№ 12
гр. Пловдив, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мария П. Петрова
Членове:Стоян Ат. Германов
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно гражданско
дело № 20215000500330 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 271564/02.04.2021 г. от „З-Т.“ ЕООД,
ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: град П., ул. “Г.С.“ № 4А, чрез
адв. А.Б. – АК П., ул. “П.К.“№ 24, ет. 2, против Решение № 260333 от
08.03.2021 г. по гр.д. 110/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта
му, с която дружеството-въззивник е осъдено да върне на СВ. М. СТ. с ЕГН -
**********, с адрес: град Х., ж.к. „Д.“ 502, със съдебен адрес: град П.,
ул.“Й.Г.“ № 41, адв. М.Р. Н. сумата от 30000-тридесет хиляди лева, получена
при начална липса на основание, ведно със законната лихва върху нея от
18.01.20 г. до окончателното и връщане, както и сумата от 2452.91-две хиляди
четиристотин петдесет и два лева и деветдесет и една стотинки - разноски в
производството пред окръжния съд. Изложени са доводи за неправилност на
обжалваното решение в две насоки: съществено нарушение на
съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, който е зачел
мотиви на съдебно решение, постановено в друго производство и поради това
не е разпределил доказателствената тежест между страните относно
оспорване на автентичност на предварителен договор от 20.01.2015 г. и на
1
второ място – съдът не е бил съобразил, че в предпочетените от него мотиви
на съдебен акт по предходно дело, че приоритет е даден на основанието
„противоречие с добрите нрави“ за нищожност на договора, която нищожност
е абсолютна и изключва и предхожда по произнасяне автентичността на
подписите в посочения договор. Моли въззивният съд да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната му част.
Въззиваемата страна СВ. М. СТ. счита решението на окръжния съд за
правилно. Излага доводи по същество. Моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК; изхожда
от легитимирано лице – ответник, засяга частта от неблагоприятно за него
уважаващо първоначалните искове първоинстанционно решение, откъм
съдържание е редовна, поради което се явява допустима.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД.
Предявен е от СВ. М. СТ. с ЕГН – **********, с адрес: град Х., ж.к.
„Д.“ 502 против „З-Т” ЕООД – П., ул. „Г.С.“ № 4 А с ЕИК - .......
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден
ответника да му заплати 30000 лева, сума платена като продажна цена за
недвижим имот по нищожен договор от 20.01.2015 г., ведно със законна лихва
в размер на 6091 лева за периода 17.01.2018 г. – 17.01.2020 г., заедно със
законна лихва върху главницата от 18.01.2020 г. до окончателно изплащане на
сумата. Претендира разноски.
Ответникът не признава иска. Претендира разноски.
В исковата молба е посочено, че, на 20.01.2015 г., между страните е
подписан предварителен договор, по силата на който „З-Т” ЕООД – П., с ЕИК
- ...... е поело задължение да прехвърли на СВ. М. СТ. с ЕГН - **********
правото на собственост върху недвижими имоти с идентификатори: ......
Твърди се, че по силата на договора ищецът е платил на ответното дружество
сумата от 30000 лева в деня на подписването на договора. Поради неявяване
пред нотариус на договорена дата на представител на дружеството, не е било
извършено прехвърляне на собствеността. По предявения от С. иск по чл. 19,
2
ал. 3 от ЗЗД състав на Апелативен съд – Пловдив е отхвърлил иска, поради
нищожност на предварителния договор по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, което
обусловило правния интерес на ищеца да предяви настоящия иск.
С отговора на исковата молба (л. 25 от делото на ОС) ответникът е
оспорил подписа на представителя на продавача към момента на
подписването (управителя З.Т.Т.) върху цитирания договор, а също верността
на съдържанието му и посочената в него дата на съставяне. Твърди, че сума
от 30000 лева не е постъпвала в дружеството. Според ответното дружество
лихва за забава би се дължала от поканата за връщане на даденото.
По делото пред окръжния съд на основание чл. 176 от ГПК е изслушан
ищецът С.. Заявил е, че сумата от 30000 лева разполага от наследство и от
лични спестявания. Не е декларирал произхода на сумата и заплащането й по
договора пред НАП. На 20.01.2015 г. се срещнал със З. (З.Т.Т., към този
момент представляващ дружеството-ответник, починал на 18.06.2015 г.) в
град П., на пешеходната главна улица и му дал парите. Не е запомнил нещо
по-забележително във връзка с тази пешеходна главна улица, което да
посочи. Не познавал града, пристигнал чрез навигация. Сумата предал в едно
заведение, в което седнали. Не помни къде е спрял. Не помни какво било
заведението – кафетерия или заведение за хранене. Не помни какво било
времето на този ден. Не помни час. Заплатил сумата в банкноти от по 50 лева.
Били само той и З., нямало други хора. Той дал парите, а З. ги бил преброил
пред него банкнота по банкнота и казал, че са точно 30000 лева. Прибрал ги.
Изкарал два екземпляра на предварителния договор и го подписали. Взел
парите и си тръгнал, ищецът взел договора и също си тръгнал. Не помни дали
с едно пишещо средство подписали двата екземпляра от договора. На този
ден не бил на работа в поделението, бил в компенсация. Към 20.01.2015 г. бил
военнослужещ, редник, бил майстор по ремонт, бил шофьор, всичко било при
тях възможно. Нямал спомен как ползвал компенсацията.
По делото е назначена и изслушан съдебно-счетоводна експертиза,
която дава заключение за размер на 9124.98 лева законна лихва върху сумата
от 30000 лева за период от 17.01.2017 г. до 17.01.2020 г.
Приети са от нотариус № ... – С.З. – П. две извлечения от общия
регистър: № 5697/20.10.2015 г. – удостоверяване на верността на препис на
незаверен предварителен договор от 20.01.2015 г. с приносител на документа
3
С.М. С. и № 5706/20.10.2015 г. – съставяне на констативен протокол за
явяване или неявяване на страни с молител С.М. С., както и самия
констативен протокол.
Първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на
ответното дружество за разглеждане на всички повдигнати възражения за
нищожност и оспорвания, засягащи валидността на сключения предварителен
договор с дата 20.01.2015 г. с оглед преклудирането им чрез навеждането в
предходно произвоство по гражданско дело 2996/2015 г. по описа на
Пловдивски окръжен съд. Приел е, че с подписване на договора, уговорената
по чл. 3, ал. 1 продажна цена сума от 30000 лева е получена и договорът
служи като разписка за извършеното плащане. Според ПОС твърденията на
дружеството, че предварителният договор не бил подписан от
представляващия го З. Т. са опровергани в производството по приключилото
между страните гр.д. № 2996/15 г., като това оспорването е намерено за
недоказано. Констатирал е, че с влязло в сила решение по това предходно
дело предварителният договор е признат за нищожен, поради противоречие с
добрите нрави. Съдът е поставил в доказателствена тежест на ищеца С.
установяване на релевантния факт на извършеното от него плащане по
предварителния договор. Прието е налично плащане по силата на договора
при подписването му. Обосновал е основателността на ищцовата претенция с
оглед възможността, когато нещо е получено въз основа на договор, признат
за нищожен, връщането му да се търси като дадено при начална липса на
основание - т. 6 от ППВС №1/79 г.
Настоящата инстанция след като обсъди поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства, доводите на страните намира въззивната
жалба за неоснователна.
В проведено производство по гр.д. 2996/2015 г. на ПОС с предмет – иск
по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД с участието на настоящите страни – С. като ищец, а
дружеството като ответник за обявяване за окончателен на предварителния
договор от 20.01.2015 г., в крайното влязло в законна сила решение на
въззивния съд по в.гр.д. 185/19 г. на Апелативен съд – Пловдив е приета
нищожност на този договор, поради противоречие с добрите нрави. Дословно
в мотивната му част след обсъждане на всички приети в това производство
графологични експертизи е направен следният извод: „При тези данни,
4
настоящата инстанция не може да направи категоричен извод, че е
осъществено пълно и главно доказване на оспорването на подписа на З. Т..
Следователно подписът е негов и е налице предварителен договор“. С
посоченият довод ПАС е приел, че е налице валидно съгласие на продавача
при сключване на предварителният договор – факт приет от
първоинстанционния съд и послужил за отхвърляне на иска. Въззивният съд е
потвърдил решението, но на друго основание – нищожност поради
противоречие с добрите нрави – уговорена цена с около 14 пъти под
пазарната.
Настоящата инстанция следва да се съобрази с установената практика
на върховната съдебна инстанция при прилагането на процесуалния закон,
включително и относно настъпилите преклузии спрямо доказателствения
диапазон на предмета на делото. В свое ТР 7/31.07.2017 г. по тълк.д. 7/2014 г.,
т. 5, ОСГТК на ВКС, при анализа за наличието на идентичност в предмета на
влезлите в сила съдебни решения по повод фактическия състав на института
на отмяната по ГПК, се определят зависимости и не само при пълен
обективен и субективен идентитет в предмета и страните, но и когато са
разрешени по различен начин правните въпроси, включени в предмета на
делото, по който се формира сила на пресъдено нещо – когато спорните
предмети са различни, но предметът на обусловеното дело инкорпорира в
себе си този на обуславящото дело. В приетата в това ТР от ВКС
класификация на обуславящ и обусловен иск, се сочи, „ че разрешаването на
спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на
силата на пресъдено нещо по постановеното преди него влязло в сила
решение по преюдициалното правоотношение. Предметите на двете
решения са в съотношение, при което правото по обусловеното решение е
мълчаливо отречена правна последица от предмета на решението по
обуславящия иск.“. Именно решението в настоящият процес е обусловено от
обуславящото решение в производството по в.гр.д. 185/19 г. на ПАС.
Конкретно в свое Р-115/10.01.2012 г. по т.д. 883/2010 г. на ТК, I то ВКС
приема, относно предходен процес за прогласяване нищожност на правна
сделка, че „В последващ процес по предявен иск на различно основание или за
различно искане, но произтичащ от материално право, чието съществуване
е установено с влязло в сила съдебно решение, от съдебната проверка са
изключени фактите, обхванати от преклудиращото действие на силата на
5
пресъдено нещо. Преклудирани са фактите, представляващи основания за
нищожност на правните сделки, за погасяване на вземанията или
пораждащи права за унищожаване или разваляне на сделки, на които се
основава съдебно признатото право.“.
От горното следва ограничение при установяване на автентичността на
подписа на продавача в процесния предварителен договор. Доказателствената
стойност на този договор като писмен документ, като установяващ факт на
плащане на договорената цена от 30000 лева е с характер на разписка. Ето
защо доказателствената му значимост не отпада в случаите, когато тази
сделка е нищожна.
Към настоящето дело е приложено предходното гр.д. 2996/15 г. на
Пловдивски окръжен съд. В определението си от 30.07.2020 г.
първоинстанционният съд е посочил, че прилага посоченото дело, от което
ще се ползват постановените в производството по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД съдебни
актове на инстанциите. Липсва искане от страните за посочване, приобщаване
и ползване в настоящия процес на други приложени към това предходно дело
писмени доказателства – например констатации на данъчната администрация,
служебно писмо от работодателя на въззиваемия и други, и ето защо същите
не подлежат на обсъждане. При тежест на доказване от въззивника, не са
ангажирани адекватни експертни и писмени доказателства за опровергаване
факта на получаване от представителя на ответното дружество на процесната
сума от първоначалния ищец. Поискана е несвоевременно за първи път пред
настоящата инстанция съдебно-счетоводна експертиза, както и разпит на
свидетели относно установяване липсата на подписване от управителя на
дружеството-въззивник на предварителния договор, които не са допуснати с
оглед изискванията на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. При така развилия се
процес настоящия състав приема, че въззиваемият е доказал плащането си по
предвателния договор.
Затова и като държи сметка за горното, Пловдивски апелативен съд
приема, че искът по чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД за връщане на даденото при
начална липса на основание е основателен, и като такъв същият правилно е
уважен от първоинстанционния съд. С оглед гореизложеното при
съобразяване на практиката на ВКС и при съвпадане изводите на първа и
настоящата инстанции по отношение извода за отговорност на ответното
6
дружество, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
С оглед изхода на спора и съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК на въззиваемия
следва да бъдат присъдени разноски – 2000 лева по договор за правна помощ
пред въззивна инстанция.
Ето защо и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260333 от 08.03.2021 г. по гр.д. 110/2020
г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта му, с която „З-Т.“ ЕООД,
ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: град П., ул. “Г.С.“ № 4А е
осъдено да върне на СВ. М. СТ. с ЕГН - **********, с адрес: град Х., ж.к.
„Д.“ 502, със съдебен адрес: град П., ул.“Й.Г.“ № 41 сумата от 30000-тридесет
хиляди лева, получена при начална липса на основание, ведно със законната
лихва върху нея от 18.01.20 г. до окончателното й връщане, както и сумата от
2452.91-две хиляди четиристотин петдесет и два лева и деветдесет и една
стотинки - разноски в производството пред първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА „З-Т.“ ЕООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:
град П., ул. “Г.С.“ № 4А да заплати на СВ. М. СТ. с ЕГН - **********, с
адрес: град Х., ж.к. „Д.“ 502, със съдебен адрес: град П., ул.“Й.Г.“ № 41
сумата от 2000-две хиляди лева по договор за правна помощ пред въззивна
инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
пред Върховен касационен съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7