Решение по в. гр. дело №1051/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 932
Дата: 24 юли 2023 г. (в сила от 24 юли 2023 г.)
Съдия: Златина Иванова Кавърджикова
Дело: 20233100501051
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 932
гр. Варна, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на трети
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова

Ивелина Владова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20233100501051 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:


Производството по делото е образувано по въззивната жалба на „Енерго–Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г, представлявано от П.Ст.Ст., Я.М.Д. и
Р.Й.Ив., чрез адв. Н.Б., против решение № 1106/03.04.2023г. по гр.д. № 11685/2022г. на 39-
ти състав на ВРС, в частта, в която е отхвърлен иска на дружеството, насочен срещу К. Д.
К. ЕГН ********** от гр. Варна, ***********, за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът има неизплатено задължение към ищеца, възлизащо в
размер на сумата от 230.27лв., представляваща мораторната лихва за забава, за
периода от 13.08.2018г. до 16.06.2022г. върху главницата за незаплатена ел. енергия,
консумирана в обект с аб. № ********* и кл.№ ********, за която е издадена фактура
№ *********. на стойност 602.47лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда-24.06.2022г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 8071/2022г. на ВРС, на основание чл. 415, ал.4 от ГПК
във вр. чл.422 от ГПК и чл. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Считайки решението в обжалваната част за неправилно, необосновано и постановено
в разрез със събрания в хода на процеса доказателствен материал, се моли да бъде отменено
1
и постановено друго решение, с което и тази самостоятелна искова претенция бъде уважена.
След като ВРС е уважил главната искова претенция, по идентични съображения е следвало
да уважи и претенцията за мораторна лихва, като последица от уважаване на иска за
дължимост на вземането по процесната фактура. Моли и за присъждане на сторените
разноски и адвокатско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност, при присъждане на разноски на ответната страна.
В писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от К. Д. К. ЕГН ********** от гр.
***********, чрез адв. Й.А., въззиваемият оспорва въззивната жалба, като неоснователна.
Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част, като
правилно и добре мотивирано. Приеме ли се от съда, че ответникът е изпаднал в забава, то
моли да се отхвърли иска, поради изтекла погасителна давност. Моли за присъждане на
сторените разноски.
В редовно проведеното о.с.з. въззивното дружество, чрез процесуалния си
представител поддържа въззивната си жалба, а въззиваемият, в писмена молба, чрез адв.
Кр.К.-писмения си отговор.
ВОС съобрази следното:
С исковата си молба „Енерго-Про продажби” АД, ЕИК *********, чрез адв. Н.Б. е
предявило иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК срещу К. Д. К., ЕГН ********** от
гр.Варна, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 602.47 лв.,
представляваща цена за ел.енергия, консумирана и незаплатена в обект с абонатен №
*********, находящ се в гр.Варна, **********, клиентски № ********, за която е издадена
фактура № ФП*********., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 24.06.2022 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата
от 230.27 лв., представлявата мораторна лихва върху главницата за периода от 13.08.2018г.
до 16.06.2022г.
Излага се, че между страните е налице облигационна връзка, като в изпълнение на
задълженията си по нея, дружеството е доставяло ел. енергия в обект с абонатен №
*********, в гр.Варна, ул.*****. Издадена е фактура за реално потребена ел. енергия в
периода от 04.05.2018г. до 01.08.2018г. Въпреки, че като получател във фактурата е вписан
Г.Д., стойността е дължима от Кр. Д. К., тъй като както към момента на извършване на
проверката, така и в периода на корекцията, същият е бил собственик на обекта и ползвател
на ел.енергия. На 01.08.2018г. е извършена проверка на електромера от служители та
„Електроразпределение Север“ АД , резултатите от която са обективирани в КП № 1202300.
При проверката е установено неправомерно въздействие върху схемата на свързване на СТИ
– прекъснат е нулев проводник от нулевата шина към СТИ. В резултат на това
консумираната ел. енергия не преминава през СТИ и съответно не се заплаща. При
съставяне на КП са спазени изискванията на чл.47 ПИКЕЕ. Констатираното неправомерно
въздействие, при което потребената ел. енергия не се отчита от СТИ е основание за
извършване на корекция на сметката на абоната на основание чл. 48, ал.1, т.1, б. Б. В
резултат на извършената проверка е съставена справка за корекция за начисляване на ел.
2
енергия и конкретизиран размер на вземането, като е издадена процесната фактура. В
изпълнение на чл.49, ал.4 ПИКЕЕ, абонатът е уведомен за извършената корекция на сметка.
Потребителят е следвало да заплати консумираната ел. енергия в сроковете, определени в
ОУ, като при неплащане в срока изпада в забава и дължи обезщетение, считано от падежа на
главното задължение, на основание чл. 38 от ОУДПЕЕ. Предвид неизпълнение на поетите
задължения, е инициирано заповедно производство, като е образувано ч.гр.д. № 8071/2022г.
по описа на ВРС, като в полза на „Енерго-Про Продажби“ АД е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Срещу така издадената заповед за изпълнение,
длъжникът е депозирал възражение. Заявителят е принуден да образува
първоинстанционното дело за установяване дължимостта на спорните вземания.
Моли се за уважаване на предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от Кр. Д. К., чрез адв. Й.А., с който
оспорва иска, като неоснователен. Оспорва се доставянето на посоченото количество ел.
енергия в обекта и реалното й потребление. Оспорва се корекционната процедура, както и
начина, и методиката за начисляване на дължимата сума. Счита, че не са били налице
предпоставките за извършване на корекцията, не е изпълнено задължението на ответното
дружество за извършване на периодични проверки, не са представени доказателства за
реалното доставяне на количеството електроенергия, а периодът на извършената корекция е
определен произволно. Оспорва още и констатираното от ответника нарушение в точността
на измервателния уред. Навежда доводи, че доколкото фактурата не му е връчена, не е
изпаднал в забава, поради което не дължи мораторна лихва. В условията на евентуалност
възразява, че претенциите са погасени по давност.
Моли за отхвърляне на иска.
Съдът намира за установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д. № 8071/2022г. на 39-ти състав на ВРС се установява, че е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, в полза
на „Енерго-Про Продажби“ АД срещу Кр. Д. К. за сумите, предмет на установителния иск.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е направено възражение от ответника, поради което
съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.
Не се спори между страните, че ответникът Кр. Д. К. е клиент на дружеството за
обекта си на адрес на потребление в гр.Варна, ул. „*********, с кл. № ******** и аб. №
*********.
Видно от КП № 1202300, на 01.08.2018г. е извършена техническа проверка на СТИ,
отчитащо електроенергията в обекта на клиента, извършена от служители на
„Електроразпределение Север” АД. По време на проверката е установено неправомерно
въздействие върху функцията на СТИ и измервателната система като цяло. Прекъснат е
нулев проводник от нулевата шина към СТИ. По този начин СТИ е без оперативна нула.
Констатирано е, че по този начин консумираната ел. енергия не се измерва от СТИ. КП е
3
съставен в отсъствие на клиента. Подписан е от актосъставителите и двама свидетели-
съседи. Протоколът и съставената фактура са адресирани до Г.Д. на адрес *********** и
изпратени с писма на 03.08.2018г. От приложените по първоинстанционното дело известия
за доставяне-2бр., видно пратките не са получени на адреса. Съставена е справка от
02.08.2018 г. за корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на
електрическата енергия, извършена в съответствие с чл. 48, ал.1, т.1, б. Б ПИКЕЕ, като за
периода от 04.08.2018г. до 01.08.2018г. са начислени допълнително 3168.00кВтч. ел.
енергия. Издадена е фактура № *********/03.08.2018г. на стойност 602.47 лв.,
представляваща стойност на допълнително начислената ел. енергия за периода от
04.08.2018г. до 01.08.2018г. и срок за плащане 13.08.2018г.
От справка от АВ се установява, че ответникът Кр. Д. К. е закупил имота в гр. Варна,
*********** на 14.01.2015г.
На 09.08.2018г. Кр. Д. К. е подал до „Енерго-Про“ заявление за снабдяване с
ел.енергия за обекта в гр. Варна, ***********, закупен от него на 14.01.2015г., като обектът
с аб. № ********* и кл.№ ******** е ползван до момента от Г.Д..
По първоинстанционното дело е приложен и КП № 11263323/17.08.2018г. за
проверка на електромер с фабричен № 1115031700818258.
По първоинстанционното дело е изслушано заключението по допуснатата СТЕ,
вещто лице по която поддържа, че е констатирано неправомерно въздействие върху
функцията на СТИ. Налице е неотчитане от измервателната система на СТИ на цялата
преминала по захранващия кабел към електроконсуматорите на абоната ел. енергия в
следствие на установено прекъсване на нулевия /оперативен/ проводник към електромера.
Начислени служебно са 3168 кВтч за периода от 04.05.2018г. до 01.08.2018г. или за 90 дни.
При действащите към момента цени на електроенергията, утвърдени от ДКЕВР се получава
сума за плащане 602.47 лева с ДДС, при цена на електроенергията 0.19017 лева за 1 квтч,
средно за периода. Извършените изчисления по корекционната процедура, са математически
верни и са в съответствие с утвърдената методология на ОУ и тези на ПИКЕЕ в сила от
30.04.2019г.. Количеството ел. енергия, изчислено по корекционната справка може реално да
бъде доставено до абоната. При проверката на 04.03.2021г. е отчетен товар от 1.32 А, т.е.
консумация на ел.енергия.
С решението си ВРС е уважил исковата претенция за главницата от 602.47лв., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда-24.06.2022г. до
окончателното изплащане на задължението, но е отхвърлил иска за присъждане на
мораторна лихва в размер на 230.27лв. за периода от 13.08.2019г. до 16.06.2022г.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Спорният момент е дължимостта на претендираната мораторна лихва върху
4
главницата,съобразно това, кога ответникът-длъжник е изпаднал в забава.
Настоящият състав намира, че понеже главницата се претендира на основата на
съществуващите между страните договорни отношения и в закона няма определен ден за
изпълнение, то следва да бъде прието, че длъжникът изпада в забава след покана. Не е
установено по делото ищцовото дружество да е канил ответника Кр. Д. К. да плати. Копие
от КП № 1202300/01.08.2018г. и фактура № *********., даващи информация за основанието
и размера на задължението на длъжника са изпращани от „Енерго-Про Продажби“ АД , но
пратките са били адресирани до предходния потребител на ел.енергия в обекта Г.Д., а освен
това са останали невръчени, видно от приложените по първоинстанционното дело известия
за доставяне на л. 19 и л. 20. Липсата на надлежно връчена покана за плащане не поставя
длъжника в забава /така решение № 50166/06.10.2022г. на ВКС по гр.д. № 4782/2021г. на
Четвърто ГО/.
Вярно, че изпратените до ползвателя на ел.енергия на адреса на обекта известия са с
оглед изпълнение на предвидената в чл. 49 от ПИКЕЕ процедура, законосъобразността на
която не може да зависи от потребителя. В случая не става въпрос за това изпълнена ли е
предвидената процедура, връчени ли са съобщенията или не и по каква причина,
законосъобразно ли е издаден КП или не, а за това, че изпратените до потребителя известия
имат ролята на покана, а те не са връчени на Кр. Д. К..
Искането за приемане за установено дължимостта на мораторна лихва върху
главницата от 602.47лв. в размер на 230.27лв. за периода от 13.08.2019г. до 16.06.2022г. е
неоснователно.
Поради съвпадане на изводите на ВОС с тези в обжалваното решение, последното
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора“Енерго-Про Продажби“ АД следва да бъде осъдено да
заплати на Кр. Д. К. разноски за въззивната инстанция в размер на 400.00лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и
съдействие и списък по чл. 80 от ГПК на л. 23 и л. 24 по делото, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

В останалата си част първоинстанционното решение е влязло в сила, като
необжалвано.

Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1106/03.04.2023г. по гр.д. № 11685/2022г. на 39-ти
състав на ВРС, в частта, в която е отхвърлен иска на „Енерго–Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
258, Варна Тауърс - Г, представлявано от П.Ст.Ст., Я.М.Д. и Р.Й.Ив., насочен срещу К. Д. К.
5
ЕГН ********** от гр. Варна, ***********, за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът има неизплатено задължение към ищеца, възлизащо в
размер на сумата от 230.27лв., представляваща мораторната лихва за забава, за
периода от 13.08.2018г. до 16.06.2022г. върху главницата за незаплатена ел. енергия,
консумирана в обект с аб. № ********* и кл.№ ********, за която е издадена фактура
№ *********. на стойност 602.47лв., за която суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 8071/2022г. на ВРС, на
основание чл. 415, ал.4 от ГПК във вр. чл.422 от ГПК и чл. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Енерго–Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г, представлявано
от П.Ст.Ст., Я.М.Д. и Р.Й.Ив., да заплати на К. Д. К. ЕГН ********** от гр. Варна,
***********, разноски за въззивната инстанция в размер на 400.00лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
Решението е влязло в сила в останалата си част, като необжалвано.
Решението не подлежи на обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6