Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 26.05.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I- 20-
ти състав, в публичното заседание на двадесет и седми февруари две
хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана
Станкова
при секретаря Е. Калоянова, като разгледа гр.д. № 13370/2015г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищците Г.П.З. и И.К.К.,
малолетен- представляван от другата ищца- негова майка и законен представител, твърдят,
че при пътно транспортно произшествие настъпило на 29.07.2012г. на главен пътя Омуртаг-
Търгавище е настъпила смъртта на К.И.К.. Сочат, че
починалият е бил във фактическо съпружеско съжителство с първия ищец и баща на
втория. Твърдят, че произшествието е настъпило в следствие противоправното
поведение на Д.Х.Е., като водач на лек автомобил „Мерцедес-Е-270“, с ДК № *******,
който към този момент е бил застрахован по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника „Застрахователна компания Л.И.” АД. Поддържат, че от
деликта са претърпели неимуществени вреди. Сочат, че в семейството имало
взаимност, доверие и разбирателство, както и че двамата ищци разчитали много на
починалия К.К.. Твърдят, че смъртта му преживяват
тежко. Ищцата Г.П.З. твърди, че мотоциклетът, на който бил водач К.К. към момента на произшествието, в следствие на него, също
е увреден до невъзможност за неговото използване по предназначение, е нейна
собственост. Претендира от ответника обезщетение за имуществени вреди от
увреждането на мотоциклет „Хонда ЦБР 1000РР“, с ДК № *******в размер на
действителната му стойност към датата на деликта- 7590,00лева /допуснато
увеличение размера на иска с определение от о.с.з. проведено на 27.02.2017г./.
Счита, че справедливият размер на дължимото й се застрахователно обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на лицето, с което живеела
на съпружески начала възлиза на сумата в размер на 200 000лева, като предявява
частичен иск за сумата от 180 000лева. Претендира и законната лихва върху
горните суми от датата на деликта- 29.07.2012г.
до окончателното плащане, както и разноски.
Ищецът И.К.К.
счита, че справедливият размер на дължимото му се застрахователно обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди възлиза на сумата в размер на 300
000лева, като предявява частичен иск за сумата от 250 000лева. Претендират и
лихва за забава от датата на деликта- 27.07.2012г. до окончателното плащане, както и разноски.
Ответникът „Застрахователна компания Л.И.”
АД оспорва исковете. Твърди, че произшествието е настъпило в следствие
единствено на противоправното поведение на водача на мотоциклета, евентуално
прави възражение за съпричиняване от негова страна, поради управление на МПС с
превишена и несъобразена скорост, както и поради липса на правоспособност за
управление на този вид МПС. Оспорва и размера на исковете, като твърди, че в
между починалия и ищците не са съществували сочените отношения на близост. Претендира
разноски.
Третото лице- помагач на ответника Д.Х.Е.,
ЕГН: ********** не взема становище по предявените искове.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в
тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника, е претърпял вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД
следва да се определи от съда по справедливост.
В тежест на ответника е да докаже
възражението си за съпричиняване, като докаже наличието на противоправно
поведението на загиналия в причинна връзка, с което е настъпил вредоносният резултат.
С влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 87/2013г.
по описа на Окръжен съд- гр. Търговище подсъдимият Д.Х.Е. е признат за виновен
за това, че на 29.07.2012г., в района на с. Презвитер Козма, община Омуртаг, в
участъка между км. 210+335 и км. 210+385 на ПП-1-4, при управление на лек
автомобил „Мерцедес Е 270“, с рег. № *******, нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани в чл. 25, ал.1, предложение 2 от ЗДвП- при предприемане на
маневра „изпреварване“ не се убедил, че няма да създаде опасност за
изпреварвания мотоциклет и не се съобразил с неговото положение, посока и
скорост на движение; на чл. 42, ал.1, т. 2 от ЗДвП че при предприемане на
маневрата не се е убедил, че може да заеме място в пътната лента преди
изпреварвания мотоциклет, без да го
принуждава да намали скоростта или да изменя посоката си на движение; на чл.
42, ал.2, т.1 от ЗДвП, че по време на изпреварването не осигурил достатъчно
странично разстояние между управлявания от него автомобил и изпреварвания
мотоциклет и на чл. 21, ал.1 от ЗДвП – че се е движел с превишена скорост-
повече от 120 км.ч. в разрешена 50 км.ч. и в резултат на това по
непредпазливост причинил смъртта на К.И.К..
На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в
сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Ето защо съдът
намира за установено по делото обстоятелството, че на посочената в исковата
молба дата е настъпило процесното ПТП по вина на Д.Х.Е., като водач на Мерцедес
Е 270“, с рег. № *******, който при
управлението му е нарушил правилата на движение на чл. 25, ал.1, пр.2, чл. 42,
ал.1, т.2, чл. 42, ал.2, т.1 и чл. 21, ал.1 от ЗДвП и в следствие на това по непредпазливост
е причинил смъртта на К.И.К..
Не е спорно между страните, че към
момента на настъпване на произшествието е съществувал валиден договор по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, по който ответникът е
застраховател. Предвид изложеното съдът намира, че са налице основания за
уважаване на преките искове.
По възражението на ответника за
съпричиняване. Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД когато увреденият е
допринесъл за настъпване на вредите обезщетението може да се намали.
Разпоредбата е ясна, но и според задължителната практика на ВКС постановена по
реда на чл. 290 от ГПК / Решение № 206 от 12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 35/2009 г., II
т. о., ТК, решение
№ 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение №
151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №
154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 27 от 15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014 г., II
т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно поведение на
увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението на основание
чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението
и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно следствие.
В настоящия случай от
заключението на приетата автотехническа експертиза се
установява, че мястото на произшествието е двупосочно пътно платно със суха
асфалтова настилка, като зоната на ПТП е с три пътни ленти, една в посоката на
огледа и 2 за насрещното движение, като срещуположните ленти са прекъснати с
непрекъсната единична маркировка. На местопроизшествието са намерени пътни
знаци А26 „Кръстовище с път без предимство“, пътен знак А24 „Забранено
изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош“ и пътен знак „Платно за
движение стеснено отдясно“. Вещото лице сочи, че произшествието е настъпило в
кривата на лек ляв завой, при посока на движение на двамата участника в него от
гр. Омуртаг към гр. Търговище, при който л.а. Мерцедес предприема изпреварване
на мотоциклет Хонда, като лекият автомобил се връща бързо в лентата на
изпреварвания мотоциклет и го „засича“- приближава го в опасна близост, което
принуждава мотоциклетиста да го изправи и вместо по дъгата на завоя той е
продължил направо и за да предотврати излизането от пътя натиска спирачки, след
което излита от десния банкет и се приземява в нива. Вещото лице сочи, че в
момента преди натискане на спирачки мотоциклетът се е движел със скорост от
157,82км.ч., а скоростта на автомобила към момента на изпреварването е била
минимум 170км.ч.. Според заключението скоростта, с която се е движел мотоциклетът
е малко над критичната скорост от 141,76км.ч. за вземане на завоя. При така
установеното с оглед заключението на вещото лице, съдът намира, че
мотоциклетистът К.К. към момента на произшествието
също е нарушил правилата на движение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като е карал с
превишена скорост, която значително е надвишавала тази допустима за мястото на
произшествието от 50км.ч. и по този начин се е поставил в невъзможност да
контролира превозното средство с оглед особеностите на конкретния пътен участък
- ляв завой, стеснение на пътя. Същият не е следвало да съобразява
противоправното поведение на водача на лекия автомобил, който в противоречие
със съществуващата на място забрана за изпреварване е предприел неразрешена
маневра. От друга страна обаче противоправното му поведение е в причинна връзка
с произшествието, тъй като при движение с допустимата скорост той би могъл да
предприеме по адекватна и ефективна дейност по контрол над превозното средство
и запазване безопасното му движение в рамките на пътното платно. При
отчитане тежестта на нарушението на правилата за движение по пътищата от всеки
от двамата причинители на резултата, съдът намира, че с по- голяма тежест се
характеризира нарушението на водача на лекия автомобил, който с поведението си
е нарушил няколко правила на Закона за движение по пътищата, като не се
установява маневрата му по рязко прибиране в лентата на изпреварвания
мотоциклет да е причинено от обективни факти. Нарушените правила за движение са
съществени и като компекс се характеризират с особена
опасност. Пострадалият мотоциклетист е нарушил много съществено забраната за
превишаване на допустимата в пътния участък скорост. Предвид изложеното съдът
намира, че приносът му в настъпване на противоправния резултат е в размер на
1/5.
Установява се от приетото
удостоверение за раждане, а и не е спорно между страните по делото, че К.И.К. е баща на ищеца И.К.К., а ищцата Г.П.З. е негова майка. Относно отношенията
между ищците и починалия и претърпените от ищците неимуществени вреди по делото
са събрани гласни доказателства чрез показаният на свидетелите И.В.М.и Ж.Г.П..
Според показанията на свидетеля М., той
е приятел на Г., която е първа братовчедка на съпругата на ищеца. К.познавал
покрай Г., от около 2002г., от когато са заедно. Сочи, че семейството на Г. и К.живеело в
същия блок, в която живее и ищецът. Сочи, че двамата не са се разделяли, били
сплотени и в добри отношения. Според свидетеля детето им много обичало и
уважавало баща си.
Според показанията на свидетелката П. тя
е запознала Г. и К., като с Г. са близки приятелки то дълги години. Според
показанията на свидетелката в деня на произшествието Г. й се обадила и говорела
несвързано, свидетелката взела да гледа детето, докато майка му отиде да види
съпруга си. Смъртта на К.се отразила зле на Г., като според свидетелката имало
момент, в който тя била на път да сложи край на живота си. Свидетелката сочи,
че семейството било сплотено, като Г. била домакиня, а К.се грижел за
финансите. След смъртта му ищците останали без финансова и морална подкрепа. Г.
изпаднала в сила депресия. Свидетелката сочи, че детето било казвало, че по-
добре майка му да беше умряла вместо баща му. Според П. ищците всеки ден ходят
на гроба на К.. Г. все още не била преживяла загубата. Имала приятел, с който
не живеела заедно.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от Г.П.З. неимуществени вреди от смъртта на К.К., с който тя имала отношения на фактическо съпружеско
съжителство е сумата от 120 000лв. За да определи размера, съдът отчита
обстоятелството, че се касае за загуба на другар, с който ищцата е била
свързана в стабилно и щастливо съжителство, от което имали детенце, за което
заедно се грижели. Съдът отчита, че към датата на настъпване на събитието и
двамата са били в млада възраст- починалият на 39 години, а ищцата на 36.
Починалият К.е бил опора на семейството, като единствен се е грижел за
издръжката на семейството. Съдът взема
предвид и това, че загубата се е отразила сериозно на ищцата- изпаднала в тежка
депресия. При определяне размера на обезщетението съдът отчита и конкретната
икономическа конюктура в страната, както и
извършеното преди настъпване на произшествието осъвременяване в посока на
увеличение на нивата на застрахователно покритие на неимуществените вреди,
причинени от застрахования по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на трети лица. В тази връзка като
ориентир за определяне размера на обезщетенията съдът взема предвид и лимита на
отговорността на застрахователя към момента на настъпване на застрахователното
събитие уреден в § 27 от ПЗР от КЗ /отм./.
Предвид приетия по- горе принос на пострадалия в настъпване на противоправния резултат така определеното обезщетение
следва да бъде намалено с 1/5 и искът следва да бъде уважен за сумата от 96
000лева и отхвърлен за разликата до пълния
предявен частичен размер от 180 000лева.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от И.К.К. неимуществени
вреди от смъртта на баща му е сумата от 150 000лв.. При определяне размера на
обезщетението съдът отчита, както възрастта на починалия, така и тази на
детето, което към момента на деликта е било едва на 5- годишни възраст.
Лишаването от бащина грижа на едно дете, особено момче, в тази ранна детска
възраст е с естествени неблагоприятни
последици. Бащата е бил опора на семейството, която безвъзвратно е загубена.
Съдът отчита и посочените по- горе обстоятелства относно икономическата конюктура към момента на настъпване на застрахователното
събитие и лимитите на отговорността на застрахователя. Така определеното
обезщетение следва да бъде намалено с оглед приноса на пострадалия и искът
следва да бъде уважен за сумата от 120000лева и отхвърлен за разликата до
пълния предявен размер от 250 000лева.
По иска на ищцата Г.П.З. за имуществени
вреди.
Установява се от представения по делото
талон за регистрация на МПС, че мотоциклет „Хонда“, с рег. № *******, който е
управлявал пострадалият К.К. към момента на
настъпване на произшествието е собственост на ищцата З., както и че същият е с
прекратена регистрация. Не е спорно между страните, че същият е напълно увреден
в следствие процесното произшествие. Според заключението на приетата по делото автотехническа експертиза средната пазарна цена на
мотоциклет от същия вид и
характеристични данни към датата на деликта е в размер на 7590,00лева. По този
иск приносът в настъпване на резултата на К.К.е без
значение, тъй като същият е предявен от ищцата като собственик на увреденото
имущество, а на основание чл. 53 от ЗЗД когато деликта е причинен от повече от
едно лица те отговарят солидарно. Предвид изложеното предявеният иск от Г.З. за
имуществени вреди от произшествието, изразяващи се в погиване на собствения й
мотоциклет, следва да бъде уважен в цялост.
Спрямо увреденото лице застрахователят
отговаря за лихвите за забава от датата на деликта /при неимуществените вреди/,
т.е. отговаря за тези лихви, за които е отговорен самият делинквент
– аргумент от чл. 223, ал. 2 КЗ /от деня на уведомлението застрахователят
отговаря само за лихвите, които следва да възстанови на делинквента,
когато той е удовлетворил увреденото лице вместо застрахователя/. Ето защо
съдът намира, че на ищците следва да
бъде присъдена и лихва за забава върху обезщетенията от датата на деликта-
29.07.2012г. до плащане на обезщетенията.
По разноските:
Ищците не са сторили разноски по делото.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адв. Н.С.В., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр.
с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение
съразмерно с уважената част от исковете предявени от двамата ищци общо в размер
на 5253,56лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 8943,60лева и 100,00лева- разноски за депозити за вещи лица.
Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете сумата, както следва:
ищцата Г.П.З.- сумата в
размер на 117,87лева, а ищецът И.К.К.-
200,00лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО Л.И.” АД, ЕИК:
*******, да заплати на Г.П.З., ЕГН: **********,
на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 96000лева представляваща обезщетение за
неимуществени вреди претърпените от нея от смъртта на К.И.К., с който
последната е живяла при условията на фактическо съпружеско съжителство,
настъпила на 29.07.2012г., в следствие на пътно-транспортно произшествие,
настъпило на път Омуртаг- Търговище, в резултат на противоправното
поведение на Д.Х.Е., като водач на Мерцедес Е 270“, с рег. № *******, както и
сумата от 7590,00лева представляваща
обезщетение за имуществени вреди от горепосоченото ПТП изразяващи се в пълно
увреждане на мотоциклет „Хонда СБР 1000 РР“, с ДК № *******, ведно със
законната лихва от 29.07.2012г. до окончателното плащане, както ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди до
пълния предявен частичен размер от 180 000лева, предявени частично от сумата от
250 000лева.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО Л.И.” АД, ЕИК:
*******, да заплати на И.К.К., ЕГН: **********, представляван от своята майка и
законен представител Г.П.З., ЕГН: **********,
на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 120 000лева представляваща обезщетение за
неимуществени вреди претърпените от него от смъртта на баща му К.И.К.,
настъпила на 29.07.2012г., в следствие на пътно-транспортно произшествие,
настъпило на път Омуртаг- Търговище, в резултат на противоправното
поведение на Д.Х.Е., като водач на Мерцедес Е 270“, с рег. № *******, ведно със
законната лихва от 29.07.2012г. до окончателното плащане, както ОТХВЪРЛЯ иска за до пълния предявен
частичен размер от 250 000лева, предявени частично от сумата от 300 000лева.
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Л.И.” АД, ЕИК:
*******, да заплати на адв. Н.С.В.,
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от
ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с
уважената част от исковете в размер на 5253,56лева.
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Л.И.” АД, ЕИК:
******* да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6
от ГПК сумата в размер на 8943,60лева- държавна
такса и 100,00лева- разноски за
депозити за вещи лица.
ОСЪЖДА Г.П.З.,
ЕГН: ********** да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Л.И.” АД, ЕИК:
*******, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 117,87лева -
разноски.
ОСЪЖДА И.К.К., ЕГН: **********, представляван от
своята майка и законен представител Г.П.З.,
ЕГН: ********** да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО Л.И.” АД, ЕИК: *******,
на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 200,00лева- разноски.
Решението е постановено при участието на
Д.Х.Е., ЕГН: **********, като третото лице- помагач на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: