РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. Русе, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на деветнадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Гражданско дело №
20214500100793 по описа за 2021 година
Ищцата С. М. Х. чрез адв. М. Н.а – Т. АК С. твърди, че на 01.04.2021 г. в гр. Р., Б.
Й. М. при управление на л. а. „П.“ с ДК № **** по ул. „З.“ в гр. Р., в района на фабрика
„Й.“, излизайки от два последователни завоя, поради управление с несъобразена с
релефа и направлението на пътя скорост, в района на № 3, загубил контрол над
автомобила и напуснал пътното платно, качвайки се вдясно на тротоара. При качването
си на тротоара блъснал движещата се насреща, срещу посоката на движение на
автомобила, по левия тротоар ищца.
Твърди, че причина за ПТП били неправомерните действия на водача на л.а. „П.“ с
ДК № ****, който нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП и виновно й причинил сериозни телесни
увреждания.
Местопроизшествието било посетено от органите на МВР и по случая бил съставен
констативен протокол за пострадали лица № 222/58. Било образувано досъдебно
производство.
Непосредствено след ПТП ищцата била откарана в МБАЛ „К.“ АД Р. с оплаквания
от силна болка и оток в областта на дясна подбедрица, дясна колянна става, дясна
глезенна става и липса на възможност за движение на крайника. Изпитвала силни
болки и в дясната ръка и дясната раменна област. След прегледи и изследвания й била
поставена диагноза: счупване на фибуларен малеол на десен крак, без разместване,
контузио генус декстра и хемартроза и контузия на дясно рамо. Настанена била в
„Отделение по ортопедия и травамология“. Била й поставена гипсова имобилизация,
която следвало да носи 45 дни. Назначена й била антибиотична, обезболяваща и
антикоагулантна терапия. В хода на лечението в отделението се заразила и била
диагностицирана с двустранна пневмония, причинена от Ковид 19. Била приведена в
друго отделение поради това и изписана на 15.04.2021 г. с указания за домашно
лечение при спазване на хигиенно-охранителен и щадящ двигателен режим, а именно –
1
да не се натоварва за период от 2 месеца, да продължи приема на назначените
медикаменти и отново да постъпи за оперативно лечение на десен долен крайник с
поставяне на остеосинтезен материал, което не могло да бъде извършено поради
заразата с вирусно заболяване.
Ищцата твърди още, че след изписването й болките продължили със същия
интензитет. На 12.07.2021 г. й направили ЯМР. Дадени й били указания за
продължаване на лечението при домашни условия и препоръка за извършване на
операция на менискусите, която и към настоящия момент не била извършила, тъй като
не разполагала с необходимите средства за това.
Заявява, че през лечебния период следвало да спазва постелен режим, без каквато
и да било физическа активност и натоварване, което пречело на самообслужването и
посрещането със собствени сили на елементарни битови потребности. Нуждаела се от
чужда помощ.
Травматичното увреждане на десния долен крайник довело до невъзможност за
придвижване за дълъг период от време. Болките й се засилвали не само при опит за
ходене, но и при най-елементарно движение. Не можела да спи, да се отпусне.
Вирусът, с който се заразила по време на болничния си престой, също дал отражение
върху здравословното й състояние, утежнявайки го допълнително.
Понастоящем десният й долен крайник все още не се бил възстановил и при
промяна на времето, усещала болки в мястото на фрактурата. Предстояло й оперативно
лечение на менискусите.
Ищцата твърди, че процесният инцидент повлиял изключително негативно на
ежедневието и емоционалното й състояние. От усмихната и енергична жена, опора за
семейството си, тя станала апатична и безжизнена. Преди инцидента била физически
активна и самостоятелна, отлична домакиня, която се грижела перфектно за дома и
семейството. След него коренно се променила, вследствие на дългия период от време,
който било необходимо да прекара на легло. Започнала да се чувства непълноценна и в
тежест на близките си хора. По време на престоя си в болница не можела сама да си
вземе чаша вода, налагало се да ползва памперси. Това било непрекъснато в
съзнанието й и я тормозело и потискало.
Травмата наложила да преустанови и трудовите си задължения, което се отразило
на доходите й. Затворила се в себе си. Преустановила социалните си контакти. Не
искала приятелите й да я виждат в това състояние. И до сега се притеснява, че няма да
успее да възстанови функционалността на десния си крак и от последствията от
вирусното заболяване, с което се заразила в болничното заведение. От успешна жена
със самочувствие и харизма, след инцидента станала неспокойна, несигурна, загубила
съня си. Всяка нощ се будела с кошмари и се стряскала при всеки автомобилен шум.
Психологическите последици от инцидента –изживян стрес и душевни страдания щели
да я съпътстват до края на живота й.
Твърди, че във връзка с лечението си сторила и имуществени разходи на обща
стойност 587,35 лв.
Завява, че л.а. „П.“ с ДК № **** бил застрахован по задължителна застраховка ГО
при ответника, валидна към датата на събитието. Заявява още, че телесните
увреждания, причинили й болки и страдания, вследствие на ПТП, както и заразяването
й с Ковид 19, са причинени и са резултат от противоправното поведение на
застраховано при ответника лице - Б. Й. М..
Предявила извънсъдебна претенция при ответното застрахователно дружество, но
2
до момента то не се било произнесло с окончателно становище.
Иска З. да бъде осъдено да й заплати 40 000 лв. обезщетение за претърпените от
нея неимуществени вреди и 587,35 лв. за претърпени имуществени вреди, вследствие
на ПТП от 01.04.2021 г., ведно със законната лихва от 09.10.2021 г. – датата на
изтичане на тримесечния срок, в който застрахователят е следвало да се произнесе.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът З. е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва обстоятелството,
че посоченият от ищцата увреждащ автомобил „П.“ с ДК № **** е бил застрахован с
валидна към датата на ПТП застраховка ГО при него. Оспорва обаче процесното ПТП
да е причинено виновно и противоправно от неговия водач Б.Й.М.. Оспорва механизма
на ПТП. Намира, че констативният протокол за ПТП не се ползва с материална
доказателствена сила. Твърди, че в случая е налице случайно събитие, като за водача
на МПС не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати
настъпването на вредите. Прави и възражение за съпричиняване, обосновано с това, че
ищцата не се е съобразила с приближаващото се МПС и не е взела мерки за
самосъхранение. При адекватно поведение от нейна страна, въпросният инцидент и
последиците от него не биха настъпили. Намира, че съпричиняването е в размер на 50
%.
Оспорва и размера на претенцията за неимуществени вреди, като я намира за
прекомерна и несъответна на характера и степента на увредата. Заявява, че травмата не
е наложила продължителен престой в болницата. Ищцата била изписана с подобрение
и без данни за усложнение в лечението. Счита, че описаните в исковата молба болки и
страдания били характерни за заболяването, което получила в болницата - Ковид 19.
Оспорва и претенцията за имуществени вреди, като счита за недоказана връзката на
сторените разходи с проведеното лечение. Намира, че те не са били необходими за
пълното възстановяване на увредения крак. Оспорва претенцията за лихви, като счита,
че застрахователят не следва да отговоря за тях. Оспорва заразяването на ищцата с
Ковид 19 да е в резултат от виновното поведение на водача на л. а. „П.“ с ДК № ****.
Намира, че не следва да носи отговорност за лекарски грешки. Претендира отхвърляне
на исковете като изцяло неоснователни и недоказани. Евентуално иска да бъде намален
размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, предвид
възраженията за неговата прекомерност и съпричиняване. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица /л. 4/ се установява, че на
01.04.2021 г. в 16:40 часа ищцата като пешеходец пострадала при ПТП с л.а. „П. “ с ДК
№ ****, управляван от Б.Й.М. в гр. Р., по ул. „З.“ №*.
Между страните няма спор, че лек автомобил „П. с ДК № ****, при
управлението на който е настъпило процесното ПТП на 01.04.2021 г., е застрахован със
застраховка „Гражданска отговорност” към момента на катастрофата при ответното
дружество.
Към доказателствения материал по делото са приобщени медицински
документи за проведено лечение на ищцата, които съдът не обсъжда поотделно, тъй
като за целта са необходими специални знания, както и поради това, че същите са от
3
значение за изготвянето на СМЕ и с тях е работило вещото лице.
От приложените по делото болнични листи /л. 67 – л. 70/ се установява, че
ищцата е била в отпуск поради временна неработоспобност общо 117 дни, за периода
от 01.04.2021 г. до 26.07.2021 г.
В подкрепа на твърденията на ищцата за претърпените от нея болки и страдания
по делото е разпитана св. С.С.С. – съседка на ищцата. Същата дава показания, че за
пътен инцидент със С.Х. научила от нейния съпруг, вечерта след произшествието,
който я помолил да идат заедно до болницата, за да й занесат медицински консумативи.
Тъй като свидетелката работела в болницата, успяла още същата вечер да влезе при
ищцата. Заварила я да лежи, не можела да става, тъй като кракът й бил счупен,
оплаквала се от силни болки в рамото и крака. Свидетелства още че около 3-4 дена
ищцата престояля в Отедлението по Ортопедия, а след това я преместили в Ковид
отделение, тъй като се установило, че има Ковид. Имала пълна забрана да става от
леглото и да се движи, била на памперси. В болницата за нея се грижили санитари и
сестри, тъй като била в ковид отделение и нямало как да влиза външен човек.
Приемала болкоуспокояващи. Свидетелства, че ищцата се тревожела да не би от
Ковида да стане по-зле. След като я изписали се прибрала у дома. Около два месеца не
трябвало да стъпва на крака си, придвижвала се с 2 патерици. В началото ползвала
проходилка, за да може да се наведе на нея и да стъпи. Не можела да става
самостоятелно, а с помощта на тази проходилка. Първите два месеца ползвала
тоалетен стол, тъй като не можела да се придвижи до банята и тоалетната. През деня не
се налагало някой да стои до нея, стига всичко да й е сложено предварително наблизо –
храна, вода и пр. След втория месец, след проведен контролен преглед, й разрешили
да започне да стъпва на гипсирания крак. Махнали гипса, но още месец и повече се
придвижвала с помощни средства- първоначално с една патерица, после с бастун,
докато започне да се движи самостоятелно.
Дава още показания, че ищцата и в момента се оплаква от болки в крака и
понакуцва. След катастрофата започнала да се страхува да пресича. В началото много
се тревожела, че кракът й няма да заздравее добре, изпитвала притеснения, че няма да
може да се върне на работа. Свидетелката изнася данни, че С. гледала майка си, която
живее на село. Обездвижването й за 2 месеца вкъщи й причинило допълнителни
тревоги и притеснения, защото нямало как да ходи и да се грижи за нея.
По делото е приета съдебномедицинска експертиза, вещото лице по която дава
заключение, че ищцата е получила следните травматични увреждания: счупване на
далечния край на дясна малкопищялна кост и посттравматична остеоартроза на дясна
акромиоклавикуларна става. Според експерта първото увреждане е резултат от
действието на твърди тъпи предмети и добре отговаря да е получено при процесното
ПТП на 01.04.2021 г. Относно посттравматична остеоартроза на дясна
акромиоклавикуларна става, съдебният лекар дава заключение, че е късна последица
на травматично увреждане на акромиоклавикуларна става при процесното ПТП. Видът
на установените увреждания на дясна колянна става не дават основание да се приеме,
че са в пряка причинно-следствена връзка с травматично въздействие при процесното
ПТП. Според експерта, възможно е травматичното въздействие в областта на десен
долен крайник, което е безспорно, да е повлияло неблагоприятно върху
съществуващите дегенеративни промени в структурите на дясна колянна става при
ищцата.
4
Вещото лице дава заключение, че при такива увреждания, каквито са установени
при ищцата, болките са най-силни непосредствено след получаването им, след което
продължават със значителен интензитет до имобилизацията на крайника и прилагане
на обезболяващи средства. Болки със значителен интензитет се усещат и в периода на
раздвижване на крайника, след сваляне на имобилизацията. Болки с по-слаб
интензитет, но с продължителен характер, в областта на десния глезен и дясното рамо,
се усещат за по-дълъг период от време, който е индивидуален, в продължение на
години, особено при физически натоварвания и при промяна на атмосферните условия.
Според експерта, основният възстановителен период при такъв тип увреждания
продължава около 2-4 месеца.
Въз основа на представената и приложена по делото медицинска документация,
съдебният лекар разяснява, че на десния долен крайник на ищцата е била поставена
гипсова имобилизация за период от 45 дни с препоръка да не натоварва крайника за
период от два месеца, което напълно кореспондира със свидетелските показания на св.
С.. Представените по делото финансови документи за закупени медицински
консумативи, медикаменти и медицински услуги са свързани с лечението на
установените от вещото лице увреждания, вследствие на процесното ПТП.
Експертът дава още заключение, че при приемането й в болничното заведение след
произшествието, ищцата не е била тествана за Ковид 19. Първите симптоми при нея са
регистрирани на 4.04.2021 г. вечерта, т. е. 3 дни след инцидента. Според вещото лице,
не може да се установи с категоричност дали заразяването й е настъпило преди или по
време на пролежаването в УМБАЛ Канев АД, като е по-вероятно да е настъпило преди
това. Водачът на автомобила, участвал в процесното ПТП, Б. М. бил приет също в
УМБАЛ Канев непосредствено след ищцата с разгърната картина на Ковид 19. Ако се
приеме че непосредствено след инцидента ищцата е имала контакт с него или с
контактни на него лица, то е много вероятно заразяването й да е настъпило към него
момент.
Относно механизма на ПТП по делото е приета САТЕ, по която вещото лице -
автоексперт дава следното заключение: на 01.04.2021 г. около 16:40 ч. в гр.Р. лек
автомобил „П.“ с рег.№ ****, управляван от Б.Й.М. се движил по ул. “З.“, по посока от
кв. „Ч.“ към бензиностанция „Л.“ на бул. “Х.Б.“. По същото време пешеходката С. М.
Х. е вървяла по тротоара пред фабрика Й. в обратната посока. Л. а. „П. преминал през
голяма дясна, за посоката му на движение хоризонтална крива, т. е. направил остър
десен завой, след което навлязъл в лява хоризонтална крива. При преминаване през
лявата крива, поради действия на водача автомобилът се насочил надясно, навлязъл на
десния за посоката му на движение тротоар и блъснал ищцата, която вървяла там.
Ударът между предната част на автомобила и тялото на пешеходката е бил изцяло
върху десния за посоката на движение на л.а. „П.“ тротоар. Експертът заключава,
анализирайки данните по делото, че причина за произшествието от технически
характер са действия на водача, поради които л. а. „П. е нарушил устойчивото си
движение, напуснал е платното, вдясно по посоката си на движение, навлязъл е на
тротоара и блъснал пешеходката С.Х., която вървяла там. Геометричната видимост към
мястото, откъдето приближавал л. а. „П.“, от тротоара по-който вървяла пешеходката е
около и над 50 метра. Според експерта, по делото няма данни за препятствия или други
участници в движението, които да са ограничавали видимостта пред пострадалата
пешеходка С.Х., докато е вървяла по тротоара.
Съдът намира, че следва да кредитира заключенията на д-р П.Д. и инж. О.Д. като
неоспорени, компетентни и обективни.
5
По делото от страна на ищцата са ангажирани и писмени доказателства,
установяващи извършени от нея разходи за лечение – консумативи, лекарства,
потребителска такса. Същите са на обща стойност 529,35 лв.
На 9.07.2021 г. ищцата заявила пред ответното дружество претенция за заплащане
на причинените й вреди /л. 5 - л. 7/, като между страните няма спор, че обезщетение не
й е определяно, нито изплащано.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно осн. чл. 432, ал. 1 във вр. чл.
493, ал. 1, т. 1 т.1 КЗ и чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, които са допустими, доколкото във вр. с
чл. 498, ал. 3 КЗ е проведена процедурата по чл. 380 КЗ и застрахователят не е
изплатил обезщетение.
Отговорността на ответното дружество в случая е безспорна с оглед наличието на
валидно сключена между него и собственика на лекия автомобил задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, което правоотношение е
съществувало и към датата на ПТП.
Тъй като настъпилото събитие не е било разглеждано от наказателен съд, за да е
приложима разпоредбата на чл. 300 ГПК, по основателността на исковете,
включително и в частта им за установяване на деянието като непозволено увреждане,
гражданският съд ще трябва да изследва, дали са налице всички юридически факти от
хипотезиса на чл. 45 ЗЗД и съответно на чл. 432 КЗ.
Непозволеното увреждане (деликтната отговорност) по чл. 45 ЗЗД като източник
на задължения и основание за ангажиране на гражданската отговорност на едно лице,
представлява фактически състав, който кумулативно включва: (1) деяние - действие
или бездействие; (2) вреда; (3) противоправност на деянието; (4) причинна връзка
между деянието и вредоносния резултат и (5) вина, която се предполага. Именно
ефективното носене и осъществяване на тази отговорност по отношение на
пострадалия цели да обезпечи предвидената в законодателството задължителна
застраховка "гражданска отговорност на автомобилистите". Следователно, освен
наличието на валидно застрахователно правоотношение, каквото не се оспорва, че
съществува в настоящия случай, е необходимо да се установят и елементите от
фактическия състав на деликтната отговорност, които ответникът отрича.
Съдът счита, че безспорно се установиха всички елементи от фактическия състав
на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД.
На първо място, от всички данни по делото се установи, че Б.Й.М. като водач на
на л. а. „П.“ с ДК № **** е причинил ПТП на 1.04.2021 г. около 16:40 часа в гр. Русе,
ул. “З.“ № *, при което е пострадала ищцата, движейки се като пешеходец по тротоара,
вдясно по посоката на движение на лекия автомобил.
На второ място е налице и противоправност на деянието, поради нарушаване на
общата забрана да не се вреди никому, посочена в императивната правна норма на чл.
45 ЗЗД, изразяваща се конкретно в управление на МПС в нарушение на правилата за
6
движение по пътищата по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 8 ал. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 1
ЗДвП - при движение с управлявания от него автомобил, Б.М. нарушил устойчивото си
движение, напуснал платното вдясно по посоката си на движение, навлязъл на
тротоара и блъснал пешеходката С.Х., която вървяла там.
На трето място, от събраните гласни и писмени доказателства, както и от приетата
съдебно-медицинска експертиза се установи, че са причинени неимуществени и
имуществени вреди на ищцата С.Х., изразяващи се в болки и страдания, породени от
претърпените травматични увреждания и свързаните с тях разходи за лечение.
На четвърто място, от съдебномедицинска експертиза безспорно се установява
пряката и непосредствена причинно-следствената връзка между противоправното
поведение на водача на лекия автомобил - неспазване на правилата за движение по
пътищата, довело до настъпване на процесното ПТП и възникналите в резултат на
удара травматични увреждания у ищцата. Установи се, че от процесното ПТП ищцата е
получила счупване на дясна глезенна става и остеоартроза на дясна
акромиоклавикуларна става като късна последица от травматично увреждане в дясна
раменна става. Установи се също така, че травматичното увреждане на десния долен
крайник е повлияло неблагоприятно на съществуващите дегенеративни промени в
дясната колянна става на ищцата. Не се установи обаче в условията на пълно и главно
доказване, че заразяването й с Ковид 19 се намира в пряка причинно-следствена връзка
с инцидента. В този смисъл съдът съобразява разясненията на вещото лице по СМЕ, в
т. ч. и при изслушването му в о. с. з. по реда на чл. 200 ГПК относно инкубационния
период на отделните щамове на вируса, както и обстоятелството, че при приема си в
болничното заведение не е била тествана. Доказа се с експертното заключение, че
претърпените увреждания на здравето и направените разходи по лечението им, се
намират в причинна връзка със застрахователното събитие.
На пето място, е налице и вина на деликвента Б.Й.М.. Законът урежда в чл. 45,
ал. 2 ЗЗД вината при деликтната отговорност с оборима презумция, като приема, че във
всички случаи на установено непозволено увреждане - противоправно поведение,
вината се предполага до доказване на противното. Предвид наличието на презупмция
за вина на деликвента, и обстоятелството, че по делото не са събрани никакви
доказателства от ответника за оборването на законовата презумция, вината следва да се
счита установена, поради наличието на презумпционните предпоставки за приложение
на ал. 2 на чл. 45 ЗЗД, констатирани по-горе.
Наличието на горните юридически факти, представляващи състава на деликтното
правоотношение, наред със сключената валидна застраховка "Гражданска
отговорност" с ответника ЗД „Бул Инс“ АД за лекия автомобил „П.с ДК № **** води
до еднозначен извод, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността
на ответника, в качеството му на застраховател, по смисъла на чл. 432, ал. 1 КЗ, за
заплащане на обезщетение за причинените на С.Х. неимуществени и имуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от поведението на застрахования. В
7
тази връзка съдът приема, че предявените искове срещу ответника са доказани по
основание.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за справедливост.
Понятието "справедливост" е свързано с преценка на конкретни обективно
съществуващи в действителността обстоятелства – характерът и тежестта на
уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в
страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените
лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
От съвкупния анализ на събраните доказателства безспорно се установява, че
ищцата е изпитвала значителни физически болки по време на основния
възстановителен период, продължил четири месеца, като след това около месец отново
се е придвижвала с помощни средства. Касае се за трайно затрудняване на движението
на десния й долен крайник като фрактурата понастоящем е зараснала, но болковият
синдром не е отшумял напълно. Съдът отчита още настъпилото посттравматично
увреждане в дясното й рамо, както и болките в дясното коляно, които са се засилили,
вследствие на травмата върху него. Застрахователното събитие е имало
неблагоприятно въздействие върху ежедневието на ищцата – обездвижването по време
на възстановителния период е възпрепятствало посрещането на битовите и биологични
й нужди и изпълнението на функцията й на пълноценен член на семейството.
Съобразява се и възрастта на пострадалата към датата на инцидента - почти на 58
години, все още в работоспособна възраст.
От друга страна, не се се събраха доказателства, че търпимите в доказания
период на лечение и възстановяване болки и страдания, са били с характеристики и
интензитет, надхвърлящи обичайните за съответния вид увреждания, респ. търпимите
неудобства – по-големи от обичайните. Недоказани останаха твърденията на ищцата,
че заразяването й с Ковид 19 е в пряка връзка с процесното ПТП. Недоказана поради
това се явява и претенцията за овъзмездяване на болките и страданията, вследствие
утежняване на здравословното й състояние поради прекараното вирусното заболяване.
Поради това, съдът намира за основателно направеното възражение от страна на
ответното застрахователно дружество за прекомерност на така претендираното
обезщетение.
За обезщетяване на така претърпените неимуществени вреди, предвид описания
интензитет на болките и тяхната продължителност, периодът, необходим за
възстановяване на ищцата, свързаните с възстановяването обичайни сътресения и
8
неудобства в житейски план, за всички тези неблагоприятни последици, настъпили в
живота на С.Х. вследствие на катастрофата, съдът намира че е справедливо
обезщетението за неимуществени вреди да се определи в размер на 22 000 лв. Тази
сума е съобразена и с икономическите условия на живот в страната за съответния
период, както и със съдебната практика по присъждане на обезщетения за този вид
увреждания. Съдът отчита и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент. Към 1.04.2021 г., когато е
настъпило процесното ПТП, минималната застрахователна сума по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за неимуществени и
имуществени вреди вследствие увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от
броя на пострадалите лица, е 10 420 000 лв. (чл. 492, ал. 1 КЗ), а минималната работна
заплата за страната е 650 лв.
В посочения размер, според съда, то отговаря на действително претърпените
и доказани в настоящото производство от ищцата болки и страдания, както и на
тяхната продължителност. Поради това, исковата претенция за присъждане на
неимуществени вреди е основателна и доказана в размер на сумата от 22 000 лева, а в
останалата част до пълния претендиран размер на сумата от 40 000 лева, като
неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.
Претенцията на ищцата за обезщетяване на имуществените вреди е в размер на
587,35 лв. - за сторени разходи за медикаменти, медицински услуги и консумативи. За
възстановяването им с исковата молба са представени и приети от съда писмени
доказателства, като според приетата по делото СМЕ тези разходи са в пряка връзка с
получените от ПТП увреждания и са били необходими за лечението й. Касовата
бележка за платена потребителска такса в размер на 58 лв. е приложена и претендирана
два пъти. Предвид това, претенцията за имуществени вреди се явява доказана до
размера от 529,35 лв., до който следва да бъде уважена, а за горницата над нея до
пълния претендиран размер от 587,35 лв., следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Изведеният извод за основателност на исковете налага да бъде разгледано и
въведеното от страна на ответника възражение за съпричиняване. При
съпричиняването приносът на увредения трябва да е конкретен - да се изразява в
извършването на определени действия или въздържане от такива, както и да е доказан,
а не хипотетично предполагаем. В този смисъл са както принципните постановки,
застъпени в т. 7 на ППВС 17/1963 г., така и трайната съдебна практика, постановена по
реда на чл. 290 ГПК - Решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. ВКС, II т.о.;
Решение № 206/12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г., ВКС, II т.о. и др. Такъв принос не се
установява, поради което и възражението за съпричиняване е неоснователно. То е
защитно по характер и следва да бъде установено пълно и главно от заявилата го
страна, т. е. да е доказано по един категоричен и безспорен начин /Решение №
67/15.05.2014 г. по т.д. № 1873/2013 г. на ВКС, I т.о./, каквото доказване не бе
проведено. От страна на ответника не са ангажирани и никакви доказателства, че се
касае до случайно събитие.
9
Основателността на главните претенции обуславя основателност и на акцесорните
по чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ ответникът дължи лихва за забава,
считано от по-ранната дата от тази на уведомяването му за настъпилото
застрахователно събитие и датата на предявяване на застрахователната претенция от
увреденото лице. В настоящия случай ищецът е заявил претенция пред ответника на
9.07.2021 г., като не се твърди и не се доказва по-ранна дата на уведомяване от
застрахования. Доколкото обаче законна лихва се търси само от 9.10.2021 г., то /за да
не се допусне произнасяне свръхпетитум/ обезщетенията за неимуществени и
имуществени вреди следва да се присъдят ведно със законната лихва, считано от
9.10.2021 г. до окончателното плащане.
По разноските:
Видно от материалите по делото, ищцата е направила разноски в общ размер на
2106 лв., от които 1650 лв. за държавна такса и 456 лв. за възнаграждения на вещи
лица. С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищцата има право на
1169 лв. разноски, съразмерно на уважената част от претенциите й.
Оказаната й от адвокат правна защита и съдействие е при условията на чл. 38,
ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата, което изрично е посочено в приложеното по делото
пълномощно . С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане в
полза на пълномощника на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение
съобразно уважения размер на исковете. При определяне на размера му съдът
съобразява и Определение № 7/17.01.2022 г., постановено по т. д. № 339/2021 г. на
ВКС, І Т. О. Искът за неимуществени вреди е уважен за сумата от 35 000 лв.
Минималното адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ на
ищцата адвокат М. Н.а - Т. съобразно този материален интерес е 1190 лв. – чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., съответно 1428 лв. с вкл. ДДС, доколкото са налице
представени доказателства за регистрацията на адвоката по ЗДДС. Цената на уважения
иск за имуществени вреди е 529,35 лв. Минималното адвокатско възнаграждение на
оказалия безплатна правна помощ на ищцата адвокат М. Н.а - Т. съобразно този
материален интерес е 300 лв. – чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.,
съответно 360 лв. с вкл. ДДС. Или общо ответникът следва да заплати на адв. М. Н.а -
Т. 1788,00 лв. с вкл. ДДС.
Искането за присъждане на отделно адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА за
предявяване на претенцията по доброволен ред пред застрахователя е неоснователно.
Касае се за извънсъдебно, а не за исково производство, провеждането на което е
условие за допустимост на исковото. Поради това отделно адвокатско възнаграждение
за него не се дължи – арг. Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и отсъствието в нея на разпоредби, уреждащи заплащането му.
10
Ответникът също претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски по
делото, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК за 200 лв. възнаграждения на вещи
лица и адв. възнаграждение в общ размер на 2520 лв. с вкл. ДДС. От страна на
процесуалния представител на ищцата е своевременно въведено възражение за
прекомерност. По иска за неимуществени вреди се претендират 2160 лв. с вкл. ДДС
при материален интерес 40 000 лв. Минималното адвокатско възнаграждение
съобразно този материален интерес е 1730 лв. – чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г., а в настоящия случай уговорената без ДДС сума е 1800 лв. Доколкото
размерите на минималните възнаграждения по Наредбата, при регистриран по ЗДДС
адвокат, се явяват данъчна основа, върху която се дължи ДДС при осъществена услуга
по Наредбата, то спрямо нея следва да се прецени въведеното възражение за
прекомерност. В случая, данъчната основа надвишава минимума със 70 лв., поради
което съдът съобразявайки фактическата и правна сложност, участието на процесуален
представител на ответника в о. с. з., намира възражението с правно основание чл. 78,
ал. 5 ГПК за неоснователно. Уговореното и платено адв. възнаграждение от ответното
застрахователно дружество по иска за имуществени вреди пък съответства на
минимума по Наредбата и възражението за неговата прекомерност е също
неоснователно. Съобразно отхвърлената част на исковете и на основание чл. 78, ал. 3
ГПК лв. ответникът има право на 1210,21 лв. разноски.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З., ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр. С., район Л., бул.
„Д. № ** ДА ЗАПЛАТИ на С. М. Х., ЕГН ********** от гр. Р., ул. „О.№ **,
СУМАТА от 22 000 лв . /двадесет и две хиляди лева/ обезщетение по чл. 432, ал.1 КЗ
за неимуществени вреди, представляващи претърпени физически и психически болки и
страдания и СУМАТА от 529,35 лв. /петстотин двадесет и девет лева и тридесет и пет
стотинки/ - имуществени вреди от ПТП, причинено на 01.04.2021 г. около 16:40 часа в
гр. Р., по ул. „З.“ №* от Б.Й.М.при управление на л. а. „П.с ДК № ****, за който
дружеството е имало сключена застраховка "Гражданска отговорност", ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 09.10.2021 г. до окончателното им
изплащане, както и 1169 лв. разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
неимуществени вреди, представляващи претърпени физически и психически болки и
страдания за сумата над 22 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв. и иска за
имуществени вреди от същото ПТП за сумата над 529,35 лв. до пълния предявен
размер от 587,35 лв., ведно със законната лихва върху тях, считано от 9.10.2021 г. като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „З., ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Л., бул.
11
„Д.“ №** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. Н.а – Т., ЕГН ********** от АК С., служ.
адрес: гр. С., ул. „С № **, СУМАТА от 1788 лв. с вкл. ДДС /хиляда седемстотин
осемдесет и осем лева/, представляващи адвокатски възнаграждения за безплатно
процесуално представителство по делото на основание чл. 38, ал.2, във вр. с ал.1, т. 2
от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА С. М. Х., ЕГН ********** от гр. Р.ул. „О.“ № **, ДА ЗАПЛАТИ на „З., ЕИК
***** със седалище и адрес на управление: гр. С., район Л., бул. „Д.“ № ** СУМАТА
от 1210,21 лв. /хиляда двеста и десет лева и двадесет и една стотинки/ разноски
пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
12