О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260741
11.12.2020 г., гр.Пловдив
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Въззивно гражданско отделение, VI-ти гр.с., в закрито
заседание на единадесети декември две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА
КУРШУМОВА
ТАНЯ
ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното
от съдия Виделина Куршумова в.гр.д. № 2890 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Х.Р.Г., ЕГН: **********,
с адрес: ***, чрез пълномощника си адвокат Д.В.М., против Разпореждане № 260318 от 15.09.2020 г., постановено
по ч. гр. д. № 1549 по описа за 2012 г. на Районен съд - Карлово, с което е
върнато подаденото от нея възражение по чл. 414 от ГПК с вх. № 8507 от 28.08.2020 г., подадено срещу Заповед
№ 926/22.10.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1549/2012 г. по описа на Районен
съд Карлово.
В частната жалба са изложени оплаквания, че
обжалваният акт е незаконосъобразен и неправилен. Излагат се твърдения, че на
05.06.2015 г. на жалбоподателката е била връчена покана за доброволно
изпълнение от ЧСИ Константин Павлов с рег.№ 824 от КЧСИ с район на действие
районът на Окръжен съд Пловдив, с която е била информирана, че е осъдена по ч. гр. д. № 1549 по описа за 2012 г. на Районен съд - Карлово и срещу нея е била
издадена Заповед № 926/22.10.2012 г. и изпълнителен лист, въз основа на които е
образувано изп.дело № 430/2015 г. по описа на ЧСИ К.Павлов. Поддържа, че
заповедта за изпълнение на парично задължение и изпълнителния лист не са й били
връчени от ЧСИ с поканата за доброволно изпълнение, както и че не е получила
същите до момента, поради което не е изтекъл срокът по чл.414 ГПК за депозиране
на възражението срещу Заповед № 926/22.10.2012 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. Искането към съда е да отмени обжалваното
разпореждане и да даде указания на
първостепенния съд за приемане на депозираното възражение по чл.414 ГПК, както
и за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.
Ответникът по частната жалба – Банка „ДСК“ АД с
ЕИК:********* /като правоприемник на заявителя „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ
ЕКСПРЕСБАНК“АД,ЕИК: *********/ взема становище за недопустимост, а по същество
за неоснователност на частната жалба с искане да се остави без уважение и да се
потвърди обжалваното разпореждане.
Частната жалба е подадена в законоустановения
преклузивен срок, от процесуално легитимирано лице, при наличие на правен
интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, доколкото преценката на
заповедния съд, че възражението срещу заповедта за незабавно изпълнение е
подадено след срока по чл. 414, ал. 2 във връзка с чл. 418, ал. 5 ГПК, следва да е обективирана в разпореждане за връщане
на същото и този съдебен акт подлежи на обжалване с частна жалба от длъжника,
тъй като прегражда развитието на производството по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК – по арг. от т. 5а от ТР № 4, постановено на
18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът след съвкупен анализ на доказателствата в
заповедното производство, като съобрази и становищата на страните, намира
депозираната частна жалба за неоснователна по следните съображения:
Заповедното производство по ч. гр. д. № 1549 по описа за 2012 г. на Районен съд -
Карлово, е образувано по подадено от
„СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“АД,ЕИК: ********* / с правоприемник Банка „ДСК“ АД
с ЕИК:*********/ заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 от ГПК против солидарните длъжници Х.Р.Г., ЕГН: ********** и С.Р.Н.
- Р., ЕГН:**********, което заявление е уважено с разпореждане от 22.10.2012 г.
за сумите от 17 487, 94 лева - главница, дължима
по договор за кредит, ведно с мораторна лихва върху главницата от 12 162,
72 лева за периода 25.12.2008 г. - 21.10.2012 г., сумата от 994, 44 лева -
такси и застраховки по кредита, законна лихва върху главницата, считано от 22.10.2012
год. до окончателното изплащане, както и
за разноските от 612, 90 лева. Така по делото се установява издаването на срещу
Заповед № 926/22.10.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК за посочените суми, както и на изпълнителен лист въз
основа на същата.
За принудителното събиране на сумите е образувано
изпълнително дело № 20158240400430 по описа на ЧСИ Константин Павлов с рег.№ 824 от КЧСИ с район на
действие районът на Окръжен съд Пловдив. Касателно длъжникът
Х.Р.Г. се установява, че на 05.06.2015 г. лично
й е била връчена покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ по изпълнителното дело с отразяване на
дължимите суми по Заповед № 926/22.10.2012 г. и изпълнителния лист.
Според съдържанието на ПДИ, приложено към нея е препис от подлежащия на
принудително изпълнение акт.
На 26.08.2020г. от
длъжника Х.Р.Г. е подадено по делото възражение
по реда на чл.414 от ГПК срещу заповедта за незабавно изпълнение,
върнато от заповедния съд като просрочено с обжалвано разпореждане от 15.09.2020г.
Така изложеното от
фактическа страна, от правна мотивира извод за неоснователност на
жалбата, респ. за законосъобразност и обоснованост на
съдебния акт, преграждащ хода на предприетите от жалбоподателя процесуални
действия за защита по чл.414 ГПК като такива, извън
предвидения за това и преклузивен по характера си срок.
Съгласно изричната разпоредба
на чл.
414, ал. 2 ГПК, в редакцията й до изм. с ДВ, бр. 100 от 2019 г., длъжникът може да възрази в двуседмичен срок от връчване на
заповедта за изпълнение, като при заповед по чл. 417 ГПК, съобразно чл.
418, ал. 5 ГПК, връчването се извършва от съдебния изпълнител. Според чл. 428 ГПК, когато пристъпи към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение,
съдебният изпълнител кани длъжника с връчването й, като поканата за доброволно
изпълнение съдържа името и адреса на взискателя и предупреждение към длъжника,
че ако в дадения срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към
принудително изпълнение. Към поканата за доброволно изпълнение съдебния
изпълнител прилага копие от подлежащия на изпълнение акт, в случая - заповедта
за незабавно изпълнение. Оформянето на поканата става по образец - приложение
№ 21 към чл. 3, т. 1от Наредба № 7/22.02.2008 г. за утвърждаване на образците,
свързани с връчване по ГПК. Видно от посочените разпоредби, законодателят
определя за начален момент на срока за възражение срещу заповедта за
изпълнение, момента на нейното връчване.
Сроковете по чл.
414, ал. 2 ГПК , относимо към хипотезата на издадена
заповед за незабавно изпълнение, която според чл.
418, ал. 5 ГПК се връчва от съдебния
изпълнител, по съществото си са преклузивни и спазването им
ангажира служебната преценка на съда на основание чл.
7, ал. 1 ГПК.
Съгласно задължителната за
съдилищата практика, проведената в т. 5.а на ТР№4/2014г.,
съдът следи служебно за спазване на преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 във връзка с чл. 418, ал. 5 ГПК. По императив на чл.414 ал.2 ГПК този срок не може да бъде продължаван.
В конкретния случай по делото
се установя от съдържанието на поканата за доброволно изпълнение, че приложен към нея е препис от подлежащия на принудително
изпълнение акт. Поканата за
доброволно изпълнение е била връчена лично на Х.Р.Г. на 05.06.2015 г., от което съдът
намира, че заедно с нея на длъжника е бил връчен приложения препис от подлежащия на принудително
изпълнение акт, какъвто в случая се явява е отразената в ПДИ - Заповед № 926/22.10.2012 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.
С
оглед на това настоящият съдебен състав счита, че заповедта по чл. 417 от ГПК е връчена на Х.Р.Г. на 05.06.2015 г., поради което
депозираното на 26.08.2020г. възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК е извън преклузивния за това срок.
Ето защо съдът намира, че правилно заповедният съд е върнал възражението от 26.08.2020г. на длъжника Х.Р.Г., поради което обжалваното разпореждане
следва да се потвърди, а частната жалба да се остави без уважение като
неоснователна.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 260318 от 15.09.2020 г., постановено
по ч. гр. д. № 1549 по описа за 2012 г. на Районен съд - Карлово.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.