Р Е Ш
Е Н И Е № 479
гр. Пловдив, 12.04.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІII граждански състав, в публичното заседание на 27.03.2019г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното от съдия Цветкова в. гр. д. № 57 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл.
258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 29189/08.10.2018г. на П.Л.С., ЕГН ********** чрез пълномощника й адв. А.В.А.
против решение № 307 от 12.07.2018г., постановено по гр. д. № 521 по описа за
2018г. на РС К., I гр. с., с което е отхвърлен предявения от П.Л.С., ЕГН **********
против С.Д.И., ЕГН ********** и Н.Л.С., ЕГН ********** иск с правно основание
чл. 17, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено спрямо ответниците С.Д.И. и Н.Л.С.
привидността на дарението, отразено в нотариален акт за дарение на недвижим
имот № ***г., том IV, рег. № ***, нот. дело № ***г. на нотариус Станка
Ранджева, с район на действие РС К. и това, че същото дарение прикрива
покупко-продажба на описаните в нотариалния акт идеални части от недвижим имот
срещу продажна цена от 500 лева, като неоснователен.С решението е отхвърлен и
предявеният иск от П.Л.С., ЕГН *********** против С.Д.И., ЕГН ********** и Н.Л.С.,
ЕГН ********** с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС за изкупуване идеалните
части от правото на собственост на Н.Л.С., ЕГН ********** върху поземлен имот –
нива с площ от 2, 020 дка, пета категория, находящ се в землището на с. В. Л.,
Община К., ЕКАТТЕ 10207, в местността „П. н.“, представляващ имот № 012111, при
граници и съседи: имот № 012110 – нива на С.Д.И.; имот № 012040 – нива на Т. Д.
Ш.; имот № 012042 – нива на С.Д.И.; имот № 012149 – овощна градина на К. Д.Д.;
имот № 000900 – канал на МГЗ-ХМС; имот № 012039 – нива на И. Г. И., описани в
нот. акт за дарение на недвижим имот № 53, том IV, рег. № ***,
нот. дело № ***г. на нотариус Станка Ранджева, с район на действие Районен съд К.,
при действително уговорените условия, а именно срещу продажна цена от 500 лева,
като неоснователен.На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК е осъдена П.Л.С., ЕГН **********
да заплати на С.Д.И., ЕГН ********** сумата от 400 лева, представляваща
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
С жалбата се изразява становище за
неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с
материалния закон, при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и
необосновано.Развиват се доводи за противоречие на постановеното решение в
частта, с която бил отхвърлен иска за установяване симулативността на договора
за дарение и прикритата с него продажба, на разпоредбите на чл. 17, ал. 1 от ЗЗД и чл. 26 от ЗЗД.Неправилен бил и извода на съда за наличие на възмездно, а
не безвъзмездно разпореждане със собствеността.Моли се за отмяна на обжалваното
решение, вместо което да бъде постановено ново, с което да бъдат уважени
предявените искове.
С писмения отговор на ответника С.И.
чрез пълномощника му адв. С. се изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба, като се моли същата да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а решението на районния съд да бъде потвърдено.
Постъпил е писмен отговор и от ответника Н.С.,
с който изразява становище за основателност на въззивната жалба.
По отношение валидността и допустимостта на постановеното
решение, въззивният съд
намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по искове, които са му е подсъдни, произнесъл се е в законен
състав и в рамките на исковете,
с който е бил
сезиран.
При това положение следва да се приеме,
че решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е подадена в срок, от
легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.
Пловдивският окръжен съд като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Пред районния съд са
предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. пето от ЗЗД, чл. 17, ал.
1 от ЗЗД и чл. 33, ал. 2 от ЗС.
Твърденията в исковата молба
са, че ищцата е съсобственик на недвижим имот: поземлен имот – нива, с площ от
2, 020 дка, пета категория, находящ се в землището на с. В. Л., ЕКАТТЕ 10207,
Община К., Област Пловдив, м. „П. н.“, представляващ имот № 012111, при граници
и съседи: имот № 012110 – нива на С.Д.И.; имот № 012040 – нива на Т. Д. Ш.;
имот № 012042 – нива на С.Д.И.; имот № 012149 – овощна градина на К.Д.Д.; имот
№ 000900 – канал на МГЗ-ХМС; имот № 012039 – нива на И. Г.И., като притежава 1/2
ид. част от имота.Собствеността придобила по наследство от баща й Х. К. Д., в
съсобственост при равни права с брат й Н.Л.С..При извършена справка в имотния
регистър ищцата установила, че брат й се е разпоредил с притежаваната от него
1/2 ид. част от недвижимия имот в полза на ответника С.Д.И. с нот. акт за
дарение на недвижим имот № ***г., том IV, рег. № ***, нот. дело № ***г. на
нотариус Станка Ранджева, с район на действие РС К., вписан в АВ с вх. рег. № ***,
акт № **, том **, дело № ***г. на СВ К..На 15.03.2018г. при запознаване с
материалите по прокурорска преписка № 5293/2017г. на РП К., образувана по жалба
на ответника С.И. срещу П.С., пълномощник на ищцата установил, че С.И. е
приложил по преписката разписка, според която в действителност бил закупил, а
не е получил в дарение от Н.С. ½ ид. част от процесния имот срещу
продажна цена от 500 лева.Налице било привидно съглашение между двамата
ответници за дарение на недвижимия имот, което прикривало действително
постигнатото между тях съгласие за покупко-продажба на притежаваните от Н.С. идеални
части от имота.За ищцата бил налице правен интерес от установяване на
привидността на дарението и за разкриване на действителната прикрита с него
сделка, тъй като наличието на привидно съглашение я лишавало от правото й по
чл. 33, ал. 2 от ЗС да изкупи притежаваните от съсобственика й идеални части от
имота.
По делото не е спорно, а се
установява и от приложеното удостоверение изх. № 275/20.12.2017г., издадено от
Община К., че ищцата и вторият ответник са брат и сестра, наследници по закон
на Х. К. Д., б. ж. на гр. Батак, починал на ***г. съгласно акт за смърт № ***г.С
решение № 08275 от 11.05.2000г. на ОСЗГ К. е възстановено правото на
собственост на наследниците на Х. К. Д. по отношение на процесната нива от 2,
020 дка, пета категория, в м. „П. н.“, имот № 012111 по картата на землището на
с. В. Л., Община К., при описаните граници.
Не е спорно също по делото,
че с нот. акт № **, том IV, рег. № ***, дело № ***г. е извършена доброволна делба
между ищцата и втория ответник на оставените им в наследство недвижими имоти,
като процесният поземлен имот не е включен в делбата и е останал съсобствен
между тях при равни права.
С нот. акт за дарение № **,
том IV, рег. № ***, дело № ***г. ответникът Н.Л.С. е дарил на ответника С.Д.И.
собствената си 1/2 ид. част от поземления имот – нива с площ от 2, 020 дка,
пета категория, съставляваща имот № 012111, находяща се в землището на с. В. Л.,
Община К., Област Пловдив, в м. „П. н.“ с ЕКАТТЕ: 10297 при описани съседи,
като дареният С.Д.И. заявил с благодарност, че е съгласен и приема дарението на
1/2 ид. ч. от правото на собственост върху описания имот.
Ответникът С.И. чрез
пълномощника му адв. Т.С. от ПАК с писмения си отговор по реда на чл. 131 от ГПК е изразил становище, че искът по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД е допустим, но
неоснователен, а искът по чл. 33, ал. 2 от ЗС е недопустим, респ.
неоснователен.Твърди, че преди разпореждането с нот. акт за дарение № ***г. Н.С.
е уведомил за това сестра си, като от нейна страна било изразено безразличие по
какъв начин той смята да се разпореди с идеалните си части от имота.Същата
узнала за разпореждането непосредствено след като било извършено.Оспорил е
твърдението, че сключената сделка била привидна и съставлявала
покупко-продажба.
Ответникът Н.С. с писмен
отговор по чл. 131 от ГПК чрез адв. Т.С. от ПАК е изразил становище за
неоснователност на предявените искове, като в съдебно заседание на 13.06.2018г.
пред районния съд по реда на чл. 176 от ГПК е потвърдил обстоятелствата,
изложени в исковата молба, че е продал идеалната си част от процесния имот на
другия ответник, за което е получил сумата от 500 лева, но разписка
нямало.Потвърдил е също, че не е уведомявал сестра си за продажбата.По
отношение на представената разписка /на л. 72 от материалите в
първоинстанционното производство/ е заявил, че същата не носи негов подпис, но
сумата от 500 лева е получил.Със С.И. постигнали съгласие да му заплати
идеалната част от имота преди явяването пред нотариус.
Във въззивното производство
е приложена цялата прокурорска преписка № 5293/2017г. по описа на Районна
прокуратура К., образувана по жалба на ответника С.И.Д., към която е приложена
и разписка, подписана от Н.Л.С., ЕГН ********** на 11.12.2013г., че е получил
от С.Д.И. 500 лева за продажбата на нива в с. В. Л. № 012111.
С постановление от
20.04.2017г. прокурор при Районна прокуратура К. е отказал да образува
досъдебно производство по преписка № 5293/2017г. по описа на Районна
прокуратура К. и е прекратил същата.
На основание чл. 193 от ГПК
е открито производство по оспорване истинността на разписката от 11.12.2013г.
досежно съдържанието й и подписа на Н.Л.С..
Въззиваемият С.И. дава обяснения по реда
на чл. 176 от ГПК, че установил, че имотът му е изместен източно и вилата му
попадала в мястото на Н.С..Затова решил да го обезщети с 500 лева, че е ползвал
мястото му, след което той му направил дарение по нотариален ред.Обяснява, че преди
прехвърлянето е ползвал част от тяхното място.Не знае за разписката, приложена
по прокурорската преписка, не знае къде е оригиналът на същата.Когато разбили,
че са влезли в имота му, той представил всичките си документи на полицията.Н.С.
поискал да го обезщети с 500 лв. и той му ги дал, а за разписка не си спомня.Мястото
ползвал от 1986г., когато изградили вилата.Обезщетението било за целия
период.При предаването на сумата били само двамата.Това било преди сключването
на сделката.
Във въззивното производство
е изслушано и прието и заключение на съдебно-почеркова експертиза, съгласно
което ръкописният текст и подписа, положен в края на изследваната разписка, са
изпълнени от Н.Л.С..
Първоинстанционният съд е
приел, че ищцата, чиято е доказателствената тежест, не е успяла да установи по
пътя на пълно и главно доказване твърденията си, че със сделката, обективирана
в нот. акт № **, том IV, рег. № ***, нот. дело № ***г. на нотариус Станка
Ранджева, е извършена покупко-продажба на идеална част от имота в полза на
ответника С.И..Преценката на представеното от ищцата писмено доказателство –
разписка от 11.12.1013г., подписана от Н.С., според районния съд, не води до
извод за симулативност на процесното дарение.По отношение на иска по чл. 33,
ал. 2 от ЗС районният съд е приел, че същият е предявен в двумесечния
преклузивен срок от узнаването.По същество е приел, че за ответника Н.С. не е
било налице задължение по чл. 33, ал. 1 от ЗС, предвид безвъзмездния характер
на сключената сделка с третото лице, която е счел за валидна.Поради това е
направен и извод, че за ищеца не е възникнало право на изкупуване, с оглед на
което иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС е неоснователен.
Настоящият състав на съда
намира изводите в обжалваното решение за неправилни, тъй като противоречат на
установеното по делото от фактическа страна.Разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от ЗЗД определя дарението като договор, с който дарителят отстъпва веднага и
безвъзмездно нещо на дарения, който го приема.Като безвъзмездна сделка,
дарението се характеризира с намерението на дарителя да осъществи акт на
щедрост спрямо надареното лице и да изяви воля в този смисъл.Като всеки договор
той следва да има правно основание, без което би бил нищожен.Освен това следва
да има и мотив за сключването му, който е субективния елемент от фактическия
състав.За настоящия правен спор е важно да се установи мотива на дарителя,
защото в това е същността – действително ли е дарственото му намерение.Това
задължително води до конкретика в изясняването на причините, които са го
продиктували, за да се изключи възмездността на сделката, която се твърди от
ищцата.Това е така, защото подбудите, поради които се прави дарението, са
основанието на договора и те трябва да бъдат установени с оглед всички
изявления на страните и доказателствата по делото.В случая ответникът Н.С. е
съставил писмена разписка, приета като писмено доказателство по делото, в която
е обективирал действителното си намерение за продажба на процесната ½
ид. част от имота за сумата от 500 лева.
В решение № 484/11.06.2010г.
по гр. д. № 375/2010г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, е
посочено, че когато ответникът по иск за разкриване на симулация е издал
едностранно писмено изявление, в което привидността е ясно и категорично
призната, то този документ съставлява обратно писмо, тъй като с него
симулацията се разкрива пълно и при условие, че документът е истински, същият е
достатъчно доказателство за уважаване на иска.В тази насока по настоящето дело
беше установено авторството на представената разписка като писмено
доказателство, издадена от ответника Н.С..Вярно е, че същата не обективира изявление
и на ответника С.И., който оспорва доводите за привидност, но същият по реда на
чл. 176 от ГПК потвърди, че е заплатил на другия ответник сумата от 500 лева.Твърденията
му от друга страна, че е заплатил сумата като обезщетение за ползването на част
от имота на Н.С., са изолирани от останалите доказателства по делото и
нелогични, поради което не могат да бъдат кредитирани.В случай, че С.И. е
обезщетил Н.С. за ползването на част от имота му без основание и при положение,
че последният е собственик само на ½ ид. част, а не на целия имот, то не
би приел разписка, в която Н.С. потвърждава, че е получил от него сумата от 500
лева, но за продажбата на имота.Тази разписка е представена по преписка №
5293/2017г. по описа на Районна прокуратура К. именно от ответника С.И., която
преписка е заведена по негова жалба.С оглед на тези данни настоящият състав
намира, че по делото е доказана твърдяната от ищцата относителна симулация.В
случая волята на страните по договора за дарение не е била такава, каквато е отразена
в него, а за възмезно разпореждане с ½ ид. част процесният имот, за
придобиването на който ответникът С.И. е заплатил на ответника Н.С. сумата от
500 лева.
Симилутивната сделка е тази, която
страните постигат за външно обективиране на определен резултат, който те във
вътрешните си отношения не желаят да настъпи, а прикритата сделка
/дисимулативната/ е сделката, която страните
искат да породи последиците си помежду им и се подчиняват на
правоотношението, създадено чрез нея.Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, ако страните прикрият сключено между тях съглашение с едно привидно
съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, стига изискванията за
действителност на прикритото да са налице.В този случай привидното съглашение
по см. на чл. 26, ал. 2, пр. 5-то от ЗЗД е нищожно, като прикриващо възмезден
договор, който следва да бъде обявен за действителен.В случая са налице
условията за действителност на прикритото съглашение – договор за покупко-продажба
на процесия имот, тъй като от анализа на събраните по делото доказателства се
установи, че действителната воля на двамата ответници е била, първият от тях да
продаде на втория собствената си ид. част от притежавания недвижим имот срещу
сумата от 500 лева.
Налага се извода, че процесният договор за
дарение е нищожен, като привиден, прикриващ договор за покупко-продажба.
Затова съдът приема, че
исковете по чл. 26, ал. 2, пр. пето от ЗЗД и по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД са
доказани и основателни и следва да бъдат уважени.
Искът по чл. 33, ал. 2 от
ЗС е процесуално допустим, тъй като е подаден в двуседмичния преклузивен срок
от узнаването на ищцата за извършената продажба.
Въззивният съд приема, че
този иск също е основателен и доказан и следва да се уважи, тъй като се
установи по делото, че ответниците са прикрили сключения между тях договор за
покупко-продажба с договор за дарение, с цел да избегнат разпоредбата на чл.
33, ал. 1 от ЗС, съгласно която съсобственик може да продаде своята част от
недвижимия имот на трето лице, само след като представи пред нотариуса писмени
доказателства, че е предложил на другия съсобственик да купи неговата част от имота при същите условия и декларира
писмено пред него, че другият съсобственик не е приел това предложение.Установи
се по настоящето дело, че такова предложение до ищцата от страна на ответника Н.С.
не е отправяно.
С оглед на изложеното следва да се
признае правото на ищцата да изкупи процесните идеални части от
недвижимия имот и на основание чл. 33,
ал. 2 от ЗС да се допусне същата, като съсобственик, да изкупи дела на
ответника Н.С. при уговорените условия за продажба.
Предвид гореизложеното въззивната жалба
се явява основателна и следва да бъде уважена, а решението на районния съд като
неправилно следва да бъде отменено, вместо което да се постанови ново, с което
да бъдат уважени предявените искове.
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция
в полза на жалбоподателката следва да се присъдят направените разноски за ДТ и
адвокатско възнаграждение в първата инстанция общо в размер на 420 лева и
направените разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция
общо в размер на 350 лева.
По тези съображения ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 307 от 12.07.2018г.,
постановено по гр. д. № 521 по описа за 2018г. на Карловски районен съд, I гр. състав,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
По иска на П.Л.С.,
ЕГН ********** *** против С.Д.И., ЕГН ********** *** и Н.Л.С., ЕГН ********** ***,
с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. пето от ЗЗД ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на
обективирания в нотариален акт № ***г., том IV, рег. № ***,
нот. дело № ***г. на нотариус Станка Ранджева, с район на действие Районен съд К.
договор за дарение на недвижим имот, като привиден, прикриващ продажба.
ОБЯВЯВА за действителен сключеният между Н.Л.С., ЕГН **********
***, като продавач и С.Д.И., ЕГН ********** ***, като купувач договор за
покупко-продажба на ½ ид. част от поземлен имот – нива с площ от 2, 2020
дка, пета категория, находящ се в землището на с. В. Л., Община К., ЕКАТТЕ
10207, в местността „П. н.“, представляващ имот № 912111, при граници и съседи:
имот № 012110 – нива на С.Д.И.; имот № 012040 - нива на Т. Д. Ш.; имот № 012042
– нива на С.Д.И.; имот № 012149 – овощна градина на К. Д.Д.; имот № 000900 –
канал на МЗГ-ХМС; имот № 012039 – нива на И. Г.И., за сумата от 500 лева, на
основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД.
ДОПУСКА П.Л.С.,
ЕГН ********** ***, като съсобственик, да изкупи на основание чл. 33, ал. 2 от
ЗС продадената от Н.Л.С., ЕГН ********** *** на С.Д.И., ЕГН ********** ***,
½ ид. част от поземления имот - нива с площ от 2, 2020 дка, пета
категория, находящ се в землището на с. В. Л., Община К., ЕКАТТЕ 10207, в местността
„П. н.“, представляващ имот № 912111, при граници и съседи: имот № 012110 –
нива на С.Д.И.; имот № 012040 - нива на Т. Д. Ш.; имот № 012042 – нива на С.Д.И.;
имот № 012149 – овощна градина на К. Д.Д.; имот № 000900 – канал на МЗГ-ХМС;
имот № 012039 – нива на И. Г.И., при уговорената между ответниците цена от 500
лева, която сума П.Л.С. следа да заплати на купувача С.Д.И. в едномесечен срок
от влизане на решението в сила.
УКАЗВА на П.Л.С.,
ЕГН ********** ***, че ако не плати дължимата сума в месечен срок от влизане на
решението в сила, това решение се счита обезсилено по право.
ОСЪЖДА Н.Л.С.,
ЕГН ********** *** и С.Д.И., ЕГН ********** *** да заплатят на П.Л.С., ЕГН **********
*** направените в първоинтанционното производство разноски в размер на 420 лева
и направените във въззивното производство разноски в размер на 350 лева.
Решението подлежи на обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните - при наличие на предпоставките
по чл. 280 ГПК
пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: