Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 20.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, девети граждански състав, в публичното заседание на двадесет и
втори юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа
докладваното от съдия гр. дело № 167/2020 год. и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от Д.И.П. против Министерството на правосъдието за заплащане на
обезщетение за вреди от дейност на съдия изпълнител и съдия по
вписванията/служители на СВ.
Ищецът твърди,
че в рамките по производството по изп. д. № 153/2012 г., с постановление на ДСИ
при РС Троян от 29.04.2015 г., му е възложена ½ ид. част от правото на
собственост върху недвижим имот с идентификатор 20300.184.180, по картата на с.
Дебнево, Община Троян.
В рамките на
образувано през РС Троян гр. д. № 98/2016 г., заведено от „Троянска чешма” ООД
твърди, че е бил съдебно отстранен от имота, като ищецът /„Троянска чешма” ООД/
е признат за собственик на възложения му от държавния съдебен изпълнител имот.
В хода на производството по делото се установило, че М.Х.Х./длъжникът по
изпълнителното производство/ не е собственик на възложения на П. имот. С него Х.
се бил разпоредил чрез договор за доброволна делба през 2004 г., а придобилия
правата върху него по силата на сделката с последваща такава, ги е прехвърлил
на „Троянска чешма” ООД през 2014 г. Твърди се, че съдебния изпълнител,
разглеждал изп. д. № 153/2012 г. по описа на РС Троян, при описа на имота е
извършил проверка относно собствеността му само по партидата на длъжника, а не
и по имотната партида, поради което в последващо производство ищецът е бил съдебно
отстранен от възложени му имот. В следствие бездействието на ДСИ при РС Троян
/неизвършената от нейна страна пълна проверка относно собствеността на
възложения имот/ ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 1 110,00
лв. /530,00 лв. – заплатено от него адвокатско възнаграждение в производството
по гр. д. № 98/2016 г. по описа на РС Троян и 580,00 лв. – разноски в
производството, които е осъден да заплати на ищеца по делото/. За
възстановяване на вредите ищецът претендира заплащане на обезщетение. Ищецът
твърди, че в хода на производството по изп. д. № 153/2012 г. по описа на СИС
при РС Троян, държавния съдебен изпълнител е действал по възлагане от
ответника, основание за ангажиране на отговорността му за вредите.
При условията на
евентуалност /при отхвърляне на иска за вреди от незаконосъобразни действия на
държавния съдебния изпълнител/ ищецът твърди, че вреди в сочения размер и вид
/имуществени – загуба/ са настъпили от бездействието на длъжностни лица на
Министерството на правосъдието, които към датата на извършване на действието на
разпореждане от длъжника по изп. д. № 153/2012 г. с възложения имот - през 2004
г. не са извършили надлежно отразяване по партидата на всеки собственик, поради
което ищецът е бил съдебно отстранен от имота в производството по гр. д. №
98/2016 г. на РС Троян, като се претендира заплащането на обезщетение в размер
на 1 110,00 лв. /530,00 лв. – заплатено от него адвокатско възнаграждение
в производството по гр. д. № 98/2016 г. по описа на РС Троян и 580,00 лв. –
разноски в производството, които е осъден да заплати на ищеца по делото/.
Твърди се, че към 2004 г. /годината, в която е извършено разпоредителното
действие и е следвало то да се отрази по партидата на всеки от собствениците/
длъжностните лица в службата по вписванията при РС Троян, са действали по
възлагане от ответника.
Отправя се
искане до съда да постанови решение, с което да осъди Министерството на
правосъдието, в качеството му работодателя на държавния съдебен изпълнител в
СИС Троян, да заплати на ищеца обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер на 1 110,00 лв. /530,00 лв. – платена сума по договор за възлагане
и 580,00 лв. – разноски в производството, които е осъден да заплати на ищеца по
делото/, ведно със законната лихва от 11.02.2016 г. върху сумата от 530,00 лв.
и от 13.07.2016 г. върху сумата от 580,00 лв., а при отхвърлянето на иска да
осъди ответника /Министерството на правосъдието/, в качеството му на
работодател на длъжностните лица, работещи в СВ Троян, да заплати на ищеца
обезщетение в размер на 1 110,00 лв. / 530,00 лв. – платена сума по
договор за възлагане и 580,00 лв. – разноски в производството, които е осъден
да заплати на ищеца по делото/, ведно със законната лихва от 11.02.2016 г.
върху сумата от 530,00 лв. и от 13.07.2016 г. върху сумата от 580,00 лв.
В депозиран по
делото отговор ответникът не оспорва, че държавния съдебен изпълнител при РС
Троян – А.Й., в производството по изпълнителното делото, в което имотът е
възложен на ищеца, е действала по негово възлагане, като между тях съществува
трудовото правоотношение. Оспорва в хода на производството ДСИ Й. да е
извършила противоправно деяние в пряка причинна връзка, с което да са настъпили
вредите, за които ищецът търси заплащане на обезщетение. Твърди се, че преди да
пристъпи към опис, а впоследствие и продан на недвижимия имот, от които ищецът
впоследствие е съдебно отстранен, ДСИ е извършил нужната проверка относно
собствеността му. Оспорва се наличието на вина у лицето, действало при
възлагане, както и наличието на пряка причинна връзка между деянието и
настъпилите вреди /разходи в производството, в което ищецът е съдебно
отстранен/. Оспорва се също част от вредите да са настъпили – да са сторени от
ищеца разноски за процесуално представителство, в производството, в което той е
съдебно отстранен, а в случай, че те са сторени, се твърди, че размера им е
прекомерен. Навеждат се възражения за съпричиняване на вредите, поради
проявеното от ищеца бездействие – необжалване на постановлението, с което имота
му е възложен в производството по изп. д. № 153/2013 по описа на СИС при РС
Троян.
По евентуално
заявената претенция ответникът оспорва длъжностните лица в службата по
вписванията при РС Троян да осъществяват дейността си по негово възлагане.
Твърди се, че те се намират в правоотношения /трудово или служебни/ с Агенцията
по вписванията, която следва да отговаря за вредите от тяхната деятелност. При
условията на евентуалност твърди, че вредите, за които се търси заплащане на
обезщетение, не се намират в пряка причинна връзка с поведението на служителите
в СВ при РС Троян. По отношение на заявените претенция ответникът твърди, че
възможността за принуда е погасена по давност.
С определение от
14.05.2020 г. е допуснато привличането на трето лица помагач на страната на
ответника А.Й. ***.
В хода на делото
ищецът се представлява от адв. М., който по същество излага становище за
основателност на заявената главна претенция, а при отхвърлянето ѝ на
евентуално заявената /в исковата молба и в производството ищецът поддържа
становище, че претенциите му са заявени алтернативно, като тази теза не се
споделя от съда, тъй като разглеждането на втората претенцията е обусловено от
отхвърлянето на първата, т. е. съединяването е евентуално/. Подробни съображения
по основателността на заявените искове представителя на ищеца излага в писмени
бележки.
Ответникът се
представлява по делото от юрисконсулт Рътарова, която по същество излага
становище за неоснователност на заявените искове по съображения, изложени в отговора,
заявява искане за разноски и прави искане за намаляване адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
Третото лице
помагач участва лично в хода на делото, а по същество излага становище за
неоснователност на заявената срещу ответника главна претенция.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като взе
предвид становищата на страните и изтъкнатите от тях доводи, приема за
установено следното от фактическа страна:
Въз основа на
издаден на 06.10.2010 г. от Окръжен съд Плевен, в полза на „Данчо Василев – ДВ”
ЕООД, изпълнителен лист срещу Х.М.Х. и молба от „Данчо Василев – ДВ” ЕООД, през
ЧСИ Кирилова е образувано изп. д. № 1303/2010 г. С втора молба „Данчо Василев –
ДВ” ЕООД е поискал образуването на изпълнително дело за присъдени в негова
полза вземания срещу Х.М.Х. по изпълнителен лист, издадена от Апелативен съд
Велико Търново на 03.08.2010 г. и присъединяването му към изп. д. № 1303/2010
г. на ЧСИ Кирилова.
В хода на
производството е установено, че длъжникът Х.М.Х. е починал на 30.09.2010 г.
/молбата за образуване на производството по изпълнително дело е регистрирани
при ЧСИ Кирилова на 01.11.2010 г./ След смъртта си Х. е оставил низходящи – М. Х.
Х. /л. 16 изп. д № 1303/2010 г. на ЧСИ Кирилова/.
От извършена
справка по партидата на М. Х. Х. в СВ към 11.11.2010 г. се установява, че по
силата на решение на Общинска служба „Земеделие и гори” Троян М.Г.М.и М. Х. Х.
са собственици на осем поземлени имота в с. Дебнево, сред които овощна градина
от 1 128 дка. в местността „Бостан байр”, имот № 184180 /л 21 изп. д №
1303/2010 г. на ЧСИ Кирилова/. По делото е ангажиран препис от решение на
Общинска служба „Земеделие и гори” Троян, с което на Г.М.Т.се възстановяват
имот с план за земеразделяне, като под № 3 от него е посочен овощна градина от
1 128 дка., в местността „Бостан байр”, имот № 184180 /л. 32 изп. д №
1303/2010 г. на ЧСИ Кирилова/.
На 08.12.2010 г.
е изпратена покана за доброволно изпълнение до М. Х. Х., в която му е указан
размера на задълженията на Х.М.Х. по издадени срещу него изпълнителни листове,
като е наложена възбрана върху ½ ид. част от правото на собственост
върху седемнадесет имота, като под № 12 е посочен имот 184.180, местността
„Бостан баир” /л. 138 изп. д № 1303/2010 г. на ЧСИ Кирилова/. Наложената
възбрана е вписана на 13.12.2010 г. /л. 139 изп. д № 1303/2010 г. на ЧСИ
Кирилова/.
По молба на
взискателя „Данчо Василев – ДВ” ЕООД,образуваното пред ЧСИ Кирилова
изпълнително дело, е изпратено на ДСИ при СИС РС Троян. Пред ДСИ Троян е
образувано изп. д. № 153/2012 г.
След назначаване
особен представител на длъжника М. Х. Х., призован чрез лепене на уведомление,
на 30.04.2014 г. ДСИ Й. е насрочила опис на възбранените имоти /л. 72 изп. д. №
153/2012 г./. Преди извършването на описа по делото са изискани заявления за
възстановяване на възбранените имоти. Описът на имотите е извършен на
30.04.2014 г. от ДСИ Й., за което е съставен протокол /л. 87 изп. д. № 153/2012
г./. На назначените по делото вещи лица при описа е възложено да идентифицират имотите
по кадастралната карта и да дадат заключение за пазарната им стойност.
Констатирано е, че правата на длъжника по отношение на първите пет имота са по
¼ ид. част, а за останалите по ½ ид. част, като върху тях е
вписана възбрана. В протокола е отразено, че описа е извършен по
местонахождението на имотите в с. Дебнево, община Троян.
След изготвяне
заключенията по делото е насрочена публична продан на възбранените имоти на
16.01.2015 г. /л. 117 изп. д. № 153/2012 г./. Публичната продан е обявена за
нестанала, с протокол от 19.01.2015 г., за което е съставен протокол /л. 124
изп. д. № 153/2012 г./, като по молба на взискателя е насрочена втора продан
/л. 126 изп. д. № 153/2012 г./. След редовното разгласяване на проданта,
наддавателни предложения са подадени от взискателя и ищеца в настоящото производство
– Д.И.П., като едното от предложенията е касаело поземлен имот с идентификатор
20300.184.180.
С постановление
от 29.04.2015 г., въз основа на протокол от 20.04.2015 г., ДСИ Й. е възложила
на Д.И.П. ½ ид. част от поземлен имот с идентификатор 20300.184.180 по
кадастралната карта на с. Дебнево, *********, представляващ овощна градина, с
площ целия от 1 128 кв. м., при съседни имоти с идентификатори:
20300.184.181; 20300.184.184; 20300.184.209 и 20300.184.179 /л. 217 изп. д. №
153/2012 г./.
Срещу
постановлението за възлагане, издадено в полза на Д.И.П., е подадена частна
жалба от особения представител на длъжника М. Х. Х., с мотива, че имотът не принадлежи
на длъжника. Към жалбата е представен препис на договор за доброволна делба,
сключен между М.Г.М.и М. Х. Х., в който под № 3, в дял на М.Г.М.е поставен
поземлен имот № 184181. Подписите на страните под договора са заверени на
03.05.2004 г., а той е вписан по партида № 6723 на 03.05.2000 г. /л. 245-246 изп.
д. № 153/2012 г./. С определение от 20.07.2015 г., поставено по в. гр. д. №
336/2015 г. на ОС Ловеч, жалбата против постановлението за възлагане на имота в
полза на Д.И.П., е оставена без разглеждане /л. 259-261 изп. д. № 153/2012 г.
Въз основа на
подадена от „ТРОЯНСКА ЧЕШМА” ООД против Д.И.П. *** е образувано гр. д. №
98/2016 г. за установяване право на собственост на „ТРОЯНСКА ЧЕШМА” ООД върху
поземлен имот с идентификатор 20300.184.180, по кадастралната карта на с.
Дебнево, *********, представляващ овощна градина, с площ целия от 1 128
кв. м., при съседни имоти с идентификатори: 20300.184.181; 20300.184.184;
20300.184.209 и 20300.184.179. По делото е ангажиран договор за доброволна
делба, с който процесният имот е поставен в дял на М. Г. Х. и нотариален акт за
покупко - продажба, с който той е прехвърлен в полза на ищеца срещу заплащане
на договорена цена. В ангажираното по делото удостоверение за вписания,
отбелязвания и заличавания за лице по партидата на М.Г.М.е вписан договор за
доброволна делба от 03.05.2014 г., с който в дял на М.в е поставен процесния
имот. Към 09.02.1016 г. договорът за доброволна делба не е писна по партидата
на М. Х. Х., което се установява от ангажираната справка за лице на СВ Троян,
ангажирана в производството по гр. д. 98/2016 г. на РС Троян.
В производството
по гр. д. № 98/2016 г. на РС Троян Д.П. е представляван от адвокат, като за
процесуално представителство е платено възнаграждение в размер на 530,00 лв.,
за което е издадена разписка /л. 33 гр. д. № 98/2016 г. на РС Троян/.
С решение № 176
от 10.06.2016 г., по гр. д. № 98/2016 г. на РС Троян, е признато за установено
по отношение на Д.И.П., че „ТРОЯНСКА ЧЕШМА” ООД е собственик на поземлен имот с
идентификатор 20300.184.180, *********, представляващ овощна градина, с площ
целия от 1 128 кв. м., при съседни имоти с идентификатори: 20300.184.181;
20300.184.184; 20300.184.209 и 20300.184.179. Със същото решение Д.И.П. е
осъден да заплати на „ТРОЯНСКА ЧЕШМА” ООД сумата от 580,00 лв. – сторени
разноски.
С платежно
нареждане от 13.07.2016 г. Д.И.П. е наредил да се плати по сметка на „ТРОЯНСКА
ЧЕШМА” ООД сумата от 580,00 лв. по решение № 176/10.06.2016 г. на РС Троян.
С разпореждане
на ДСИ при СИС ТРоян от 23.08.2016 г. е разпоредено да се върне на основание
чл. 499, ал. 1 ГПК сумата от 173,56 лв. на Д.И.П., както и внесената от него
такса от 50,00 лв.за постановление за възлагане.
Безспорно между
страните е, че държавния съдебен изпълнител – А.Й., в производството по изп. д.
№ 153/2012 г. по описа на СИС при РС Троян, е действала по възлагане на
ответника.
При установените
факти съдът прави следните правни изводи:
При условията на
евентуалност са заявени искове за заплащане на обезщетение за вреди с правна
квалификация чл. 441 ГПК, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД.
Отговорността
за вреди от дейност на държавен съдебен изпълнител е уредена като гаранционно
обезпечителна – отговорност на чуждо противоправно поведение, за което отговаря
възложителя. Държавните съдебни изпълнители структурно са част от организацията
на районните съдилища, но те се назначават от министъра на правосъдието /чл.
265 ЗСВ/, поради което за вреди, настъпили от тяхна незаконосъобразна дейност,
отговаря Министерството на правосъдието.
В
настоящото дело е безспорно установено, че производството по изп. д. № 153/2012
г. е водено от ДСИ Й., като се претендира обезщетение за вреди от
незаконосъобразно проведено от нея принудително изпълнение. За вредите от него
отговаря Министерството на правосъдието като възложител.
Отговорността
за вреди възниква при наличието на следните кумулативни предпоставки -
противоправно поведение, щета и причинна връзка между тях, като вината на дееца
се предполага.
В
хода на производството по принудително изпълнение съдебният изпълнител трябва
да спазва изискванията за провеждането му. Несъблюдаването на изискванията на
процесуална законосъобразност на изпълнителния процес, от което са настъпили
вреди за участниците в процеса или за трети лица, е противоправно поведение. Дейността
на съдебния изпълнител би била неправомерна, когато той е предприел действия,
въпреки въведена нормативна забрана или въпреки това, че липсват необходимите
за извършването му предпоставки.
Подготовката
на публичната продан започва с налагането на възбрана върху имота. Възбраната
се налага по искане на взискателя, който посочва имотите, които да бъдат
осребрени. Съдебният изпълнител налага възбраната на риск на взискателя, без да
проверява правото на длъжника. С това той не може да засегне чужди права,
защото възбраната се вписва в нотариалните книги по партидата на длъжника /ако
той не е собственик, с вписаната по неговата персонална партида възбрана, не
може да бъдат засегнати правата на трети лица/. Действията по вписване на
наложена възбрана върху имотите, срещу които впоследствие е насочено
принудителното изпълнение, сред които и възложения на ищеца, от който той
впоследствие е съдебно отстранен, са извършени от ЧСИ Кирилова, пред която изначално
е образувано делото.
Проверката
на собствеността се извършва след това /след налагането на възбраната/, тъй
като правото на собственост трябва да бъде установено към момента на вписването
на наложената възбрана в нотариалните книги. В тази връзка, в едно с искането
за налагане на възбрана, е направена справка за вписванията по персоналната партида
на длъжника. Справка по имотната партида служи само за ориентир по аргумент от чл.
39, ал. 2 ПВ. След установяване на вписаните обстоятелства по партидата на
длъжника са изискани и приложени към делото актовете, въз основа на които са
направени записванията - решения за възстановяване правото на собственост /тази
дейност е извършена от ЧСИ Кирилова/. След прехвърляне на делото за
продължаване на действията по принудително изпълнение пред ДСИ при РС Троян, са
изискани преписките, по които са завени имотите за възстановяване, за
установяване обема на правата, на които титуляр е длъжника, с оглед
реализацията на бъдещото принудително изпълнение. Съдебният изпълнител,
провеждащ принудителното изпълнение, е приел, че правото на собственост е
установено, тъй като е разполагал с титули за собственост /решения за
възстановяване право на собственост, вписани по партидата на длъжника/, поради
което не е изискал извлечение/удостоверение от данъчните книги. В тази връзка
следва да се има предвид, че тези извлечения не удостоверяват правото на
собственост /такова доказателства, установяващо правото на собственост са
именно решенията на Общинската служба „Земеделие”/. При наличните данни по
делото съдебният изпълнител не е следвало да взема предвид в чие владение се
намират имотите към датата на налагане на възбраната /чл. 483, изр. последно ГПК/, макар че към датата на описа, извършен на място, той не е установил те да
не се намират във владение на длъжника. Преди описа съдебният изпълнител е
проверил дали преди вписването на възбраната в нотариалните книги са вписани по
персоналната партида на длъжника противопоставими права върху възбранения имот.
Към опис той може да пристъпи само ако по партидата на длъжника няма вписвания
или ако вписаните права не изключват правото на собственост на длъжника или
правото на взискателя да се удовлетвори от цената на имота. Данни за такива
вписвания не е имало. По партидата на длъжника такива записвания не е имало и
към дата на завеждане и в хода на производството по гр. д. № 98/2016 г. на РС
Троян.
От
изложените съображения не може да се направи извод, че в хода на производството
по принудително изпълнение държавният съдебен изпълнител при РС Троян, не е
изпълнил възложените му задължения по чл. 483 ГПК за проверка собствеността на
обектите, към които насочено принудителното изпълнение. Поведението му не е неправомерно
и не са налице основани за ангажиране отговорността на ответника, като възложител
на извършваната от него дейност по принудително изпълнение.
За
пълнота на изложените в настоящото изложение съдът следва да вземе отношение по
наведените възражения от ответника за съпричиняване и досежно размер на
вредите.
За
реализирането на отговорността на съдебния изпълнител за вреди от процесуално
незаконосъобразна публична продан без правно значение е кои отделни действия на
съдебния изпълнител подлежат на обжалване и кои не подлежат. В свои решения ВКС
е имал възможност да се произнесе по този въпрос, като е приел, че решението по
жалба срещу действие на съдебния изпълнител не обвърза съда по иска за
обезщетение за вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение.
Без значение е дали претендиращият обезщетение за вреди от процесуално
незаконосъобразна публична продан е имал възможност да обжалва отделно
изпълнително действие, възползвал ли се е от тази възможност, висящо ли е
производството и какво е решението по жалбата /в този смисъл Решение №
139/31.05.2011 на ВКС, ІV ГО по гр.д. № 1445/2009 г./.
По
отношение на сторените разноски в производството по чл. 98/2016 г. на РС Троян
са ангажирани доказателства за направата им. По делото е приложен договор за
правна помощ и съдействие с посочени в него страни и предмет. В него е обективирана
разписка за платено възнаграждение.
Възраженията
относно размера на вредата съдът също намира за неоснователни.
Обемът
на отговорността за вреди от договорно неизпълнение е лимитирана в чл. 83, ал.
2 ЗЗД, като длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би
могъл да избегне, като положи грижата на добрия стопанин. Аналагично правило
при деликтната отговорност няма. Там делинквента отговаря за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от деянието. Вредите, които са в пряка
причинна връзка с неполагането на дължимата грижа от пострадалия, са следствие
от поведението му, и за тях прекият причинител на вредата не отговаря.
Средствата,
които се разходват в рамките на един процес за реализиране правото на защита,
без благоприятен резултат за представлявания, са имуществена вреда. При
възражение за тяхната прекомерност, каквито в случай са наведени в
производството, съобразявайки изложеното по-горе, съдът следва да прецени дали
страната е положила дължимата грижа, уговаряйки възнаграждението, съобразно
вида и тежестта на делото.
Предмет
на заявената в производството по гр. д. № 98/2016 г. на РС Троян претенция е
правото на собственост върху недвижим имот, възложен на ответника /сега ищец/ в
производството по принудително изпълнение. Спорното право е оценяемо, а
оценката му, с оглед данните по делото, е под 1 000,00 лв. Съобразно
заявения материален интерес минималния размер на адвокатското възнаграждение
към датата на договаряне и заплащане възнагражденията на избраните адвокати
/2016 г./ е 300,00 лв. /чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в редакцията и към 2016 г./. Адвокатите на страните
са регистрирани по ДДС, като върху минимума или договореното възнаграждение те
дължат данък /§ 2а от ДР на Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/. При минималният размер на възнаграждението /300,00 лв./ данъка
е 60,00 лв.
Страните
в производството са договорили заплащането на възнаграждението в размер на
530,00 лв. с ДДС. Чистият размер на договореното възнаграждение е 440,00 лв.
или със 140,00 лв. над минимално определяния в Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения. Този размер съдът намира, че е уговорен в
съответствие с фактическата и права сложност на делото. Несъмнено представителят
на ответника не взел участие в хода на производството лично, но е ангажирал отговор,
становище по хода на делото и писмени бележки. Спорът между страните е бил
правен, а не фактически, като доказването е проведено с писмени доказателства,
по приобщаването на които е взето предварително становище, като те са
анализирани в писмени бележки.
По
изложените съображения съдът не споделя виждането на ответника, че договорените
и платени адвокатски възнаграждения не са съответни на сложността на спора.
В
районните
съдилища има съдии по вписванията /чл. 279, ал. 1 ЗСВ/. Съдията по вписванията: разпорежда или отказва вписванията, отбелязванията или заличаванията в
имотния регистър и се произнася за издаването на справки и удостоверения и
извършва нотариални и други действия, предвидени със закон /чл. 280, ал. 1 ЗСВ/. Той се назначава от министъра на правосъдието /чл. 281, изр. 1-во ЗСВ/,
който го освобождава при наличието на посочени в закона основания /чл. 287 ЗСВ/. Анализът на действащата уредба относно статута на съдията по вписванията,
показва, че в хода на изпълнение на възложените му по закон функции той действа
по възлагане от министъра на правосъдието, с което се намира в правоотношение,
а за вреди от незаконосъобразни негови действия отговаря Министерството на
правосъдието.
Съгласно чл. 2, ал.
1 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията /Агенцията по
вписванията е създадена на 31 юли 2004 г. с
приемането на §27 от Закона за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и
имотния регистър /обн. ДВ, бр.36 от 30 април 2004 г./ и Устройствения правилник
на Агенцията /ДВ, бр.63 от 20 юли 2004 г., в сила от 31 юли, 2004 г./, като към
нея преминават 112-те Служби по вписванията към Районните съдилища/ е
администрация към министъра на правосъдието, а според чл. 18, ал. 1, т. 1
службите по вписванията извършват вписвания, отбелязвания и заличаване по
разпореждане на съдията по вписване. Агенцията се ръководи от изпълнителен
директор, който назначава
и освобождава държавните служители в агенцията; сключва, изменя и прекратява
трудовите договори на работещите по трудово правоотношение в агенцията /чл. 6,
ал. 1, т. 6 от Устройствения правилник на
Агенцията по вписванията/. Служителите в службите по вписвания, които са част
от Агенцията по вписвания, се назначават от нейния изпълнителен директор, като
тя се явява възложител на извършваните от тях дейности /вписвания, отбелязвания
и заличаване/, а при настъпване на вреди от тяхната дейност отговаря тя.
Във
връзка с изложеното, по евентуално заявената претенция, следва да се реши
въпроса налице ли е неизпълнение на служебни задължения и ако да, служители ли
са те на ответника или не.
Претендира
се обезщетение на деликтно основание. Ищецът твърди, че актът на непозволено
увреждане е извършена в деня на представяне на договора за доброволна делба за
вписване 03.05.2004 г./. Към тази датата Агенцията по вписванията не е
съществувала, а служителите в нея са били на подчинение на министъра на
правосъдието, поради което като ответник се посочва Министерството на
правосъдието.
Застъпената теза, че фактическият
състав на деликта е завършен на 03.05.2004 г., с неизпълнение на задължението
за вписване на разпореждането на договора за доброволна делба по партидата на
второто разпоредило се лице /съобразно изискванията на чл. 37 ПВ/, не може да
се сподели.
Съставът на непозволеното увреждане
включва осъществяването на няколко факта – противоправно деяние /действие или
бездействие/ в причинна връзка, с което настъпват вреди /имуществени или
неимуществени/ в правната сфера на увреденото лице. Той се счита осъществен в
момента, в който в правната сфера на увреденото лице настъпят нежеланите от
него изменения. Лицето, на което е възложена
работата, трябва да изпълни фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, за да може да
отговаря и възложителят. В този смисъл е и т. 6 на ППВС № 7/1959 г., където се
казва, че отговорността по чл. 49 ЗЗД е „за чужди противоправни и виновни
действия или бездействия“ и „произтича от вината на натоварените с извършването
на работата лица“.
С оглед на застъпената
теза, фактическият състав на деликта, съдът приема, че е завършен в момента на
настъпване на вредата. Претевндираните от ищеца вреди от ищеца, за което той
търси заплащане на обезщетение, са настъпили в производството по гр. д. № 98/2016
г. на РС Троян, в което той е съдебно отстранен /разноски за процесуално
представителство/ и след неговото приключване, с предложеното изпълнение по
вземането на разноски, за които е осъден с решението. Към тази датата служители
в службата по вписванията са били част от структурата на Агенцията по
вписванията, която ще отговаря като техен възложител, за вредите, които те са
причинили при или по повод изпълнение на възложените им функции.
Призводството
по вписване, като охранително, започва по молба. Молбата не подлежи на
вписване, на вписване подлежат само актове, които са извършени по нотариален ред или
са с нотариално заверен подпис, посочени в чл. 4 ПВ. След постъпване на молбата
съдията по вписванията проверява дали представения към молбата акт подлежи на
вписване, а при положителен отговор разпорежда негово вписване. Отказът на
съдията по вписванията са основа на съображения, че акта не подлежи на
вписване, той не е местнокомпетентен да извърши вписването или към молбата не е
приложен документ за платена такса за вписване.
Конкретно, в настоящия случай, след представяне на препис
от договора за доброволна делба съдията по вписванията е извършил възложената
по закон проверка. Той е установил, че представения за вписване акт подлежи на
вписване, като е разпоредил вписването му /полагайки подпис върху акта/.
Действията, свързани с отбелязването във входящия регистър и отразяването му по
партидата на разпоредилите се лица не са негово задължения. Тези дейности се
извършват от служителите на службата по вписванията. Те, както се посочи
по-горе в мотивите, към датата на завършване фактическия състав на деликта са
изпълнявали задълженията си по възлагане от Агенцията по вписванията.
По изложението съображения
съдът приема, че за вредите, настъпили при или по повод изпълнение на техните
функции, не може да се ангажира отговорността на Министерството на
правосъдието. Обезщетение за тях може да се търси по реда на чл. 49 ЗЗД от
възложителя на извършваната от тях работа – Агенция по вписванията.
Ищецът е заявил искане за
присъждане на разноски, което при изхода на спора, следва да се отхвърли.
Ответникът е заявил искане за
разноски. По делото той е представляван от юрисконсулт, на която на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя възнаграждение в размер на 100,00 лв.,
съобразявайки фактическата и правна сложност на спора и това, че разглеждането
му е приключило в рамките на едно открито съдебно заседание. Доказателства за
други разноски по делото не са ангажирани. При изхода на спора в тежест на
ищеца следва да се възложи заплащането на разноски в размер на 100,00 лв.
Трето лице не е заявили искане
за разноски, на което съдът да отговори с решението си.
Воден от изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.И.П., с ЕГН **********, с адрес: *** против Министерството на
правосъдието, с адрес: гр. София, ул. „Славянска” № 1 иск с правна квалификация
чл. 441 ГПК, вр. чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 1 110,00 лв. /хиляда сто и десет лева/ -
530,00 лв. платена сума по договор за възлагане и 580,00 лв. разноски в
производството по гр. д. 98/2016 г. по описа на РС Троян, които е осъден да
заплати на ищеца по делото, ведно със законната лихва от 11.02.2016 г. върху сумата
от 530,00 лв. и от 13.07.2016 г. върху сумата от 580,00 лв.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.И.П., с ЕГН **********, с адрес: *** против Министерството на
правосъдието, с адрес: гр. София, ул. „Славянска” № 1 иск с правна квалификация
чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер
на1 110,00 лв. /хиляда сто и десет лева/ - 530,00 лв. платена сума по
договор за възлагане и 580,00 лв. разноски в производството по гр. д. 98/2016
г. по описа на РС Троян, които е осъден да заплати на ищеца по делото, ведно
със законната лихва от 11.02.2016 г. върху сумата от 530,00 лв. и от 13.07.2016
г. върху сумата от 580,00 лв.
ОТХВЪЛЯ искането
на Д.И.П., с горните данни, за присъждане на сторени разноски.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д.И.П., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
на Министерството на правосъдието, с адрес: гр. София, ул. „Славянска” № 1
сумата от 100,00 лв. /сто лева/ - разноски в производството по делото.
Решението е
постановени при участието на трето лице помагач – ДСИ при СИС Троян А.Й., на
страна на ответника Министерството на правосъдието.
Решението може
да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му през Окръжен съд Ловеч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: