Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №409
гр. ВРАЦА, 23.12.2019 г
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение , в публично заседание на
единадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова-
Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски-мл.с.
при участие на секретар
Виолета Вълкова
прокурор Владимир Дилков от ВрОП
като разгледа докладваното от съдия Мишонова-
Хальова
въз. гр.дело N` 577 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид:
В.С. *** е
подала въззивна жалба против решение №
219/02.08.2019 г по гр.д.№ 1476/18 г по описа на БРСъд, с което предявения
от нея против В.К.Х. *** иск за лишаване
ответника от род. права над детето К. Х., е отхвърлен като неоснователен и
същата е осъдена да заплати на ответника
разноските пред първата инстанция в размер на 500 лв.
В жалбата се навеждат доводи ,че решението на
БРСъд е неправилно ,тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Освен това
то било и необосновано като
противоречащо на практиката на ВКС и ЕСПЧ.
Твърди се още, че
първоинстанционният съд не е
съдействал на страните за установяване истината като така е пренебрегнал
интереса на детето на страните. Освен това решаващият съдия бил изключил от
обсъждане доказателства, които били важни, а е коментирал избирателно такива
събрани в хода на процеса.
В жалбата пространно се коментират отново факти по делото
и се изразява лично мнение по тях от жалбоподателката.
Освен това се твърди ,че неоснователно съдът е стигнал до
извода,че поведението на ответника не е противоправно, защото той според жалбоподателката де факто застрашавал живота на детето и
неговото нравствено развитие. Заявява се
,че били и нарушени правата на жалбоподателката във вр. с чл.6 от ЕКПЧ относно
принципа за безпристрастност, право на
състезателен процес и равенство на страните, тъй като в едно от делата й пред
ВОСъд е участвал съдия в приятелски отношения с ответника ,без да си направи
отвод.
Моли се решението на БРСъд да бъде отменено и
постановено друго ,с което предявения иск против ответника с правно основание чл. 132 от СК, бъде изцяло уважен.
Прави се искане
за изслушване на детето К., който скоро щял да стане на 9 г., като е вписано
,че се представя жалба до Директора на ДСП-***, които не са приложени с
жалбата. Такава жалба обаче е приложена
към първоинстанционното дело след постановяване на решението и БРсъд я е
изпратил по компетентност на директора на ДСП-***.
В срока за отговор на въззивната жалба проц.
представител на ответника- адв. Св.Г. от ВрАК е депозирала такъв, с който оспорва жалбата като неоснователна и моли да
бъде отхвърлена , а решението на БСъд потвърдено с всички законни последици.
Твърди се в отговора ,че БРсъд бил обсъдил всички събрани
доказателства и правилно бил приел ,че
не са налице никакви основания за уважаване на иска. Оспорват се доказателствените
искания , а именно като недопустимо
изслушване на детето, което е под 10 г
възраст , а срока за представяне на всякакви писмени доказателства бил
преклудиран.
В открито с.з. ВОС е дал възможност на
жалбоподателката с молба подробно да посочи какви допълнителни доказателствени
искания има, тъй като се касае за
лишаване от род. права по който иск не е налице преклузия по отношение
събиране на доказателства пред въззивната инстанция.
ВОС се е
произнесъл по исканията на жалбоподателката като НЕ Е ДОПУСНАЛ преразпит пред въззивната инстанция
на св. Р. С. по посочените 9 въпроса в молба от 25.11.2019 г по делото,НЕ Е ДОПУСНАЛ
преразпит на соц. работник от Д"СП"гр.*** за отговор на 18 въпроси в молба от
25.11.2019 г по делото,НЕ Е ДОПУСНАЛ преразпит
пред въззивната инстанция на св. М.Х. като е изложил подробни мотиви в свое
определение от 03.12.2019г.
Пред ВОС е
представен актуален социален доклад от СП-*** както и решение на АСъд -Враца/не
влязло в зак. сила/.
ВОС не е приел
представената частна съд. психологическа експертиза от В.Д.- психолог,
относно детето К. Х. както и искането на
жалбоподателката да се разпита като свидетел по настоящето дело във връзка с
псих. състояние на К. Х. и е изложил
също свои мотиви затова.Оставено е без уважение искането на ответника за назначаване по настоящето
дело пред ВОС на съд. псих. експертиза и отговори на поставените 8 въпроса от молбата от
29.11.2019 г.
Пред въззивната
инстанция представителят ня ВрОП
прокурор Дилков поддържа, че жалбата е
неоснователна и ще е в интерес на детето да се потвърди решението на БРсъд, с което решение е отхвърлен иска за лишаване бащата от род. права над детето К..
Въз. състав,
след обсъждане доводите на жалбоподателката и всички доказателства събрани по
делото , приема следното: въззивната жалба е процесуално допустима , тъй като е
подадена в законния срок от страна с
право на обжалване , срещу акт от категорията
на обжалваемите. Разгледана по същество жалбата е н е о с н о в а т е л н а.
В.С.С., с ЕГН **********,***,е предявила против
В.К.Х., с ЕГН **********,***, иск с
правно основание чл.132 СК за лишаване на ответника от родителски права над
детето К. В. Х. ,поради наличието на особено тежки случаи, свързани с поведение
на бащата, което представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или
имуществото на детето.
В исковата
молба ищцата навежда доводи, че от връзката си с ответника имат едно малолетно
дете - К.. Поддържа, че единствено майката полага грижи за детето, а бащата е
напуснал съвместно обитаваното жилище. Твърди, че отношенията на бащата с
детето никога не са били ограничавани, изразяват се в скандали и тормоз и
детето винаги е било разстроено от срещите помежду им. Поддържа, че бащата не
се интересува от учението на детето, злоупотребява с алкохол и не желае да
полага грижи за детето. Твърди че, когато е било на 5 годишна възраст, детето е
било бито от ответника, изгонено от дома му, обиждано и псувано. Поддържа, че
ответникът настройва детето против майката, както и че самото дете не желае да
има контакти с баща си. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника В.К.Х., с
който оспорва предявения иск. Твърди, че е полагал грижи за детето по време на
съвместното съжителство с ищцата. Поддържа, че е помагал на детето с уроците,
не е предизвиквал скандали и не е упражнявал тормоз. Сочи, че при боледуване е
водил детето на прегледи, на операция през 2016г., както и при личната му лекарка.
Твърди, че е водил детето и на море през лятото. Поддържа, че ищцата страда от
психическо заболяване и поради скандали с нея временно е напуснал собственото
си жилище, а всичките му опити за срещи с детето са били осуетявани от ищцата.
Поддържа, че е давал пари за детето, че ходи да го вижда всеки ден в училище през голямото междучасие, но напоследък детето
се е държало агресивно и отказвало срещи ,поради въздействие върху него от
страна на ищцата.
Ответникът се е явил лично в с.з. пред БРСъд и заявил, че оспорва искането за лишаване от
родителски права, тъй като изложеното в исковата молба не отговаря на
действителността.
Представителят на РП – Бяла
Слатина заявява,че искането за лишаване на бащата от родителски права върху
детето,е неоснователно.
Дирекция „Социално подпомагане” с
писмо изразява становище по съществото на спора като по реда на чл. 133, ал. 2 от СК е представен по делото социален доклад.
По делото са събрани писмени и
гласни доказателства. Приет е социален доклад, изготвен от Д”СП” гр.***.
Съд. състав с оглед събраните
доказателства пред двете съдебни инстанции приема за установено следното:
К. В. Х., ЕГН **********, е роден
на ***год. от майка В.С.С. и баща В.К.Х.,страни по настоящето дело, видно от
представените писмени доказателства след отделяне делото с правно основание
чл.132 от СК от делото с правно основание чл. 45 от ЗЗД пред БРСъд.
След задължителното изслушване пред
БРСъд ответника В.Х. по реда на
чл.133 ал.2 от СК като родител, чието
лишаване от права се иска, същият
е заявил,че е баща на детето К. Х.,
а майка на детето е ищцата В.С.. В момента детето живее с майка си в дома на
нейните родители от края на месец август 2018г., когато тя изнесла вещите си от
неговия апартамент, а след фактическата им раздяла към края м.януари 2018г,
постепенно исцата целенасочено започнала
да му ограничава контактите с детето.
Бил принуден да напусне собствения си
апартамент (в края на месец януари 2018г.), поради постоянните и непрекъснати
скандали с исцата и за да не се отразява това в негативен план на детето, искал
поне временно да са разделени с майката. Ответникът твърди, че прави опити
всеки ден да се вижда с детето, което учи в ОУ „***” гр.*** като ежедневно през
голямото междучасие осъществява контакт с него, като това продължило до месец
декември 2018г, през което време К. се държал нормално с него.
Според Х. след месец декември
2018г. при първото им виждане, детето му казало "да се разкара", че
го срами пред съучениците му и че не иска да го лишава от майка му.Извън тези
случаи, винаги когато е търсил контакт с детето,Х. твърди ,че е бил
възпрепятстван именно от майката.
Преди месец декември 2018г.,
когато се срещали с детето, най-често си говорили за футбол, разказвало му за свои съученици, че си има
приятелка, но всичко това било за кратко време, защото свършвали междучасията,
а през останалото време му било забранено да го вижда.
В следствие на тези срещи детето не е било
тормозено или разстроено, а по време на срещите им не са имали скандали помежду
си.
Спомня си за случаи през лятото на 2018г.,
когато на два пъти засичал детето по улицата на града, като същото му заявявало
да не го доближава, тъй като ще ги види майка му. След месец декември 2018г.
детето вече страняло от него, като му казвало „разкарай се” и употребявало
нецензурни думи и вече след този момент не можели да осъществяват нормален
контакт по между си. По тази причина всеки ден Х. го наблюдавал от известно
разстояние, как отива на училище, как играе футбол със съучениците си, с цел да
се увери, че всичко с него е наред. Причината за тази рязка промяна в
отношенията на детето спрямо бащата било поведението на ищцата, която настройва
детето срещу него.
До настоящия момент бащата твърди,че не е преставал да се интересува от
детето и около два пъти седмично се срещал с класния му ръководител, с цел да
получи информация за учебния процес и желае да полага грижи за детето.
Ответникът заявява,че не отговарят
на истината твърденията на исцата, че злоупотребява с алкохол и това се
отразява негативно на детето, както и твърденията на майката, че когато детето
е било на 5 или на 6 години е било бито от бащата, гонено от дома му, обиждано
или псувано.
Според Х., когато К. бил на 7г.,
с камък му счупил задното стъкло на колата,
в присъствие на майката и тогава си позволил да го понашляпа. До ден днешен
пред детето лоша дума по отношение на майка му не е казвал, независимо какви са
отношенията му с нея.
Ответникът споделя, че през
лятото на 2015-2016г. той като баща, неговите сестра и майка, родителите на
майката,са полагали заедно грижи за К., тъй като исцата в този период отсъствала, била на
лечение. Категорично заявява, че неговото
поведение не представлява никаква опасност за детето, напротив водил го е на всички задължителни ваксини, както и
на операция от сливици. Това било най-вече през 2015-2016г., когато детето
боледувало.
Освен това бащата твърди ,че лично той не е купувал дрехи, обувки на детето, но винаги при покупката на
такива е придружавал майката и паричните средства са били осигурявани от него,
с изключение на случаите, когато се е касаело за поръчки по интернет.Твърди
също ,че не употребява алкохол ежедневно,
както твърди ищцата и не злоупотребявам
с алкохол.
В.Х. споделя
също пред БРСъд, че детето отказало да получава подаръци за Коледа и за рожден
ден от него, като му казвало, че по този начин го подкупва и имало
два-три случая в дни, в които са му били определени виждания с К., при
които го виждал само да си играе, но в момента, в който се приближи към него,
то си събирало нещата и побягвало в близкото кафене, където го чакала майка му.Разказва
и ситуация от края на месец август 2018г,когато исцата и детето изчезнали, нямал контакт с
тях в продължение на 10 дни. Търсил ги навсякъде, не можал да ги открие,
включително се обърнал и към полиция, но от там му било отказано съдействие,
вследствие на което ги чакал в апартамента си, където живеели и сменил
патронника на вратата, като намерението му било след завръщането на майката и
детето, то да остане при него, а майката да напусне апартамента, заедно с
багажа си.
От показанията
на разпитаната свидетелка пред БРСъд М.Х.- сестра на ответника, се установява,
че страните заживели заедно от 2010 г до средата на м. януари 2018 г, когато
брат й напуснал жилището, поради постоянни скандали между тях, считайки,че те
не се отразяват добре на К..От 2018 г майката полага грижи за детето като сега
живеела с него при родителите си, докато от м.януари до м. август 2018 г били в
апартамента на бащата ,но не го допускали да живее с тях.
Според свидетелката брат й търси контакти с детето, всеки
ден го посещава в училище през голямото
междучасие, а от свои колеги учители знае, че до м. декември 2018 г бащата контактувал нормално с детето , но
след м. декември 2018 отношението на
детето към баща му коренно се променило, започнало да го избягва, да го обижда
, да отказва получаване каквото и да било от него, но два дни преди разпита й като свидетел детето К. отново си
играело с баща си и виждането им
протекло без проблеми. Св. Христова не знае да има случаи, в които
бащата да е употребявал алкохол и това да се е отразило негативно на детето.
Напротив, имало много случаи, в които
бащата е полагал грижи за детето и това желание на бащата продължава и до днес.
Не знае детето да е било бито от бащата, като нито той, нито майката, нито
друго лице е споделяло за такова нещо. Не знае детето да е било гонено от дома.
Познава брат си и според нея той никога не би обидил или напсувал собственото
си дете.
Свидетелката е посочила ,че през 2017 г м. септември
преди факт. раздяла била свидетел исцата да нарича бащата с обидни думи в
присъствието на детето,знае от брат си ,че К. отказал да вземе подаръка от баща
си за рождения си ден.
Св. М.Х. също
заявява, че ищцата е лежала в различни болници, че има психични проблеми. Имало
един период, в който тя била и в психичен диспансер гр.Враца, а бащата на
детето бил до нея, като тогава свидетелката се грижела за детето. Твърди ,че брат й по никакъв начин с поведението
си не е представлявал опасност за детето и никога не е говорил в присъствие на
детето срещу майка му и не е употребявал изрази, сочещи на това, че същата е
луда или подобни изявления.
От показанията
на св. Ц. Д. Г.- без родство се установява,че В.Х. бил повече от баща за сина си К.. Познава В. отдавна и заявява,че не
злоупотребява с алкохол, тъй като пиел около 50 грама, но не може да се приеме, че
това представлява злоупотреба с алкохол.Св.Г.
лично виждал бащата как се грижи
за детето , виждал и в *** да го води в градинката, да го води на детска
градина,като по- малък.Х. е водил детето си и в дома на свидетеля като бащата редовно полагал грижи за детето.Освен
това ответникът редовно водел детето със себе си в с.*** всяка събота и неделя,при баба и дядо,
но през втората половина на 2018г. детето вече не ходело с баща си.Свидетелят
нямал информация бащата да е бил детето,
да го е гонел от дома, да го е псувал, да го е настройвал срещу майката. Не е чул и майката да
настройва детето срещу В..
Пред
първоинстанционния съд е разпитана като
свидетел и Р. С.- майка на исцата- настоящ жалбоподател,която заявява ,че основните
грижи за детето К. винаги са полагани от майката , а докато ответникът и детето
са живели заедно и бащата е полагал грижи за детето.
Свидетелката
твърди, че не знае за случаи ,в които
майката да е ограничавала контактите на бащата с детето и обратното, но
след срещите на К. с баща му в училище,
той се разстройвал, плачел, което й е казвано от персонала в училището.Св.С.
твърди ,че Х. често пиел, не знае какво
количество алкохол е употребявал, но не давал с това добър пример на К..Освен
това С. не знае дали по някакъв начин бащата
представлява опасност за личността, здравето и личността на детето.
Според свидетелката,която никога не е живяла заедно със
страните по делото, но по празници се е виждала
в техния дом, ответникът употребявал алкохол, хвърлял фасове на земята
,вдигал шум и псувал. Същата не знае
дъщеря й да страда от псих. заболяване, а заявява ,че исцата е била на лечение във връзка с
неврологично заболяване и проблеми с вестибуларния й апарат.
По делото е
приложен подробен соц. доклад и актуализиран такъв пред ВОС от 19.11.2019 г., в който Д"СП"-***
са дали заключение,че до момента в ДСП-*** не е постъпвала информация за
индикации или особено тежки случаи при които бащата- ответник В.Х. да е
застрашавал живота и здравето на своето дете К. като се заявява ,че соц. служба
продължава своята соц. работа за подобряване взаимоотношенията и съхраняване
връзката между бащата и детето.
Пред ВОС жалбоподателката е представила копие от два
протокола от 08.02.2019 г и 28.02.2019г за проведени срещи между детето К.
и соц. работници от Д"СП"-*** по писмо от РС-Б.Слатина и
взаимоотношенията на детето с бащата. В протоколите са отразени
впечатления на соц. работници, които не могат да се ценят като свидетелски
показания, тъй като не са потвърдени
пред съд.Приложена е от
жалбоподателката и жалба от нея,
чрез РДСП до Адм.съд Враца, която жалба е във връзка с решение на ВрАС .Решението на ВрАС не е влязло в зак. сила , но с него е
потвърдена Заповед на директора на РДСП от 31.05.2019 , след отказа на майката да сключи договор за ползване социална услуга от Център за
обществена подкрепа с доставчик Община Враца, поради факта ,че детето К. е
включено в регистър на деца в риск сред срещите и консултациите на соц.
работници с него и майката.
С оглед гореизложеното се налагат следните правни изводи:
1.Безспорен
факт е ,че родителите на детето К. са
във фактическа раздяла от началото на
2018 г като към настоящия момент майката и детето живеят в дома на нейните
родители.По данни от делото в момента пред БРСъд не е приключило съд.
производство относно род. права над детето
по иск на бащата по гр.д.№989/18
г по описа на БРСъд.
2.Предявения от
В.С. иск по чл. 132 от СК е насрещен такъв по гр.д.№989/18 г по описа на БРСъд
по което В.Х. е предявил против В.С. иск
за предоставянето му род. права над детето К.. БРСъд е отделил
насрещния иск по чл. 132 от СК в отделно
съд. производство като исцата е
уточнила,че желае лишаване ответника В.Х.
от родителски права на осн. чл. 132 ал.1 т.1 от СК т.е. в особено тежки случаи по чл.131 от СК.
С уточнителна молба исцата е посочила,че тежките случаи
на виновно поведение на В.Х. били,че той
упражнявал морален тормоз,порочно възпитание и пиянски ексцесии, поради което
се наблюдавало нарушаване интересите на детето К..Според В.С. лишаването от
род. права на В.Х. над детето К. било крайна законосустановена мярка за
защита интересите на детето като личност,възпитание , здраве вкл. и психично здраве.
3. Въз. състав
приема ,че пред БРСъд не са събрани доказателства за поведението на родителя Х., което да представлява опасност за личността, здравето,
възпитанието или имуществото на детето К., за да се ограничат родителските му права или отнемат
или поставят условия за упражняването на
някой от тях и възлагането
осъществяването им на друго лице, а при нужда и промяна местоживеенето на детето
или настаняване извън семейството.
Законосъобразно решаващият съдия е приел ,че ако родителят не
упражнява предоставените му по закон правомощия или ги осъществява по начин,
който засяга неблагоприятно интереса на детето, могат да се приложат мерки за закрила на детето, една от който е
именно институтът на лишаване от родителски права. Критерият, от който се
ръководи съдът, е винаги интересът на детето.
Интересът на децата е обективна категория и трябва да се преценява от гледна
точна на повелите на морала и правните принципи, защото лишаването от
родителски права представлява намеса на държавата в конституционно защитени
права на родителите (чл.47, ал.1 Конституция на Р.Б), затова условията и редът
за тази намеса са изрично уредени в СК.
Иска е заведен
с правно основание чл. 132 ал.1 т.1 при
"особено тежки случаи" т.е. поведение на
родителя, което е извънредно укоримо и противоправно и драстично в противовес с
моралните норми в обществото. Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург ,
лишаването от родителски права не може да става на основание личните качества
на родителите или на различията между тях в техните взаимоотношения, а трябва
да се основава на поведението на родителя и неговото отразяване върху основните
интереси на детето. За висшите интереси на детето
съдът е длъжен да следи служебно в производството по ограничаване и лишаване от
родителски права. Висшите интереси на детето се проявяват и в правото на детето
да бъде отглеждано и възпитавано от своите родители (чл.124, ал.1 СК).
4.От събраните
пред првоинстанционния съд и
въззивния доказателства не се установи каквото и да е поведение на бащата В.Х., което да бъде опасно по отношение засягане личността, здравето, възпитанието или
имуществото на детето К.. Не се установява с доказателства по делото
твърдението на ищцата, че ответникът не
се интересува от учението на детето,че злоупотребява с алкохол и не желае да
полага грижи за детето, както и детето да е било бито от ответника, изгонено от
дома му, обиждано и псувано и да го настройва против майката.
От свидетелските
показания на свидетелите М. К. Х. и Ц. Д. Г. е видно, че бащата не
злоупотребява с алкохол,но употребявал до 50 г на ден, същият е полагал грижи
за детето си по време на фактическото съжителство с майката, както и след
раздялата им, интересува се от учението на детето,посещава го в училище, тъй като няма друг достъп до него.
Въз. съд не
дава вяра на показанията на св.С., която
е майка на исцата,тъй като е
заинтересована от изхода на делото като близък роднина , но същата не е
живяла със страните и няма преки впечатления , освен както твърди по празници, когато е посещавала дома на
страните и ответника употребявал
алкохол. Св. Х.- сестра на ответника също е заинтересована от изхода на делото, но тя установява факти ,които не се отричат и от
св. С. ,че бащата и свидетелките са се грижили за К. през 2016 г, когато майката е била на лечение.В
тази връзка от представените епикризи , от които се установява ,че исцата през 2016 г е била на лечение в МБАЛП"***"София с диагноза"***","***",
в ***-София като още от 2014 и 2015 г е
имала хоспитализации и в **-Враца"ЕООД
с диагноза "***" , а от 11.10.2016 г има и ТЕЛК решение за *** със
същата диагноза.
5.От друга страна
от събраните по делото доказателства не може да се обоснове и извод, че бащата
без основателна причина трайно не е полагал грижи за детето си и не му е давал
издръжка. От същите доказателства по
делото се установява, че бащата е
полагал грижи за детето си и му е давал издръжка.
В приложения
соц. доклад пред БРсъд и според социалният работник в с.з. налице е нарушаване
правото на детето от контакт с бащата и риск от родителско отчуждение към бащата. От
страна на ДСП *** е издадено направление за ползване на СУ от ЦОП Враца за
работа с детето и родителите за улесняване връзката дете-баща, справяне с кризи
във взаимоотношения между родителите и овладяване на конфликтни ситуации.От
приложената пред ВОС жалба от майката и решение на ВрАС,макар и не влязло в
сила, се установява ,че исцата е
отказала да ползва социална услуга от
ЦОП-Враца , въпреки че детето К. е било включено в регистър на деца в риск,
според оценката на ДСП-***.
Решаващият
съдия правилно е отбелязъл в мотивите си,че взаимоотношенията между родителите
играят изключително важна роля в живота на децата, тъй като оказват огромно
влияние върху тях като личност, върху нормалното им психическо и нравствено
развитие.В случая негативното отношение
на исцата към ответника допринася за
отчуждение на детето от бащата, който синдром на род. отчуждение следва
да бъде преодолян в интерес на детето К..
6. Не се
установи по делото ответникът В.Х. да има отрицателни качества, които да повлияят
върху възпитанието на детето. Взимайки предвид възрастта на детето и отчитайки
специфичните потребности на дете в ранна детска възраст- 9 г, въз. състав
намира, че момчето се нуждае от грижи и контакти със своя баща, които не могат
да бъдат заменени пълноценно с тези на майката.Затова не следва да приложи
спрямо ответника крайната мярка за защита на детето му в отношенията помежду
им, каквато е лишаването от родителски права.
Иска по чл. 132 ал.2 от СК следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Поради съвпадение
крайните изводи на ВОС с тези на първоинстанционния съд, решението на БРСъд следва да бъде потвърдено.
При този изход от
делото пред въззивната инстанция
жалбоподателката дължи на ответника направените от него разноски в
размер на 500 лв - адв. възнаграждение
пред ВОС.
Водим от гореизложеното съд. състав при Врач.
Окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №219/ 02.08.2019 г по гр.д.№ 1476/18
г по описа на БРСъд.
ОСЪЖДА В. С. *** да заплати на В. К.Х. *** сумата от 500 /петстотин лева/ разноски пред въззивната инстанция ,
представляващи адв. възнаграждение.
Решението
подлежи на касационен контрол в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС.
Председател
:
Членове:1/
2/