№ 168
гр. София, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20231000502321 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 2291/4.05.2023г, постановено по гр.д.№ 7302/2022г по описа на СГС, е
осъдено на основание чл.432, ал.1 от КЗ, „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на Ц. Е. С.,
ЕГН **********, с адрес: гр.***, ж.к. „***“, бл. *, вх. *, ап. *, със съдебен адрес: гр.Хасково,
бул. „България“ № 150, ет.2, офис 217 (чрез адв.К. Г.), сумата 78 000.00 (седемдесет и осем
хиляди) лева - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на
23.07.2021г. в гр.София, причинено виновно от водача на застрахования при ответника по
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ л.а. „Фолксваген Фаетон“ с
рег.№ ********, ведно със законната лихва от 19.10.2021г. до окончателното плащане, както
и да заплати сумата от 9 541.85 лева (девет хиляди петстотин четиридесет и един лев и 85
ст.) - обезщетение за причинените от същото събитие имуществени вреди, ведно със
законната лихва от 19.10.2021г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за
неимуществени вреди за горницата над присъдената сума до пълния заявен размер на
претенцията от 300 000.00 лева, като неоснователна. Осъдено е на основание чл.78, ал.1
ГПК вр.чл.38, ал.1, т.2 ЗА, „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК *********, да заплати на Адвокатско
дружество „Г. и Марков“, БУЛСТАТ *********, сумата 2338.50 лева - адвокатско
възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищеца Ц. Е.
С.. Осъдено е на основание чл.78, ал.6 ГПК, „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК *********, да заплати
на Софийския градски съд сумата 3501.67 лева държавна такса по делото, както и сумата
265.02 лева - разноски по делото за вещи лица. Осъден е на основание чл.78, ал.3 ГПК, Ц. Е.
С., ЕГН **********, да заплати на „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК *********, сумата 485.94 лева -
разноски по делото.
Решението е обжалвано от Ц. Е. С., чрез адв.К.Г., в частта му, с която е отхвърлена
исковата претенция по чл.432 КЗ за разликата от 78 000лв. до 160 000лв., ведно със
1
законната лихва върху нея. Излага доводи, че е обезщетението е определено в занижен
размер в противоречие с чл.52 ЗЗД и лимита на отговорността на застрахователите, и в
частта му, с която е приет висок размер на съпричиняването. Излага доводи, че
определеното обезщетение от 120 000лв. не е достатъчно да репарира всички претърпени
болки, страдания и битови неудобства. Не е отчетена тежестта на причинените телесни
увреждания, някои от които пожизнени /белези по тялото/, трайните последици за
здравословното му състояние, възникналите усложнения, бъдещите операции, които следва
да претърпи, липсата на пълно възстановяване. По отношение на приетия размер на
съпричиняването сочи, че избраната от него скорост от 65км/ч, при разрешена 50км/ч, е
допринесла в незначителна степен за настъпването на ПТП, тъй като водачът на лекия
автомобил е имал задължение да спре и пропусне преминаващия мотоциклет. Излага
доводи, че размерът на съпричиняване следва да се определи на 20 %, тъй като водачите на
двуколесни МПС са уязвими участници в движението. Претендира да се отмени решението
в обжалваната му част и да се уважи исковата претенция в посочения размер от 160 000лв.,
ведно със законната лихва.
Ответникът-„ЗК Лев Инс“ АД, представляван от юрк.К.А., е оспорил въззивната жалба
като неоснователна.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и
против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ищецът по делото-Ц. Е. С. е посочил в исковата молба, че е претърпял вреди от ПТП,
настъпило на 23.07.2021 г., в гр.София, на бул. „Ал.Стамболийски“, в района на
кръстовището с ул. „Индже войвода“, при което водачът на л.а. „Фолксваген Фаетон“ с рег.
№ ********, движейки се по бул. Ал.Стамболийски“, в посока от ул. „Вардар“ към бул.
„Константин Величков“, предприел маневра завой наляво, като отнел предимството на
движещия се насрещно водач на мотоциклет „Ямаха RJ07” с рег.№ ********, управляван от
ищеца, и го ударил. Произшествието било резултат от виновното нарушаване на правилата
за движение по пътищата от водача на лекия автомобил, а като последица на ищеца били
причинени тежки телесни увреждания, от които търпял продължителни болки и страдания.
След удара бил настанен в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, където били направени
изследвания и установено, че имал компресивно-взривна фрактура на гръден прешлен Тх12,
фрактури в процеси спонози на С4, С5, С6 и С7, както и Тх1, Тх2, Тх3, Тх4, Тх12, L1,
фрактура на опашна кост, на дясна ключица и на 8-мо ребро вляво с плеврален излив, както
и разкъсно-контузни рани. Посочил е, че бил опериран на 29.07.2021г. и изписан на
05.08.2021г., но поради отваряне на краищата на оперативната рана отново бил приет в
болничното заведение на 06.08.2021г. и след повторна операция бил изписан на 02.09.2021г.
Лечението му продължава, като възстановителният период бил труден и болезнен, но пълно
възстановяване не би настъпило. След инцидента бил напълно обездвижен, поради което се
нуждаел от помощ в обслужването си, а нуждата не отпаднала с времето, тъй като и
понастоящем изпитва болки при движение и физическа нестабилност, което се отразило
негативно на психическото му състояние. В резултат на произшествието, на болките от
травматичните увреждания и усещането за невъзможност да се възстанови напълно, е с
понижено настроение, потиснат и тревожен, страда от нарушен сън, има дефицит на
внимание. Нуждата от сънотворни, седативни и болкоуспокояващи медикаменти е
постоянна. За възстановяването си до момента на исковата молба е заплатил разходи за
лечение в общ размер от 9 541.85 лева. Заявил е, че отговорността на деликвента за
обезвреда на пострадали при ПТП лица е покрита по договор за задължителна отговорност
„Гражданска отговорност“ /ГО/ с ответника по полица № BG/22/121001386106 за периода
18.05.2021г. - 17.05.2022г., поради което е предявил претенция към застрахователя за
обезщетяване на причинените от произшествието имуществени вреди в размер на 9541.85
лева и неимуществени такива в размер на 300 000.00 лева, които претендира, ведно със
2
законната лихва от датата на подаване на заявлението пред застрахователя за определяне и
изплащане на обезщетение - 19.10.2021г. до окончателното плащане.
Ответникът- „ЗК Лев Инс“ АД е заявил, че не оспорва, че между собственика на л.а.
„Фолксваген Фаетон“ с рег. № ******** и дружеството е бил валиден договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на твърдяно произшествие,
но е оспорил механизма му, вината на застрахования при него деликвент, причинно-
следствената връзка между събитието и вредите, както и техния размер. Заявил е, че не
всички травматичните увреждания са резултат от инцидента, че същите не са били тежки, че
разходите за лечение не са били необходими. При условията на евентуалност, е релевирал
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца с твърдение, че същият е
нарушил правилата за движение по пътищата, като не е съобразил пътната обстановка
(нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП), превишил е допустимата за района скорост за движение
(нарушение на чл.21, ал.1 ЗдвП) и е управлявал мотоциклета без задължителната по закон
предпазна каска (изискване по чл.137е от закона).
С решението си първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция за
неимуществени вреди до сумата от 78 000лв., ведно със законната лихва, и е отхвърли до
сумата от 300 000лв., и исковата претенция за имуществени вреди в пълния й предявен
размер до 9 541.85лв., ведно със законната лихва от 19.10.2021г до окончателното
изплащане. Приел е, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 35%.
Страните по делото не спорят относно фактическата обстановка пред въззивната
инстанция, и същата се установява, че е следната:
Безспорно между страните по делото е, а и от представения Констативен протокол №
К - 337, изготвен от дежурен ПТП при ОПП - СДВР за настъпило на 23.07.2021г. ПТП в
гр.София, на кръстовището на бул. „Ал.Стамболийски“ и ул. „Индже войвода“, с участници
л.а. „Фолксваген Фаетон“ с рег.№ ********, управляван от Г. К. К., и мотоциклет „Ямаха
RJ07“ с рег.№ ********, с водач Ц. Е. С., е, че е настъпило ПТП-между автомобил, движещ
се по бул. „Ал.Стамболийски“, в посока от ул. „Троян“ към бул. „К.Величков“, поради
предприета от водача маневра завиване наляво по ул. „Индже войвода“, при което е
настъпило съприкосновение с мотоциклета, движещ се насрещно срещу пътен знак Б-3 (път
с предимство).
Не се спори между страните, че процесният лек автомобил „Фолксваген Фаетон“ е
бил застрахован към датата на ПТП договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответното дружество, че пострадалият е предявил претенция до застрахователното
дружество, но е постановен отказ за заплащане на обезщетение.
Спори се между страните относно размера на определеното обезщетение за
неимуществени вреди и размера на съпричиняването от пострадалия.
От заключението по АТЕ се установява, че произшествието е настъпило на
кръстовището на бул. „Александър Стамболийски“ и ул. „Индже войвода“, а причина за
него е предприета от водача на лекия автомобил маневра за завиване наляво от бул. „Ал.
„Стамболийски“ към ул. „Индже войвода“, като непосредствено преди това автомобилът се
е движел в посока от ул. „Вардар“ към бул. „К.Величков“ с 28 км/ч, при която маневра не
пропуснал насрещно движещият се на път с предимство по бул. „Ал.Стамболийски“ в
посока от бул. „К.Величков“ към ул. „Вардар“ мотоциклет, управляван от водача му с 65
км/ч; При установената по обективни данни скорост на движение на двете превозни
средства, ударът е бил непредотвратим, като причина за това е обстоятелството, че
мотоциклетистът е превишил максимално допустимата за района скорост за движение от 50
3
км/ч и това е еднакво валидно, без значение дали мотоциклетистът се е движел в лява или в
дясна пътна лента, съответно ударът би бил предотвратим при избрана скорост на движение
от мотоциклетиста до 50 км/ч.; Водачът на лекия автомобил е можел да предотврати удара,
ако е зачел предимството на мотоциклетиста и изчакал неговото преминаване, като се има
предвид, че с оглед времето, в което е станало произшествието (през деня), и липсата на
затрудняващи видимостта елементи, същият е можел да възприеме насрещно движещият се
мотоциклетист.
От представените медицински документи и заключение по СМЕ се установява, че
нанесените травматични увреждания на ищеца, които са в пряка-причинна следствена
връзка от процесното ПТП били компресивна фрактура на 12 гръден прешлен; фрактура на
бодилестите израстъци (процесус спинози) на С4, С5, С7, Тх1, Тх2, Тх3, Тх4, Тх12, Л1 (при
С - шиен прешлен, Тх - гръден, Л - лумбален); фрактура на напречните израстъци на Л1 и
Л2 в дясно (процесус трансверзи); фрактура на дясната ключица, контузия на гръдния кош с
минимален преврален излив; фрактура на осмо ребро в дясно, разкъсно-контузна рана на
горна устна. Предприетите мерки за овладяване на състоянието му били: обработване на
раната на устната с шев; имобилизираща превръзка на дясната ключица с цел провеждане
на консервативно лечение на счупването; оперативно стабилизиране с винтове на
засегнатия отдел на гръбначния стълб и повторна оперативна интервенция за овладяване на
възпалителния процес на оперативната рана, наложена от обективни причини - навлизане на
чужди тела при инцидента, отваряне при оперативното лечение, при което инфекциите не са
изключени, залежаване, наложено от уврежданията. Възстановителният процес за
овладяване на травмата на гръбначния стълб, което е най-тежкото нараняване, обичайно
протичал около 12 месеца, счупването на осмо ребро вдясно било възстановено до три
седмици, счупването на дясна ключица - до месец и половина след инцидента. Налице бил
затегнат оздравителен процес при пациента, наложен от развит възпалителен процес, който
бил последица от оперативната интервенция, без това да е свързвано с нарушени
медицински стандарти от страна на болничното заведение, като в конкретния случай
възстановяването вещото лице определя на 18 месеца, без да изключва остатъчните болки,
макар и с нисък интензитет, които очаква да бъдат пожизнени. Обективните находки,
установими при преглед понастоящем, се изразявали в загрозяващ оперативен белег на
гърба, белег на горна устна, уплътнение по хода на дясната ключица към раменната става.
Налице било остатъчно ограничение на движенията в областта на торса, заради засегнатите
от увреждането зони на гръбначния стълб, изразеното деформиране на Тх12 и масивно
вкалцяване в областта на задния надлъжен лигамент с изразена гръдна кифоза. Не е
възможно при това положение пострадалият да извършва тежка физическа работа - така и в
приложеното ЕР. Походката била запазена, стабилна, но движенията в гръдно-поясния
отдел били болезнени и понастоящем.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В. С.,
съпруга на ищеца, която е дала показания, че Ц. С. е престоял след инцидента около месец в
болница, през което време бил с памперси и не можел да се движи, нито да се храни без
чужда помощ. Това състояние продължило и след изписването му, като съпругът й търпял
постоянни болки и трудно успял да се изправи и да се стабилизира така, че да ходи
самостоятелно. В първите месеци бил обслужван от нея изцяло, включително за хранене и
тоалет, като около година не работел. И понастоящем приема обезболяващи заради
изпитвани болки в засегнатите зони.
Свидетелят А. С., брат на ищеца, е дал показания, че първоначално в болницата Ц. С.
изглеждал като безжизнен, не можел самостоятелно да се храни, изпитвал силни болки в
гърба. Успял да стабилизира ходенето едва след 5-6 месеца, но след инцидента се променил
и не бил вече същият човек, не се събирал с приятелите, с които контактувал интензивно
4
преди случая, престоявал предимно в къщи. Изпитвал постоянни болки, заради което
приемал обезболяващи медикаменти.
При установяване, че са налице всички елементи от състава на чл.432, ал.1 КЗ за
ангажиране на отговорността на ответното дружество, следва да се определи обезщетението
за неимуществени вреди. При съобразяване на Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума
на ВС и съдебната практика на ВКС по чл.290 от ГПК-напр. решение №130/8.07.2013г. на
ВКС по т.д.№669/2012г., II Т.О.., решение №151/12.11.2013г. на ВКС по т.д.№486/2012г, ІІ
Т.О., ТК, решение №88/9.07.2012г. на ВКС по т.д.№1015/2011г, ІІ Т.О., ТК, решение
№199/30.11.2016г. на ВКС по т.д.№2432/2015г., ІІ Т.О, в които се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания. На тази база следва да се прецени обезщетението за
неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
Следва да се отчете, че пострадалият е бил на 43 години към датата на настъпване
на ПТП, претърпените телесни увреждания- множество фрактури на прешлените на
гръбначния стълб на всички нива, наложили стабилизация с винтове, счупване на ребро и
дясна ключица, затрудняващи движението на снагата и дишането, нуждата от
продължителен постелен режим, силните болки след инцидента и остатъчни болки
понастоящем, наличието на трайни загрозяващи белези от оперативните интервенции, вкл.
на лицевата част, с оглед зашиване на раната на горната устна, продължителността на
възстановителния период - над една година, непълното възстановяване на увредения и
трайно намалената работоспособност, констатирана с решение на експертна комисия,
наложената социална изолация, чувство за потиснатост, задоволително общо състояние,
наличие на самостоятелна походка без изменение, както и възможност да извършва работа,
неизискваща тежък физически труд. Отчита се и нуждата от чужда помощ за обслужването
му. Въз основа на това следва да се определи обезщетение в размер на 120000.00 лева.
По отношение на възражението за съпричиняване съдът съобрази, че е налице
задължителна съдебна практика-т.7 от ППВС №17/1963г., в което е акцентирано върху
предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди от непозволено увреждане-
допринасяне от страна на увредения за тяхното настъпване и пряка причинна връзка между
поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Приносът следва да бъде доказан по
категоричен начин от страната, която е направила възражение за съпричиняване, при
условията на пълно главно доказване, а не и да е предполагаем. За да е налице принос на
увредения към щетата, е необходимо нарушенията да са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. /Така Решение
№206/12.03.2010г на ВКС по т.д.№35/2009г, II Т.О., ТК, решение №154/31.10.2011г на ВКС
по т.д.№977/2010г, II Т.О., ТК, решение № 45/15.04.2009г по т.д.№525/2008г на II Т.О.,
решение №159/24.11.2010г по т.д.№1117/2009г. и решение №58/29.04.2011г по т.д.
№623/2010г на II Т.О./
Въз основа на заключението по АТЕ се установява, че ПТП е резултат от
противоправното и виновно поведение на водача на застрахования автомобил, който е
нарушил правилата за движение по пътищата, като е предприел неподсигурена маневра за
завиване наляво на кръстовището на бул. „Ал.Стамболийски“ и ул. „Индже войвода“, като е
следвало да пропусне мотоциклета, който се е движел по булеварда и е бил с предимство,
указано със знак Б3.
Другият участник в ПТП и пострадал от него –мотоциклетистът се е движел по път с
предимство, но с превишение над максималната разрешена скорост -50 км/ч, което е
5
нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП. Независимо, че превишението е с 15км/ч, то същото се
явява значително за населено място, по основна пътна артерия. Ако мотоциклетистът се е
движел с разрешената скорост, то ПТП е нямало да настъпи, тъй като ударът за него би бил
предотвратим. Възраженията, че е завишен процента на съпричиняване от страна на
пострадалия е неоснователно, тъй като превишението на скоростта в населено място, не е
безопасно, и не може да обуслови извод за по-уязвим участник в движението, чиято
отговорност е незначителна. Съпричиняването следва да се определи на 35% и да се уважи
исковата претенция за сумата от 78 000лв., ведно със законната лихва върху нея.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, решението, в обжалваната му
част следва да се потвърди на основание чл.271 ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъден Ц. Е.
С., ЕГН ********** да заплати на „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК *********, сумата от 540лв. за
юрисконсултско възнаграждение за пред въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.271 ГПК решение № 2291/4.05.2023г, постановено
по гр.д.№ 7302/2022г по описа на СГС, В ЧАСТТА му, с която е отхвърлена исковата
претенция с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, предявена от Ц. Е. С., ЕГН **********
срещу „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК *********, за заплащане на сумата за разликата от 78 000.00
до 160 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на
23.07.2021г. в гр.София, ведно със законната лихва от 19.10.2021г. до окончателното
плащане, и в частта за разноските.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.3 ГПК Ц. Е. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ЗК
Лев Инс“ АД, ЕИК *********, сумата от 540лв. юрисконсултско възнаграждение за пред
въззивната инстанция.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6