П
Р О Т
О К О Л
Град
София, 06 ноември 2019 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 4 – ти състав в публично съдебно заседание на шести
ноември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
|
СЪДИЯ: |
ПЕТЯ КРЪНЧЕВА |
|
|
Секретар: |
ВАНЯ ГАДЖЕВА |
|
|
Прокурор: |
ВАЛЕНТИН КИРИЛОВ |
|
Сложи
за разглеждане докладваното от съдия
КРЪНЧЕВА ЧНД № 4107 по описа за 2019 година.
На именното повикване /поради изчакване на зала, делото започна в
15.10 ч./ се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ
С.Г.Н. – редовно призован, доведен от СЦЗ, се явява лично и с адв. С.И. – от
САК – надлежно упълномощен защитник
на осъденото лице, с представено по делото пълномощно.
НАЧАЛНИКЪТ
на ЗАТВОРА – гр.София – редовно призован, изпраща процесуален
представител – гл. инспектор ДЕСИСЛАВ АНГЕЛОВ ТРАЙКОВ – зам.началник на
„Режимна, надзорна и охранителна дейност“ в Затвора – гр.София, с представено
по делото пълномощно.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ,
като взе предвид становището на страните и наличието на законоустановени
предпоставки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание,
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕ
самоличността на ОСЪДЕНИЯ, съгласно
приложено по делото досие.
С.Г.Н.
– роден на *** г. в гр.Бяла Слатина, ЕГН – **********, българин, българско
гражданство, неженен, осъждан, с основно образование, безработен, жител и живущ
***.
СЪДЪТ
РАЗЯСНИ правата на осъдения Н. в процеса.
ОСЪДЕНИЯТ
С.Г.Н.: Наясно съм с правата си като осъдено лице, няма да правя отводи на
съдебния състав, секретаря и прокурора.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА
ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА
ДЕЛОТО с прочитане на подадена молба от осъдения С.Г.Н. – чрез неговия защитник
адв.С.И. – от САК, с правно основание чл.70, ал.1 от НК, за постановяване на
условно предсрочно освобождаване /УПО/ от изтърпяване на остатъка от наложеното
на осъдения наказание „Лишаване от свобода“.
Адв. И.:
Поддържаме молбата. Няма да сочим доказателства, нямаме доказателствени
искания.
ПРОКУРОРЪТ:
Няма да соча доказателства, нямам доказателствени искания.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ
ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София ДЕСИСЛАВ
ТРАЙКОВ: Представям актуална справка, относно изтърпяната и неизтърпяна част от
наказанието на осъденото лице.
СЪДЪТ
ПРЕДЯВИ така представената справка на останалите страни – за запознаване и становище.
ПРОКУРОРЪТ:
Да се приеме.
Адв. И.:
Да се приеме.
ОСЪДЕНИЯТ
С.Г.Н.: Да се приеме.
СЪДЪТ,
с оглед относимостта на представената актуална справка от Затвора – гр. София,
касателно изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното на осъденото лице С.Г.Н.
наказание „лишаване от свобода“ – към предмета на делото, СЧИТА, че същата
следва да бъде приобщена към доказателствения материал по воденото
производство, в насока на което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА
като писмено доказателство – представената
актуална справка от Затвора – гр.
София, рег. № 309/06.11.2019 г., относно изтърпяната и неизтърпяна част от
наложеното по отношение на осъдения Н. наказание „Лишаване от свобода“.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Няма да сочим доказателствени искания.
По ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА
и ПРИЕМА приложените в съвкупност по делото писмени
доказателства.
След като съобрази становището на
страните, че няма да сочат нови доказателства, нямат доказателствени искания,
както и че делото е изяснено от фактическа страна, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА
СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ:
Моля да отхвърлите молбата на осъдения като неоснователна. От предоставените от
Затвора сведения е видно, че към момента, целите на наказанието не са
изпълнени, с което не може да се приеме, че молителят се е поправил, което пък
е задължително условие, същият да може да бъде освободен предсрочно.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ
ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София ДЕСИСЛАВ
ТРАЙКОВ: На 06.03.2017 г., спрямо осъденото лице е приведено наказание от 9
месеца „лишаване от свобода“ по реда на чл.129 НК, след което, на 06.12.2017 г.
е приведено кумулирано наказание, в размер на 3 години и 6 месеца, по реда на
чл.198 НК. За сравнително малкия си житейски опит от 21 години, лицето е
извършило 4 престъпни деяния, на база които би следвало спрямо него да се
приложи продължителен процес на поправяне, с оглед на показване на достатъчно
устойчиви доказателства и резултати, които към настоящият момент, видно от
представените доказателства по делото и конкретно докладът и експертното
становище на Инспектор СДВР, не са налице. Поведението в местата за лишаване от
свобода на осъденото лице е деструктивно, оценката на риска от рецидив е 80
точки, която към настоящият момент не е променена. Спрямо осъденото лице са
наложени дисциплинарни санкции по цялата скала на чл.101 от ЗИНЗС, като
последната такава е най–тежка – „Изолиране в наказателна килия“ за срок от 7
денонощия, на основание Заповед № 399 от 25.09.2018 г. на Началника на
Затвора–гр.София. Спрямо осъденото лице са регистрирани множество проблемни
зони, които са описани подробно в доклада на социалния експерт, както е налице
и една дефицитна зона, а именно – „Начин на живот и обкръжение“. Маркирано е,
че осъденото лице е употребявало алкохол и наркотици, което към настоящият
момент не е регистрирано в местата за лишаване от свобода, с оглед
поправителното въздействие на съответните органи. Това, което прави впечатление
в доклада е, че лицето е изтъкнало суицидни мисли. Не следва да се игнорира
фактът, че рискът за вреди към обществото е висок към настоящият момент, което
съобразено с не–малкия остатък от 1 година и 1 месец, на база кумулираната
присъда от 3 години и 6 месеца, е достатъчно основание да се счете, че
депозираната молба на лицето по реда на чл.437 НПК, следва да бъде оставена без
уважение.
Адв.И.:
За
да може да вземете обективно решение по молбата на доверителя ми, фактите по
делото трябва да са безспорно и правилно установени. Представителят на СЦЗ
каза, че Н. е имал суицидни мисли – ние твърдим, че това не е вярно, той никога
не е твърдял такова нещо. Твърдим отрицателен факт – къде са доказателствата,
че той някога е казал на някого, че има такива мисли, но при условията на
евентуалност – ако Н. е имал суицидни мисли – защо по делото няма никакви
приложени доказателства той да е бил консултиран от психиатър, тъй като това са
мисли за самоубийство? Значи, това лице е било в много тежко емоционално
състояние, а от Затвора не са предприели никакви мерки за това.
Твърди се декларативно, че е употребявал
алкохол – това също го оспорваме, той никога не е употребявал алкохол – това е
младеж, който спортува непрекъснато, включително и в Затвора, което е отразено
в неговото досие. Никакви доказателства за употреба на алкохол не са
представени. Доколкото ние твърдим отрицателен факт, нямам задължение да го
обосновавам. От Затвора би следвало да са представили някакви доказателства –
на коя дата е употребявал алкохол, кой го е установил, в присъствието на кои
лица? Нещо повече – пише, че е бил включен в програма за превенция на лица,
употребяващи алкохол в Затвора – къде са документите за това участие, би
трябвало Н. да се е подписал някъде, да се опише каква дейност е извършена с
него. Аз силно подозирам, че става някаква фактическа грешка в доклада –
най–вероятно е използвана някаква бланка от друг лишен от свобода. Това беше
изумително за мен, за доверителя ми, разговарях и с неговите близки, които са
тук в залата и при необходимост могат да дадат показания.
Твърди се, че Н. е употребявал и
марихуана – ако в Затвора има наркотици – кой е виновен за това? Не ни е
известно това да е допустимо. Значи, затворническите власти са тези, които
носят отговорност в Затвора да има наркотици. А те не само, че не го доказват
това нещо, а и го изтъкват като аргумент във вреда на доверителя ми.
Твърди се, че рискът от криминогенни
прояви бил висок и е дадена една оценка от 80 точки – за да мога да защитавам
доверителя си, аз трябва да знам как са били изчислени тези точки, за да оспоря
самата аритметична калкулация. Има си специална методика за това, а тя не е
приложена към делото. Аз трябва да защитавам един човек, за който просто се
твърди, че нивото на криминогенен риск е 80 точки – по този начин може да се
твърди, че тези точки са 800. Правото му на защита е грубо погазено, след като Затворът
не представя такива доказателства. В тази връзка искам да Ви припомня, че
Съветът на министрите на ЕС, с Препоръка № 22, приета на 24.09.2003 г. от 853–то
заседание на зам.министрите, изрично казва в т.3 „Общи принципи“, че „…..УПО
трябва да се стреми към подпомагане на лишените от свобода да направят преход
от живота в затвора към законосъобразен живот в обществото…..“. В тази връзка,
едно освобождаване на доверителя ми с пробационни мерки, най–добре ще изпълни
тази препоръка, защото ако той излезе от Затвора и наистина се труди, доказва,
че няма проблеми в обществото и не създава риск за него – няма необходимост
един млад човек на 21 години да се държи в Затвора. Ако извърши ново
престъпление, то дори за обществото е по–добре така, защото ще се види, че този
човек не се е поправил и неговото място е в Затвора. Затова, би трябвало да се
приложи едно УПО с пробационни мерки – това е англосанксонският модел, който уж
се стремим да го възприемаме. Искам да Ви обърна внимание, че в т.19 от
въпросната препоръка, изрично е записано „….. задължение на властите е да
докажат, че лишеното от свобода лице не е изпълнило критериите за УПО…“. Значи,
доказателствената тежест е обърната, а ние не чухме на база на какви сведения,
калкулации, методика са изчислени тези 80 точки за твърдения висок криминогенен
риск.
Твърди се също, че Н. няколко пъти е
участвал в сбивания – това да участваш в сбивания, не означава да ги
предизвикаш. Никъде в доклада няма констатации, че той е предизвикал сбиванията,
въпреки, че г–н ТРАЙКОВ изтъкна това като проблем. Всеки може да е участвал в
сбиване, ако трябва да защитава живота и здравето си, или ако е провокиран.
Друг е въпросът да се установи – по чия вина е това сбиване, а в доклада няма
никакви намеци, че той е участвал и провокирал тези сбивания. В тази си част,
докладът е просто бланкетен и няма как да се приемат едни декларативни
твърдения за истински факти – те трябва по някакъв начин да са доказани, поне
да има някакви индиции, че е взимал тази марихуана, да се конкретизира дата –
аз съм имал дела, при които са осъждани хора, пък те се оказва, че не са били в
страната. Как да го оспоря този факт, като не знам на коя дата се твърди, че е
взел марихуаната или е бил хванат с алкохол? Поради което смятам, че докладът е
необоснован.
Освен това, Н. работи и учи – понеже е
много притеснителен, каза, че преди задържането си не е работел, но това не е
така – в доклада видях данни, че той е работел на автомивка, което означава, че
има трудови навици. Има желание да се учи и спортува активно, поради което
трябва държавата да му даде някакъв шанс – много млад човек стои в Затвора –
да, тук не е мястото да оспорваме присъдата, но ако се запознаете с нея, ще
видите, че е осъден при много спорни обстоятелства. Става въпрос за случай, в
който трябва да подходим по–внимателно и да допуснем УПО – такава практика има
в СЦЗ, дори с много по–големи остатъци от присъди. Нямам предвид г–н П.Ф..
Напротив – има затворници от групата, в която е и Н., които със сравним
остатък, даже и по–голям, са били освобождавани.
Поради
тези съображения, моля да дадете шанс на един млад човек да докаже, че може да
бъде един разумен гражданин на обществото и че не представлява опасност за
него.
ОСЪДЕНИЯТ
С.Г.Н. /в своя защита/: Придържам се към казаното от защитника ми.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА
на осъдения С.Г.Н.: Нямам какво да кажа.
СЪДЪТ
след съвещание, след като съобрази
доводите и възраженията на страните, изложени в днешното съдебно заседание,
както и доказателствените материали по делото, намира за установено следното:
Производството е по реда на чл.437, ал.2
и следващите от НПК, вр. чл.70, ал.1 и следв. от НК.
Образувано е по повод депозирана молба
от осъдения С.Г.Н., подадена чрез неговия защитник адв.С.И. – от САК, с правно
основание чл.70, ал.1 и следващите НК, за постановяване на условно предсрочно
освобождаване по отношение на осъденото лице, от изтърпяване на остатъка от
наложеното спрямо него наказание „Лишаване от свобода“.
В днешното съдебно заседание,
представителите на СГП и СЦЗ, пледираха тъждествени становища относно неоснователност
на така депозираната молба и в тази връзка, отправят искане за нейното
неуважаване.
В конкретика, прокурорът посочва, че
наложеното по отношение на осъдения наказание „лишаване от свобода“ не е
изпълнило своите цели, с което не може да се приеме, че Н. се е поправил, с
оглед на което пледира, че молбата се явява неоснователна.
Представителят на СЦЗ изтъква обстойни
съображения относно липсата на достатъчно доказателства за това, да са налице
предвидените в нормата на чл.70, ал.1 НК предпоставки за уважаване на
депозираната от осъдения Н. молба. Посочва, че в своя сравнително кратък
житейски път, са налице 4 присъди, постановени спрямо Н. за различни престъпни
деяния, насочени срещу собствеността на различни граждани, с оглед на което
излага, че следва спрямо него да бъде приложен по – продължителен процес на
поправяне, за демонстриране на достатъчно устойчиви доказателства и резултати, каквито
приема, че не са налице към настоящият момент. Посочва, че оценката на риск от
вреди е сериозно висока – 80 точки, като към сегашния момент същата не е
редуцирана към по–ниска степен, който риск към обществото, слага сериозен
отпечатък върху личността на осъденото лице и обуславя извод за отсъствието на
това, същият да е взел нужната за себе си поука от наложеното спрямо него
наказание „лишаване от свобода“, за да се приеме, че е готов да води законосъобразен
начин на живот. Посочва, че по отношение на Н., в местата за лишаване от
свобода е приложена изцяло системата на търпени дисциплинарни санкции, като
последната от които е наказание, въз основа на заповед на Началника на СЦЗ
„Изолиране в наказателна килия“ за срок от 7 денонощия. Аргументира наличието
на множество проблемни зони, с оглед доклада на ИСДВР при Затвора–гр.София,
които проблемни зони, въпреки провежданата корекционна дейност касателно
осъденото лице, към настоящият момент не са преодолени. С оглед на всички
съображения и предвид обстоятелството, че остатъкът от наложеното по отношение
на Н. наказание „лишаване от свобода“ не е малък, представителят на СЦЗ
изразява становище за неуважаване на подадената молба от осъденото лице за УПО.
СЪДЪТ прекъсва съдебното заседание,
поради припадък на осъденото лице в съдебната зала, за което е повикан
медицински специалист – служебния лекар в Съдебна палата – София.
В съдебна зала, след проведена
консултация, д–р Й.– служебен лекар, заяви: Лицето отрича да има заболявания,
отрича да пие лекарства, отрича фамилна обремененост, с каквито и да е
заболявания от страна на родителите, съобщи, че сутринта е закусил. В залата е
получил изтръпване на долните крайници и му е прималяло, което най–вероятно се
дължи на стрес. Обективно – кръвно налягане 125/80, ритмична сърдечна дейност,
дадох му 2 бр. валидол. Няма пречка лицето да продължи участието си в
заседанието.
СЪДЪТ, с оглед становището на служебния
лекар, продължава съдебното заседание в същия съдебен състав, секретар и с
участието на всички страни в процеса.
В обратен синтез на изложеното от
прокурора и от представителя на СЦЗ, защитата изтъква, че няма никакви
категорични доказателства, както за проявени суицидни мисли от страна на
осъдения, така и за употреба от същия на алкохол и наркотици. Посочва, че тези
съображения следва да бъдат подкрепени с надлежни доказателства, каквито
липсват по делото, поради което не следва да повлияват върху преценката на съда
за произнасяне по поставения въпрос за УПО на Н.. Изтъква, че са нарушени
съществено правата на защита на осъдения, доколкото записаните 80 точки риск от
вреди към обществото, не е ясно по какъв механизъм са изчислени. В тази връзка
и с оглед изискванията за УПО и правилата за това, сочи Препоръка на Съвета на
министрите на ЕС, относно задължителността на властимащите органи да изпълнят
критериите за поправяне на осъденото лице, като следва, с оглед младата възраст
на Н. и данните за неговата личност, по отношение на същия да бъде постановено
УПО със съответна пробационна мярка, на каквато сочи именно цитираната по–горе
препоръка. Акцентира и върху липса на доказателства за предизвикано от страна
на осъдения сбиване с лишени от свобода лица, липса и на доказателства същият
да е взел участие в такова сбиване. Посочва на положителни характеристики за Н.,
доколкото същият работи и учи в местата за лишаване от свобода, отчита наличието
на изградени трудови навици, с оглед обстоятелството, че преди постъпването си
в тези места, Н. е работел в автомивка, с оглед на което, моли да се даде шанс
на осъдения като млад човек да докаже, че е съзнателен гражданин на обществото
и респективно, че се е поправил, като е готов да води занапред законосъобразен
начин на живот.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че С.Г.Н.,
считано от 06.03.2017 г., е търпял наказание „лишаване от свобода“ в размер на
9 месеца, определено му по НОХД № 14833/17 г. по описа на СРС, НО, 8 състав, за
извършено от него престъпление по чл.129, ал.1, вр. ал.2, предл.3, алт.1 НК.
Посоченото наказание е изтърпяно към дата 06.12.2017 г., от която дата, Н. търпи
определено му общо наказание, в размер на 3 години и 6 месеца „лишаване от
свобода“, по НЧД № 8235/18 г. по описа на СРС, НО, 17 състав, по което производство
с протоколно определение на основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 НК, съдът е
определил именно това едно общо наказание касателно Н., измежду наказанията,
наложени му по НОХД № 7754/16 г. на РС–Пловдив, по НОХД № 2681/18 г. по описа
на СРС и по НОХД № 20231/16 г. по описа на СРС. По трите цитирани производства,
съгласно приложените към досието, постановени по тях съдебни актове, Н. е
осъден за извършени престъпления по чл.198, ал.1 НК, насочени срещу
собствеността на различни граждани, с оглед на което приложение в конкретният
случай относно наличието на формалната предпоставка, визирана в чл.70, ал.1,
т.1 НК, намира именно тази норма, предвид обстоятелството, че Н. е осъден за
престъпление, което не представлява опасен рецидив.
От доказателствения материал по делото,
в конкретност, въз основа на приетата в днешното с.з. актуална справка от
Затвора–гр.София се установява, че Н. е изтърпял към настоящият момент
фактически наказание „лишаване от свобода“, в размер на 2 години, 2 месеца и 2
дни, всичко в размер на 2 години, 4 месеца и 24 дни, като остатъкът, който
следва да търпи, се равнява на 1 година,1 месец и 6 дни. Така изтърпеният
фактически период на лишаване от свобода, в размер на 2 години, 2 месеца и 2 дни,
следва да се прецени като съотносим към наличието на нормата на чл.70, ал.1,
т.1 НК, доколкото Н. е изтърпял повече от ½ от наложеното му общо наказание, в размер на 3 години и 6
месеца „лишаване от свобода“ и в този смисъл установяване наличието на първата
формална предпоставка за постановяване на УПО по отношение на конкретния
осъден.
Същевременно
обаче, СЪДЪТ НАМИРА, че от
доказателствата по делото, не се установява по убедителен начин наличието на
втората формална предпоставка за приложение института на УПО, а именно –
красноречиви доказателства, че така изтърпяната част от наказанието от страна
на Н., е оказала необходимото за изпълнение целите на това наказание
поправително въздействие върху осъдения. В разпоредбите на чл.439а, ал.1 и ал.2
НПК,
са посочени доказателствата, които могат да обосноват извод за поправяне на
осъдения – като добро поведение, участие в трудови, образователни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие,
обществено полезни прояви. Освен това, положителни данни и доказателства за
поправяне на осъденото лице, следва да се установят и от оценката на осъдения
по чл.155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по
чл.156 ЗИНЗС, както и от всички други доказателствени източници на информация
за поведението на осъденото лице по време изтърпяване на наказанието.
В тази връзка, СЪДЪТ ОТЧИТА, че в известен смисъл, в приложения доклад на ИСДВР,
както и в този на инспектор „Пробация“ при СЦЗ, се съдържат известни
положителни данни за поведението на осъдения Н. свързани с това, че същият към
настоящият момент учи в училището при Затвора–гр.София и след проявено от него
желание да работи, е трудово ангажиран със Заповед № 182 от 24.04.2019 г. на
Началника на СЦЗ, като е назначен на работа като „бакар“ в 7–а група. Посочва
се, че и към служителите от затворническата администрация, осъденият се отнася
с необходимото уважение и респект. Посочва се и, че Н. се стреми да избягва
конфликти и заема по–затворена позиция; не се приема за различен от общата маса,
както и е без изразени лидерски наклонности, няма пряко изявени
дискриминационни прояви.
Впрочем, това са единствените
положителни данни по отношение на конкретния осъден в приложените доклади на
посочените длъжностни лица към затворническата администрация. Следва да се
отчете, че същите изобилстват от негативни съждения и съображения по отношение
поведението на осъденото лице от момента на постъпването му в местата за
лишаване от свобода до настоящият момент. В тази връзка, в доклада на Инспектор
„Пробация“ се посочва, че не е налице успешно проведен и приключил корекционен
процес по отношение на Н.; целите на наложеното наказание, с оглед разпоредбата
на чл.36 НК, не са постигнати, предвид характера и тежестта на извършеното
правонарушение, за което и Н. търпи наказание „лишаване от свобода“. Сочи се,
че първоначалната стойност на риск е достатъчно висока, регистрирана на 80
точки, която не е редуцирана до настоящият момент, независимо от оказваното
корекционно възпитателно въздействие, в хода на изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“. Очертават се ясно дефинирани проблемни зони, които са
били налични както към началният етап, така и към настоящия, в областта на
„Настоящо правонарушение“, „Управление на финанси и доходи“, „Злоупотреба с
алкохол“, „Междуличностни проблеми“, „Умения за мислене“, обусловени – посочва
пробационният служител – от честата употреба на алкохол от страна на осъдения;
осигуряването на средства посредством нелегални източници; агресивни прояви
преди постъпване в местата за лишаване от свобода; омаловажаване на вредните
последствия от действията; неумения за законосъобразно разрешаване на
съществуващи проблеми. Сочи се, че са налице сериозни дефицити и в зоната
„Начин на живот и обкръжение“, тъй като анализът на личността на Н. е показал
склонност към безразсъдно и рисково поведение, както и лесно поддаване на
манипулации. Посочените високи стойности на риск от вреди, са налични според
инспектор „Пробация“ при Затвора – гр. София и към момента, и същите са
непроменени, въпреки провежданата корекционна дейност по отношение на
конкретния осъден. Сочи се, че независимо от наличието на известни положителни
промени, които бяха изложени по–горе от съда, същите не водят до съществена
корекция в оценката на риска от рецидив и вреди, които да индикират за успешно
провеждан процес на поправяне и превъзпитание. Изтъква се, че за допуснати
нарушения от Н., са му налагани няколко дисциплинарни наказания, като в тази
връзка, въпреки не малкия период на пребиваване в местата за лишаване от
свобода, настоящият съдебен състав ОТЧИТА, че същият действително не е
награждаван, с оглед приложените материали към затворническото досие, но е
неколкократно наказван. В този смисъл, пробационният служител сочи, че липсата
на достатъчно доказателства за поправяне, води до отсъствие на положителен
извод за прилагане на института за УПО по отношение на конкретното осъдено лице.
Впрочем, изложените по–горе съображения,
напълно се припокриват в приложения доклад на ИСДВР, който отчита
здравословното състояние, психологическия статус, житейската история на лишения
от свобода и неговото поведение и характеристика в местата за лишаване от
свобода. Прави впечатление, че от постъпването на Н. в пенитенциарното
заведение, същият действително не е награждаван, като е наказван неколкократно
и в тази връзка изложеното от процесуалния представител на СЦЗ, се подкрепя от
приложена Заповед № 399 от 25.09.2018 г., мотивирана с оглед неспазване на
режимните условия, вътрешния ред и правила в местата за лишаване от свобода от
страна на Н., поради което и предвид наложените му прежде това по–леки
дисциплинарни наказания, спрямо него с цитираната заповед е наложено
най–тежкото такова по смисъла на ЗИНЗС–
„Изолиране в наказателна килия“ за срок от 7 денонощия. В доклада на ИСДВР се посочват
обстойно и се прави анализ на проблемните зони, които се отчитат по отношение
на Н.. В „Зона умения за мислене“ се изтъква, че Н. не разпознава в пълна
степен проблемите си и не умее да ги разрешава по адекватен и законоустановен
начин; омаловажава вредните последици от собствените си действия; с предимно
краткосрочно целеполагане е, импулсивен. В зона „Междуличностни проблеми“ се
отчита, че предвид извършените правонарушения, както и агресивното му поведение
в училище, свързано с побои, същият е с проявени враждебни прояви. В „Зона
управление на финанси и доходи“ се сочи, че основен източник на доходи и
средства при осъдения Н., са такива от нелегални печалби и дейности, а в зона
„Настоящо правонарушение“ се отчита, че деянието е част от серия за извършване
на користни правонарушения. Като гранична зона се очертава и „Начина на живот и
обкръжение“, доколкото се отчита, че Н. е с безразсъдно и рисково поведение,
лесно манипулируем.
Независимо от младата си и трудоспособна
възраст, СЪДЪТ ОТЧИТА, че предвид
приложените доказателствени материали по делото, действително към настоящият
момент Н. е осъждан 4–кратно за различни престъпления, които очертават една
изключително укорима поведенческа деятелност и проявление от страна на
осъденото лице в минал период от време, като очевидно от прежде определените му
наказания „лишаване от свобода“, Н. не е изградил поука за спазване законите и
добрите нрави в обществото, и за утвърждаване на един законосъответен,
праволинеен и разумен модел на поведение.
СЪДЪТ
ОТЧИТА, че действително към доказателствата по делото, не са приложени такива,
които да сочат категорично, че Н. злоупотребява с алкохол и с наркотици – това
са мнения на затворническата администрация, които не са подкрепени с
необходимите категорични писмени доказателства, но и без наличието на такива,
очертаната изключително негативна личностнова и поведенческа нагласа у конкретния
осъден, извеждат категорично СЪДА на довод за липса на убедителни
доказателства, Н. към настоящият момент да се е поправил и в този смисъл, да са
изпълнени целите на определеното спрямо него наказание „лишаване от свобода“.
Не без значение е и фактът, че
остатъкът, който следва осъдения да търпи, се равнява в размер на 1 година, 1
месец и 6 дни, като в рамките на този остатък, с оглед приложения план на
присъдата, биха могли да бъдат проведени необходимите корекционни въздействия
към подкрепа и мобилизиране нагласите за законосъобразен начин на живот на Н.,
за активизиране развитие на връзките със семейството и близките му, към
спазване на определените правила в обществото, които да очертаят и неговата
нагласа към законосъответност и стремеж да докаже, че е способен и пълноправен
гражданин на обществото.
СЪДЪТ НАМИРА, че с оглед изпълнение целите на наложеното спрямо Н.
наказание, генералната и специална превенция по отношение на това наказание,
които следва да окажат необходимото поправително, предупредително и
превъзпитателно въздействие както по отношение на осъдения, така и на другите
членове на обществото, следва да бъде продължена корекционната дейност по
отношение на Н., още повече, че остатъкът който следва да търпи е не малък – 1
година, 1 месец и 6 дни, в рамките на които, тази корекционна дейност би могла
да доведе до известни положителни резултати в поведенческото проявление на
осъденото лице.
В този
смисъл и като съобрази, че с оглед нуждите за изпълнение целите на наказанието,
е необходимо спрямо осъденото лице да бъде проявено по–сериозно възпитателно
въздействие, същевременно осъществен контрол за стабилизиране на неговата
личностна характеристика, с оглед необходимостта от съобразяване и осъзнаване
на необходимата поука за бъдещо непротивоправно поведение, настоящият съдебен
състав ПРИЕ, че независимо от наличието на известни положителни характеристики
вследствие провежданата корекционна дейност спрямо Н., очертани от защитата,
негативните белези от неговите поведенчески проявления са много повече и
същевременно по–устойчиви, които сочат, че безспорно убедителни доказателства
за поправянето на осъденото лице като цялост, към настоящият момент не са
налице и в този смисъл, молбата следва да бъде оставена без уважение.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения С.Г.Н. – роден на *** г. в гр.Бяла Слатина, ЕГН – **********,
българин, българско гражданство, неженен, осъждан, с основно образование,
безработен, жител и живущ *** –
за условно предсрочно освобождаване
от изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо него наказание „Лишаване от
свобода“, в размер на 3 години и 6 месеца, който остатък се равнява на 1
година, 1 месец и 6 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване и на протест в 7 дневен срок от днес
пред САС, по реда на Глава 22 НПК.
Протоколът е изготвен в открито съдебно
заседание, което приключи в 15.35 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: