№ 113
гр. П., 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20211230101666 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 ГПК.
Ищцата – частен съдебен изпълнител (ЧСИ) В. Й. Т., с рег. № 795 на
Камарата на ЧСИ, с район на действие – районът на Окръжен съд – гр. Б., със служебен
адрес в гр. Б., ул. „Т. А.” № 41, ет. 3, офис 15-17, с код по БУЛСТАТ **********,
твърди, че в кантората й е било образувано изп. д. № 1269/14 г., по което ответникът е
бил длъжник. Поддържа, че изпълнителното производство е било прекратено по
писмено искане на взискателя, защото след неговото започване длъжникът му е
заплатил остатъка от изпълняемите вземания. Изтъква, че в тази връзка по
изпълнителното дело са останали непогасени такси и разноски, чийто общ размер е
185,22 лв., като те не са били внесени авансово от взискателя, поради което е нужно да
бъдат поети от длъжника. Пояснява, че за тях е издала и сметка № 37967/21.01.2021 г.,
по която също не е било направено плащане. Уточнява, че за визираното вземане е
била издадена заповед по чл. 410 ГПК, която е била връчена на ответника, при
условията на чл. 47, ал. 5 от същия кодекс. Затова иска неговата дължимост да бъде
призната за установена, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 10.05.2021 г., до погасяването. Претендира и съдебни разноски.
Ответникът – И. В. Т., с постоянен адрес в гр. П., ж.к. „И.“ № 9, вх. Б, ет. 7, ап.
21 и с настоящ такъв в гр. С., ж.к. „Н. III“ № 334, вх. Д, ет. 6, ап. 109, ЕГН **********,
се представлява от особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК – адв. П. Ж. Х. от
1
Адвокатска колегия – гр. Б.. Последната оспорва ищцовата претенция и настоява за
отхвърлянето й. Излага доводи, че не е доказано, че ответникът носи отговорност за
търсените такси и разноски, нито е установено, че те са определени правилно.
Съдът приема следното:
1. По съществото на делото (изводи от фактическа и от правна страна):
Предмет на разглеждане е установителен иск по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415,
ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 3 ЗЧСИ.
Вземането по тази искова претенция е включено в обхвата на Заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК с № 69/02.06.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 671/21 г. на
Районен съд – гр. П. (което дело е приложено към настоящото такова).
Препис от заповедта за изпълнение е бил връчен на ответника (като длъжник по
нея), чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 във вр. с ал. 5 ГПК, поради което
ищцата (като заявител в заповедната процедура) е предявила установителния иск
относно съществуването на вземането.
Уважаването на разглеждания иск е детерминирано от кумулативното наличие
на няколко предпоставки, а именно: 1/ образуването от ищцата, в качеството й на ЧСИ,
на посоченото изпълнително дело, по което ответникът е бил длъжник; 2/ реалното
извършване в хода на изпълнителния процес на съответни действия, за които се дължат
заявените такси и разноски; 3/ прекратяване на изпълнителното производство, в
резултат на което тези такси и разноски е необходимо да бъдат платени от длъжника, и
4/ непогасяване на това задължение от негова страна.
Правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковия
граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), възлагат на ищцата да установи
положителните предпоставки по иска, а на ответника – погасяването на задължението.
От копието на материалите, формиращи процесното изпълнително дело, които
са приобщени към доказателствената съвкупност, се изяснява, че:
- То е започнало въз основа на молба от 26.11.2014 г., която „БНП П. П. Ф
.“ ЕАД, със седалище в гр. С., ЕИК ***, е подало до ищцата, в качеството й на ЧСИ.
- Касае се за принудително събиране на парични притезания,
материализирани в изпълнителен лист от 28.07.2014 г. по ч. гр. д. № 599/14 г. на
Районен съд – гр. П., издаден срещу сегашния ответник и в полза на взискателя „БНП
П. П. Ф .“ ЕАД.
- На основание чл. 458 ГПК, е било извършено и присъединяване на
Държавата, чрез ТД на НАП – гр. С., за събиране на публични вземания.
- Ищцата е предприела действия по удовлетворяване на изпълняемия дълг и
за част от него е бил постигнат положителен резултат, за което са били направени
отбелязвания на гърба на изпълнителния лист.
- На 01.10.2020 г. взискателят е депозирал писмена молба до ищцата, с
2
което е поискал изпълнителното дело да бъде прекратено, „поради изплащане на
задължението“.
- На 21.01.2021 г. ищцата е издала споменатата по-горе сметка с № 37967,
според която длъжникът по изпълнението дължи такси и разноски, включващи:
= 5 лв. – обикновена такса по т. 3 от ТТРЗЧСИ (извършване на
справка за длъжника и за неговото имущество;
= 10 лв. – обикновена такса по т. 4 ТТРЗЧСИ (изпращане по пощата
на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа);
= 40 лв. – обикновена такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ (изготвяне и връчване
от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба,
уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл.
517, ал. 2 и 3 ГПК);
= 93,81 лв. – пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ (изпълнение
на парично вземане), както и
= 6,65 лв. – разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ (за допълнителни разходи).
- Общият сбор на първите четири от описаните компонентите, обхванати от
обсъжданата сметка, е 148,81 лв., върху която сума е начислен и дължимият ДДС
(29,76 лв.), докато последният компонент е необлагаем, при което крайното
задължение е 185,22 лв. (148, 81 + 29,76 + 6,65).
- По молбата на взискателя за прекратяване на делото ищцата не се е
произнесла с прекратително постановление, а дори е правила опити за събиране на
таксите и на разноските по издадената сметка, които обаче не са постигнали успех.
Впоследствие от страна на взискателя са постъпили две други молби (от 19.11.2021 г. и
от 05.04.2022 г.), с които е поискал осъществяването на нови изпълнителни действия,
като по първата от тях ищцата дори е направила актуално проучване на имуществото
на длъжника.
Посредством заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза,
което няма причини да не бъде изцяло кредитирано, става ясно, че:
- Таксите, начислени в сметката с № 37967/21.01.2021 г., по т. 3, по т. 4 и по
т. 5 от ТТРЗЧСИ, се отнасят до дейности, за които в кантората на ищцата има
оправдателни документи, както следва:
= за таксата по 3 от ТТРЗЧСИ – справки относно имуществото на
длъжника от НАП, от БНБ, от Агенцията по вписванията, както и за регистрирани
трудови договори;
= за таксата по т. 4 от ТТРЗЧСИ – уведомление до взискателя за
прекратяване на изпълнителното дело;
= за таксата по т. 5 от ТТРЗЧСИ – уведомления до длъжника за
дължими суми и за прекратяване на изпълнителното дело;
- Пропорционалната такса, начислена в коментираната сметка, е била
3
определена при правилно прилагане на алгоритъма, даден в т. 26 от ТТРЗЧСИ, спрямо
сумата, която е била принудително събрана по изпълнението.
- Допълнителните разходи по т. 31 от ТТРЗЧСИ, упоменати в сметката,
касаят банкови комисиони и пощенски такси, които са били реално направени от
ищцата.
- Няма документални (счетоводни) данни за плащане на коментираните
такси и разноски в полза на ищцата нито от взискателя, нито от длъжника по
изпълнителното дело.
Разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в
случаите, когато: 1/ делото се прекрати, съгласно чл. 433, но не заради плащане след
започване на изпълнителното производство; 2/ изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; 3/ разноските се отнасят до
неприложени изпълнителни способи (по аргумент от чл. 79, ал. 1 ГПК). Поначало
таксите и разноските по изпълнението трябва да бъдат внесени от взискателя авансово,
а когато това не е било сторено, те се събират от длъжника, ако той отговаря за тях (по
аргумент от чл. 79, ал. 2 ГПК). За таксите и за разноските, които се полагат на частния
съдебен изпълнител, но са останали неплатени, в негова ползва възниква парично
притезание, което може да бъде предявявано по съдебен ред срещу задължения субект
(по аргумент от чл. 79, ал. 3 ЗЧСИ).
Една от хипотезите за прекратяването на изпълнителното производство е, когато
взискателят е релевирал такова писмено искане (чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК). Ако се
реализира някое от основанията, предвидени в закона за прекратяване на
изпълнителния процес (включително при писменото искане на взискателя за това),
прекратяването настъпва по силата на закона, а постановлението на органа по
принудителното изпълнение не е условие за този ефект, защото то притежава само
констатиращ ефект (вж. Ж. Сталев, А. Мингова, В. Попова и Р. Иванова, „Българско
гражданско процесуално право“, Осмо издание, С., 2006 г., стр. 753).
Реалното извършване от ищцата, в качеството й на ЧСИ, на дейностите,
свързани с таксите и с разноските, за които се води сегашното исково дело, липсата на
авансовото им внасяне от взискателя и отсъствието на основания, изключващи
отговорността на длъжника за тях, означава, че те се дължат от последния.
Писмената молба на взискателя от 01.10.2020 г., с която той изрично е поискал
изпълнението да бъде прекратено, очевидно е довело до такъв резултат. Липсата на
нарочно постановление от ищцата по този въпрос, както и извършването на
последващи действия от нейна страна, въпреки прекратяването на изпълнителното
дело, нямат значение в тази насока. Самото прекратяване пък означава, че таксите и
разноските, за които ответникът, в качеството му длъжник, е останал задължен към
ищцата, не могат да бъдат събирани от нея в резултат на изпълнителни действия по
вече прекратеното дело. Ето и защо и те трябва да бъдат предявени именно по пътя на
4
исковия граждански процес, респ. по пътя на заповедното производство.
В контекста на горното се налага обобщаващата констатация, че са изпълнени
законовите предпоставки за уважаване на предявения иск.
2. Относно съдебните разноски и възнаграждението на особения
представител на ответника:
Изходът от спора дава право на съдебни разноски само на ищцата (чл. 78, ал. 1
ГПК).
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/13 г.,
ОСГТК на ВКС, е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне по
разноските, полагащи се на ищцовата страна за заповедното и за исковото
производство, и те възлизат на:
- 325 лв. – общ размер за заповедното производство, определен на базата на
заплатената държавна такса (25 лв.) и платеното възнаграждение за адвокат (300 лв.), и
- 825 лв. – общ размер за исковото производство, формирани от внесената
държавна такса (25 лв.), платеното възнаграждение за адвокат (300 лв.), разноските за
особен представител (300 лв.) и разходите за вещо лице (200 лв.).
Нужно е да бъде разпоредено да се изплати на особения представител на
ответника дължимото възнаграждение, което е 300 лв. и е внесено от ищцата по
набирателната сметка на съда.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че И. В. Т., с
постоянен адрес в гр. П., ж.к. „И.“ № 9, вх. Б, ет. 7, ап. 21 и с настоящ такъв в гр. С.,
ж.к. „Н. III“ № 334, вх. Д, ет. 6, ап. 109, ЕГН **********, дължи на частен съдебен
изпълнител (ЧСИ) В. Й. Т. , с рег. № 795 на Камарата на ЧСИ, с район на действие –
районът на Окръжен съд – гр. Б., със служебен адрес в гр. Б., ул. „Т. А.” № 41, ет. 3,
офис 15-17, с код по БУЛСТАТ **********, следната сума, попадаща в обхвата на
Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 69/02.06.2021 г., издадена по ч. гр. д. №
671/21 г. на Районен съд – гр. П., а именно: 185,22 лв. – представляваща сбор от
таксите и разноските, с начислен ДДС, съгласно Сметка № 37967/21.01.2021 г.,
дължими по изп. д. № 1269/14 г. по описа на кантората на ЧСИ В. Т., образувано по
молба на „БНП П. П. Ф .“ ЕАД (като взискател) срещу И. В. Т. (като длъжник по
изпълнението), производството по което е било прекратено, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 10.05.2021 г. до погасяването.
5
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И. В. Т., с постоянен адрес в гр. П.,
ж.к. „И.“ № 9, вх. Б, ет. 7, ап. 21 и с настоящ такъв в гр. С., ж.к. „Н. III“ № 334, вх. Д, ет.
6, ап. 109, ЕГН **********, да заплати на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) В. Й.
Т., с рег. № 795 на Камарата на ЧСИ, с район на действие – районът на Окръжен съд –
гр. Б., със служебен адрес в гр. Б., ул. „Т. А.” № 41, ет. 3, офис 15-17, с код по
БУЛСТАТ **********, съдебни разноски, както следва:
- 325 лв. – за заповедното производство (ч. гр. д. № 671/21 г. на Районен
съд – гр. П.), и
- 825 лв. – за първоинстанционното исково производство (гр. д. № 1666/21
г. на Районен съд – гр. П.).
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. П. Ж. Х. от Адвокатска колегия – гр. Б., назначена за
особен представител на ответника по чл. 47, ал. 6 ГПК, възнаграждение от 300 лв.,
дължимо за настоящото дело, която сума е внесена от ищцата по набирателната сметка
на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр. Б., в
2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава
чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6