№ 373
гр. Пловдив, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Полина П. Бешкова
при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова
като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело №
20245300900341 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 137, ал. 5 във
вр. с ал. 4 от Търговския закон.
Производството е образувано по искова молба на Д. И. Г., в качеството
му на синдик на “СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД – в несъстоятелност, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Петрич, 2850, ж.к.
“Шосето за София“, Оранжерии Петрич против “КАРЛОВОГАЗ“ ООД, с ЕИК
*********, представлявано от управителя В.Г..
В исковата молба се твърди, че на 09.12.2020 г. било проведено Общо
събрание на съдружниците на “КАРЛОВОГАЗ“ ООД, с ЕИК *********, в
чийто дневен ред било предвидено да се вземе решение за освобождаване на
В.Н.Г. от длъжността управител на дружеството, без последният да бъде
освободен от отговорност за действията му като такъв; решение за
актуализиране на дружествения договор на дружеството, като се извърши
промяна на чл. 26, който да придобие следното съдържание: “Дружеството ще
се представлява от управител, който се избира от общото събрание“, а
навсякъде в дружествения договор думата управители/те да се замени с
управител/я; Избиране на управител на “КАРЛОВОГАЗ“ ООД, за която
длъжност е предложен А. И. Ш..
Наведени са твърдения за допуснати нарушения при свикване на
извънредното общо събрание на съдружниците в ответното дружество. На
първо място, посочено е, че поканата за свикване на събранието била
отправена от синдика Д. А. в изпълнение на решение от 10.12.2019 г. на
Общинския съвет на Община Карлово, което обаче било издадено въз основа
на предложение от 04.12.2019 г. и касаело провеждането на друго, предходно и
изрично посочено общо събрание на съдружниците в “КАРЛОВОГАЗ“ ООД.
1
Освен това към датата на получаване на поканата за свикване на извънредното
общо събрание на съдружниците Д. А. не е можела да упражнява правата си
на синдик на дружеството, тъй като след дата 04.08.2020 г. последната не
отговаряла на заложените изисквания в чл. 655 от ТЗ във вр. с чл. 657, ал. 2 от
ТЗ.
На следващо място, твърди се, че на проведеното общо събрание няма
валидно взети решения. В протокола след гласуване, не били обективирани
взети решения, а било посочено единствено кой как бил гласувал.
Прави се и възражение, че в съставения протокол не са удостоверени
нотариално подписите на съдружниците и неговото съдържание в
съответствие с разпоредбата на чл. 137, ал. 4 от ТЗ, което обуславяло
нарушение на закона по см. на ал. 5 от същата разпоредба, както и нищожност
на взетите решения от дневния ред.
Моли съда да постанови решение, с което да бъде прогласена
нищожността на решенията, взети на проведеното на 09.12.2020 г. общо
събрание на съдружниците на “КАРЛОВОГАЗ“ ООД.
С уточняваща молба от 20.06.2024 г. обосновава правния си интерес от
предявения установителен иск и посочва допълнителни аргументи.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът
“КАРЛОВОГАЗ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. Карлово, ул. “Свежен“ №14, представлявано от управителя В.Г. депозира
отговор на исковата молба, с която изразява становище, че исковата молба е
основателна, а изложените в нея твърдения – правилни и обосновани. Споделя
изложеното от ищеца, че процесните решения са нищожни. Излага аргументи.
В законоустановения срок по чл. 372, ал.1 от ГПК ищецът не е депозирал
допълнителна искова молба.
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се
установяват с тях, прие следното:
По допустимостта на претенцията:
Иск за установяване нищожност на решение на ОСС е процесуално
допустим, в какъвто смисъл са и задължителните за съдилищата указания,
дадени в мотивите към т. I, II и III от ТР № 1 от 06.12.2002 г. по тълк. дело №
1/2002 г. на ОСГК на ВКС. Според тях независимо дали решението на ОСС
подлежи на вписване в ТРРЮЛНЦ или не, нищожността на решението може
да се установи чрез самостоятелен иск, който не е ограничен със срок, а
активно легитимирани да го проведат са лицата, имащи правен интерес –
както членове на дружеството, така и трети лица.
Правен интерес от позоваването на нищожност има всяко лице, чиито
права са засегнати от съществуването или несъществуването на едно
правоотношение. Наличието или липсата на правен интерес се преценява
според твърденията на ищеца относно спорните отношения между него и
пасивно легитимираната страна. Налице е правен интерес от установителен
2
иск за нищожност, когато, според твърденията в исковата молба, правният
спор засяга пряко или косвено правната сфера на ищеца, като наличието на
правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения,
наведени в исковата молба.
В случая искът е предявен от синдика, представляващ дружество –
съдружник при ответното, като правният му интерес – след указания на съда,
е надлежно обоснован в уточнителна молба на л. 18. В тази връзка твърди, че в
качеството си на съдружник при ответното дружество, притежаващ 66 % от
капитала му, има интерес от търсената защита поради задължителния
характер на решенията спрямо всички съдружници, в т.ч. и спрямо него, като
случаят касае тежки пороци на решението, обосноваващи неговата
нищожност.
Тук следва да се посочи, че недопустим обхват на съдебната проверка са
първоначално наведените в ИМ твърдения за незаконосъобразност на взетите
решения, тъй като в противен случай би се стигнало до недопустимо
заобикаляне на процесуалния ред по чл. 74 ТЗ за атакуване на
незаконосъобразни решения от съдружник. В случая процесуалните срокове
по чл. 74 ТЗ са изтекли, а заобикалянето им чрез предявяване на иск по чл. 124
ГПК е недопустимо.
По основателността:
При условията на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК на страните е указано, че
безспорни между тях и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че на
09.12.2020 г. от 11 часа е проведено общо събрание на съдружниците на
“КАРЛОВОГАЗ“ ООД, на което не е взето решение по нито една точка от
дневния ред, както и че подписите и съдържанието на съставения протокол от
проведеното извънредно общо събрание не са нотариално удостоверени.
Следователно спор по фактите и правото между страните няма, като
съдът прецени становищата им съобразно събраната доказателствена
съвкупност и така установи, че признатите обстоятелства се подкрепят и от
данните по делото.
Действително видно от съдържанието на представения протокол по нито
една точка от дневния ред не е постановен диспозитив за реално взето
решение – отразен е начинът на гласуване, но не и в резултат на това гласуване
какво решение всъщност е взето, още повече, че изискуемото по чл. 21, ал. 2
от Устава квалифицирано мнозинство е ¾ от капитала.
Според цитираното ТР нищожно е липсващото (невзето) решение на
ОС, като при липсата на обективирано в протокола действително взето
решение, следва да се приеме, че в случая е налице именно този порок,
наведен от съдружника.
Дори под условие да се приеме друго – че от начина на гласуване може
да се направи недвусмислен извод за реално формираната воля на
съдружниците съобразно уставните изисквания за квалифицирано
мнозинство, т.е., че решенията въпреки ненадлежното им обективиране все
3
пак са взети, то налице е и вторият наведен от ищеца порок за нищожност.
Търговският закон /чл. 137, ал. 5/ изрично квалифицира като нищожни
решенията на ОС, приети в нарушение на ал. 4, според която за взетите
решения по ал. 1, т. 2, 4, т. 5, предложение първо, и т. 7 се съставя протокол с
нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени
едновременно, освен ако в дружествения договор е предвидена писмена
форма. В случая две от решенията са за освобождаване и избор на нов
управител, което попада в хипотезата на т. 5, а останалите са акцесорни на тях,
тъй като регламентират последиците от освобождаването и избора на нов
управител. Същевременно дружественият договор не предвижда изрично
облекчена форма за действителност на този тип решения – обикновена
писмена форма, с което императивното правило на закона не е дерогирано по
воля на съдружниците и на общо основание се прилага.
С въведеното изискване на чл. 137, ал. 4 ТЗ за форма за
действителност на протокол от ОСС, отразяващ посочените от закона решения
- писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието
на документа, извършени едновременно, волята на законодателя е нотариусът
да удостовери, че изявленията, обективирани в протокола от проведеното
ОСС, са направени именно от присъствалите съдружници /било чрез
присъствие на нотариуса при провеждане на самото ОСС или чрез явяване на
всички съдружници пред него, които да потвърдят, че изявленията,
съдържащи се в протокола – са направени от тях или че съдържанието на
протокола е действително/. Това се извежда и от мотивите към законопроекта,
в които е посочено, че изменението е наложено от необходимостта за
въвеждане на законови гаранции за противодействие на т. нар. "кражби на
фирми". Посочено е още, че "въвеждането на задължение за спазване на
законоустановената форма за решенията на ОС под страх от нищожност по
новата ал. 4 ще даде допълнителна защита на интересите на съдружниците в
дадено дружество. По този начин ще се препятстват евентуални действия на
управителя на дружеството, несъгласувани със съдружниците /или въпреки
волята им – както често се случва в срока до вписване в ТР... /". Т.е. целта на
едновременното удостоверяване на подписи и съдържание е да се създаде
един достоверен частен документ, от който със сигурност да е видно, че на
определената дата общото събрание на съдружниците е взело съдържащите се
в протокола решения със съдържанието, което съответства на съхранявания
при нотариуса документ.
Доколкото в случая протоколът от проведеното ОСС не съответства
на изискуемата по закон форма за действителност, това води на основание чл.
137, ал. 5 от ТЗ до нищожност на решенията, взети в нарушение на
императивното правило на чл. 137, ал. 4 от ТЗ.
Поради това предявеният установителен иск е изцяло основателен и ще
се уважи.
Не се претендират разноски, поради което съдът не дължи произнасяне
4
по този въпрос.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на КАРЛОВОГАЗ
ООД ЕИК *********, по предявения против него от СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА
ООД – в несъстоятелност, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК, че всички решения, „взети“ на проведеното на 09.12.2020 г. общо
събрание на съдружниците на “КАРЛОВОГАЗ“ ООД, а именно:
освобождаване на В.Н.Г. от длъжността управител на дружеството, без
последният да бъде освободен от отговорност за действията му като такъв;
актуализиране на дружествения договор на дружеството, като се извърши
промяна на чл. 26, който да придобие следното съдържание: “Дружеството ще
се представлява от управител, който се избира от общото събрание“, а
навсякъде в дружествения договор думата управители/те да се замени с
управител/я; избиране на управител на “КАРЛОВОГАЗ“ ООД, за която
длъжност е предложен А. И. Ш., СА НИЩОЖНИ като липсващи /невзети/
решения от общото събрание на съдружниците на ответното дружество и на
основание чл. 137, ал. 5 от ТЗ поради нарушение на императивното правило
на чл. 137, ал. 4 от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
5