РЕШЕНИЕ
№ 2767
гр. Бургас, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Детелина К. Димова
при участието на секретаря М. АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Гражданско дело №
20222120102406 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Юробанк България” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул.
Околовръстен път № 260, представлявано от П.Д. и Д.Ш., против М. П. Г., ЕГН **********,
с адрес: гр. Б., ***, уточнена с молба от 24.10.2022 г., с която се претендира установяване
съществуването на вземания в полза на ищеца за следните суми, дължими на основание
Договор за потребителски кредит № ***/06.12.2018 г., а именно: главница в размер на
930.99 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК съда - 19.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземането;
23.40 лв. - възнаградителна лихва за периода от 08.09.2020г. до 06.01.2021г.; 81.77 лв. -
мораторна лихва за периода от 06.10.2020г. до 05.04.2021г.; 51.02 лв. - такси за периода от
06.09.2020г. до 05.04.2021г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК по ч.гр.д. № 2727/2021 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 06.12.2018г. между
“Юробанк България” АД, в качеството му на кредитодател и М. П. Г., в качеството й на
кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който
банката предоставила на ответницата потребителски кредит в размер на 4278 лв. за срок от
25 месеца. Към договора бил подписан погасителен план, съдържащ параметрите относно
размера на кредита, крайния срок за издължаването му, размера на погасителните вноски,
техния брой и падежи. Твърди се, че кредитополучателят усвоил предоставения кредит в
размер на 4278 лв. в деня на сключване на договора. Към датата на крайния срок на
договора 06.01.2021 г. по кредита останали неплатени задължения за главница, за договорна
1
лихва, за мораторна лихва, както и такси, включващи месечни такси за обслужване на
разплащателна сметка, дължима на чл.5, т.2 от договора и такса за действия по ограничаване
на негативни последици при просрочие, дължима на основание т.VI.5 от Общите условия за
откриване, водене и закриване на сметки на физически лица във вр. с т.XIV В.10 от Тарифа
за таксите и комисионните, които банката прилага по извършвани услуги на клиенти –
физически лица. Предвид настъпилата изискуемост на кредита, с изтичането на договорения
краен падеж, ищецът подал заявление по чл. 417 ГПК, въз основа на което се снабдил със
заповед за незабавно изпълнение №624/20.04.2021 г. ч.гр.д. № 2727/2021г., както и
изпълнителен лист за процесните суми. Ищецът сочи, че въз основа на издадения
изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело срещу ответницата, по което е
било извършено връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В
резултат на това и на основание чл. 415 от ГПК, заповедният съд дал указания на ищеца
относно възможността да предяви иск за установяване на вземането си за дължимите суми.
Моли съда да уважи исковете и да присъди сторените от ищеца разноски в исковото и в
заповедното производство. Към исковата молба са приложени писмени доказателства и се
отправя искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез своя пълномощник – адв. А. е
депозирала отговор на исковата молба, с която се оспорва исковата претенция по основание
и размер. Сочи че, с исковата молба не са ангажирани доказателства, от които да е видно
движението по отпуснатия кредит. Възразява се, че липсва яснота за това какви суми са
погасени и какъв е действителният остатък от задължението. Предвид неоснователността на
главния иск, оспорва като неоснователни и предявените акцесорни искове за договорна,
мораторна лихва и дължими такси, както и претенцията за разноски. С оглед изложеното,
моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД,
чл. 240, ал. 2 ЗЗД, във вр. чл.9 от ЗПК и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.
За да бъдат уважени предявените искове, съобразно разпределената
доказателствена тежест, ищецът следваше при условията на пълно и главно доказване да
установи наличие на валидно облигационно правоотношение между страните, възникнало
по силата на сключен договор за кредит, както и че „Юробанк България” АД е била
изправна страна по същия и е изпълнила точно задълженията си, произтичащи от договора,
а също така и размера на дължимите суми и забавата на ответника да заплати същите. В
тежест на ответната страна бе указано да установи, че е изпълнила задължението си и е
заплатила напълно дължимите суми по договора.
По делото е изискано и приложено ч.гр.д. № 2727/2021 г.,образувано по
заявление на кредитора Юробанк България АД за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката.
Въз основа на постъпилото заявление, съдът е издал Заповед № 624 от 20.04.2021 г. по
2
същото дело, с която ответницата М. Г. е осъдена да заплати на заявителя претендираните
със заявлението суми. С разпореждане от 09.03.2022 г. на заявителя са дадени указания
съгласно чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 422 от ГПК за предявяване на настоящия иск.
Препис от разпореждането е връчено на страната на 28.03.2022 г., като исковата молба е
предявена в указания едномесечен срок, с оглед на което същата е допустима.
По делото е представен сключения между страните договор за
потребителски кредит № *** от 06.12.2018 г., от който се твърди, че е възникнало
процесното облигационно правоотношение. Договорът е подписан и от двете страни, които
не спорят относно валидността на същия.
Доколкото се касае за договор за потребителски кредит, сключен при
действието на Закона за потребителския кредит /Обн. ДВ бр. 18 от 05.05.2010 г., в сила от
12.05.2010 г./, то с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът, е длъжен служебно да
следи за наличието на неравноправни клаузи в договора, като за това задължение страните
са информирани с доклада по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно
формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11от
ЗПК. На свой ред, разпоредбата на чл. 21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е
нищожна, а според действащата към момента на сключване на процесния договор редакция
на чл. 22 от ЗПК (ДВ, бр. 35 от 2014 г.), когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
При извършената проверка относно действителността на сключения между
страните договор с оглед изискванията на ЗПК, съдът намира, че договорът за
потребителски кредит не страда от пороци, водещи до неговата недействителност в цялост и
не противоречи на изискванията на посочените разпоредби на ЗПК. Спазени са
изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК относно формата на договора, както и изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 1-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК, поради което не са налице предпоставките на чл. 22 от
ЗПК за прогласяване недействителността на целия договор.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано основанието на иска, а
именно съществуване на договорното правоотношение по сключения договор за
потребителски кредит, както и неговия предмет – предоставяне от банката на
кредитополучателя на кредит в размер на 4278 лева срещу задължение на последния да
върне получената сума, ведно с дължимата лихва, както и другите дължими по силата на
договора суми.
На следващо място, от съдържанието на договора се установява, че за
3
ползването на усвоения кредит, кредитополучателят се е задължил за заплати на банката
договорна лихва в размер на променлив годишен лихвен процент, който се определя като
сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана надбавка в размер на 9.350 %.
Уговорено е, че референтния лихвен процент се определя от Комитета по управление на
активите и пасивите на банката, съгласно методология, публикувана на официалната
интернет страница на банката и приложена към договора. Към исковата молба цитираната
методология е приложена като писмен документ и не е оспорена от ответната страна.
Наред с това, при просрочие на дължимите вноски е предвидено, че
кредитополучателят ще дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва,
определена от МС, върху просрочените вноски.
Уговорено е в чл. 5,т. 1 от договора, че кредитополучателят дължи месечна
такса за обслужване на разплащателна сметка в размер на 3.50 лева. От приложеното към
исковата молба искане за отпускане на кредит, подписано от кредитополучателката се
установява, че със същото е заявено и желанието на последната да ползва допълнителната
услуга за извършване на действия по ограничаване на негативните последици при
просрочие, за което се дължи съответна такса , съгласно тарифата на банката (т. 4 от
искането). По делото е представена и приложимата спрямо договора Тарифа за събираните
от банката такси, от която се установява размера на претендираната такса за действия по
ограничаване на негативните последици при просрочие (XV В10 от VI.5 от ОУ).
Към исковата молба е представен и подписания към договора погасителен
план, от който се установява, че ответникът е следвало да издължи кредита на 25 месечни
вноски, всяка една в размер на 194.76 лева, включваща главница, договорна лихва, както и
таксата за обслужване на разплащателна сметка.
По делото е прието, неоспорено от страните, заключение по допусната от
съда съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице, по която е отговорило на въпроси,
свързани с усвояването и издължаването на кредита, както и относно размера на дължимите
суми. В заключението си, вещото лице Г.Г. посочва, че съгласно счетоводните записвания
на банката, заемната сума от 4278 лева е усвоена в пълен размер на дата 06.12.2018 г. Този
извод се подкрепя и от представеното към исковата молба банково бордеро от 06.12.2018г.
за усвояване на заемната сума.
Вещото лице сочи, че в периода от 08.01.2019 г. до 23.07.2020 г.
кредитополучателката е извършила общо 16 броя погасителни вноски в общ размер на
4065.80 лева, с която са погасени текущо начислявани задължения за главница, лихви, такси,
включително и дължима такса за оценка на кредитоспособността от 90 лева. Посочено е, че
считано от дата 08.09.2020 г. кредитът не е обслужван, като е останала дължима главница в
размер на 931,87 лева. Доколкото банката в настоящото производство претендира главница
в размер на 930,99 лева, което е с 0,88 лева по – малко от установеното от вещото лице
задължение, съдът намира, че искът досежно тази сума се явява напълно доказан по размер.
По отношение на възнаградителната лихва, вещото лице дава заключение,
4
че за процесния период от 08.09.2020 г. до 06.01.2021 г. (крайния падеж на договора),
дължимата сума е в размер на 23,40 лева, която съвпада с претендираната от ищеца.
Що се отнася до задължението за мораторна лихва, вещото лице достига до
извод за различна сума от тази, посочена от банката, като сочи, че за периода от 06.10.2020
г. до 05.04.2021 г., идентичен с този, посочен в исковата молба, дължимата лихва за забава е
в размер на 47,11 лева за разлика от претендираната от ищеца лихва в размер на 81,77 лева.
Ищецът не е оспорил заключението в тази му част, поради което съдът намира, че исковата
претенция относно мораторната лихва следва да се уважи до размера, установен от вещото
лице, а искът да бъде отхвърлен за разликата над 47,11 лева до пълния претендиран размер
от 81,77 лева.
Относно претендираните такси в общ размер на 51,02 лева, от процесния
договор за кредит се установява, че страните са уговорили месечна такса за обслужване на
разплащателна сметка в размер на 3,50 лева на месец. Втората такса за действия по
ограничаване на негативни последици при просрочие е начислявана на основание
действащата тарифа на банката и заявеното съгласие на кредитиполучателя за ползването на
тази допълнителна услуга. Видно от представеното извлечение от сметката, обслужваща
кредита, така уговорените такси са включени в общия дълг на ответницата, а от
заключението на вещото лице се установява, че същите са останали непогасени. Поради
което претенцията относно посочените такси също се явява доказана по основание и
размер, и искът в тази част следва да бъде изцяло уважен.
В заключение, от събраните доказателства по делото се установява, че
ищецът е изпълнил договорното си задължение като е предоставил заемната сума, поради
което в тежест на ответника бе да докаже, че е изпълнил насрещното си парично задължение
по договора да върне предоставеният му заем, ведно с начислените договорни лихви, в
сроковете, уговорени в договора. Доказателства за заплащане на договорените суми от
страна на ответника липсват, въпреки изрично разпределената с доклада по делото
доказателствена тежест, поради което следва да се приеме за установено, че процесните
вземания на банката кредитор спрямо ответницата Г. съществуват, като единствено
вземането за мораторна лихва следва да се признае за съществуващо до размера, установен
от експертизата, а за разликата до пълния претендиран размер – да се отхвърли.
При този материалноправен изход на спора и предвид задължителното
тълкувание на закона, дадено с т. 12 на ТР № 4/13г. на ОСГТК на ВКС, настоящата
инстанция следва да се произнесе и по въпроса за разноските, дължими както в исковото,
така и в заповедното производство. Съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед частичното
отхвърляне на иска, на ищцовата страна се дължат деловодни разноски общо за двете
производства в размер на 1022,06 лева, от които разноските за настоящото производство са в
размер на 654,31 лева, а за в заповедното производство - 367,75 лева.
Поради изложените аргументи Бургаският районен съд
5
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение
на М. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ***, че в полза на „Юробанк България” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул.
Околовръстен път № 260, представлявано от П.Д. и Д.Ш., съществува вземане за следните
суми по Договор за потребителски кредит № ***/06.12.2018 г., а именно: главница в размер
на 930.99 лева (деветстотин и тридесет лева и деветдесет и девет стотинки), ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.04.2021 г.( датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК) до окончателното изплащане на вземането; сумата от 23.40 лв.
(двадесет и три лева и четиридесет стотинки) - възнаградителна лихва за периода от
08.09.2020г. до 06.01.2021г.; сумата от 51.02 лева (петдесет и един лева и две стотинки) -
такси за периода от 06.09.2020г. до 05.04.2021г., както и сумата от 47,11 лева (четиридесет и
седем лева и единадесет стотинки) - мораторна лихва за периода от 06.10.2020г. до
05.04.2021г. като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над 47,11 лева (четиридесет и седем
лева и единадесет стотинки) до пълния претендиран размер от 81,77 лева (осемдесет и един
лева и седемдесет и седем стотинки), за които суми е издадена Заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 624/20.04.2021 по ч.гр.д. №
2727/2021 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас.
ОСЪЖДА М. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., *** да заплати на
„Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Витоша, ул. Околовръстен път № 260, представлявано от П.Д. и Д.Ш., сумата от
1022,06 лева (хиляда двадесет и два лева и шест стотинки) съдебно-деловодни разноски, от
които 654,31 лева (шестстотин петдесет и четири лева и тридесет и една стотинки)–
разноски в настоящото производството и 367,75 лева (триста шестдесет и седем лева и
седемдесет и пет стотинки) – разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6