РЕШЕНИЕ
гр.
София, 31.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І
ГО, 11 състав, в открито заседание на седми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 12247 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 46 и сл. от Договора
между Народна Република България и Съюза на съветските социалистически
републики за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела (Обн. в ДВ, бр. 12/10.02.1975г.), наричан по
надолу за краткост на изложението „Договорът”, във вр.
с чл. 119 КМЧП.
Образувано e
по молба на Г.А. с адрес в Русия, в която иска да бъде признато и допуснато
принудително изпълнение на територията на Република България на решение на Люблинския районен съд на гр. Москва, постановено по гр.д. №2-7165/2015 г.
от 19 октомври 2015 г., с което ответника , солидарен длъжник, М.К.М. е осъден
да заплати 165 331,46 евро парично задължение по
сключен договор за кредит и 15 000 рубли държавна такса.
Депозиран е отговор в
законоустановения срок по чл.131 ГПК, чрез назначения на ответника особен
представител адв.С., преупълномощил
адв.Е.К.. Релевирано е възражение за липса на
абсолютна процесуална легитимация на ищеца Г.А., тъй като Люблинския районен
съд не е бил компетентен да се произнесе по извършената цесия, както и че е
било нарушено правото на защита на ответника по гр.д. №2-7165/2015
г, поради което счита че производството по екзeкваватура е недопустимо и
неоснователно. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235 ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
С решение от 19.10.2015г. по гр.д.№
2-7165/15 Люблинския районен съд на гр. Москва
ответника М.К.М.
, като солидарен длъжник, е осъден да заплати на ТБ „С.-Б.“ ООД сумата 165
331,46 евро парично задължение по сключен договор за кредит и 15 000 рубли разноски
за държавна такса.
В съдебното решение
е записано, че ответника М.К.М. е бил нееднократно уведомен на адреса, посочен
в договора за поръчителство, потвърден с извлечение от домовата
книга, но не се е явил пред съда, не е обяснил причините за неявяването си, не
е предявил възражения срещу иска.
С определение от 30.01.2017г. Люблинския
районен съд по гр.д.№ 2-7165/15 се е произнесъл с определение , с което е
допуснал процесуално правоприемство, като е заменил
ищеца ТБ“ С.-Б.“ ООД с Г.А. по иска на ТБ“ С.-Б.“ ООД срещу „МКМ-Т.“ ООД, С.Р.В.,
М.М.К., „СТМ-Груп“ ООД за събиране на задължението по
кредитния договор. В определението е
записано, че ответниците са били уведомени по
надлежния ред, не са се явили в съдебно заседание.
Представено
е удостоверение от 27.04.2017г. на Люблинския районен
съд , в което е посочено, че на 19.10.2015г. Люблинския
районен съд се е произнесъл с решение за удовлетворяване на исковите претенции
по иска на дружество с ограничена отговорност Търговска банка „Синко банк“ за солидарно сбиране на вземанията от „МКМ-Т.“ ООД, С.Р.В.,
М.М.К., „СТМ-Груп“ ООД по кредитен договор №
КЛ-2014/52 от 7.03.2014г. Посочено е също, че ответниците
не са се явили в съдебно заседание, били са уведомени за времето и мястото на
съдебното заседание по надлежния ред. На 24.11.2015г. решението на съда е
влязло в сила. На 30.01.2017г. по определение на Люблинския
районен съд на гр.Москва по гр.д.№ 2-7165/15 взискателят
Търговска банка „Синко банк“ е заменен с
правоприемника му Г.А.. Към 27.04.2017г. решението на Люблинския
районен съд на гр.Москва по гр.д.№ 2-7165/15 от 19.10.2015г. не е изпълнено.
Удостоверението е подписано от съдията докладчик по делото.
От
правна страна съдът намира иска за основателен.
Съдът
е сезиран с иск за допускане на изпълнението на чуждестранно решение на
територията на РБългария. Съгласно
разпоредбата на чл.117 от КМЧП решенията и актовете на чуждестранните съ-дилища и други органи се признават и изпълнението им се
допуска, когато:
1. чуждестранният
съд или орган е бил компетентен според разпоредбите на българското право, но не
и ако единственото основание за чуждата компетентност по имуществени спорове е
било гражданството на ищеца или неговата регистрация в държавата на съда;
2. на
ответника е бил връчен препис от исковата молба, страните са били редовно
призовани и не са били нарушени основни принципи на българското право, свързани
с тяхната защита;
3. ако
между същите страни, на същото основание и за същото искане няма влязло в сила
решение на български съд;
4. ако
между същите страни, на същото основание и за същото искане няма висящ процес
пред български съд, образуван преди чуждото дело, по което е постановено
решението, чието признаване и изпълнение се иска;
5. признаването
или допускането на изпълнението не противоречи на българския обществен ред.
Съгласно разпоредбата
на чл. 120 ал.1 КМЧП съдът проверява служебно условията по чл. 117 КМЧП
Договорът,
в чл.47 предвижда, че договорящите страни взаимно
признават и изпълняват издадените на територията на другата договаряща страна
влезли в сила решения на органите на правосъдието по граждански и семейни дела от имуществен характер, постановени
по правоотношения, възникнали след влизане в сила на договора от 12.12.1957г.
Съгласно
чл.48 от Договора решението по допускане на изпълнението се издава от органа на
правосъдието на договарящата страна, на територията на която трябва да се извърши
изпълнението.
Към
молбата за допускане на изпълнението се прилагат: заверен от съда препис от
решението и удостоверение, че то е влязло в сила и подлежи на изпълнение
документ, от който се вижда, че е била връчена своевременно и по надлежния ред
поне една призовка на неучаствалия в делото ответник или на негов пълномощник,
както и заверен превод на молбата и на приложените документи.
Ищецът е представил заверен препис от решение от
19.10.2015г, постановено по гр.д.№
2-7165/15. на Люблинския
районен съд на гр.Москва, на руски език с превод на български език.
Удостоверено е от съдия при този съд, че чуждестранното решение, чието
изпълнение се иска да бъде допуснато в Република България, е влязло в законна
сила на 24.11.2015г. и
подлежи на изпълнение. В самото решение, чието изпълнение се иска е изрично
отбелязано, че страната, срещу която е постановено решението, е била уведомена
по надлежния ред, не се е явила в съдебно заседание. Това обстоятелство е потвърдено и в
представеното съдебно удостоверение от същия съд. Определението , с което
вземането на взискателя по съдебното решение е
прехвърлено на ищеца по договор за цесия, също е влязло в сила. То е
постановено от същия съд, разгледал и постановил решението, чиято екзекватура се иска. Ответникът е бил редовно уведомен и за
това съдебно заседание, в което съдът е разгледал молбата за замяна на
кредитора. Съгласно чл.12 от Договора документи, които на територията на една
от договарящите страни са били съставени или заверени от компетентни органи
съгласно установената форма, се приемат на територията на другата договаряща страна без легализация.
Документи, които на територията на една от договарящите страни се считат за
официални документи, имат доказателствена сила на официални документи и на територията на
другата договаряща страна. Съдът приема, че актовете, чието зачитане се иска,
представляват съдебно решение и съдебно определение, и същите са влезли в сила.
Съгласно
чл. 22 КМЧП на Република България международната компетентност на българските
съдилища и други органи е изключителна, само когато това е изрично предвидено. Ответникът
е имал адресна регистрация на територията на Руската федерация, което е изрично
записано в съдебното решение. Не е възразил против подсъдността на спора пред
районния съд в гр.Москва. В този случай Софийски градски съд
счита че, Люблинския районен съд на гр. Москва е бил компетентен да се произнесе по
спора по образуваното пред него гр.д. №2-7165/2015. По отношение на релевираното възражение от процесуалния представител на
ответника в отговора на исковата молба за нередовно връчване на препис от
исковата молба и нарушение правото на защита, съда намира същото за
неоснователно. Фактите, който се установяват от депозирания по делото превод на
решение, постановено от Люблинският районен съд от 19.10.2015 г. са, че ответника е бил нееднократно
уведомяван за насроченото гражданско производство, липсват данни, от които да
бъдат изведени уважителни причини за неявяването му пред съда, липсват данни за
промяна на местожителство му, като адреса, на който е бил направен опит за
уведомяване, е бил посочен в сключения между страните договор. Поради тези съображения
Люблинския съд е приел че М.К.М. е действал
недобросъвестно, тъй като не е предприел необходимите и достатъчни мерки за
получаване на предназначената за него кореспонденция, следователно не е била
налице пречка да бъде разгледано делото в отсъствието на ответника, при
спазване на разпоредбата на чл.167 от ГПК на РФ.
Направеното възражение от процесуалния
представител на ответника за липса на компетентност по отношение извършената
цесия, за която Люблинския районен съд на гр.Москва е постановил Определение от
30.01.2017 г., е също неоснователно. Аргументите, в подкрепа на компетентността
на съда за разглеждане на спора между страните важат и при разглеждане на
молбата за процесуално правоприемство.
До
края на съдебното дирене пред настоящата съдебна инстанция ответникът не
установи, че между същите страни, със същия предмет и на същите основания е
било постановено по-рано влязло в законна сила решение от компетентния съд на
Република България, на територията на която решението трябва да бъде признато и
изпълнено, респ. че между същите страни, със същия предмет и на същите основания
по-рано не е било образувано дело в съда на Република България, на територията
на която решението трябва да бъде признато и изпълнено – арг.
чл. 117 т. 3 и т. 4 КМЧП.
Постановеното
решение на чуждестранния съд не противоречи на българския обществен ред. От
мотивите на съдебното решение и на определението става ясно, че ответникът е
сключил договор за поръчителство с ищеца, съгласно който е отговарял солидарно
с кредитополучателя за задълженията към кредитора. Ответникът е сключил и две
допълнителни споразумения с кредитора. Кредитополучателят е получил парите по
кредита, но не е изпълнил задължението си да ги върне. Със съдебното решение е
ангажирана отговорността на ответника като солидарен длъжник. Тази отговорност
не противоречи на българския обществен ред, напротив, подобна е уредбата и в РБългария. Прехвърлянето на вземане /цесия/ също е уредено във
вътрешното законодателство на Република България. Действително в българския
правен ред не е предвидено съд да допуска прехвърлянето на задължения, но постигнатия с определението правен резултат,
вкл. и уведомяването на ответника за цесията / в съдебно заседание/, не
противоречи на обществения ред на РБългария. Прехвърлянето
на вземането и отношенията между кредитора прехвърлил вземането и новия
кредитор се определят от правото , което се прилага към договора за прехвърляне
на вземането /чл.100 ал.1 от КМПЧ/, т.е. от руското право. Съгласно последното
/чл.44 от ГПК на РФ/ при прехвърляне на дълг съдът допуска замяната на
кредиторите /така, съобразно определението на съда от 30.01.2017г./. Правилността
на чуждестранното съдебно решение не е предмет на разглеждане в настоящото
съдебно производство по допускане на неговото изпълнение в Република България.
При този изход на делото ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 50 лв. - държавна такса за
настоящото производство, съгласно чл. 15 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, както и 300лв. разноски за особен
представител.
Така мотивиран, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл.47 б.а от Договора между Народна Република България и Съюза на съветските социалистически републики за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела (Обн. в ДВ, бр. 12/10.02.1975г.) във вр. с чл. 117 от КМЧП чуждестранното решение, постановено по гр.д. №2-7165/2015 г. от 19 октомври 2015г. на Люблинския районен съд на гр. Москва, влязло в законна сила на 24.11.2015г., с което М.К.М., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** е осъден да заплати на Търговска банка „С.-Б.“ ООД, солидарно заедно с МКМ-Т.“ ООД, С.Р.В., и „СТМ-Груп“ ООД сумата от кредитния дълг в рубли, еквивалентна на 165 331,46 евро по курса на Банката на Русия към датата на изпълнение на съдебното решение, както и сумата 15 000 рубли разноски по делото за държавна такса, като с определение от 30.01.2017г. по същото гражданско дело на Люблинския районен съд на гр. Москва ищецът Търговска банка „С.-Б.“ ООД е заменен с Г.А., роден на ***г. за събиране на задължението по кредитния договор, и ДОПУСКА изпълнението на чуждестранното решение и определение на територията на Република България.
ОСЪЖДА М.К.М., ЕГН **********
да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 50 лв. държавна
такса и 300лв. разноски за особен представител.
Решението
може да бъде обжалвано пред Софийски Апелативен съд в двумесечен срок от връчването
му на страните .
Препис
от настоящото решение да се връчи на страните – на ищеца чрез Министерство на правосъдието
на Република България.
СЪДИЯ: