността на извършеното
уволнение, установен с разпоредбата на чл. 358, ал.1, т.2 от КТ. Съдът е
разпоредил препис от исковата молба и доказателствата да бъдат връчени на
ответника по реда на чл. 131 от ГПК за отговор в едномесечен срок. В
депозираният отговор от О.С. е направено възражение, че същата не притежава
легитимация да отговаря по иска и предявеният срещу О.С. иск е недопустим. След
двукратно оставяне на делото без движение, ищецът да посочи правния си интерес
от предявяване на иск срещу О.С. същият е поискал замяна на ответник по реда на
чл. 228, ал.2 от ГПК. Молбата за замяна на ответника е подадена на 01.02.2018
г., т.е. след изтичане на двумесечния срок, установен с разпоредбата на чл.
358, ал.1, т.2 от КТ. С Определение от 06.02.2018 г. съдът е конституирал
настоящия ответник и прекратил производството срещу първоначално посочения.
При преценка спазен ли е двумесечният срок съдът
намира следното:
От изричната разпоредба на чл. 129, ал.5 от ГПК
следва, че поправената искова молба се смята редовна от деня на подаването й, а
всяка констатирана от съда нередовност и предприемането на необходимите
действия по отстраняването й, представлява поправка на исковата молба. Поправка
на исковата молба ще бъде налице, когато е допусната грешка в индивидуализиращи
ответника белези, тъй като исковата молба няма да отговаря на съдържанието по
чл.127, ал.1, т.2 ГПК, като хипотезата за грешка в индивидуализацията следва да
се разграничи от случаите на промяна на ответника при правоприемство и когато
искът не е предявен срещу всички задължителни необходими другари. В случаите,
когато в хода на висящо производство се установи, че искът е предявен срещу ненадлежен
ответник, който не притежава процесуална легитимация да отговаря по него, съдът
е задължен да даде указания за отстраняване на нередовността.
В производството по трудови спорове, възникнали от
трудово правоотношение, сключено по реда на чл. 61, а.2 от КТ, надлежен
ответник срещу иска е работодателят, а не горестоящият
спрямо него орган, съгласно задължителните указания на ВКС, дадени в ТР № 1 от
30.03.2012 г. по т.д. № 1/2010 г. на ОСГК на ВКС. В мотивите на решението ВКС
приема, че в хипотезите на чл. 61, ал.2 от КТ конституирането на надлежния
ответник касае процесуалната легитимация като абсолютна процесуална предпоставка
за правото на иск, т.е. в настоящия случай съдът не е изправен пред хипотезата
на редовна искова молба, от чието съдържание да не може да се извлече пасивната
легитимация на друго лице и да е изправен пред хипотезата на чл. 228 от ГПК,
независимо от заявеното в молбата на ищеца, която е била депозирана в развилото
се производство по чл. 129 от ГПК. Ето защо съдът намира, че с подаване на
молбата от 01.02.2018 г. ищецът е отстранил нередовности по исковата молба и
същата се счита, на основание чл. 129, ал.5 от ГПК поправена от деня на
подаването й, а направеното възражение за пропуснат давностен срок – за
неоснователно.
По възраженията за нарушение на разпоредбите на чл.
8, ал.5 от ЗЗРК и чл. 28, ал.6 от ЗКН и чл. 328, ал.1 т.6 и т.11 от КТ:
Съгласно нормата на чл.336 КТ разпоредбите на раздел І от глава
16 на КТ се прилагат и за прекратяване на трудово правоотношение, възникнало от
конкурс. Следователно трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на изрично
позволено и предвидено в закона основание, като в компетентността на горестоящия спрямо работодателя орган е да направи промяна
в изискванията за образование, в частта специалност. За да са налице
основанията за уволнение по чл.328, ал.1, т. 6 КТ новите изисквания за
образование и професионална квалификация трябва да са въведени в нормативни
актове, длъжностна характеристика или щатно разписание само в хода на действие
на трудовото правоотношение.
Фактическото основание,
посочено в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, е липсата на
необходимото образование. В длъжностната характеристика за длъжността директор К.М.,
връчена на ищеца при сключване на договора и при обявяване на конкурса, се
изисквало висше образование – магистър по специалностите българска филология;
история и археология. С утвърдената нова длъжностна характеристика а въведено
изискване на висше образование – магистър и специалност: музеология, музейно
дело; история и археология. Съдът намира заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение за точно и ясно мотивирана, а изложените в нея фактически
обстоятелства отговарят на правната квалификация по чл.328 ал.1, т.6 КТ. За законосъобразното
прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл.328 ал.1, т.6 КТ е необходимо да се
установи към момента на уволнението да е извършена от работодателя (в случая - горестоящия орган) промяна в изискванията за образование
или професионална квалификация, на които работникът или служителят да не
отговаря. Работодателят разполага с правото да извършва промяна в
образователните изисквания, което право не подлежи на съдебен контрол,
доколкото е въпрос на целесъобразност. Установено е и не се спори, че ищецът е
отговарял на изискванията за заемане на длъжността, така както са били
оповестени в проведения конкурс. Установено е, че докато страните са били в
трудово правоотношение, горестоящият на работодателя
орган е извършил промяна в образователните изисквания – като е въвел изискване
за специалности в точно определена област с новата длъжностна характеристика.
Кметът на О.С. е компетентен орган, доколкото на него е възложено уреждане на
трудовото правоотношение с директора на музея по силата на чл. 28, ал.6 от ЗКН.
Законът не въвежда задължение за горестоящия на
работодателя орган да съгласува всяка промяна в трудовото правоотношение, а
работодателят не е задължен да доказва наличието на необходимост за извършената
промяна в образователните изисквания, в какъвто смисъл е константната съдебна
практика на ВКС - в този смисъл са Решение
№ 4 от 04.02.2013 г. по гр.д. № 191/2012 г., ІV-то г.о., Решение № 71 от
24.07.2013 г. по гр.д. № 284/2013 г., ІV-то г.о., Решение № 199 от 04.10.2013
г. по гр.д. № 81/2013 г., ІІІ-то г.о. и други.
В случаите когато работодателят,
в случая горестоящия на работодателя орган е въвел
изискване за придобито висше образование, но по определени специалности, респективно
по специалности в точно определена област, а работникът или служителят притежава
съответната степен на образование, но по друга специалност, е налице
основанието за уволнение по чл. 322, ал.1, т.6 от КТ. Тъй като притежаваното от
ищеца висше образование е по различна специалност, която не е идентична със
специалностите по новата длъжностна характеристика, съдът намира, че
работодателят доказва при условията на пълно и главно доказване
несъответствието на между притежаваното от ищеца образование и специалността,
която е въведена като изискване с новата длъжностна характеристика.
Неоснователен се явява доводът
за неспазване на разпоредбите на чл. 328, ал.-1 т.6 и т.11 от КТ, доколкото с
новата длъжностна характеристита не е променен
характерът на трудовите функции за длъжността. С нея не са въведени никакви
нови трудови задължения, нито са изменяни основните трудови функции. Промяната
в йерархична подчиненост, не води до извод до закриване или съкращаване на
длъжността, нито до нейната трансформация.
По възраженията за злоупотреба
с право:
При прекратяване на трудовото
правоотношение работодателят има задължение да спазва принципа за добросъвестно
осъществяване на трудовите права и задължения, установено в чл. 8, ал.1 от КТ,
като ал. 2 въвежда оборимата презумпция, че до
доказване на противното, добросъвестността при осъществяването им се
предполага. В хипотезата на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ съдебният
контрол не обхваща преценката за целесъобразност на работодателя, то контролът
на съда за законосъобразност на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ включва
и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно, а
тежестта на доказване лежи върху ищеца.
В решение № 321 от 31.10.2011 г. по гр. дело № 13/2011
г. на ВКС, III-то г.о. е прието, че при наведен от ищеца довод за
злоупотреба с право от страна на работодателя, съдът следва да извърши
проверка, дали изменението в изискванията е въведено с оглед нуждите на
работата, и в този смисъл - дали работодателят е действал добросъвестно - в
съответствие с чл. 8, ал. 1 от КТ, или е налице
злоупотреба с право, което в този случай обуславя и преценката за
законосъобразност на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ.
В конкретния случай ищецът е въвел възражение
за злоупотреба с право, като е посочил последователността на събитията, довели
до прекратяване на трудовото правоотношение с него – на една и съща дата са
изменени изискванията за заемане на длъжността, поискано е от ищеца да
декларира дали притежава необходимото образование съгласно изменените
изисквания (без да е определен срок за това), на ищеца е връчено предизвестие и
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, както и заповед за
предаване на архивите и наличните книжа, допълнително въвежда възражение, че
трудовото му правоотношение е прекратено само два месеца преди изтичане на
срока на договора.
В Решение № 71 от 24.07.2013 г. по гр. дело № 284/2012 г.
на ВКС, ІV-то г.о. е прието: Злоупотреба с права от страна на работодателя в
хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е налице, когато се
установи, че единственото му желание е чрез законово допустими средства да
постигне една-единствена цел: прекратяване на трудовия договор с конкретен
служител или работник. Едни и същи обстоятелства в различни казуси могат да
установяват или не злоупотреба с права; важно е дали е оборена
добросъвестността на работодателя - по пътя на пълно главно доказване да е
установено, че правната възможност по чл. 328, т. 6 КТ (допустимо, възможно само
по себе си правно действие) е използвана целенасочено. За да обоснове нарушение
по чл. 8, ал. 1 КТ, съдът преценява не доколко
работодателят има обективен интерес от промяна в изискванията за заемане на
определена длъжност, а фактите и обстоятелствата, които обосновават твърдението
на ищеца за злоупотреба с право. В същия смисъл е и Решение № 58 от 30.07.2015 г. по гр. дело № 2600/2014 г.
на ВКС, IV-то г.о. В конкретния случай се установява, че горестоящият
на работодателя орган в един и същи ден е упражнил правомощията си да измени
изискванията за заемане на длъжността, да даде възможност на ищеца да декларира
не отговаря ли на новите изисквания, връчил е предизвестие и заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение. Срокът на договора на ищеца е изтичал
на 20.11.2017 г. Работодателят нито е определи срок, нито е изчакал в разумен
срок от връчване на новата длъжностна характеристика ищецът да декларира или
представи доказателства, за евентуално придобита нова специалност от страна на
ищеца, доколкото същото е било възможно да се случи в почти петгодишния период
на работата му като директор на ответната К.М.. Съдът намира, че поредицата от
действия на работодателят установяват злоупотреба с право и е установено в
процеса, че единствената му цел да измени изискванията за заемане на длъжността
е била да прекрати трудовото правоотношение с ищеца. Съдът намира всички
възражения, наведени от ответната страна досежно извършена последяваща проверка
на К.М. „И.В.“ и установените пропуски при проверката, извършена от
Министерство на културата не опровергават този извод на съда, напротив –
подкрепят го. От писмото, с което докладът от извършената проверка е бил
изпратен, се установява, че О.С. е подала сигнал за предполагаеми липси на
културни ценности и други нарушения, с писмо изх. № С-4060 от 25.09.2017 г.
–понеделник, а ищецът е уволнен на 21.09.2017 г. – четвъртък, последен работен
ден от седмицата, предвид обявения в чл. 154 от КТ за официален празник – ден
на независимостта – 22.09. Т.е. горестоящия на
работодателя орган е разполагал с времето в един работен ден да измени изискванията
за заемане на длъжността, да връчи на ищеца всички описани по-горе документи,
да приеме от него наличностите и архивите, да ги провери и в рамките на
следващия работен ден да сигнализира Министерство на културата с оглед
предполагаеми липси. В случай, че работодателят е имал съмнения за
неизпълнение, или некачествено изпълнение на задълженията на ищеца, но логично
би било същият да ги провери преди да го освободи от заеманата длъжност.
Работодателят е въвел възраженията, основани на констатациите в протокол като
такива, установяващи необходимостта от промяна в изискванията за образование,
при положение, че първо е сезирал министерството едва след уволнението на
ищеца, и второ е получил доклада от проверката месец по-късно, тъй като писмото
е изпратено в О.С. на 23.10.2017 г. и получено на 25.10.2017 г. Не се споделят
доводите на ответника, че липсата на възможност ищецът да декларира
образованието си не сочи на злоупотреба с право, тъй като няма изискване
декларацията да бъде писмена, за да бъде необходима съответната подготовка и
отделно от това, самото деклариране отнемало няколко минути. Съдът не споделя
този довод. Първо, в писмото не е посочен нито формата на деклариране, нито
пред кого трябва да бъде подадена. Второ, в документите, съдържащи се в личното
трудово досие на ищеца са представени два списъка, съдържащи подписи на седем
свидетели на отказа на ищеца да получи заповед и уведомление. Липсва обаче
отбелязване кой е връчил заповедта в 11.15 часа, натоварен ли е бил въпросния
служител, изпълняващ функциите по връчване, да приеме евентуална устна
декларация от страна на ищеца и да я сведа до знанието на Кмета, или друго овластено лице. Впечатление прави и броят на свидетелите,
които са се явили в кабинета на ищеца да отразят отказа му да получи заповедта.
По изложеното съдът намира, че
законоустановена презумпция по чл. 8, ал.1 от КТ е оборена, налице е
злоупотреба с право и уволнението като незаконосъобразно следва да се отмени.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ член 344, ал. 1, т. 3 от КТ.
За да бъде уважен искът с правно основание член 344,
ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с член 225, ал. 1 от КТ, трябва да са налице
следните три предпоставки: уволнението на работника или служителя трябва да
бъде признато за незаконно, да е налице вреда, която се съизмерява
с пропуснатото брутно трудово възнаграждение на работника или служителя за
времето след уволнението, през което е останал без работа, но не за повече от
шест месеца и да е налице причинна връзка между незаконното уволнение и
оставането без работа. Ако лисва коя да е от трети предпоставки, така предявения
иск следва да бъде отхвърлен, а доказателствената
тежест е на ищеца.
В конкретния случай уволнението е признато за
незаконно и като такова съдът постановява отмяната му по посочените по-горе
съображения. Доказателства по останалите предпоставки не са ангажирани и
доколкото ищецът не поддържа иска си, без да го оттегля или се отказва от него,
същият следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Ищецът претендира разноски за производството пред
настоящата инстанция и предвид уважаване иска за отмяна на незаконно уволнение,
такива му се следват на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Следва да се осъди
ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 460
лева за реализирано адвокатско възнаграждение.
На основание член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да
се осъди ответника да заплати, с оглед уважения иск държавна такса по сметка на
КрлРС в размер на 30.00 лева.
По иска с правно основание чл. 225, ал.1 от КТ
държавна такса не се събира, доколкото същият е отхвърлен, а ищецът е освободен
от заплащане на държавни такси.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА, на основание член 344, ал.1, т. 1 от КТ, по
иска предявен от С.Ф.Ф. с ЕГН ********** *** против К.М. „И.В.“ С., БУЛСТАТ ***,
адрес: С.-***, ул. „В.Л.“ № 1,
ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ уволнението, извършено със
Заповед №
РД-09-276 от 21.09.2017 г. на Кмета на О.С. ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, с която е прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.6 от КТ трудовото правоотношение със С.Ф.Ф..
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от С.Ф.Ф. с ЕГН ********** за осъждането на К.М. „И.В.“ С.,
БУЛСТАТ *** да му заплати 2260 лева, представляваща обезщетение за оставане без
работа след уволнението за срок от два месеца през периода от 22.09.2017 г. до
20.11.2017 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до
окончателното плащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА К.М. „И.В.“ С., БУЛСТАТ ***
да заплати на С.Ф.Ф. с ЕГН ********** разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 460 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред
Окръжен съд П., в двуседмичен срок, считано от връчване на съобщението, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АГ.